П Р О Т О К О Л

№ 5

---

На 09.05.2012 г. /сряда/ от 14.30 часа в зала „Запад” на Народното събрание се проведе редовно заседание на временната комисия.
Списък на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола. Заседанието бе открито в 14.35 часа и беше ръководено от господин Димитър Главчев – председател на комисията при

ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на свързаните лица и комисията назначена със Заповед на Министерски съвет № ФС – 72/21.09.2007 г., която е имала за задача да разгледа, оцени и класира получените оферти в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Провеждане на кампания за утвърждаване на положителния образ на Република България в рамките на ЕС”, относно договор № МС – 108/ 14.12.2007 г. между Министерски съвет и Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft m. b. H.
* * *
/Начало – 14.30 ч./
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Откривам заседанието на Временната комисия към Народното събрание. Пред вас имате дневен ред, по който да протече заседанието. Поканили сме за изслушване лицата по заповед на Министерски съвет № ФС – 72/21.09.2007 г. и освен от Таня Джаджева нямам отговор от друг, който не може да присъства. Тя казва, че поради здравословни причини не може да присъства и след 20 май ще бъде на разположение на комисията. Така или иначе, имате пред себе си дневния ред. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува – който е за?
Гласуване: за – 10, против няма, въздържали се няма.
Тогава ви предлагам да започваме.
Аз ще прочета лицата както са по заповедта, тъй като някои от тях не ги познаваме. Таня Джаджева, която е председател на тогавашната комисия, както вече ви казах, няма да може да присъства.
Следващият в заповедта е господин Ивайло Данаилов. Заповядате, господин Данаилов. Всъщност по-скоро заповядайте за въпроси към господин Ивайло Данаилов.
РОСЕН КАРАДИМОВ: Две процедурни уточнения.
На първо място, бих помолил, ако е възможно, разбира се, да разпоредите след приключването и когато бъде готов, да разполагаме със заверено копие на стенографския протокол от заседанието, както и да бъде дадена възможност да бъдат направени възражения по него, ако това се налага.
Второ, от гледна точка на изключителната важност на работата на комисията и обществената значимост, аз ви моля да ни бъдат раздадени процедурните правила, по които ще бъде извършено изслушването, които би трябвало да са приети от комисията.
Положих усилия, в интернет страницата на парламента, видях, че са приети вътрешни правила на комисията. Но те все още не са обнародвани, не са публикувани. На времето, въпреки че това най-вероятно не е наше задължение, от беглия анализ на стенограмата от заседанието от 3 март на комисията констатирах, че като че ли дори в тези вътрешни правила не е предвидена и регламентирана процедура, която да става изслушването на физическите лица. Това е изключително важно, защото тази процедура гарантира спазването на правата на лицата, които са тука, гарантира ефективността на въпросите на членовете на комисията и най-важното, тя гарантира предмета на самото изслушване. И тъй като аз съм сигурен, че такива правила комисията е приела, но най-вероятно аз не съм могъл да стигна до тях с публичните източници, с които разполагам, ще ви помоля преди самото изслушване ако може да ни ги разясните или още по-добре, да ни ги раздадете, за да знаем кой с колко време разполага, на кои въпроси отговаря, кой може да задава и в каква поредност въпроси, кой може да оспори въпроса, кой може да задава допълнителни въпроси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И аз Ви благодаря. В правилата на комисията е посочено, че когато няма регламентирани правила, се прилагат правилата, които действат при работата на всички останали комисии на парламента. Така че смятам, че колегите няма да излизат от обхвата на това, което е записано в работата на комисиите на Народното събрание. Това го пише в Правилника за организацията на дейността на Народното събрание.
Оттук нататък Вие имате пълното право, ако смятате, че въпросът, който ви се задава, Ви нарушава правата, да не отговаряте на него, а аз специално ще се опитам да огранича членовете на комисията да задават въпрос само по предмета, за който е създадена комисията. Ако всеки един от вас усеща, ако се чувства ощетен от към права, е в правото си да откаже отговор.
РОСЕН КАРАДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз оценявам изключително много Вашия професионализъм и любезност в случая, тъй като става дума за специализирана анкетна комисия, която по дефиниция ползва като правило практиката на постоянните комисии на парламента, когато става дума за организацията на нейната работа, но изслушването и анкетата е особено правомощие на депутатите, което е предвидено, струва ми се, в чл. 74 от Конституцията и чиято подзаконова регламентация е в чл. 92 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, не мисля – тук вече ви говоря и като юрист, че би било добър подход да приложите по аналогия изобщо правилата на другите комисии, защото тези правила не предполагат такъв тип анкетни изслушвания.
Правомощието да говорят и задължението да говорят министри пред комисиите и длъжностни лица, е различно от правото на парламента да изслушва физически лица. Когато се изслушват физически лица, би трябвало процедурата да бъде регламентирана различно от формите на парламентарния контрол, както между впрочем е и логиката и смисълът и на Конституцията, и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Когато в правото съществува празнота, а аз разбирам, че такава съществува от гледна точка на нарочно приети процедурни правила на комисията, за да се излезе от тази ситуация и все пак да има някакъв регламент, за да не се окажем в ситуация на невъзможност да свършим работата, за която сме се събрали днес тук, обикновено се подхожда при празнота в правото към аналогия на правото и се прилага най-близката до хипотезата съществуваща правна норма. Аз не мисля, че правилата на постоянните комисии са такава норма, но бих предложил с цялото неудобство на това, което правя, защото ние не сме тук да предлагаме, а да бъдем изслушвани, бих предложил ако прилагате аналогия, да приложите чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който изрично регламентира процедурата на изслушване пред парламента. Действително става дума за изслушване пред комисия, а не пред пленарна зала, но като че ли тази правна норма е най-близка до хипотезата, в която ние се намираме.
Тази хипотеза предвижда изложение на вносителя, който иска искането – под „вносителя” разбирайте по аналогия – това е комисията, което предполага изложение от Вас най-вероятно, господин председателю, с мотивация на това, за какво е искането и какво трябва да бъде установено, след което чл. 99 предвижда отговор на лицето, което е изслушвано въз основа на това изложение, след което въпросният текст дава право на представители на всяка парламентарна група в рамките до две минути – разбирайте: време, предвидено за пленарна зала, да зададат допълнителни въпроси, на което, казва правилникът, лицето отговаря заедно на всички въпроси. Ако вие нямате нищо против, може би - предлагам и си позволявам да ви предложа да спазваме такава процедура, която е най-близко до акт, приет от този парламент, и то във връзка с такъв тип дейност.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И аз Ви благодаря.
Господни Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Ние сме твърде далеч от процедурата, която предлагате. Второ, в този парламент имаме прецедент и на нормална работа и това беше временната комисия с полицейското насилие, която се занимаваше. По този начин да влизаме в една сложна и тромава процедура, където едва ли ще успеем да изясним обективните обстоятелства по този начин, освен изрично да политизираме цялата процедура, аз смятам, че в другата комисия по този начин дадоха информация и хора от МВР, и от органите на Прокуратурата, и други длъжностни лица. Така че смятам, че в случая нито се касае за по-чувствителна информация – и класифицирана и т.н., така че съвсем нормално можем, без да усложняваме, на практика до безкрайност да влачим тази процедура, да стигнем до обективната истина и да имаме едни прости обяснения за едни обстоятелства, за които не е нужна по-сложна процедура и в пленарна зала да бъдат по някакъв начин изяснени. Оттам нататък докладът на комисията, естествено, ще бъде разискван в пленарна зала и така си е и по нашия правилник. Така че смятам, че няма нужда от такъв вид процедура.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Още повече, че ви казах, че всеки един от вас ако усети нарушение на гражданските си права, може да се възползва от правото си да откаже отговор.
РОСЕН КАРАДИМОВ: Ако не злоупотребявам с Вашето доверие, аз, разбира се, Ви благодаря, господин председател, за професионалния подход. Искам само да направя една забележка. Процедурата предполага деполитизиране, тя не предполага политизиране. Политизирането се предполага, когато водим един свободен разговор и всеки може да излага някакви становища под формата на въпрос или на отговор. Аз не мисля, че в добрата парламентарна практика процедурата е нещо грешно. Доколкото имам информация, по процедура изслушват всички анкетни комисии във всички парламенти, защото другото има опасност да се превърне в един свободен разговор и аз нямам нищо против това, господин председател. Моля да бъда правилно разбран, но той принизява статуса на парламентарна анкетна комисия, защото този статус е изключително висок статус. Той е облечен с обществено доверие. Той е облечен с надежди, той е облечен с убеденост, че има гаранции и ако просто ще проведем един обикновен разговор, а ще сложим смокиновото листо на висшия парламентаризъм, някак си това мен ме обижда като гражданин. Казвам ви го честно - абстрахирам се от качеството си на участващ в комисията. След като така преценява комисията, в крайна сметка ние сме длъжни да се подчиним и затова сме тук. Така че аз още веднъж благодаря на Вас господин председател, за отделеното време, както и на уважаемите членове на комисията, ако съм загубил по някакъв начин тяхното ценно време.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И аз Ви благодаря, господин Карадимов. Разбира се, че копие от стенограмата ще Ви бъде предоставено и ще имате възможност да направите възражения, ако имате такива. Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Аз също смятам, че процедурата, която предложи господин Карадимов, в никакъв случай не води до протакане до безкрайност, както каза господин Радев. Напротив, според мен тя беше най-кратката възможна и аз не виждам как може да се измени. Ако имате предложение за по-кратка процедура от тази, която беше предложена, аз ще се учудя, но с удоволствие ще го обсъдим. Така че аз нямам усещането, че тази процедура е прекалено дълга; напротив, мисля, че по-кратка от нея не може да има. Затова просто не можах да разбера какви са доводите срещу нея.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Бихте ли дали предложение какво да гласува комисията?
АНТОН КУТЕВ: Да, разбира се че ще предложа да се гласува тази процедура, която беше предложена, да гласуваме процедурата, в която имаше няколко ясни съставки. Ако трябва, може да я повторим.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви да повторите ясните съставки на процедурата и да ми я дадете в писмен вид, за да я подложа на гласуване.
Госпожа Дукова, заповядайте!
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Карадимов, явно като опитен консултант се впускате в някакви процедурни хватки и твърде рано преди да сте започнали самото изслушване, се опитвате да бъдете обиден. Аз имам процедурно предложение да започнем съществената работа, защото тя е важна, въпреки че парламентарната група на БСП казваше, че няма съществени въпроси които да се разглеждат и ние не бихме искали да ги протакаме. Според нас има твърде съществени въпроси. Аз Ви моля да подходим към конкретна работа.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Господин председателю, правя процедурно предложение да отложим днешното заседание и Вие като председател, ако искате, подпомогнат и от Вашите колеги от мнозинството, да ни предложите процедурен ред, по който да минават заседанията на комисията при изслушване на хора, които по решение на комисията сме поканили, защото онова, което каза господин Радев, е несъотносимо към този тип заседания на Комисията Хохегер. В комисията по полицейското насилие бяхте само Вие и можете колкото, когато и където искате да си говорите с лицата, които сте поканили. Тук не мисля, че можем да следваме този ред. Той е и неуместен.
Второ, след като не се предлагат някакви правила, все пак се опитайте да ми обясните представата си за начина, по който ще протече това заседание, какво очакваме от хората, които сме поканили, по колко въпроса имаме право да задаваме, имаме ли право на отношение, на възражение, изобщо по какви правила правим сега заседанието и какво очакваме да задаваме като въпроси и съответно да изясним като тема.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За коя дата предлагате да се отложи заседанието на комисията?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: До първата възможна, в която сте готови да ни предложите процедурни правила.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря. Господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Още на първото заседание на тази комисия ние сме приели правила за работата на комисията. Ви също присъствахте. Правилата бяха гласувани. Там ясно е казано как и по какъв начин процедираме в различните случаи. Между впрочем, искам да ви кажа, че тези правила бяха в 95% идентични с правилата на другата комисия, само че там, да кажем, че имаше малко по-засилени правила, с оглед класифицираната информация, с която боравеше комисията, разследваща случаите за полицейско насилие. Тези правила са приети. Приети са на заседание на тази комисия. Пак искам да ви напомня, че на първото си заседание ние ги приехме всички тук присъстващи, така че на тук поканените наши гости трябва да им е ясно, че ние не сме съд, не сме прокуратура, нямаме особени процесуални правила. Всеки, който смята, че не иска да отговори на някакъв въпрос или той би навредил по някакъв начин на него, има право да не отговаря. Така че правилата са много прости. Ние имаме да изясним няколко момента от представената ни документация. Оттам нататък, естествено, право на тук присъстващите е да отговорят на въпросите или да не отговорят. Ние не сме съд, не сме прокуратура. Пак казвам, приели сме правилник и според него действаме.
Казваме към кого има въпрос. Всеки един член от комисията може да задава въпроси, свързани с работата на тази комисия. Оттам нататък, с оглед отговорите на нашите гости вече дали ще има допълнителни въпроси, формулирани и т.н., мисля, че това е нормалният ред, по който ако искате по някакъв начин и се притеснявате, че не трябва това изслушване да се състои днес или в някой друг ден - аз преценявам, че и нашите гости щом са тук, те също не се притесняват от това изслушване - то по никакъв начин не може да навреди нито на тях, нито на членове на техни семейства и т.н Това е процедурата, съвсем проста е. Няма смисъл да правим сложни процедури. Ние не сме нито съд, нито разследващи органи. Така че правилата, които приехме за работа на комисията, са напълно достатъчни.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Радев. Това вече стана ясно.
Подлагам на гласуване предложението на господин Найденов да се отложи заседанието на комисията. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 2, против – 7, въздържали се 2.
Преминаваме към изслушване на лицата, които са призовани на днешното заседание. Моля ви да се представите. Господин Данаилов вече се представи.
РОСЕН КАРАДИМОВ.
РОСАНКА ГЮРОВА – главен счетоводител по времето на изпълнение на договора.
МАРГАРИТА ДИМИТРОВА – държавен експерт по Дело „Обществени поръчки”.
АДРИАНА ВАСИЛЕВА – началник на отдел към този момент, към онзи момент – главен експерт по дело „Обществени поръчки”.
ВЕСЕЛИН ДАКОВ – директор на „Правителствена канцелария” и към онзи, и към този момент.
СЕВДАЛИН МАВРОВ – бивш главен секретар на Министерски съвет.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря ви.
Колеги, имате думата за въпроси на базата на документите и фактите, с които сте се запознали.
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Според мен – по процедурата на протичане на заседанието – според мен все пак е уместно, колегите ще си зададат въпросите, но би трябвало по някакъв начин да дадете представа за какво ние сме ги извикали тия хора. Тоест, най-малкото, според мен, е редно да кажем къде се намираме, какво правим, какво искаме от тях и тогава вече може някой да зададе въпроси. Обаче някой би трябвало да изнесе ясна представа за какво са тук. Ние може и знаем, те не знам какъв документ са получили точно и какво знаят и за да не се получава кръстосан разпит, което според мен не е добрата парламентарна практика, независимо откъде си мислите, че я взимате; затова според мен е редно да изнесете, доколкото е възможно Вие като председател на комисията, едно експозе какво правим тук, кои сме точно, защо сме ги извикали, защо точно тях. Помните, имахме спорове кои да са хората, които да дойдат. Тоест, според мен редът не е такъв, да почнат колегите да задават кръстосано въпроси. Просто не е добра парламентарна практика. Поне така ми се струва.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз смятам, че ако има човек, който да не е наясно за какво се намира тук, това сте само Вие. Недейте да принизявате и да смятате, че е толкова ниска интелигентността на хората, които са дошли тук. Едва ли има някой от тях, който не знае за какво е тук. Така че, нека да опитаме по правилата, които са се спазвали във всички останали анкетни комисии в парламента досега, а не да създаваме нови процедурни правила специално за тази комисия. Колкото и да Ви се струва, че тази комисия е специална, тя не е такава; в смисъла, в който Вие влагате, не е специална. Тя не се различава от останалите временни анкетни парламентарни комисии по нищо.
Заповядайте за въпроси, колеги. Кой има някакви въпроси?
СНЕЖАНА ДУКОВА: Тъй като според мен тук са поканени повече колеги като физически лица, както те се изразиха, аз миналия път имах един въпрос, на който не получих отговор, но те всички ще знаят, че договорът, който е сключен, без да има такава изрична клауза по договора всички документи да бъдат на английски език, аз обаче не получих такъв отговор защо документите не са преведени и защо са на английски език.
Тогава колегите от БСП възразиха, че всички владеем английски език, знаем този език. Аз бих искала преди да започнем, тъй като вие също ще отговаряте и явно сте добре запознати с това, ще дам един тест. Нека да се попълни, за да видим нивото на всички колеги по английски език. Този тест е твърде елементарен, твърде посредствен.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте, господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги уважаеми гости, уважаеми журналисти, мисля, че главният въпрос, който трябва да се постави към господин Данаилов, към господин Карадимов, към останалите гости е въпросът, който е в заглавието на комисията: какво е свършено от Хохегер и как е отчетено то. Това е въпросът, който вълнува обществото, защото ние не можем да намерим все още отчетни документи. Може би с вашите разкази и вашите свидетелски показания ще обясните точка по точка какво е свършено по договора, който е сключен, какви са материалите, които са представени като отчети, защото има много съмнителни неща в тоя договор, примерно, разходки на журналисти, вечери, обеди.
По-конкретно, към господин Карадимов: Вие сте дали становище за предпочитане, за избиране на фирмата, където казвате, че е предложил оригинални идеи, които включват създаване на консултативен съвет от независими експерти и създаване на европейски пресцентър по проекта. Това били положителните неща. А как работеха тези съвет и пресцентър? Колко е платено за тях? И нещо любопитно: госпожа Меглена Кунева получавала ли е средства за участието си в консултативния съвет? Защото е предложена за член. Въобще каква беше дейността на тези органи, които определиха и наложиха да бъде предпочетен Хохегер?
Засега това са ми въпросите. По-нататък ще предложа да разширим кръга на лицата, които биха могли да ни отговорят, но кажете все пак как се отчетоха нещата и какво беше свършено?
Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Лаков. Заповядайте, господин Карадимов.
РОСЕН КАРАДИМОВ: Господин председателю, опасявам се, че тестът по английски и въпросът само потвърждават правотата на това, с което започнах. Аз бих желал обаче, защото казахте, че трябва да имаме гаранции, първо да потвърдите въз основа на писмото, с което съм поканен, да потвърдите качеството, в което съм поканен и предмета на обсъждането. Според писмото и според дневния ред на комисията днес ние сме поканени като членове на комисията, аз – като консултант към комисията с предмет на обсъждане договор, който е договор МС-108/14.12.2007 г. между Министерски съвет и д-р Хохегер с предмет провеждане на кампания за утвърждаване на положителния образ на Република България в рамките на Европейския съюз. Нали няма недоразумения по този въпрос? Казах, че може би бях прав, защото когато не се изчисти процедурата, ние всеки път можем да се връщаме към подобен тип уточнения. Това имах предвид.
Аз съм убеден, че членовете на тази комисия достатъчно добре познават материята, с която се работи и предмета, който днес трябва да обсъждаме. В тази връзка, ако ми позволите в рамките на две минути, защото вече имам реални съмнения, бих желал да очертая за уважаемата комисия как изглежда една процедура за обществените поръчки. Тя започва с откриване на обществената поръчка, която се прави от възложителя и се обнародва в регистъра на обществените поръчки. Следва решение на възложителя, с което се определят съществените елементи на поръчката - съвсем кратко, говоря. Следва формиране на комисията със заповед на възложителя, която има строго определен по закон предмет: оценка и класиране на оферти. Тъй като имаше персонално зададен към мен въпрос и доста неудачно вметване за консултанта, възложителят с тази заповед, казва законът - между другото, и в неговата редакция между 2006 и 2008 г. към изследвания от комисията период - възложителят, казва законът, може да назначи консултант към въпросната комисия. Докладът на консултанта, моя милост в случая, с който вие разполагате, казва законът, се прилага към протокола на комисията.
В момента, в който комисията приключи своята работа със съответния протокол, тя преустановява своята дейност.
Уважаеми дами и господа, подготовката на договора, сключването на договора, изпълнението по договора и контролът по договора не е предмет на тази комисия и когато исках да уточним предмета на обсъждането, то беше защото виждам в самата покана заложена вътрешна нерешима противоречивост. Няма как да поканим членовете на комисията и консултанта към комисията в това им качество на тема договор, сключване и изпълнение. Това по закон не е възможно. По закон не е възможно член на комисията да има отношение, още по-малко консултантът, към изпълнението на съответния договор.
Това вътрешно противоречие, извинявайте за грубата аналогия, но в гражданския исков процес на това му се казва: исковата молба е недопустима. Тя изобщо не се гледа по същество.
Ако вие бяхте отправили искане с въпроси да ни попитате защо едната фирма е класирана на първо място, с какво тя е по-добра от другата, колко пъти е заседавала комисията, има ли някакво вмешателство върху комисията – о кей, да, съгласен съм, това щеше да бъде подходящ предмет за качеството, в което сме тук. И понеже аз си направих труда и изчетох внимателно стенограмите, поне публикуваните на комисията, вие взимате едно решение да поканите физически лица въз основа на определено качество, а не изобщо. Ако аз се окажа прав в моята логика – не претендирам на нея, въпреки че имам самочувствие на добър юрист – това ще означава две неща: или че аз съм поканен в качеството си на консултант, но не мога да отговарям за договора, защото аз съм приложил своето становище или разполагате с него, или вие ме викате да говоря за договора, но в друго качество, не като консултант. И тъй като другото основание, на което може да го направите, е медийни публикации, а моето име не се е появило в такива до този момент, аз започвам да си мисля, че част от целта е след това заседание да се появи медийната публикация и тогава въз основа на нея да поискате изслушването.
Като приключвам с тази чисто формална юридическа логика, но пак ви казвам: процедурата, поредността и логиката в тези неща са ключови не от гледна точка на нашите права – ние наистина можем да кажем „не искам да отговоря” – те са ключови от гледна точка на ефективността на работата, защото ако моята теза е вярна, а аз съм готов да се подпиша под такъв правен анализ, поне четирима човека от присъстващите тук нямат отношение към днешната тема на обсъждането. Доколкото мога все пак обаче по някакъв начин да ви отговоря, бих ви отговорил, че аз не знам какво е свършено и не знам как е отчетено, защото юридически не съм бил длъжен да знам и защото фактически това е така.
На втория въпрос още по-малко мога да отговоря, защото въпросът е свързан с конкретни изпълнения по отношение на договора. Аз ще ви кажа това, което е моето мнение и мисля, че трябва да е записано в становището, доколкото имам спомен, защото все пак, разберете, това е 2007 година. В 2007 г. въпросният борд беше добра идея, защото България имаше нужда да се чуват различни мнения и становища за това, което е свършено тук. Това са вече, разбира се, съвсем други въпроси. Аз съм изкушен и бих влязъл в такъв тип разговор, независимо от цялата формална юридическа схоластика, която ви дадох, но представете си в момента, защото в крайна сметка въпросът ще опре и до това, имало ли е нужда от такъв договор, от такава поръчка. Пак ви казвам: формално аз нямам отношение към това, обаче представете си днес ситуацията Шенген, господа от управляващите, нали си представяте как изглеждат намерените 60 килограма на Русе по нашите телевизии и как биха изглеждали тези 60 килограма по CNN или ЕВРОНЮЗ. Бога ми, обидно ми е, че ги няма по ЕВРОНЮЗ и не бих осъдил никой, ако е направил необходимото те да се появят по ЕВРОНЮЗ.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Карадимов. Тестовете, естествено, както казахме в началото, ако усещате, че нещо ви накърнява гражданските права, не ги попълвайте, разбира се. Така че за тестовете очевидно това е в оня раздел. Господин Радев, заповядайте!
ЕМИЛ РАДЕВ: Тъй като колегата направи едно изявление, че не може да отговаря за изпълнението и за сключването на договора, аз ще си позволя да задавам въпроси, свързани точно с процедурата по провеждане на обществената поръчка.
Моят първи въпрос е към членовете на комисията: съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗОП, комисията се състои най-малко от трима членове, единият от които задължително е правоспособен юрист. Останалите лица са притежаващи необходимата професионална квалификация и практически опит в съответствие с обекта и сложността на поръчката. Това е императивна норма от закона. Има много добра и съдебна практика по този въпрос. Могат ли членовете на комисията каква точно им е професионалната квалификация и практическият опит във връзка именно с тази обществена поръчка, разполагат ли те с такава.
Вторият ми въпрос също така е насочен към самата поръчка. Съгласно чл. 45, ал. 9 от ЗОП и чл. 3, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗОП, действащ тогава, обществената поръчка е трябвало да бъде обявена в Официалния вестник на Европейския съюз, над праговете, които изискват императивно обявяване на тази поръчка там, защо тази поръчка не е обявена в официалния вестник на Европейския съюз.
Твърди се, че е обявена поръчката.
АДРИАНА ВАСИЛЕВА: При нас е копие от документацията, която ви е предоставена. Поръчката е обявена. Мога да ви кажа: има и обратна разписка. Този документ е във вашите документи.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Смятате ли, че в срок е обявена тази поръчка в европейския вестник?
АДРИАНА ВАСИЛЕВА: Да, мисля, че е в срок. Самата процедура е проверявана от Сметна палата. Не са констатирани нарушения във връзка с откриването и провеждането на процедурата като такава.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз твърдя, че не е обявено в срок в европейския вестник.
ЕМИЛ РАДЕВ: Нека да почнем с първия въпрос. По втория въпрос – ще ни предоставите този документ. Лесно се изчислява дали е в срок или не. Това, че някой го е проверявал и не го е видял или поради някакви други обстоятелства е премълчал този факт, също на тази комисия това й е предметът – да види има ли нарушение или няма.
АНТОН КУТЕВ: Аз имам въпрос към господин Радев. Вие в момента задавате въпроси, или имате твърдения? Защото това, което чух от Вас, беше твърдение - и от г-н председателя - Вие твърдите, че поръчката не е в срок. Ако Вие имате основание да твърдите, че поръчката не е в срок, а тук видях документи, които казват обратното срещу Вашето твърдение, значи, ние тук сме се събрали, за да установим. Редното според мен е да ги питаме да отговорят. Но когато Вие започвате да твърдите нещо, което се различава от тях, при това без да предоставите документи, според мен Вие правите внушения, които не са добра парламентарна практика, за пореден път казвам. За днес за втори път ми се налага да отбележа, че практиката, която използваме тук, не е добрата парламентарна практика.
ЕМИЛ РАДЕВ: Вие твърдите, че са в срок, или не са в срок? Аз твърдя, че не са в срок. Нека някой в момента на база на документите – виждам, че тук присъстващите имат документите, те са се занимавали с това нещо, нека да ме опровергаят, че е в срок.
АНТОН КУТЕВ: Господин председателю, в този случай аз смятам, че господин Радев злоупотребява с положението си на депутат, защото той си позволява от правото си на депутат да отправя твърдения, които са непотвърдени. Аз нямам нищо против, ако той потвърди тези твърдения с документи и тогава можем да кажем дали са в срок или не са, но да застане срещу документи и да твърди, че поръчката не е в срок, при положение, че няма доказателства за обратното, това според мен се нарича лоша парламентарна практика в най-мекия му вариант. Може да се използват по-груби думи, аз ще се въздържа.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Кутев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Господин Кутев, отрицателни факти нямам намерение да доказвам. Задавам въпроса, ако членовете на комисията и длъжностните лица, които са се занимавали с тази обществена поръчка смятат, че е в срок, нека те да ни кажат - има дати, разполагат с документацията. Така че нека да ме опровергаят. Аз задавам въпроса защо не е обявена. Ако е обявена в срок, ето, сега е моментът да го кажат.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За Вас доклад на Агенция „Държавна финансова инспекция” достатъчно доказателство ли е, че не е била обявена в срок поръчката, в европейския вестник?
АНТОН КУТЕВ: Същият доклад на Държавната финансова инспекция ли беше. Става дума за същия доклад, който гледахме, в който се твърдеше, доколкото си спомням, че в поръчката няма условия за подизпълнител, за същия доклад ли става дума? След това се наложи да пращат следващ, в който да ни обясняват защо така са го твърдели? Нали за същия доклад говорите?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Абсолютно за същия, да. Какво Ви смущава в този доклад?
АНТОН КУТЕВ: Смятам, че в този доклад има фактологични грешки, което стана очевидно впоследствие.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Значи не е достатъчно доказателство доклад на Агенция „Държавна финансова инспекция”?
АНТОН КУТЕВ: Очевидно не е достатъчно доказателство при положение, че в него има очевидни фактологически грешки, противоречащи на договора, който е приложен от същата агенция.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Договора го има, но не е обявен в срок в Европейския вестник. Това е констатацията на Агенция „Държавна финансова инспекция”.
ИВАН НАЙДЕНОВ: Искам да задам въпроса и към Вас, и към господин Радев защо след като имате някакви очаквания във връзка с отговорите на хората, които сме поканили, не кажете какви са Вашите констатации и не потърсите обясненията? Защо се изживявате като следователи и като разпитващи лица, след като твърдите, че тази комисия не е специализирана и тя не е съд? Защо не кажете „Имаме констатация в доклад на Агенцията за държавен финансов контрол и искаме да разберем в какви срокове и кога е обявена, къде е обявена и прочее обществената поръчка? Какво толкова трудно има и какво толкова тайно има в това, да го кажете пред цялата комисия?
ЕМИЛ РАДЕВ: Много добре, че се изявявате като адвокат. Явно тук леко се разменят ролите. Аз пак казах: Според мен, констатациите и документите водят до това, че не е обявен в срок. Може да има други причини, може да има някакви други законови о снования, които да не са в документацията, която не и представена. Аз задавам въпрос защо не е обявена в срок. Ако някой каже, че е в срок или че е изпратена, а не е обявена или поради някакви други обективни причини - аз зададох няколко въпроса и желая да получа отговор, който може да е какъвто преценят участниците тук.
Целта на това събиране на тази комисия е да изясни обективната истина – такава, каквато участниците в тази процедура са я видели. Те имат малко повече от нас представа от документите. Така че оставете ги, дайте им възможност все пак да отговорят.
ИВАЙЛО ДАНАИЛОВ: Какво общо имам аз или тази комисия кога е пратено и кога не е пратено това нещо? Ние не решаваме такива неща на комисията – дали да го пращаме или да не го пращаме. Ние приемаме някакъв договор.
ЕМИЛ РАДЕВ: Тук има представители, които са подписали в качеството си на възложител и представляващи възложителя. Кажете, че нямате информация Вие специално, който има информация, можете да не ми отговорите на въпроса.
ИВАЙЛО ДАНАИЛОВ: Първият въпрос беше какво правя в тази комисия. Това ми е работата, по принцип съм журналист, работил съм пиар, в кабинета отговарях за някои от тези дейности и затова съм в тази комисия. Такава ми е професията.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Данаилов.
Доколкото разбрах, в началото господин Карадимов каза, че не може член, който е член на този комисия, после да приема изпълнението на договора. Правилно ли разбрах какво казахте? И в този смисъл е некоректно задаването на въпрос по изпълнение на договора към Вас?
РОСЕН КАРАДИМОВ: В смисъл, че ако качеството, в което са тук членовете на комисията, аз като консултант към комисията, това им качество не предполага знание и участие в сключването, изпълнението и контрола върху договора. Може би някой има информация, но тя не е в това качество, разбирате ли? Извинявайте, аз може би наистина много се формализирам, но съм убеден, че формалният подход и процедурата в такива случаи решават нещата. Неслучайно сложни процеси като гражданският и наказателният са толкова сложно регламентирани. Затова не е въпрос на заяждане, нали разбирате?
Така че, да, решихме, това са правилата, вие решихте. Така че всеки отговаря за всичко. В тоя смисъл който има някакво отношение, би трябвало да каже, ако има такъв въпрос.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, но въпросът ми беше: мисля, че изразихте твърдението, че човек, който е член на тази комисия, не може да участва по приемането на договора?
РОСЕН КАРАДИМОВ: Не, не. Може би не съм се изразил правилно.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Защото има един такъв тук, който е бил член на тази комисия и е приемал договори.
РАСЕН КАРАДИМОВ: Извинявайте, нямам предвид това. Ще доуточня. Грешката е моя, тя е юридическа.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ако аз съм се объркал, ще прегледаме стенограмата и ще видим. Но Вие казахте, че несъвместимо е да бъдеш член на тая комисия и след това да приемаш...
РОСЕН КАРАДИМОВ: Грешката е моя, господин председател. Правилно сте разбрали. Точната терминология е така: Членството в комисията не предполага по никакъв начин ангажимент към сключването, подписването или контрола.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това безусловно е така, само че въпросът, който Ви зададе колегата Венцислав Лаков, беше точно по Вашето становище, в което Вие сте изразили, че преимущество на офертата, един от елементите за да спечели, да натежи към нея тя да заеме първо място, е наличието на консултативен съвет. Ако се върнем към въпроса след всичко това, което си изговорихме в продължение на около 15-20 минути след това, който е съвсем конкретен въпрос по становище, което Вие сте подписали и сте дали в тази комисия, аз не чух нещо да отговорите на този въпрос.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Искам отново да повторя въпроса си, този път отново към всички. Някой знае ли какво е свършила тази комисия и с какво е отчела дейността си, от всички присъстващи тук, защото това е предмет на работата на нашата комисия.
Господин Карадимов, понеже казахте, че ни Ви интересува какво е свършено и какво е отчетено, към Вас лично: колко струва това становище, какъв хонорар получихте, или и това не Ви е известно?
Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря все пак, господин председател, че ми дадохте думата. Този въпрос показва неправилния ред, по който работим и аз призовавам колегите от БСП – затова гласувах „въздържал се” на това, което те предложиха – и колегите от ГЕРБ да се върнем към една нормалност на работата. Не може ние да викаме за изслушване хора, които са изпълнявали процедурата по обществени поръчки, по която аз като човек, който познавам и буквата, и духа на Закона за обществени поръчки, защото съм го правил лично и всичките му поправки до 2009 г. съм ги правил лично, и в тази процедура, както тук е обявена и с документите, които Вие сте ми предоставили, господин председател, няма никакво нарушение на процедурата за провеждане на обществена поръчка по Закона за обществените поръчки. Затова аз искам да ви върна към нещо –от въпроса на колегата черпя това право.
Първо, ние трябва да се запознаем с фактологията. Той пита относно изпълнението още на първото заседание, аз питах Сметната палата, питах Вас и всички ние като комисия попитахме и възложихме да бъде преведен документът и да бъде направен анализ на изпълнението на обществената поръчка, съобразно офертата и заданието, което е получено.
След като имаме всички факти, тогава според мен, уважаеми господин председателю и уважаеми колеги, можем да викаме и да изслушваме участниците в процедури, участниците в приемането, длъжностните лица, които са приели доклада за изпълнението и одобрили и да задаваме уточняващи въпроси. При положение, че ние нямаме абсолютно никаква информация какво е възложено, какво е изпълнено, какво е отчетено, ние тук викаме хора, които по Закона за обществените поръчки са били комисия и са изпълнили абсолютно перфектно цялата процедура. Готов съм да споря с господин Радев и с когото искате - който юрист ми дадете насреща - къде е нарушен Законът за обществените поръчки.
Нещо повече, аз виждам уведомлението, което по закон трябва да се направи: обявление за възлагане на обществена поръчка. То е там, където трябва да бъде дадено. Не виждам къде тук и какво е нарушено. Ако вие имате точни данни, че това заявление, подадено пет дни след изтичане на срока за подаване, сте длъжни да ни покажете тези документи преди началото на комисията, да се запознаем всички с тях и ние самите да констатираме, както констатирахме, примерно, че обществената поръчка е платена 100% авансово и за мен това е порок. И аз го признавам тоя порок. Обаче видях документите.
Ако тук ще си играем на следователи, повярвайте ми, двадесет години парламентарен стаж имам, може да си играем колкото си искате. Не смятайте, че сте по-опитни. Въпросът е друг: бива ли да позволим да вървим ние самите по грешен ред? Правилния ред го зададохме на първото заседание и ако нямаме документите, с които да се запознаем, моето процедурно предложение е да прекратим каквито и да било изслушвания, да продължим работата по фактическото запознаване със същината на материята и едва тогава да започнем да викаме участниците съобразно волята на комисията, на отделните членове, съобразно питанията, които имаме, неизяснените моменти и т.н. Аз категорично се противопоставям против това, да бъде викана една комисия, която отговаря за провеждане на процедура, която е назначена по ЗОП, свършила си е работата по ЗОП, направила е доклад, предала го е и съобразно този доклад, първо, ние нямаме право по целесъобразност да преценяваме. Ние нямаме право да преценяваме по целесъобразност.
Аз приемам, че в един момент може би ще се спрем и на този въпрос, когато пишем нашите констатации, но ние не можем сега да питаме тях по целесъобразност, защото законът не им вменява такава функция, първо.
Второ, ние не разполагаме с отчета – преведен, анализиран и даден ние да се запознаем. Затова, господин председател, да не бъда голословен. Вместо да си пишем тестове на английски, вие сте написали правилните писма, възложено е на Сметната палата, възложено е да се направи превод на отчета за изпълнението на обществената поръчка, да се запознаем с фактологията и тогава да викаме. Това е моето процедурно предложение. Иначе започваме да питаме и повярвайте ми, ще се включим всички в питането, даже и в отговорите. Няма да спечели комисията от това. Това искам да ви кажа. С евтини въпроси няма как да стане. Не може да установите факт и обстоятелство относно съдържанието на обществената поръчка изпълнението от комисията, която провежда процедурата по възлагане. Няма как да установите такъв факт, какъвто въпрос зададе колегата. Ето безсмислието на задаване на такъв тип въпроси. Не може точно това да установите.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Цонев. Аз призовавам всички колеги наистина да се ограничат във въпросите си към физическите лица, които сме извикали да изслушваме в качеството им, за което сме ги извикали, тоест като членове на тази комисия и да не излизаме от този предмет.
Едновременно с това обаче аз не мога да се съглася с Вас, с господин Цонев, че трябва да чакаме резултатите от изпълнението, тъй като стана ясно, че те нямат никакво отношение към изпълнението. За какво да чакаме резултатите от изпълнението, за да ги питаме по нещо, към което те нямат никакво отношение?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, господин председател, не допускайте въпроси – Вие сте председател – като въпроса на колегата Лаков, които засягат неща, за които те по закон не са отговорни. Това е молбата ми. Ако искате да правим така. Допускайте въпроси относно процедурата. В закона ясно са описани компетенциите на комисията, която е пред нас днес, само по закона, добре, съгласен съм.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Казах да се ограничават във въпроси, които са в качеството, за което са тука.
Господин Лаков зададе съвсем простичък въпрос по становище, което консултантът, член на комисия ФС 72-20/21.09.2007 г. господин Росен Карадимов е дал точно в това си качество, на което до този момент ние не получаваме отговор, а се водят разговори „за луната” в момента горе-долу.
Въпросът на господин Лаков не беше такъв. Погледнете стенограмата, вижте какъв е въпросът. Нека наистина, моля и гостите тук, които са на изслушване: отговаряйте на въпросите, които ви се задават, за да бъдат коректни моите колеги към вас, да ви задават само в качеството, за което сте тука, за което ви благодаря предварително.
Господин Карадимов, ще отговорите ли на въпроса, който Ви зададе господин Лаков относно Вашето становище в качеството си на консултант и член на комисията, която е създадена със заповед ФС 72/21.09.2007 г. - много пунктуален ще бъда, за да спазя всичко, за да разберете точно за какво Ви пита колегата Лаков? Ако искате, да Ви повтори въпроса: С какво сте се убедили Вие в предимствата на офертата на господин Хохегер поради това, че там има консултативен съвет, ако мога да перифразирам така въпроса? Мисля, че това беше смисълът на въпроса.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Само да обясня на господин Цонев. Голяма част от присъстващите тук освен че са членове на тази комисия, те продължават и след създаването на комисията да работят като съветници в Министерския съвет. В този смисъл до тях достига обратна информация по изпълнение на договора. Някои от тях също участват в приемането на документите, а нашата идея и целта на нашата комисия е да съберем всички факти и сведения, които са станали достояние до медиите, а също и от извора, защото оттам излиза към медиите. В този смисъл въпросът ми е отворен и очаквам да получа някакъв отговор от всички присъстващи.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:Аз имам един въпрос. Ако Вие сигурно не разполагате с това становище, нямате го пред себе си най-вероятно, единствено ме притеснява липсата на дата на това становище. Смятате ли, че това е необходим реквизит за всяко едно становище, или не – като юрист?
РОСЕН КАРАДИМОВ: По силата на закона становището се прилага към протокола. Ако становището не е приложено към протокола и датата на протокола, в която комисията взима окончателното решение, това не би било закон. Ако уточните - едно терминологично уточнение. Аз не съм член на комисията, понеже може би допуснахте лапсус лингве, аз съм консултант към комисията. В тоя смисъл аз не участвам в гласуването и взимането на решенията. Представям единствено становището, което съм представил. Ако се върнем, господин председателю обаче към стенограмата – аз затова започнах с тая тема, ще видите, че аз отговорих на господин Лаков. Може би той ще потвърди - Вие сте пропуснал, за консултативния съвет. Какво е свършено и какво е отчетено не мога да отговоря, а за консултативния съвет отговорих. Да, беше предимство и е предимство за България да говорят имена в съвет, в публичност, в медийното пространство, които са достатъчно популярни имена и които могат да екстраполират постиженията на страната, защото знаете, че когато някой говори сам за себе си, това хващаме 50% вяра. Когато обаче някой друг каже за тебе нещо добро, това има огромно значение. В този смисъл този опит изглеждаше – доколкото имам спомен, пак ви казвам, все пак това са пет години – този опит изглеждаше добро попадение като подход. Предполагам, че на другите въпроси не очаквате отговор какво и как е изпълнено.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това го уточнихме, че по изпълнението няма как да отговорите.
Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз отново ще призова да работим аналитично. Когато попадаме в един юридически анализ и анализ на институти с някаква цел, чакайки аплаузи, това няма да се случи. Аз съм щастлива, че това становище, което е приложено, е на български език и всички ние сме го чели. Ще бъда безкрайно конкретна, тъй като ние виждаме какво е становището и каква е визията на това становище, какъв е неговият извор. Аз имам много простички и конкретни въпроси към Вас.
Господин Карадимов, Вие участвахте ли в изготвянето на критериите за обществената поръчка като консултант?
Вторият ми въпрос е: колко време Ви отне анализът на двете оферти и изготвянето на становището?
Третият ми въпрос е: кога за пръв път Ви представиха Хохегер и кой го направи?
Четвъртият ми въпрос е: срещали ли сте се с човека Хохегер? А с господин Щрасер?
Приключвам.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря. Господин Карадимов.
РОСЕН КАРАДИМОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дукова, аз направих едно кратко изложение, от което трябваше да стане ясно, че като консултант, който даже не е член на комисията, но е част от тази структура и от нейната работа от фазата, в която работи, аз няма как да взема участие в изработването на критериите.
Направих си труда, понеже много време е минало действително оттогава и извадих от интернет от регистъра на обществените поръчки обявлението за обществената поръчка е на 30 юли 2007 г., а решението за обществената поръчка е на 30 юли 2007 г. Критериите се определят на базата на тези обявления.
Видно е от писмото, с което сте ме поканили защото аз нямам копие от тези документи и понятно е, че ги нямам, Вие представяте заповед на Министерски съвет, както се нарича тук в писмото, от 21 септември 2007 г., което означава, че аз съм назначен за консултант към тази комисия и комисията е избрана на 21 септември 2007 г., или това е два месеца след обнародването и публикуването в регистъра на обществените поръчки, съответно на критериите, по които се е движила процедурата.
Нямам спомен колко време ми е отнел този анализ. Много време мина оттогава. Нямам действително реален спомен. Не са ми представяли Хохегер, категорично. Това, което казахте за Щрасер – нищо не ми говори. Това отговарям, защото Ви уважавам, защото сте ми задали въпроса, но това няма отношение нито към критерия, нито към изпълнението на договора.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Карадимов.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Бих искал да кажа, господин председател, че прочитайки становището на господин Карадимов, за мен става ясно следното. Съвсем сбито, в рамките на около една страница той в качеството си на консултант казва защо предпочита едната от двете оферти, защо препоръчва едната от двете оферти. Всеки, който си направи труда да прочете, ще види, че той е поел отговорността като консултант да каже: първата оферта съдържа това и това, положителните и новаторски и т.н. аспекти са тези и тези. Няма смисъл да ви ги чета. Не бих искал да си помисля, че някой не е чел този документ. Втората оферта съдържа това, това и това и това са практики, които са правени и т.н.
Тоест ролята на господин Карадимов като консултант е изпълнена. Той казва защо едната оферта е по-добра от другата и дава и прилага това си становище към протокола. След това комисията взема решение.
Аз не знам какви не би могло да ми бъде ясно от това становище защо е предпочетена първата, а не втората оферта. Ясно и точно е казано защо той като консултант смята, че първата е по-добра от втората. Тук задаваме въпроси: Вие какво точно видяхте там в първата или не знам какво и т.н. Дадено е становището. Прочиташ го и разбираш какво е било становището на консултанта. Ако то не е удовлетворително за някой от нас, в смисъл: би трябвало да бъде от 60 страници или не съдържа достатъчно аргументи - е друго нещо. Но има го, приложено е. Аз пак за това апелирам: нека да четем документите и да задаваме въпроси, на които по закон са длъжни да ни отговорят. Тоест те отговарят за тази процедура и т.н.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ще Ви прочета, господин Карадимов, как сте си мотивирали предпочитанията – може би не е точно изказването:
Участникът Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft m. b. H. e предложил оригинални идеи, които са следните:
Консултативен съвет от независими експерти от България и други страни в Европейския съюз и създаване на европейски пресцентър на проекта. Тоест, това са плюсовете, които го отличават от другата оферта основно. Това са различията всъщност.
Имате ли някакви други въпроси? Господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Искам да задам един въпрос на господин Севдалин Мавров, който е действал от името на възложителя при разработването и обявяването на тази процедура. Според доклад № FI5SF039/13.06.2011 г. за извършена финансова инспекция на Министерски съвет, извършена от Агенцията за държавна финансова инспекция, що се касае и до договора, сключен между Министерски съвет и Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft m. b. H.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това е доклад, който беше разглеждан от същата тази комисия (за някой, който не е бил) и доклад на АДФИ, който някъде е минал покрай вас – оттам става ясно за закъснението в Европейския вестник. Извинявайте за скобата. Господин Радев, продължете, моля!
ЕМИЛ РАДЕВ: Според този доклад, в досието по тази обществена поръчка се съдържа потвърждение от 31.07-2007 г., записвана е в регистъра на обществените поръчка към Агенцията за обществените поръчки на електронно подписани документи. Съгласно чл. 40, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки, обявлението за обществената поръчка е изпратено от Агенцията за обществени поръчки до „Държавен вестник”, като същото е публикувано на електронната страница на вестника на 31.07. На основание чл. 45а, ал. 1, т. 1 от ЗОП, обявлението за обществена поръчка е изпратено до службата за публикации на официалния вестник на Европейския съюз на 08.08.2007 г. Обявлението е публикувано в брой S155/14.08.2007 г. в Официалния вестник на Европейския съюз.
Констатациите тук точно са, че при извършената проверка се установи, че възложителят е нарушил чл. 45а, ал 9 от ЗОП, като е изпратил на 08.08.2007 г. до Официалния вестник на Европейския съюз обявление, което вече е публикувано. По закон трябва да се изпрати първо до Официалния вестник на Европейския съюз и едва тогава да се публикува в регистъра и в „Държавен вестник”. По този начин се съкращава срокът, в който кой да е от чуждестранните участници може да разбере за тази обществена поръчка и да участва в нея.
Оттук нататък в доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция се твърди, че отговорност за всяко едно от допуснатите нарушения следва да се носи от Севдалин Мавров, главен секретар на Министерски съвет и упълномощено лице, по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗОП. За установените нарушения не е съставен акт за административно наказание поради изтичане на преклузивния тригодишен давностен срок по чл. 27, ал. 1 от ЗОП. С две думи, агенцията е установила едва след три години след изтичане на давностния срок за тези нарушения.
Можете ли да ми кажете защо не е следвана процедурата по ЗОП и при такава поръчка, когато се очаква една външна фирма да извърши тази услуга, публикацията в Официалния вестник на Европейския съюз наистина е важна, защото едва оттам могат да разберат дали ние очакваме да четат чуждите консултантски фирми и чуждите фирми нашия „Държавен вестник”, за да участват в тази обществена поръчка.
СЕВДАЛИН МАВРОВ: Понеже вече стана въпрос за дати и понеже всичко това, което пише Агенцията за Държавна финансова инспекция е оборимо в съда и част от делата, които създаде тя, всичките дела паднаха в съда, така че техните констатации са оборими. Оборими са пред съд.
Мога да ви цитирам точните дати и да ви цитирам най-добре и на журналистите: Заповедта за откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка № FS-56 е с дата 23 юли 2007 г. и съм я подписал аз.
Обявлението до служба Публикации на Официален вестник на Европейския съюз – обявлението, за което говорим, което също съм подписал аз, е от дата 30.07.2007 г., № 02.04-105.
Моля ви, не цитирайте оборими неща като нещо, което е абсолютно вярно.
Искам да кажа още нещо, понеже казахте възложител – нещо, което е извън комисията и работата на комисията, но което е важно за държавата. Казвам го като човек, който никога не е бил политик и няма да се занимавам с политика. Нашите закони са така направени, че отговорността винаги идва на върха на пирамидата. Нашата държава и управлението на нашата държава е една пирамида. Не може един министър-председател, един министър, един главен секретар да бъде специалист по всичко и да отговаря за всичко. Затова Наказателният кодекс иска вина – нещо, което агенцията не изследва. Агенцията изследва нарушение, но никога не изследва виновно поведение. В момента вие сте депутати. Аз се помъчих преди известно време да пресека тая пирамида, тоест, много хубаво ще бъде да се пресече, за да може да се носи отговорност от съответните етажи.
На второ място, нещо, което агенцията много често пише в докладите си, защо например, както е в случая, сме превели 100% парите предварително. Защото нашата държава трябва да приключи финансово на еди коя си дата. Години наред се говори тая дата да не съвпада с празниците. Години наред се говори да може по някакъв начин суми от предната година да се прехвърлят в следващата година. Така самите закони ни превръщат в нарушители. Ако можете, променете го и сега.
Дай Боже да е променен, не съм го проследил.
Още нещо. Винаги един възложител работи с експерти. Той не е специалист по всичко. Аз се радвам, че работих с едни много добри експерти, хора, назначени още по времето на Иван Костов и на следващото и на по-следващото правителство. Знаете ли, че част от тези специалисти правиха Закона за обществените поръчки? Аз винаги съм разчитал на тия експерти и това не беше случайно. От 2001 г. наблюдавам докладите на Сметната палата и на Агенцията. Докато напуснах Министерския съвет в нито един доклад не беше написано нищо за тая администрация, не беше записана нито една забележка, не беше констатирано нито едно нарушение. Кажете ми какво се случи в 2009 година, за да открият толкова много нарушения на същите тези експерти, които стоят пред вас? Не знам по каква процедура - днес говорихте за процедура - приет одит от Сметната палата се отменя. Можете ли да ми кажете по кой текст на закона?
Понеже знам, че ще ме попитате за 100-процентното изплащане по договора – да, това е причината: краят на бюджетната година, за да не се загубят парите. Само че не може да се търси вина за това, желанието да може да се изпълни обществената поръчка, да може да се осъществи.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Мавров, благодаря Ви. Мога ли да Ви задам още един въпрос? Защо приемо – предавателен протокол № 1 от 15.07. е подписан от Вас като възложител, въпреки че е видно от протокол № 2, че за лице, което ще приема изпълнението, е определен Ивайло Данаилов? Можете ли да си спомните защо се е случило - става въпрос за изпълнението, въпреки че излизаме от предмета на комисията? Ако искате, не ми отговаряйте.
СЕВДАЛИН МАВРОВ: Много се извинявам, цитирате нещо, което не ми е известно. Аз нямам документи и не съм ги виждал от 2005 година.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ще Ви предоставим документите.
СЕВДАЛИН МАВРОВ: Какво цитирахте?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За лице, което трябва да приема изпълнението, е определен господин Ивайло Данаилов, за изпълнението по договора – тук правя отново уточнението, че отиваме вече извън предмета на Комисията по обществената поръчка, но така или иначе господин Данаилов е бил определен за лице, което приема изпълнението. Той е бил, на него са делегирани тези права, а протоколът е подписан от Вас, първият протокол по изпълнение на този договор. Разбрахте ли въпроса ми?
СЕВДАЛИН МАВРОВ: Да, разбрах. Само не знам за датите на това приемане. В самия договор има записано накрая, че може да се упълномощи лице, което да приема работата, което е господин Данаилов, но това е станало по-късно.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Упълномощаването на господин Данаилов предхожда подписа, който Вие сте сложили. Това за мен е необяснимото.
СЕВДАЛИН МАВРОВ: Не мога да кажа нищо по това.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
АНТОН КУТЕВ: Както виждате, това, което ви предупредихме, между другото, от началото на тоя мандат по един и същи начин вървят нещата. няколко пъти вече опозицията се опитва да ви каже, че този механизъм, който използвате – да не изброявам случаите, като се започне от вдигането на акциза на цигарите и т.н., има стотици – механизмът, който използвате, е грешен и той няма да доведе до верния резултат. Само преди 40 минути водихме разговор, в който ние ви уверявахме тук няколко човека, че тръгвайки по тоя начин, вие ще излезете извън мандата на комисията, че ще се занимавате и ще задавате въпроси, на които практически те не могат да ви отговорят. Вие в момента правите точно това, като искате от г-н Мавров да ви отговаря на въпроси за документ,и които той няма.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Които е подписал.
АНТОН КУТЕВ: Той може да го е подписал, но той няма документа. Как може да ви отговаря за документ, подписан през 2007 г., който той няма. Извинявам се, но това вече не е нарушение просто на добрата парламентарна практика, за което говорих преди малко. През 2007 г. е подписал няколко хиляди документа. Не е просто нарушение на добрата парламентарна практика, а е спекулация с длъжностното ви положение. Показахме в момента, че редът е различен. Не го приехте и в момента спекулирате с това, че вие като депутати имате някакви документи, за които аз съм сигурен, че господин Мавров ще има обяснение – добро или лошо, наказуеми или ненаказуемо – но вие не му предоставяте документите и искате той да ги коментира. Как ще стане?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Само че вие ги имате тия документи, а това, че не сте си направили труда да ги погледнете, не е мой проблем. Така че нямаше да ми задавате тия въпроси, както и за АДФИ нямаше да ми задавате въпроси. В ролята на адвокат на господин Мавров ли влизате в момента? Не Ви се удава, доста добър юрист е господин Мавров, за да има нужда от адвокат като Вас.
АНТОН КУТЕВ: Вие имате ли въпрос към мен?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не.
АНТОН КУТЕВ: Аз ли Ви отговарям на въпросите? Това, което за последен път уточняваме, е драматично грешната ви процедура, с която тръгнахте. Ние ви обяснихме, че е драматично грешна. Обяснихме ви къде ще сбъркате в тая процедура. Не аз, изключвам се - колегите около мене. Вие сбъркахте няколко пъти и в момента продължаваме да вървим крачка след крачка по една грешна процедура, която ви принуждава вас, защото лично аз предполагаме, че Вие като председател на комисията предполагам, че Вие не сте измислили тая процедура. Подозирам господин Радев или още някой, който я е правил. Вие в момента сте в ситуацията да поправяте чужди грешки, правейки грешка след грешка самият Вие. Според мен, излизаме извън рамките на лошата парламентарна практика и влизаме в откровена злонамереност, и то към хора, които изпълняват сериозна функция в обществото.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, благодаря Ви. Освен господин Мавров, и аз нямам нужда от адвокат като Вас. Други въпроси имате ли?
Господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Задаваме единствено и само въпроси за документи, които изхождат от лицата и са ги подписали. Ние не задаваме въпроси – извинявайте, ако ви зададат въпрос за вашата данъчна декларация за тази година, която Вие лично сте подписали, или за предната? Никой не задава въпроси за нещо, което не изхожда от лицето, което го питаме. Подписът на господин Мавров стои под този документ, за милион и половина все пак. Имаме право да задаваме въпроси.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Както видяхте, приех отговора - каза, че не си спомня, а Вие започвате да доразвивате някаква теза, която е несъотносима за това, за което става въпрос просто. Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Правя процедурно предложение. След като приключим разговора или задаването на въпроси, да останем за десет минути, да си уточним работата, просто ние самите да не влизаме в такива разговори помежду си. Ние сме извикали да питаме едни хора, а говорим помежду си 45 минути, а с тях – 5 минути.
За да се случва това, има причини оттук, оттук и отвсякъде. Затова аз ви моля наистина да го направим.
Към господин Радев: Не може, ако човек няма пред себе си нещата да си ги опресни, няма как да отговори. Ще ви дам пример. Наскоро едно длъжностно лице ме пита за едно мое законодателно предложение, което съм направил през 1998 г. Аз ви питам: мои приети законодателни предложения са над 500 в цялата ми парламентарна работа. Аз бих ли могъл да ги помня? Естествено, че трябва да си опресня паметта като видя документите. Ние не сме им ги предоставили. Затова е пак апелът ми към реда, по който трябва да работим.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Цонев. Очевидно ще трябва пак да изслушаме господин Мавров, след като се запознае с документите. Това е нормално. Госпожа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз просто исках само да кажа, че всички поканени тук гости знаят каква е темата на разговора. Ние не ги притискаме в никакъв случай. Задаваме въпроси и след като те нямат в момента необходимата информация, нищо не пречи да дойдат да ги поканим на другата среща. Но стига с тая драма, господин Кутев. Съвсем спокойно задаваме въпроси, аз мисля, че сме интелигентни хора, стига с това политическо говорене, спрете, нека да говорим нормално, ясно и точно. Задаваме въпроси и ако нашите гости нямат конкретно какво да кажат, ще ни запознаят на следващата среща.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Данаилов, заповядайте!
ИВАЙЛО ДАНАИЛОВ: Точно това исках да предложа, защото явно е, че пак ще се виждаме, преди това да получа някакви материали за това, за което става дума. Абсурдно е да помня какво съм правил преди пет години. Горе-долу, отговарял съм за тези неща, но – да видя и аз някакви неща, отчетите ли. Защото сигурно пак ще се видим, явно няма да свършим.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Особено с Вас, тъй като Вие отговаряте за изпълнението.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Един въпрос към господин Данаилов, понеже той сега се включи. Искам само да попитам има ли ги тези доклади, които сте получили Вие и сте се подписали на протокола, единствено и само на английски ли са тези протоколи, или има и на български превод? Защото и в заседателна зала се размениха реплики в тази посока. Вие като човек, пряко приемал документите: има ли екземпляр на български?
ИВАЙЛО ДАНАИЛОВ: На този въпрос не мога да отговоря, защото тези дни видях, че са били само на английски. Според мен, би трябвало да има и на два езика. Обаче ако ги няма в съвета, няма къде да бъдат другаде.
Има и вариант, че може да е било да сме се разбрали работният език да е английски.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Оказа се, че няма такива доклади, преведени на български, защото и колегите от АДФИ госпожа Първанова каза, че няма такива доклади. От Сметна палата казаха, че нямат такива.
Просто минаваме в процес на превеждане на тези документи и ако наистина ги има, би трябвало да проверим, ако ги има, излишно да не плащаме пари за превод на тези документи.
ИВАЙЛО ДАНАИЛОВ: Предлагам да проверите все пак, в Министерски съвет би трябвало да има такива. Аз не съм си ги носил в къщи.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Доста проверки са извършени, на Сметна палата, не са предоставени. Там в доклада, който е към одита на Сметна палата, пише че не били преведени от немски език. От Министерски съвет ни дадоха на английски език. Не правят разлика между езиците може би, и в Сметна палата може би. Въпросът е, че сега ще положим усилия да стигнат до български, общо взето, каквото е изискването на българското законодателство. Съгласете се, че не можем да правим изводи за езиковата квалификация на контролните органи, тъй като тя не е задължителна. Тяхната работа е да се извършва контролна дейност.
ИВАЙЛО ДАНАИЛОВ: На мен ми е все едно дали е на български или на английски, просто не помня как са били.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Аз само искам да допълня въпроса, защото договорът е подписан на немски и на български – двуезичен. В самия договор не е указано кой е работният език и на какъв език ще се води кореспонденцията. Логиката води, тъй като по отчетите са към българска институция, да е на български. Оттам нататък пък е с немскоговорящ, изпълнителят да е на немски, защото се появява в един момент отчет на английски език. Ако в някакви неформални разговори са се разбрали, че материалите, така или иначе, отчетите ще бъдат на английски, просто да не търсим варианти на отчети на немски или на български. Затова се задава тоя въпрос, защото намерихме само на английски език. И тъй като никъде в договора или в следващите подписани двустранни протоколи и анекси към този договор не е указан работният език, от тая гледна точка задаваме въпроса защо точно е избран английският език и това ли е единственият отчет.
ИВАЙЛО ДАНАИЛОВ: Да отговоря пак, че не помня, защото за мен е без значение, а принцип от друга страна сте прав, че би трябвало винаги да са на два езика, така знам. Третото е: нямам представа от немски. С Хохегер сме говорили само на английския език.
ЕМИЛ РАДЕВ: Договорът и протоколите са на немски и на български език.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колко страници е тоя отчет, знаете ли?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Четиристотин страници е. Вече го превеждат.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Преди месец и половина искахме да го преведат. Досега една агенция щяха да го преведат.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Четиристотин страници. Вече го превеждат, Вече го превеждат. Сметна палата го превежда.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Преди две седмици, на заседанието, на което тук стоеше Валери Димитров, тогава поискахме да се преведе. То беше повече от месец и половина. То има един месец от Великден.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Така или иначе, проблем е с чуждия език наистина, но целта в крайна сметка е да се види какво се е свършило, към което няма отношение комисията, която е по обществената поръчка. Наистина, с Вас после ще имаме среща пак и може с господин Мавров за подписаните протоколи.
СЕВДАЛИН МАВРОВ: Да, наистина е така. На 15.07.2008 г. аз съм подписал, но това не е приемане на работа. Това е един протокол, с който приемам доклада – ако го прочетете: доклад за месец март, април, май, юни, доклад за наблюдението на международните медии. Това са доклади. Но това е - само като документация ги приемам аз.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това не са доклади за тези месеци какво е извършено.
СЕВДАЛИН МАВРОВ: Не е отчетът за работа. Тези доклади трябва да се изчетат и да се види дали е свършено нещо по тях. Аз приемам само документация.
След това ги е подписал господин Данаилов. Може би тогава е бил упълномощен. Месец след това аз напуснах Министерски съвет.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Матов.
ДАРИН МАТОВ: Господин председател, аз Ви моля освен документите, с които би трябвало да се запознаят господата, да бъде предоставен, ако няма такъв, документ за одита, който е от 28.09.2009 г. на одитирания период 1 януари 2008 – 31.07.2009 г. от госпожа Димитринка Пенчева – старши одитор, защото - да не ви задавам въпросите и да мислите, че ви задавам въпроси или ви разпитваме - тук е записано нещо, което преди малко цитирахте – защо е правен авансово превод. Де факто всички преводи, които са направени, имат характера на аванс и така е записано, че на практика предоставеният аванс на изпълнителя по договора в размер на 2 244 159 представлява 100% от стойността на договора, в това число и е възстановен ДДС на изпълнителя в размер на 373 хил. лв., като същият е бил обезпечен – и т.н. Там пишат - може би учудващо разминаване е това – да се направи, като Вие обяснихте, че това е трябвало да се предвиди в бюджета за предходната година, но доколкото аз знам, договорът е сключен на 14 декември 2007 г., а дотогава е приет бюджетът за 2008 година по всяка вероятност - така си мисля, може би бъркам. Това е едното.
Другото, което е най-елементарно и учудващо, аз ще го кажа като счетоводител може би към колегите, защото тук не знам кой отговаря за бюджетната дейност, може би Маргарита Димитрова - пише: Бюджет и административни дейности, или главният счетоводител, не знам, от комисията, на мен ми направи впечатление, че в договора е записано каква е цената на договора. Имам извлечение от сметка 401 Доставчици – 0, или 4010, в която е записано че сумата с ДДС е 2 244 124. Това е по договора, а де факто са осчетоводени 2 244 159.36. Някакви си 25 лева разлика, но аз знам като счетоводител, че търсим и стотинката. Това е едното, когато касае сумата с ДДС.
Когато касае сумата без ДДС, в същата сметка е разнесено, че разликата е 126 лв. Интересно, това са дребни неща, които ми вадят очите в случая. Не може когато подписваш някакъв договор, осчетоводяването да бъде по един начин и да има разлика в някакви суми. Това е ненормално. Дори не мисля, че и в закръглението от курса на еврото, защото ние приехме, че то е 1,95583 и такъв е и към днешна дата, така че няма как да има закръгление.
Тези факти са учудващи за мен и аз предлагам да се запознаете с тях – мисля, че би трябвало да ги имате някъде, за да може следващия път да ги обсъдим като един свободен разговор, както се изрази господин Карадимов.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Само едно допълнение, тъй като се впуснахме в счетоводните дебри. Защо е в сметка Доставчици, а не в Доставчици по аванси е осчетоводено, тъй като това е аванс. Към счетоводния екип го задавам този въпрос.
РУСАНКА ГЮРОВА: Мога ли аз да отговоря защо е в 401. Тъй като счетоводната ни програма е направена така, че за да може да се следи изпълнението на всеки договор през годината, задълженията и съответно изпълненията, по номенклатурата на тази сметка има такава възможност. Ако трябва, ние ще ви предоставим прехвърлянето на всички аванси в сметка 402, така че в годишен финансов отчет и в баланса те са в 402. Тук просто е извадено, защото в 402 е прехвърлена тотално сумата, а тук – за да се вижда точно за договора, за който става въпрос, ви е даден от 401. Но в края на годината – това сме го обяснявали и на Сметната палата – че така е възприет такъв начин на работа за следене по-точно и така има възможност в 401, всеки номер на договора, така е заложено в счетоводната система.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: В годишния счетоводен отчет те са на едно място всъщност, така че няма как да ги видим в отчета на различни места, тъй като тези две сметки се събират на едно. Но да не занимаваме със счетоводство колегите.
РУСАНКА ГЮРОВА: Те се събират, но в оборотната ведомост ги и министерства в 402.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имам един въпрос, който възникна в хода на отговора на въпроса защо са преведени 100% авансово. Колегата Матов току що запита защо след като договорът е бил вече подписан, бюджетът е бил приет, което значи, че парите не са били предвидени в бюджета за следващата година.
Питам дали си спомняте и няма да е дефект, ако си спомните: Това финансирано ли е от годишния излишък, който се разпределя от парламента и правителството? Достатъчно е да ми отговорите с „да” и ли „не”. Аз ще обясня на колегите, с изключение на председателя, разбира се, защото той добре знае – ако това е от излишъка, защо не е възможно нищо друго да се случва, освен това, което сте направили. Това искам да знам – това от излишъка ли е, или е било предвидено като разход в бюджетната програма за годината на Министерски съвет?
СЕВДАЛИН МАВРОВ: Може би трябва да започна малко с история, доколкото си спомням, извинявайте – наистина е минало време.
През 2007 г., като влязохме в Европейския съюз и започна да се готви първият доклад, Румъния, която преди 1 януари 2007 г. беше много след България, за няколко месеца успя да изпревари България в този първи доклад. Тогава на няколко оперативни заседания стана въпрос, че това се е случило точно във връзка с един такъв договор, сключен от румънското правителство, ако не ме лъже паметта, за 25 млн. евро. Не съм сигурен в цифрите, извинявайте. Тогава се взе политическото решение България също да тръгне по този път.
Имаше докладна записка до мен от господин Боков, в която той поиска да се направи такава обществена поръчка. Само че за бюджета за 2007 г. такива пари не бяха предвидени в бюджета на Министерски съвет за 2007 г. Тогава министърът на финансите с писмо преведе в бюджета на Министерския съвет сумата от 3 млн. лв., направи корекция в бюджета. Тези пари не са от излишъците. Тези пари бяха по перо – не мога да кажа точно кое – именно предвидено за европейската интеграция и процесите, които следват подписването на договора. Затова докато тези пари не дойдоха в Министерски съвет, ние не можехме да направим обществена поръчка, тъй като това щеше да е нарушение на закона. След като парите постъпиха, тогава вече обявихме обществената поръчка и затова се стигна до сключване на договора на края на годината. Но това не са пари от бюджет 2008, това са пари, които са целеви, отпуснати на Министерски съвет за 2007 г.
За да се не загубят тези пари, има авансово плащане сто на сто, но има и банкова гаранция за добро изпълнение в размер на 80%. Казах ви, констатацията на Сметната палата,че са оборими в съда.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Мавров.
Други въпроси?
Госпожа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз не съм нито финансист, нито юрист, обаче имам една такава логика, управлявала съм фирма. Искам да ви попитам: за мен не е логично ако аз примерно си купувам апартамент на зелено, превеждам аванса и след десет дена превеждам цялата сума, аз нямам гаранцията, че ще ми дадат на края на годината апартамента. Защо примерно не платим авансово? Виждаме какво е свършено, правят се отчетите и след това се плаща остатъкът от сумата. Питам абсолютно лаишки, още един път, за да мога да разбера аз.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: За щастие или за нещастие, управлението на държавните пари няма нищо общо с управлението на фирмените. Има едни правила, които може да не са правилни за фирмените и за семейните пари, но държавните са така. Правили сме го много пъти, прави го и този кабинет, ще го правят и следващите, когато в края на годината по определени пера има определени пари, в това число миналата година резервът на министър-председателя, както го наричаме, резерва на Министерски съвет беше близо 1 милиард (800 и колко милиона беше). Тези пари в края на годината с писма се превеждат. Обяснявам го съвсем колегиално, без никаква ирония, просто се опитвам да си го обясня между нас. Тези пари понякога се превеждат наистина авансово, което е дефект на нашата бюджетна система, безусловно, защото не можем да пренасяме пари в следващата година. Не може да ги използваш повече, те отиват в резерва. Но този дефект, както каза тук, мисля, господин Мавров, не може да бъде поправен по много причини. Такива са изискванията на европейската статистика. По този начин функционират. Ако се върнете например, ако проверим, ще видите много обществени поръчки, много, при които в края на годината са превеждани авансово 100% суми от всички правителства до този момент, в това число и от вашето. Но това не е нарушение на закона, просто такава е логиката. За да се свърши това, и парите са там, закъсняла е поръчката, се прави това. Това е.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, мисля, че това беше полезно уточнение. Все пак не всички сме в тая сфера и така разполагаме с държавните финанси.
Имам няколко въпроса към господин Карадимов. В медийното пространство се появи името на госпожа Моника Янова. Искам да го попитам познава ли се с нея, работил ли е с нея по някои проекти. Вие или Ваши свързани лица сключвали ли са консултантски услуги с нейната фирма и какви договори, и ако можете, на каква стойност?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Може да не отговаряте, господин Карадимов, както се разбрахме в началото.
РОСЕН КАРАДИМОВ: Моника Янова я познавам от 1991 г. Аз бях депутат първо във Великото народно събрание, после в 36-ото. Тя беше репортер на „24 часа”, първо на националната телевизия, после в „24 часа”. За другите въпроси не знам какво конкретно имате предвид. Ако ми зададете конкретен въпрос, ще Ви отговоря.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Работили ли сте с нея по някакви проекти, с нейната фирма, консултирали ли сте я по някакъв начин?
КАРАДИМОВ: Не, не.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Въпроси? Ако може да са все пак по темата, за която сме извикали лицата, които присъстват на заседанието?
РУМЕН ИВАНОВ: Аз също имам въпрос към господин Карадимов, за да внесем и малко конкретика, понеже колежката пита за работа по проекти евентуално. Аз бих задал въпрос: знаете ли за сключвани договори между Моника Янова и фирмата на съпругата Ви Нина Ненова и за какво са били тези говори? Визирам фирмата KM КОНСУЛТИНГ с пиар ЕНД МЕДИЯ.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Тук по същия начин е извън предмета.
РОСЕН КАРАДИМОВ: Аз нямам никакви притеснения да отговарям на тези въпроси, но не знам действително какъв е обхватът и какъв е предметът на тая тема и какво общо има с конкретния договор. Ако разполагате с някакви данни или имате информация по конкретния договор и по изпълнението - разбира се, че няма никакви такива взаимоотношения.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Иванов, някаква връзка намирате с позицията му на консултант?
РУМЕН ИВАНОВ: Преди това сте били консултант, консултирате комисията, а след това Ваша фирма търси, резервира земи за Моника Янова по нашето Черноморие, естествено, не срещу благодарност само, а срещу комисиони. Все пак аз търся тук конфликт на интереси.
РОСЕН КАРАДИМОВ: Конфликтът на интереси се установява към момента, в който консултантът, господин Иванов, трябва да подаде декларация, когато се подава становището. Пак казвам, че работата на комисията практически е приключила, струва ми се, някъде към октомври. Становището – действително, Вие сте прав, най-вероятно, защото аз го нямам пред себе си, относно датата, но то е дадено към момента на протокола. Оттам нататък става дума за гражданско-правни отношения. Аз мога да Ви ги обясня, както мога да Ви кажа, че това не е фирма на съпругата ми – това, за което говорите, но не знам дали е редно, господин председател, тук да влизаме в това.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз неслучайно Ви казах, точно съобразявайки се с това, че спокойно може да не отговаряте на тия въпроси, защото според мен те нямат връзка с това, за което сте извикан, но господин Иванов казва, че намира някаква връзка.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, не е ли още по-редно да не задаваме въпроси, които са извън предмета? Ще Ви кажа защо. Абсолютно не е без значение намекът, който правим. Аз мога също да питам неща, които са извън предмета.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Съгласен съм с бележката.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Мога да питам и Вас, мога да повикам тук и министър-председателя и да го питаме.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Мен спокойно може да ме питате, но не е редно да си задаваме въпроси. Аз Ви призовавам да се върнем към предмета на работа на комисията.
Господин Лаков, надявам се, че по предмета на работа на комисията ще зададете въпрос, а не нещо друго.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, искам да потретя въпроса си, може би конкретно към господин Данаилов, защото провеждане на кампания за утвърждаване на положителния образ на Република България в рамките на ЕС – това е предмет на договора. Господин Данаилов, който е бил в комисията, а после е приемал материалите, може би може да ни каже какво е проведено в рамките на тази кампания, което е предмет на комисията и изслушването, което вече колко часа тече тук, да свършим някаква конкретна работа, да имаме някакви данни, факти.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте, господин Данаилов.
ИВАЙЛО ДАНАИЛОВ: Как мога да отговоря на такъв въпрос? Но горе-долу мога да се сетя за какво общо става дума. Нали ви казах, че ще ми е приятно да видя все пак и аз тези отчети, че не помня. Но като че бяха две или три неща, които са най-важните – че 2008 г. беше много тежка и ни трябваше някаква връзка с Европейския съюз и европейската преса. Както каза и господин Мавров, Румъния си изигра картите много по-умно от нас. Ние нямахме опит с европейските вестници. Непрекъснато излизаха едни „прекрасни” статии за нас. Даже 2008 беше този случай с някакъв дом, в Неделино. Естествено, че без да е в техния договор, направиха много добри опорни точки, свързаха се с медии, за да поизчистим - но това беше извън договора, това не е в договора – помагаха. Иначе преди всичко беше за пиар на България, както се казва, което не измества политическата дейност на правителството. Те се занимаваха само с техните си неща, най-вече връзки, срещи, интервюта, както каза господин Лаков преди малко, на журналисти, на вечери, на обеди, на разходки. Той би трябвало най-добре да знае, все пак е бил доста време журналист, какво правят едни журналисти като ходят в една държава. Все пак трябва да ядат, нали – в смисъл, вечерят, обядват и междувременно си пишат статиите за вестниците. Ако трябва да ги държим гладни?! Но нямам представа дали тези неща са в отчетите за обедите и т.н.
Какво правеха друго освен това - просто дадоха по-голям достъп до европейските медии. Освен това се издаваше един бюлетин – нещо като Прогресът на България, който се изпращаше, мисля, на три седмици или на месеци, не помня, до хиляда политици, известни в самата Европа, много неща. Аз ще ви разказвам, пак ще се виждаме.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Пак ще се виждаме, да не задържаме и другите членове на комисията.
ИВАЙЛО ДАНАИЛОВ: Моята роля като приемащ, всъщност никой не искаше да се занимава или нямаше кой да чете тези дълги отчети, грубо казано.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това е разбираемо.
ИВАЙЛО ДАНАИЛОВ: Освен това, това ми беше и част от работата. Като прочета и като се сетя какво още са направили, ще ви кажа.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Беше ли създаден този консултативен съвет? Той работеше ли?
Второ, пресцентърът, който е европейски пресцентър по проекта – тези неща, двете заработиха ли и имаше ли ги?
ИВАЙЛО ДАНАИЛОВ: Да, мисля, че заработиха. Едното – има консултантски съвет. Какво е свършил, не мога да ви кажа. В него идеята беше да има известни политици. Имаше от Австрия бивши министри, от Франция, от България имаше политици, които не са свързани, даже с БСП, мисля, че имаше от СДС, ако не бъркам. Поканени са. Мисля, че участваха. Това беше една идея, да има по-добър имидж България, казано на чист български език, и че хора, които не са свързани само политически, а и известни, стоят зад тази идея, че България може да е много по-добра държава пред света. За тук не става дума. Мисля, че в Брюксел имаше нещо, но трябва да проверя; ще излъжа иначе.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, очевидно ще трябва да ни помогнете в тази насока за консултативния съвет и за европейския пресцентър.
Заповядайте, господин Матов.
ДАРИН МАТОВ: Аз имам едно процедурно предложение, господин председател, да не продължаваме, ще кажа, разговора, защото за мен това не е разпит или каквото и да е друго. Да прекратим дотук, да дадем възможност все пак въпросите, които бяхме задали предварително и в аванс и да ги поканим отново и наистина разговорът да протече нормално, както сега смятам, че е протекъл.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Както видях, изчерпахме, с изключение на господин Данаилов и господин Мавров – даже и за него мисля, че може би приключихме въпросите. Остава с Вас, господин Данаилов. Към другите мисля, че вече няма никакви въпроси, едва ли ще ви тормозим повече.
АНТОН КУТЕВ(?): По повод на това, което всеки път, и преди малко си говорихте, ние ви казваме едни неща, пък вие си правите каквото си знаете, каква част от хората, които извикахме днес, им зададохме въпроси? Зададохме на половината, а другата половина защо ги извикахме? Помните ли, че миналия път имахме разговор за това кои трябва да бъдат и аз ви предложих да извикаме и чистачките евентуално и секретарката и човекът, който пренася писмата, защото също могат да знаят. Казахме ви тогава, че половината от тия хора не са ни необходими. Виждате, че не са ни необходими. Няма лошо, но масовката, която си създавате, между другото, от нискобюджетни постепенно започват да стават високобюджетни, защото вече трети месец виждам, че заседава комисията и започва да струва скъпо на данъкоплатците.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вие не сте били в зала явно, когато говорих колко струва работата на комисия. До този момент са направени 300 лева разходи за стенограф и за канцеларски материали. Мога да ви кажа какво съм направил аз с моето възнаграждение за работата си в комисията. Дарил съм го на журналистката от Българска национална телевизия Валентина Крушкина. Призовавам Ви, ако усещате, че несправедливо получавате пари, а аз виждам, че Вие имате усещане, че въобще не се чувствате тук в свои води от самото начало, но ако имате някакви притеснения за това, че получавате несправедливо пари, може да постъпите по същия начин спокойно.
Ако някой сме го „разкарали” напразно - извинявайте за израза, наистина му се извинявам, аз не знаех колегите към кого ще проявят такъв интерес. Виждам, че към господин Карадимов и господин Данаилов проявиха най-голям интерес. Даже към господин Карадимов излязоха даже от рамките, да не казвам, на добрия тон.
Други въпроси? Господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Бих искал да задам един въпрос на господин Карадимов при положение, че комисията са приключили с техните въпроси.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не, не сме приключили.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Тъй като несъм член на комисията.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вие не може да гласувате, но може да зададете въпрос.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Карадимов, Вие сте посочили адрес на Вашата кантора, който е собственост на господин Спасов и съдружници. Това предполага, че Вие се познавате със Спасов и които бяха другите. Въпросът ми е към Вас е - предполагам, че се познавате. Ако не се познавате, няма смисъл.
РОСЕН КАРАДИМОВ: Кой Спасов?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Адвокат Георги Спасов.
Въпросите ми към Вас са: Знаете ли дали господин Спасов има нещо общо с договора с Хохегер? Това е първият ми въпрос. Питам дали знаете нещо.
Вторият ми въпрос е: знаете ли дали това съдружие – Спасов и Братанов мисля, че беше, дали е обслужвало Пиар енд медия – фирмата на Моника с името, с което тогава се е наричала.
Това са двата ми въпроса.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Излишно е да Ви казвам, че може да не отговаряте въобще.
РОСЕН КАРАДИМОВ: Аз съм длъжен вече да направя изявление, защото ако това заседание беше закрито, най-вероятно щях да приема, че просто става дума за неразбиране, но тъй като заседанието е открито, правя съвсем официално изявление, защото смятам, първо, че и въпросите, и намеците са абсолютно недопустими в рамките на тази парламентарна комисия. Ако това е анкета по конкретен въпрос и се сбъдват най-грозните ми опасения, че за тази анкета всъщност се използва една публична трибуна, за да бъдат задавани или по-скоро вмятани в публично отношение, аз не приемам това и го считам за тежко уронване на българския парламентаризъм.
Уважаеми дами и господа, аз уважавам тая сграда. На 27 години в тази сграда аз подписах Конституцията на България, в която и вие сте се клели и не мога да приема, съжалявам, господин председател, защото Вие сте изключително коректен във воденето, но не мога да приема тези внушения, които тук се правят. Ако ме питате за Георги Спасов, той е главен асистент в Софийския университет и го познавам, защото от 20 години сме асистенти в Софийския университет, от 20 години ние преподаваме на студентите и естествено, че познавам колегите си в Софийския университет. Ако ме питате за някакви договори на адвокатско съдружие с някаква фирма, която на всичко отгоре освен от публикациите, формално до момента не се е появила като предмет на работа на комисията, както и преди малко беше зададен въпросът, значи, вижте: Аз съм попълнил една декларация, когато съм давал становището. Аз съм изпълнил своето задължение.
На господин Иванов бих казал: формално аз нямам съпруга. Аз съм разведен и не съм се женил. Но дотам ли трябва да стигнем в тази сграда, Бога ми?
От тази гледна точка, да, познавам Георги Спасов, гордея се с това, че го познавам. Не знам какви проекти и какво е имал, но за протокола искам да кажа, че това е адвокатска кантора, която е в Топ 100 на Европа. Знаете ли какво значи Топ 100 за българска адвокатска кантора? Европейска банка за възстановяване и развитие работят с тях. Съжалявам, господин председател.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Карадимов, приемете моите извинения от името на колегите, които са Ви задали такива въпроси. Разбирам състоянието Ви. Приемете личните ми извинения. Аз не знам какъв въпрос ще зададат, колкото и да не Ви се вярва, но наистина не знам какъв въпрос ще зададат, тук няма режисура. Лично Ви се извинявам за въпроси, които не са съотносими към това качество, в което сте тук.
РОСЕН КАРАДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ДИМТЪР ГЛАВЧЕВ: Други въпроси? Много ви моля да не се задават повече такива въпроси.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Господин председателю, поисках думата не толкова, но и затова, разбира се, за да прекъсна господин Карадимов, защото би следвало всички да се щадим – и хората, които сме поканили, а и ние самите. Има някои въпроси, на които не трябва да се отговаря просто защото те предполагат някаква степен на уважение дори и към онзи, който задава този въпрос, господин Петров.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз затова и предложих да не отговаря на въпросите, на които според мен не би трябвало.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Взимам думата, господин председателю, за да изразя категоричното си несъгласие с този начин на внушение чрез въпроси. Това ми е познато. Веднъж вече от парламентарната трибуна прозвуча внушението, че има нарушение по договора от член на комисията и представител на парламентарната група на ГЕРБ. Днес два пъти чрез въпроси се правят внушения, които са недопустими.
Смисълът на тази комисия аз не си спомням да е бил, за да разследва Моника Янова. Тук маса въпроси бяха отправени във връзка с дейността на Моника Янова и предполагаеми връзки с адвокати, с други пиар агенции, с членове на комисията. Нали смисълът е да се изяснят факти и обстоятелства, свързани с Хохегер и сключения договор на правителството по комуникационната стратегия? Нали всички разбираме, че всеки един въпрос, който дори и по ваш съвет да не получава отговор, носи някакво внушение. Това е недопустимо. Това е и неуместно. Категорично възразявам и моля колегите все пак да се фокусират върху онова, което трябва да сключи комисията. Не ме карайте да повтарям онези тези за това, че комисията е създадена като средство за политически натиск. Всяко едно заседание на тази комисия потвърждава това впечатление, затвърждава го. Очевидно е, че комисията започва да работи чрез внушение. Казах ви и ще го повторя: самото съществуване на комисията вече е някакво внушение. Моля ви, опитайте се поне да опровергаете подобно впечатление. Засега не го правите, включително и чрез поредицата от абсолютно неуместни въпроси, за да не използвам друго определение
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Найденов. Аз съм уверен, че комисията с работата си ще опровергае това, за което говорите. Естествено, че методите на внушение са Ви много добре познати. Това никой не може да отрече, така че е нормално. Но недейте наистина да продължавате една линия, която не стига дотам, докъдето Вие твърдите и твърдя, че с работата си комисията ще Ви опровергае. Аз още един път поднасям извиненията си на господин Карадимов, тъй като и аз се чувствам отговорен за това, което се случва.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин председател, аз протестирам, защото няма основание да се извинявате на господин Карадимов. Аз не съм му задал някакъв провокиращ въпрос, просто попитах дали случайно не знае.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Петров, нямате думата.
Тъй като възникват много въпроси за лица, които ги няма, аз вече почвам да си мисля друго.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: В този ред на мисли научихме от господин Данаилов за какво са изхарчени част от парите, тоест за ядене и пиене. Мисля, че това е начин да научим и за другата част от парите. Искам да предложа да продължим с поканите, за да стане ясна пълната картина, за която е създадена комисията ни. Предлагам конкретно да бъде поканена госпожа Моника Янова, защото тя пред медиите заявява, че има договори с Хохегер за 380 000 евро, а в същото време не знаем каква е дейността на Хохегер в България в рамките на този договор. Би било интересно да научим. Затова настоявам да подложим на гласуване покана към Росица Велкова и Ивайло Георгиев, които са представители на Хохегер в България и това да стане в следващите заседания, като нека комисията да прецени кога точно като дати, но да чуем още такива свидетелства, защото само от сухите документи няма да стигнем до истината.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не влизайте в диалози. Достатъчно принизихме нивото на работа, нека не внася всеки един от вас такъв принос в тая посока, моля ви.
Господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Молбата ми е когато ги извикаме, защото аз не виждам основание да не ги извикаме; когато ги извикаме да дойдат, не става това, което се случи днес, тоест да им бъдат предоставени документите, по които ще им задаваме въпросите, за да не се получава същото нещо като днес.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не ми остава нищо друго, освен да се предам – вие от първата комисия искате да извикат тия лица и аз не знам какво вече да направя. Аз и тогава ви казах, че и други лица трябва да бъдат викани. Мисля, че господин Мавров спомена господин Боков във връзка с целия цикъл, който е започнал от самото начало и вече със завършването и се чудя и за финансовия министър.
СЕВДАЛИН МАВРОВ: Няма смисъл да се вика господин Боков, защото той просто е направил една докладна записка до мен.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И няма какво да обяснява, няма нужда да го викаме според Вас.
СЕВДАЛИН МАВРОВ: Повече от това писмо - за какво друго?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли нужда да се вика господин Боков?
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Господин Боков не, но в протокола за консултативния съвет се споменава едно любопитно име – на Меглена Кунева. Не знам, ако комисията прецени, може би трябва да чуем какво е направила тя като участник в този консултативен съвет, който не знаем дали е работил, дали е получавала някакви средства?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ние не можахме да получим отговор от консултанта, който изтъкна като предимство това.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Пропуснах да кажа: може би трябва да поискаме от Министерски съвет копие от техническата оферта, където се уточняват детайлно кой какво е трябвало да прави в рамките на договора. В случая Меглена Кунева е спомената в точка 6.1. от Техническата оферта, с която ние не разполагаме.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Още лица, които да извикаме? Господин Цонев?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз предлагам главното действащо лице, за да уточним всъщност, тъй като колегите тук питат много точни неща: имало ли е консултативен съвет по договор трябва да го направи господин Хохегер, имало ли е комуникационна стратегия, как тя е изпълнена, какво е направено и т.н.
Очевидно става въпрос за същината на изпълнението този договор, която същина не би трябвало да я познава никой по-добре от самия господин Хохегер. Аз много сериозно говоря. Всичко останало са внушения. Ние не знаем превода на отчета, не знаем същината на този отчет и си задаваме въпроси на лица, които са странични по този договор имало ли е консултативен съвет. Ще викаме Меглена Кунева да я питаме тя участвала ли е в някакъв консултативен съвет. Ние първо трябва да се убедим какво по този договор е отчетено като изпълнение, кое отговаря на истината, да зададем съответните си въпроси, ако сме професионалисти, ако държим на честта си, да зададем съответните въпроси към изпълнителя на обществената поръчка. Можем да ги зададем и в писмена форма от името на комисията. Може да направим едно заседание, където всеки да си подготви въпроси. Можем да приемем тези въпроси или с процедура, или с гласуване, или всички да влязат. Можем да ги изпратим до господин Хохегер. Ние сме достатъчно представителна комисия. може да ни отговори писмено, може неговият офис да ни отговори писмено.
Но ние трябва да имаме превода на този документ, да сме се запознали с него. Тогава всякакви уточняващи въпроси имат своя смисъл и не биха звучали като внушения, както прозвуча констатацията на Сметната палата, която не била правила одит на договора, но направи констатация относно договора. И когато запитах защо не е правен одит и има констатация в одита, казват: Защото не е преведен. Това е абсолютно несериозно. Някой те вика и те кара да правиш определена констатация, без ти да си чел договора, защото не е преведен и дори си объркал, че е на немски, пък той бил на английски. Добре, че не беше на китайски.
Колеги, много държа на истината, да се отнасяме професионално и да си свършим работата, защото тя не засяга нито този кабинет, нито Моника Янова, нито който и да е; тя засяга България. Не си мислете, че лобистът Хохегер и т.н. – това няма да има отзвук в Европа. Ще има отзвук и ако ние си свършим професионално работата и ако този наш професионализъм излязат нарушения и ги обявим, това пак ще бъде в полза на нашия имидж, дори да е така. Но така – дойде ми наум, когато колегата зададе въпроса, каквито въпроси аз мога да задам десетки. Мога да запитам премиера имал ли е еди какво си, с еди кой си имал ли е обща фирма. Това е абсолютно непрофесионално. На всичкото отгоре е неколегиално и несериозно.
Предлагам това. вече три предложения съм направил, в протокола ще ги видите.
Да се съберем на едно заседание, обаче след като сме прочели превода и имаме неясноти, да решим какви въпроси ще зададем на госопдин Хохегер, на неговия офис или на неговата фирма като главен изпълнител на тази поръчка. Там можем да питаме за подизпълнители, и за нейните лица. Всичко можем да питаме, можем да зададем на длъжностните лица те проверили ли са това изпълнение, вътре нещата, които са дадени, как са провели, кой ги е подписал. Това искам да кажа.
Виждам, че във времето това се забавя, но всичко друго наистина създава съмнение за някакъв фарс. Аз не мисля, че това правим.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други предложения имате ли? Господин Лаков, да Ви помоля за изброяване на лицата, които искате да извикаме.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Изброявам за стенографския протокол. Госпожа Моника Янова – от „Актив груп”, като председател на „Актив груп”, господин Ивайло Георгиев, като представител на Хохегер в България, Росица Велкова като представител на Хохегер в България и Меглена Кунева като евентуален кандидат или член на консултативния съвет, който е бил създаден по силата на договора или не е бил създаден. Това е, за което настоявам. Плюс приложението, което да ни бъде предоставено от Министерски съвет. Говоря за техническата оферта.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моето предложение е контра на това предложение. Искате ли да го дам? Аз предлагам комисията да направи заседание с дневен ред: Уточняване на технологията, по която ще бъдат извършвани срещите и задавани въпросите. В контекста на моето предложение, първо, да се запознаем с преведения отчет, второ, на нарочно заседание да определим кои въпроси можем да зададем към тези, които не могат да дойдат в писмена форма или неудачно и кои ще викаме, за да ги питаме на база на това, с което сме се запознали.
Не възразявам да викаме въпросните хора; възразявам да ги викаме преди да сме свършили едни други работи. Това е моето конкретно предложение: следващото заседание да бъде при този дневен ред, да приемем и да решим какво правим.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: В началото аз абсолютно споделях Вашето мнение, само че непрекъснато се появяват обвинения, че се харчат много пари. Вашият начин, който предлагате, да се извърши, предопределя по-продължително действие на работа на тая комисия. Според мен, докато се извърши преводът, нищо не пречи да се извършат срещите със споменатите лица.
Аз още веднъж ще подновя въпроса си защо не е направен когато е председател този превод. Най-вероятно тогава нямаше въобще да има тука такава комисия, в която ние работим. Задайте въпроса на този, който тогава е трябвало да го преведе – това е Министерски съвет по това време.
Още едно предложение на господин Иванов.
РУМЕН ИВАНОВ: Понеже губим времето на поканените гости, влизаме пак в нашата си риторика. Ако нямаме нищо към тях, да ги освободим.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз съм съгласен, освен ако не им е интересно да седят и да слушат.
АДРИАНА ВАСИЛЕВА: Като оферта такава, каквато е в оригинала, и на двете фирми, ви е представена. Така че спокойно може да се запознаете с нея. Вътре има и план-графици, и всичките тези неща. Пълният набор от документи в оригинал се намира при вас.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, преведени са, може да се запознаете в стаята на комисията, няма проблем. Който иска, може да направи справка.
Имате едно писмо до Народното събрание от господин Вилян Попов. Ако не възразявате, ви предлагам и той да бъде извикан.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Възразявам. Прочетох това писмо преди малко, като ми го дадоха. Това е абсолютно несериозно нещо, което предлагате. Някакъв господин, който няма никакво качество – гражданин, вижте с каква констатация започва той желанието си да бъде изслушан: „следейки отблизо управленския капацитет на тогавашното правителство”. Този господин някой го е натоварил да следи отблизо управленския капацитет на някое правителство. Той вероятно наблюдава управленския капацитет и на сегашното правителство. Извинете, ако ще се занимаваме с несериозни работи! Аз не го знам нито кой е този господин, нито какво качество е. Той като гражданин бил следил и бил питал и бил правил анализи. Не, няма никакъв проблем да докараме стотина такива граждани. В момента ние не можем да намерим време да се запознаем с документите, да изслушаме длъжностните лица - и един господин, който следял отблизо управленския капацитет на тогавашните. Само тая фраза ми е достатъчна въобще даже изобщо да не го предложим, господин председател.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: В качеството му на гражданин смятам, че е достатъчно, за да може да дойде в комисията.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не сме тръгнали да слушаме граждани, ние слушаме длъжностни лица.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз ви предлагам да включим и този господин в списъка на тези, които ще изслушваме.
Има две предложения.
Първото го направи господин Лаков. Подлагам го него на гласуване. Да извикаме лицата Моника Йосифова, Росица Велкова, Ивайло Георгиев, Меглена Кунева и аз ви добавям и Вилян Попов.
Който е за викането на тези лица в комисията, моля да гласува.
Първо, гласуваме предложението на господин Лаков – това е членът на комисията от Атака Венцислав Лаков. Нали коректно изброих лицата? Който е за, моля да гласува.
Гласуване:11 за, против няма, въздържали се няма.
Единодушно се приема.
Който е за направеното от мене предложение, моля да гласува.
Гласуване:8 за, против 3, въздържали се няма.
Благодаря ви.
Други въпроси?
Предложението на господин Цонев беше противно на другото предложение, едното изключва другото, така че пак ли да го гласуваме?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да се съберем и да отправим въпрос към господин Хохегер не изключва това. Добре.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: То се подразбира, че ще го направим това нещо.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Някои предложения се подразбират, други се гласуват.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добре, кажете в какъв вид да го гласуваме.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: В какъвто съм го продиктувал.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Повторете го за колегите.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз казах, правя процедурно предложение, казах. Преди това направих още две.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:Следващия път, когато направим справка със стенограмата, ще го подложа на гласуване.
С това изчерпваме дневния ред.
Закривам заседанието на комисията.
Приятен ден ви желая!
/Край – 17.00 ч./