Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
24/01/2013
П Р О Т О К О Л
№ 119
На 24 януари 2013 година се проведе съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на Комисията по външната политика и отбрана по т. 1-ва при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на програмата и приоритетите на Ирландското председателство на Европейския съюз с участието на:
Н.Пр. г-н Джон Роуън – извънреден и пълномощен посланик на Ирландия
г-н Дарюс Гайдис – временно управляващ посолството на Република Литва
Н.Пр. г-н Трасивулос Стаматопулос – извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 302-01-1/14.01.2013 г. за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз – внесен от Министерския съвет.
3. Разни.
На заседанието по т. 1- ва присъстваха:
Н.Пр. г-н Джон Роуън – извънреден и пълномощен посланик на Ирландия
г-н Дарюс Гайдис – временно управляващ посолството на Република Литва
Н.Пр. г-н Трасивулос Стаматопулос – извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция.
Иван Найденов – заместник-министър на външните работи, и Румен Александров – директор на дирекция „Политики и институции на Европейския съюз” в МВнР.
Срещата беше открита и председателствана от Доброслав Димитров –председател на Комисията по външна политика и отбрана и от Владимир Тошев – заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ:Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости. Откривам съвместното заседание на Комисията по външна политика и отбрана и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на програмата и приоритетите на Ирландското председателство на Европейския съюз с участието на:
Н.Пр. г-н Джон Роуън – извънреден и пълномощен посланик на Ирландия
г-н Дарюс Гайдис – временно управляващ посолдството на Република Литва
Н.Пр. г-н Трасивулос Стаматопулос – извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция.
След това двете комисии ще се разделят. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще разгледа
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 302-01-1/14.01.2013 г. за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз – внесен от Министерския съвет.
3. Разни.
Има ли някой против или въздържал се по така предложения дневен ред от двете комисии? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Няма да губим излишно време за гласуване поотделно от двете комисии на дневния ред.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОГРАМАТА И ПРИОРИТЕТИТЕ НА ИРЛАНДСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
По първа точка с нас са Техни превъзходителства: г-н Джон Роуън – извънреден и пълномощен посланик на Ирландия;
Г-н Дарюс Гайдис – временно управляващ посолсдтвото на Република Литва и
Н.Пр. г-н Трасивулов Стаматопулос – извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция.
От Министерството на външните работи присъства Иван Найденов – заместник-министър
Румен Александров – директор на дирекция „Политики и институции на Европейския съюз”.
Дами и господа, колеги, Ваши превъзходителства! Тези срещи вече станаха традиция. Всеки шест месеца ние провеждаме едно общо заседание на двете комисии с присъствието на представители на трите държави, които в този момент са в процес на председателстване на Европейския съюз. Смятам, че тази традиция се утвърди и се надявам да продължава и след изборите след няколко месеца.
Без да губя време във встъпителни думи за това какво представляват тези срещи, аз смятам просто да ви дам думата, уважаеми господа, тъй като е много по-интересно да чуем какво вие имате да ни кажете, а след това евентуално да минем към дискусия и въпроси.
Ваше превъзходителство г-н Роуън, имате думата.
Н.ПР. ДЖОН РОУЪН: Благодаря Ви много, господин председател. Дами и господа, господин заместник-министър! Имам честта да се явя пред двете комисии, за да обясня не само насоките на ирландското председателство, но също така се радвам с мене да имам двама колеги, които да ви обяснят за насоките на техните бъдещи председателства.
Както знаете, сега започва година и половина с три председателства, които са съединени под надслова „Трио”.
Ще представим програми, които са по-дългосрочни, които се съсредоточават не само върху близкия период, но и върху средносрочния период. Ще се насочим към работата на Съвета на Европейския съюз и ще улесним общуването между неговия председател и Секретариата, и останалите институции в Европейския съюз.
Ние очакваме да имаме добри резултати от тази работа в резултат на програмите, които ще изпълним. Ще работим много тясно и конструктивно заедно с Европейския парламент, чиято роля, разбира се, сега е усилена след приемането на Лисабонския договор.
Периодът на Трио председателството ще завърши в края на сегашния законодателен цикъл и ще обхване изборите за Европейски парламент през май 2014 г. Законодателният процес ще се усили и ще бъдат разгледани редица законопроекти. Трите председателства усилено ще работят за приемане и дебатиране на тези предложения, с оглед да се направи жест към сега съществуващите финансови и социални предизвикателства.
Заедно със Съвета и Комисията страната-президент през последните три години работи за преодоляване на предизвикателствата и на кризите, възникнали със суверенния дълг в редица европейски държави, и за възвръщане на икономическия ръст. Сега усилията ще се съсредоточат към бързото възприемане на представената рамка за връщане на заетост и на ръст, за задълбочаване на Единния пазар, за подобряване на конкурентоспособността на Европейския съюз на световно ниво.
Що се отнася до финансовата стабилност на Еврозоната, това е централната тема, върху която ще се съсредоточим. Ще работим тясно в координация с председателя на Европейския съвет, на Комисията и на останалите действащи лица за преодоляване на стопанската и фискална кризи и за задълбочаване на сътрудничеството в Съюза.
Съветът ще положи всички усилия за постигане на съгласие по въпросите на Банковия съюз, които са есенцията за по-добро функциониране на европейската икономика.
С фискалното консолидиране и по-добрата координация между стопанските политики на страните членки ние ще опитаме да подобрим цялостното действие на ръководните органи на Съюза и да постигнем по-добра по-нататъшна интеграция и повишаване на конкурентоспособността на съюзните финансови пазари и на финансовия сектор, както и предпазване правата на потребителите.
Представената през декември 2012 г. от Председателя на Европейския съюз, заедно с председателите на ред комисии от Европейския парламент и от Европейската централна банка рамка от политики за 2013 и 2014 г. представляват основа за работата
Работата по двугодишната финансова рамка и приемането на ред регулации ще е приоритет, с оглед да можем да постигнем напредък по редица многонационални програми, подробните приоритети за изразходване на средства по различни сектори, които са пряко свързани с ръста и със създаването на заетост, със създаването на финансова мрежа, която да покрива цялата Европа до 2012 г. за подкрепа на средните и малки предприятия, за мобилността на студентите и учащите се.
Кохезионната политика остава важен инструмент за по-нататъшното стабилизиране на ръста в Съюза и за намаляване на разликите между степените на развитие вътре в Съюза.
Партньорите от Трио председателството ще координират реформите на политиката по земеделие и ще разгледат нейния социален ефект за осигуряване на световна сигурност на снабдяването с храни.
Европа се нуждае да се върне към силен и продължителен растеж. Разглеждайки сегашните прогнози, ние смятаме, че Съветът следва да възприеме час по-скоро препоръките, които са в компакта за растеж и заетост, да преследва стратегията „Европа 2020” и да изпълнява препоръките на Европейския семестър. Следва да се сдобием с фактически резултати.
Ефективното управление на Европейския семестър ще допринесе за всичко това. Съветът ще наблюдава процеса и ще го насочва към растеж, към фискална консолидация, към структурна реформа и борбата срещу безработицата, особено на младите.
Председателството също така ще се старае да подобри по-нататък ефективността на процеса въз основа на постигнатите резултати през двата цикъла на Европейския семестър. Главните цели на „Европа 2020” ще озаряват пътя ни напред.
Аз съм сигурен, че моите колеги ще разискват темата по-нататък. Благодаря Ви.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Гайдис.
ДАРЮС ГАЙДИС: Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! За мене е голяма чест и привилегия да бъда тук и да представя по-нататък приоритетите на Триото председателство.
Подкрепата на заетостта и социалното включване са предпоставки за развитието на икономиката на базата на пакета за заетостта, мобилността на работниците и устойчивостта на системите за социална сигурност. Това са теми, които ще бъдат адресирани от председателството.
Решаването на въпросите за младежката безработица е ключов приоритет. Това са проблеми, които ще бъдат решени чрез широк кръг от законодателни инициативи, включително младежката гаранция и други мерки за стабилизиране на пазара на труда.
Решаването на социалните последици от кризата и решаването на проблема с безработицата ще стават в съответствие с приоритетите в „Стратегия 2020”.
Създаването на Единния пазар на Европа е много важен инструмент за развитие. Неговото окончателно формиране ще допринесе за значителен икономически растеж в Европейския съюз. Затова Съветът ще работи за приемането на оставащите решения по отношение на акта за Единния пазар.
Вторият такъв акт трябва да бъде приет, също така да бъдат приети и директивите по отношение на услугите. Всичко това ще допринесе за икономическо възстановяване и откриване на нови работни места.
Основните стълбове на актуализираната политика за реиндустриализация на Европа са свързани именно с тези измерения.
Повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия е също много важен аспект, тъй като те са гръбнакът на европейската икономика.
Дигиталният единен пазар, както и осъществяването на дневния ред в тази област са тясно свързани с дневния ред за повишаване на икономическия растеж. Затова е необходима подкрепа за развитие на технологичния сектор. През 2013 г. Съветът ще работи активно за развитие на дигиталния пазар. Преди това ще акцентираме върху създаването на рамковите условия, както и за повишаване на общественото доверие в тази област чрез засилване на мерките за защита на данните.
Иновациите са също много важен аспект на конкурентоспособността на Европа и постигане на устойчив растеж в тази област. Съветът ще проведе преговори по програмата „Хоризонт 2020” и ще работи върху засилване на мерките в областта на научните изследвания чрез защита на интелектуалната собственост, а също така при отчитане на културното многообразие и насърчаване на трансграничната търговия.
Съветът също така ще продължи работата си върху реализация на пълния потенциал на основни високи технологии, нови технологии, високо скоростни, компютърни технологии, интернет и т.н. Създаването на такава мярка за насърчаване на конкурентоспособността на европейския бизнес е ключово за насърчаване развитието на бизнеса.
Също така ще поставим основен фокус в това отношение върху малките, средни и микропредприятия чрез улесняване на достъпа им до финансиране и до кредитиране.
Трите председателства по този начин ще допринесат за създаване на необходимите условия за развитие на широка енергийна инфраструктура в Европа на базата на решенията от Европейския съвет от февруари 2011 г., завършването на Единния енергиен пазар до 2014 г., така че Европа да не остане изключена от основните газови мрежи. До 2015 г. ще центрираме усилията в тази област.
Ще работим и върху развитието на възобновяемите енергии, на интелигентните енергии. Председателствата също така ще насърчават сътрудничеството между държавите членки в тази конкретна област.
Инвестирането в модерна транспортна инфраструктура ще допринесе непосредствени ползи, от една страна, по отношение на нови работни места, но също така, от друга, е от ключово значение за европейската конкурентоспособност, за завършване на Единния пазар и дългосрочната устойчивост на европейската икономика.
Сигурността и защитата, също така достъпът до пазара, мобилността – всичко това са теми, които ще бъдат високо в дневния ни ред. Ще работим за ревизия на сегашните правила, по отношение на 20-те правила, залегнали в транспортния пакет.
По отношение на околната среда и климатичните промени. Ние ги разглеждаме като особено важни по отношение на „зеления” растеж и опазване на околната среда. Ето защо Съветът ще продължи да работи за по-нататъшното развитие на „зелената” икономика в Европа. В този контекст приоритетни ще бъдат заключенията на съответните програми по екологично развитие.
Ще работим за водеща роля на Европа по отношение промените на климата, включително в рамките на ООН.
Благодаря ви за вниманието. Сега давам думата на посланика на Гърция.
Н.ПР. ТРАСИМУЛОС СТОМАТОПУЛОС: Благодаря ви. Искам също така да отправя своята благодарност към Вас, господин председател на Комисията по външната политика, за отправената покана да присъствам на това заседание.
Позволете ми да продължа, като спомена Стокхолмската програма, която формулира приоритетите на Европейския съюз в областта на правосъдието и вътрешния ред. Трябва да продължим да разширяваме областта на сигурността и правосъдието в Европейския съюз. А това е свързано с управление на границите, миграционните потоци, което трябва да бъде съчетано със свобода на движението в Европейския съюз, както и лесен достъп до правосъдие за гражданите и бизнеса.
Рамката за следващия период по отношение на миграцията, сигурността и правосъдието ще бъде един от приоритетите за председателството на Тройката. Има много широки теми в тази област, които ще бъдат обхванати. На фона на трудностите, които изпитваме, трябва да повишаваме съзнанието за добавената стойност, която те носят сред европейските граждани.
Председателствата ще насърчават подобни действия през 2013 г. като част и в рамките на Европейската година на гражданите.
Политиката на разширяване на Европейския съюз ще продължи да допринася за сигурността и просперитета на континента. Ние ще продължаваме тази политика по отношение на онези страни, които изпълняват съответните критерии на базата на Копенхагенските критерии.
Ето защо ние ще продължим разговорите с Исландия, Турция и Черна гора. Също така ще засилим европейската перспектива на страните от Западните балкани в рамките на дневния ред от Солун и дневния ред за 2014 г. По-късно ще говоря малко повече за нея.
Европейската политика на добросъседство е важен инструмент за развитие на отношенията между страните и сътрудничеството между тях. Ето защо в рамките на източното партньорство срещата на високо равнище във Вилнюс през май 2013 г. ще се опита да засили сътрудничеството със страните от източното партньорство и да засили икономическата интеграция, включително постигане на напредък по отношение на визовата либерализация, а също така и засилването на секторното и многостранното сътрудничество.
Може би колегата от Литва ще говори малко повече за тази среща на върха във Вилнюс.
Съветът ще продължи да работи в подкрепа на демократичния преход и социално-икономическото развитие на нашите партньори от южното измерение, фокусирайки се върху приоритетите и синергиите, залегнали в съответните пътни карти и засилване ролята на Европейския съюз в района на Средиземно море.
Що се отнася до целите за по-дългосрочен ръст и заетост, трите председателства ще се фокусират върху осигуряването на честна, свободна търговия в световен мащаб с едновременно добросъседски взаимноизгодни връзки. Търговският дневен ред по време на председателството на Триото ще се фокусира върху инвестиране и постигане на двустранни и многостранни споразумения с партньори извън Европейския съюз.
Що се отнася до външната политика на Европейския съюз, ще продължим да работим за подобряване на благоденствието в световен мащаб и установяване на дългосрочни партньорства и активно участие в многостранни форуми. Дългосрочните военни и финансови сътрудничества ще намалят заплахите за мира и стабилността и за уреждане на вече възникнали конфликти по по-добър начин.
Ще продължим да акцентираме върху човешките права и демокрацията.
Сегашната икономическа криза не би трябвало да подронва ролята на Съюза като един от стълбовете на световната финансова и икономическа стабилност.
Следва да се фокусираме върху разглеждането на целите за развитие през идното хилядолетие, като се опитваме да подобрим и да усилим ролята на Европейския съюз в тези процеси.
Следва също така да разгледаме дневния ред за след 2015 г. Съветът също така не бива да губи от погледа си и нуждата да се продължи с изпълняването на целите по хилядолетието.
С настоящото приключвам представянето на обективите на председателството на Триото. Благодаря Ви, господин председател.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Изглежда, че вече имате добро стиковане в работата, предвид на това, че така гладко си прехвърлихте вашите изявления един на друг.
Преди да направя някакви коментари и да отворя заседанието за въпроси и коментари, бих искал да дам думата и на заместник-министър Найденов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа посланици! България приветства и напълно подкрепя заложените в програмата на Ирландското председателство цели и приоритети.
Ирландия поема председателството на Европейския съюз в момент, в който Съюзът е изправен пред редица предизвикателства, свързани преди всичко с постигането на финансова стабилност и устойчив икономически растеж. Ние сме убедени, че ирландската страна ще подходи към тези проблеми прагматично и с реализъм, което ще позволи постигането на напредък по набелязаните приоритети.
Опитът от досегашните председателства на Ирландия е доказал способността на страната ефективно да упражнява тази роля. Ние не сме забравили, че именно по време на Ирландското председателство през 2004 г. България приключи преговорите за присъединяване към Европейския съюз в голяма степен благодарение на конструктивната роля на тогавашния председател.
Освен това добър е примерът на Ирландия, която премина през сериозни икономически затруднения, но сега успя да преодолее тези проблеми и започва възстановяване на икономиката. Това е още един добър аргумент в полза на мерките, които Европейският съюз предприема и ще предприема за справяне с последиците от кризата под председателството на Ирландия.
Ако ми разрешите, бих се спрял съвсем накратко на няколко от елементите, които бяха представени м изказванията този следобед.
На първо място, бих посочил, че от особено значение за България е постигането на своевременно споразумение по Многогодишната финансова рамка 2014 – 2020 г., тъй като бюджетът на Европейския съюз за следващия финансов период е основен инструмент за възстановяване на растежа, инвестициите, заетостта. В тези преговори ние ще продължаваме да настояваме за няколко неща. Ще ги кажа съвсем накратко:
Това е максималното възможно увеличаване на средствата за България спрямо настоящата Многогодишна финансова рамка в общия национален пакет, както и осигуряването на възможно най-високо финансиране за кохезионната политика;
Осигуряване на финансирането за извеждане от експлоатация на четирите ядрени реактора на АЕЦ „Козлодуй” съобразно с реалните нужди на България;
И не на последно място, запазване на нивата на финансиране на страната ни по общата селскостопанска политика, въпреки големия натиск за общо съкращаване на бюджета, включително и това перо.
Ние се надяваме, че заседанието на Европейския съвет на 7 и 8 февруари ще бъде ключово за постигането на политическо споразумение по рамката, така че новият програмен период да бъде подготвен своевременно и да започне успешно усвояването на средства още от първата година.
Както чухме, приоритет е икономическото възстановяване на Европа. Ние подкрепяме развитието на Единния пазар, ориентиран към бъдещето. Споделяме виждането, че подобряването на финансирането на Единния пазар във всичките му измерения ще допринесе за увеличаване на потенциала за растеж на европейската икономика.
И не на последно място, ние сме съгласни с акцента, който се поставя от Ирландия, върху единния цифров пазар.
От наша гледна точка важни стъпки за икономическото възстановяване и укрепване на конкурентоспособността на икономиката са също облекчаването на дейността на малките и средните предприятия и улесняването на достъпа им до финансиране, стимулирането на иновациите, изграждането на необходимата инфраструктура, която включва енергийна, транспортна и дигитална.
Очевидно ще продължи дискусията и по по-нататъшното изграждане на Банковия съюз, както и работата по реформата на Икономическия паричен съюз. Ние сме готови да участваме в тези позиции, като защитаваме позициите, които са изразявани досега, като отчитаме развитието на дискусията.
Беше споменат приоритетът политика на разширяване. Ние горещо подкрепяме този приоритет. Както знаете, последователно сме подкрепяли разширяването на Европейския съюз. Това ще продължи и занапред, доколкото носи ползи както за Европейския съюз, така и за страните кандидатки.
Разбира се, тук трябва да бъде спазен принципът на условността и на собствените заслуги на страните кандидатки, потенциални кандидатки. Включително добросъседските отношения и регионалното сътрудничество ще бъдат от ключово значение на всеки един етап от процеса на присъединяването към Съюза.
Беше спомената европейската политика за добросъседство. Подкрепяме този акцент.
Подкрепяме също така амбицията на Ирландското председателство да постави акцент върху външната търговия като двигател на растежа.
Не на последно място, очакваме, че по време на Ирландското председателство ще бъде реализиран приоритетът за приобщаване към Шенгенското пространство.
Ако имате някакви допълнителни въпроси, с удоволствие ще отговоря. Благодаря ви.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря на заместник-министър Найденов. Колеги, имате думата. Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми господа посланици, господин заместник-министър! Благодаря за представената информация – коментар. Това, разбира се, при всички случаи е една допълнителна възможност и народните представители, и медиите, които са представени в Народното събрание, да получим повече и по-изчерпателна информация за намерения, позиции, приоритети, съответно реализация на тези приоритети.
Аз нямам никакви колебания, никакви съмнения в способността на страните, които представяте и които ще председателстват Съюза, да изпълнят тези позиции. Те очевидно имат своята ресурсна осигуреност, институционална подкрепа, разбира се, и политическо съгласие, за да бъдат съответно представени. Естествено притежават и капацитета те са бъдат реализирани.
Вие, господа посланици, имате интересната възможност да представяте страните, председателстващи Съюза, в един изключително важен момент на сериозни трансформации. Аз няма да използвам по-силен израз, макар че може би е по-подходящо да кажа радикални трансформации в Съюза.
Няма да търся вашето мнение по усилията на правистите, на хората, работещи в сферата на общностното право, да намерят съответствие в тези промени и споразумения, които предстои да бъдат подписани, съответно приети или одобрени в рамките на Европейския съюз с Лисабонския договор.
Аз обаче ще попитам за вашето мнение, разбира се, ваше право е да правите този коментар или не, за това, което се предлага в рамките на последните две заседания на Европейския съюз през ноември и декември, не толкова свързани с Многогодишната финансова рамка, колкото с обсъждането на предложенията, фигуриращи в програмата на господин Барозу и съответно подкрепени от президента на Европейския съюз, председателя на банката и, разбира се, председателя на Европейския парламент. Тоест тези четири посоки на засилване на интеграцията по отношение на Банковия съюз, Икономичния и паричен съвет, Общия пазар, разбира се, институционалните промени.
Вие, уважаеми господа, споделяте ли опасенията, че реализацията, макар и в краткосрочен или средносрочен план до 5 години, ще доведе на практика не просто до обособяването на бюджет в бюджета, не просто до повече права, включително и евентуално финансов министър на Съюза в рамките на Еврозоната, а ще доведе до формиране на съюз в Съюза? И това ще означава не просто преместване на вниманието и акцента само върху страните – членки на Еврозоната, колкото включително и на ресурсите. Благодаря.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Найденов. Други колеги за изказване? – Няма. Всъщност господин Найденов зададе достатъчно въпроси, доста фундаментални.
Давам думата на Н.Пр. Джон Роуън.
Н.ПР. ДЖОН РОУЪН: Благодаря, господин председател. Наистина това е един много широкообхватен въпрос, така че аз ще започна с отговора му, но съм сигурен, че и другите колеги ще пожелаят да дадат своя принос към отговора на този въпрос.
Нищо радикално няма да се случи през следващите шест месеца. Това със сигурност ще отнеме много повече време. Онези приоритети, които бяха формулирани за трите председателства, бяха направени с участието на водещи личности, с председателите на Съвета, на Парламента, на Комисията, със сътрудничестнвото на Европейската централна банка.
Една от причините за отсъствието на скорост в постигането на решения е именно свързана с опасението от страна на някои държави членки, че може да се развие Европа на две скорости. Тоест ако продължим да формираме Банковия съюз, европейското управление, Европейският семестър, всичко това може да доведе до една ситуация, когато се формират отделни групи, които да бъдат институционализиране на един етап, така че решенията, които ще бъдат взимани, ще бъдат взимани много внимателно, така че всички държави да могат да взимат участие в този процес. Това несъмнено ще доведе до известно забавяне. Но аз съм убеден, че ние ще постигнем съгласие по всичките тези проблеми. Мисля, че крайният резултат е наистина много важен.
Господин Найденов, опасенията, които Вие изразихте, свързани с Европа на две скорости в контекста на Банковия съюз и икономическото управление, са отчетени до голяма степен от правото на България да гласува по всички елементи на политиката, които я касаят пряко. Всичко това беше взето предвид, беше постигнато необходимото съгласие по процедурите.
Но аз считам, че Банковият съюз ще продължи да търпи развитие и през 2014 г. вече ще бъдем свидетели в това основната част от банките в Европейския съюз да бъдат част от европейския механизъм за банков надзор.
Структурите на управление на икономиката трябва да бъдат съобразени с необходимостта от това единната валута да функционира както трябва, подходите към отделните икономики от националните правителства, различията в политиките на отделните страни. Отчитането на всичко това води до забавяне на решенията и резултатите.
В този смисъл считам, че ние ще се придвижваме в посоката на по-добър надзор върху развитието на нашите икономики и ще бъдат предприети необходимите действия за коригиране на сега съществуващите проблеми. Очакваме такова развитие и ще направим всичко възможно за ускоряване на развитието.
Аз лично не виждам опасения от Европа на две скорости, защото тази опасност до голяма степен беше призната и адресирана.
Може би моите колеги искат да добавят нещо по тези въпроси.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Заповядайте, Ваше превъзходителство господин Стаматопулос.
Н.ПР. ТРАСИВУЛОС СТАМАТОПУЛОС: Смятам, че това, което исках да кажа, бе покрито от моя предшественик. Само две кратки неща.
Първо, нека да бъдем реалисти. И както Вие споменахте, основните действащи лица са Европейският съвет, Комисията и Европейската централна банка. Президентството днес или за в бъдеще не представя нито едно от тези три учреждения. Що се отнася до тяхната гледна точка, те се ръководят от Лисабонския договор и това следва да се има предвид и следва да го взимаме предвид всеки път, когато искаме отговори по такива въпроси.
На второ място, смятам, че имаме достатъчно признание, че двукласова Европа, Европа на две скорости, на два етажа е нещо, което реалистично застрашава Европейския съюз и го взимаме предвид.
Диференциацията съществува обаче обективно, независимо дали ни харесва или не.
Нещо друго, което следва да вземем предвид реалистично, е, че се нуждаем от повече Европа, от повече интеграция, ако щете, а не от по-малко Европа, не само що се отнася до регулациите, но и до напредъка на проекта за Европа. И следва да работим по тези линии. Благодаря ви.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Смятам да приключим с тази точка. Аз бих искал да подчертая няколко неща, макар и с риск малко да се повторя с позицията на Министерството на външните работи, но ги смятам за важни.
Първото. Четейки стабилност, растеж и заетост, все едно чета нашата програма за последните няколко години. Това доста съвпада с нашето виждане. Последните три години реално правителството прекара в старание да запази финансовата стабилност на страната, като определено сега вече е време да преминем на планове за растеж и заетост, тъй като не може да стоим на едно място.
България няма проблем с националния дълг, който е благодарение на политиката на четири последователни правителства и всяко едно от тях е устоявало много строга финансова дисциплина. Затова България днес е с под 15 процента дълг спрямо брутния вътрешен продукт.
Банковата ни система е изключително консервативна, отново благодарение на политиките на последните четири правителства. Затова ние реално нямахме криза и в този сектор. Но нашата икономика определено пострада от липсата на растеж във всичките ни експортни пазари, от които 70 процента са в Европейския съюз. Така че ние имаме една доста обща цел – да постигнем общ растеж, тъй като ние имаме необходимост от догонване, тъй като нашият стандарт изостава спрямо средния на Европейския съюз.
Разширяването на Съюза отново за нас е от изключително значение, както, разбира се, и за нашите съседни държави, като Гърция, тъй като голяма част от новите кандидат-членки са именно от Балканския полуостров и от Югоизточна Европа. Аз лично смятам, че това е крайното решение на конфликтите на Балканския полуостров като цяло, когато бъдат част от едно цяло, от един по-голям съюз, отколкото да продължават безсмислени спорове за една или друга граница.
Финансовата рамка е важна за всички, за страните като нашата, които сме догонващи. Ние изключително много разчитаме на тези ресурси, така че определено ни се иска това нещо да бъде взимано предвид, когато се взимат тези решения.
За Единния цифров пазар. Аз мисля, че това е може би една от малкото области, които Европа определено почти не използва, тъй като тя е един огромен пазар, но е разпокъсан и реално не може да се съревновава с пазари като на Съединените щати, Китай и т.н. А там има огромен потенциал за растеж, тъй като всички знаем, че Европа е бедна на ресурси, но в иновациите би могла да навакса тази липса.
И последното нещо, което искам да кажа, може да го направя и с усмивка. Но тъй като се чувствам малко като древния римски сенатор Катон Стария, който след всяка своя реч заявява „И все пак Картаген трябва да бъде разрушен”, след всичко това, което казах, на всяка наша среща на всеки шест месеца аз завършвам с едно нещо, макар и да се повтаря отново и отново като ехо – въпроса за Шенген. И все пак България трябва да се присъедини към Шенген, тъй като е изпълнила всички изисквания и вече въпросът е, така да се каже, принципен, не толкова дали е необходимо да бъдат свалени границите или не. Но самият факт, че се нарушават правата на Европейския съюз не е добър знак.
С това аз лично смятам, че срещата ни беше ползотворна. Смятам, че това трябва да продължи да се прави. Не съм много сигурен дали ще успеем да направим следващото заседание в този формат, не и в Четиридесет и първото Народно събрание, може би вече ще трябва да го правим в Четиридесет и второто Народно събрание. Но смятам, че това е добра традиция и тя трябва да продължи да се случва и след това.
Аз откровено ви благодаря за това, че дойдохте, за подкрепата, за откровеността на отговорите. Желая ви добър ден.
Ние ще продължим с нашия дневен ред.
ЗАСЕДАНИЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Колеги, продължаваме нашата работа в състава само на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 302-01-1/14.01.2013 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ПАЗАРИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на земеделието и храните
Слави Кралев – началник на отдел в дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа”
Полина Марина – експерт в дирекция „Животновъдство”.
Бих искал първо да приветстваме в състава на комисията нашия колега Веселин Спиридонов, който се надявам, че ще се включи дейно и активно в работата на комисията, защото тя е интересна, наистина важна, тъй като ние сме трансмисията с Европейския парламент и европейските институции. И се надявам в много кратки срокове той да навлезе в материята и да ни бъде наистина от полза. Добре дошъл, господин Спиридонов.
Започваме нашата работа. Давам думата на Слави Кралев да представи законопроекта.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Законът за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз беше приет в края на 2006 г. непосредствено преди присъединяването на България към Европейския съюз. Неговата цел беше естествено да се създадат необходимите условия и организация за пряко прилагане на регламентите на Европейския съюз, които уреждат общите организации на пазара, а това е най-старата част на общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Защо сега се налага да променяме този закон.
На първо място, защото междувременно, от 2006 г. насам настъпиха някои значителни промени в законодателството на Европейския съюз, уреждащо Общите организации на пазара. Най-напред беше направена една кодификация, като от 22 общи организации на пазара беше създадена една обща организация на пазара. Затова се променя и заглавието на закона.
Междувременно беше проведен така нареченият Междинен преглед на общата селскостопанска политика, така нареченият хелт чек, в резултат на което се появиха някои нови форми на подпомагане на земеделието, като например пчеларската, подобряване на програмите за предоставяне на плодове и зеленчуци и мляко в училищата и т.н.
Паралелно с това бяха редуцирани някои интервенционни мерки, бяха създадени условия за постепенно отпадане на млечните квоти и т.н.
Втората основна причина е приетият през миналата година регламент на Европейския парламент и на Съвета № 261, който фактически въведе така наречения Пакет за млякото. Целта на този пакет е да се регулира веригата на доставки на мляко и млечни продукти в Европейския съюз, като се осигури възможност по-голяма част от добавената стойност да остава при производителите, а не да се прехвърля към преработвателите и търговците, както е ситуацията в момента.
За целта са въведени две основни мерки, които България смята да прилага.
Първата е въвеждането на задължителни писмени договори при доставка на мляко;
Втората мярка е признаване на организации на производители, които имат право да договарят от името на своите членове условията за доставка на мляко.
Това са едни първи стъпки, които Европейският съюз приема в тази насока – в насока регулиране на хранителната верига, които може би след време ще бъдат разпространени в други сектори.
Третата причина е натрупаният опит, който показа, че някои процедури трябва да бъдат променени. Междувременно се смениха и някои административни структури, които са ангажирани с прилагане на Общите организации на пазара.
В крайна сметка целта на този закон е да се повиши конкурентоспособността на българското земеделско производство, да се стабилизират доходите на производителите, да се създадат по-добри условия за пазарна реализация на продукцията и, както ви споменах, ако може, да се подобри разпределението на добавената стойност по веригата.
Това е накратко новото в закона. Ако имате въпроси, готов съм да ви информирам.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря ви. Колеги, вие сте се запознали, както предполагам и колегите от Министерството на земеделието и храните, с проекта за становище. Искам само да обърна внимание, че това е един сериозен закон за изменение и допълнение, касаещ уреждането и изчистването на нещата с 18 европейски регламенти.
В нашето становище ние подробно сме отразили тези моменти. Нашите експерти имат някои чисто технически и технологически забележки, но се надявам колегите от „Европейско право” да обърнат внимание на тях. По принцип ние нямаме забележки.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. – Няма такива.
Който е съгласен да приемем становището по законопроект № 302-01-1/14.01.2013 г. за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти в Европейския съюз, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Благодаря ви много, благодаря и на гостите и ви желая успешен ден. Закривам заседанието на комисията.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Владимир Тошев)
№ 119
На 24 януари 2013 година се проведе съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на Комисията по външната политика и отбрана по т. 1-ва при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на програмата и приоритетите на Ирландското председателство на Европейския съюз с участието на:
Н.Пр. г-н Джон Роуън – извънреден и пълномощен посланик на Ирландия
г-н Дарюс Гайдис – временно управляващ посолството на Република Литва
Н.Пр. г-н Трасивулос Стаматопулос – извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 302-01-1/14.01.2013 г. за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз – внесен от Министерския съвет.
3. Разни.
На заседанието по т. 1- ва присъстваха:
Н.Пр. г-н Джон Роуън – извънреден и пълномощен посланик на Ирландия
г-н Дарюс Гайдис – временно управляващ посолството на Република Литва
Н.Пр. г-н Трасивулос Стаматопулос – извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция.
Иван Найденов – заместник-министър на външните работи, и Румен Александров – директор на дирекция „Политики и институции на Европейския съюз” в МВнР.
Срещата беше открита и председателствана от Доброслав Димитров –председател на Комисията по външна политика и отбрана и от Владимир Тошев – заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ:Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости. Откривам съвместното заседание на Комисията по външна политика и отбрана и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на програмата и приоритетите на Ирландското председателство на Европейския съюз с участието на:
Н.Пр. г-н Джон Роуън – извънреден и пълномощен посланик на Ирландия
г-н Дарюс Гайдис – временно управляващ посолдството на Република Литва
Н.Пр. г-н Трасивулос Стаматопулос – извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция.
След това двете комисии ще се разделят. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще разгледа
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 302-01-1/14.01.2013 г. за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз – внесен от Министерския съвет.
3. Разни.
Има ли някой против или въздържал се по така предложения дневен ред от двете комисии? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Няма да губим излишно време за гласуване поотделно от двете комисии на дневния ред.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОГРАМАТА И ПРИОРИТЕТИТЕ НА ИРЛАНДСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
По първа точка с нас са Техни превъзходителства: г-н Джон Роуън – извънреден и пълномощен посланик на Ирландия;
Г-н Дарюс Гайдис – временно управляващ посолсдтвото на Република Литва и
Н.Пр. г-н Трасивулов Стаматопулос – извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция.
От Министерството на външните работи присъства Иван Найденов – заместник-министър
Румен Александров – директор на дирекция „Политики и институции на Европейския съюз”.
Дами и господа, колеги, Ваши превъзходителства! Тези срещи вече станаха традиция. Всеки шест месеца ние провеждаме едно общо заседание на двете комисии с присъствието на представители на трите държави, които в този момент са в процес на председателстване на Европейския съюз. Смятам, че тази традиция се утвърди и се надявам да продължава и след изборите след няколко месеца.
Без да губя време във встъпителни думи за това какво представляват тези срещи, аз смятам просто да ви дам думата, уважаеми господа, тъй като е много по-интересно да чуем какво вие имате да ни кажете, а след това евентуално да минем към дискусия и въпроси.
Ваше превъзходителство г-н Роуън, имате думата.
Н.ПР. ДЖОН РОУЪН: Благодаря Ви много, господин председател. Дами и господа, господин заместник-министър! Имам честта да се явя пред двете комисии, за да обясня не само насоките на ирландското председателство, но също така се радвам с мене да имам двама колеги, които да ви обяснят за насоките на техните бъдещи председателства.
Както знаете, сега започва година и половина с три председателства, които са съединени под надслова „Трио”.
Ще представим програми, които са по-дългосрочни, които се съсредоточават не само върху близкия период, но и върху средносрочния период. Ще се насочим към работата на Съвета на Европейския съюз и ще улесним общуването между неговия председател и Секретариата, и останалите институции в Европейския съюз.
Ние очакваме да имаме добри резултати от тази работа в резултат на програмите, които ще изпълним. Ще работим много тясно и конструктивно заедно с Европейския парламент, чиято роля, разбира се, сега е усилена след приемането на Лисабонския договор.
Периодът на Трио председателството ще завърши в края на сегашния законодателен цикъл и ще обхване изборите за Европейски парламент през май 2014 г. Законодателният процес ще се усили и ще бъдат разгледани редица законопроекти. Трите председателства усилено ще работят за приемане и дебатиране на тези предложения, с оглед да се направи жест към сега съществуващите финансови и социални предизвикателства.
Заедно със Съвета и Комисията страната-президент през последните три години работи за преодоляване на предизвикателствата и на кризите, възникнали със суверенния дълг в редица европейски държави, и за възвръщане на икономическия ръст. Сега усилията ще се съсредоточат към бързото възприемане на представената рамка за връщане на заетост и на ръст, за задълбочаване на Единния пазар, за подобряване на конкурентоспособността на Европейския съюз на световно ниво.
Що се отнася до финансовата стабилност на Еврозоната, това е централната тема, върху която ще се съсредоточим. Ще работим тясно в координация с председателя на Европейския съвет, на Комисията и на останалите действащи лица за преодоляване на стопанската и фискална кризи и за задълбочаване на сътрудничеството в Съюза.
Съветът ще положи всички усилия за постигане на съгласие по въпросите на Банковия съюз, които са есенцията за по-добро функциониране на европейската икономика.
С фискалното консолидиране и по-добрата координация между стопанските политики на страните членки ние ще опитаме да подобрим цялостното действие на ръководните органи на Съюза и да постигнем по-добра по-нататъшна интеграция и повишаване на конкурентоспособността на съюзните финансови пазари и на финансовия сектор, както и предпазване правата на потребителите.
Представената през декември 2012 г. от Председателя на Европейския съюз, заедно с председателите на ред комисии от Европейския парламент и от Европейската централна банка рамка от политики за 2013 и 2014 г. представляват основа за работата
Работата по двугодишната финансова рамка и приемането на ред регулации ще е приоритет, с оглед да можем да постигнем напредък по редица многонационални програми, подробните приоритети за изразходване на средства по различни сектори, които са пряко свързани с ръста и със създаването на заетост, със създаването на финансова мрежа, която да покрива цялата Европа до 2012 г. за подкрепа на средните и малки предприятия, за мобилността на студентите и учащите се.
Кохезионната политика остава важен инструмент за по-нататъшното стабилизиране на ръста в Съюза и за намаляване на разликите между степените на развитие вътре в Съюза.
Партньорите от Трио председателството ще координират реформите на политиката по земеделие и ще разгледат нейния социален ефект за осигуряване на световна сигурност на снабдяването с храни.
Европа се нуждае да се върне към силен и продължителен растеж. Разглеждайки сегашните прогнози, ние смятаме, че Съветът следва да възприеме час по-скоро препоръките, които са в компакта за растеж и заетост, да преследва стратегията „Европа 2020” и да изпълнява препоръките на Европейския семестър. Следва да се сдобием с фактически резултати.
Ефективното управление на Европейския семестър ще допринесе за всичко това. Съветът ще наблюдава процеса и ще го насочва към растеж, към фискална консолидация, към структурна реформа и борбата срещу безработицата, особено на младите.
Председателството също така ще се старае да подобри по-нататък ефективността на процеса въз основа на постигнатите резултати през двата цикъла на Европейския семестър. Главните цели на „Европа 2020” ще озаряват пътя ни напред.
Аз съм сигурен, че моите колеги ще разискват темата по-нататък. Благодаря Ви.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Гайдис.
ДАРЮС ГАЙДИС: Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! За мене е голяма чест и привилегия да бъда тук и да представя по-нататък приоритетите на Триото председателство.
Подкрепата на заетостта и социалното включване са предпоставки за развитието на икономиката на базата на пакета за заетостта, мобилността на работниците и устойчивостта на системите за социална сигурност. Това са теми, които ще бъдат адресирани от председателството.
Решаването на въпросите за младежката безработица е ключов приоритет. Това са проблеми, които ще бъдат решени чрез широк кръг от законодателни инициативи, включително младежката гаранция и други мерки за стабилизиране на пазара на труда.
Решаването на социалните последици от кризата и решаването на проблема с безработицата ще стават в съответствие с приоритетите в „Стратегия 2020”.
Създаването на Единния пазар на Европа е много важен инструмент за развитие. Неговото окончателно формиране ще допринесе за значителен икономически растеж в Европейския съюз. Затова Съветът ще работи за приемането на оставащите решения по отношение на акта за Единния пазар.
Вторият такъв акт трябва да бъде приет, също така да бъдат приети и директивите по отношение на услугите. Всичко това ще допринесе за икономическо възстановяване и откриване на нови работни места.
Основните стълбове на актуализираната политика за реиндустриализация на Европа са свързани именно с тези измерения.
Повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия е също много важен аспект, тъй като те са гръбнакът на европейската икономика.
Дигиталният единен пазар, както и осъществяването на дневния ред в тази област са тясно свързани с дневния ред за повишаване на икономическия растеж. Затова е необходима подкрепа за развитие на технологичния сектор. През 2013 г. Съветът ще работи активно за развитие на дигиталния пазар. Преди това ще акцентираме върху създаването на рамковите условия, както и за повишаване на общественото доверие в тази област чрез засилване на мерките за защита на данните.
Иновациите са също много важен аспект на конкурентоспособността на Европа и постигане на устойчив растеж в тази област. Съветът ще проведе преговори по програмата „Хоризонт 2020” и ще работи върху засилване на мерките в областта на научните изследвания чрез защита на интелектуалната собственост, а също така при отчитане на културното многообразие и насърчаване на трансграничната търговия.
Съветът също така ще продължи работата си върху реализация на пълния потенциал на основни високи технологии, нови технологии, високо скоростни, компютърни технологии, интернет и т.н. Създаването на такава мярка за насърчаване на конкурентоспособността на европейския бизнес е ключово за насърчаване развитието на бизнеса.
Също така ще поставим основен фокус в това отношение върху малките, средни и микропредприятия чрез улесняване на достъпа им до финансиране и до кредитиране.
Трите председателства по този начин ще допринесат за създаване на необходимите условия за развитие на широка енергийна инфраструктура в Европа на базата на решенията от Европейския съвет от февруари 2011 г., завършването на Единния енергиен пазар до 2014 г., така че Европа да не остане изключена от основните газови мрежи. До 2015 г. ще центрираме усилията в тази област.
Ще работим и върху развитието на възобновяемите енергии, на интелигентните енергии. Председателствата също така ще насърчават сътрудничеството между държавите членки в тази конкретна област.
Инвестирането в модерна транспортна инфраструктура ще допринесе непосредствени ползи, от една страна, по отношение на нови работни места, но също така, от друга, е от ключово значение за европейската конкурентоспособност, за завършване на Единния пазар и дългосрочната устойчивост на европейската икономика.
Сигурността и защитата, също така достъпът до пазара, мобилността – всичко това са теми, които ще бъдат високо в дневния ни ред. Ще работим за ревизия на сегашните правила, по отношение на 20-те правила, залегнали в транспортния пакет.
По отношение на околната среда и климатичните промени. Ние ги разглеждаме като особено важни по отношение на „зеления” растеж и опазване на околната среда. Ето защо Съветът ще продължи да работи за по-нататъшното развитие на „зелената” икономика в Европа. В този контекст приоритетни ще бъдат заключенията на съответните програми по екологично развитие.
Ще работим за водеща роля на Европа по отношение промените на климата, включително в рамките на ООН.
Благодаря ви за вниманието. Сега давам думата на посланика на Гърция.
Н.ПР. ТРАСИМУЛОС СТОМАТОПУЛОС: Благодаря ви. Искам също така да отправя своята благодарност към Вас, господин председател на Комисията по външната политика, за отправената покана да присъствам на това заседание.
Позволете ми да продължа, като спомена Стокхолмската програма, която формулира приоритетите на Европейския съюз в областта на правосъдието и вътрешния ред. Трябва да продължим да разширяваме областта на сигурността и правосъдието в Европейския съюз. А това е свързано с управление на границите, миграционните потоци, което трябва да бъде съчетано със свобода на движението в Европейския съюз, както и лесен достъп до правосъдие за гражданите и бизнеса.
Рамката за следващия период по отношение на миграцията, сигурността и правосъдието ще бъде един от приоритетите за председателството на Тройката. Има много широки теми в тази област, които ще бъдат обхванати. На фона на трудностите, които изпитваме, трябва да повишаваме съзнанието за добавената стойност, която те носят сред европейските граждани.
Председателствата ще насърчават подобни действия през 2013 г. като част и в рамките на Европейската година на гражданите.
Политиката на разширяване на Европейския съюз ще продължи да допринася за сигурността и просперитета на континента. Ние ще продължаваме тази политика по отношение на онези страни, които изпълняват съответните критерии на базата на Копенхагенските критерии.
Ето защо ние ще продължим разговорите с Исландия, Турция и Черна гора. Също така ще засилим европейската перспектива на страните от Западните балкани в рамките на дневния ред от Солун и дневния ред за 2014 г. По-късно ще говоря малко повече за нея.
Европейската политика на добросъседство е важен инструмент за развитие на отношенията между страните и сътрудничеството между тях. Ето защо в рамките на източното партньорство срещата на високо равнище във Вилнюс през май 2013 г. ще се опита да засили сътрудничеството със страните от източното партньорство и да засили икономическата интеграция, включително постигане на напредък по отношение на визовата либерализация, а също така и засилването на секторното и многостранното сътрудничество.
Може би колегата от Литва ще говори малко повече за тази среща на върха във Вилнюс.
Съветът ще продължи да работи в подкрепа на демократичния преход и социално-икономическото развитие на нашите партньори от южното измерение, фокусирайки се върху приоритетите и синергиите, залегнали в съответните пътни карти и засилване ролята на Европейския съюз в района на Средиземно море.
Що се отнася до целите за по-дългосрочен ръст и заетост, трите председателства ще се фокусират върху осигуряването на честна, свободна търговия в световен мащаб с едновременно добросъседски взаимноизгодни връзки. Търговският дневен ред по време на председателството на Триото ще се фокусира върху инвестиране и постигане на двустранни и многостранни споразумения с партньори извън Европейския съюз.
Що се отнася до външната политика на Европейския съюз, ще продължим да работим за подобряване на благоденствието в световен мащаб и установяване на дългосрочни партньорства и активно участие в многостранни форуми. Дългосрочните военни и финансови сътрудничества ще намалят заплахите за мира и стабилността и за уреждане на вече възникнали конфликти по по-добър начин.
Ще продължим да акцентираме върху човешките права и демокрацията.
Сегашната икономическа криза не би трябвало да подронва ролята на Съюза като един от стълбовете на световната финансова и икономическа стабилност.
Следва да се фокусираме върху разглеждането на целите за развитие през идното хилядолетие, като се опитваме да подобрим и да усилим ролята на Европейския съюз в тези процеси.
Следва също така да разгледаме дневния ред за след 2015 г. Съветът също така не бива да губи от погледа си и нуждата да се продължи с изпълняването на целите по хилядолетието.
С настоящото приключвам представянето на обективите на председателството на Триото. Благодаря Ви, господин председател.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Изглежда, че вече имате добро стиковане в работата, предвид на това, че така гладко си прехвърлихте вашите изявления един на друг.
Преди да направя някакви коментари и да отворя заседанието за въпроси и коментари, бих искал да дам думата и на заместник-министър Найденов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа посланици! България приветства и напълно подкрепя заложените в програмата на Ирландското председателство цели и приоритети.
Ирландия поема председателството на Европейския съюз в момент, в който Съюзът е изправен пред редица предизвикателства, свързани преди всичко с постигането на финансова стабилност и устойчив икономически растеж. Ние сме убедени, че ирландската страна ще подходи към тези проблеми прагматично и с реализъм, което ще позволи постигането на напредък по набелязаните приоритети.
Опитът от досегашните председателства на Ирландия е доказал способността на страната ефективно да упражнява тази роля. Ние не сме забравили, че именно по време на Ирландското председателство през 2004 г. България приключи преговорите за присъединяване към Европейския съюз в голяма степен благодарение на конструктивната роля на тогавашния председател.
Освен това добър е примерът на Ирландия, която премина през сериозни икономически затруднения, но сега успя да преодолее тези проблеми и започва възстановяване на икономиката. Това е още един добър аргумент в полза на мерките, които Европейският съюз предприема и ще предприема за справяне с последиците от кризата под председателството на Ирландия.
Ако ми разрешите, бих се спрял съвсем накратко на няколко от елементите, които бяха представени м изказванията този следобед.
На първо място, бих посочил, че от особено значение за България е постигането на своевременно споразумение по Многогодишната финансова рамка 2014 – 2020 г., тъй като бюджетът на Европейския съюз за следващия финансов период е основен инструмент за възстановяване на растежа, инвестициите, заетостта. В тези преговори ние ще продължаваме да настояваме за няколко неща. Ще ги кажа съвсем накратко:
Това е максималното възможно увеличаване на средствата за България спрямо настоящата Многогодишна финансова рамка в общия национален пакет, както и осигуряването на възможно най-високо финансиране за кохезионната политика;
Осигуряване на финансирането за извеждане от експлоатация на четирите ядрени реактора на АЕЦ „Козлодуй” съобразно с реалните нужди на България;
И не на последно място, запазване на нивата на финансиране на страната ни по общата селскостопанска политика, въпреки големия натиск за общо съкращаване на бюджета, включително и това перо.
Ние се надяваме, че заседанието на Европейския съвет на 7 и 8 февруари ще бъде ключово за постигането на политическо споразумение по рамката, така че новият програмен период да бъде подготвен своевременно и да започне успешно усвояването на средства още от първата година.
Както чухме, приоритет е икономическото възстановяване на Европа. Ние подкрепяме развитието на Единния пазар, ориентиран към бъдещето. Споделяме виждането, че подобряването на финансирането на Единния пазар във всичките му измерения ще допринесе за увеличаване на потенциала за растеж на европейската икономика.
И не на последно място, ние сме съгласни с акцента, който се поставя от Ирландия, върху единния цифров пазар.
От наша гледна точка важни стъпки за икономическото възстановяване и укрепване на конкурентоспособността на икономиката са също облекчаването на дейността на малките и средните предприятия и улесняването на достъпа им до финансиране, стимулирането на иновациите, изграждането на необходимата инфраструктура, която включва енергийна, транспортна и дигитална.
Очевидно ще продължи дискусията и по по-нататъшното изграждане на Банковия съюз, както и работата по реформата на Икономическия паричен съюз. Ние сме готови да участваме в тези позиции, като защитаваме позициите, които са изразявани досега, като отчитаме развитието на дискусията.
Беше споменат приоритетът политика на разширяване. Ние горещо подкрепяме този приоритет. Както знаете, последователно сме подкрепяли разширяването на Европейския съюз. Това ще продължи и занапред, доколкото носи ползи както за Европейския съюз, така и за страните кандидатки.
Разбира се, тук трябва да бъде спазен принципът на условността и на собствените заслуги на страните кандидатки, потенциални кандидатки. Включително добросъседските отношения и регионалното сътрудничество ще бъдат от ключово значение на всеки един етап от процеса на присъединяването към Съюза.
Беше спомената европейската политика за добросъседство. Подкрепяме този акцент.
Подкрепяме също така амбицията на Ирландското председателство да постави акцент върху външната търговия като двигател на растежа.
Не на последно място, очакваме, че по време на Ирландското председателство ще бъде реализиран приоритетът за приобщаване към Шенгенското пространство.
Ако имате някакви допълнителни въпроси, с удоволствие ще отговоря. Благодаря ви.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря на заместник-министър Найденов. Колеги, имате думата. Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми господа посланици, господин заместник-министър! Благодаря за представената информация – коментар. Това, разбира се, при всички случаи е една допълнителна възможност и народните представители, и медиите, които са представени в Народното събрание, да получим повече и по-изчерпателна информация за намерения, позиции, приоритети, съответно реализация на тези приоритети.
Аз нямам никакви колебания, никакви съмнения в способността на страните, които представяте и които ще председателстват Съюза, да изпълнят тези позиции. Те очевидно имат своята ресурсна осигуреност, институционална подкрепа, разбира се, и политическо съгласие, за да бъдат съответно представени. Естествено притежават и капацитета те са бъдат реализирани.
Вие, господа посланици, имате интересната възможност да представяте страните, председателстващи Съюза, в един изключително важен момент на сериозни трансформации. Аз няма да използвам по-силен израз, макар че може би е по-подходящо да кажа радикални трансформации в Съюза.
Няма да търся вашето мнение по усилията на правистите, на хората, работещи в сферата на общностното право, да намерят съответствие в тези промени и споразумения, които предстои да бъдат подписани, съответно приети или одобрени в рамките на Европейския съюз с Лисабонския договор.
Аз обаче ще попитам за вашето мнение, разбира се, ваше право е да правите този коментар или не, за това, което се предлага в рамките на последните две заседания на Европейския съюз през ноември и декември, не толкова свързани с Многогодишната финансова рамка, колкото с обсъждането на предложенията, фигуриращи в програмата на господин Барозу и съответно подкрепени от президента на Европейския съюз, председателя на банката и, разбира се, председателя на Европейския парламент. Тоест тези четири посоки на засилване на интеграцията по отношение на Банковия съюз, Икономичния и паричен съвет, Общия пазар, разбира се, институционалните промени.
Вие, уважаеми господа, споделяте ли опасенията, че реализацията, макар и в краткосрочен или средносрочен план до 5 години, ще доведе на практика не просто до обособяването на бюджет в бюджета, не просто до повече права, включително и евентуално финансов министър на Съюза в рамките на Еврозоната, а ще доведе до формиране на съюз в Съюза? И това ще означава не просто преместване на вниманието и акцента само върху страните – членки на Еврозоната, колкото включително и на ресурсите. Благодаря.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Найденов. Други колеги за изказване? – Няма. Всъщност господин Найденов зададе достатъчно въпроси, доста фундаментални.
Давам думата на Н.Пр. Джон Роуън.
Н.ПР. ДЖОН РОУЪН: Благодаря, господин председател. Наистина това е един много широкообхватен въпрос, така че аз ще започна с отговора му, но съм сигурен, че и другите колеги ще пожелаят да дадат своя принос към отговора на този въпрос.
Нищо радикално няма да се случи през следващите шест месеца. Това със сигурност ще отнеме много повече време. Онези приоритети, които бяха формулирани за трите председателства, бяха направени с участието на водещи личности, с председателите на Съвета, на Парламента, на Комисията, със сътрудничестнвото на Европейската централна банка.
Една от причините за отсъствието на скорост в постигането на решения е именно свързана с опасението от страна на някои държави членки, че може да се развие Европа на две скорости. Тоест ако продължим да формираме Банковия съюз, европейското управление, Европейският семестър, всичко това може да доведе до една ситуация, когато се формират отделни групи, които да бъдат институционализиране на един етап, така че решенията, които ще бъдат взимани, ще бъдат взимани много внимателно, така че всички държави да могат да взимат участие в този процес. Това несъмнено ще доведе до известно забавяне. Но аз съм убеден, че ние ще постигнем съгласие по всичките тези проблеми. Мисля, че крайният резултат е наистина много важен.
Господин Найденов, опасенията, които Вие изразихте, свързани с Европа на две скорости в контекста на Банковия съюз и икономическото управление, са отчетени до голяма степен от правото на България да гласува по всички елементи на политиката, които я касаят пряко. Всичко това беше взето предвид, беше постигнато необходимото съгласие по процедурите.
Но аз считам, че Банковият съюз ще продължи да търпи развитие и през 2014 г. вече ще бъдем свидетели в това основната част от банките в Европейския съюз да бъдат част от европейския механизъм за банков надзор.
Структурите на управление на икономиката трябва да бъдат съобразени с необходимостта от това единната валута да функционира както трябва, подходите към отделните икономики от националните правителства, различията в политиките на отделните страни. Отчитането на всичко това води до забавяне на решенията и резултатите.
В този смисъл считам, че ние ще се придвижваме в посоката на по-добър надзор върху развитието на нашите икономики и ще бъдат предприети необходимите действия за коригиране на сега съществуващите проблеми. Очакваме такова развитие и ще направим всичко възможно за ускоряване на развитието.
Аз лично не виждам опасения от Европа на две скорости, защото тази опасност до голяма степен беше призната и адресирана.
Може би моите колеги искат да добавят нещо по тези въпроси.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Заповядайте, Ваше превъзходителство господин Стаматопулос.
Н.ПР. ТРАСИВУЛОС СТАМАТОПУЛОС: Смятам, че това, което исках да кажа, бе покрито от моя предшественик. Само две кратки неща.
Първо, нека да бъдем реалисти. И както Вие споменахте, основните действащи лица са Европейският съвет, Комисията и Европейската централна банка. Президентството днес или за в бъдеще не представя нито едно от тези три учреждения. Що се отнася до тяхната гледна точка, те се ръководят от Лисабонския договор и това следва да се има предвид и следва да го взимаме предвид всеки път, когато искаме отговори по такива въпроси.
На второ място, смятам, че имаме достатъчно признание, че двукласова Европа, Европа на две скорости, на два етажа е нещо, което реалистично застрашава Европейския съюз и го взимаме предвид.
Диференциацията съществува обаче обективно, независимо дали ни харесва или не.
Нещо друго, което следва да вземем предвид реалистично, е, че се нуждаем от повече Европа, от повече интеграция, ако щете, а не от по-малко Европа, не само що се отнася до регулациите, но и до напредъка на проекта за Европа. И следва да работим по тези линии. Благодаря ви.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Смятам да приключим с тази точка. Аз бих искал да подчертая няколко неща, макар и с риск малко да се повторя с позицията на Министерството на външните работи, но ги смятам за важни.
Първото. Четейки стабилност, растеж и заетост, все едно чета нашата програма за последните няколко години. Това доста съвпада с нашето виждане. Последните три години реално правителството прекара в старание да запази финансовата стабилност на страната, като определено сега вече е време да преминем на планове за растеж и заетост, тъй като не може да стоим на едно място.
България няма проблем с националния дълг, който е благодарение на политиката на четири последователни правителства и всяко едно от тях е устоявало много строга финансова дисциплина. Затова България днес е с под 15 процента дълг спрямо брутния вътрешен продукт.
Банковата ни система е изключително консервативна, отново благодарение на политиките на последните четири правителства. Затова ние реално нямахме криза и в този сектор. Но нашата икономика определено пострада от липсата на растеж във всичките ни експортни пазари, от които 70 процента са в Европейския съюз. Така че ние имаме една доста обща цел – да постигнем общ растеж, тъй като ние имаме необходимост от догонване, тъй като нашият стандарт изостава спрямо средния на Европейския съюз.
Разширяването на Съюза отново за нас е от изключително значение, както, разбира се, и за нашите съседни държави, като Гърция, тъй като голяма част от новите кандидат-членки са именно от Балканския полуостров и от Югоизточна Европа. Аз лично смятам, че това е крайното решение на конфликтите на Балканския полуостров като цяло, когато бъдат част от едно цяло, от един по-голям съюз, отколкото да продължават безсмислени спорове за една или друга граница.
Финансовата рамка е важна за всички, за страните като нашата, които сме догонващи. Ние изключително много разчитаме на тези ресурси, така че определено ни се иска това нещо да бъде взимано предвид, когато се взимат тези решения.
За Единния цифров пазар. Аз мисля, че това е може би една от малкото области, които Европа определено почти не използва, тъй като тя е един огромен пазар, но е разпокъсан и реално не може да се съревновава с пазари като на Съединените щати, Китай и т.н. А там има огромен потенциал за растеж, тъй като всички знаем, че Европа е бедна на ресурси, но в иновациите би могла да навакса тази липса.
И последното нещо, което искам да кажа, може да го направя и с усмивка. Но тъй като се чувствам малко като древния римски сенатор Катон Стария, който след всяка своя реч заявява „И все пак Картаген трябва да бъде разрушен”, след всичко това, което казах, на всяка наша среща на всеки шест месеца аз завършвам с едно нещо, макар и да се повтаря отново и отново като ехо – въпроса за Шенген. И все пак България трябва да се присъедини към Шенген, тъй като е изпълнила всички изисквания и вече въпросът е, така да се каже, принципен, не толкова дали е необходимо да бъдат свалени границите или не. Но самият факт, че се нарушават правата на Европейския съюз не е добър знак.
С това аз лично смятам, че срещата ни беше ползотворна. Смятам, че това трябва да продължи да се прави. Не съм много сигурен дали ще успеем да направим следващото заседание в този формат, не и в Четиридесет и първото Народно събрание, може би вече ще трябва да го правим в Четиридесет и второто Народно събрание. Но смятам, че това е добра традиция и тя трябва да продължи да се случва и след това.
Аз откровено ви благодаря за това, че дойдохте, за подкрепата, за откровеността на отговорите. Желая ви добър ден.
Ние ще продължим с нашия дневен ред.
ЗАСЕДАНИЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Колеги, продължаваме нашата работа в състава само на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 302-01-1/14.01.2013 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ПАЗАРИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на земеделието и храните
Слави Кралев – началник на отдел в дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа”
Полина Марина – експерт в дирекция „Животновъдство”.
Бих искал първо да приветстваме в състава на комисията нашия колега Веселин Спиридонов, който се надявам, че ще се включи дейно и активно в работата на комисията, защото тя е интересна, наистина важна, тъй като ние сме трансмисията с Европейския парламент и европейските институции. И се надявам в много кратки срокове той да навлезе в материята и да ни бъде наистина от полза. Добре дошъл, господин Спиридонов.
Започваме нашата работа. Давам думата на Слави Кралев да представи законопроекта.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Законът за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз беше приет в края на 2006 г. непосредствено преди присъединяването на България към Европейския съюз. Неговата цел беше естествено да се създадат необходимите условия и организация за пряко прилагане на регламентите на Европейския съюз, които уреждат общите организации на пазара, а това е най-старата част на общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Защо сега се налага да променяме този закон.
На първо място, защото междувременно, от 2006 г. насам настъпиха някои значителни промени в законодателството на Европейския съюз, уреждащо Общите организации на пазара. Най-напред беше направена една кодификация, като от 22 общи организации на пазара беше създадена една обща организация на пазара. Затова се променя и заглавието на закона.
Междувременно беше проведен така нареченият Междинен преглед на общата селскостопанска политика, така нареченият хелт чек, в резултат на което се появиха някои нови форми на подпомагане на земеделието, като например пчеларската, подобряване на програмите за предоставяне на плодове и зеленчуци и мляко в училищата и т.н.
Паралелно с това бяха редуцирани някои интервенционни мерки, бяха създадени условия за постепенно отпадане на млечните квоти и т.н.
Втората основна причина е приетият през миналата година регламент на Европейския парламент и на Съвета № 261, който фактически въведе така наречения Пакет за млякото. Целта на този пакет е да се регулира веригата на доставки на мляко и млечни продукти в Европейския съюз, като се осигури възможност по-голяма част от добавената стойност да остава при производителите, а не да се прехвърля към преработвателите и търговците, както е ситуацията в момента.
За целта са въведени две основни мерки, които България смята да прилага.
Първата е въвеждането на задължителни писмени договори при доставка на мляко;
Втората мярка е признаване на организации на производители, които имат право да договарят от името на своите членове условията за доставка на мляко.
Това са едни първи стъпки, които Европейският съюз приема в тази насока – в насока регулиране на хранителната верига, които може би след време ще бъдат разпространени в други сектори.
Третата причина е натрупаният опит, който показа, че някои процедури трябва да бъдат променени. Междувременно се смениха и някои административни структури, които са ангажирани с прилагане на Общите организации на пазара.
В крайна сметка целта на този закон е да се повиши конкурентоспособността на българското земеделско производство, да се стабилизират доходите на производителите, да се създадат по-добри условия за пазарна реализация на продукцията и, както ви споменах, ако може, да се подобри разпределението на добавената стойност по веригата.
Това е накратко новото в закона. Ако имате въпроси, готов съм да ви информирам.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря ви. Колеги, вие сте се запознали, както предполагам и колегите от Министерството на земеделието и храните, с проекта за становище. Искам само да обърна внимание, че това е един сериозен закон за изменение и допълнение, касаещ уреждането и изчистването на нещата с 18 европейски регламенти.
В нашето становище ние подробно сме отразили тези моменти. Нашите експерти имат някои чисто технически и технологически забележки, но се надявам колегите от „Европейско право” да обърнат внимание на тях. По принцип ние нямаме забележки.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. – Няма такива.
Който е съгласен да приемем становището по законопроект № 302-01-1/14.01.2013 г. за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти в Европейския съюз, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Благодаря ви много, благодаря и на гостите и ви желая успешен ден. Закривам заседанието на комисията.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Владимир Тошев)
2013
2007
