П Р О Т О К О Л

№ 116

На 4 декември 2012 г. г., сряда от 13,00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на доклад за управление на средствата от Европейския съюз в Република България, напредък и ефекти.
2. Обсъждане на Доклада за управление на средствата от Европейския съюз – напредък и ефекти.
3. Приемане на Доклада за управление на средствата от Европейския съюз в Република България.
4. Разни.
На заседанието присъстваха: Цецка Цачева – председател на Четиридесет и първото Народно събрание, Н.Пр. Лешек Хенсел – посланик на Полша, Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството,Камен Колев – заместник-председател на Българската стопанска камара, представители на управляващите органи.
Списък на присъстващите е приложен към стенограмата.

Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаема госпожо председател, Ваше превъзходителство, уважаеми дами и господа министри, заместник-министри, екипи в съответните управляващи органи, уважаеми колеги, скъпи гости! За мене е удоволствие да започнем днешното извънредно заседание, във фокуса на което ще бъде управлението на средствата от Европейския съюз с акцент върху напредъка и ефекта от усвояването на средствата до момента. Това е традиционният Годишен доклад на нашата комисия.
Преди това бих искала да дам думата на госпожа Цецка Цачева – председател на Четиридесет и първото Народно събрание, за приветствие към всички нас. Заповядайте, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ваше превъзходителство, уважаеми гости, уважаеми колеги, уважаема госпожо Панайотова! Стана традиция да присъствам на годишните доклади на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Затова първо, бих искала да благодаря за отправената покана, която получих от комисията. Считам, че този обзор на управлението на средства от Европейския съюз, който комисията регулярно изготвя, има изключително ценно място в това да знаем как се движим, кои от целите са постигнати и какво трябва да се набележи за следващия отчетен период.
Комисията отново си поставя много амбициозна цел, като се надява резултатите от цялостните усилия да покажат обективно, а така също се надявам и на позитивно отношение към членството на България в Европейския съюз и произтичащите от него права и задължения.
С наближаването на края на първия програмен период се наблюдават редица положителни тенденции, свързани с усвояването на европейските фондове у нас. Все още обаче пред страната ни като една от новите членки на Европейския съюз стоят редица предизвикателства.
От позицията на натрупания през последните години опит съм уверена, че ще използваме всички, така да се каже, научени уроци до момента, ще се поучим от грешките, които са допуснати, за да постигнем по-добри резултати за в бъдеще.
Краят на 2012 и следващата 2013 г. е тежък период, защото това всъщност е ключов период за нас не само като политици, но и като граждани. Ако България се справи с високите си цели по отношение на еврофондовете за 2012 г., това е добра основа за още по-амбициозните планове, които имаме за 2013 г. А това е последната година от настоящия програмен период – 2007 – 2013 г. Тя се очертава вече като критична година заради кулминацията на ангажименти – преговори за следващата Многогодишна финансова рамка 2014 – 2020 г., финализиране на договарянията, залагане на конкретни параметри и не на последно място – провеждането на предстоящите у нас редовни парламентарни избори.
Въпреки че 2013 г. ще ни кара да се вглъбим почти изцяло в политическите процеси в Европа, отстоявайки българската позиция по бюджета за следващата седемгодишна рамка, въпреки че и на националната политическа сцена предстоят изключително решаващи политически моменти, това, което трябва да направим, е да останем фокусирани върху гласа на гражданите в Европейския съюз и да се опитаме максимално да запазим доверието ни в Европейския съюз, в институциите на Европейския съюз и най-вече в ценностите на този съюз.
Приносът на българския парламент и особено на комисията, чиито гости сме – това е Комисията за европеизирането на политическото мислене, мисля, че трябва да бъде по достойнство оценен. Приятно ми е да споделя, че това е една от изключително добре работещите комисии в Четиридесет и първото Народно събрание, която винаги усеща динамиката и ритъма на днешния ден с препратка към онова, което предстои за в бъдеще.
За да завърша, бих искала да се обърна към комисията, да поздравя всички нейни членове с успехите, които до момента са постигнали. И нещо, което бих искала специално да подчертая – че по редица проблеми тази комисия успя да покаже един, бих си позволила да го нарека, надпартиен подход.Тук, в тази комисия действително, най-вече под умелото ръководство на госпожа Панайотова, успяха да се реализират постижения,за които съм убедена, че ще се споменава и в следващи мандати на Народното събрание.
Затова, госпожо Панайотова, позволете ми да се обърна лично към Вас, да Ви поздравя и с малко тъга, тъй като Ви предстои раздяла не само с председателството на тази комисия, но и с участието Ви в Четиридесет и първото Народно събрание. Искам публично да Ви информирам – вчера дойдоха съответните книжа от Европейския парламент, които аз днес своевременно съм препратила към Централната избирателна комисия. Всеки момент очаквам решението, с което Вие ще бъдете обявена за член на Европейския парламент.
Пожелавам ви там, на новото поприще, да продължите да работите с присъщия на младостта си ентусиазъм и най-вече компетентност и подготвеност, за да направим един триалог – Народно събрание – Европейски парламент и изпълнителна власт, така, както Вие успешно го залагахте в работата си и до момента. Мисля, че няма да прозвуча крайно, като кажа, че Ви се получи.
Благодаря Ви. Очаквам с интерес този обзор за управлението на средствата от Европейския съюз, който Вие сте ни подготвили.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви сърдечно, госпожо Председател, за топлите думи, за всички пожелания. Още по-висока е летвата в момента за предстоящото представяне на последния доклад. Така че благодаря Ви сърдечно.
Сега бих искала да дам думата на Негово превъзходителство Лешек Хенсел, посланик на Република Полша. За съжаление посланикът на Кипър нямаше възможност да бъде с нас от гледна точка, че това е страната, председателстваща в момента Европейския съюз. Но господин Хенсел е изключителен приятел на комисията, също така част и от Тройката, а Полша е един чудесен пример за страна в Централна и Източна Европа, която отстоява не само своите собствени интереси, но и тези на страните с догонваща икономика, страните, в които влизаме и ние - Групата “Приятели на кохезионната политика”. Така че съм сигурна, че обръщението от страна на Негово превъзходителство ще даде една изключително добавена стойност на нашето мероприятие. Заповядайте, Ваше превъзходителство.
Н.ПР. ЛЕШЕК ХЕНСЕЛ: Госпожо председател Цачева, госпожо министър Павлова, госпожо председател на комисията! Искам да ви кажа, че за мене е голяма радост и вълнение да съм тук сред вас. Това е поредната ми среща с вас. Аз съм тук не само като представител на един от Тройката, но също и като представител на Полша.
Тези срещи, които съм имал с вас и очевидно днешната ни среща ми дава възможност да продължавам да следвам това, което става в България, пък и сред всички нас.
За всички нови страни членки на Европейския съюз, европейските фондове са главният инструмент за развитието. Трябва да си признаем, че европейските фондове са незаменим източник на финансиране на малки и големи проекти в страни като нашите, като Полша и България, където вътрешният капитал всъщност не е много голям.
Въпреки че главните реципиенти на европейското финансиране са местните предприемачи и регионалните области в нашите съответни държави, в по-широкия смисъл на думата от това се възползват целите наши общества, дали директно или индиректно, няма значение, тъй като икономическото и социалното развитие на нашите страни се подобрява, а подобряването на инфраструктурата обслужва всички нас и подобрява условията ни на живот.
Добре известно е, че процедурите и условията, които са необходими за получаване на европейско финансиране, включват като условие познанието и опита. Затова задачата на публичната администрация е да направи по-лесен достъпът към тези фондове и да даде информация за достъпността и използването им.
В Полша ние много последователно правим стъпки в тази посока, с надеждата и с перспективата да подобрим положението в страната. В резултат интересът към получаване на европейско финансиране се разраства и използването на тези фондове в Полша се подобрява непрекъснато.
Знаем и виждаме, че в България нещата се развиват по същия начин и ценим и подкрепяме усилията на българските власти, които целят европейските фондове да бъдат използвани по възможно най-добър начин.
Финансирането идва от Европейския фонд за регионално развитие, от Европейския социален фонд и от Кохезионния фонд. В сегашната финансова перспектива 2007 – 2013 г. Полша получи правото да разполага с 67, 9 млрд. евро и досега е успяла да договори 85 процента от тази сума.
Всички съзнаваме факта, че следващата финансова перспектива – периодът 2014 – 2020 г., ще бъде последният, в който можем да разчитаме на относително щедро финансиране, поради което настояваме по време на сегашните преговори бюджетното равнище да бъде запазено на нивото на това, което дава кохезионната политика като приоритет. Необходими са ни тези фондове, които получаваме, за да приключим с модернизацията на инфраструктурата в съответните наши страни.
В този контекст ролята на групата „Приятели на кохезията” е жизнено важна за нас. Ние високо ценим доброто си сътрудничество с България и занапред ще обединяваме усилията си да убедим своите европейски партньори, че тези фондове и тяхното ефективно използване са важен принос към решаването на финансовата криза.
Много ви благодаря за вниманието. Искам да ви уверя, че аз съм убеден, че този следобед това заседание ще протече в същия конструктивен дух, както досега.
Благодаря ви още веднъж. Госпожо председател, пожелавам Ви всичко най-добро в по-нататъшната Ви работа.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, Ваше превъзходителство.
Сега трябва да преминем към приемане на дневния ред на заседанието, а той е следният:
1. Представяне на доклад за управление на средствата от Европейския съюз в Република България – напредък и ефекти.
2. Обсъждане на Доклада за управление на средствата от Европейския съюз – напредък и ефекти.
3. Приемане на Доклада за управление на средствата от Европейския съюз в Република България.
4. Разни.
Който е съгласен с този дневен ред, нека да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Преди да започна с презентацията, бих искала да благодаря на всички присъстващи тук за съвместната ни работа до момента. Постарахме се с колегите да е готова също така традиционната ни 6-месечна книжка, в която всеки един от нас е дал своя отпечатък, за което ви благодаря. Това е всъщност един допълнителен жест към вас, за да може да си спомняте за съвместната ни работа.
Надявам се, че тази традиция ще бъде продължена. Радвам се, че сме всички тук заедно и ви благодаря за чудесната съвместна работа, която имахме като парламент, изпълнителна власт, неправителствен сектор, бизнес и, разбира се, с участието винаги на нашите колеги, приятели от посолствата на съответните държави членки, в случая във Ваше лице, господин Хенсел.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДОКЛАД ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАПРЕДЪК И ЕФЕКТИ.
Докладът тази година се отличава с това, че бихме искали да поставим, освен акцент върху темпа на договаряне и разплащане по отделните програми, също така да поставим акцент върху ефективността и ефикасността. Защо? Защото изминаха почти 6 години от присъединяването на България към Европейския съюз и същевременно сме една година преди започването на следващия програмен период.
Затова се постарахме да подходим отвъд чисто финансовото изпълнение на програмите и да поставим акцент върху резултатите и въздействието от всички усвоени до момента средства в страната.
Вярвам, че това ще спомогне да насочи вниманието на всички участващи в процеса, както, разбира се, и на страните донори, предвид дебатите, които в момента протичат по Многогодишната финансова рамка, за резултатите и ефекта, който има от европейските средства върху крайните бенефициенти в страната с акцент върху гражданите, бизнеса и средата, в която те живеят и оперират.
Допълнителна мотивация ни даде и проведеният Съвет за обществени консултации. Сред нас е неговият председател – в лицето на господин Камен Колев, заместник-председател на Българската стопанска камара. Анкетното проучване, което инициирахме именно със Съвета за обществени консултации, и което беше реализирано с помощта на народните представители в срещите им с гражданите от съответните избирателни региони показа, че 80,2 процента от всички запитани посочват като основна полза от членството ни в Европейския съюз именно оползотворяването на европейските средства. На второ място те поставят свободното придвижване в рамките на Общността.
Също така изследването на ефекта от инвестициите с европейски средства е много важен от гледна точка на рационалната подготовка на страната ни за следващия програмен период, както и за дебата за новата концепция за кохезионната политика през периода 2014 – 2020 г., който ще бъде с акцент именно върху резултатите и видимата подкрепа от фондовете в отделните страни членки.
Обект на анализ в настоящия доклад са съответно 14 програми, които са с общ бюджет 11,75 млрд. евро. Тук влизат седемте оперативни програми, петте програми за трансгранично сътрудничество, Програмата за развитие на селските райони и оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство”. Във фокуса на наблюдение вече не попадат предприсъединителните програми, както и специализираните инструменти „Шенген” и преходният финансов инструмент поради тяхното финализиране. Разгледали сме и нормативно-институционалната среда, в която функционират тези програми..
Още в началото бих искала да поставя уговорката, че ние нямаме претенция за изчерпателност на нашия доклад. Защото всъщност най-пълната и обективна картина от усвояването на средствата и ефекта върху обществото ще има едва през 2015 г,. когато приключи настоящият програмен период, когато бъдат финализирани проектите.
Същевременно ние искахме още отсега да започнем да очертаваме тенденциите по посока ефикасност и ефективност от усвояване на средствата. Защото периодът от две години до 2015 г. би бил един лукс, който не мисля, че можем да си позволим, с оглед, от една страна, на настоящите преговори, а от друга страна, на предстоящото програмиране и изготвяне на договор за партньорство с Европейската комисия.
От тази гледна точка можем да кажем, че Докладът по-скоро очертава тенденциите по отношение на ефективността и ефикасността при усвояването на средствата в страната.
Акцент сме поставили върху три основни точки:
Първо, цялостният напредък в управлението на средствата от Европейския съюз. Тук сме се фокусирали от гледна точка на ефикасността и от гледна точка на ефективността.
На второ място, изработихме свой модел – “НИЕ”, което е абревиатура от нужди, инвестиции и ефект. Той има за цел да идентифицира какви са съществуващите потребности и нужди в българското общество, които е предвидено да бъдат удовлетворени по линия на европейските средства 2007 – 2013 г., финансовият ресурс, който е алокиран по отделните оперативни програми, процеса на неговото контрактуване и разплащане и конкретните резултати и въздействие върху социално-икономическия живот в страната.
Третата основна точка са констатациите, изводите и препоръките, които комисията ни отправя както по отношение на настоящия програмен период, така и по отношение на бъдещия програмен период.
По отношение на ефикасността бих искала да направя уточнението, че се придържаме към терминологията на английските дефиниции за ефикасност и сме разгледали ефикасността от гледна точка на функциониране на системата по възможно най-добрия начин, с най-малка загуба на време и усилия.
Тук сме се концентрирали върху темпа на договаряне и разплащане на средствата от Европейския съюз.
Важно е да отбележим, че през 2012 г. договарянето достига към днешна дата близо 98 процента, като една трета от целия финансов ресурс по оперативните програми е договорен през настоящата година.
Наблюдава се положителна тенденция – възприет е подход на наддоговаряне, специално по оперативна програма „Околна среда” - това е видимо и от графиката, с цел да се избегне автоматичната загуба на средства според правилото N+2 и N+3.
До средата на 2013 г. се очаква финансовият ресурс по всички оперативни програми да бъде договорен на 100 процента.
По отношение на разплащането към днешна дата имаме 32 процента разплатени средства, като е важно да се отбележи, че 40 процента от целия разплатен ресурс се случва именно през 2012 г.
Имаме предпоставка за ускорено разплащане на програмите чрез съкращаване на времето за верифициране и сертифициране на разходите.
Към този момент, съгласно заложените цели, няма риск от загуба на средства по оперативните програми, съгласно правилото N+2 и N+3.
Следва също да се отбележи, че през 2012 г. е налице най-доброто изпълнение и на прогнозите Lothar от въвеждането на този инструмент.
От гледна точка на ефикасността сме разгледали също така системите за управление и контрол на средствата от Европейския съюз. Тук следва да отбележим, че имаме нисък процент на финансови корекции от 1,59 процента от общо разплатените средства към 31 октомври. Имаме ниско ниво на грешки, което е под допустимите 2 процента праг на същественост, което нарежда България в една група с Финландия, Швеция и Дания – четири държави членки, които единствени към момента нямат спрени оперативни програми.
По отношение на изграждането на адекватна институционална и нормативна рамка – наблюдава се укрепването на административния капацитет. Констатираме и засилване партньорството и диалога със заинтересованите страни и инициирането на редица промени в нормативната база с цел оптимизиране процеса на управление на средствата – специално в Закона за обществените поръчки, в Закона за Министерството на вътрешните работи, в Закона за пътищата, в Закона за водите, който предстои да бъде приет в Народното събрание на второ четене.
Оптимизирането на процедурите и започване на електронно кандидатстване и отчитане на проектите по част от оперативните програми – всичко това даде възможност за много по-ефикасно усвояване на средствата.
Важен момент, който беше засегнат и по време на Съвета за обществени консултации от представителите на Института за пазарна икономика е, че там, където наистина има работещи институции в страните членки, там се отчита най-ефективно и ефикасно усвояване на средствата.
От тази гледна точка имаме две препоръки ние като комисия, а именно:
Първо, да се насочат значителни средства от Европейския съюз към проекти, които помагат за засилването на институциите, като например електронното правителство, по-бързото и обективно правораздаване, оптимизиране работата на централната и местната администрация.
По отношение на нормативната база се наблюдава фрагментарност. От тази гледна точка това води до известна непредсказуемост на средата. В тази връзка, продължаваме да поддържаме нашата препоръка, че е необходимо кодифициране на материята в Закон за управление на средствата от Европейския съюз, което би довело до по-ефикасното усвояване на средствата в страната.
За оптималността на разходването на еврофондовете в контекста на ефикасността. Тук искаме да добавим следните акценти:
Първо, европейските средства трябва да бъдат възприемани като допълващ инструмент, защото те имат лостов ефект и гонят дългосрочен ефект и устойчивост на инвестициите, което всъщност означава, че там, където липсва частен интерес или самият мащаб на инвестицията се очертава като непреодолимо голям, там трябва да бъде и ролята на европейските средства, които да насърчават инвестиционната активност чрез изграждането на необходимата инфраструктура. Тоест да се калкулират наистина инвестиции с дългосрочен ефект и устойчивост, които биха били предпоставка вече за частните инвестиции в отделните региони на страната.
По отношение на ефективността. Тук се концентрираме върху два основни момента.
От една страна, приоритетите, които са заложени в Националната стратегическа референтна рамка, тоест до каква степен тези индикатори, които са били заложени, са постижими и сами по себе си доколко те отразяват реално потребностите в българското общество.
На второ място, това е моделът „НИЕ”, който представлява всъщност един своеобразен анализ на разходите и ползите от разходването на европейските средства.
Това, което е важно да се отбележи по отношение на Националната стратегическа референтна рамка, е, че наистина се констатират значителни отклонения. Това е важно, с оглед на програмирането на следващия програмен период и създаването на договора за партньорство. Защо? Защото прекалено високата цел де факто обезсмисля нейното съществуване.
От тази гледна точка е много важно индикаторите, които ще се заложат за в бъдеще, да бъдат реализуеми и да отчитат реалното състояние на икономиката ни в момента. В противен случай рискуваме това да се превърне в теоретичен документ.
Тези отклонения до голяма степен се дължат, от една страна, на акумулираното забавяне в началото на програмния период. Защото по-същественото разплащане започва от 2010 г.
От друга страна, това се дължи и на нереалистичността на някои от параметрите, с оглед неотчитане на процеса на догонване на българската икономика спрямо средноевропейските нива, както и условията на променена икономическа ситуация в Европа и в света, визирам икономическата и финансовата криза.
В доклада изключително подробно по отделните оперативни програми е отчетено въздействието и резултатите от тяхното прилагане до момента. В настоящата презентация аз бих искала само да маркирам едни добри примери за ефективност от усвояване на средствата.
Хубав пример по отношение на проекта Оперативна програма „Транспорт”, която се нарежда сред фаворитите, както по договаряне, така и по разплащане, е проектът за софийското метро. Защо сме извели този пример? Защото той показва, че са изградени 13 метростанции, което представлява 13,2 км метролинии, които първо, оптимизират времето, необходимо за стигане до съответното работно място, намаляването на нивата на шума, замърсяването на околната среда, подобряване качеството на транспортните услуги. От този проект ежедневно се възползват над 300 хил. души в столицата, което показва наистина един висок ефект от усвояването на европейските средства.
Допълнителен аргумент в тази посока е изградената интермодална връзка между метрото и другите видове транспорт, от които могат да се възползват гражданите, пребиваващи на територията на София.
По оперативна програма „Околна среда”. Тук сме разгледали различни дейности, които са насочени към опазване и подобряване на състоянието на водите, управлението на отпадъците, защитата на почвите, опазването на биоразнообразието и защитата на природата.
Хубав пример от извършените инвестиции за подобряване на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води е, че от това се възползват над 200 хил. жители. С пускането в експлоатация на регионалната система за управление на отпадъците в региона на Ботевград в следващите 30 години ще бъдат спестени над 188 хил. тона емисии въглероден диоксид.
По отношение на оперативна програма „Регионално развитие”. Там има изключително положителни примери. Аз ще дам няколко от тях.
Над 1,1 млн. души се ползват от обновена градска среда. Това означава озеленени площи, детски площадки, пешеходни зони, велоалеи, тротоари. Над 1,5 млн. души се ползват от обновени сгради на образователната, социалната и културната инфраструктура. Към момента са обновени над 173 училища в страната, в които се обучават близо 34 хил. ученици.
Тоест вече виждаме, как фондовете докосват съответните граждани, съответните бенефициенти в дадените населени места.
По оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността” хубав процент, който искаме да споделим, е, че фирмите и предприятията, които са се възползвали по оперативната програма, са повишили общо с 34,5 процента своя производствен капацитет.
По отношение на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” е хубаво да се спомене, че 60 процента от ресурса по седемте оперативни програми са насочени към мерките за растеж и повече работни места. Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” показа едно изключително адекватно поведение, особено в ситуация на криза. От началото на 2012 г. са създадени над 9700 нови работни места благодарение на тази оперативна програма. Общо от началото на програмата в обучение са включени близо 68 хил. безработни лица, като броят на включените в заетост след обучение надвишава 51 хил. души.
По отношение на лицата, обхванати от мерки за превенция за ранно отпадане от училище. Отделили сме го от гледна точка на приоритетите на „Европа 2020” и индикаторите, които са заложени там.
Следва да се отбележи, че по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” са обхванати 50 процента от общия брой отпаднали, а именно 88 223 души.
По оперативна програма „Административен капацитет”. Чрез средствата по тази оперативна програма вече имаме 2100 услуги, които се предлагат по електронен път, което повече от два пъти надвишава зададената цел.
По оперативна програма „Техническа помощ”. Тя има по-скоро индиректен ефект върху обществото, но тя дава този висок процент на информираност на гражданите по отношение на възможностите за кандидатстване по оперативните програми, както и прозрачността на процеса по усвояване на средствата от Европейския съюз.
Общите изводи, които можем да направим тук, са, че 60 процента от публичните инвестиции се финансират със средства от Европейския съюз, което на практика дава своето влияние върху социално-икономическия ни живот, върху начина ни на мислене и насочва вниманието ни към приоритетни за Общността теми и политики.
На второ място, много е важно да се търси мултиплициращ ефект от инвестициите, особено сега, с оглед и на следващия програмен период. Интересен факт е, че според анализи, средно за Европа всяко едно евро, което е инвестирано със структурни фондове, създава 1,21 евро мултиплициращ ефект.
Имаме необходимост от обективен анализ и постижими индикатори в процеса на програмиране. Това го засегнах, когато представяхме Националната стратегическа референтна рамка и не мисля да се спирам допълнително върху този извод.
На четвърто място, необходимост от гъвкавост и интегриран подход при провеждането на секторни политики и реформи. Оперативна програма „Регионално развитие”, оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, оперативна програма „Конкурентоспособност” показват много хубави примери в тази посока. Така че тези добри практики следва да се запазят и за следващия програмен период, за да има рентабилност и ефективност на извършваните инвестиции.
Необходимо е също така да се направи основен анализ на ниво мерки и оси. Преди това следва да бъде извършен също така анализ на ниво отделен проект. Подобен анализ следва да се концентрира върху достигането на заложените финансово-икономически индикатори за рентабилност и ефективност на инвестицията.
Следва да се заключи, че кохезионната политика има действителен ефект, когато тя представлява една координирана система от отделните секторни политики. Тоест тя трябва да бъде една съгласувана и координирана рамка на отделните секторни политики.
На следващо място, стремежът към повишаване на ефикасността и ефективността от структурните фондове е свързан с намаляване на административната тежест. Тоест максимално трябва да се работи в посока на намаляване на административната тежест.
На следващо място, необходимо е да се избягва ситуация, в която се изпълняват проекти за проекти, по алюзия на „изкуство за изкуството”, т.е. – усвояването на средствата при реализацията на проектите да бъде само и единствено с цел усвояване на средствата, тоест трябва винаги да се търсят индикаторите от модела, какви са нуждите и какъв е очакваният ефект за обществото, за бизнеса и за средата. Това е явление, което съществува във всички страни членки и което през следващия програмен период ще бъде направен опит да бъде преодоляно. Защото, освен стремежът към по-малко разходи сега, в дебата за Многогодишната финансова рамка основен акцент е към по-доброто и ефективно харчене на тези пари.
На следващо място, това е да се избягва парадоксът на добрия избор, а именно проекти, които може да са изключително добре подготвени, изключително добре отчетени, на практика да нямат никаква добавена стойност и мултиплициращ ефект за обществото. Тоест все повече фокусът да се измества от декларираното качество върху постигнатото качество за реализираните проекти. Ако през настоящия програмен период се научихме да правим правилно нещата, то през следващия, фокусът трябва да бъде върху това да правим правилните неща, тоест вече да има много повече приоритизиране и гонене на ефект и ефикасност.
По отношение на препоръките за следващия програмен период бих искала да се концентрирам върху следните.
На първо място, препоръчваме провеждането на задълбочен анализ на постигане на заложените индикатори. Препоръчваме моделът „НИЕ” да залегне в изготвянето на всички годишни доклади за напредъка по оперативните програми през следващия програмен период. Това предполага да се включат вече индикаторите за резултат и въздействие на инвестициите.
На второ място, да се направи анализ на грешките и нормативните промени, един щателен анализ, и респективно до средата на 2013 г., преди изборите, да имаме Закон за еврофондовете.
На трето място, изготвяне на наръчник на добрите практики от първия програмен период. Това би било полезно както за програмирането на следващия, така би било ценно ноу-хау за страните от Югоизточна Европа, които често се допитват за нашите практики. България има наистина добър натрупан опит към настоящия момент.
На следващо място, прилагането на е-кохезията 2014 – 2020, тоест максимално он лайн подаване и отчитане на проекти, както и улесняване достъпа до информация, тоест максимално електронизиране на процеса.
На пето място, очертаване на ясна демаркация и по-добра координация на мерките по оперативните програми с мерките за развитие на селските райони. Тоест трябва да се преодолее опасността от съществуването на така наречените „бели” петна, населени места, които ще бъдат лишени от възможност за подкрепа от европейските фондове. Като тук говорим не само за разграничаване между градските и селските райони, а също така за отделяне на внимание на районите, които имат специфични природни характеристики. Това са най-отдалечените и слабо заселени зони, каквито са планинските райони, също така и районите в риск от маргинализация и социално изключване.
На следващо място, необходимо е да се въведе интегриран подход към териториалното развитие. Тук могат да бъдат ползвани разработваните от общините с подкрепата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството интегрирани фондове за градско възстановяване и развитие; изграждане на адекватна регионална инфраструктура в Югоизточна Европа, с оглед и на външнополитическите ни амбиции, с оглед и на стабилността на региона, с оглед и на нашето геополитическо разположение. Допълнителен инструмент за разрешаване на общите проблеми с общи средства и действия са програмите за териториално сътрудничество, както и макрорегионалните стратегии – Дунавската и Балтийската стратегии.
На следващо място, кохезионната политика. Нашият фокус бихме искали да не е само върху интелигентния, приобщаващ и устойчив растеж, а по-скоро върху воденето на политика, която да доведе до интелигентно екологично и приобщаващо развитие. Тук не става въпрос само за езиков нюанс на формулировката, на препоръката, а става дума за това, че ефектът, който се очаква да реализираме до 2020 г., няма да бъде съотнасян само към брутния вътрешен продукт, а ще бъде също преценяван от гледна точка на цялостния прогрес на обществото ни и на благосъстоянието на гражданите в страната.
И на последно място като препоръка, това е необходимостта от така наречената интелигентна солидарност, а именно използването на европейските средства, с цел провеждането на реформи, спазването на финансова дисциплина и гарантиране на политическа и икономическа стабилност. Фондовете трябва да бъдат използвани по-добре, по по-ефикасен и целенасочен начин през 2014 - 2020 г.
В заключение бих искала да пожелая успех на екипите, специално на министерствата по отношение на процеса на изграждане на Договора за партньорство, на финалните програми и проекти на оперативните програми през следващата година, на Закона за фондовете. Изключително важно е, независимо от предстоящите избори, до първата половина на 2013 г. ние да имаме в наличност тези документи, тези приоритетни задачи да бъдат постигнати, за да може да имаме един устойчив инвестиционен хоризонт както за страната ни, така и за Европа до 2020 г. Благодаря ви.
Това беше накратко дългият доклад, който вие имате на вашето внимание. Сега предстои да проведем дискусия по него.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАДА.
Първо бих искала да дам думата на министър Дончев за коментар, след което да започнем дискусията. Заповядайте, министър Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Благодаря. Госпожо председател на Народното събрание, госпожо Панайотова, Ваше Превъзходителство, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Човек, който цени думите, говори малко. Пък и аз съм обхванат от предколедно смирение, така че ще се опитам да бъда максимално кратък.
Вероятно всички очаквате след добрите думи, които каза госпожа Панайотова, за които й благодаря, аз да се опитам да ги преповторя. Няма да ги преповторя. Не че няма повод, не че няма причина. Но ще използвам краткото време, което съм си отделил, за да кажа няколко други неща. И в никакъв случай няма да преповтарям данните. При всички случаи ще се опитам да не преповтарям нещо, което сме говорили и сме обсъждали много пъти на заседания на самата комисия. Това са няколко важни неща. Не смея да ги нарека стратегически, хайде да ги кажем политически, тоест в смисъл на ниво политики.
Първо, без капка церемониалност наистина искам да благодаря и да изкажа удовлетворението си от парламентарния контрол по отношение на работата ни. Това е странно някой да благодари за това, че го контролират. Но ако направите една ретроспективна справка на всички доклади, които са произвеждани от комисията, няма как да не забележите, че като документ този доклад е с най-добро качество в сравнителен план с всички останали доклади. Той не само адекватно коментира фактите, физическия, материалния, финансовия напредък, но до голяма степен се осмелява – и го прави добре – да прави един по-концептуален анализ.
Тази тенденция трябва да продължи. Дори аз, смеейки да разсъждавам в по-дълга политическа перспектива, бих препоръчал в бъдеще комисията да има по-силен капацитет, който да позволи именно да формулира подобни стратегически препоръки. Ние работим с убеждението, че сме прави, че знаем правилния път и че посоката, която следваме, е адекватна. Но няма нищо лошо някой да го верифицира, да го потвърждава или пък да го отрича, или да го калибрира, в най-лошия случай един път годишно.
Няма как да не забележа, че освен силен, парламентарният контрол по отношение на нашата работа стана по-интелигентен.
Аз обичам всички комисии, но тази няма как да не ми е най-любима.
Основният проблем и основната ценност на парламента е, че той никога не говори с един глас. Това, което в мениджмънта е дефект, тук по отношение на парламентарната дейност е голямото предимство. И вярвам, че никой няма да отрече, че винаги сме правили всичко възможно да се вслушваме във всеки глас, без значение дали този глас констатира нещо, което ни харесва, дали ни хвали или ни укорява. Всеки глас е ценен, без значение дали съм на сто процента съгласен с това, което е констатирано, или с това, което е препоръчано.
Използвам повода да помоля да върнем презентацията на препоръките, защото точно по тях ще се опитам да взема отношение.
Още един повод да изразя задоволството си, че въпреки понякога острите коментари, които сме си позволявали, като цяло темата остана някакъв анклав, територия, която е по-скоро тема на принципни политически сблъсъци. Такива сблъсъци трябва да има. Лоши са тези политики, които не са били обект на дебат и по отношение на които няма формулирана алтернатива.
Добрата новина е, че в крайна сметка не е имало истинско партизанско нюансиране или ако е имало, това е било изключително рядко. С което в крайна сметка ми позволете да изразя оптимизъм, че изборите в средата на следващата година и впоследствие ще позволят да се експонират позитивите, а не да се генерира нов недостатък.
Още една причина за по-смирения тон, с който говоря днес, е следната. Да, напредък има. Има и добър резултат, макар че годината все още не е приключила и е рано да се дава окончателна оценка как ще приключи. В крайна сметка има поне три активни седмици, през които може да се случи много, надявам се, основно хубави неща.
Спокойно можем да коментираме, че поне една трета от мобилизирания и договорен ресурс се е случил в рамките на тази година. Спокойно можем да коментираме, че примерно ако за пет години преди това сме успели да правим вътрешни плащания от порядъка на 2,9 млрд. евро, само в рамките на тази година до момента имаме 2,1 или 2,2 млрд. плащания. А това не е краят, годината не е приключила.
С 27 процента, подлежащи на възстановяване, възстановени разходи ще приключи годината. Всичко това са добри новини.
Само че нещата не са обезателно толкова розови, най-малкото по една причина. За първи път имаме доказателство или кураж, че системата може да работи, което по никакъв начин, на никого няма да подейства като повод за успокоение. Това ще бъде причина само и единствено за повече очаквания и за повече конкретни искания към всички. Това може би е хубава новина, но със сигурност означава допълнителни отговорности по отношение на всички актьори, на всички ключови институции в системата.
Ще взема повод от това, което каза госпожа Цачева в началото. Тя каза – не само като политици, но и като граждани. Аз мисля, че добрият политик никога не трябва да забравя и винаги трябва да остава гражданин.
Опитвайки се в максимална степен да бъда рефлексивен, се опитах да си представя, ако аз се стерилизирам от целия си професионален поглед върху темата, какво бих искал, ако бях гражданин. И установих, че въпреки добрия напредък, ще искам няколко основни неща.
На първо място, въпреки всички положени усилия, аз ще искам по-ясна, точна, адекватна информация какво може и не може. Все още има нужди в тази посока, доколкото все още получавам странни, понякога неадекватни предложения за финансиране, което означава, че все още има цели категории граждани, за съжаление понякога институции, които не знаят какво може и какво не може.
Със сигурност, въпреки напредъка, ще искам по-бързо движение на парите. И тук нито един бюрократичен чиновнически аргумент няма да ме успокои. Разбира се, нещата са като безопасното шофиране. Всички искаме да се движим по-бързо, а в същото време не може да бъде поставена под въпрос безопасността на всички, които пътуват в купето на автомобила. Нещата по отношение на скоростта като противопоставяне на контрола изглеждат по този начин.
И не на последно място, ако говоря като гражданин, щях все още да имам претенции, въпреки ръста, който няма как да не го отчетем. Претенции не само да имаме добър материален напредък, но финансирането, цялата гама, цялата палитра, целия спектър от възможности за финансиране да са по-близо до нуждите. Все още има нужди, които не са по максимално добър начин задоволени, въпреки че и тук можем да отчетем прогрес.
Трябва да си дадем сметка, че след окуражаващия ръст от тази година има още една причина очакванията и изискванията към системата да са по-високи. През последните години цялата система за управление на средствата от Европейския съюз, която пронизва голяма част от държавните администрации на централно ниво и местните администрации, се превърна в авангард по отношение на подобряване на работата на държавната администрация. Не рядко чуваме коментари в една или в друга посока – не може ли системата тук да се реформира или да се преформатира и да работи по начина, по който се разпределят европейските пари. Това е допълнителна отговорност. Дайте си сметка, че само един обезкуражаващ сигнал по отношение на системата може да предизвика тежка хоризонтална аномия във всички администрации.
Няма да влизам в детайлни коментари. Категорично не съществува опасност, няма да допусна, не бих допуснал да се появят „бели” петна. Това е императив. Не може да има български местни власти или места от територията на страната, които нямат достъп до финансиране. Между впрочем, такива към момента има в този програмен период. И основната ни цел е да преодолеем този дефект. Примерно селските райони във всички общини, които са бенефициенти по оперативна програма „Регионално развитие”, като цяло теоретично, пък и практически нямат достъп до финансиране. Голямата ни амбиция е да няма „бели” петна, не само следвайки контурите на административните граници на общините.
Няма как да не се съглася със спазването на принципа на партньорство, коментирайки вече програмирането, и по-засилено участие на националните парламенти. Мисля, че винаги сме били открити и сме снабдявали уважаемата комисия с всички данни, както и сме споделяли вижданията и коментарите, които имаме.
По отношение на привличане на всички ключови партньори мисля, че работим на абсолютния лимит. Притеснявам се, че колкото и да искаме повече партньори, ще ни е трудно да привлечем, защото процесът ще стане изключително неработещ. Работната група за договори вече е в състав почти 100 души. Сто души е един изключително тежък формат за работа. Опитали сме се да привлечем всеки, който е възможно да бъде привлечен. Освен това междинно на всеки етап, когато има продукт от нашата работа, правим всичко възможно той да бъде по адекватен начин оповестен.
ИСУН 2020 е новата версия на ИСУН. Искам да ви успокоя, не мислим да разходваме още няколко милиона, за да правим друг ИСУН за следващия програмен период. Ще ползваме същото ядро, което имаме към момента, ще го доработим от гледна точка на някои нови функционалности.
Модулът за електронно кандидатстване знаете, че е на разположение и работи. Половината от оперативните програми го ползват. Хубавата новина е, че имаме модул и за електронно отчитане и разчитам още в началото на следващата година той да влезе в подкрепа.
Ще си позволя само един малък коментар по отношение на данните, предоставяйки последната информация. Към днешна дата общият процент на договорените средства е почти 98 на сто, тоест 15 млрд. и 326 млн. лева. А процентът на разплатените средства е вече над 5 млрд. 50 млн. лева, което означава близо 33 процента или една трета от ресурса.
Съвсем кратък коментар по отношение на закона. Коментирали сме го няколко пъти като намерение, дори като контури на реформата, които ще бъдат отразени в закона. Голямото предизвикателство, което имаме към момента, е навременното приемане на новите регламенти, целият пакет регламенти, които ще регулират общата рамка, както и процесите и правата по отношение на отделните фондове.
Голяма част от текстовете, допусканията на закона са съобразени с този вариант на регламентите, които ние имаме в момента. За съжаление не съществува никаква гаранция, че през следващите месеци, примерно през следващите четири-пет, според някои дори шест месеца тези регламенти ще бъдат съхранени в този вид, в който ги познаваме.
В този смисъл ранното представяне на уважаемата комисия на Народното събрание на закона такъв, какъвто изглежда в момента, е относително рисково. Имам предвид, че при процеса на приемане на регламентите могат да настъпят промени, които биха ни поставили в странната ситуация няколко месеца, не дай Боже, след приемането на закона ние да го променяме по причина промяна на рамката на европейско ниво. И тук се надявам да имаме възможността да използваме прозоречната възможност, от една страна, получавайки максимално окуражителен сигнал, напълно приети или минали част от процедурата регламенти да остане време в рамките на този парламент и да можем да представим на вашето внимание закона. Нищо различно от това, което сме коментирали до момента. Гаранции за по-адекватен и координиран последващ контрол, доколкото според мене контурите на предварителния контрол са намерени, възможност за интегрирани проекти, тоест с един проект да може да се кандидатства за няколко финансови инструмента, възможност за смесени комисии.
Най-голямата промяна е по отношение на подсъдността на системата – всяка фаза от избор на получател за безвъзмездно финансиране до решение за верифициране, неверифициран разход, минавайки през финансова корекция, на какъв тип административен и съдебен контрол подлежат.
Тук е голямата реформа, която може да бъде направена, гарантирайки си, от една страна, по-бърз процес и, от друга страна, защитавайки в по-голяма степен правата на всички участници в процеса.
Зарекох се да бъда кратък. Няма как в края на краткото си изказване да не пожелая успех на председателя госпожа Панайотова. Със сигурност имаме повод да сме горди от раздялата с нея, но имаме повод и за оптимизъм. Или, както пише на страниците на един вестник – „наш човек в Брюксел”.
С удоволствие очаквам интерактивната част от дискусията.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви сърдечно, господин министър. Сега заявки за изказвания има от страна на господин Божинов, след това от господин Михалевски и от господин Камен Колев. Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Ако имаше как да се абстрахирам от този кръг и бих застанал на позиция на гражданин на страната, бих казал на тези най-компетентни хора, които се занимават с европейски фондове, че моят граждански, български интерес е площта на правоъгълника „ефект” да съвпадне на сто процента с правоъгълника „нужди”. Това не са всички нужди на българското общество, но става въпрос за тази част от нуждите на страната и на българите, които сме планирали да бъдат реализирани чрез инвестиции от европейски средства.
Това е единственият критерий. Всички други подходи са спекулативно използване на успехите и прикриване на недъзите и непостигнатите резултати за тясно партийни, конюнктурни и други цели. Всичко друго отива в тази графа.
Гледам това, което илюстрира докладът. Моето изказване ще бъде много различно. Защото за мене най-нищожният ефект от тази високо представителна дискусия ще бъде нещо като краен резултат за средната температура на болните в една болница. Едни умират, други оздравяват, но средната температура е приемлива. Така че от този доклад няма никакво основание за тревоги. Движим се добре, средноевропейски, договаряне, разплащане, имаме добри очаквания. Този път няма да ни изведе към припокриване на двете правоъгълни фигури.
Гледам таблицата „Ефикасност на темпа на договаряне”, таблицата „Ефикасност на темпа на разплащане” и следващата таблица за фаворитите. Значи най-големият фаворит по договарянето е едно истинско джудже по разплащането. И това се проявява в третата таблица – на фаворитите, където фаворитът по едното направление е изпаднал от графата на разплащането.
Ако го обяснява едната партия, има какво да каже и ще каже на другите: Оставихте ни едни негодни проекти, които няма как да се договарят и реализират, няма какво да се разплати и затова е така. А ние договорихме толкова много, че сме на 120 процента. Това не върши работа на никого.
Затова аз искам да навляза в дълбочина на тези проблеми, за да предложа нестандартни варианти на поведение на България и на българските партии.
Миналата седмица слушахме в Комисията по околната среда и водите много откровени доклади на компетентните органи от Министерството на околната среда и водите, съответно оперативната програма. Нещата, които те откровено изнесоха, са ужасяващи. Моят въпрос беше: Това се случва на днешния ден като качество на проектите, като отговорност на проектанти, на контрол на договарянето, на бенефициенти и т.н. Ужасяващи неща. Дори стигнах до въпроса да кажа, че няма да бъда изненадан, ако в някои проекти за еквивалент жители дименсията му е бройка жители, а не грамове кислород и т.н. До такава степен ужасяващи несъответствия на изискванията за един компетентен проект.
И ако ние не разгоним тези неща, ако ние не ги преодолеем много бързо, ние, българите, а не управляващите и критиците от опозицията, няма да припокрием двете първородни фигури.
При положение, господин министър, че към 1 октомври са договорени 6548 проекта, ако само лентите им режем до края на годината и във всеки божи ден на четиригодишния мандат, по четири-пет трябва да режем. Значи не е проблемът колко ще пуснем, защото парите са дадени, нуждите са налице, административният капацитет е осигурен със заплати и с подготовка. Проблемът е в онези договорени и недоговорени проекти, които няма да донесат парите за тяхното финализиране. И ако не се вгледаме в тях и само в тях, а тичаме по лентите, които режем, и копките, които правим, ние ще бъдем виновни за неизпълнението на националните цели.
И за да видим къде са причините, трябва да видим провалените проекти по ИСПА. Ако някой иска да види алгоритъма, да види провала в Сливен. Аз съм присъствал на договарянето. На тази община за първи път й беше дадено правото тя, а не министерството да договаря, това беше под рубриката „Децентрализация”. Проследил съм целия алгоритъм на договарянето, развалянето, новото псевдодоговаряне, удължаването на меморандума и връщането на парите. Вместо тези най-добри проекти, които не трябва да ги забравяме, ако не се вгледаме в механизма и в алгоритъма на провалянето на проекти, ще имаме много неизпълнени неща.
Аз искам да бъда много конкретен. Споменавате това депо Ботевград. Питам министърката: до края на мандата още колко ще открием? Ако е откровена, отговорът е: нула.
Имаме 24 депа, за да довършим националната програма. Парите са близо 800 млн. Едно е пуснато, нито едно няма да бъде пуснато до края на мандата.
Трансформирахме националната програма от ен на брой клетки по една, докато се намери адекватното вече на европейските изисквания технологично решение, защото депонирането е забранено. Аз твърдя, че от тези, които са договорени и тук са щръкнали над стоте процента договорени обекти, има редица депа, които няма как да бъдат завършени. Парите няма да бъдат усвоени. В следващия планов период пари за депа и за инсталации няма да има.
Господин министър, готови ли сте да седнем експертно и да кажем: Имаме една година за договаряне, три години за правене и разплащане. Депото „хикс”, „игрек” и „зет” поради тази, тази и другата причина нито ще бъде завършено, нито ще започне, както в онзи анекдот. Следователно за да усвоим тези пари, световната научна мисъл и високи практически достижения предлагат модулни решения за най-високо технологично преработване на отпадъците. Можем ли да постигнем съгласие? И ако не става депото – едно, две, три, пет, дванадесет или двадесет от тези двадесет и четири, спешно да вземем решение, ако площадката е договорена и не е оспорена, ако технологията „хикс”, която се предлага, е приемлива и можем да усвоим тези пари, вместо да ги загубим, да направим този бърз ход и да реализираме тези неща.
Давам само един пример. От „Уестингхаус” бяха при мене преди малко.Тяхната плазмена технология не искам да я рекламирам. Десетки фирми предлагат….
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Мисля, че това беше конструктивен завършек на Вашето изказване. Моля Ви, господин Божинов, както и всички колеги, които имат желание да се изказват, да спазват регламента за изказвания от три минути.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Предлагам в този дух обаче, защото този дух ще ни докаже, че средната температура е добра и който има да мре, ще мре, който ще оживее, ще оживее.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Имаше реплика от господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Нямах намерение да правя реплика на изказващите се и оттук нататък не мисля да го правя. Но просто предишното изказване, което беше изключително политическо изказване, а не експертно, ме накара да направя тази реплика. Защото тук се чуха някакви разсъждения от гледна точка на това, че не са правилни мерките, които са определени, като например еквивалент жители, а трябва да измислим някакви други критерии, по които да работим, може би за да удовлетворим проектите, които ние искаме, което аз не го разбирам. Това беше казано нееднократно на предишните управляващи. Затова бяха спрени тези 150 проекта по същата програма. Тези проекти бяха спрени поради това, че бяха допуснати грешки в определянето на мерките.
Всичко това доведе до ефекта, че когато ГЕРБ пое управлението на страната, се наложи да преработим тези проекти, за да ги направим допустими за финансиране.
Аз не мога да разбера с какви очи в момента колегата Божинов говори. Защо те не погледнат реално на нещата? Това, че те две години спаха, това, че не можаха да усвоят парите по ИСПА, това, че не можаха да си подготвят адекватни проекти…. А не да казват: през 2007 г. ние влязохме в Европейския съюз и затова ни е ниско договарянето. Вие имахте време преди това да си подготвите проектите, а не го направихте. Допуснахте грешки, които в момента ние не можем да ги оправим. Това се е случило благодарение на вашето безхаберие по онова време. Тук трябва да говорим експертно, а не политически.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Наистина да се придържаме към този призив за спазване на времето. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, госпожо председател. Първо, искам да Ви поздравя с новата позиция, която ще заемете и Ви пожелавам успех. Благодаря за съвместната работа и се надявам, че ще подсилите българския отбор, защото той има нужда от такова подсилване в момента, особено в тежката битка за следващия планов период.
Аз ще се постарая да бъда много кратък. Ако надвиша с една минута трите минути, ще Ви помоля да бъдете снизходителна.
Първо, аз ще дискутирам това, което казахте, че трябва да бъдем по-стегнати, така да се каже, не толкова оптимистични по отношение на индикаторите, които бяха заложени в Националната стратегическа референтна рамка. Но в крайна сметка това са ни целите, които ние сме поставили, и те не са случайни.
Между другото, гледах хората срещу мене. В над 70 процента от случаите те са тези, които са участвали и тогава. И тези цели имат основната задача да изкараме България от незавидното положение на последна практически във всички класации на Европейския съюз. Обаче трябва да си направим много ясен анализ защо в момента сме в това състояние и голяма част от индикаторите не ги изпълняваме.
Вие между другото казахте едно много правилно изречение, една теза, че европейските средства са допълващи. И тук според мене се корени едната причина, за която ние винаги трябва като комисия, като парламент, като изпълнителна власт да си даваме сметка, че доведохме нещата дотам, че европейските средства стават основни, в много случаи за съжаление единствени. А с това не е възможно да решим задачата. Уравнението с едната част от ресурса не може да бъде решено.
Ще ви дам пример, че ако през 2008 г. европейските средства са примерно около 1 млрд. от общо над 4-те милиарда инвестиции, то за тази година ще докараме нещата до над 66 процента, над две трети да са европейските инвестиции. Дори може да надхвърлим 70 процента. Това означава, че нашата задача на парламента е да намерим ресурси и изпълнителната власт да намери ресурси да даде онези основни средства, към които да бъдат допълващи европейските.
Другото, за което трябва да си дадем ясна сметка, е, че основни показатели, като паритетът на покупателна способност, който мери бедността, силата на стандарта на българина или такива като включването на населението към достъп до ВиК, разбирайте пречиствателни станции за отпадъчни води, те в степента на своето изпълнение за огромно съжаление не са благодарение на оперативните програми. Те са благодарение на други фактори. И виждате замръзването на първия показател. Това очевидно показва, че нарастващият обем на средствата от програмите не му влияе, а напротив.
Тук ще отговоря на колегата Иванов. Нарасналият процент с 9 процента на присъединяване към пречиствателните станции, колега Иванов, за съжаление е благодарение на над 15-те станции, пуснати по ИСПА, а не на трите малки станции, пуснати по оперативна програма „Околна среда”. И тук трябва да се замислим дълбоко.
Прехвърлянето на въпроса кой е виновен, как е виновен не е нужно. Аз твърдя, че както оперативна програма „Околна среда” не вървеше добре преди, сега е още по-тежко положението. Защото ние залитаме. Няма да влизам в детайли, ние имахме възможност да коментираме, залитаме към свръхдоговаряне, което ще ни донесе маса главоболия в следващите години и ще се чудим как да ги решаваме.
Толкова по оперативна програма „Околна среда”.
Другият важен въпрос обаче е следният. Да, темпът трябва да се качва. Аз много внимателно слушах посланика на Полша, който заяви, че те в момента са на 80 процента договаряне. И за ваше сравнение, Полша в момента е деветата страна в Европа, която по настъпили ангажименти, не по общия обем, разбира се, на средства по оперативните програми, има усвояване над 57-58 процента. Тя е деветата страна. Вижте колко реалистично се движат колегите в Полша.
Аз бих искал малко да приземя нещата и се обръщам с молба към всички вас. Не е големият ефект да докладваме, че сме договорили 90 и няколко процента. Защото вие много добре знаете, че в тези 90 и няколко процента е огромното наддоговаряне на оперативна програма „Околна среда”, което няма да се случи в този планов период – над 900 млн. евро дотук наддоговаряне при намаляващ ресурс заради автобусите и мотрисите, които ще купуваме сега; договарянето на гаранционните инструменти по оперативна програма „Конкурентоспособност”, кухите договори по транспорт, зад които не стоят реални договори за изпълнение. В момента оперативна програма „Транспорт” спешно прави наддоговаряне по други проекти, за да има мотори.
Ние трябва да си кажем реалността: нашето реално договаряне по мотори, които могат да се усвояват, в момента е 72 процента и ние примерно сме на 36 процента усвояване по настъпили ангажименти, както намери в момента Брюксел. Реалността е важна, да знаем в коя координатна система сме. Защото тя ще ни даде верните оценки и вярната преценка на рисковете. А рискът е огромен. Ние трябва да вдигнем настоящия темп. И аз тук подкрепям министър Дончев, че трябва да има максимална мобилизация на всички в изпълнителната власт на всички нива. Защото ние реално, за да усвоим средствата в някакъв по-близък до стоте процента ръст, не бих казал 100 процента, трябва да вдигнем темпа двойно през следващата година и през 2014 и 2015 г.
Ако не го направим, има един друг, много неприятен ефект. Той беше споменат. За съжаление след близо 10 години прилагане, защото всичко в крайна сметка е регионална политика, ние сме докарали нещата дотам, че нашите региони се раздалечават. Ще ви дам само един пример с най-слабия регион – Северозападния, и с най-силния – Югозападния. Разликата за тези 10 години в паритета на покупателна способност е нараснала четири пъти. През 1998-1999 г. е била 12 процента, в момента е 48 процента.
И ние трябва да се замислим. Не е важното колко сме усвоили, важното е дали в крайна сметка резултатът е такъв, че хората все пак живеят по-спокойно, имат повече ресурси, имат перспектива и пропастта между регионите и между хората не нараства. Ако това успеем да направим, аз смятам, че ще постигнем нещо много значително.
И ще завърша със следното. Вчера излезе една статистика на ЕВРОСТАТ за риска от социално изключване и бедност. Всъщност с този проблем ние се борим с тези инструменти. Забележете – една Чехия, която в момента по някои от програмите и по някои от фондовете е дори зад нас, мисля, че беше по кохезионния, очевидно имат някакви проблеми, е най-добрата страна, която е балансирала в крайна сметка своите нива на обществените групи и на потенциалите си и стои най-добре.
Очевидно има нещо, което си струва да погледнем. Разбира се, не само в Чехия, трябва да видим и в другите държави как е.
И според мене, когато говорим за европейски фондове, не бива да забравяме най-важния измерител – къде стоим спрямо другите. А такива пререкания между сегашни, предишни и следващи управляващи са повече от жалки и смешни, за съжаление. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. Господин Колев, заповядайте.
КАМЕН КОЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожо и господин министър, уважаеми народни представители, уважаеми господин Хенсел! Усвояването на средствата по еврофондовете и в обсега на вниманието на Съвета за обществени консултации през годината. Знаете, че в този съвет е представен целият спектър на неправителствения сектор – работодатели, синдикати, браншови сдружения, общините и над 20 други неправителствени организации. тоест това е един сектор на потенциални бенефициенти извън държавния сектор и това са субекти, които са натрупали значителен опит както в предприсъединителния период, така и сега при усвояването на средствата от структурните фондове.
Членовете на Съвета за обществени консултации дадоха много чисто експертни препоръки, мнения по това как да се подобри практиката по организацията и провеждането на всички процедури по оперативните програми, като целта беше да се подобри качеството и преди всичко бързината на провеждане на тези процедури.
И ако трябва в две изречения да резюмирам обсега на тези препоръки в тези области, те бяха преди всичко:
Първо, в посока на опростяване на процедурите и електронизация на диалога с администрацията;
Второ, по отношение на по-висока гъвкавост, тоест пренасочване на време, на средства от едни схеми, за които няма интерес, към други схеми, тъй като невинаги може да се програмира точно;
Трето, по-ефективно обучение, достъпа до бенефициента, разяснителната, информационната кампания. И тук ние предлагаме като мерило за ефективността на тази кампания не да бъде броят на проведените семинари и участващите в тях, а колко от тези потенциални бенефициенти сами са си разработили проектите. Това е, на което трябва да обучим бенефициентите. Иначе те могат да си прочетат в интернет условията за кандидатстване и т.н. Тоест това ние оценяваме като достъп до потенциалния бенефициент.
Това е и във връзка с простотата, с опростяването на процедурите, така че всеки средно интелигентен бенефициент сам да може да си направи проекта. Разбира се, ролята на консултантите, без да я подценявам, ще бъде в много други случаи.
На четвърто място, много предложения се направиха и по отношение улесняване на достъпа до финансиране. Все още различните категории бенефициенти изпитват проблеми и много от програмите не могат да се реализират от бенефициентите.
На следващо място, проблемът, който членовете на Съвета за обществени консултации идентифицираха и който се разраства може би в последно време, това е забавяне на провеждането на тръжните процедури, оспорването на процедурите. Като тук ние виждаме основния проблем в некачествените тръжни документи, разбира се, без да изключваме и случаите на злоупотреба с права. Но преди всичко проблемът е с качеството на тръжната документация и тя в много случаи кара неуспелите бенефициенти да оспорват резултатите.
В посока на усвояване по-пълно на евросредствата болшинството от членовете на Съвета за обществени консултации предлагат да се разшири кръгът на потенциалните бенефициенти, с цел да се стигне до по-широк кръг такива, разбира се, жертвайки при това може би точното таргетиране на една или друга схема. Тоест за нас приоритетът е да се усвоят средствата, отколкото да стесним кръга и да ги насочим към точно определен тип бенефициенти, които така и не се оказват бенефициенти.
Накрая искам да благодаря на комисията и да изкажа благодарност на членовете на Съвета за обществени консултации за работата през годината, за тази диалогичност, за доброто взаимодействие на председателя на комисията, на нейния екип и аз в качеството си на председател на този съвет да пожелая успехи на госпожа Панайотова на новия й пост.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви сърдечно, господин Колев.
От страна на изпълнителната власт някой има ли желание за изказване или господин Дончев ще поеме всичко в заключение? Заповядайте, министър Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Явно прагматичният ми тон и предколедното ми смирение не е обхванал всички. Ще се опитам накратко да адресирам повечето поставени въпроси, доколкото бяха с характер на въпроси, и да коментирам част от препоръките.
Няма как да не се съглася с господин Колев по отношение на коментара му, свързан с проблемите с възлагането. Много отдавна, вече почти година проблемът не е в нормативната рамка, а има нужда от изпипване на детайлите, от по-качествени задания.
Тук между впрочем от гледна точка и на нормотворчеството и уреждането на средата за бъдещи периоди все още има резерви, които могат да бъдат изчерпани, и те не са свързани обезателно с контролната система на държавно ниво. Тук може да го приемете за вид провокация от моя страна, но не е изчерпан докрай ресурсът, възможността за вътрешно браншова регулация като вид имунизация за необосновано обжалване. Това показва практиката в други държави, това е отворена възможност.
Между впрочем, вероятно сте запознати със статистиката, че всъщност скромен процент от процедурите в България се обжалват. Техният процент е под 20 от всички провеждани процедури. За съжаление обаче в рамките на оперативните програми процентът на обжалваните процедури се движи с пъти нагоре – над 75 процента, дори имаме случаи над 80 процента от процедурите, с лесното обяснение, че те са много по-атрактивни.
Посоката е именно тази – по-качествена, с по-малко дефекти документация. И това е тема, която със сигурност ще бъде обект на бъдещи предизвикателства от страна на всички.
Няма как да не се съглася с допълнителния коментар, свързан с електронизацията. Използвам повода да се върна към една част от доклада, едно от малкото неща, с които бих изразил несъгласие. Не съм такъв оптимист и не мога да изразя такава подкрепа по отношение на препоръката за увеличаване на дела на финансовия инженеринг. Според мене ние се движим близо до максимума на дела на финансовия инженеринг и последващи завишавания не са особено оправдани. Теоретично всички инструменти за финансов инженеринг звучат изключително обещаващо. Те трябва да бъдат точно лостовият ефект, където ние с една единица финансиране да провокираме още частно финансиране, дългосрочно решаване на проблема. В крайна сметка те работят като регулиращи инструменти.
Всичко на теория звучи добре, но практиката в различните държави членки показва разнопосочни резултати. Освен това аз не бих нарекъл интереса към финансовите инструменти до момента в България примерно истеричен или труден за контролиране – използвам съвсем деликатни изрази.
Така че според мене трябва да се движим в сходни проценти на финансовия инженеринг, като тези, които имаме в момента.
Няма как да не се съглася с някои от коментарите, които направи господин Михалевски, и наред с това няма как да не го коригирам, защото работи с неверни данни. Абсолютният шампион от гледна точка на плащания е Португалия – с 50 процента платени средства. На дъното на класацията е съседна Румъния с 9.5 процента платени средства. Колкото до Полша, тя е на шесто място, а не на девето – с 41 процента. Къде стоим ние, лесно може да прецените, съобразно данните, които коментирах преди малко.
По отношение на принципа на допълняемостта. Факт е, че в момента, при условие, че всички европейски пари не надвишават 10 процента от публичните разходи изобщо като публични инвестиционен ресурс, над 50 процента ще бъде делът за 2012 г., още по-голям ще бъде делът през 2013 г.
Данните от СИБИЛА показват, че голяма част от измерението на всички макроикономически показатели също се дължи на европейските пари. Това е нормално, особено по време на криза.
Или ако мога да го перифразирам, ползвайки чужди думи, което правя рядко, няма да забравя думите на премиера на Хърватия, който каза на последната среща на приятелите на кохезионната политика: Радостен съм, че съм член на този клуб – това са страните бенефициенти, които получават финансиране - и няма как да не изразя надеждата колкото може по-бързо да излезем от него.
Няма да преповтарям дискусията по отношение на индикаторите в Националната стратегическа референтна рамка. Имам усещането, паметта рядко ме лъже, че вече сме водили подобна дискусия в комисията.
По отношение на коментарите на господин Божинов. Аз съм готов да седна да си говоря с Вас в този момент, когато Ви разпусне ужасът, защото политик в режим на ужас едва ли може да взема адекватни решения. В този смисъл, когато Ви се размине ужасът, ми се обадете и съм в състояние да си поговорим.
Болничната терминология със сигурност е адекватна, използвайки метафори за обяснение на ситуацията. Бих могъл и аз да използвам подобни аналогии, примерно като правя разлика между високата температура и клиничната смърт, но ще се въздържа да го направя. Благодаря.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Госпожо председател, може ли само един коментар за 30 секунди?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господин Дончев, когато говоря за числата, това е по данни на Европейската бюджетна комисия в парламента, която мери възстановените средства към настъпилите ангажименти. За това са тези числа, а не размерът на плащанията. Така че и това, което говорите Вие, е вярно, и това, което аз говоря, е вярно.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уточнението е коректно. Но със сигурност в Бюджетната комисия се използва друга методика на изчисляване. Тя е именно на база бюджетните ангажименти. Но цитирайки подобни данни, трябва задължително да се направи уточнение. Защото за да сравняваме данни, можем да сравняваме само една категория данни.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря за тези уточнения. Господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: За политиците, които са в ужас. Господин министър, древните са казали, че едно изказване понякога говори повече за този, който го прави, отколкото за този, за когото го прави.
Що се отнася до политически ужас, сигурно Вие имате притеснения.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Сега преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАДА.
Гласуваме приемане на Доклада за управление на средствата от Европейския съюз в Република България. Който е „за”, нека да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
С това нашата работа по дневния ред завърши.
В заключение искам да благодаря на всички. Най-вече искам да благодаря сърдечно на своя екип към комисията, без който нямаше да можем да представим този доклад.
Желая ви успех през 2013 г. Оставаме в контакт, независимо на кой фронт ще съм аз. Всичко хубаво на всички и хубави коледни празници за вас и семействата ви.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
(Моника Панайотова)