Доклад от заседание на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 153-20-2/15.07.2011 г.
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, вх. № 154-01-50, внесен на 26 май 2011 г. от група народни представители

На свое заседание, проведено на 28 юни 2011 г., Временна комисия в качеството си на водеща комисия обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, вх. № 154-01-50, внесен на 26 май 2011 г. от група народни представители преди представянето му за първо гласуване в пленарна зала.
На заседанието присъстваха г-н Симеон Дянков – вицепремиер и министър на финансите, г-н Владислав Горанов – заместник–министър на финансите, г-н Иван Искров – управител на Българска народна банка, г-н Калин Христов – подуправител на Българска народна банка, г-н Александър Урумов – директор на дирекция „Връзки с обществеността” в БНБ, г-н Цветан Симеонов – председател на Българска търговско – промишлена палата.
От името на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Менда Стоянова, която изтъкна че предлаганите изменения и допълнения в Конституцията са продиктувани от необходимостта от осигуряване на приемственост във фискалната политика и за гарантиране спазването на чл. 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз за референтните стойности за бюджетния дефицит и държавния дълг.
Липсата на приемственост във фискалната политика, както и вземането на решения за определени разходни политики, без да се държи сметка за многогодишното им влияние за държавата, особено характерно за периода преди избори, забавя процеса на провежданите структурни реформи и води до несъответствие между обещанията на правителствата и възможностите на бюджета. Валутният борд създаде благоприятна среда за развитието на икономиката, беше гарант за финансовата стабилност и оказа дисциплиниращо въздействие върху фискалната политика.
Фискалната политика на България е ключов фактор за устойчиво развитие. Страната постигна значителен напредък по отношение на дългосрочната макроикономическа стабилност и ускорен икономически растеж. Формира се фискална политика, която възприе за основен механизъм ниските данъци, ограничаване преразпределителната роля на държавата на нива около 40 на сто от БВП и спазване на ограниченията, наложени от Пакта за стабилност и растеж. Последвалата финансова и икономическа криза доведе до нарастване на несигурността и влошаване на очакванията за глобалното икономическо развитие. Настоящата ситуация и предизвикателствата, пред които е изправена икономиката ни изискват силна консолидация на политическите решения, в която и опозиционните партии да поемат своята отговорност за развитието на страната, не просто за преживяване на кризата, а за подобряване на перспективите на икономическо развитие.
Г-жа Стоянова отбеляза, че политиката, свързана с данъчните ставки е една от най-важните политики, провеждани от държавата като чрез нея се осигурява информираност за преразпределянето на финансов ресурс от икономиката към публичния сектор. Данъците върху доходите и печалбите представляват основният фискален инструмент за насърчаване инвестиционната активност на инвеститорите – местни и чуждестранни. Провежданата данъчна политика в България през годините в областта на тези данъци е политика на постепенно намаляване на данъчната тежест, което доведе до намаляване дела на сивата икономика и до нарастване на облагаемите печалби и доходи през годините както поради привличането на нови инвеститори, така и поради реинвестирането на по-голям дял от печалбата след данъчно облагане отново в бизнеса.
Предлага се законите, с които се установяват нови видове данъци върху доходите или печалбите, или се променят данъчните ставки на съществуващите данъци върху доходите или печалбите да се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители. Това е продиктувано от необходимостта за изграждане на предвидима и устойчива данъчна среда, което ще доведе до по-голяма сигурност за инвеститорите като се запазва данъчната тежест чрез осигуряване на по-голяма подкрепа при промяна на данъчните ставки.
Със законопроекта се предлагат промени в член 87 от Конституцията на Република България, които са в подкрепа на стремежа за поддържане на балансирана бюджетна позиция на консолидирано ниво в дългосрочен план, като не се допуска дефицит над 2 на сто от БВП. Промените ще доведат до по-голяма сигурност за спазване на референтната стойност за бюджетния дефицит, съгласно Пакта за стабилност и растеж и избягване на политически манипулации. Предлага се допустимият размер на бюджетното салдо в годишния законопроект за държавния бюджет, да бъде установен в закон.
Предвижда се промените в Конституцията на Република България да влязат в сила от 1 януари 2012 г.
В хода на дискусията изказвания направиха народните представители Янаки Стоилов, Павел Шопов, Огнян Стоичков, Алиосман Имамов, Румен Овчаров и Екатерина Михайлова.
Янаки Стоилов заяви, че сме изправени пред финансова криза и последиците от нея, като изказа несъгласие с причините за кризата, които се изтъкват от вносителите на законопроекта - водената от различни страни неблагоразумна финансова политика. Отбеляза, че с предлаганите промени бедността в България ще продължи, крайното социално положение ще се задълбочава, а държавата закрепвайки посочените фискални правила, се лишава до голяма степен от способността да провежда догонваща икономическа политика. Изрази мнение, че законопроектът следва да бъде представен на широка обществена дискусия и партиите, които ще участват в предстоящите избори трябва ясно да заявят подкрепят или не такава политика.
Огнян Стоичков отбеляза, че съвсем тесен кръг норми се приемат с квалифицирано мнозинство и данъчните закони не следва да се издигат на конституционно ниво. Заявено бе несъгласие плоският данък да се определя с квалифицирано мнозинство. Изразена бе подкрепа за предлаганата промяна в § 1 по отношение на провеждането на предвидима, последователна и устойчива фискална политика в България.
Народният представител г-н Имамов заяви, че са проведени няколко срещи с министъра на финансите и неговия екип, в резултат на които първоначалният вариант е претърпял сериозни промени в положителна насока. Изказа подкрепата си за гарантиране на финансовата стабилност и устойчивото развитие на страната. Отбеляза че, настоящият момент, преди местните и президентските избори не е подходящ за обсъждане на толкова важни и изключително необходими промени за страната ни. Подчерта, че извън регулацията остават общинските бюджети и бюджетите на някои държавни институции, които влизат в консолидираната програма, но не влизат в държавния бюджет, данъчните основи, както и относителния дял на публичните ресурси. Обърна внимание, че законопроектът не предвижда механизъм за извънредни ситуации и липсват анализи за влиянието на предлаганите промени върху доходите на населението.
Румен Овчаров заяви, че по същество фискалната политика на една държава не е самоцел, а средство, с което се реализират ред други политики, цели и ценности. Изказа становище, че замразяването на преките данъци по скоро би довело до финансова нестабилност в определени моменти. Плоският данък има своите предимства за създаване на бизнес среда и климат, но е временно средство, което се използва от икономики, догонващи други икономики. Ниските данъци са необходимо, но не достатъчно условие за привличане на чуждите инвестиции, необходими са и други мерки. В заключение заяви, че няма да подкрепи законопроекта тъй като не решава проблемите на финансовата стабилност на страната.
Екатерина Михайлова подчерта, че подкрепя предлаганите промени, свързани с дефинирането на бюджетното салдо, но не подкрепя промените в частта, с квалифицирано мнозинство да се определя данъчната политика в България като се мотивира, че такава промяна ще лиши управлението на страната от основен инструмент, с който може да се прави политика и всяко едно управление ще се превърне в заложник на сметки и нечисти конюктюри.
Членовете на Временната комисия изслушаха становищата по законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България на г-н Симеон Дянков – вицепремиер и министър на финансите, г-н Иван Искров – управител на Българска народна банка и г-н Цветан Симеонов – председател на Българска търговско – промишлена палата.
В изявлението си г-н Симеон Дянков заяви, че Пактът за финансова стабилност дава по-голяма предвидимост както за чуждите и българските инвеститори, така и за българските домакинства да планират финансите си. Подчерта, че страните в Европейския съюз с най-добра и най-консервативна финансова политика първи излизат от финансовата криза. Г-н Дянков обърна внимание, че всички страни от Европейския съюз имат задължение да примат подобен тип фискални финансови правила, за да не се случват проблеми от рода на ирландския, гръцкия, португалски, румънския и др. Европейския съюз като финансова, данъчна и макроикономическа общност, ще е по-стабилен в бъдеще, за което са необходими много по-стриктни фискални правила и за България и за Европа като цяло.
Управителят на Българска народна банка г-н Искров заяви, че разписването на правилата в Конституцията не противоречи на подписания от страната ни неотдавна пакт „Евро плюс” и подчерта, че „държавите – членки запазват правото си на избор за специфичния правен инструмент и конкретната формулировка на правилото”. Отбеляза, че Централната банка на Република България традиционно винаги е подкрепяла идеята за провеждане на предвидима фискална политика и изтъкна, че тя е важна, независимо от нейния паричен режим. Обърна внимание, че България като член на Европейския съюз трябва да спазва фискалните правила на Пакта за стабилност и растеж, които задават числовите критерии за дефицита на държавния бюджет и за размера на държавния дълг. Пактът „Евро плюс” задължава държавите да се ангажират да транспонират фискалните правила в националните си законодателства. Подчерта, че е важно и реализирането на излишъци и резерви по време на икономически растеж, като посочи примери с държавите Естония и Румъния. В заключение на изявлението си отбеляза, че в законопроектът е важно да се предвиди текст, че при форсмажорни обстоятелства ще може да се формира и по-голям дефицит, като визира японската икономика.
Г-н Цветан Симеонов – председател на Българска търговско – промишлена палата отбеляза, че е проведено широко обществено обсъждане на предлаганите промени в 28 –те регионални палати във всички области и в над 100 браншови организации. Изрази становище, че ръстът на доходите ще бъде подкрепен от тях само тогава, когато е свързан с увеличена производителност на труда. Подчерта, че въвеждането на 10 % плосък данък е безспорно преимущество в икономическата история на България. В заключение заяви, че мястото на предлаганите промени е в Конституцията на Република България.
Съгласно решението на Народното събрание за създаване на Временната комисия решенията по същество се приемат с две трети от присъстващите народни представители.
Народният представител Алиосман Имамов заяви, че няма да участва в гласуването.

След проведената дискусия и обсъждане с 10 гласа “за” , 3 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” Временната комисия предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, вх. № 154-01-50, внесен на 26 май 2011 г. от група народни представители.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ:

ИСКРА ФИДОСОВА