П Р О Т О К О Л

№ 114

На 7 ноември 2012 г. г., сряда от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Среща с посланика на Великобритания – Н.Пр. г-н Джонатан Алън за представяне на Инициативата на Британското правителство за преглед на баланса на компетенциите между Европейския съюз и Великобритания/държавите членки.
2. Приемане на становище относно Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) във връзка с неговото взаимодействие с Регламент (ЕС) на Съвета за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-70/26.10.2012 г. за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище относно Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ – СОМ (2012) 514/19.09.2012 – т. 46 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2012 г.
5. Разни.

На заседанието присъстваха: Н.Пр. г-н Джонатън Алън – посланик на Великобритания, Румен Александров – директор на дирекция „Политики и институции на ЕС” в МВнР, Валери Йотов – директор на дирекция „ООН и сътрудничество за развитие” в МВнР, Димитър Георгиев - заместник-министър на вътрешните работи, Николай Николов - директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, Румяна Герова – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите, Борислав Богоев - заместник-председател, ръководещ управление "Застрахователен надзор".
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми гости! Добре дошли. Бих искала да ви представя предложението за дневен ред на днешното заседание:
1. Среща с посланика на Великобритания – Н.Пр. г-н Джонатан Алън за представяне на Инициативата на Британското правителство за преглед на баланса на компетенциите между Европейския съюз и Великобритания/държавите членки.
2. Приемане на становище относно Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) във връзка с неговото взаимодействие с Регламент (ЕС) на Съвета за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-70/26.10.2012 г. за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище относно Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ – СОМ (2012) 514/19.09.2012 – т. 46 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2012 г.
Пета точка, която имате в предварително раздадения дневен ред, днес бе разгледана в залата, така че тя няма да бъде предмет на разглеждане на днешното заседание.
5. Разни.
Колеги, който е съгласен с така представения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.


Започваме с първа точка от дневния ред:
СРЕЩА С ПОСЛАНИКА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ – Н.ПР. Г-Н ДЖОНАТАН АЛЪН ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНИЦИАТИВАТА НА БРИТАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА ПРЕГЛЕД НА БАЛАНСА НА КОМПЕТЕНЦИИТЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ВЕЛИКОБРИТАНИЯ/ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ.
Имаме удоволствието сред нас да бъде Н.Пр. господин Джонатън Алън – посланик на Обединеното Кралство в България.
От Министерството на външните работи са поканени да присъстват:
Румен Александров – директор на дирекция „Политики и институции на ЕС”
Нина Симова – началник на отдел „Координация и политика на ЕС”
Андрей Влахов – референт за Великобритания в дирекция „Европейски държави”.
За нас, Ваше превъзходителство, беше изключително удоволствие, че приехте нашата покана, свързана с инициативата, която Вашето правителство поде, а именно за баланса на компетенциите между Европейския съюз, от една страна, и държавите членки, в частност Обединеното Кралство, от друга. Все повече дебатът за бъдещето на Европа започва да има активно място в европейския дневен ред, все повече държавите говорят като нетни донори и нетни бенефициенти, като страни – членки на Еврозоната, като страни извън Еврозоната, като стари и нови държави – членки на Европейския съюз.
От тази гледна точка за нас ще е изключително интересно и важно да видим тази инициатива с Вас относно прегледа на баланса на компетенциите в Европейския съюз, както и да дебатираме актуални въпроси от европейския дневен ред, които засягат двете ни страни. Заповядайте, Ваше превъзходителство.
Н.ПР. ДЖОНАТЪН АЛЪН: Благодаря. Приемете нашите съболезнования от името на британския народ по повод кончината на патриарх Максим.
Йоана Петровска е моят съветник по икономически и европейски въпроси към посолството. Тя е тук, за да ми помага и за да контролира онова, което аз възнамерявам да кажа.
За всички в Европа въпросите, за които Вие споменахте, стоят на преден план в дневния ред на редица европейски страни. Редица държави, редица градове се тревожат от толкова ключови икономически въпроси, въпросите за бъдещето на Европа. Виждаме какво се случва по улиците на европейските градове. Безспорно въпросите са от ключово значение.
За мене е изключително важно да бъда тук сред вас. Фактът, че ми давате тази възможност да споделя с вас виждането си е изключително важно за нас.
Понякога се случва така, че вместо да изпишем вежди, вадим очи в старанието си да вървим напред.
Ще започна с един цитат от външния министър господин Уйлям Хейг. Той каза в своя реч наскоро: Ние искаме да имаме водеща роля в Европейския съюз, за да прогресира Европейският съюз. И ние сме изцяло ангажирани с активно участие в Европейския съюз, с предизвикателствата, пред които е изправен Съюзът.
Важна точка, която искам да отбележа, е коалиционната програма за управление. Като посланик мога да говоря от името на правителството. Различните партии, представители на парламента, могат да изразяват различни становища. Но аз не мога официално да говоря от тяхно име. Мога да говоря от името на правителството.
Ще се опитам да отговоря на всичките въпроси възможно най-изчерпателно, доколкото ми позволяват силите. Така че много кратко ще говоря за баланса на компетенциите в Обединеното Кралство и Европейския съюз.
Нашият министър на външните работи по въпросите на Британската общност направи официално изявление по този въпрос.
Що се отнася до този обзор, министърът каза няколко важни неща относно политиката на Европейския съюз. Има три ключови въпроса, които трябва да решим:
- трябва да има легитимност;
- трябва да има жизнеспособност;
- трябва да има конкурентоспособност.
На първо място, как структурираме Европейския съюз. Въпреки че страните са различни, трябва да се запази интегритета на Съюза.
На второ място, как се справяме с проблема за легитимността, с отчетността и отговорността.
И на трето място, как постигаме правилния баланс, какво все пак прави Европейския съюз и какво не прави.
Дейвид Камерън през октомври каза, че Европейският съюз трябва да спечели глобалното състезание, което се води всъщност със страните. Балансът на компетенциите беше обявен за първи път на 12 юли тази година пред парламента. Официално започна работата по него на 23 октомври.
Целта на този преглед е да се заложат ясно и да се съберат за първи път на едно място къде са тези компетенции и докъде се простират тези компетенции, например на европейските конституции, къде са компетенциите на отделните държави членки, споделените компетенции.
Европейското законодателство беше развито в рамките на редица години. Аз бях в Брюксел като представител в Европейския съюз и мога да ви кажа, че още тогава професионалистите се стараеха да следват тези регламенти. И мога да ви кажа, че беше изключително трудно да се проследи законността и легитимността на определени предложения. Понякога дори въпросът за компетенцията на Европейския съюз някак си се загубва.
В някои сфери различните елементи от един и същи сорт политики могат да бъдат приети с пълно мнозинство или приети с мажоритарно гласуване.
Така че основната цел е да се определи в името на гражданите на Обединеното Кралство коя е изключителната компетентност на Европейския съюз и да се разбере въздействието върху гражданите на нашата страна, дали това въздействие е добро или е без значение.
Така че ние задаваме въпроси, отправяме въпроси към неправителствения сектор, към институциите, към администрацията, например на комисиите за защита на потребителите доколко им се пречи да функционират. От друга страна, е заетостта. Така че искаме да съберем доказателства въз основа на една много мащабна, широка основа.
Тези консултации ще ни дадат възможност да се свържем с наши ключови партньори, да видим какво мислят те по този въпрос, например ключов партньор като Съединените щати или нашите руски партньори. И балансът на компетенции ще бъде много полезно да разберем докъде ще стигне.
За нас от гледна точка на отношенията с България ще ни бъде изключително полезно да разберем вашето виждане, виждането на България по този аспект.
Трябва да ни се помогне тогава, когато се свързваме с медиите, за да видим къде лежи истината, къде не и какво можем да поправим. Или да кажем, може да се идентифицира една конкретна област, от която има много сериозна полза за Обединеното Кралство и можем да разпространим нашия опит.
В процеса, който ще се проследява, в това проучване, в този преглед ще се заключават четири семестъра. Смятаме, че в тези четири семестъра ще можем да свържем отделните сектори.
Първият семестър ще прегледа единния пазар, данъчните закони, здравеопазването, добруването на животните, външната политика, сигурността. В първия семестър дейностите например за единния пазар, поради това, че това е една много мащабна област, ще трябва безспорно да се разделят на подобласти или пък ще бъдат пренесени към следващите семестри.
Във всеки случай нашата основна цел е да можем да съберем максимално голямо количество доказателства. Тази информация ще бъде публикувана.
Надяваме се, че резултатите ще бъдат полезни не само за Обединеното Кралство, но и за редица други държави. Това е, що се отнася до прегледа на баланса на компетенциите.
На 15 октомври тази година вътрешният министър Тереза Мей определи някъде към 133 механизма, които безспорно имат някакво значение за нас.
Съгласно Договора от Лисабон има някои елементи, които трябва да вземем предвид. И тези решения трябва да се вземат до 2014 г.
Обединеното Кралство има право да реши дали да използва даден инструмент или не. Но така или иначе тук се намесват и решенията на Европейския съд, и вижданията, свързани с редица други законодателни документи. Ето, това имам предвид, че ще се направи в рамките на този преглед.
Освен това по въпросите за сигурността и престъпността има редица други елементи, които трябва да бъдат огледани.
Това, което търсим да получим, е да проучим най-важните директиви и регламенти, които оказват влияние върху Обединеното Кралство и сътрудничеството с другите европейски страни по отношение на редица въпроси, включително и борбата с престъпността. Смятам и се надявам, че можем да работим заедно по някои ключови въпроси.
Няма никаква промяна в отношението ни, касаещо свободното движение на хора в рамките на Европейския съюз. Нашата дерогация е с определен срок. И смятам, че това ще ви удовлетвори. Това не се променя, това е официално изискване.
Що се отнася до Банковия съюз, Великобритания поддържа силно идеята за Банков съюз. Кризата, която всъщност продължи по-дълго, отколкото който и да е от нас очакваше, ни показа необходимостта от реформа и по-тясна интеграция в икономически и фискален аспект, за да можем да подкрепим съществуването на Валутния съюз. Смятаме, че за Еврозоната този Банков съюз е нещо много разумно и трябва да бъде разработен като такъв.
Няма да ви изненадам, ако ви кажа обаче, че Великобритания няма да участва в Банковия съюз. Ние смятаме, че ако не сме част от Еврозоната, изобщо няма смисъл, няма разум в това да станем част от Банковия единен съюз. Защото можем да окажем въздействие върху регулаторите и техните становища.
Формирането на този Банков съюз обаче трябва да бъде направено по този начин, че да не окаже негативно въздействие върху единния пазар. Нека да ви дам такъв пример.
Едно от предложенията на Комисията, което беше доста разумно, разбира се, е, че когато дадена държава бъде гласувано да участва в Банковия съюз, тогава тя трябва да се подчинява на всички негови решения. Но можете да си представите една ситуация, при която всички държави, които присъстват в Банковия съюз, гласуват с квалифицирано мнозинство. Някои от тях гласуват против, обаче в крайна сметка трябва да се подчиняват на така взетото решение. Това пък, от своя страна, ще окаже въздействие върху всичките 27 държави членки.
Това не представлява справедливо отношение спрямо Единния пазар, който включва всичките 27 държави членки.
Така че трябва да се гарантира, че не се дава по презумпция такова квалифицирано мнозинство на държавите, които ще членуват в Банковия съюз.
И сега по Многогодишната финансова рамка. Това, което искаме да видим, е Европейският съюз да последва българския пример. За съжаление България продължава да бъде най-бедната държава членка. Но въпреки това тя показва много сериозна макроикономическа стабилност. Смятам, че нашият министър на финансите в момента би убил за бъде на мястото на господин Дянков и да може да се похвали с такива позиции. Защото ние в момента имаме дълг от 16 процента спрямо брутния вътрешен продукт, което е невероятно постижение.
Великобритания не разбира защо всяка една държава в Европейския съюз трябваше да замрази или да намали своя бюджет, трябваше да намалим бюджета на държавния сектор.

Но пък европейският бюджет с вълшебна пръчка всъщност продължава да разходва и да заделя доста високи разходи именно за финансирането на своята администрация.
Смятаме, че наистина трябва да се наложи реално замразяване на бюджетите и приоритетът в тези бюджети да бъде към растеж, а също така европейски средства да се насочат към държавите с най-големи нужди.
Дотук с моите забележки по отношение на европейския бюджет. Това всъщност ще сложи край на моето кратко изложение. Можете да ми давате въпроси, колкото и трудни искате да бъдат. Смятам, че Великобритания и България имат повече общи позиции, отколкото позиции, по които нашето становище се различава. Затова за мене е голямо щастие да бъда посланик именно във Вашата държава.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Изключително конкретните уточнения, които направихте, както с баланса на компетенциите, така и с въпросите, които неминуемо възникват във връзка с дебата за Многогодишната финансова рамка 2014 – 2020 г., както и въпросът, който знаете, че изключително много ни вълнува, относно свободното придвижване на български граждани в рамките на Европейския съюз, бяха много важни за нас.
Беше много важно уточнение, че този преглед на компетенциите, който започва във Великобритания по отношение на рамката Правосъдие и вътрешни работи към Европейския съюз, всъщност няма да окаже влияние върху решението, което е валидно за всички останали държави членки, а именно до края на следващата година да отпадне съществуващото ограничение за свободно движение на български граждани, разбира се, и на гражданите на Румъния. Това е важно, защото, както Великобритания подчертава, така и България, трябва все повече да се стремим към постигане на пълния потенциал на Единния пазар. Това е възможно, когато отпаднат тези ограничения. Не малко анализи показват, че именно свободното движение води до увеличаване на брутния вътрешен продукт за Общността. Тоест по никакъв начин това не рефлектира негативно върху Общия брутен вътрешен продукт, а напротив.
Бих искала да дам думата на колегите си да зададат своите въпроси и коментари по нещата, които Вие споделихте с нас. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, Ваше Превъзходителство, уважаеми гости! Аз бих искал малко да конкретизирам и разширя въпроса, който зададе госпожа Панайотова по отношение отпадането на ограниченията за достъп до пазара на труда в Обединеното Кралство на български работници.
Специално аз съм силно учуден, изненадан и обезпокоен от изказването на британския евродепутат Годфри Блум от Партията на независимостта, който в материал, публикуван в „Public service Europe” твърди, че през 2014 г. се очертава безпрецедентно увеличение на вълната от престъпления във Великобритания, ако не се попречи на български и румънски граждани да имат свободен достъп до британските граници.


Аз съм бил много пъти в Лондон и в Обединеното Кралство, познавам много хора българи, които отдавна живеят, работят и учат там. Отделно от това познавам и доста английски граждани, които живеят тук. Аз съм от Видинския регион, това е Северозападна България. Дори скоро в една много малка община се срещнах с английско семейство, което си е закупило имот и живее тук. Нямам впечатлението, че тези хора увеличават престъпността нито в България, нито във Великобритания.
Между другото, по Ваша покана довечера аз ще присъствам на вечерята, която Вие давате с английските специалисти по контратероризъм. И бих желал и там да коментираме този въпрос, ако те имат някаква специализирана информация, по такова изявление и то направено официално в Европарламента.
Друго негово изявление, което силно ме притеснява и мисля, че то граничи с доста неща в дипломацията, е, че българската администрация е корумпирана и финансирана от Европейския съюз.
Мисля, че особено евродепутатите са свободни да изказват собствени мнения или партийни такива. Но това не допринася за решаване на проблемите или за изглаждане на съществуващи такива между две или повече държави в Европейския съюз.
Втората темичка, която бих искал да засегна, Ваше Превъзходителство, и ако може да я коментирате, е как Вие се отнасяте към инициативите, които са от Групата за размисъл по отношение стабилизирането на Европейския съюз като формулировки, като предложения. Знаете, че тази група е инициирана от външния министър на Германия. Как бихте преценили възможностите Вашите преценки да съвпаднат или да бъдат съгласувани с тези на Групата за размисъл? Защото на практика в много отношения се получават паралелни или много доближаващи се становища.
Аз Ви благодаря за оценката, която и Вие давате по отношение на финансовата дисциплина в България във връзка с Многогодишната финансова рамка. Знаете, че ние закрепихме тези промени в нашето основно законодателство.
Бихме желали обаче да получим разбиране и тогава, когато се преразпределя бюджета за новия финансов период – 2014 – 2020 г. на Европа. Защото основен принцип за формирането на бюджетите е финансовата дисциплина.
Ние вече повече от три правителства действително имаме стриктна дисциплина по отношение на дефицита, по отношение на външния дълг и преразпределението през държавата на частта от брутния вътрешен продукт на България. И въпреки всичко продължаваме наистина да сме най-бедната държава в Европейския съюз.
Би трябвало тези оценки, които получаваме във Ваше лице и в лицето на всички официално изказващи се представители на европейските държави, на Европейския съюз, на европейските институции да се реализират в такъв смисъл.
Сега ще ви дам един пример. За тази година Гърция раздаде на хората си по 350 евро на калпак за Великден, а сега се гласят да раздадат по 400 евро за Коледа. Ние нямаме тази възможност, а получаваме похвалите, че сме дисциплинирани и стягаме финансовата и фискалната дисциплина. Би трябвало вече и ние да разберем защо го правим. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Тошев. Ваше превъзходителство, аз предлагам да съберем въпросите и след това да Ви дадем възможност за отговор от Ваша страна. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ваше Превъзходителство, уважаеми колеги! Аз бих взел повод от завършека на Вашето изказване, касаещ бюджета на Европейския съюз за следващата Многогодишна финансова рамка.
Моят аргумент по въпроса ще бъде не на основанието, че сме най-бедни, а от друга гледна точка.
Вие заявихте една логична на пръв поглед позиция, че би било разбираемо, когато националните правителства съкращават бюджетите на своите страни, да има и подобно действие по отношение на европейския бюджет. Но аз си задавам следния въпрос и бих бил благодарен да чуя Вашето мнение. Не трябва ли, когато се решава този важен за Съюза въпрос, да се погледне и от друга гледна точка. Европейската солидарност е насочена към дългосрочни проекти, които имат за цел не просто тяхната реализация, а сближаването на различните стандарти като норми и като практика в съответните държави. Но тук се крие един дълбок потенциал, особено в държави от типа на България, където ефективността на публичните разходи има своите дълбоки резерви, тоест те могат да бъдат подобрени.
От тази гледна точка може да се окаже, че европейският бюджет е онзи необходим импулс на всички икономики в Европейския съюз, който би дал онова сближаване и онзи нов потенциал за растеж на целия Съюз.
Дори и да се върнем малко назад, виждаме примерно, че в рамките на Еврозоната едни от най-печелившите държави в Еврозоната са именно големите.
В този контекст правилната политика на насочване на европейските ресурси и подобряване растежа като цяло чрез подобряване на ефективността на публичните разходи в държави от типа на България, вероятно наистина има своя потенциал, върху който трябва да се замислим.
Затова бих попитал дали Великобритания в този смисъл ще застане от тази гледна точка да прегледа въпроса, не само от логичната, разбира се, без да я оспорвам. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: аз Ви благодаря, господин Михалевски. Госпожа Хубенова, заповядайте.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Ваше Превъзходителство! В краткото експозе, което направихте, Вие казахте, че инициативата, която предлагате, ще се развива основно в четири сесии, както се изразихте.
Съобразен ли е графикът на тези четири сесии с работата по доклада на четиримата председатели във връзка с развитието на Паричния съюз? Всъщност Вие ще спомогнете ли с това да се формулират някакви очаквани решения за промяна в договорите на Европейския съюз?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Хубенова. Има ли други въпроси? – Не виждам.
Давам думата на Негово Превъзходителство. Заповядайте.

Н.Пр. ДЖОНАТЪН АЛЪН: Много ви благодаря за коментарите и за въпросите. Ще отговарям по реда на постъпването им. Допускам, че в парламента могат да се чуят неща, които не се споделят от редица членове на парламента. По същия начин се случва и в Европейския парламент. Всъщност това е правото на свобода на изказванията.
Мога само да кажа, че господин Блум не представя и не представлява вижданията на Британското правителство и на мнозинството. Не мога да си представя до каква степен той може да повлияе на позицията на правителството. Но така или иначе ми се иска да кажа, че има смисъл да се фокусираме върху ключовите въпроси – за престъпността и съдебната система.
Смятам, че безспорно можем да намерим съвместна почва за работа със съвместни действия в областта на разследванията. Мисля, че имаме добри примери в този смисъл.
Що се отнася до българи и румънци от ромски произход, мисля, че нееднократно сме говорили по този въпрос. Но така или иначе дълбоко подчертавам, че не гледаме на българските и на румънските граждани като на граждани, които причиняват престъпност в нашата държава.
Що се отнася до следващия повдигнат въпрос, докладът, за който стана дума, е необвързващ. Лично аз смятам, че е по-скоро като добро начало на дебата между професионалните групи, между гражданите на Европейския съюз. Мисля, че времето, в което казвахме: Вън! Вътре! - вече приключи.
При някои политики Обединеното Кралство участва активно не в Еврозоната, но в Шенген участва активно. По всеки въпрос, по всеки проблем, който се появи, ние смятаме, че трябва да вземем отношение от гледна точка на интереса на нашата страна.
Продължавайки напред, смятам, че трябва да постигнем дълбока интеграция в някои сектори и аспекти, но по други аспекти няма да има такава интеграция. Очевидно целта на този преглед, за който споменах, е точно тази – да се прецени точно това.
В този документ, за който споменах, се говори за това, че някои политики в Европа са „променливо геометрични”. И въпреки че използвам този малко странен термин, мисля, че тук ключът е променливостта на приложението.
Безспорно кохезията, сближаването е от ключово значение в Европа. И средствата, които се дават от кохезионния фонд на страните от Източна Европа, на новите държави членки, както е прието да се казва, безспорно са много важни и това трябва да се прави. Можете да използвате тези средства.
Трябва да бъдем съвсем честни един към друг. Издигайки вашето икономическо положение, вие ще започнете да купувате повече от нас. Мисля, че това всеки посланик би ви го казал.
В тази връзка искам да поставя един въпрос.
Защо Германия например получава обаче средства от кохезионния фонд? Защо Германия предложи нова категория кохезионно субсидиране, при положение, че те нямат нужда от това?
Не може основание за повишаване на бюджета на кохезионния фонд да бъде нова категория, въведена от Германия и евентуално ползвана от нея.
Точно затова ние искаме да се направи този преглед, за да може да се прецени съвсем реално валидността на някое от предложенията. Безспорно бюджетът трябва да бъде плод на преговори, на договаряне. То включва безспорно безсънни нощи.
Не ми се иска да продължавам да задълбавам в този проблем. Но ние искаме да знаем колко пари къде и за какво се харчат и какви са въздействията. Мисля, че България е на правилната траектория. Смятам, че България 25 процента е мръднала по отношение на брутния вътрешен продукт. Поне така се говори в Българската търговско-промишлена палата. Мисля, че имате върху какво да стъпите – подобряване на инфраструктурата, добрата квалификация на служителите и на работниците ви, както и редица други логистични параметри на България, които могат да й помогнат да поеме сериозна ключова роля в бъдещето на Европа.
Вие сте близо до Турция, вие сте близо до Средния Изток, до Мала Азия. Така че смятам, че имате много позитивни елементи, които могат да се използват.
Затова съм тук пред вас. Опитвам се да докажа, че България е държава, която може да промени редица неща. И се надявам тя да се подобри, да повиши жизненото си равнище.
Що се отнася до другите въпроси, които зададохте, ще се спра на въпроса за баланса на компетенциите. Тази наша инициатива не е разработена с други държави. Това си е наша собствена инициатива. Тя се разработи от държавни служители в Обединеното Кралство. Те по дефиниция са неутрални, тоест необвързани политически. Идеята е да се получи максимално мащабна информация с доказателства, която да ни даде основание да направим анализ и да вземем конкретни решения.
Не смятам, че текущото правителство планира да използва резултатите от това проучване или от този преглед да инспирира промени в Договора за Европейския съюз.
Ако не съм бил достатъчно изчерпателен или достатъчно добър в отговорите, ще продължа.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Относно Банковия съюз, който Вие споменахте във Вашето представяне, който ни предстои ние да гласуваме като следваща точка в днешния дневен ред, ние също имаме своите съображения относно него, още повече, че сме страна извън Еврозоната. Същевременно той неминуемо ще рефлектира върху страните, които не попадат под единния надзорен механизъм.
Също така специално от гледна точка на парламента нашите съображения са, че Европейската централна банка следва да си взаимодейства не само с Европейския парламент, но също така и с националните парламенти, имайки предвид влиянието и ефекта, който ще има от подобен съюз в отделните страни членки и техните граждани.
В тази връзка според нас е необходима незабавна оценка на въздействието, която трябва да се подготви от Европейската комисия, защото със сигурност ще има съществено значение за банковия сектор както в Еврозоната, така и пряко или косвено в страните, които са извън Европейския надзорен механизъм.
Накратко исках да Ви споделя посоката, в която ние разсъждаваме.
Това, което бих искала допълнително да отправя като послание, е, от една страна, във връзка със следващата бюджетна рамка за бюджета на Европейския съюз. За нас е изключително важно да се запазят настоящите нива. Тук не говорим от позицията на страна бенефициент. Защото специално ние в България наистина възприемаме европейските средства като ресурс, който има за цел постигане на общностни цели, на целите на Европейския съюз, независимо дали говорим за страна донор или за страна бенефициент. Тоест присъединяваме се към призива на председателя на Европейската комисия за необходимостта от т.нар. „коалицията на растеж”, а не за разделянето на страните в двете групи, с оглед на техните преки интереси.
В тази връзка изразяваме, от една страна, притеснение, но същевременно се надяваме, че няма да се стигне до отлагане приемането на Многогодишната финансова рамка поради опасността от недостатъчно постигане на политическо съгласие, защото това би рефлектирало върху цялостния процес след това на програмирането за в бъдеще.
Тук отправяме и към Вас това послание, защото Великобритания играе активна роля в този дебат.
И като трета точка, в заключение, нашият призив е да спомогнем за по-доброто функциониране на Единния пазар, за да се постигне и по-висок икономически растеж в Европа. Това е възможно, когато се реализират четирите свободи, които предоставя Единния пазар. Акцентирам върху една от тях в случая, за свободното движение на хора и работници в частност.
Ако имате, колеги, допълнителни въпроси или коментари, заповядайте. Ако не, давам Ви думата за заключителни думи. Благодаря Ви още един път за Вашето участие. За нас беше много ценна тази среща. Заповядайте.
Н.ПР. ДЖОНАТЪН АЛЪН: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми членове на Комисията по европейските въпроси! Позволете ми да кажа, че си записах Вашите послания, за да мога да ги предам ясно и точно, особено последните две. Смятам, че България и Великобритания споделят обща позиция по голяма част от въпросите, касаещи Банковия съюз. Нашият премиер беше много ясен в това, което каза в тази насока. Наскоро имаше едно гласуване. Той каза много ясно, че ние няма да приемем един европейски бюджет, който е неприемлив. Ако това наложи отлагане или наложи някакво вето, въпреки че това са трудни, тежки думи, ние ще го направим.
Аз смятам наистина, че всички ние дълбоко в себе си виждаме логиката. Изглежда невероятно в този момент да се предлагат 5, 6, 7 процента увеличение в бюджета на Европейския съюз, предвид на това, че всяка една държава членка предвижда съкращения. В много държави са въведени много строги мерки за спестяване. Така че нещата някак си не се напасват. Разбира се, нашият приоритет трябва да бъде растежът.
Аз напълно подкрепям казаното от председателя на Европейската комисия в тази насока. Но ако предложеният бюджет всъщност не ни убеди, че целта е тази, която се преследва, ние няма да го подкрепим. В преговорите, които ще се проведат, надяваме се да се постигне конструктивен изход от ситуацията.
Отново повтарям, че Великобритания много силно поставя като приоритет кохезията и то кохезията посредством насочването на средства към определени държави. Когато България взима своята позиция, тя също трябва много внимателно да прецени кои са нейните съмишленици в този Европейски съюз.
По отношение на ограниченията за работниците от България и Румъния и защо имаме такива ограничения, въпреки че нямахме такива спрямо първата вълна новоприсъединили се държави. Всъщност в резултат на този първи опит видяхме една огромна вълна от хора, които имаха желание да дойдат и да работят в нашата страна, което имаше социални последствия, икономически последици. Това ни наведе на следващото решение, което беше въведено при следващата вълна на разширяване.
Аз очаквам с нетърпение времето, което е недалеч от днешната дата, когато тези ограничения ще спрат да действат.
Всъщност в България пък има една забрана за чуждестранни граждани да притежават собственост, без да имат регистрирано юридическо лице. Това създава пък проблем за нашата държава. Така че очакваме деня, в който това ограничение ще бъде премахнато.
Благодаря ви много за зададените въпроси. Ако имате необходимост от допълнителни разяснения или искате да говорите по тези въпроси с нас, ние сме на разположение – дали във формална, дали в неформална обстановка.
Сега ще ви оставя няколко документа. Това всъщност е времевият график за изготвянето на прегледа на баланса на компетенциите. Аз ще ви го оставя. Също така съм донесъл със себе си и писмото, което беше изпратено до господин Цветанов от името на нашия вътрешен министър, заедно със 133-те мерки по политиките, от които Великобритания иска да бъде изключена. Благодаря ви много за вниманието.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, ние продължаваме с втора точка от дневния ред:
ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1093/2010 ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ НАДЗОРЕН ОРГАН (ЕВРОПЕЙСКИ БАНКОВ ОРГАН) ВЪВ ВРЪЗКА С НЕГОВОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С РЕГЛАМЕНТ (ЕС) НА СЪВЕТА ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА НА КОНКРЕТНИ ЗАДАЧИ ОТНОСНО ПОЛИТИКИТЕ, СВЪРЗАНИ С ПРУДЕНЦИАЛНИЯ НАДЗОР НАД КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ.
Както си спомняте, миналата седмица имахме представители както от страна на Българската народна банка, така и от страна на Министерството на финансите относно така наречения Европейски банков орган. На вашето внимание имате предварително раздадено становище, което ще бъде изпратено в рамките на политическия диалог до Европейската комисия. Срокът по субсидиарност изтича на 8 ноември, тоест утре. Днес ще можем, след като го гласуваме, да бъде изпратено в срок на вниманието на Европейската комисия.
Ако нямате въпроси, колеги, по становището, предлагам директно да преминем към неговото гласуване.
Подлагам на гласуване становището относно о Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) във връзка с неговото взаимодействие с Регламент (ЕС) на Съвета за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Благодаря ви за присъствието и ви пожелавам хубав следобед.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-70/26.10.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Докладчици по нея ще бъдат:
От Министерството на финансите
Цветанка Михайлова – началник на отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”
Румяна Герова – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”.
От Комисията за финансов надзор:
Борислав Богоев – заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор”
Николай Петков – началник отдел „Надзорна политика и анализи”
Анна Андонова – началник отдел „Нормативна дейност”.

Госпожо Герова, заповядайте.
РУМЯНА ГЕРОВА: Благодаря, госпожо председател, за предоставената ми дума. От името на Министерството на финансите и в качеството си на директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” съвсем накратко искам да представя на вашето внимание предоставения ви законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, внесен от Министерския съвет.
Основната причина, която доведе до изготвянето на този законопроект за изменение и допълнение, на практика се корени в необходимостта от адаптирането на националното ни законодателство с решение на Съда на Европейския съюз по дело за осигуряване на коректно прилагане на директива 2004/113 на Съвета от 13 декември 2004 г., която директива касае прилагането на принципа за равно третиране на мъжете и на жените по отношение на достъпа и предоставянето на стоки и услуги, с цел гарантиране прилагането от страна на застрахователите и на пенсионно-осигурителните дружества на правилото за независещи от пола застрахователни премии и пенсии, съгласно изискванията на визираното съдебно решение. Или с решението на Съвета на Европейския съюз се обявява разпоредбата на чл. 5, § 1 от директивата за невалидна и то считано от 21 декември т.г.
Тази разпоредба допускаше държавите членки да разрешават пропорционални разлики по отношение на премиите и добавките за осигурените лица, когато полът е определящ актюерски фактор при изчисляването на рисковете въз основа на подходящи и точни статистически данни. Или на практика представеният ви законопроект цели хармонизация с правото на Европейския съюз.
Съвсем накратко отново по отношение на предлаганите промени в тази връзка.
Първата от тях е, че обявяването на визираната разпоредба от директивата за невалидна налага респективните промени в редица членове, в частност 65а, ал. 1 от Кодекса за застраховане и чл. 246, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, като в тези разпоредби бъде въведена пълна забрана за използването на пола като актюерски фактор.
На второ място, законът предвижда отмяна на § 11а от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането и § 11в от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване поради отпадане на необходимостта и основанието за приемането от Комисията за финансов надзор на доклад относно използването на пола като актюерски фактор при определянето на застрахователните премии и респективно на пожизнените пенсии.
Третият акцент на ЗИД-а е следният. В насоките на Европейската комисия за прилагането на директивата е указано, че правилото на чл. 5, § 1 за независещите от пола на застрахованите лица премии и плащания се прилага, считано от 21 декември 2012 г. нататък.
Това на практика налага очертаването на две групи застрахователни договори – тези, които са сключени до 20 декември 2012 г. включително, за които ще се допуска определяне на премията с оглед на актюерския фактор пол, и тези договори, които ще бъдат сключени от 21 декември 2012 г. нататък, при които няма да се позволява прилагането на този актюерски фактор пол.
С цел ясното разграничаване между застрахователните договори в тази връзка се създава нов § 11б в Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането.
Друг акцент на законопроекта касае биометричните таблици за изчисляването на размера на пожизнените пенсии, които понастоящем се одобряват от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор и ръководител на управление „Осигурителен надзор”, като законопроектът предвижда и нова т. 1 в ал. 8 на чл. 246 от Кодекса за социално осигуряване. По този начин се създава основание за отказ за одобряването на посочените таблици, когато те отчитат пола като актюерски фактор.
Също така отново с цел ясното разграничаване на пенсионните договори, по отношение на които се прилагат заварените биометрични таблици и тези, при които няма да се прилага това правило на пола в съответствие с решението на съда, в Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване също е създаден нов параграф, който е с номер 11г.
В заключение, с последните промени в Закона за здравното осигуряване, които бяха направени през август 2012 г., цялата уредба на доброволното здравно осигуряване, в това число и уредбата на здравноосигурителните договори, както знаете, бе прехвърлена в Кодекса за застраховането.
Независимо от това в регламентирания преходен едногодишен период по § 29, който продължава от 7 август 2012 г. до 7 август 2013 г., здравноосигурителните дружества ще продължават да сключват и здравноосигурителни договори по правилата на отменените разпоредби на Закона за здравното осигуряване.
Този период, съвпадайки с периода, в който националното ни законодателство трябва да се приведе в съответствие с решението на Европейския съюз, налага необходимостта от допълване на Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
С цел създаването на правно основание в преходния период здравноосигурителните дружества да спазват разпоредбите, забраняващи използването на пола като фактор за определяне на премиите и обезщетенията, респективно се създава § 4 в Преходните и заключителни разпоредби на закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. Това е накратко, което исках да ви докладвам.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря ви. Вие имате нашето становище. Стана ясно, че нямате забележки по него.
Заповядайте, колеги, ако имате въпроси. – Няма.
Преминаваме към гласуване на становище по законопроект № 202-01-70/26.10.2012 г. за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 2. Приема се.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ДОБРОВОЛЧЕСКИ КОРПУС ЗА ХУМАНИТАРНА ПОМОЩ – СОМ (2012) 514/19.09.2012 – Т. 46 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА 2012 Г.
По тази точка присъстват:
От Министерството на вътрешните работи
Димитър Георгиев – заместник-министър
Николай Николов – директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”
От Министерството на външните работи
Валери Йотов – директор на дирекция „ООН и сътрудничество за развитие”
Милена Петрова – служител в отдел „Международно сътрудничество за развитие”
От Българския Червен кръст
Д-р Славина Джамбазова – заместник-генерален директор.
Колеги, накратко става дума за инициативата за предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ. Знаете, че комисар Кристалина Георгиева е изключителна активна като ресорен комисар, а и като инициатор за създаването на тази рамка за Европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ за сътрудничество и взаимодействие с всички заинтересовани страни.
Ние сме подготвили становище по предложението за Регламента, което акцентира върху основните моменти, благодарение на които се изказваме в подкрепа на предложението за Регламент. Но преди това бих искала да дам думата за кратко уточнение от страна на изпълнителната власт. Първо ще дам думата на господин Валери Йотов.
ВАЛЕРИ ЙОТОВ: Добър ден. Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Идеята за такъв регламент, който да канализира и да обедини действията по създаването на доброволчески корпус по хуманитарната помощ е още от 2003 г. Тя е лансирана по време на председателството на Гърция. След това обаче тя е нормативно закрепена в Лисабонския договор от 2007 г.
По нейното изпълнение бяха предприети редица действия. Аз само ще спомена едно изследване на „Евробарометър” в 27-те държави членки, което показва, че 88 процента от гражданите на страните подкрепят създаването на такъв доброволчески корпус, който да разпространява ценностите на европейската солидарност, подпомагайки страни, които са в тежка ситуация в резултат на природни бедствия, кризи и други извънредни ситуации.
На 19 септември тази година Европейската комисия излезе с предложение за този регламент, който ще бъде на Съвета и на Европейския парламент, за създаване на Европейски доброволчески корпус. Това е една глобална инициатива, която ще се развива в периода на новата финансова рамка 2014 - 2020 г. Целта е в края на този период вече да има подготвени около 10 000 доброволци от страните – членки на Европейския съюз за оказване на хуманитарна помощ най-вече в Трети страни.
Бюджетната рамка, която е определена за този проект до 2020 г., е 239 млн. 100 хил. евро, които ще се изразходват по следните пера:
- изпращане на мисии;
- подготовка и обучение на доброволци;
- изграждане на капацитет в страните, които са засегнати от природни бедствия;
- други спомагателни дейности.
В момента върви вече обсъждане на текстовете на проекта в работната група към Съвета на Европейския съюз по ХАФА, която е по хуманитарната помощ.
В същото време процедурата предвижда обсъждане паралелно и в Европейския парламент, като трите институции се предполага до края на 2013 г. да могат да постигнат съгласие по окончателния текст и от януари 2014 г. този регламент да може да влезе в сила.
Регламентът включва основните дейности, които ще бъдат финансирани до 2020 г., като регламентира точно задълженията на доброволците, формите и начините за техния подбор, сътрудничество с неправителствените организации, които се очаква да изпълняват по-голямата част от дейностите по набирането, изпращането и обучението на доброволците, тъй като по стечение на обстоятелствата именно неправителствени организации като Червеният кръст, Международният комитет на Червения кръст и Федерацията на националните дружества са именно организациите, които имат най-голям опит в тази дейност.
Към техните действия трябва да се добави едно организирано, целенасочено действие на страните членки, подпомагано централно от Европейската комисия.
Регламентът съдържа ясни критерии за подбора, подготовката на кандидатите за доброволци, също така техния трудово-правен статут, ако мога така да се изразя. С тях ще бъдат сключвани индивидуални договори, които ще определят всички параметри на тяхното участие.
Бенефициенти и участници по тази програма могат да бъдат преди всичко неправителствени организации, да не кажа изцяло и само, като, разбира се, и организации в рамките на държавните институции, отговарящи за бедствия и аварии в съответните страни ще имат компетенции да сътрудничат с неправителствените организации, за да подбират, подготвят и изпращат такива доброволци.
Инициативата, както казахме, е много активно подкрепена от комисаря по международното сътрудничество и управление на кризи и хуманитарната помощ Кристалина Георгиева, като се изхожда от факта, че в последно време хуманитарните кризи по света нарастват, което се дължи не само на политически и международни конфликти, но и до голяма степен на природни бедствия и екстремни климатични ситуации, предизвикани от промяната на климата.
Според данните на офиса за хуманитарна помощ на ООН само през миналата година нуждата от хуманитарна помощ се е увеличила с 40 процента. Тоест тенденцията е тези екстремни събития да стават по-чести. Затова необходимостта е наистина да бъде отговорено на това предизвикателство с подготовката на един солиден корпус от доброволци за оказване на необходимата хуманитарна помощ.
Министерството на външните работи, Дирекция „ООН и сътрудничество за развитие” се запозна с този документ. ние приветстваме тази инициатива. Тя е навременна, тя отговаря на нуждите и в същото време тя е едно развитие на нормативно залегналото в Лисабонския договор изискване за разработване на такъв доброволчески корпус.
За България интересното е, че вече предприема действия в тази насока. Българският червен кръст вече участва със свои представители в два пилотни проекта, заедно с други свои сродни организации. Става въпрос за изпращане на двама български доброволци в шестмесечни мисии съответно в Тринидат и Тобаго и Ботсуана, където те ще придобиват опит в дейности по оказване на хуманитарна помощ.
Също така на 18 октомври тази година Министерският съвет прие стратегия за развитие на доброволните формирования за защита при бедствия, пожари и други извънредни ситуации за периода 2012 – 2020 г., където се полагат основите на една нормативна база, върху която би могло след това да се развива сътрудничество за изграждане на този корпус.
Аз мисля, че това са основните моменти, които бих искал да представя пред вас. Ако има някакви допълнителни въпроси по регламента, ще отговоря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Йотов. Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, членове на комисията! Още малко информация по темата по отношение на това какво е направено.
Тази инициатива напълно съвпада със секторната политика, която се води от страна на Министерството на вътрешните работи за противодействията на бедствията и авариите, като имаме няколко законови акта, които дават възможност да се регламентира тази дейност.
Единият е Законът за бедствията, Глава четвърта - „Участие и съдействие на физически лица, юридически и еднолични търговци при бедствия,”. В раздел ІІІ са доброволните формирования. В рамките на този закон се урежда статутът на доброволец и доброволните формирования.
Има три наредби като подзаконова нормативна уредба:
Наредбата за условията и реда за получаване и размерите на възнагражденията на доброволците;
Наредбата за реда за създаване и организиране на дейността на доброволните формирования за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и Наредбата за създаване, поддържане и водене на регистър.
В рамките на това, което е направено като нормативна уредба, има и решение на Министерския съвет за дейностите, които се финансират в тази насока чрез бюджетите на общините, местните бюджети и делегираните от държавата дейности в компетентността на всички министерства, имащи отношение към действия по изпълнение на законовите си ангажименти.
Това, което е най-важно и това, което сме направили към момента, е във връзка с влизането в сила на наредбата за реда за създаване и организиране дейността на доброволните формирования. В момента се провеждат и са на етап приключва обученията и разясненията, свързани с прилагането на тази наредба и дейността на тези доброволни формирования, като процесът трябва да приключи до 25 декември 2012 г. Тоест съвсем навреме сме.
Освен това по отношение на регистъра, който имаме към момента, можем да кажем, че сме създали организация в Главна дирекция „Противопожарна безопасност и защита на населението”, където са тези формирования, които трябва да реагират. Това е регистър, в който се попълват доброволните сили, които трябва да бъдат възможни за реакция при действия. Този регистър трябва да бъде завършен до средата на месец декември. Така че България напълно може да отговори на това предизвикателство, на тази политика, съобразно действията, които сме предприели.
Към момента за ваша информация сме набрали 230 доброволци, които могат да бъдат включени и да бъдат подбрани от тях съответно такива, които да бъдат изведени за изпълнение на тази политика. Благодаря за вниманието. Ако има въпроси, съм готов да отговоря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, заместник-министър Георгиев. Колеги, в 10 точки ние подкрепяме предложението за регламент. Основните акценти, които поставяме, са:
Първо, по този начин се създава един корпус от посланици на европейската солидарност;
От друга страна, се възпитава културата за хуманитарна помощ в държавите членки, особено в тези, в които все още е в процес на изграждане на такава;
Насърчаване на инвестициите в човешкия капитал за постигане на целите на „Европа 2020”. В тази връзка подкрепяме и финансовия пакет, който е предложен в рамките на дебата за Многогодишната финансова рамка 2014 – 2020 г., предвиден за изпълнението на заложените цели;
Друг положителен ефект е трансферът на опита и изграждането на капацитет и обмяната на добри практики;
Интегрираният подход, който ще даде възможност за оптимизиране на дейността на наличните структури в отделните държави членки, за да може от гледна точка на разходите и от гледна точка на изграждането на капацитета подходът да бъде много по-ефективен.
Това, към което призоваваме, е да има единна правна рамка за доброволчеството в страната, което ще улесни цялостния процес.
Да си признаем честно, следващата седмица на заседанието предстои да разглеждаме проекта на Закона за доброволчеството. Критичен ни е прочитът. Разбира се, ще бъде подкрепен. Но, за да бъде наистина единен работещ закон, е хубаво вие като компетентен участник, визирам специално Министерството на вътрешните работи, активно да окаже влияние върху колегите между първо и второ четене. Защото не мисля, че на Министерството на културата все пак това е най-силната част - експертизата, с която разполагат, за да може наистина да се получи един работещ закон и на практика да можем да бъдем много по-ефективни в това, което се прави на европейско ниво и това, което ние като капацитет предстои да изградим.
Колеги, заповядайте, ако имате въпроси. Ако няма, ще преминем директно към гласуване.
Поставям на гласуване становище относно Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ – СОМ (2012) 514/19.09.2012 – т. 46 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2012 г.

Гласували: за 13, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Благодаря за Вашето участие.

Искам да кажа на колегите следното. изпратена ви е анкетата, която е от името на комисията за усвояването на европейските средства. Много ще ни е ценно на регионален принцип, съгласно вашите избирателни региони, да ни изпратите колкото се може повече попълнени анкети. Вече от госпожа Джема Грозданова имаме 40 към днешна дата, за което сме й благодарни. Но разчитаме всеки от вас при срещите си с избирателите да вземе. Това ще ни помогне и за Годишния доклад. Закривам заседанието на комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
(Моника Панайотова)