КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
П Р О Т О К О Л
№ 118
На 9 януари 2013 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-85/18.12.2012 г. за защита на растенията, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-02036/15.12.2012 г. за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-02-35/14.12.2012 г. за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет.
4. Разни.
На заседанието присъстваха: д-р Тенчо Тенев – заместник-изпълнителен директор на Българската агенция за безопасност на храните, Михаела Мавродиева – главен юрисконсулт в Дирекция „Правна”, Българска агенция по безопасност на храните, Добринка Павлова – началник на отдел „Контрол на препарати за растителна защита и торове”, Българска агенция по безопасност на храните, Добромир Симидчиев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Иванка Виденова – директор на Дирекция „ВиК”, Иванка Виденова – директор на Дирекция „ВиК”.
Заседанието беше открито и ръководено от Владимир Тошев – заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаеми колеги и гости, откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Искам да ви пожелая успешна, здрава и късметлийска 2013 г. Нека всички да имаме лични успехи, нека на всеки каквото си е пожелал, да му се сбъдне – на него и на семейството му и да си останем добри хора и добри българи.
Представям на вашето внимание проекта за дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-85/18.12.2012 г. за защита на растенията, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-02036/15.12.2012 г. за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-02-35/14.12.2012 г. за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет.
4. Разни.
Има ли предложения за изменения и допълнения към така предложения дневен ред? – Няма.
Който е съгласен така предложения проект да стане дневен ред на днешното заседание на комисията, моля да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-85/18.12.2012 Г. ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка присъстват:
От Министерството на земеделието и храните
Д-р Тенчо Тенев – заместник-изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните
Нели Манчева – директор на Дирекция „Препарати и растителна защита и торове”, Българска агенция по безопасност на храните
Добринка Павлова – началник на отдел „Контрол на препарати за растителна защита и торове”, Българска агенция по безопасност на храните
Михаела Мавродиева – главен юрисконсулт в Дирекция „Правна”, Българска агенция по безопасност на храните.
Давам думата на д-р Тенев да представи законопроекта.
Д-Р ТЕНЧО ТЕНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Съвсем накратко ще ви представя мотивите за законопроекта за защита на растенията. Старият закон беше от 1997 г. През този 15-годишен период се случиха изключително много промени. Беше приет нов текст на Международната конвенция за растителна защита, който беше ратифициран от нашето Народно събрание през 2005 г.
От 2007 г. България е член на Европейския съюз. Въведоха се съвсем нови нормативни изисквания по регистрацията на препаратите за растителна защита с регламент 11-07/2009 г. Излезе една директива 128/2009 г. за създаване на рамка за устойчива употреба на пестициди.
Всичко това наложи създаването на нов Закон за защита на растенията. С този закон ще решим редица проблеми, свързани с регистрацията на препаратите за растителна защита, за обмяна на информация между България и Европейската комисия, за установяване на изискванията към употребата на препарати за растителна защита и торове, за прилагане на различни мерки при масови прояви на болести и плевели по растенията, както и за регламентиране на различни наказания, свързани с този регламент 11-07.
За самия закон няма да ви говоря. Той е съставен от шест глави. Вие разполагате с него и затова няма да влизам в детайли. Ако имате някакви конкретни въпроси, сме готови с нашите експерти да ви отговорим. Благодаря ви.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, д-р Тенев. Колеги, наистина законът е нов, обемен. Нашата комисия има за задача да вземе отношение и да приеме становище по отношение съответствието с директивите и регламента на Европейския съюз. Така че имате думата за изказвания. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще направя уговорката, че вчера получихме закона и не сме се запознали определено с него. Но няма да скрия, че веднага заваляха към нас обаждания от най-различни места.
Аз имам един въпрос: до каква степен проектът за закон е съгласуван със заинтересованите страни, не с нас, а с тези, които ще го изпълняват и ще бъдат контролирани? Имаше ли някакви забележки или различни мнения, несъгласия? Това първо.
Няма да скрия, че имаше разнопосочни мнения, че има текстове, които привилегироват по-големите, особено мултинационалните компании, съответно ощетяват по-малките. Това е въпрос към Вас. Аз, разбира се, ще си направя срещи с тези представители и ще ги чуем.
Вторият въпрос е свързан със следното. Мислите ли, че контролът, особено върху паралелната търговия на референтните продукти на производителя, не я утежнява много с рестриктивния и административен режими на разрешения, тоест може ли да бъде по-либерална, без това да предизвиква опасност от нарушения от тяхна страна?
И последният въпрос е следният: вярно ли е, че се поставя допълнително изискване към селскостопанската авиация във фирмите, които изпълняват функциите, задължително да има агроном в състава им и каква е целта? Защото аз не го разбирам. Разбира се, ако е така. Ако не е така, се извинявам за въпроса. Благодаря.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Михалевски. Заповядайте, госпожо Мавродиева.
МИХАЕЛА МАВРОДИЕВА: По повод на първия въпрос. Да, законът е съгласуван с всички заинтересовани лица, с всички лица, които ще бъдат контролирани, и с четирите браншови организации в областта на растителната защита.
В Министерския съвет е предоставена таблица с включени становища и бележки по проекта. Няколкократни срещи са провеждани в тази връзка.
Като цяло се постигна консенсус по повечето бележки, които имаше. Естествено останаха недоизяснени неща, но те са уредени в законопроекта. Законопроектът е мотивиран. Ако имат все още бележки, те не са ги предоставили, след като законопроектът беше качен на страниците на Министерството на земеделието и храните от вносителя.
Вторият въпрос беше по повод паралелната търговия на продуктите. Не, не са поставени повече изискванията, отколкото ни позволява регламент 11-07/2009. Просто са разписани мерки по прилагане на чл. 52 от регламента, съгласно националните ни изисквания. Не сме ги утежнявали. Всяко едно изискване е заложено в регламент. И доколкото регламентът ни позволява да лавираме, така да се каже, сме го направили, съобразно практиката ни досега.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: В еднакъв режим ли са?
МИХАЕЛА МАВРОДИЕВА: Абсолютно са в еднакъв режим.
ДОБРИНКА ПАВЛОВА: Ако ми позволите, ще взема отношение по третия въпрос. По отношение на въздушното пръскане разделът „Специализирани растително-защитни дейности” е изготвен в пълно съответствие с изискванията на директива 128/2009, чиито изисквания въвеждаме, и с чл. 9 на директивата „Въздушно пръскане”. Няма въвеждане на изискване операторите на въздухоплавателното средство да имат в състава си агроном. Въвежда се едно изискване по отношение на притежаването на сертификат. Поне един член от персонала на въздушния оператор трябва да притежава сертификат. Този сертификат е за боравене с продукти за растителна защита и се изисква съгласно директивата. А директивата казва, че всеки професионален потребител, дистрибутор или консултант трябва да притежава сертификат по чл. 5 от директивата.
Това е изискването – поне един член от персонала на въздушния оператор да притежава такъв сертификат. Сертификатът е по чл. 179 от Закона за защита на растенията.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Регламентът казва – консултант, оператор или от селскостопанската авиация. Те възразяват, защото това е утежняващо условие за тях.
ДОБРИНКА ПАВЛОВА: Точно така. Директивата изрично посочва оператора.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Селскостопанската авиация влиза в оператора.
ДОБРИНКА ПАВЛОВА: Това изрично е посочено в директивата.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря за отговора.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря Ви и аз. Колеги, други въпроси, мнения, становища? Заповядайте, д-р Тенев.
Д-Р ТЕНЧО ТЕНЕВ: Само искам да допълня, че са уведомени всички асоциации – четирите асоциации, които се занимават с препарати за растителна защита, двете асоциации на авиооператорите, както и асоциациите на земеделските производители, че законът от днес започва да се гледа. Те са информирани и най-вероятно ще присъстват на заседанията. Така че ако има някакви въпроси, ще ги изчистим.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря ви. Колеги, от предварителните разговори с министъра и с агенцията, както и с колегите от водещата комисия, преди да внесем законопроекта в комисията, поне на мене ми стана ясно, че този нов закон е фактически написан на базата на това, както и Вие, д-р Тенев, казахте, че действащият в момента закон е вече с много корекции, поправки, промени и т.н. и е необходим един нов системен подход. Това, от една страна.
От друга страна, ние с този закон въвеждаме пълно съгласуване с три директиви и два регламента на Европейския съюз, което на практика ни поставя във времето в съответствие с изискванията, защото все пак имаме изисквания по отношение на времето и сроковете за действие на нашия парламент спрямо европейските директиви и регламенти.
Няма други мнения. Преди да преминем към гласуване, искам да кажа, че имаме писмо от господин Асен Агов, който ни уведомява, че на основание чл. 121, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на 9 януари 2013 г. ще отсъства от заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове поради участие в информационна кампания за референдума на 27 януари 2013 г.
Той пише: „Запознах се със становището за дневния ред на комисията за днешното заседание и моля да броите моя глас в подкрепа на тях”. Това е за протокола.
Становището също е раздадено на колегите от комисия. В министерството и в агенцията също го имате. Има ли някакви забележки по отношение на него? – Няма.
Преминаваме към гласуване. Моля, който е за приемането на становището на комисията, да гласува с вдигане на ръка.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 3. Приема се.
По този начин завършихме първа точка. Благодаря Ви, д-р Тенев, както и на Вашия екип. Желая ви успехи днес и през цялата година.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-02036/15.12.2012 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРАТЕГИЯ ЗА ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка наши гости са:
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството
Добромир Симидчиев – заместник-министър
Иванка Виденова – директор на Дирекция „ВиК”
Наталия Димитрова – консултант в Дирекция „ВиК”.
Господин заместник-министър, заповядайте да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Добър ден на всички и честита Нова година! На мене не ми се иска толкова да представя самия законопроект, колкото да кажа две думи за това що за споразумение е това и какво се работи по него, какви са ни ангажиментите, какво очакваме и въобще каква ще е ползата от него като цяло, тъй като самият проект за споразумение предполагам, че е една страница.
Това е едно споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие или това е Световната банка, за разработване на подсекторна стратегия за отрасъл „ВиК”. Това беше възможно, след като се прие от парламента и секторната стратегия, тоест Националната стратегия за развитие на водния сектор. Това е естествената следваща стъпка - подсекторна стратегия, която да начертае стратегическата рамка за отношенията в сектора за период от 10 години.
Подписахме споразумението през лятото. Без да изпадам в кой знае колко подробности, то има няколко основни стъпки и фази на развитие, през които преминава, като окончателният документ, който очакваме да получим, е самата стратегия.
Преди да стигнем обаче до нея, преминаваме през няколко много интересни документа – регулаторна рамка, преглед на регулаторната рамка, стратегическа финансираща рамка, преглед на публичните разходи и т.н., и т.н. Тоест преминаваме през един много сериозен анализ на сектора, на базата на който се предвижда да се изработи стратегията.
И тъй като самото споразумение съдържа някои параметри, които предполагат неговото ратифициране, затова ви е представено на вашето внимание..
Неговата стойност е 3,5 млн. лв. Тя се финансира от оперативна програма „Околна среда” – това също е важно да се каже и на практика представлява един класически проект, както всички проекти, които се финансират по оперативната програма. Това е един от тях. Като, разбира се, същевременно той е уникален, тъй като не представлява изграждане на някаква инфраструктура, а това са меки мерки, от които ние в момента имаме страхотна нужда. Честно казано. Това е съвсем накратко по законопроекта.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин заместник-министър. Колеги, заповядайте за мнения и становища. Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: По принцип това е важно споразумение. Но имам може би някои допълващи въпроси.
Кои са тези елементи на споразумението между Световната банка и България, които ни задължават да правим ратификация? Може би арбитражните клаузи. Тоест те са извън България?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Да.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз погледнах контекста. Добър е по принцип. Въпросът е нужно ли е да поискаме от Световната банка все пак да сложи някаква времева рамка, тъй като вече доста години се мъчим да направим стратегия и да започнем някаква реформа, която не се случва. Все пак да има някаква закована рамка, в която да се случат тези неща.
Второ, не би ли било полезно примерно да се разработи и една структура на нов закон за „ВиК”. Това си коментирахме в комисиите, като гледахме промените в Закона за водите.
И най-важното за мене е какво е заданието от Ваша страна относно собствеността на активите – вие сте дали някакви параметри. Просто да го чуем от Вас, защото това е стратегически въпрос.
И на последно място, каква е визията – защото не може само те да ни го дадат – за финансиране на инвестициите? Да кажете какви са източниците поне в един 15-20-годишен период напред.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Михалевски. Бих искал и аз да се включа с два-три въпроса.
Какво е Вашето мнение, резултатите от тези консултантски дейности ще успеем ли да ги включим в бъдещата оперативна програма „Транспорт” поради факта, че ние полагаме всички усилия да можем още през 2013 г. да имаме готови текстове по Договора за партньорство и съответно проекти по оперативната програма? Фактически споразумението се очаква да приключи до 30 април на следващата година. Това е първият ми въпрос.
Заповядайте да отговорите, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Благодаря, господин председателстващ.
Времевата рамка е съвсем конкретна. Аз взимам повод от въпроса, за да отговоря въобще каква е структурата на продуктите, които ще ни се доставят, на самите дейности.
Като цяло те се разделят на две. Първата част е типичната класическа проучвателна дейност, анализаторска, в която те идват, анализират, гледат, списват някакви документи, ние ги приемаме или не ги приемаме и това резултира в някаква стратегия.
Втората част на стратегията обаче всъщност представлява изпълнението на екшън-план, който произтича от написването на тази стратегия. Тоест по време на анализа възникват необходимости, правят се някакви изводи. Втората част, която на този етап не е дефинирана – а то няма друг начин, няма как да е дефинирана, ще се състои в списването на препоръките от самата стратегия.
Аз никак няма да бъда изненадан, ако една от тези препоръки е написването на закон за „ВиК”. За това дори имаме средства. Дали ще бъде наречен точно по този начин – Закон за ”ВиК”, нямам представа. Но трябва да ви кажа, че нашето желание, моето лично и на всичките ми колеги е това да се случи, да имаме точно такъв закон. Смятам, че и консултантите от Световната банка неминуемо ще стигнат до този извод. Няма кой знае други възможности. Така че втората фаза на стратегията ще завърши с това.
Всяка една от дейностите е обвързана с дата. Ако искате, тези дати съвсем грубо можем да ви ги кажем. Ние доста спорихме с тях по тези срокове.
- Началният доклад:
–преглед на нормативните актове за „ВиК” отрасъла;
- преглед на публичните разходи;
- стратегическото финансиране и
- стратегията.
Това са първите пет точки, които представляват на практика самата консултантска дейност по списването на стратегията, които приключват на 1 март 2013 г. Постарали сме се да им дадем доста сериозен тласък – да не използвам друга дума, за да го приключат колкото се може по-рано.
Оттам нататък има три други допълнителни дейности:
Първо, доклад за изпълнение на плана за дейностите, които са за определени суми. Не е ясно точно какво ще се изисква в тях, тъй като това зависи от самата стратегия. Но дейностите ги има, финансирането го има и техният ангажимент го има.
Те работят на практика от края на септември.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Даже не знам дали не беше средата на септември.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Собствеността не е коментирана въобще, защото те нямат никакъв аргумент да я коментират, нито ни се предлагат дори различни варианти. Собствеността става публична, общинска в общия случай. В случаите, в които става дума за повече от една община, собствеността става държавна. Но въобще не коментираме и те не разсъждават по въпроса дали да се предприемат някакви други форми. Това не им е в мандата. Съответно ние също не приемаме, че собствеността трябва да е публична, защото сме убедени в това.
Това, което предстои като по-следващ резултат, продукт от тяхната работа, е Стратегическата финансова рамка. С други думи, тази Стратегическа финансова рамка ще покаже какво е необходимо за сектора. То, между другото, зависи и от развитието на генералните мастер-планове, затова едното трябва да изчака другото. И тогава ще разсъждаваме какво ще е необходимо. Имайки необходимост, ще разсъждаваме какви биха могли да бъдат съответните източници на финансиране.
Не е тайна, че каквото и да излезе като цифри, едва ли бихме могли, дори при 100-процентна усвояемост на европейските средства, да разчитаме на повече от 30 процента. Големият въпрос е за останалите 70 процента – как ги финансираме, откъде. Но това е дебат, който тепърва трябва да отворим и да преценим как би било най-удачно.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Възможно ли е да ги помолите, защото Световната банка разполага с голям информационен масив и наблюдава България отдавна, има и доста други изследвания, могат ли да ни изработят модел, който ще бъде много полезен, именно по тази причина, как според тях и при какви сценарии, разбира се, биха нараствали доходите на хората, за да могат те да поемат едно бъдещо увеличение с генерирането на инвестициите през цената на услугата? Това е изключително важно и може би това е най-стабилният възможен източник. Но ние трябва много внимателно да го преценим доколко той е поносим за хората.
Това ще бъде много полезно, тъй като те имат и начини на моделиране на тези сценарии, и да ни покажат какво трябва примерно да направи правителството в доходната политика, за да отвори тази възможност де факто.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Ще го поискаме. То е неизбежно. Този анализ ние трябва да го направим, за да сме сигурни какво е необходимо да се направи, за да се покрие тази разлика между необходимостите и възможностите. Но това ще се направи също така в комбинация с генералните мастер-планове, тъй като се проиграва и една друга симулация – симулират се тарифи, какви биха били тарифите за постигане на определени нива на инвестиционната програма. Оттам вече би могло при определени тарифи да се направи. Можем да го поискаме.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Господин Чакъров, заповядайте за въпрос.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, господин председател. Ние получихме отговор при разглеждането на Водната стратегия, за социалната поносимост през цената и инвестиции в стратегията, където се каза, че има социални помощи. На този етап, ако се освободи цената, няма как да няма повишение на цената на водната услуга. Благодаря Ви за това леко отклонение, господин председател.
Господин заместник-министър, каква е релацията и ако има субординация между разглежданата Водна стратегия и стратегията, която в момента разглеждаме, и до каква степен ние получаваме отговор на въпросите, основно с оглед на това, че ни предстои следващия програмен период, за който ние трябва да имаме ясна рамка и визия, с оглед на потребностите, с оглед на таргет на инвестиции? Естествено имаме предвид социалната поносимост. Или водеща ще бъде ефективността, основно инвестициите да бъдат за големите населени места, с оглед на това с по-малко средства да се постига по-голям ефект? Но пък в този случай ще има свързване със социалния вектор.
Така че каква е визията и тези два стратегически документа до каква степен кореспондират, субординират и какви са целите, които се поставят? Благодаря ви.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Аз мисля, че през 2014 – 2020 г,. независимо каква ще бъде структурата на оперативната програма, за първи път ще сме в положение да имаме ясни критерии, по които да се определят инвестиционните проекти. И те ще лежат не толкова на тази стратегия, за която ние сега говорим, колкото в инвестиционните програми, които ще бъдат разработени като част от генералните мастер-планове.
Освен разработването на самите планове, вътре сме възложили и изработването на инвестиционни програми, особено изискването да бъде за 2014 – 2020 г. Всъщност оттам ще дойдат отговорите на въпросите къде да инвестираме, колко, кога, в какво.
Това няма пряко отношение - разбира се, като общи параметри има, но като детайли по-скоро няма отношение към стратегията, за която говорим.
А доколко между двата документа има връзка, тя е съвсем строга. В смисъл, йерархически погледнато, стратегията за водния сектор стои най-отгоре. Тази стратегия трябваше да се изчака да бъде приета, за да можем да работим по нея. И ние нямаме особено голям избор. В смисъл, това не е въпрос на желание или на нещо друго. Ние сме длъжни да се съобразим с онази стратегия. Защото това е смисълът на тези йерархически документи, иначе те се обезсмислят.
Така че не само че има връзка, но ние нямаме избор да няма връзка. Длъжни сме да се съобразим.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЗАКЪРОВ: Казахте, че средствата са предвидени от оперативна програма „Околна среда”. Може ли всички ние да получим информация – от първа или от четвърта компонента на оперативна програма „Околна среда” са средствата? Ако имате информация.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Заповядайте, госпожо Михайлова, за въпрос.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Да продължим малко в тази посока.
Тук се споменаха като минимум три документа – това е Водната стратегия, която вече е приета, в която е разписано, че ще има секторни стратегии, и една от тези секторни стратегии е стратегията за „ВиК” сектора. Дотук добре.
Но заедно с това на вас лежи отговорността по подготовката на генералните планове. Моят въпрос е: как във времето ще се получи така – това обединява и някои от предходните въпроси, - че вие да получите мастер-плановете с евентуалните инвестиционни програми, които евентуално да бъдат включени в програмата за следващия планов период, във време, в което вече България работи по договора за периода 2014 – 2020 г. и на практика би трябвало да работи и по самата оперативна програма?
Очаквате ли резултатите от този договор за тази стратегия да дадат някакво отражение върху оперативната програма или тази стратегия ще бъде допълнителен документ, съпътстващ бъдещата оперативна програма? Защото във времето аз не виждам как може резултатите от тази стратегия на практика да се включат в реализацията на оперативната програма. Това ми е въпросът. Благодаря Ви.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря Ви и аз. Господин заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Госпожа Виденова ще отговори. Тя оперативно се занимава с управлението на проекта за мастер-плановете.
ИВАНКА ВИДЕНОВА: Графикът на проекта за мастер-плановете е координиран както с изготвянето на този стратегически документ, така и с подготовката на материалите за оперативната програма. Ние подписахме през 2011 г. договор с консултантите. Всъщност първата чернова-версия на тези програми дойде в края на лятото.
Самите консултанти вече за всяка една от обособените територии предават своите чернови на мастер-плановете, така е по договор. За голяма част от територията тези документи са готови в първа версия. Окончателната версия на мастер-плановете ще е готова през лятото. А ние очакваме стратегическите документи като матрица по договора със Световната банка да са готови през пролетта на тази година.
Така че реално погледнато, времевите графици на мастер-плановете, регионалните генерални планове, както са по Закона за водите и на стратегията, са координирани.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря Ви. Други въпроси? – Няма.
Преминаваме към гласуване на проекта за становище за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на стратегията за водоснабдяване и канализация.
Гласували: за 14, против няма, въздържал се 1.
Приема се. благодаря Ви, господин заместник-министър.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-02-35/14.12.2012 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ МЕЖДУ АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъства:
Добромир Симидчиев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и Лазарина Стоичкова – член на Управителния съвет на АПИ.
В момента обаче тя не присъства. Няма и други представители на АПИ. Аз обаче мисля, че няма проблеми с присъствието на г-н Симидчиев в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да си гласуваме становището. Има ли някакви възражения? – Няма.
Който е съгласен да приемем становището по законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Владимир Тошев)