П Р О Т О К О Л

№ 113


На 31 октомври 2012 г., сряда от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-63/12.10.2012 г. за държавния бюджет на Република България – внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане и приемане на становище по Годишния пакет от документи на Европейската комисия относно разширяването 2012 – 2013 г. – т. 48 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2012).
3. Изслушване на актуална информация относно Предложение на Европейската комисия за създаване на Единен надзорен механизъм за банките в еврозоната (т.нар. Единен банков съюз) – СОМ (2012) 510, СОМ (2012) 511, СОМ 2012) 512 от 12.09.2012 г.
4. Представяне от председателя на Сметната палата Одитен доклад за извършен одит на изпълнението на „Мониторинг на оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС” за периода от 01.07.2008 г. до 30.06.2011 г.
5. Разни.

На заседанието присъстваха: Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, Калин Христов – подуправител на Българската народна банка, ръководител на Управление „Емисионно”, Цветанка Михайлова – от Министерството на финансите, началник отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, от БНБ - Калин Христов - подуправител, ръководител на Управление „Емисионно”, Нели Кордовска – директор на Дирекция „Банков надзор”.
Валери Димитров – председател на Сметната палата, Добринка Михайлова – изпълнителен директор на ИА „Одит на средствата от ЕС”.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, добър ден. Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Има предложение днешното заседание да се проведе за следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-63/12.10.2012 г. за държавния бюджет на Република България – внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане и приемане на становище по Годишния пакет от документи на Европейската комисия относно разширяването 2012 – 2013 г. – т. 48 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2012).
3. Изслушване на актуална информация относно Предложение на Европейската комисия за създаване на Единен надзорен механизъм за банките в еврозоната (т.нар. Единен банков съюз) – СОМ (2012) 510, СОМ (2012) 511, СОМ 2012) 512 от 12.09.2012 г.
4. Представяне от председателя на Сметната палата Одитен доклад за извършен одит на изпълнението на „Мониторинг на оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС” за периода от 01.07.2008 г. до 30.06.2011 г.
5. Разни.
Има ли други предложения? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-63/12.10.2012 Г. ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.

По тази точка имаме удоволствието сред нас да присъстват:
От Министерството на финансите
Боряна Пенчева – заместник-министър
Добрин Пинджуров – директор на Дирекция „Бюджет”
Карина Караиванова – директор на Дирекция „Национален фонд”
Ангел Ангелов – държавен експерт, дирекция „Национален фонд”
Галя Николова – началник отдел в дирекция „Бюджет”
Ирен Русинова – началник отдел в Дирекция „Икономическа и финансова политика”
Димитър Кусаров – главен експерт в Дирекция „Финанси и на реалния сектор”.
Заповядайте, госпожо Пенчева, да представите бюджета от гледна точка на фондовете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да ви представя бюджет 2013 в най-общ план, разбира се.
Първо, бих искала да подчертая, че цялата бюджетна процедура, както и самата подготовка на бюджета беше съгласувана с нашите европейски партньори в рамките на така наречения Европейски семестър. Ние наистина сме в духа на това, което прави Европа.
Основната задача на този бюджет е наистина да бъде продължена политиката на запазване на макроикономическата стабилност и на финансовата стабилност.
Разликата в новия бюджет 2013 е, че всъщност ние вече на базата на тази стабилност имаме възможността да предложим увеличаване на доходите. Така че освен че гарантира финансова стабилност, това е един бюджет, който предвижда увеличаване на доходите.
Макроикономическите очаквания, при които беше разработен бюджет 2013, са свързани с растеж 1,9 процента на брутния вътрешен продукт за следващата година, като основен двигател на този растеж вече не е износът, а е вътрешното търсене. През последните месеци се наблюдава наистина тенденция на повишаване на вътрешното търсене. И ние считаме, че това ще бъде наистина двигателят на растежа през следващата година.
Разбира се, следва да отчитаме, че този растеж се случва на фона на криза в Европа, което ще доведе до по-нататъшно забавяне на растежа на износа и на пасив на външнотърговското салдо.
В същото време има растеж на преките чуждестранни инвестиции, така че ние считаме, че растежът от 1,9 процента ще бъде обоснован. И за първи път исторически нашите прогнози за растеж са много близки до тези на Международния валутен фонд и на Европейската комисия.
Размерът на приходите по консолидираната фискална програма е на ниво 37,5 процента от брутния вътрешен продукт, което представлява растеж с 6,4 процента спрямо програмата за 2012 година.
По отношение на данъчната политика се запазват ниските данъчни ставки на корпоративния данък и на данъка върху доходите на физическите лица. Единствено някои акцизи са повишени - аз лично ги представях на вашето внимание. Това е с цел да бъдат достигнати минималните европейски нива.
Предвидени са и редица сериозни мерки за повишаване събираемостта на приходите.
В разходната политика акцентът наистина е към секторите, които генерират растеж. Тоест в условията на фискална консолидация инвестиции и увеличение на разходите може да има само в секторите, които генерират растеж, както и мерки, свързани със социалната политика.
Бих искала да подчертая, че е предвидена индексация на пенсиите от 1 април 2013 г. със среден процент 9,3 процента за повечето пенсионери. Тези с пенсии от преди 2009 г. ще получат увеличение от 9,8 процента. Тази мярка води до увеличаване на разходите с 585,9 млн. лв.
Предвидено е също така увеличение на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 април 2013 г. от 145 на 150 лв.
От 1април 2013 г.максималният размер на получаваните една или няколко пенсии е повишен от 700 на 770 лв.
Увеличена е минималната работна заплата от 290 на 310 лв. и е увеличен максималният осигурителен доход от 2000 на 2200 лв.
Като цяло при цялостното финансиране на определени политики може би един от най-значителните е ръстът в образованието, където с над 140 млн. лв. са увеличени средствата за увеличение на разходните стандарти и целевите добавки за финансиране на обучението на деца и ученици в системата на народната просвета.
Промените в областта на висшето образование предвиждат диференциация на финансирането на висшите учебни заведения на базата на комплексна оценка на качеството на обучението в съответното висше учебно заведение.
Останалите приоритетни сектори, за които има увеличение на средствата, са:
В сектора култура, където има увеличение с 34 млн. 200 хил. лв., в това число за държавните и общински културни институти увеличението е с 26 млн. лв.
В сектора здравеопазване увеличението на средствата, което е предложено, е с над 90 млн. лв.
Разбира се, важен приоритет, за който и през тази година бяха положени много усилия, е публичната инфраструктурата, транспортната, екологичната и информационната инфраструктура.
За публичната инфраструктура в областта на благоустройството и опазването на околната среда увеличението е с 510 млн. лв.; в селското стопанство предложението е средствата да бъдат увеличени с 200 млн. лв.
Така че наистина в секторите като публична инфраструктура и образование и в секторите, които генерират растеж, се предвижда увеличение.
Специално бих искала да подчертая, че по отношение на дълга България ще запази своята политика на нисък дълг. За следващата година е предвидено растеж на дълга до 17,8 процента от брутния вътрешен продукт, така че да бъде запазено ниското ниво на задлъжнялост и втората позиция в рамките на Европа на 27-те.
По отношение на европейските средства, наистина това ще бъде важен приоритет. Когато планирахме бюджета, ние сме се ръководили от напредналия етап на изпълнение на оперативните програми от правилото N + 2, което наистина вече е важно на този етап на края на програмите на финансовата перспектива.
Предвидени са 4 млрд. 22 млн. лв. от европейските средства, като е предвидено 894 млн. лв. национално съфинансиране. Предвиденото национално съфинансиране дава гаранция, че ще има достатъчно средства за изпълнение на политиките и програмите.
Това, за което бих искала да информирам също така уважаемата комисия, е, че процесът на усвояване се разви малко по-бавно, отколкото бяха нашите очаквания и прогнозите на управляващите органи в началото на годината. Но като цяло през последните няколко месеца се наблюдава ускорение.
Буквално днес екипът „Национален фонд” направи една оценка към тази сутрин какво е състоянието. Бих искала да ви кажа, че само за месец октомври сертифицираните разходи възлизат на стойност 439,8 млн. евро. Това са сертифицираните разходи през месец октомври. А нашата прогноза за сертифициране през ноември е за още 144 млн. 681 хил. евро. За октомври вече цифрата ни е сигурна. Това ще доведе до сертифицирани разходи в размер на 27,12 процента от общата договорена стойност.
Така че наистина очакваме да получим в скоро време и средства от Европейския съюз.
Може би да спомена, че вноската ни е предвидена на стойност 908,2 млн. лв., което е малко по-високо от настоящето ниво, но то е на базата на изчисления за данъците и за прогнозите за брутния вътрешен продукт. Когато реално получим информация за митата и данъците, тогава вноската ще бъде преведена на база на реално събраните средства.
Така че този бюджет е наистина бюджет, запазващ макроикономическата стабилност, подкрепящ секторите, носещи икономически растеж, и гарантиращ ефективно усвояване на европейските средства на края на финансовата перспектива, когато това наистина е много важно. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, заместник-министър Пенчева. Колеги, заповядайте за въпроси, ако имате такива. – Не виждам.
В такъв случай преминаваме към гласуване на становище по законопроект № 202-01-63/12.10.2012 г. за държавния бюджет на Република България – внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 9, против 4, въздържали се няма. Приема се.
За отрицателен вот има думата господин Агов. Заповядайте.
АСЕН АГОВ: Въпреки добрите показатели, позицията на Синята коалиция е в несъгласие с този бюджет. Защото ние смятаме, че той не носи реформи. Той задържа положението такова, каквото е и носи инерцията на предишни бюджети. Разбира се, ние ще спорим по този въпрос в залата.
Бюджетният процес не се е променил в последните вече 7 – 8 години. Има едно стабилно и, бих казал, заспало движение на бюджета. Реформите, които са необходими на страната, са дълбоки реформи.
Ще взема за повод само доклада за публичните разходи на Европейската комисия, който Вие направихте, госпожо Пенчева, където съвсем ясно произтича какви реформи трябва да бъдат извършени в България, за да може данъчната политика да бъде стимулираща, а не задушаваща.
Затова ние имаме абсолютно принципна позиция, че такъв бюджет не носи напредък на страната. Самото число от 1,9 процента растеж независимо че се доближава до числата на Валутния фонд или до числата на Европейската комисия, в никакъв случай не говори за доброто структурно състояние на българската икономика.
Така че съвсем спокойно ние смятаме, че са необходими други бюджетни инструменти, за да може страната наистина да потегли и да започне да наваксва онова, което я дели от развитите европейски страни.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов.
Преминаваме към директно гласуване на СТАНОВИЩЕ ПО ГОДИШНИЯ ПАКЕТ ОТ ДОКУМЕНТИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОТНОСНО РАЗШИРЯВАНЕТО ЗА 2012 – 2013 Г.
Вие знаете, имахме съвместно заседание с Комисията по външна политика и отбрана. Днес имаше среща и с комисаря Фюлер.
Всъщност позициите, които преди това се генерираха в рамките на дискусиите, са залегнали в становището, което предлагаме да бъде изпратено на вниманието на Европейската комисия в рамките на неформалния политически диалог.
Вие сте запознати предварително с темата. Имате ли някакви въпроси? – Не виждам.
Предлагам директно да преминем към гласуване на становището относно Годишния пакет от документи на Европейската комисия относно разширяването 2012 – 2013 г.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.


Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕДИНЕН НАДЗОРЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА БАНКИТЕ В ЕВРОЗОНАТА (Т.НАР. ЕДИНЕН БАНКОВ СЪЮЗ) – СОМ (2012) 510, СОМ (2012) 511, СОМ 2012) 512 ОТ 12.09.2012 Г.

По тази точка имаме удоволствието да бъде отново с нас:
От Министерството на финансите
Боряна Пенчева – заместник-министър
Цветанка Михайлова – началник на отдел в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”
Калоян Симеонов – държавен експерт в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”
Методи Методиев – старши експерт в Дирекция „Икономическа и финансова политика”
От БНБ
Калин Христов - подуправител, ръководител на Управление „Емисионно”
Нели Кордовска – директор на Дирекция „Банков надзор”.
Заповядайте, госпожо Пенчева.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: През последните години финансовият сектор и неговото регулиране са в епицентъра на вниманието на Европейската комисия, на еврогрупата, на страните членки. Идеята за създаване на общ банков съюз беше породена от пропуски в съществуващата система за регулиране.
Тази идея за първи път беше анонсирана от Жозе Мануел Барозу на 30 май 2012 г., а по-късно и на 13 юни по време на дебата в Европейския парламент по повод на Юнското заседание на Европейския съвет. Тогава Барозу сподели идеи на Европейската комисия за разширяване на икономическата част на Икономическия и паричен съюз, така че икономическата част да съответства на паричната част.
Амбициозният подход, който беше предложен от Комисията, предвиждаше 3 стълба. Това са именно:
- централизиран надзор на банките,
- единен механизъм за гарантиране на банковите депозити,
- общи правила и фонд за спасяване и преструктуриране на банки.
Към тази идея беше реферирано и от президента на Европейската централна банка Марио Драги в негови изказвания през м. юни в обръщение към Европейския парламент. По-късно, на 29 юни беше представен докладът на Европейския съвет към един истински Икономически паричен съюз.
Съветът разгледа този въпрос за Банковия съюз, след което Европейската комисия започна да разработва конкретни законодателни предложения за създаване на единен надзорен механизъм като първи стълб на Банковия съюз.
По отношение на тези предложения – това са две предложения на Европейската комисия:
- предложения за регламент на Съвета за възлагане на конкретни задачи на Европейската централна банка в областта на надзора и
- предложения за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламента, който създава европейски надзорен орган.
Започнаха много сложни дискусии дали това е възможно, дали трябва да бъде Европейската централна банка тази институция, на която да бъде възложен единният надзор. Имаше сложна дискусия дали законодателната база на Европейския съюз – Договорът, позволява това да се случи. А ако се случи, какви точно функции да бъдат прехвърлени на Европейската централна банка, тя има ли капацитет да го прави, за кого да важи – изключително дълга и сложна серия дискусии.
В същото време продължиха дискусиите по другите два стълба – интегриране на схемите за гарантиране на депозитите и създаване на общ фонд. Заговори се за така наречения фискален капацитет като бюджет на страните от Еврозоната, в който те в случаите на възходящо развитие до 9 ресурси, в случаите на долната част на икономическата крива да получават подкрепа.
Така че наистина много въпроси бяха дискутирани, без да се стигне до единно виждане.
На 12 октомври беше представен така нареченият Междинен доклад за подготовката на мерките към истинския Икономически и паричен съюз, който доклад беше разгледан на Европейския съвет на 18 и на 19 октомври.
По отношение на самите регламенти, беше създадена една работна група на високо равнище ад хок, в която България има свои представители от Министерството на финансите и Българската народна банка. Тази работна група досега е провела три заседания – едно през септември, две през октомври и следващото, последно заседание на тази работна група е планирано за 5-6 ноември тази година.
На Европейския съвет след сложни дискусии беше взето решение да има Единен банков надзор, законодателната база за създаване на Единен банков надзор да бъде изяснена до края на тази година, до края на тази година на Декемврийския съвет да бъде представен заключителен доклад по доклада на Икономическия и паричен съюз и към този заключителен доклад да има така наречената пътна карта за мерки, които през 2013 г. да се прилагат, за да може такъв надзор да влезе в сила от 2014 г.
Както виждате от този слайд, бяха поставени доста амбициозни срокове. Но в същото време това, което се очаква, е през декември да има доклад и пътна карта. Така че тогава ще бъде по-ясна самата идея.
Основното нещо, което всички страни членки подчертаха, включително и на последния Европейски съвет, е неяснотата на механизмите и как това ще се случи; какви точно функции да бъдат прехвърлени от националните към Единния европейски надзорен орган, по какъв начин това да се случи законодателно; какви ще бъдат правомощията на този орган продължава все още да не е напълно ясно.
Бих искала само в общи линии да спомена за позицията на България, че нашата страна по принцип подкрепя по-нататъшното интегриране в областта на вътрешния пазар, създаването на фискален и Банков съюз в Еврозоната, но при положение че се запазят интересите на страните, които не участват в Еврозоната.
Създаването на Банков съюз и на Единен надзорен механизъм не трябва да е за сметка на развитието на Единния вътрешен пазар на финансови услуги в Европейския съюз, тоест не трябва да има някакво фрагментиране на този пазар.
Изключително важно е запазването на националните макропотенциални инструменти, включително на националните надзорни компетенции, тъй като фактически отговорността е на националните органи. А един общ орган продължава да бъде неясно какъв тип точно действия би предприел той, при положение, че той не носи основната отговорност.
Посочили сме, че е необходимо да бъде намерен ясен баланс между правата и отговорностите, свързани с приемащата държава и държавата по произход, home host отношенията за банките. А по отношение на самите инструменти за възможността за директна рекапитализация от Европейския стабилизационен механизъм на банки, които са в трудно положение, ние считаме, че това трябва да бъде последна инстанция, че този механизъм беше създаден по друга логика и по друг начин и не би следвало да бъде използван по този начин като средство за рекапитализация на банки и че ако това се случва, трябва да се изработят ясни правила как Европейският стабилизационен механизъм подпомага тези банки така,че да се спазят принципите на държавна помощ, които важат за Европейския съюз.
Разбира се, има неща в предложенията, които ние пряко подкрепяме, като например засилване отчетността пред националните парламенти и информираността на Европейския парламент.
По отношение на механизма за тясно сътрудничество по отношение на Единния надзор специално обръщаме внимание в нашите позиции, че този механизъм е изкривен в полза на страните от Еврозоната, че той е неефективен за държавите, които са извън Еврозоната. Той е отворен да се присъединяват държавите, които не са членки на Еврозоната, но всъщност каква би била ползата на тези държави, които се присъединяват към един подобен съюз, остава абсолютно неясно.
Проблемът се задълбочава и от това, че ние нямаме участие в процеса на вземане на решение в евентуално един Единен банков надзор.
Така че това е в общи линии. Бих предложила да дадем думата на господин Калин Христов – подуправител на Българската народна банка, който да допълни вече чисто банковите аргументи на БНБ. Благодаря ви.
КАЛИН ХРИСТОВ: Благодаря и аз. Не само банкови аргументи ще допълня, но и ще изчистя някои фактологически неща, тъй като имаше фактологически грешки в презентацията.
На първо място, защо се прави това. Не е проблем в регулацията, тъй като новите регулации така или иначе са записани и важат за всички 27 държави, така наречения БАЗИЛ 3 и така наречената на европейско ниво CRD 4, която в момента се договаря и до края на годината се очаква да влезе в сила.
Тоест въпросът не е регулаторен. Въпросът е как регулациите се прилагат в отделна държава. И оттам тръгва дискусията дали да има единен надзор или така наречения Банков съюз в Еврозоната. Единният надзор е само сегмент от така наречения Банков съюз.
Всичко тръгна от това, че Испания имаше нужда от голям обем пари за рекапитализация на техните банки, а те нямаха този ресурс като суверена държава, тъй като самата й фискална позиция е много слаба и дългът на Испания е много голям. По тази причина се взе решение, че Испания ще получи директна помощ за рекапитализация на банките, при условие че има Единен банков надзор в Еврозоната. Това беше решение от месец юни.
През месец август Германия се отказа от подкрепа на това решение, тъй като разбра, че създавайки банков съюз и давайки възможност директно фонд, който основно се финансира от Германия, да рекапитализира банкови системи на страни в слабо състояние, Германия поема огромен фискален риск. Неслучайно в говоренето оттук нататък на Германия за Банков съюз се казва: Ние сме съгласни, но ако има и фискална централизация. Тъй като Банковият съюз по дизайн, така, както е направен, не дава отговор на въпроса кой покрива остатъчния фискален риск.
Ще дам пример. Да допуснем, че от 1 януари заработи това и всички испански и италиански банки се надзирават от Европейската централна банка. Да допуснем, че Италия има проблем и 60 процента от италианския дълг се държи от италиански банки.
Италия като суверен, ако има проблеми и дългът на Италия се държи от италиански банки, това означава, че когато в Италия като суверен цените на техните книжа спадат, това ще бъдат загуби за италианските банки, за които ще носи отговорност Европейската централна банка, а не Банка Д’Италия оттук нататък.
Въпросът стои: ако голяма италианска банка има проблем и пазарът не иска да даде капитал, няма натрупан резолюшън фонд – това, което тепърва предстои да се направи, въпросът е кой дава ресурса, това, което на технически език се казва остатъчен фискален риск. Ресурса трябва да го дадат всички. Понеже дългът на Италия е 2 трилиона, си представяте какъв е вграденият имплицитен ангажимент на Германия, която плаща 30 процента от всички спасявания в Еврозоната.
Дискусията е малко по-сложна и затова ние държахме тя да се разглежда в контекста не само за Банков съюз, което става чрез Румпой доклада, а въобще какво става с фискалното развитие на Еврозоната. Защо е важно за нас като страна?
Важно е първо, защото ние имаме интерес да се стабилизира Еврозоната, тъй като слабият растеж в Еврозоната влияе директно на българската икономика чрез износа и индиректно чрез притока на капитали. Като се вземе исторически, 80 процента от натрупаните капитали в България са от Еврозоната. И ако в Еврозоната има нестабилност, не можем да очакваме ние да имаме стабилност в българската икономика. Тоест ние имаме интерес Еврозоната да се стабилизира.
Второ, ние имаме интерес, понеже това цялото е практически редизайн на Еврозоната и тъй като ние по договор имаме ангажимент един ден да сме част от Еврозоната, ние искаме този нов дизайн, който се прави в момента, да отговаря на наш бъдещ интерес. А той е да има механизъм, който фискално ограничава страните да изпадат в ситуация, в която са изпаднали в момента, тоест да се ограничат тези трансфери, но когато е нужен такъв за трансфери, той да е ясен и да е работещ. И ако има единен надзор, да са ясни правилата, както и отговорностите на централната институция, което се предполага в случая да е ЕЦБ.
Трета причина да сме силно заинтересовани – тъй като по начина, по който е направено предложението в момента, то е направено само за Еврозоната, като страните извън Еврозоната практически имат една опция, която е силно дискриминационна и неработеща – да се присъединят едностранно, много близко до едностранна евроизация, тоест всички права да се дадат на ЕЦБ, а отговорността да остане национална, тоест Европейската централна банка да прави надзор, но ако има проблем с институция, националните власти, тоест националното правителство да плаща разрешаването на проблема, а централна банка да няма достъп до ликвидност до Европейската централна банка и ако има проблем с фалит на банка, да плаща Националният фонд за гарантиране.
Тоест всички страни извън Еврозоната казват, че тази опция не е атрактивна и че никой извън Еврозоната не би имал интерес да участва едностранно в Банковия съюз.
Въпросът е за единния механизъм за надзор в Еврозоната, но ние имаме вече институция в Европа, която се казва Европейски банков орган.
В надзора на институциите има два елемента. Единият е кой упражнява правилата, а другият е кой ги пише правилата. Европейският банков орган е този, който прави единния стандарт, тоест определя правилата, а националните надзори и Европейската централна банка ще трябва да ги прилагат.
Страните, които остават извън така наречения Единен банков механизъм, ще бъдат 11 в Европейския банков орган, а страните от Еврозоната ще бъдат 17. Тоест там има риска страните, които са в Еврозоната, да налагат правилата си на тези, които са извън Еврозоната.
Тоест интересът на нас като страна е, понеже ние така или иначе ще останем извън Единния надзорен механизъм, тъй като не сме част от Еврозоната, е в така наречения Европейски банков орган да има баланс между страните, които участват в него и които са извън него, тоест Англия плюс всички други извън Еврозоната. Тъй като ако Европейската централна банка има превес при определяне на правилата, понеже много от страните от Нова Европа приемат банки от Еврозоната, правилата ще бъдат написани така, че да са в интерес на страната, изпращаща банката, а не на страната, приемаща банката.
Ще ви дам пример. В момента, ако системно важна банка, да кажем, Булбанк, която за УниКредит е няколко процента от баланса, под 5 процента от баланса на УниКредит, а е 20 процента от българската банкова система, ако в момента те искат да станат субсидиар, тоест от отделно юридическо лице в София в клон, за това трябва да се съгласи Българската народна банка, с което да се запази интереса на местните спестители и на местната банкова система. Ако обаче това съгласие отсъства, тогава, понеже ние искаме с повече капитал да работят банките в София, за да са по-стабилни, това ще става механично и тогава нищо не би могло да гарантира нашия интерес.
Това е едно от условията ние да подкрепим създаването на Единен банков механизъм, надзор в Еврозоната. Там, където се пречи с правилата в европейския банков орган, да се намери този баланс. Тоест ние двата регламента ги гледаме заедно и казваме, че трябва да се създаде механизъм, за да може буквално да се спасим, тоест, да се стабилизира Еврозоната, което е в наш интерес, но искаме създаването на този механизъм да е за сметка на охлабване на нашите права като надзорник и за сметка на интереса на нашата страна.
И тъй като създаването на единен механизъм за надзор в Еврозоната изисква решение на 27 държави, тоест всички да са съгласни, това решение би трябвало да го направим, след като имаме гаранциите, че в Европейския банков орган нашите интереси като страна, която не прави правилата, няма да бъдат намалени и ще има гаранции, че те ще бъдат защитени.
Има технически много неща – как влиянието се е изнесло повече към Европейската централна банка, отколкото към националните надзорници. Това е концептуалната рамка. Но това е много важен въпрос.
В регламента се изисква отчетност на ЕЦБ само пред Европейския парламент. Европейската централна банка има право да даде лиценз на банка, да отнеме лиценз на банка и никога да не се появи пред национален парламент и да обясни защо отнема лиценз на банка. В нашата позиция пише, че трябва да се въведе изискване и за отчетност пред националните парламенти. Защото закриването на банка от 5000 км не е просто разрешаване на определен проблем. То е свързано с работни места, със защита на спестяванията. Говорим за Еврозоната. Но тъй като един ден ние ще сме част от Еврозоната, би трябвало отсега да ни е грижа как този механизъм е структуриран.
Така че като обща позиция ние трябва да разрешим да се създаде единен механизъм в Еврозоната, тъй като той е основна част от стабилизацията на Еврозоната, което е в наш интерес. Но това наше съгласие трябва да е паралелно с даване на тези гаранции, че докато ние сме извън Еврозоната и не участваме, нашите интереси са защитени.
И другият по-голям въпрос е, че трябва да има ясен механизъм кой покрива фискалния риск, докато няма натрупани частни средства в така наречените фондове за разрешаване на кризи. Тъй като в момента нямаме натрупани такива частни средства, тоест USM не е от крайна инстанция, той е от първа инстанция в момента, защото в момента всяка една испанска банка, която има проблем, отива директно в USM за финансиране, тъй като няма този ресурс, който е натрупан от частни средства.
Комисията казва: ние един ден ще ги направим, въпросът е какво става до деня, в който ги направим. Финансирането е от суверенните държави, от правителството, тоест с публични пари, докато такива механизми се създадат и такива пари се натрупат, което няма да е толкова бързо, имайки предвид общото състояние на Еврозоната.
Така че това е нашето виждане – че ние трябва да се съгласим, при условие, че имаме тези гаранции за защита на нашите интереси, особено имайки предвид, че ние сме приемаща страна, значителен ефект върху нас би имало това, косвен, не директен, от гледна точка на това, че нашите банки ще бъдат надзиравани от Европейската централна банка косвено чрез техните субсидиари.
Има много детайли, но аз ще спра дотук.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Тъй като се реферира към фактологическа грешка, бих искала да внеса яснота, че никаква фактологическа грешка не съм направила.
По отношение на последния Европейски съвет в драфт заключенията и това, което влезе в заключенията на Европейския парламент, е така нареченото засилване на демократичната легитимност и отчетност. Тази фраза влезе в заключенията на последния Европейски съвет на 17 и 18 октомври. И това се имаше предвид обаче в по-общия му вид, не Европейската централна банка да се отчита пред националните парламенти, а да се подобри прозрачността и отчетността на процесите. Това е текст от заключенията на Европейския съвет.
КАЛИН ХРИСТОВ: И тук е разликата между прозрачност, която някой решава за закриване на конкретна банка и ти изпраща доклад, което е дефиниция на прозрачност.
Другото е отчетност, за която той като реши, идва на място и обяснява защо е взел това решение.
В текущия регламент Европейската централна банка няма ангажимент, така, както е предложено, да се отчита пред националните парламенти, а има ангажимент да се отчита само пред Европейския парламент. Това е текущият регламент. По него формулираме позицията си.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Христов. Заповядайте, колеги, за допълнителни въпроси. Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, ние малко се объркахме. Ще кажа защо. Не че не бяха ясни двата доклада и не бяха на високо експертно ниво. Така и не разбрах какво е становището на правителството, което ние контролираме и не контролираме Централната банка. Така и не разбрах какво е становището на правителството, за да можем ние да оформим своята теза, независимо от това дали сме в опозиция или сме мнозинство.
Поначало съмненията към тази формула за банковия съюз са много силни, защото нарушават два фактора, два много важни елемента. Единият е елементът на солидарност, другият е елементът на субсидиарност. Ако ние ще изградим Съветския съюз вместо Европейски съюз, откъдето ще ни нареждат от Политбюро какво да правим, благодаря много, но това просто не ми върши работа.
Онези, които са привърженици на субсидиарност, няма как да не се смутят от това, че националните надзорни органи на практика се заличават. Дайте да си го кажем направо – заличават се, вместо да имат основна роля и да се гради пирамида на надзора, а не да се обърне пирамидата надолу. Но не искам да влизам в тези разсъждения.
Пак казвам, госпожо председател, не ми е ясно какво е становището на правителството.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да допълня господин Агов – освен каква е позицията на правителството, каква е нашата цел днес? Какво решаваме, при положение, че очевидно нещата са на междинна фаза, доколкото разбирам от изложенията, които бяха направени. И какво очаквате от нас.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Те са в междинна фаза, обаче до 8 ноември по процедурата по субсидиарност ние имаме възможност като национален парламент да се изкажем. Ако съберем достатъчно държави членки, може и да се блокира това предложение на Европейската комисия.
АСЕН АГОВ: Да изработим национална позиция.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Затова правим това изслушване, за да видим какви са позициите, в каква посока се разсъждава, за да преценим дали да се възползваме от това си право до 8 ноември.
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми гости! Аз бих искал малко по-широко да погледнем на тази дискусия, която водим в момента. Защото през лятото, когато започнаха да се развиват тези идеи, нещата тръгнаха. Ние гледаме сега трета точка. А първата и втората бяха, както и госпожа зам.-министърът каза, първо да се търси ефективен механизъм за помагане на банки, които са закъсали и второ, да се защитят депозитите на хората и институциите, вложените пари в тези банки. И чак след това да се търси банковият надзор. Сега изведнъж ние пренасяме диалога и разговорите само върху банковия надзор.
От тази гледна точка малко повече подробности, ако е възможно, да се кажат за този Икономически паричен съюз, какви са тенденциите, какви са разговорите да не се превърне той от съюз в съюза, което на нас едва ли много ни изнася и въобще дали ние имаме някакви ползи от тази работа. защото на практика знаем, че става въпрос само за 17-те държави от Еврозоната.
Обаче не беше спомената цифрата, но мисля, че някъде около 83 процента от нашите банки са с чужди капитали, като основната част от тях са банки, които са точно в Еврозоната. По този начин решения, които ние няма да можем да гласуваме, можем само за известно време да коментираме, ще ни засягат пряко. Защото ясно е, че 83 процента е много по-давещо число за нашите банки.
От друга страна, точно Българската народна банка, ако се приеме в пълен обем това, което в момента се коментира, може би ще стане една пощенска кутия, която трябва да препредава информация и не знам точно как ще може да влияе, което господин Христов доста категорично доказа.
Ние имаме ли механизъм да предпазим нашите банки, включително тези с чуждо участие, които са национални, разбира се, от негативните последици от спасяването на другите банки? Защото вече четири години наистина се постигнаха определени резултати, обаче те засега не са толкова категорични, че да можем да имаме гаранции, че следващите стъпки, които предприема Европейският съюз, ще доведат до това, че спасяването ще бъде спасение. Аз имах възможност и миналата седмица да го кажа през министър Младенов, че на някои спасяванията им харесаха, хареса им да останат в ползата на спасявани, а не да искат да бъдат спасени.
Мисля, че един важен въпрос, който също би трябвало да го кажем тук ясно, макар че, както колегите от опозицията подчертаха, това е един разговор, в който ние трябва да изработим позиция, ние трябва твърдо да настояваме директното данъчно облагане да си остане национален приоритет без коментар. Тоест ние не можем да приемаме като суверена държава, макар че сме член на Европейския съюз, да бъдем задължавани с данъци или промени на нашето национално данъчно директно облагане.
Фрагментацията на Европейския съюз е значително вредна в какъвто и да е вид. Това ние го подчертаваме – и нашата комисия включително – абсолютно на всеки форум, в който участваме, в което и да е негово издание.
Мисля, че тук ние трябва да настояваме решенията за Еврозоната, целостта на Европейския съюз трябва да бъдат запазени, но трябва институциите на Европейския съюз да бъдат запазени и да взимат решения единно в интерес на всички държави. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Тошев. Господин Танчев, заповядайте.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз имам един много кратък въпрос, може би най-вече насочен към господин Христов. Опитваме се да правим някакъв федерален модел, както е може би в Америка. Не се ли предвижда националните банки на съответните държави да имат някакъв глас, някакво становище в решаването на тези политики, най-малкото на ниво Европейска централна банка? Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Танчев. Други колеги имат ли въпроси или коментари? – Нямат.
Заповядайте, господин Христов.
КАЛИН ХРИСТОВ: Дефиницията на Банковия съюз, така, както е дадена в момента, е изграждане на единна рамка, а не единен фонд, рамка, тоест правила, по които националните фондове да бъдат изградени, единна рамка за фондове за гарантиране на депозитите. Единна рамка. Което означава всички национални фондове да имат еднакви правила и по отношение на това как се финансират. Тъй като в момента единственото общо в правилата е какъв е обемът на застраховането и колко бързо се изплащат парите. Няма обща рамка за това как се акумулират пари за изплащане. Защото в момента има много фондове, така наречените експостфондове, които нямат акумулирани средства, за разлика от нашия, който има акумулирани средства през последните 15 години. В много страни няма акумулирани средства. И те казват: ако се наложи да изплащаме депозити, тогава ще отидем и ще вземем от индустрията. Но тогава, когато се налага, ако индустрията няма, това е проблем, да кажем като в Испания.
Това е единият от механизмите – единна рамка и фондовете да се задължат да акумулират във времето средства предварително. Затова Германия е абсолютно против единен фронт, тъй като там, където няма, когато сливаш неща, където има и където няма, се получава трансфер оттам, където има, там, където няма. Много логично. Но ние имаме акумулиран доста висок размер за размера на депозитите.
Вторият стълб на така наречения Банков съюз – и с това се започна в началото на годината – е механизъм за оздравяване и преструктуриране на банки, в който се описва самият законов механизъм, когато банки имат проблем, как те да бъдат оздравени и преструктурирани.
В рамките на тези механизми съществува идеята да се направят и фондове към тях, които да вземат такси от търговските банки и да ги акумулират във времето, да ги натрупват, така че когато има нужда, да не се вземат пари от данъкоплатците, а да се вземат пари фактически от самата индустрия и с тези пари да се разреши кризата. Но това е въпрос за бъдещето. Всичките тези неща са въпроси за бъдещето, тъй като в момента тези пари не са акумулирани.
И третият механизъм е да се дадат тези права на Европейската централна банка да надзирава всички банки в Еврозоната.
По отношение на това каква е ролята на националните банки, регламентът предвижда цялата власт да бъде в Европейската централна банка, всички права да бъдат в Европейската централна банка по отношение на надзора, с изключение на прането на пари, което да остане национална компетентност, защита на потребителите и надзор върху платежните системи. Като регламентът дава възможност Европейската централна банка да делегира на националните банки определени функции. Но всъщност отговорността и юридическите решения се взимат от Генералния съвет на Европейската централна банка.
Създава се друг орган, който е така нареченият Надзорен съвет, който отговаря за надзора. Там не е задължително да участват националните централни банки, тъй като в някои държави националните централни банки не надзирават търговските банки, като например в Естония или в Швеция. И този съвет ще дискутира и ще взема решения, но тези решения могат да бъдат подхвърлени от Генералния съвет на Европейската централна банка. Тъй като по статут единственият орган, който взема решения, който има правна сила, е Управителният съвет на Европейската централна банка, в който участват само управителите на централните банки, които са членове на Еврозоната.
Това е технически специфичен аргумент, но той е много важен от гледна точна на това кой ще взема решенията.
Тук е доста по-различно, отколкото в Америка. В Америка не е така. Дори в Китай надзорът върху банковата система е сегментиран, не е на едно място. Това е чисто европейски подход.
Как ограничаваме влиянието върху България. Вероятно това трябва да стане в Еврозоната, за да стабилизира Еврозоната. Ясно е, че не 83, а 72 процента – това са данните от септември - от банките, които оперират в България, са субсидиари. Това е ключовата разлика. Когато казвам субсидиари, това означава, че, ако имаме единен надзор в Еврозоната, УниКредит – Милано ще бъде надзиравана като група, като консолидирана основа от Европейската централна банка. Но УниКредит – София, понеже е субсидиарна, ще бъде надзиравана от Българската народна банка, както е и в момента. Това е механизмът, с който ние защитаваме интереса. В момента Италианската централна банка иска от УниКредит да има 9 процента капиталова адекватност, ние искаме от тях да има 12 процента.
Това е механизмът, който ти дава възможност ти да поискаш повече капитал от тези банки или достатъчно капитал, така че да се гарантира интересът на спестителите, тъй като основно тук са български спестители, които спестяват.
Затова ние казваме: ние бихме се съгласили да има този, ако се намери общ баланс. Защото когато имаме спор между надзорници, така наречените на технически език колежи, ние в момента се срещаме с УниКредит, с Италианската централна банка и Българската народна банка и разрешаваме този спор за така наречените колежи.
В бъдеще, ако това стане, колежите ще се състоят от Европейската централна банка. Ние искаме този баланс на права, тъй като ние определено ще бъдем, макар и доста по-стари от тях като институция, някъде 13-14 пъти по-стари, доста по-малки като институция. Затова искаме в правилата за колежите да се намери този баланс между приемащи, тоест България, за което госпожа Пенчева каза, и изпращаща страна, в случая италианската страна.
Ние бихме се съгласили да има такова нещо и да го подкрепим, при условие, че в регламента за европейския банков орган се намери този баланс. Иначе те биха имали по-голямо влияние върху вземането на решенията. Това е, което е в наш интерес. Тоест ние имаме интерес от обща стабилност, ние имаме и локален интерес и трябва да намерим баланса между двата интереса.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, за изчерпателния отговор. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: В продължение на всичко, което каза и господин Христов, и госпожа Пенчева, искам да кажа, че в дискусията около двете нови законодателни предложения наистина се акцентира върху запазването на целостта и единството на единния вътрешен пазар.
Първоначалната идея на Европейската комисия всъщност е била този единен надзорен механизъм да важи за всички 27 държави членки. Но предвид на много острите проблеми в Еврозоната и сериозните правни пречки, които произтичат от договорите и невъзможността държавите извън Еврозоната активно да участват в процеса по вземане на решения, са избрани такива правни основания, които разрешават наистина само прехвърляне на правомощия на Европейската централна банка и концентриране на този механизъм засега в Еврозоната. Оттам произтичат всички компликации по воденето на преговорите.
Единствената и голяма гаранция за това, че ще се запазва единството на Единния вътрешен пазар, е, че материално-правните норми, така наречения Единен сингъл рубук, който съдържа правила – и това са правилата за капиталовата адекватност, изискванията към надзора на банките, всъщност се договаря от всичките 27 държави членки в Съвета и важи за всички тях.
Това, което по време на преговорите ще отстоява и България и е залегнало в нашата рамкова позиция, е Европейската централна банка в качеството си на единен надзорник за Еврозоната, за държавите, които ще участват в този механизъм, да бъде абсолютно равнопоставен надзорник, както всички останали от останалите държави членки извън Еврозоната. Това е гаранцията. Той ще спазва единните правила за капиталова адекватност и надзорни изисквания точно така, както и всички останали надзорници.
Около тази основна теза и как това ще се постигне чрез една много добре обмислена схема на гласуване в европейския банков орган – това е същината на въпроса. И представителите на България ще отстояват тази позиция.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Мисля, че няма допълнителни въпроси. Благодарим ви искрено за изчерпателното представяне, защото беше важно за нас да видим визията на България, на правителството и на Българската народна банка.

Продължаваме с четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ОДИТЕН ДОКЛАД ЗА ИЗВЪРШЕН ОДИТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА „МОНИТОРИНГ НА ОПЕРАТИВНИТЕ ПРОГРАМИ, СЪФИНАНСИРАНИ ОТ СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ И КОХЕЗИОННИЯ ФОНД НА ЕС” ЗА ПЕРИОДА ОТ 01.07.2008 Г. ДО 30.06.2011 Г.

По тази точка сме поканили да присъстват:
От Сметната палата
Проф. Валери Димитров – председател
Цветан Цветков – заместник-председател
Таня Константинова – директор на одитната дирекция „Одити на изпълнението”
Румяна Чукова – главен одитор в одитна дирекция „Одити на изпълнението”
От Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз
Добринка Михайлова – изпълнителен директор.
Господин Димитров, заповядайте.

ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ. Уважаеми народни представители, дами и господа! Аз ще бъда кратък. Ще ви представя основните изводи и заключения от нашия одитен доклад.
Дейността по мониторинг на оперативните програми се извършва както на ниво програма от Комитета за наблюдение на съответната оперативна програма, така и на национално ниво чрез Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка от 2007 – 2013 г. за този период.
Участниците в процеса по наблюдение, управление, контрол и координация на средствата по оперативните програми на национално ниво са, както следва: министърът по управление на средствата от Европейския съюз, Комитетът за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка, централното координационно звено, като управляващите органи на оперативните програми, включително междинните звена – от комитети за наблюдение по оперативните програми, сертифициращ орган, одитен орган, Сметна палата.
Виждате, че има един широк кръг органи, които участват в този процес.
Системата за управление, координация и контрол на европейските средства, функционираща в Министерския съвет чрез създаване на структури за координация при управлението на средства от Европейския съюз се осъществява под контрола и координацията на министъра за управление на средствата от Европейския съюз, Съвета за координация и управление на средствата от Европейския съюз и Централното координационно звено.
Функциите на Централното координационно звено не са регламентирани в законодателството на Европейския съюз, те са формулирани изцяло в националната уредба.
До 23 септември 2009 г. функциите на това звено са изпълнявани от Дирекция „Управление на средствата от Европейския съюз” в Министерството на финансите. След извършените структурни промени, с приемането на нов устройствен правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, с постановление № 229 от 23 септември 2009 г. функциите на Централното координационно звено се изпълняват от Дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз”, Дирекция „мониторинг на средства от Европейския съюз” и Дирекция „Информация и системи за управление на средствата от Европейския съюз” в Министерския съвет.
Целта на одита бе да се провери и оцени ефективността на дейностите по мониторинг на оперативните програми, съфинансирани от структурните фондове и Кохезионния фонд. Постигането на тази основна цел е осъществена посредством отговор на специфични одитни въпроси, насочени към достатъчността на административния капацитет на Централното координационно звено за изпълняване на функциите по мониторинга и координацията на управлението на структурните инструменти на Европейския съюз, постигнатата ефективност при изпълнение на дейностите по мониторинга на оперативните програми от Централното координационно звено, както и ефективността на осъществявания мониторинг на национално ниво от Комитета за наблюдение на изпълнението на Националната стратегическа референтна рамка за осигуряване качеството на изпълнение на оперативните програми и съответствие със стратегическите цели и приоритети.
Одитираният период е от 1 юли 2008 г. до 30 юни 2011 г. – един доста дълъг период. Началната дата е определена във връзка с изпълнен предходен одит на Сметната палата на системите за управление на структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз. Този одит беше възложен с решение на Четиридесетото Народно събрание. Одитът се извърши при спазването на основните одитни принципи на Интосайт, Международните стандарти и указанията за одити на изпълнението с международни стандарти за одит 3000, 3100 и наръчника за одитна дейност на Сметната палата.
Окончателният одитен доклад е одобрен с разпореждане № 113 от 13 септември 2012 г. на председателя на Сметната палата и е изпратен на министъра по управление на средства от Европейския съюз, Европейската сметна палата и Европейската комисия.
Докладът ни съдържа 10 препоръки, в това число за разработване на цялостна концепция за мониторинга по структурните инструменти, финансирани от Европейския съюз за следващия програмен период от 2014 до 2020 г. и функциите на органите, които ще го осъществяват.
Тук искам да ви запозная накратко със следните по-важни констатации и изводи от одита, като ще бъда кратък, ще го направя в резюме.
В Сметната палата стигнахме до извода, че административният капацитет на служителите от Централното координационно звено за одитирания период е достатъчен. Служителите са квалифицирани и професионално подготвени, което позволява извършване на дейностите по мониторинга и координация при управление на средствата от структурните фондове и Кохезионния фонд. В този смисъл тук проблеми няма.
Що се отнася до следващото направление, което беше проверено и оценено, това е кохерентността или съгласуваността между нормативните актове и вътрешните документи, регламентиращи функциите на структурите, осъществяващи мониторинг по структурните инструменти.
Изводът е, че кохерентността между различните нормативни и вътрешни актове, които регламентират обхвата и дейността на Централното координационно звено, не е постигната в достатъчна степен поради големия обем нормативни актове, свързани с мониторинга, и координация по изпълнението на оперативните програми и липсата на процедура за извършване на периодичен преглед и актуализация.
Няма логическа връзка между разделението на функциите между двете дирекции – „Програмиране на средствата от Европейския съюз” и „Мониторинг на средства от Европейския съюз” и структурите и функциите на отделите към тях по отношение на наблюдение и координация при изпълнението на оперативните програми.
По-нататък. Друго основно направление е изпълнение на дейностите по мониторинга на оперативните програми. Тук искам да обърна внимание, че оперативни програми „Транспорт”, „Околна среда” и „Регионално развитие” попадат в обхвата на тази дирекция „Програмиране на средства от Европейския съюз”. Изводът на Сметната палата е, че осъществяваната дейност на тази дирекция, насочена към постигането на формулираната цел на дирекцията за планиране, организиране и контрол на дейностите по координация по оперативните програми е ефективна. Тоест в тази дирекция си вършат добре работата.
По оперативни програми „Административен капацитет”, „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, „Развитие на човешките ресурси” и „Техническа помощ” мониторингът и координацията се осъществяват от Дирекция „Мониторинг на средства от Европейския съюз”.
Нашият извод е, че тук липсата на писмени процедури за реда и начина за извършване на тази дейност водят до съществени различия в практиката за извършване на мониторинг от отделите в тази дирекция, свързани с ежемесечното докладване за текущото състояние на оперативните програми, изпълнение провеждането на срещи на експертно ниво с органи, които не зависят от спецификата на оперативната програма и фонда, който го финансира. Тоест тук има нееднозначна, нееднаква практика и това е проблем, който ние сме отбелязали. Може да се каже, че участието на представителите на тази дирекция като членове на Комитетите за наблюдение на съответните оперативни програми е адекватно и ефективно. Тоест те дават своя принос като членове на тези Комитети за наблюдение.
Има обаче неизпълнение на плановете за оценки на всички оперативни програми и липса на резултат от срещите на така наречената хоризонтална мрежа от експерти. Тук тази част на дейността следва да се оцени като неефективна.
Искам да обърна внимание, че по повод на мониторинга на национално ниво трябва да се каже, че през одитирания период са проведени само четири заседания на Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка. В този смисъл не е спазено нормативно изискване за честота на провеждани заседания. Тоест този орган заседава рядко и не дава достатъчен принос за ефективността на мониторинга.
По повод на индикаторите, с които се отчита напредъкът, от проверените общо 18 индикатора, посочени в Националната стратегическа рамка и в Годишния доклад за изпълнението на тази рамка за 2010 г., е постигнат напредък по 9 индикатора. Това е 53 на сто. По 3 индикатора са посочени нулеви базови стойности, не са определени стойности и в Годишния доклад за изпълнение на тази рамка не е отчетен постигнат резултат. По 5 индикатора се наблюдава влошаване спрямо заложени базови стойности.
В Годишния доклад за изпълнение на Националната стратегическа референтна рамка за 2010 г. е отчетен напредък само по половината от заложените индикатори, което крие риск от неизпълнение на целевите стойности до края на програмния период. Липсата на стойности на индикатори - базова, целева и постигната обезсмисля посочването на такива индикатори в Националната стратегическа референтна рамка, тоест няма измеримост.
Като цяло може да се каже, че липсата на въведени процедури за изготвяне на годишните доклади за изпълнение на Националната стратегическа референтна рамка, както и за контрол и проверка от Централното координационно звено на данните по годишните доклади за изпълнение на оперативните програми крие риск за включване на некоректни данни или пропуски в годишните доклади за изпълнението на тази рамка. Несъответствието на данните в документите и в информационната система ИСУН е индикация за занижен контрол и не дава увереност за коректността на информацията, представена на Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка.
По-нататък. Одобрените годишни доклади за изпълнение на Националната стратегическа референтна рамка от Комитета за наблюдение на тази рамка с кумулативни данни по изпълнението на приоритетни оси на оперативните програми не дават необходимата увереност за извършване на ефективен мониторинг на национално ниво и крият риск за непостигане на оптимални резултати за страната.
Причината за некоректното представяне на информация в годишните доклади за изпълнението на стратегическата рамка е липсата на ясно определение от рамката за информацията, която трябва да съдържа Годишният доклад за изпълнението на тази рамка.
В заключение, като общи изводи и обща оценка стигаме до следното. Извършеният мониторинг на национално ниво от Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка за изпълнение на оперативните програми е недостатъчно ефективен поради намаления брой проведени заседания от Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка спрямо нормативно изискуемия.
Има неадекватно представяне на напредъка на годишна база на отделните оперативни програми в годишните доклади за изпълнението на Националната стратегическа референтна рамка, неизвършена текуща оценка за изпълнение на тази рамка в периода 2007 – 2013 г. при изминали две трети от програмния период.
Така осъщественият мониторинг на национално ниво не позволява вземане на адекватни управленски решения, което рефлектира върху степента на усвояемост на средствата по оперативни програми по структурните и Кохезионния фонд и изпълнението на стратегическите цели и приоритети.
Като цяло извършваната координация и мониторинг на национално ниво за качеството на изпълнението на оперативните програми в съответствие със стратегическите цели и приоритети са ефективни, но този извод не може да бъде отнесен към Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка. Дейността му се определя като неефективна. Това е извод, който се основава на неговата слаба активност. Просто крайно рядко се събира този орган, за да упражнява своите правомощия. Това беше основно, госпожо председател. Ако имате въпроси, тук са и госпожа Константинова, която е директор на дирекция, и госпожа Чукова, която е ръководител на одитния екип.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, проф. Димитров. Днес е постъпил обобщен доклад отново от Сметната палата за 2011 и 2012 г. за резултатите от одитните доклади за усвояване на средствата от Европейския съюз. Ако можете и имате тази информация в момента, да ни запознаете с основните изводи. Мисля, че и това ще бъде от интерес за колегите.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Този обобщен доклад обхваща периода от месец юли 2011 до края на месец август 2012 г. Това са определен брой одити, които са насочени към проверяване и оценяване на управлението на средствата от Европейския съюз.
Искам да обърна внимание, че са изведени както позитивните, положителните практики, така и установените слабости и проблеми на основата на 7 одитни доклади в следните области:
Администриране на нередности по оперативни програми, съфинансирани от структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз;
Мониторинг на оперативните програми, съфинансирани по структурните фондове и Кохезионния фонд, за който преди малко направих това изложение;
Две мерки по Програмата за развитие на селските райони;
Приоритетна ос 3 – Устойчиво развитие на туризма по оперативна програма „Регионално развитие”;
Две схеми за представяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Само накратко ще посоча основните изводи и оценки, свързани с тези одити.
Първият от тях – Одит на изпълнението на администриране на нередности по оперативните програми, съфинансирани от структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз за периода 1 януари 2010 до 30 юни 2011 г., тоест за период от година и половина.
Целите на одита са:
- да се провери и оцени ефективността на процедурите по администриране на нередности по оперативните програми, съфинансирани от фондовете;
- да се направи независима обективна оценка на ефективността и ефикасността на управлението на дейностите по администриране на нередности;
- да се подпомогне ръководството на управляващите органи на оперативни програми на Дирекция „Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейската общност в МВР”, като се дадат препоръки за подобряване администрирането на нередности.
Установени са следните добри практики:
Определени са служители за администриране на нередности, включително заместници при отсъствие на титуляр, които като цяло притежават подходяща квалификация за изпълнение на задълженията си;
На служителите по нередности са възложени допълнителни дейности, свързани с осъществяване на предварителен контрол;
Извършени са анализи на административния капацитет и са предлагани корективни мерки за осигуряването на дейностите по администриране на нередности.
През одитирания период се забелязва тенденция за подобряване дейността по докладването на нередности и повишаване на нейната ефективност за осигуряване на своевременно законосъобразно, пълно и точно докладване на нередности.
Установени са следните проблеми:
Липсва единен формат за въвеждане на информация в тримесечните уведомления за нередности в системата за управление на нередности АМЕ.
Информационната система за управление и наблюдение ИСУН и регистрите за нередности се използва неефективно, което не допринася за коректността на данните. Това е стара слабост, която все още не е преодоляна.
Административно-контролната дейност на ДАФКОС все още не е изградена.
Няма утвърдена методика с въпросите, които следва да бъдат проверявани, с което не е осигурен ефективен и унифициран подход при извършване на проверката.
При извършените проверки на място на администрирането на нередности по три оперативни програми са установени слабости и пропуски във вътрешните правила за администриране на нередности, което поражда рискове за правилното регистриране и проверка на сигнали за нередности, установяването, регистрирането и докладването на нередности.
По оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” са разкрити случаи на нередности, които не са регистрирани и докладвани три месеца след тяхното установяване, което показва слабости в процеса на администрирането на нередности по тази програма и поражда рискове за възстановяване на неправомерно планети суми.
По оперативна програма „Регионално развитие” има разминавания на информацията в регистрите на сигнали на нередности, в документацията на съответния сигнал или нередност, което поражда рискове за коректното докладване на нередности на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ.
По оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” е увеличен броят на докладваните нередности, без да се отчита потенциалният негативен ефект върху имиджа на България, което поражда рискове за спазване на изискванията на Регламент № 18-28 от 2006 година.
Установени са случаи на некоректно докладване на размера на сумите, засегнати от нередности, което показва слабост на контролната система по администриране на нередности и това не способства за зачитане на финансовите интереси на България.
Наличието на неточни данни по нередности в ИСУН не осигурява предоставяне на достоверна информация за вземане на адекватни решения от потребителите на информационната система.
За преодоляването на констатираните проблеми са направени следните препоръки:
На министъра на вътрешните работи – да се осигурят практически обучения на служителите на ДАФКОС;
Да се утвърди вътрешна процедура за изготвяне на обобщена информация за случаите на нередности на годишна база;
Да се предприемат мерки за актуализиране, утвърждаване и допълване на методически указания на ДАФКОС за регистриране и администриране на сигнали за нередности и за регистриране, администриране и докладване на установени нередности по следващото им проследяване;
Да се оптимизира използването на ИСУН и да се анализират причините за разминавания на информацията в ИСУН с тримесечни уведомления за регистрирани сигнали и нередности.
На министъра на труда и социалната политика, министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на регионалното развитие и благоустройството в качеството им на ръководители на управляващите органи се препоръчва:
Да предприемат мерки за актуализиране и прецизиране на вътрешните правила, определящи реда и процедурите за администриране на нередности;
Да определят процедура за предоставяне на информация за сумите, засегнати от нередности, които да са за сметка на държавния бюджет, и да предприемат действия за коректно докладване на сумите, засегнати от нередности и да подобрят упражняването на контрола в тази връзка.
Срокът за изпълнението на тези препоръки е 21 септември 2012 г. В момента тече проверка за изпълнението им.
Следващият одит е за изпълнение на мониторинг на оперативните програми, съфинансирани от структурните и кохезионните фондове. Тук аз казах какви са основните проблеми и изводите и оценките. Но нека да кажа за установените добри практики и съответно проблеми.
Административният капацитет на Централното координационно звено - Дирекция „Управление на средствата от Европейския съюз” и дирекциите, съответно „Програмиране на средства от Европейския съюз” и „Мониторинг на средства от Европейския съюз” към администрацията на Министерския съвет се поддържа на високо ниво. Провеждат се подходящи обучения на служителите, което е предпоставка за задържането на служителите в тези структурни единици. Те са добри професионалисти, с висока професионална компетентност и наистина си вършат добре работата.
Какви са обаче установените проблеми.
Не е постигната кохерентност между равнищата на нормативни и вътрешни актове, които регламентират обхвата на двете дирекции;
Разделението на функциите между двете дирекции – „Програмиране на средствата от Европейския съюз” и „Мониторинг на средства от Европейския съюз” не е извършено в логическа връзка със съществуващата структура;
Наблюдението, извършвано от Комитета по наблюдение, по изпълнение на целите на Националната стратегическа референтна рамка не е достатъчно ефективно;
Не са спазени изискванията за провеждане на заседания поне два пъти годишно и не са взимани решения от стратегически характер.
Отправени са следните препоръки:
През следващия програмен период да се разработи цялостна концепция за мониторинга по структурните инструменти, финансирани от Европейския съюз и функциите на органите, които го осъществяват;
Да се разработи процедура за извършване на периодичен преглед на годишна база и актуализиране на вътрешните актове след извършени промени в нормативни документи;
Да се разработят и утвърдят контроли за наблюдение върху планиране, изпълнение, усвояване, организация, комуникация и координация на действията по управление на средствата по оперативните програми.
Следващият одит е по Програма за развитие на селските райони, одит на мярка 121 за модернизиране на земеделските стопанства по Програмата за развитие на селските райони за 2007 – 2013 г. за периода 1 юли 2009 – 30 юни 2010 г. в Държавен фонд „Земеделие”. Целите на одита са да се проверят и анализират съществуващите проблеми, свързани със забавяне изпълнението на мярка 121 и да се идентифицират причините за тях, да се оцени адекватността и ефективността на управленските решения за преодоляване на съществуващите проблеми и предприемане на необходимите колективни мерки.
Целите са доста обширни. Аз мисля, че това са основните. Но какви са проблемите, които сме установили и за които даваме препоръки за преодоляването им.
Не са спазени изискванията за своевременно изпращане на информация от Държавен фонд „Земеделие” като разплащателна агенция до управляващия орган или съфункционираща електронна система за обмен на данни за целите на наблюдение и оценка на изпълнението на Програмата за развитие на селските райони между Държавен фонд „Земеделие” като разплащателна агенция и управляващия орган.
Установено е несъответствие на процедурата за откриване и закриване на прием на проекти с изискванията на Наредба № 8 за условията и реда на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони.
На етап договориране има системно неспазване на утвърдени контролни процедури.
Липсва ефективен контрол по отношение спазването на срока за обработка на проектните досиета.
Проследяването на гарантираните и негарантирани бюджети в Държавен фонд „Земеделие” не се осъществява адекватно от страна на отговорните звена в процеса на обработката на проектните предложения извън нормативно регламентираните срокове.
Липсва адекватна информация за налични бюджети.
Неточна информация се подава към управляващия орган.
Функционалността на ИСАК модул в селски районни е неефективна, а генерираната информация – ненадеждна.
За преодоляването на констатираните проблеми се дават следните препоръки:
До министъра на земеделието и храните най-общо:
Да се ускорят действията от въвеждане в експлоатация на електронна система за целите на наблюдението и оценката и следене на индикаторите по тази програма;
Да се отварят целеви приеми за конкретен тип инвестиционен проект за кратък фиксиран период от време с изрично посочени бюджетни заповеди;
Да се създаде механизъм за гарантиране коректността и надеждността на подаваната информация от Държавен фонд „Земеделие” към управляващия орган за целите на мониторинга и контрола по програмата.
Препоръки се отправят и към изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – най-общо:
Да се ускорят действията по въвеждане в експлоатация на система за целите на наблюдението, оценката и следене на индикаторите в програмата;
Да се предприемат действия за провеждане на съгласувателна процедура за спазването на посочените срокове от договора между Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие”;
Обработката на проектните предложения да се обвърже с конкретни срокове и етапите да се регламентират във вътрешни правила;
Да се разработи и утвърди процедура за предварителен контрол преди поемане на задължение в съответствие със Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор;
Да се въведат контролни механизми, които гарантират спазване на процедурата по отношение на представянето на сключените договори и своевременното отразяване на поетите финансови ангажименти по бюджета на мярката за съответния период;
Да се инициират необходими промени в модул селски райони на ИСАК за гарантиране проследяемост на взетите решения и предприети действия при обработка на проектните предложения.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, проф. Димитров. Този доклад ще бъде разпределен на колегите. Въпросът беше ако има нещо, върху което искате специално да акцентирате.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Това е една информация за състоянието на системите по материал на нашите одитни доклади. Установили сме и добри практики, но има и сериозни проблеми.
Специално искам да посоча, че при Фонд „Земеделие” това е огромна система, която се управлява трудно и там са откроени много проблеми. Има сериозно подобрение – това са поне нашите наблюдения. Ръководството на Фонд „Земеделие” взима настойчиви мерки за преодоляване на слабостите. Но наистина в Държавен фонд „Земеделие” сме открили сериозни проблеми, които не са от вчера, те са от доста години, с дълготраен ефект и се изискват много сериозни усилия за тяхното подобряване. Затова тук исках да обърна внимание именно върху Програмата за развитие на селските райони.
По оперативна програма „Регионално развитие” и оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” също имаме сериозни проблеми. Но аз мисля, че към днешния момент нещата са се променили съществено.
Ако мога да поставя един акцент, най-сериозната ни загриженост е свързана с Програмата за развитие на селските райони и с Държавен фонд „Земеделие”.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, проф. Димитров. Госпожо Михайлова, ако искате да допълните нещо или ще вземете отношение в рамките на дискусията. Заповядайте.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Аз не бих могла да добавя нещо. За мене интерес представляват одитните доклади на Сметната палата. Ние също ги следим и ги четем, защото е важно какво мисли Сметната палата по отношение на управляващите и на цялата система за управление и контрол. Аз нямам какво да добавя към техните доклади. В някои отношения може би ние се разминаваме в оценките с тях, което мисля, че също е нормално, защото правим към различен момент снимка и одит, оценка на тези системи. Ние много често не спираме до периода, до който сме гледали, а към момента на докладването и издаването на доклад се опитваме да кажем какви други събития са настъпили и дали съответните корективни действия, които сме препоръчали, са взети под внимание. Така че установените слабости в нашите доклади към момента на издаването в повечето случаи са коригирани, което може би е малко по-различно като подход със Сметната палата.
Както знаете, като специфичен орган всички управляващи органи по оперативните програми се стремят наистина да нямат проблеми в системите и да не бъдат оценени като неефективни от нас като одитен орган, тъй като Европейската комисия разчита на нашето одиторско мнение и реагира своевременно на тези доклади.
Отново казвам: като тип доклади, като тип проверки ние се различаваме със Сметната палата и самата ни цел на одиторската работа е по-различна, така че понякога се получават тези разминавания в оценките.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Така е, госпожо председател. Госпожа Михайлова е права. Всъщност техният одит е, бих казал, по-оперативен и предоставя много по-актуална информация, защото той наистина е за периоди, предшестващи непосредствено приключването на одита.
При нас периодите може да са по-дълги, тъй като ние се стремим да откроим трайни проблеми, трайни тенденции, особено негативни управленски практики, които са възникнали и се развиват през годините и са доста жилави, ако мога така да се изразя, с оглед на тяхното системно преодоляване. Така че това са просто два различни подхода.
В този смисъл аз не мисля, че ние си противоречим с Агенция „Одит на средствата от Европейския съюз”. По-скоро мисля, че ние се допълваме. Така да се каже, има разделение на контролния труд между нас.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, колеги, ако има въпроси или коментари. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Много подробно изложение беше направено. Ние също имаме вашите доклади.
Имам един генерален въпрос. Моментът, в който се намираме сега, е решаващ и ключов по две причини. Първо, защото ние приключваме един планов период и се готвим за следващия планов период.
Вие казахте, че имате различни подходи. Това са различни гледни точки, защото все пак задачите на Сметната палата и на Изпълнителната агенция са сходни, но са и различни.
Тенденциите, които и двата органа забелязвате, флуктуациите, които се виждат в системата, водят ли към даване на увереност, че ще успеем успешно да приключим този планов период? И най-важното, успяхме ли да си направим изводите правилно и да се подготвим така, че да стартираме нормално и без забавяне усвояването на средствата за следващия планов период?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз бих си позволил само една доста обща оценка. Ако се направи едно сравнение към момента, в който започнаха да се усвояват европейските програми, през 2007 г., особено през първите две-три години от този период, нещата са несравнимо по-добре. Това трябва да се отчете. Въпреки нормалните слабости във всеки начален програмен период, аз мисля, че вече е натрупан много опит, практика. Професионализмът най-вече – това за мене е ключовият момент, професионализмът на хората, които се занимават с управлението на тези средства, е пораснал за тези години. И аз мисля, че в следващия период – поне това е моята лична оценка – България ще се справи доста по-добре, тъй като вече имаме натрупан опит и по-добра управленска организация. По-доброто управление е факт и това е гаранция, че в бъдещите периоди ние сигурно ще се справим по-добре. Не виждам основание да се смята, че нещата ще се влошат.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: И аз като ръководител на одитния орган също имам своята увереност, че системите за управление и контрол към днешна дата са значително подобрени, контролът действа много по-ефективно и улавя своевременно,на предварителен етап това, което се очакваше. Грешките, които се откриват, са неминуеми – не може да се управлява толкова голям финансов ресурс и да не се допускат грешки. Това е нормално. Въпросът е, че управляващите органи, сертифициращият орган в системата за управление на структурните и кохезионния фонд мога да кажа, че определено заработи добре. И това личи от нашите доклади. Включително при одитите при бенефициентите, които ние правим, отново се установяват грешки, но те са много по-малки. Нивото на грешка, което се следи от Европейската комисия толкова стриктно, което от всички се очаква да бъде под 2 процента, дори в случаите в програми, в които на етап предварителни доклади е над 2-та процента, в резултат на предприемане на корективни действия и налагането на финансовите корекции се свеждат под 2 процента. В резултат на което България, както знаете, е една от малкото държави, които към момента няма спрени европейски средства.
Това се дължи според мене на това, че системата показа, че може да се самокоригира, когато установи проблеми, че улавя тези проблеми, че ги санкционира своевременно на всичките нива на контрол и това рефлектира и в нашата работа, където нивото на грешка падна в резултат на това, че органите преди това задействаха системите по-ефективно.
Определено и сегашното ни впечатление от одита на операциите е, че като цяло системата работи ефективно и това може би ще го видим окончателно в Годишния контролен доклад.
По отношение на следващия програмен период дали ще се получи това забавяне, включително с оценките за съответствие, което имахме в предходния, и със самото структуриране на системата на органите искрено се надявам, че няма да е така. Защото включително аз съм канена на всички срещи, в които се обсъжда следващият програмен период и се програмират структурите и органите. Смятам, че се работи активно за подготовката, включително и на законодателна рамка. Готвят се управляващите органи и за следващия програмен период. И мисля, че натрупаният опит ще даде резултати тогава и няма да се получи забавяне в началото.
За да има добри проекти, трябва на този етап включително те да бъдат създадени, да се създаде основата – говорим за инфраструктурните. Те изискват много по-дълъг период от време, отколкото от меките мерки. И се забелязва тази тенденция. Определено управляващите органи се научиха много повече да подбират добрите проекти и да ги управляват добре.
Също така считам, че и при бенефициентите се получи това подобрение. Имаме все по-добри и по-зрели проекти. Естествено има какво да се прави в тази посока, но се надявам, че за следващия програмен период, за да започне бързото и по-ускорено усвояване – това е важно, да имаме добре подготвени проекти, които да стартират веднага. И се надявам, че ще има такива. Тоест правят се усилия в тази посока.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Други колеги имат ли желание за въпроси? – Няма.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:


(Моника Панайотова)