Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 2



Днес, 28.06.2011 г., вторник, от 10:00 часа се проведе заседание на Временната комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
На заседанието присъстват: от Министерството на финансите – Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите и Владислав Горанов, заместник-министър; от Българска народна банка – Иван Искров, управител, Калин Христов, подуправител и Александър Урумов, директор на дирекция „Връзки с обществеността”; от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – Румяна Георгиева, парламентарен секретар; от Българската търговско-промишлена палата – Цветан Симеонов, председател и Васил Тодоров, парламентарен секретар.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Временната комисия.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Временната комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Искра Фидосова:
Уважаеми г-н Вицепремиер и министър на финансите,
Уважаеми г-н Управител на Българска народна банка,
Уважаеми колеги народни представители,
Уважаеми гости,
Откривам заседанието на Временната комисия за обсъждане на за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 154-01-50, внесен на 26 май 2011 г. от група народни представители. Имаме необходимия кворум за провеждане на заседание – до този момент петнайсет народни представители са в залата.
На предишното заседание, когато приехме процедурните правила, уточнихме, че първо четене на законопроекта ще бъде на днешната дата. Първото четене се провежда по правилата, които са разписани в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за всички законопроекти. Спазваме този ред и процедура.
Започваме с представяне от името на вносителите на законопроекта, след което ще дам думата за обсъждане на законопроекта на г-н Дянков и на представителите на БНБ, на представители на работодателските организации и на всички, които са заявили присъствие, както и на членовете на Временната комисия.
От името на вносителите ще представи накратко законопроекта г-жа Менда Стоянова.
Менда Стоянова:
Г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
От името на вносителите, които са подписали Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България – това са 131 народни представители, съвсем накратко ще ви представя мотивите за този законопроект, който се обсъжда вече повече от месец. Проведоха се много политически консултации. Дебатът открито върви и в медиите, така че няма да ви отегчавам с много думи и мотиви. Ще кажа накратко няколко неща.
На първо място, световната икономическа и финансова криза и неблагоразумните фискални политики на голяма част от държавите-членки на Европейския съюз в периода на икономически подем доведоха до значително влошаване на фискалните позиции.
Предлаганите в този законопроект изменения в Конституцията са продиктувани именно от необходимостта за осигуряване на една устойчивост и приемственост във фискалната политика и за гарантиране спазването на чл. 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз за референтните стойности за бюджетния дефицит и държавния дълг.
През годините на прехода фискалната политика в България често се оказваше заложник на конюнктурни политически решения, които не винаги отчитаха реалното състояние на икономиката и очакванията за нейното развитие в средносрочен и дългосрочен план. Липсата на приемственост във фискалната политика, както и вземането на решения за определени разходни политики, без да се държи сметка за многогодишното им влияние за държавата, особено характерно за периода пред избори, забавяше процеса на провежданите структурни реформи и водеше до несъответствие между обещанията на правителствата и възможностите на бюджета.
Уроците от края на миналия век и особено финансовата и икономическата криза от 1996-1997 г. затвърдиха във всеки един българин необходимостта от провеждането на благоразумна фискална политика. Валутният борд създаде благоприятна среда за развитието на икономиката, и е гарант за финансовата стабилност и оказа дисциплиниращо въздействие върху фискалната политика
Сегашната финансово-икономическа криза доведе до нарастване на несигурността и влошаване на очакванията за глобалното икономическо развитие. В България обаче за налице всички предпоставки, всички шансове с благоразумна политика да излезем успешно от кризата, да възстановим икономическия растеж. Настоящата ситуация, както и предизвикателствата , пред които е изправена българската икономика изискват силна консолидация на политическите решения, както от страна на управляващи, така и на опозиционни партии. Това е основната причина, основният мотив да искаме промяна в Конституцията, която да осигури именно политическа консолидация на тези основни принципи, които всички ние изповядваме. В тази посока се предлагат основно две промени.
Едната от тях касае установяването на нови видове данъци върху доходите и печалбите, както и промените на данъчните ставки на тези данъци.
Другата касае фискалната консолидация и дефицита по консолидираната фискална програма.
И двете предложения са една чудесна основа за бъдещата финансова стабилност на България, за нейната последователна и предвидима политика, както в данъчната област, така и в областта на финансите.
Затова аз ви призовавам на днешното заседание да подкрепите предложените от нас изменения и допълнения. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Стоянова. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми участници в заседанието, аз ще взема думата по-късно по същество, но бих искал Председателят на Временната комисия да ни информира кои са поканените институции и организации за днешното заседание и кои от тях са приели поканата. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов.
Първо искам да кажа, че преди повече от три седмици, веднага след приключване на първото заседание за приемане на процедурните правила, на сайта на Народното събрание на специално отделено място за нашата комисия поставихме обявление всички, които желаят да дадат становище и да участват на първото заседание и на следващите четения в комисията, да уведомят за това мен и съответните сътрудници на комисията. До този момент писмени становища и искания за участие няма постъпили. Миналата седмица допълнително се обадихме на различни институции, за да ги уведомим за днешното заседание – Българска народна банка, които присъстват днес; Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, представени от г-жа Румяня Георгиева, парламентарен секретар; Българска търговско-промишлена палата, представени от г-н Цветан Симеонов, председател на БТПП и г-н Васил Тодоров, парламентарен секретар; Българска стопанска камара и др. Повече от двайсет дни това обявление е на нашия сайт.
Г-н Шопов, заповядайте.
Павел Шопов:
Това не е търг и някаква държавна поръчка, а се канят конкретни институции. Тези, на които целево сте изпратили покани и които са тук, ясно е какви становища и позиции ще застъпват. Аз не се съмнявам, че и от Българска народна банка – консервативна институция, която желае стабилност, не в лошия смисъл, разбира се, го казвам, и другите две институции, които присъстват тук, ще бъдат подкрепа. Но ясно е кои няма да бъдат и нямаше да подкрепят промените. Правя тази забележка не да предизвикам спор, а просто като забележка да се има предвид.
Искра Фидосова:
Нито за миг не съм разделяла на подкрепящи и неподкрепящи. Тъй като очаквах да има такива обвинения на това първо заседание, затова поставих и това обявление незабавно след първата комисия. Така че всеки, който желае, е добре дошъл на днешното заседание, както и медиите, които проявяват интерес по тази тема и присъстват тук.
Сега, ако не възразявате, да преминем по същество към дневния ред на днешното заседание – Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 154-01-50, внесен на 26 май 2011 г. от група народни представители.
Г-н Дянков, имате думата.
Симеон Дянков:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги,
За Пакта за финансова стабилност вече е говорено много и от нас и много преди да дойде това правителство на власт. Това не е нова тема. Тя обаче получи много по-голяма видимост и много по-голяма отговорност в последните 2-3 години в процеса на световната икономическа и финансова криза, особено в Европа, която е последният континент, който все още се бори с излизането от финансовата криза.
В тази криза бяхме и сме свидетели на един феномен, а именно страните, които имат най-стабилна и най-консервативна, както каза г-н Шопов, финансова политика са всъщност страните, които първи излизат от кризата. Примери сме давали много – Германия, Естония, Швеция, Финландия. Ако се наредят страните от Европейския съюз по това кои са страните с най-малки дефицити, което е един добър показател за стабилна финансова политика, то ще се види този алгоритъм, бих казал, че страните с най-добра и най-консервативна финансова политики са също страните с най-голям растеж. От тази гледна точка, макар че за пакта може много да се говори от гледна точка на това, че той дава една голяма стабилност, предвидимост, прозрачност на фискалната ни политика и на финансовата система като цяло, днес аз бих искал да фокусирам главно върху тази втора и бих казал дори по-важна задача на един такъв пакт, а именно по-голямо икономическо развитие на страната. И не случайно, пак подчертавам, страните в Европейския съюз, които имаха най-строги финансови условия, най-стриктна фискална дисциплина, са страните, които първи излязоха от кризата и в момента са страните, които имат най-висок растеж.
България е страна, която влезе в Европейския съюз, както всички знаем, като най-бедната страна в Европейския съюз. Ние всички, убеден съм, имаме амбицията в рамките на този ни мандат като правителство, като народни представители да направим така, че да излезем от това последно място. Смятам, че Пактът за финансова стабилност е едно от най-ясните изражения във финансово фискалната ни политика на това как можем да помогнем на страната да стане по-богата.
Защо помага Пактът за финансова стабилност? Защото той дава много по-голяма предвидимост не само за чужди инвеститори, за български инвеститори, а и дори за домакинствата по какъв начин те могат да разчитат с финансовия си ресурс, със спестяванията си, по какъв начин те могат да си планират финансово живота и като домакинства, и като граждани, и като бизнес. Тази част на Пакта за финансова стабилност, а именно икономическото развитие, която идва с него, си заслужава и в рамките и на днешното заседание и на следващи дебати да подчертаем.
От тази гледна точка не случайно на последните четири срещи на финансовите министри в Европейския съюз –ЕК-ФИН, под различни форми и в официалните срещи и в неофициалните дебати излиза темата, че този тип Пакт за финансова стабилност е необходим и в рамките на целия Европейски съюз. И както вече знаете, има вече доста предложения как точно това да стане като най-строгите предложения идват от няколко държави, между тях и Германия. Всички държави от Европейския съюз, като част от техните задължения в рамките на Европейския съюз, да приемат подобен тип фискални финансови правила, както са наречени – фискални правила, за да може всички заедно да сме убедени, че проблеми от рода на ирландския, гръцкия, португалския, унгарския и още няколко държави могат да се изредят, няма да се случва за в бъдеще и че Европейският съюз като цяло като фискална общност, а и като данъчна общност и като макроикономическа общност, ще е много по-стабилен в бъдещето.
Искам да завърша със следното. Идеята за Пакта за финансова стабилност не е нова. Тя се е обсъждала в българското обществено пространство в продължение на няколко години, но тя набра особена важност в последните месеци, в последните години. Това е, бих казал, един от основните изводи и за България, но и за Европейския съюз като цяло, че за да има една стабилна финансова общност, една политическа общност, какъвто е Европейският съюз, ни трябват и много по-стриктни фискални правила и за България, и за Европа като цяло. Аз съм радостен, горд, че в България ние сме малко по-напред от много от държавите от Европейския съюз и като обсъждане на тази тема. Както казах, обсъждахме я и преди финансовата криза и сме на етапа, в който с всички вас, уважаеми народни представители, можем да мислим как това да влезе и в основните закони на България така, че да покажем на другите европейски държави как тази устойчивост, която България е получила благодарение на валутния борд, благодарение на доста години устойчиво фискално, финансово, банково управление, ние можем да покажем на другите европейски държави как това може да се случва в бъдеще. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Дянков. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Уважаеми участници в заседанието,
Днес всички сме изправени пред лицето на икономическата и финансовата криза и нейните последици. Тук ние не стоим на различни позиции. Но различията започват веднага след това. Как се вижда изходът от това състояние?
Тук искам да отбележа нашето категорично несъгласие с причините за кризата. Г-жа Стоянова, като представител на вносителите, изтъкна на първо място „неблагоразумната фискална политика” която са водили редица страни. Да, такива случаи има, когато някои от страните са правили разходи далеч надвишаващи техните икономически възможности, без да отчитат всички последици.
Но ако трябва да обясним причините за кризата, те са на първо място, в провежданата поне около четвърт век неолиберална икономическа политика. Т.е. тези, които ни се дават в много случаи като пример за справяне с кризата, всъщност заложиха основите на кризата. И тази криза не започна от някои по-малки икономики в Европа. Тя, много добре знаем, че започна от най-силната икономика. Оттам тя започна да се разпространява в Европа и засегна почти целия свят, така както обикновено всички кризи през изминалите сто години са започвали точно там, където има най-голям икономически потенциал, където най-добре са развити противоречията на съществуващата икономическа система. И сега вносителите ни казват, че причините, които доведоха до кризата, трябва по определен начин като параметри на политиката да бъдат закрепени, за да излезем от същата криза. Едно решение, което според мен, противоречи на самата логика, включително и на икономическата логика - опитът един модел, който все повече се изчерпва и все повече създава нестабилност, да бъде затвърден. А причините са много по-дълбоки и те започват още преди развитието на кризата. Тук не искам ад губя време да привеждам данни за все по-драстичното разминаване между количеството на произвежданите стоки и услуги, от една страна, и количеството на паричните средства, в много случаи дори само във виртуален вид, които довеждат до една диспропорция, която в даден момент трябва да бъде нарушена, за да се възстанови равновесието, макар и на по-ниско ниво.
И тук вече опираме и до предложенията в законопроекта. Фактът, че се забелязват някакви минимални признаци на растеж, все още не е свидетелство за трайно преодоляване на кризата. Защото ние трябва да видим намалява ли безработицата и увеличава ли се заетостта, увеличават ли се доходите и потреблението – нещо, което въобще в България не може да бъде констатирано, а мисля, че и в повечето европейски страни, включително и за тези, които се сочат за водещи в Европа. Самите те едва ли са удовлетворени от тези резултати.
Освен това, България закрепвайки посочените фискални правила, се лишава до голяма степен от способността да провежда догонваща икономическа политика. Всички признаваме, че България е на последно място в икономическо и социално отношение в Европа и казваме: „Може би с тези промени ние ще станем предпоследни.” В самите цели, които обяви правителството, трябваше вече към края на мандата България да се доближава до средно европейското ниво като стандарт на живот. Да не говорим, че това изисква и съответстващи икономически показатели. Питам как със залаганата финансова политика всичко това ще стане. Ясно е, че едва ли някой може да се ангажира с такъв утвърдителен отговор.
С тези предложения вие закрепвате България трайно на едно друго последно място, което е много важно. Крайната диспропорция между разпределението на брутния вътрешен продукт между труда и капитала. Т.е. какво получават работещите и пенсионерите и какво получават притежателите на капитала. Тази пропорция в България е трайно нарушена за дължи години, независимо от смяната на управленията и тя е в съотношение почти 2/3 към 1/3, след като в повечето европейски икономики този процент се доближава или не е много под 50 на сто. Така че вие ни предлагате не само бедността в България да продължи, но и крайното социално разделение да се задълбочава.
И още едно нещо в тази посока искам да отбележа. Твърдите, че ниските данъци, ниското преразпределение през бюджета и т.н. са се утвърдили като основни ценности. Може ли това да бъде въобще ценност. Това могат да бъдат инструменти на финансовата политика. Въпросът е тези инструменти до какви икономически и социални последици водят.
Искам да припомня според Конституцията кои с основните ценности – свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост, търпимост. Къде е казано, че без да анализираме как се разпределя данъчната тежест върху различните групи, а тя сама по себе си може да бъде оценявана като някакво благо. Точно от това се бяга и се цели след като сегашното правителство не ни е дало отговор на въпроса как точно е изразходвало средствата – милиардите от фискалния резерв, защото аз приемам, че в кризата част от тези средства могат да бъдат използвани. Но това би било оправдано, ако има ясен отчет всички от тези пари за какво са отишли като разходи през изминалите години, за да види обществото дали тези разходи са оправдани. И вие целите след като се загуби мнозинството, обикновеното мнозинство за поддържане на тази политика, да я закрепите трайно чрез промяна в Конституцията.
А всъщност защо въобще възникват Конституциите и избирателното право исторически? Те възникват, за да излъчат хората свои представители, които главно да определят какви да бъдат данъците и как да се разпределят държавните средства. Това е една от основните причини за раждането на съвременната демокрация. Вкарвайки тези квалифицирани мнозинства, вие казвате, че отменяте основният принцип на демократичното управление - тези, които са получили мнозинство за ограничен период от време, да не могат да провеждат самостоятелна финансова политика – нещо, което ние би трябвало да отхвърлим не просто заради това, че утре някой ще се окаже с вързани ръце, а защото това противоречи на принципите на демократичното управление. Ще кажете: Има страни, които са приели подобни ограничения, а някои от тях и на конституционно ниво и това е факт. Но аз ще ви посоча и други примери на водещи страни в Европа, които продължават дискусията по този въпрос, които се опитват да разграничат за какво се правят държавните разходи и да разграничат тези разходи, които отиват за инвестиционни цели за решаване на основни социални въпроси от разходите, които просто потъват в издръжката на държавата, на административните дейности и н пр. други неща, които не засягат голяма част от обществото.
И накрая, според мен, този законопроект трябва да бъде предоставен на широка обществена дискусия, като включително партиите, които участват в предстоящите избори, въпреки че те не са парламентарни, а са президентски и местни, изразят ясно отношение към неговата философия. Като самите кандидати в тези избори ясно заявят дали подкрепят или не такава политика и ако наистина носителите на тези идеи успеят да получат доверието на гражданите, аз бих приел, че вие имате основание да кажете: Да, по-голямата част от обществото стои зад тази политика и ние ще я продължим, защото сме получили мандат за нейното осъществяване. В противен случай това е опит да се използва една парламентарна конюнктура, за да се решават големи въпроси на финансовата, икономическата и социалната политика.
Не смятам да се спирам на самите текстове. Но искам да ви обърна внимание върху това, че даже вие да ги приемете, защото тук всъщност гвоздеят на програмата е текстът, който се отнася до преките данъци, дори и да се запазят ставките, никъде не се определя начинът, по който ще се изчислява данъчната основа. Т.е. при едни и същи ставки и при различна данъчна основа ние можем да имаме различни резултати. Така че всеки, който иска да провежда някаква политика, макар и с ограничени възможности, ще разполага и по тази линия. Защото тази дискусия се води в Европа. Тя засега е отворена, но искам да кажа, че подобни правила, вкарани на най-високо конституционно ниво, в крайна сметка не вършат изцяло работа дори на тези, които ги предлагат.
Ако вие приемете тази промяна, трябва да промените и преамбюла на Конституцията, защото в него България е определена като социална държава, а не като държава, която провежда либерална икономическа политика И това вече засяга основите и замисъла на самата Конституция. Затова категорично ще гласувам срещу този законопроект. Мисля, че и моите колеги ще направят същото. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Заяви г-н Стоичков и след това г-н Имамов. Огнян Стоичков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
На днешното заседание обсъждаме философията и принципите на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
С този законопроект ни се предлага определени правоотношения да се издигнат на конституционно равнище и това конституционно равнище да бъде облечено с квалифицирано мнозинство. Т.е. данъчните правоотношения да се фаворизират за сметка на останалите правоотношения в българското общество, като се приемат на този етап като най-важни. Тук се говори за Пакта за стабилност, говори се и за икономическата световна и европейска криза, като някои държави знаем, че за кризата говорят в минало време, а ние тепърва я издигаме като конституционен принцип – едва ли не справяне с кризата.
Аз не приемам, че данъчните правоотношения са най-важни и само те заслужават такова внимание от Конституцията. Като председател на Комисията по образование, примерно бих посочил, че образованието, което касае всички от раждането до 16 годишна възраст – образованието е задължително, бих предложил и законите в образованието да се променят с квалифицирано мнозинство 2/3. Бих предложил законите, които определят държавния монопол върху някои сфери в обществено-икономическия живот, като ж.п. транспорта, далекосъобщенията и други по смисъла на чл. 18, ал. 4 – тези закони, определящи държавния монопол също да се приемат с квалифицирано мнозинство 2/3.
Но вглеждайки се в Конституцията ние виждаме, че съвсем тесен кръг конституционни норми се променят и изменят с това квалифицирано мнозинство. По смисъла на чл. 22, ал. 2 от Конституцията това са международни договори, които признават правото на собственост на чужденци на земя в България. Също чл. 85, ал. 2 предоставяне на Европейския съюз на правомощия, които изхождат по силата на Конституцията – изключително важно правомощие, които ние бихме могли да делегираме на европейски институции и затова се изисква квалифицирано мнозинство.
Не на последно място, самата Конституция би могла да се измени с квалифицирано мнозинство при условията на спадащ кворум с 2/3.
Т.е. ние въздигаме данъчните закони на нивото на Конституцията.
Също така, когато говорим за установяване на данъците върху доходите и печалбите трябва да прочетем първо Конституцията дали сега действащите данъци отговарят най-пълно на конституционните текстове. Дали изменения със 77 гласа навремето така наречен плосък данък (пропорционалния данък) отговаря на чл. 60, ал. 1 от Конституцията. Дали този данък е съобразен с доходите и имуществото на гражданите. Това, което, според нас, по-успешно бе направено навремето с прогресивния данък. Той именно отчита разликата в доходите и имуществото и той именно кореспондира с чл. 60, ал. 1 от сега действащата Конституция на Република България.
Така че ние не можем да се съгласим плоският данък навремето приет с 77 гласа, сега образно казано да се бетонира с тези текстове и да бъде променян или изменян със 160 гласа. Това просто няма логика, освен ако не постигнем обществено съгласие с всички заинтересовани институции, организации, неправителствени организации, че сега действащите данъци върху доходите и печалбите съответстват на обществения интерес.
Разбира се, не можем да не отчетем и неща, които заслужават адмирации като в преамбюла, в § 1, че Република България ще провежда последователна и устойчива политика. Разбира се, това е едно добро пожелание в бланкетната правна норма.
В мотивите четем, че това всъщност ще доведе до отчитане на реалното състояние на икономиката и очакванията за нейното развитие в средносрочен план. Т.е. в средносрочен план се имат предвид следващите пет стопански години, т.е. ние правим смел скок в бъдещето, връщайки се към петилетките отпреди 20 години – нещо, което не е лошо стига да бъде постигнато с тези бланкетни текстове от Конституцията относно устойчивата фискална политика.
Няма да се спирам конкретно на терминологията, но терминът „фискална политика” в правото няма, още по-малко в Конституцията. И когато работим с текстове от Конституцията трябва да сме наясно колко видове данъци познава Конституцията – как са уредени двата вида данъци по Конституцията – дали касае държавни и общински данъци, или само държавни данъци. Какво се има предвид под „установяване на данъци и определяне на данъчен размер”? Затова има трайна съдебна практика, Решение № 10 по конституционно дело 12 от 2003 г., Решение № 3 по к.д. № 2 от 1998 г. и други решения, по които Конституционният съд е имал повод да се произнесе по уточняване на използваната от вносителите терминология, която тук е използвана в противоречие с тези цитирани от мен конституционни дела. Завърших. Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Г-н Имамов. След това г-н Шопов.
Алиосман Имамов:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми колеги и гости,
Най-напред искам да кажа, че ние проведохме няколко срещи с министъра на финансите и неговия екип. В резултат на тази срещи първоначалният вариант, предложен от Министерството на финансите претърпя много сериозни, бих казал, в положителна посока промени. Ние като политическа партия, представена в българския парламент по принцип подкрепяме, имаме положително отношение към идеята, бих желал да формулирам точно – да се гарантира дългосрочна устойчивост на фискалната стабилност. Защото едва ли някой от присъстващите може да намери сериозни аргументи против това, че фискалната стабилност в България е наследство от тройната коалиция, от тези които управляваха страната през последните 10-15 години. Мога да посоча поне пет елемента, които по безспорен начин доказват, че това е една наследствена политика и тези промени, които се предлагат, са опит да се продължи това положително наследство.
Обаче ние смятаме, че настоящият момент преди местните и президентските избори е неподходящ за обсъждане на толкова важни и изключително необходими промени за нашата страна.
Затова, уважаема г-жо Председател, поради обстоятелството, че има реална опасност тези промени да се превърнат в предмет на предизборна пропаганда, нашето предложение е следното, което всъщност представлява процедурно предложение и моля да го подложите на гласуване.
Ние предлагаме поради тези съображения, които изказах, тази Временна комисия да преустанови своята работа и разговорите и дискусиите по този въпрос, по тези предложения, свързани с промяната на Конституцията, да продължат отново след местните и президентските избори. Нещо повече, евентуално и сред управляващите, подновяването на тези разговори трябва да дефинира и да ограничи ясно консенсусно мнозинство в парламента, което мнозинство да гарантира текстове, които по-лесен начин, съгласно изискванията на Конституцията, могат да минат през парламента. Това е нашето конкретно предложение и аз моля да го подложите на гласуване.
Понеже съм взел думата, уважаема г-жо Председател, искам да кажа и някои съдържателни бележки към окончателния вариант на предложението.
На първо място, няколко конкретни съдържателни бележки, касаещи отделни текстове. Ние смятаме, че общинските бюджети и бюджетите на други бюджетни системи остават извън предложената регулация. Защото няма съответствие между предлаганите промени в Конституцията и адекватните промени в Закона за устройството на държавния бюджет. В промените в Конституцията се говори за държавния бюджет. А промените в Закона за устройството на държавния бюджет се говори за консолидираната бюджетна програма. Всички съдържателни разлики между тези два основни фундаментални показателя се изключват от регулация. Казах вече, това са общинските бюджети и това са бюджетите на някои държавни институции, които влизат в консолидираната програма, но не влизат в държавния бюджет и на други бюджетни системи. Това може да се види конкретно в самия Закон за устройството на държавния бюджет.
На второ място, регулацията не обхваща данъчните основи, затова говориха някои колеги преди мен, а само данъчните ставки. Вероятно ще има някакво обяснение на това – може би техническо или друго недоразумение.
На трето място, промените в Конституцията не включват регулациите на относителния дял на публичните разходи. Те са записани само в промените на устройствения закон. Вероятно също ще има някакъв отговор на това разминаване.
На четвърто място, липсва текста за изключенията при извънредни обстоятелства. Този текст го имаше в първите варианти на предложението.
И няколко общи съдържателни бележки за целия проект.
Първо, липсва анализа за точката на замразяване на фискалната система. Основателно се повдигат въпросите защо 2% дефицит. Защо 40% публични разходи от брутния вътрешен продукт. Трябва да има ясни доказателства защо точно тези точки са избрани и как те ще окажат влияние върху бъдещото циклично развитие на българската икономика и дали няма да има проблеми, свързани с необходимостта в определен момент да се приемат антициклични действия
Второ, липсва анализ за влиянието върху кризисния растеж. За този въпрос говори г-н Министъра, и някои от колегите. Аз мисля, че са лишени от доказателства твърденията, че това предложение ще осигури по-висок икономически растеж. Необходими са по-убедителни доказателства в тази посока.
Трето, липсват убедителни анализи за влиянието на тези предложения върху доходите на населението. Ние се изправяме пред избора дали да бъдем бедни, но дисциплинирани отличници, или богати но не дисциплинирани слабаци в Европейския съюз. Трябва да се даде категоричен отговор на този въпрос. Как ще се изменят доходите оттук нататък, ако наистина това стане факт в нашата Конституция? Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Имамов. Г-н Овчаров, заповядайте.
Румен Овчаров:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз искам да кажа няколко думи по същество на предложението.
Едва ли е някакво откритие и то вече беше казано, че фискалната политика на една държава не е самоцел. Фискалната политика на една държава е средство, чрез което се реализират ред други политики и ред други цели и ценности. В този смисъл записването на фискалната политика – това, за което говори и г-н Стоилов, като основна ценност в българската Конституция е пълен абсурд. Ако подхождаме по този начин, след като прочетем преамбюла, където е казано, че България и социална държава, ние трябва да напишем и кои социални ценности гарантира българската Конституция. Дали ще е образование, дали ще е здравеопазване, зали ще са доходи. Просто трябва да мислим по този въпрос.
Втората ми бележка е свързана с твърдението на г-н Министъра, че тези които водели строга политика най-бързо излезли от кризата. Ако това беше вярно, България въобще нямаше да влезе в тази криза. Защото нито 2009 г., нито 2010 г. Германия има дефицити под 3%.
В тази връзка, г –жо Председател, бих помолил за следващото заседание на Комисията, тъй като ние очевидно ще работим в по-продължителен период от време, да се направи една справка за направените вече промени в конституциите на други държави от Европейския съюз, за да не спекулираме напразно с това. Защото доста хлабавото регламентиране на бюджетните дефицити в германската конституция въобще не може да се сравни с това, което правим ние. За да не правим сравнения и да не спекулираме с данни този направил така, а пък онзи направил иначе.
Третата ми бележка е свързана със следното. Две от мерките, които ние на практика утвърждаваме имат доста условна връзка с финансовата стабилност. Замразяването на преките данъци е по-скоро стъпка, която в определени моменти би могла да доведе до финансова нестабилност отколкото до финансова стабилност. Ограничаването на 40% на изземването на държавата е отново стъпка, която може да доведе по-скоро до финансова нестабилност в определени моменти, отколкото до финансова стабилност. Единствената мярка, която е директно свързана с финансовата стабилност - 2% бюджетен дефицит, ние я записваме абсолютно условно. Каква е отговорността, която носи правителството, финансовият министър или който и да било, ако се окаже, че бюджетният дефицит е 2.5%. Какво ще се случи с правителството? Другите две неща не можем да ги променяме, а това, което наистина има пряка връзка с финансовата стабилност и което в един продължителен период от време е нарушавано, би довело до външни задължения на държавата и т.н., него си го оставяме абсолютно отворено като пожелание – 2%. Добре 2%, но е 2.1%. Какво се променя? Ще му отрежем главата на финансовия министър или какво точно ще се случи? Абсолютно пожелателни текстове, които нямат абсолютно никакъв смисъл. Това ме кара да мисля, че целта на мероприятието не е фискалната стабилност на държавата, а е чисто политическо мероприятие преди предстоящите избори. „Ето вижте как ние обединихме цялата нация около фискалната стабилност.”
Гледайки чисто политически, аз би трябвало да кажа: Браво! Аз и моята партия би трябвало да кажем браво на това, което се опитвате да фиксирате в Конституцията, защото това е политиката, която на практика ние водихме през последните 4 години в България. Само че, уважаеми дами и господа, една политика, която беше актуална и беше добра в условията на една икономическа конюнктура наистина ли мислите, че тя ще бъде добра и в коренно различна икономическа конюнктура. Това, което е добро в конюнктура на икономически растеж, дали то е точно същото, което ще отговаря и на икономическите условия в условия на икономическа криза. Очевидно е, че не е така. Защо като елементарна проверка не приложихте тези правила, които ние прилагахме и които сега ни предлагате върху собствената си икономическа политика. Какво щеше да стане, ако България беше въвела всичко това, което сега приемаме, три години по-рано и ако за чистота на експеримента приемем, че нямахме фискален резерв, както ще бъде след съвсем малко време. Колко щяха да бъдат бюджетните дефицити в България? 1%, 0.5%? Защо не направихте поне тази елементарна съпоставка на това, което ни предлагате?
И още нещо. Плоският данък, пропорционалното облагане очевидно има своите предимства. Очевидно то създава определена бизнес среда, бизнес климат - атрактивно за една държава. Но фактът, който наблюдаваме вече втора година от гледна точка на чуждите инвестиции, очевидно показва, че ниските данъци сами по себе си са необходимо, но не достатъчно условие за привличане на тези инвестиции. Очевидно са необходими и други мерки, които трябва да съпътстват тези, които вече сме приели. Миналата година чуждестранните инвестиции са повече от 2 пъти по-малко, отколкото пред предходната година. А тази година за първите четири месеца са отрицателни. И ние искаме да увековечим плоския данък. Коя е другата държава от Европейския съюз от нормалните демокрации, която има плосък данък. Германия ли има плосък данък? Франция ли има плосък данък? Великобритания или може би Щатите? Плоският данък е временно средство, което се използва от икономики, които искат да догонват други икономики, да привлекат средства, чрез които да имат ускоряващо се развитие и да наваксат нещо, което са пропуснали. Ние искаме да го увековечим в Конституцията! Не мисля, че това е нормално и е редно.
Има и още нещо. Ние за разлика от всички останали държави в Европейския съюз сме и във валутен борд. Няма да влезем скоро в еврозоната. Това, според мен, вече е очевидно за всички. И грешно положената цел от 2009 г. от сегашното правителство няма да се реализира до края на мандата на това правителство. Кои механизми оставяме на правителството? Няма да вдигаме преките данъци. Очевидно ще вдигаме, ако се наложи, косвените данъци. Защото косвените данъци се стоварват върху цялото население.
Извинявайте, но ми се струва, че това, което ни предлагате на практика не решава проблемите на финансовата стабилност на страната. То е нещо, което има по-скоро чисто политическо звучене, а не икономическо. Затова аз просто не виждам логиката, поради която бих могъл да го подкрепя.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Овчаров. Г-жа Михайлова заяви желание за изказване. След това г-н Искров.
Екатерина Михайлова:
Благодаря, г-жо Председател.
Пред нас е Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, който преди да влезе в Народното събрание беше разискван с министъра на финансите в нашата парламентарна група на няколко пъти.
Част от нещата, които виждаме в този законопроект са неща, които сме подкрепили. Нещо повече, казали сме още преди да бъде предприета тази идея, а именно дефинирането на бюджетното салдо. В тази част знаете, че дори имаше внесен проектозакон на колега от нашата парламентарна група. Т.е. в тази част Синята коалиция подкрепя внесения законопроект. Но в другата част не го подкрепя и това е известно на министъра на финансите още преди да го внесе. Възраженията, които бях направени, са в частта с 2/3 да се определя данъчната политика в България. Тук аз искам да кажа възраженията, които ние имаме и които в нашата парламентарна група, поне в част от нея, се споделят. Кои са те?
2/3 мнозинство – квалифицирано мнозинство – 160 човека. 160 народни представители! Уважаеми колеги, днес може проектозакона за промени в Конституцията с гласовете на управляващата партия може би ще мине в Комисия. Но това не е достатъчно. В зала 160 – 2/3 от всички народни представители трябва да подкрепят този законопроект. Точно толкова, колкото трябва да подкрепят промяната на данъчен закон. Казвам го, за да добием всички представа за какво става дума. Защото вие сте предложили 2/3 от всички народни представители да променят данъците.
Какво са данъците? Данъците са основен инструмент на управление. Как избираме управляващи – изпълнителната власт, парламент, печелят избори определена партия или партии, излъчват правителство, то управлява. Как ще управлява това правителство в една част от своите задължения? Избираме го с обикновено мнозинство – ½ от присъстващите народни представители, даже не от 121, от всички. С обикновено мнозинство излъчваме правителство. И след това на това правителство му връзваме ръцете с 2/3 от всички народни представители, пак ще повторя, за да не е абстрактно, 160 народни представители трябва да гласуват, за да променят няколко вида данъци. Това означава, че ние лишаваме управлението от основен инструмент, с който може да прави политика. И това е лошо и за всяко управление, в т.ч. и за настоящото правителство. Може да му се наложи да сваля данъци. Може да му се наложи да качва или да променя нещо в тази част. Как го променя? Не го променя с вас, които сте спечелили изборите, а ще трябва с гласовете на опозицията. Това означава, че няма да може да прокарва политиката си. Това е основното, най-голямо възражение, което ние имаме затова да се фиксира в Конституция данъци да се променят с 2/3 от всички народни представители.
Първо, не може да се прави управленска политика, защото основното, което прави правителството, какво прави? Прави един бюджет, който ни предлага в края на година, който всъщност е управленската му програма и по отношението към него се определят управляващи и опозиция. И преди да гледаме бюджета какво правим, колеги? Гледаме данъци! Защото това са приходи-разходи. И ние всъщност на правителството му казваме: „Вие си управлявайте, но нямате механизъм да влияете върху политиката.” Затова тази част ние не можем да подкрепим в този проектозакон.
Нещо повече ще кажа. Ако това се приеме, всяко едно ,управление, чието и да е, става заложник на други интереси – на сметки, на изнудвания, на нечисти конюнктури и то в големи размери. Не за десетина, не за петнадесет, ще трябват по 30-40 народни представители от различни парламентарни групи да бъдат осигурявани за подкрепа на промяна на данъци.
Защо също не трябва да се прави. Аз чух много колеги, даже и сега пътем ми казваха аргументи: „Да, но не всички данъци. Оставяме косвените.” Да оставяте косвените, оставяте таксите, оставяте осигуровките. Но какво искаме да кажем, ако това се случи? Това, че няма да сменяме преките данъци, но ако на държавата й се яви необходимост, защото това не е промяна от днес за утре, това е промяна, ако се приеме, е за много време напред, казваме, че няма там да пипаме, но ще натоварим другата част – ще ви натоварим през косвени данъци, през осигуровки. Защото все отнякъде трябва да могат да се взимат пари. Или неданъчни приходи. Това не е редно. Това не е добра политика. Затова в тази част ние не можем да подкрепим законопроекта.
Ако оттеглите, ако заявите, че ще чуете от тези аргументи, може и да получите при нас подкрепа. Но не чуем ли подобно изявление, тази данъчна промяна няма как да бъде подкрепена. Аз не мога да гласувам за подобно нещо. Казвам го съвсем отговорно и ясно просто, защото това е лошо, за всяко управление е лошо. И ви го казвам на вас, които в момента управлявате България. Вие си връзвате ръцете. Или пък ставате заложници, което не е добре.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Г-н Иван Искров, заповядайте.
Иван Искров:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми дами и господа,
Преди всичко искам да благодаря за поканата и да отбележа, че по Конституция, както и по каквато и да е правна норма Централната банка няма задължение да представя официално становище по такъв вид промени. Разбира се, като институция, която споделя отговорностите по отношение на макроикономическото управление на страната заедно с правителството, ние винаги сме се отзовавали на поканите да участваме в такива дискусии. Но моля моето присъствие тук и на моя заместник – г-н Христов, да бъде считано по-скоро като представители на експертна институция, в която има достатъчно интелектуален потенциал и технически възможности и познания.
Преди всичко искам да започна оттам, откъдето като че ли приключиха повечето или почти всичките преждеговоривши народни представители, а именно дали Конституцията на Република България е мястото за фискалните правила, които са предложени. Аз няма да взимам отношение, тъй като нямам и самочувствието пред толкова изявени юристи-правници, представители на всички парламентарно представени политически сили, тук има и бивш конституционен съдия, но това, което мога да кажа, за да обърна внимание върху документите на Европейския съюз е, че ако решите в крайна сметка разписването на правила в Конституцията със сигурност няма да противоречи на подписания неотдавна пакт наречен „Евро плюс”. Там изрично е подчертано, че „държавите членки запазват правото си на избор за специфичния правен инструмент и конкретната формулировка на правилото.” Разбира се вие сте мъдри хора и ще решите дали това да бъде в закон или в конституция.
Говорейки за принципите на фискалните правила, беше много прав г-н Шопов, когато в началото каза, че не се съмнява, че Българската народна банка няма начин да не подкрепи такива правила, които изискват по-голяма предвидимост и фискална дисциплина. Това е така. Централната банка на Република България традиционно винаги е подкрепяла благоразумната фискална политика.
Най-новата ни стопанска история досега категорично е доказвала предимствата на отговорна антициклична и предвидима фискална политика, особено в условията на валутен борд. Фискалните инструменти, с които разполага правителството, са необходимо условие, за да могат да компенсират донякъде макроикономическите дисбаланси при липсата на определяне на лихвен процент и валутен курс. Но тук веднага искам да обърна внимание и с това да не се намесва валутният борд при обсъждане на тези правила по-нататък и на второ и на трето четене. Тъй като действително строгата фискална политика подкрепя целите, които са на валутния борд, но уважаеми дами и господа, фискалната и благоразумна политика на правителствата във всяка една държава, във всяка една икономика са много важно нещо, независимо от нейния паричен режим. Ако погледнете какво се случва в света, особено в последните 8-10 месеца в Европа, ще видите, че могат да се направят много недомислици с тежки последици за икономиката, за населението на съответните страни и в страни с фиксиран курс и в страни с плаващи курсове. Така че фискалните правила и дисциплина са изключително важни от тази гледна точка.
Тук искам да кажа, че дълбоко уважаваме г-н професор Имамов, когото познавам от толкова много години и повечето казано от него съвпада с това, което аз ще кажа. Но категорично искам да кажа и моето наблюдение, г-н Имамов, във връзка с казаното от Вас. Аз не познавам, простете, „бедни но дисциплинирани страни”. Дисциплинираните страни обикновено са богати. Познавам богати недисциплинирани все още, които обаче вървят надолу и вървят към обедняване.
Когато говорим за фискалните правила аз искам да привлека вашето внимание към няколко дадености. А това са даденостите, произтичащи от задълженията и отговорностите от нашето членство в Европейския съюз. Преди всичко, тук беше пропуснато да се каже, както от вносителите, така и от преждеговорившите оператори, че България като член на Европейския съюз трябва да спазва фискалните правила на Пакта за стабилност и растеж, които именно задават числови критерии за дефицита на държавния бюджет и за размера на държавния дълг. Само ще маркирам нещо, което се знае от вас. Знаете, че не се допуска дефицит по консолидираната фискална програма в Европейския съюз повече от 3%, както по проекта на бюджета ,така и по време на изпълнението през годината н съответния бюджет и не се допуска дълг към брутния вътрешен продукт повече от 60%. Ако се нарушат тези критерии, се влиза в съответната процедура по прекомерен бюджетен дефицит и веднага трябва да се предприемат мерки да се отстранят.
Това обаче, на което искам да обърна внимание е, че 3% по Пакта за стабилност и растеж не са референтна рамка, не са препоръка. Изрично се казва в Пакта за стабилност и растеж, че 3% дефицит, опитвам се да цитирам, е единствено по протежение на бизнес цикъла, но дългосрочната цел трябва да бъде балансирано или положително консолидирано бюджетно салдо. Вероятно това имаше предвид и г-н Имамов в част от своето изказване. Т.е., според европейските правила, дефицитът не само не се насърчава, а се допуска единствено, отново цитирам, при справяне с нормални циклични колебания. Казано на прост език при спад на икономиката. Така че и нашите правила следва да бъдат разглеждани единствено в контекста на европейското законодателство и тук искам да обърна внимание върху два документа.
Според неотдавна подписания пакт „Евро плюс” искам да обърна внимание, че единствените държави, които не се присъединиха към „Евро плюс” между страните членки без клауза за неучастие, каквато е Великобритания, например, са Чехия и Унгария. Всички останали страни, които са членове на Европейския съюз, в т.ч. България, Дания, Балтийските страни и т.н. се присъединиха към пакта „Евро плюс”. Този пакт задължава държавите да се ангажират да транспонират в националните законодателства фискалните правила от току-що изложения от мен Пакт за стабилност и растеж. Това е официален документ на Европейския съюз.
На второ място, което трябва да се знае от вас, когато взимате информирано решение, уважаеми дами и господа, че е в много напреднала фаза приемането на Директива на Европейския съюз – на Комисията и на Парламента, относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки в Европейския съюз. Всички вие вероятно знаете чрез вашите представители в Европейския парламент, че само преди дни пакетът от документи, в т.ч. и въпросната директива, мина през Европейския парламент, с което държавите-членки на Европейския съюз, а България е такава, следва да въведат в националните си законодателства съответните цифрови изражения-ограничители до края на 2013 г. На практика предложенията, които се обсъждат тук, да влязат от началото на 2012 г. тези промени. В този смисъл искам да подчертая, че въпросът не е на избор, а на време дали България ще приеме съответните фискални правила. Това е изводът от всичко, което се случва в Европейския съюз. Разбира се, отново казвам, че никой не казва дали да го направим законодателно или надзаконодателно – на конституционно ниво, това е въпрос на разбиране в парламента, на мнозинство и т.н. от мненията.
Това, което е важно, е българските правила да съответстват н правилата за стабилност и растеж, а те още веднъж подчертавам, са относно дълга – нещо, което ние вече сме направили със Закона за държавния дълг, който беше приет, ако не се лъжа, 2001-2002 г. и който постановява грубо казано (друга е терминология на изложението в закона) да не се надвишава консолидирания държавен дълг към брутния вътрешен продукт – да не надвишава 60%. Сега на практика се предлага да се ограничи дефицитът до 2% дефицит. На пръв поглед 2% изглеждат по-консервативен лимит от Пакта за стабилност и растеж. Но това, което искам също като капацитет на институцията, да ви обърна внимание, че тук говорим за касов дефицит. Докато Европейският съюз говори за дефицит на начислена база, съгласно така наречените „Правила 95”. Нашата практика показва или поне това, което сме изчислявали в Централната банка, че ако дефицит, върху който се споразумеете да подкрепите и бъде заложен, било на конституционно, било на законово ниво (в закон) е 2%, това ни гарантира, че няма да надвишим 3%, които са заложени в ия Пакта за стабилност и растеж – някъде около 0.75% средно е разликата в полза на начислението на европейския дефицит – на дефицита на начислена основа. (Ако бъркам нещо в числата да ме поправи г-н Христов.)
Това, което също е много важно и с това ще приключа по въпроса за дефицита, мисля, че някой го отбеляза тук, мисля проф. Имамов, е че наистина не се споменава нищо в законопроектите, които са внесени, по отношение на още едно правило, което винаги върви с правилото за дефицит, а именно за реализиране на излишъци и резерви в по-добро време. И това е нашето предложение, аз го споделих и на министъра и на заместник министър Горанов, между различните четения, ако е възможно, да се предвиди, че във времена на икономически растеж на практика правителството ще се стреми към балансиран бюджет или формиране на излишъци. Защото това, което видяхме в много страни и това ни отличава от тези страни, е, че ако изходната позиция не е на излишък, много трудно можем да успеем или да оцелеем без външна намеса в случай, че приходите по държавния бюджет се окажат под натиск следствие на икономическия спад. На практика имаме два много добри примера: единият е Румъния, а другият е Естония. Румъния, за разлика от нашите правителства, не трупаше фискални бюджетни излишъци и не формираше фискален резерв и в момента, в който влезе в кризата почука на вратата на Международния валутен фонд. Не че е толкова страшно, но знаете, че си има своята политическа цена, за да могат да оцелеят, за да могат да плащат заплатите и пенсиите. Тук се говори за заплатите и пенсиите. А друга страна, също с валутен борд, която нямаше фискални излишъци и фискални резерви в Централната банка, Естония, се наложи в най-голямата икономическа криза, която отчете около 18% спад на брутния вътрешен продукт за 2009 г., се наложи да предприеме драстични мерки, за да компенсира липсата на такива фискални резерви. Наложи се да ореже заплати и пенсии драстично, капиталови издръжки и т.н. Но това е в подкрепа на нашата теза, в момента Естония е най-бързо растящата държава в Европейския съюз и никой не прави спасителни механизми за Естония, а направиха спасителни механизми за мощната, доскоро представяна и на нас, еврозона.
Разбира се, много е важно, когато се говори за 2% и мисля, че беше обърнато внимание от някой от преждеговорившите, нищо не се говори за форсмажорни обстоятелства. Само този, който е над нас, може да предвиди какво може да се случи, така че е хубаво, когато си поставяме някакви коридори, да имаме все пак някакви изключения, тъй като видяхте една изключително развита, перфектна икономика, каквато е японската, се наложи заради едно земетресение да похарчи огромна част от брутния вътрешен продукт, за да може да настани хората, да оцелеят хората, да ги нахрани след такова бедствие. Така че е много важно да се предвиди, вероятно и в Закона за устройството на държавния бюджет, че при форсмажорни обстоятелства ще може да се формира и по-голям дефицит.
Накрая по отношение на данъците, ако позволите, уважаема г-жо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, отново казвам, че не сме компетентни нашата институция да кажем дали това трябва д се направи на конституционно ниво или някъде на друго. Нека проф. Корнезов и Вие да го решите това нещо. Но категорично е прав г-н Овчаров, когато каза, че догонващите икономики имат нужда от ниски плоски данъци и това го показва и картината в Европейския съюз, за да могат наистина да станат по-богати. Богата икономика няма как да станем с високи данъци. И именно тук ние винаги сме печелили, тъй като сме държава не производител, която не е производител на петрол, не е производител на газ, не сме много богати на богати въглища и руди, а сме печелили вниманието на световната инвестиционна общност, в т.ч. и на българската инвестиционна общност, с ниските данъци. И те са справедливи, тъй като наистина са въведени данъци, които хем са пропорционални и всеки плаща съгласно дохода си еднакво с другите, но са справедливи по отношение на мястото, което търсим в Европейския съюз. Ако погледнете официалното изследване на KPMG – това е втората или най-голямата консултантска фирма в света, ще видите, че от всички страни с плосък данък, които са всичките Балтийски страни, Чешката република, Словакия, Румъния и България на практика всички тези страни са много бързо догонващи, привличат доста капитали за разлика от страните в Западна Европа. Т.е. те имат доста по-сериозно данъчно облагане с преки данъци, доста по-високо, но да не забравяме, че са натрупали доста богатства, които все още имат да харчат.
И не на последно място по важност, имайте предвид, че в момента в Европейския съюз има доста разнопосочни движения, идеи по отношение на данъчното облагане. От една страна, са страните като България, които искат да наваксват, да използват тези предимства, за да могат наистина да станат по-богати, да натрупат капитал. От друга страна обаче са страни, като Германия, като Франция, особено Франция, която много болезнено гледа на по-ниските данъци и особено на плоските данъци – страни, които губят конкурентоспособност. И не случайно се прокарва и дори скоро пробиха през една от големите европейски партии в Европейския парламент, големите държави пробиха и в Европейската комисия и се опитват да налагат, както така наречената обща данъчна основа, от която ние нямаме никакви изгоди да подкрепяме, така и да облагат така наречените финансови транзакции, без да конкретизират защо, още повече в момент, когато няма достигнато решение на глобално ниво Г-20, поради което и България много правилно, заедно с Великобритания, с Словения и с почти всички страни от бившия комунистически блок взе позиция, че не трябва да се бърза. Нека да се види какво ще стане на ниво Г-20 и тогава да се решават тези данъци, тъй като те няма да доведат до нищо, а и очевидно не се използват и по предназначение. Виждаме критиката от вчера на британския премиер Дейвид Камерън към Европейската комисия – при толкова много сгради, трябва да плащаме повече данъци, за да се построят още една сграда за Европейския съвет.
Това е нашето експертно становище. Разбира се, ние оставаме и до края, ако има някакви въпроси, г-жо Председател, за да можем да дадем повече статистика или нещо друго, което е необходимо, на народните представители.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Искров.
Уважаеми колеги, тъй като имаше едно процедурно предложение от г-н Имамов, а то е за отлагане на обсъждането и гласуването на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България за след изборите, ще го подложа на гласуване.
Преди това съм длъжна да припомня разпоредбата на чл. 154, ал. 2 от българската Конституция, че предложението за промяна се разглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му и това е наше задължение, което сме длъжни да изпълним.
В момента присъстват 15 народни представители. Когато става въпрос за процедурни въпроси, съгласно решението за създаването на Временната комисия за обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, решенията по процедурни въпроси се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители. При 15 присъстващи това означава 9. И тъй като започнах с обяснение за това как се гласува, г-жа Михайлова припомни в началото на нейното изказване, че решенията по същество се приемат с 2/3 от присъстващите народни представители, така че при гласуване по същество при 15 присъстващи за необходими 10.
Сега подлагам на гласуване само процедурното предложение на г-н Имамов. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Девет „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Предложението не се приема.
Г-н Имамов, заповядайте.
Алиосман Имамов:
Благодаря, г-жо Председател.
Искам да направя изявление от името на парламентарната група, че ние отсега до изборите няма да участваме в обсъждането и гласуването на този законопроект. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Имамов. Други желаещи за изказване има ли? Заповядайте, г-н Симеонов.
Цветан Симеонов:
Благодаря, г-жо Фидосова. Много сме благодарни затова, че ни давате възможност да изкажем пряко пред народните представители становището си по предложения законопроект. Поради напредналото време ще се стремя да бъда телеграфно кратък.
Цифрите, които са посочени в законопроекта, биха били по-удовлетворителни, ако за преразпределителната роля на бюджета беше ограничението на 35%, така както беше заложено в икономическата програма на ГЕРБ, ако не греша.
Също така считаме, че какъвто и да било дефицит (г-н Искров ме улесни с неговото изказване), заложен като възможност, е нещо, което не е приемливо за бизнеса. Ние бихме искали да виждаме и за в бъдеще възможно най-близко до балансираното състояние на бюджета това, което се предлага. Разбирам обаче затрудненията, слушайки сега и дискусията тук, вероятно тези по-високи цифри са наложени от намерението да се търси консенсус или по-широка подкрепа за предложението. Ние още в процеса на подготовката на този законопроект имахме възможността да кажем нашата позиция, защото направихме срещи и сме изказали нашата подкрепа за един такъв ход на Народното събрание.
Дали е имало широка обществена дискусия? Ще кажа, че да, само Българската търговско-промишлена палата 35%-я ограничител за разпределителната роля на бюджета и балансираните бюджети са дискутирани на нашето общо събрание и те изразяват мнението на 52 хиляди фирми, които представляват повече от половината от бюджета от брутния вътрешен продукт на страната и над 70% от външно-търговския оборот на страната. При това 28 регионални палати във всички области и над 100 браншови организации. В този смисъл аз мисля, при положение, че това са само цифрите на Българската търговско-промишлена палата, сигурно толкова още поне ще бъдат и цифрите след като се издигат данните и за другите работодателски организации, с които това също беше обсъждано.
Какво ще се случи с доходите на населението? Мисля, че това беше въпрос на г-н Имамов. Ще се опитам да дам един доста ясен отговор. Това, което се случи в периода на кризата с доходите на българското население, вижте статистиката, в частния сектор докато ние спорим със синдикатите кое да се вземе предвид като препоръчително – инфлацията или ръста на производителността, върнато 5 години назад, а може и 6 години вече да са станали, в частния сектор заплатите са с ръст по-висок отколкото инфлацията и ръстът на производителността, взети заедно. Ето това ще се случва и за в бъдеще, гарантирам ви, със заплатите в частния сектор. Защо? Защото те се определят от живите компании. А живите компании са компании, които устояват на конкуренцията.
Няма обаче Българската търговско-промишлена палата и нейните членове да се съгласят (изключваме инвалидите, изключваме пенсионерите с най-ниски доходи, а и въобще пенсионерите, защото това е въпрос вече на възможност на бюджета) но във всички други случаи социалната политика и това беше едно от достиженията и на тройната коалиция, че за помощите за безработни въведоха три или пет дена или една седмица да отиват и да полагат някакъв труд, за да получат помощите си, щом като са в работоспособна възраст и добро физическо състояние. Няма позорен труд. И трябва да стане ясно, че ръстът на доходите ще бъде подкрепен от нас само тогава, когато е свързан с увеличена производителност на труда.
Съвсем резонен е въпросът на г-н Овчаров - защо не по-рано? Бихме се радвали още със създаването, с приемането на 10% (плоският) данък за физическите лица и корпоративния за фирмите, още тогава да беше въведено това, което сега се опитват управляващите да въведат, какво щеше да се случи? Щяхме да имаме по-малко администрация сега и щяхме да бъдем много доволни, защото ще се разпростират според чергата си.
Защо в Конституцията, а не другаде? Защото имаме горчивия опит, но сега няма да го възпроизведа, въпреки че и аз съм юрист, точното заглавие на Закона за ограничаване на административните тежести за бизнеса, но видяхме, че този закон е прекрасен закон, знаков закон. Той не работи точно защото може би нивото му не е достатъчно високо. Разбира се, всичко не може да влезе в Конституцията.
Защо с 2/3? За нас, за бизнеса ниските данъци са точно толкова важни, колкото е важно за една държава да бъдат стабилни нейните външни договорености. Знаете квалифицираното мнозинство се прилага за международните договори. В този смисъл за нас това е толкова важно.
Едно от безспорните достижения и аз съм много доволен, че се споменаха тук тези неща, но едно от безспорните достижения, уважаеми господа народни представители, едно от нещата, с които тройната коалиция ще остане с голям положителен знак в икономическата история на България, това са точно тези 10% данък, който беше въведен и това е безспорно преимущество.
В заключение искам само да кажа, че разчитаме на това да осигурите на този продукт на вашето управление едно по-безоблачно бъдеще и по-сигурно съществуване. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Симеонов.
Други желаещи за изказване? Няма. Прекратявам дискусията. Преминаваме към гласуване. В залата присъстват 15 от членовете на Временната комисия за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 154-01-50, внесен на 26 май 2011 г. от група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Един не гласува.
В залата присъстват 15 народни представители. 14 от тях гласуват. Един не гласува. Въпреки, че един не гласува, ще обявя гласуването при 15 присъстващи в залата.
При 15 присъстващи, съгласно решението в пленарна зала за създаване на Временна комисията и за начина на приемане на решенията, решенията по процедурни въпроси се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители. При 15 присъстващи, това са 10. При 10 гласували „за” означава, че приемаме на първо четене Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Любен Корнезов:
Засега минава, но в залата ще бъде отхвърлен.
Искра Фидосова:
Благодаря на всички. Закривам заседанието на Временната комисия.


Председател на
Временната комисия:
Искра Фидосова