П Р О Т О К О Л

№ 10

---

Днес, 20.06.2012 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Временна анкетна комисия за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства относно лобисткия скандал свързан с управлението на Тройната коалиция и предоставените 1,5 милиона евро на австрийския лобист Петер Хохегер
На заседанието присъстват: Георги Първанов, екс президент на Република България; от Агенцията за държавна финансова инспекция - Теменужка Петкова, изпълнителен директор и Марлена Гьошева, одитор; и народния представител Петър Петров.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Димитър Главчев, председател на Временна анкетна комисия за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства относно лобисткия скандал свързан с управлението на Тройната коалиция и предоставените 1,5 милиона евро на австрийския лобист Петер Хохегер.
Димитър Главчев:
Добър ден на всички. Мисля, че е време да започваме. Имаме необходимия кворум. Предлагам ви днешното заседание на Комисията по медийния скандал с австрийския лобист Хохегер да премине при следния дневен ред:
1. Предоставяне на сведения и документи от лицата, поканени с решения на комисията.
2. Предоставяне на информация за извършената финансова инспекция на “Международен панаир Пловдив” АД, във връзка със сключването и изпълнението на договора с “Д-р Хохегер Комуникационсбератунг” ГМБХ от 2006 г.
3. Разни.
Имате ли някакви други предложения по дневния ред? Не. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Също няма.
Тогава ви предлагам да пристъпим към първа точка - Предоставяне на сведения и документи от лицата, поканени с решения на комисията.
Поканили сме за изслушване президента Първанов. Не мисля, че е необходимо да ви преразказвам цялата предистория по кореспонденцията. Всички сте добре запознати. Оттук-нататък ви предлагам да дадем думата на г-н Президента Първанов. Заповядайте, г-н Найденов.
Ангел Найденов:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Моето процедурно предложение е все пак да припомним и на членовете на Комисията, и, разбира се, на г-н Първанов основанията за поканване за изслушване в Комисията, за да има и той представа какви са били аргументите при вземането на решението. Благодаря ви.
Димитър Главчев:
Съгласен съм. Така и ще направя.
На заседанието на Комисията на 16-ти май имаме предложение, което е постъпило от изслушвания тогава г-н Вилям Попов, който казва следното: “Напоследък забелязвам много интересна тенденция по този въпрос.” (Има предвид въпросът, който разисква Комисията по медийния скандал като цяло.) Нека не го нарека скандал, но много сериозно внимание се обръща в медийното и публичното пространство. Доста хора се намесиха. Намесиха се и политически причини – Конгресът на Българска социалистическа партия, който мен никога не ме е интересувал. Тук слушам и редица предложения за изслушване. Може би си струва, защото много интересни и тежки изказвания имаше в публичното пространство, може би ще бъде интересно и г-н Първанов да дойде да каже нещо.”
Това е формално предложение, на което аз, водейки заседанието, отговарям по следния начин:
“Има доста изказвания в медиите в тази връзка. Може би си заслужава да го подложим на гласуване това предложение. Има доста публикации в тази връзка и аз съм склонен да подложа на гласуване едно такова предложение. От самото начало на скандала има изказвания в тази посока.” Цитирам, в Канал 3 на пресконференция на г-жа Моника Йосифова се задава такъв въпрос. Радио К2 в лицето на Илиана Беновска също задава такъв въпрос. И напоследък самият г-н Президент Първанов каза, че са дадени много пари за черен PR.
След това се обръщам към вас, като представители на опозицията: “Така или иначе, вие бяхте застъпници, че елемент от състава на заглавието на Комисията е какво излиза в медийното пространство. Аз мисля, че на това основание би могъл да бъде поканен г-н Първанов, разбира се, след Конгреса.” Всичко това се случва преди Конгреса на Българска социалистическа партия.
Цвета Караянчева казва: “Уважаеми колеги, аз също мисля, че има резон да поканим г-н Първанов, защото на пресконференцията, която на 14-ти март г-жа Йосифова дава също се спомена, че 2006 г., когато Хохегер е сключил договор с Пловдивския панаир, тя (има предвид г-жа Йосифова) е работила и за г-н Първанов и ще бъде интересно да попитаме в качеството си на каква точно е работила.” И аз казвам: “Имате предвид, тъй като нея не можахме да я попитаме днес, да попитаме г-н Първанов.” Пак за пояснение да кажа, че това е в деня, в който г-жа Йосифова не се е явила и не сме могли да изясним този въпрос. Така или иначе тогава подлагаме предложението, което е направено от г-н Вилям Попов на гласуване. Резултатите от гласуването са следните: Седем са “за”, двама са “против”, въздържали се няма. Т.е. със седем гласа “за” и двама “против” се приема предложението да бъде поканен г-н Президентът Първанов да дойде на изслушване в нашата Комисия.
След това аз изпращам писмо до президент Първанов в този смисъл, че го каним на нашето заседание. Получавам в отговор писмо. Да чета ли цялото писмо, което г-н Президента ни е изпратил? Аз тогава преразказах писмото, в което се казва, че няма никакви основания да се търси от него такава информация. Нека все пак го прочета. Заслужава си да се каже: “Името на г-н Петер Хохегер научих от медиите. Медийна е и информацията ми и за неговата дейност, първо. И второ, нито Президентската институция през моите два мандата, като държавен глава, нито аз самият в персонално качество съм ползвал лобистки услуги.” Това е според мен основното във Вашето писмо, г-н Президент. Ако държите ще го прочета цялото, но мисля, че това е основното в това писмо.
След това, на 30-ти май, на заседание на нашата Комисия, г-н Венцислав Лаков казва: “Уважаеми колеги, искам да ви подсетя без да ви обиждам, по повод отказа на президента Първанов да се яви и да бъде изслушан и относно някакви такива неясноти, искам да ви припомня, че в Конституцията съществува чл. 8, който гласи:
“ Чл. 8. Длъжностните лица и гражданите, които бъдат поканени, са длъжни да се явят пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.”.
„Моля ви, ако се налага нова кореспонденция, цитирайте този текст от Конституцията, за да са ясни нещата и да видим дали се поставя над Конституцията г-н Президентът Първанов.”
Така или иначе аз, без да цитирам тези основания съм отправил ново писмо, на което вече г-н Президентът Първанов ми отговаря: “За съжаление, поради предварително поети ангажименти нямам възможност да присъствам на заседанието на Временната анкетна комисия. Надявам се да мога да участвам и да подпомогна работата на Комисията на следващото й работно заседание.” Това се случва на предишното заседание на Комисията и ето, че днес, както е записано в писмото, г-н Президентът Първанов е тук с целта ако може да подпомогне работата на Комисията.
Мисля, че това е цялата история, ако мога така да се изразя, по поканването на г-н Първанов.
От членовете на Комисията имате ли някакви други въпроси? Не виждам. Ако не възразявате, да дадем думата на президент Първанов, ако има той първоначално да каже нещо и след това да преминем към въпроси, които смятате, че би трябвало да му бъдат зададени във връзка с работата на нашата Комисия. Благодаря ви.
Заповядайте, г-н Президент Първанов.
Георги Първанов:
Благодаря Ви, уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Дами и господа,
От това кратко представяне на хрониката във връзка с моето поканване в Комисията признавам, че на мен не ми става по-ясно защо съм поканен тук, с какво бих могъл да бъда полезен. Внимателно се запознах и със самата стенограма от 16-ти май. Предложението на г-н Вилям Попов намирам за немотивирано. Той каза, аз пак си записах цитираното от Вас: “Стават разни скандали около Конгреса на БСП и Георги Първанов има да каже интересни неща.” Кои са тези интересни неща аз не бих могъл да се досетя. Във Вашето обобщение от същата стенограма, г-н Главчев, Вие казвате, че напоследък има доста публикации в тази връзка. Доста няма. Известно време по-късно Вие цитирате една публикация от вестник “19 минути”, която бих могъл да коментирам, ако този високоуважаема аудитория прецени, че трябва да се занимаваме с една такава публикация. И допълвате, че пред, няма да цитирам телевизията, за да не правя реклама, „Премиерът е казал, че корените на скандала трябва да се търсят в тази посока.”
Според мен, ако някой, било то премиер сегашен, предишен, било то чиновник – администратор, или журналист, защото става дума за публикация, без да е ясно кои, има какво да кажат. Може би, би било по-редно да се поканят първо те да представят аргументи, след което аз бих могъл да взема отношение. Мисля, че от всички възможни поканени участници в работата на вашата Комисия, аз съм най-неуместното предложение, тъй като наистина гарантирано потвърждавам, че името на Хохегер научих от медиите в началото на този година или там, когато възникна медийно въпроса. По никакъв начин, нито споменатото лице лобист, нито който и да е лобист не се е докосвал до работата на Президентската институция и аз в лично качество не съм ползвал лобистки услуги. И понеже сте ме поканили на това заседание, аз искам да потвърдя, да обоснова своята основна теза и предложение. То не е само мое, но държа тук и пред медиите да кажа. Когато сме казали “А” с готовност да разследваме един такъв конкретен случай, готови ли сме да кажем всичките букви на азбуката и да отворим всички лобистки договори за последните 15 или не знам колко години? Защото ние разбрахме за този договор покрай скандала, избухнал в друга държава. Но каква ни е гаранцията, че някъде там, подобни скандали в дебелите папки не дремят и няма да избухнат утре, вдругиден в друго различно време, ако не сега, при друго управление?
Но по-важното е друго, че ние сме длъжни и особено вие, като народни представители, да дадете пълната, честна, обективна информация. Да сложите на скенера всички тези договори, за да се види как се харчат парите на данъкоплатците. Какъв е реалният ефект? Аз внимателно четох и стенограмите. Това е теза, това е ключова задача, която и Вие поставяте като председател, и останалите участници в работата на Комисията. Аз мисля, че вие ще изпълните своята мисия само, ако бръкнете по-дълбоко, и извадите всички тези неща.
Що се отнася до цитираните неща, те не са факти, разбира се, да наистина, аз казах преди Конгреса на БСП, че има хвърлен медиен ресурс от порядъка на 1 000 000, но може би дори повече и това не е трудно да се изчисли. Достатъчно е един PR специалист да ви каже какви са тарифите за една страница в тиражните медии, вестници или пък за ефирното време – сутрешни блокове, или други коментарни предавания. Но аз не се наемам да търся следа, тъй като не разполагам с такъв ресурс, а не ми е и работа.
Ще ви информирам, а вие можете да си направите справка за това, че темата за работата на тази Комисия по никакъв начин не е била предмет на Конгреса на БСП. Така че, предлагам да не свързваме тази тема с отминалия Форум на Партията.
Понеже стана дума тук за това в какво качество и как г-жа Моника Йосифова е работила в президентската кампания, става дума за кампанията през 2006 г., трябва да подчертая, че цялата дейност по кампанията се осъществяваше от предизборен щаб, включително и PR дейността. Г-жа Йосифова се появи в един момент, струва ми се, в неформално качество, нейният екип направи един клип, но това е след началото на септември. Припомнете си, че кампанията реално стартира септември-октомври 2006 г. Доколкото успях да доловя в дебатите, без да съм видял самия документ, договорът на гражданина Хохегер с Пловдивския панаир е от началото на август. Тоест и тук никаква формална, а и неформална връзка не може да бъде направена.
Не виждам какво друго бих могъл да ви отговоря, за съжаление.
Димитър Главчев:
Благодаря Ви, президент Първанов. Позволете аз да кажа няколко думи. По никакъв начин ние, освен колегите от опозицията, членове на тази Комисия, не сме обвързвали никога работата й с Конгреса на БСП. Това е първото.
Георги Първанов:
Има го в стенограмите.
Димитър Главчев:
Да, точно, ние сме на противоположната позиция, че не е свързана работата на Комисията с Конгреса на БСП, пък и с който и да било конгрес или дори и с каквито и да било избори, тъй като аз очаквам, че ще има спекулации на тази тема и с други видове избори, че ще е свързана Комисията, използвам множествено число не случайно.
Следващото, което е, позволете да Ви цитирам името на Комисията – „Временна анкетна комисия по изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства”. Акцентирам на тази част, въпреки че не ми е присъщо, ако сте проследили стенограмите, обикновено аз не акцентирам на тази част от заглавието на Комисията. По-скоро колегите, които седят надясно от Вас често акцентират на тази част на Комисията. Т.е. “изясняване на изнесени в медийното пространство факти и обстоятелства, относно продължаване на лобисткия скандал” и т.н. Когато има факт, изнесен в медийното пространство, би трябвало да бъде изяснен, независимо дали този факт е изнесен от Премиера или от който и да било друг. Но аз тогава казах, че формалното основание е заглавието във вестник “19 минути”, който Вие цитирахте, а заглавието е дословно следното “Един и половина милиона за другар на Първанов в основата на скандала Хохегер.” Съдържанието надолу въобще не го коментирам, но струва ми се, че дори в това заглавие има факт в медийното пространство, който би следвало да се изясни. Само в това качество са Ви поканили колегите, наистина за изясняване на факт, нищо повече. Това не означава, че имате някакво отношение. Вие съвсем категорично заявихте още в първото си писмо, че нямате никакво отношение и аз да съм коректен защо всъщност съм подложил на гласуване предложението.
И още едно нещо да ви кажа и тук всички колеги ще ме подкрепят, надявам се. Когато е предложено, което и да е физическо лице да бъде изслушано, винаги съм го подлагал на гласуване. Не е имало случай, в който да не допусна гласуване на предложение за изслушване на физическо лице.
Основното, за което Ви благодаря е, това което казахте каква трябва да е целта на Комисията. Разбира се, че целта на Комисията е изясняване на това за какво са отишли парите на данъкоплатците и какво е получено срещу тях. От самото начало, на всяко заседание на Комисията го твърдя това нещо. Смятам и, че със заключителния доклад, който ще изготвим, ще докажем, както аз, така и моите колеги, че това е била целта на Комисията. Всякакви други цели са по-скоро изместване на центъра на тежестта на дискусиите в Комисията. Аз приключих. Ако Вие имате да кажете нещо, заповядайте. Ако не, колегите, ако имат въпроси, да ги зададат.
Георги Първанов:
Само, за да изчерпим тази тема. Аз наистина не знам каква е вашата практика, но изяснете кой е собственик на вестник “19 минути”. Поканете собственик, главен редактор, поканете автора на тази статия. Аз я видях сега, във връзка с поканата. Твърдя, че това е един безумен материал. Това, че някой си Шевес е предпочетен пред някой си Хохегер. Колкото познавам Хохегер и съм чувал за него, толкова и Шевес. Много моля, даже бих предложил, за да бъдете по-категорични, за да не излиза просто като отбиване на номер, поканете ги и ако има реални факти, ги изпратете на Прокуратурата. Защото, ако някой от нас има виновност, то нека да си понесе отговорността. Обаче, ако всеки в пространството може да хвърли каквото и да е обвинение, в резултат на което да занимава и Парламента в отделна негова комисия и да опетнява името на този и онзи, мисля че поне ние трябва да пазим добрите нрави.
Завърших. Благодаря.
Димитър Главчев:
Благодаря Ви. Аз категорично се присъединявам към Вас и ще предложа на колегите да извикаме и не само на тази статия автора, а и на статии и в други медии, които би трябвало да изяснят какво са имали предвид, когато са писали тези неща. Според мен, това е правилният път, така че Ви благодаря. Благодаря за това предложение. Ще го подложа на гласуване.
Заповядайте, колеги, за въпроси. Г-н Лаков.
Венцислав Лаков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Президент,
Уважаеми колеги,
Г-н Първанов, по силата на чл. 92 от Конституцията, Президентът представлява Републиката в международните отношения. По смисъла на този текст, Вие бяхте ли запознат с кампанията, която се предвиждаше да бъде реализирана. Според някои пак медийни публикации, Вие сте бил предложен и за член на Консултативния съвет, който е трябвало да бъде създаден. Знаехте ли за такъв Консултативен съвет, който да помага за промяна имиджа на България и съответно за европейски пресцентър? Вашите международни секретари информираха ли Ви за намеренията и за свършеното в тази насока? Защото един президент трябва да бъде информиран според мен по тези важни неща? Това е първата сфера въпроси.
Втората ми е свързана с Пловдивския панаир. През 2006 г., когато става тайната, ако мога да кажа, или скрита приватизация на Пловдивския панаир, ставало ли е дума в разговори между Вас и Вашия приятел Георги Гергов, а също и г-н Румен Овчаров за това, че печалбата на Панаира трябва да бъде дадена под формата на реклама, да се рекламира този панаир? И това не е ли основание да се получи една по-изгодна позиция в последващата пълна приватизация на Панаира от страна на г-н Гергов? В тази връзка ставало ли е дума, че би могло да се рекламира Панаирът по този начин, чрез Хохегер? Вие казахте, че не сте го познавали, но не питам конкретно за Хохегер, а за фирма, която да лобира за имиджа на Панаира. Това са въпросите ми. Благодаря.
Димитър Главчев:
Само едно уточнение, ако позволите. Мисля, че президент Първанов не е предлаган за член на Консултативния съвет, а е бил “лице на кампанията”. Така пише в техническата оферта. Това са различни неща.
А колкото до другия въпрос, имаме практика, когато се излиза от предмета на Комисията, да не се отговаря, което си е решение всъщност на поканения за изслушване. Така че, имаше, според мен, доста встрани от това, с което се занимаваме въпрос, но както решите. Ако искате отговаряйте в пълния му вид, ако искате – не. Заповядайте, президент Първанов.
Георги Първанов:
Благодаря. Ако е завършил г-н Лаков, ще отговоря отзад-напред, ако позволите.
По никакъв начин не съм коментирал Пловдивския панаир, нито със споменатите колеги, нито с когото и да е. Не съм сигурен, но мисля, че по това време Пловдивският панаир има все още друг статут. Вие този въпрос сте го коментирали на предишно заседание. Категорично не мога да ви дам информация по този въпрос, още повече пък не ми е минавало през ума, че може да се прави реклама по такъв механизъм. Може би защото не съм запознат с механизмите на международния PR. И оттам минавам към първия въпрос всъщност.
Изненадан съм, че може да съм бил калкулиран като лице или като член на консултативен съвет, даже не знаех, че има консултативен съвет, но и това не е задължително да го знам. Разбира се, може би щеше да е добре президентът, който и да е той, да е в течение на кампания, свързана с подобряване образа на България. Не съм знаел по никакъв начин за това.
Второ, аз съм бил в почти всички европейски столици. В някои по повече от два-три пъти, в Брюксел повече от десетина-петнадесет пъти. Винаги това е било съпроводено с пресконференции, често пъти с интервюта в чуждия печат. Никога не сме ползвали друг механизъм, освен чрез пресцентъра на Президентската институция. Надявам се да съм бил точен.
Венцислав Лаков:
Благодаря Ви. Съвсем точен бяхте.
Димитър Главчев:
Това, че г-н Президент Първанов не е знаел, че е включен в офертата не е първият случай. Нека да ви припомня, че г-жа Кунева каза, че не знае въобще, че е била предложена за член на консултативния съвет, нито някой се е обърнал към нея да я информира поне, че е включена. А на всичкото отгоре, тя не е и могла да бъде член на такъв съвет, тъй като е положила клетва като еврокомисар шест месеца преди да бъде представена офертата. Това е като вметка.
Георги Първанов:
В това няма нищо лошо.
Димитър Главчев:
Така сте посочен в техническата оферта и в това няма нищо лошо. Даже казахте, че най-естественото нещо е един президент да бъде лице на кампания за страната, така че наистина нищо лошо няма в това. Хубаво е да знаехте все пак.
Други въпроси? Заповядайте, г-жа Дукова.
Снежана Дукова:
Уважаеми г-н Председател,
Г-н Президент,
Аз първо ще Ви благодаря за това, че Вие се отзовахте на поканата. Аз искрено се надявам, че Вие виждате, че ние изключително добронамерено се отнасяме и се съобразихме с Вашата възможност да бъдете тук в удобно за Вас време. Така постъпихме и с г-жа Моника Йосифова, която също не можа да се отзове първия път. С това искам да кажа, че наистина Комисията съвсем доброжелателно и добронамерено иска да изясни някои неща като публикации.
Моят въпрос по-скоро ще има един Ваш отзвук в морален аспект, тъй като част от нещата, които Вие отговорихте, се покриват с това, за което аз искам да питам. Но Вие във Ваше интервю юни месец казахте буквално, че наистина са налети много пари за черен PR, които са над един милион. Ние установяваме и може би в края ще установим със сигурност, а и целта на създаването на тази комисия е такава, как са изхарчени парите – близо два пъти толкова, колкото за този черен ваш PR, именно за PR на България. И ще отворя една ремарка, в която ще сложа текст, който звучи по следния начин: В част от отчетите на този PR са включени изяви на политически лица или пък на журналисти и фигури, които имат отрицателен характер по отношение на България, което е един много сериозен парадокс.
Второто нещо, което ми направи впечатление. Вие във Вашето изказване казахте, че не знаете каква е цената за журналисти, каква е цената за публикации, а ние получихме отговора, че за такива неща нито една стотинка не е давана и въпреки всичко зад това стоят едни милион и половина български пари, които, според мен поне, не ангажирам Комисията, са дадени. В същото време, близки до Вас хора в предишно качество са били и членове на този консултативен съвет, който е създаден, без оглед на това, както казвате, да има яснота.
Г-н Първанов, аз Ви моля да отговорите, след като има PR агенции, след като има хора, за които това е професия и отговорност държавна, не каква да е, нормално ли е да се създават такива PR агенции и такива връзки, за да може да бъде по този начин лъскан имиджът на България?
Предварително Ви благодаря и ако Вие прецените може да не ми отговаряте. Благодаря.
Димитър Главчев:
Ако може само аз да поясня. Предполагам, че г-жа Дукова има предвид, че има пресцентър към съответните ведомства, а не PR агенции. След като има пресцентър към съответните ведомства дали е нормално да се наемат и PR агенции за същото? Това ли е въпросът в крайна сметка.
Снежана Дукова:
Да, това е въпросът.
Георги Първанов:
Вижте, г-жо Дукова, когато казвам, че тази кампания, макар че не бих искал да се фокусираме върху обсъждането на този черен PR по мой адрес, е струвала толкова, на око естествено, това не означава, че някой е дал “суха пара”. Наскоро излезе един медиен бос, който се похвали с това, че е „отрязал” моята и на един друг партиен лидер глава. Не се твърди, че на него някой му е платил за тази работа, но на него това със сигурност му струва пари. Да оставим тази тема. Черният PR със сигурност струва много. Мое дълбоко убеждение е, че ние вървим по тази наклонена плоскост много бързо, много устремно и от това ще пострадат всички политици, сигурно всички медии и обществото ни като цяло, но това е дълбока тема за обсъждане, а вие искате оперативна информация.
След като се изказах, след като развих собствения начин на правене на PR, това ми дава основание да ви кажа, че това не е най-добрият начин. Аз не съм добрият пример за правене на PR. Аз твърдя, че на България трябва да бъде правен професионален PR, че за това трябва да има координираните усилия на всички институции. Навремето си мислех, че трябва да има дори ако щете министерство. Хайде, ако не министерство, агенция или друга координираща структура, която да обедини усилията. Защото сега един прави реклама на туристическия бизнес, друг прави реклама в сферата на културата, спорта и т.н. Това някой трябва да го координира и да бъде максимално прозрачно. Отново повтарям, най-важното условие за това е да има прозрачност.
Преди три-четири години аз излязох с една платформа за промяна на политическия модел, в която предложих прозрачност на PR агенциите, на което собствениците много се разсърдиха. Мисля, че сега разбират колко важно е и за тях, и за политиците и държавниците, и за обществото поне онези, които работят с държавни пари, за работят в режим на пълна прозрачност. Хайде, с партиите има друг начин на отчитане на всяка една предизборна кампания, но държавните пари трябва да се отчитат при строго определени правила. Може би тези правила трябва да се разпишат в резултат на работата и на вашата Комисия. Благодаря.
Димитър Главчев:
Благодаря, г-н Президент, особено за това, което казахте накрая, че може би в резултат на работата на Комисията трябва да се разпишат правила, тъй като това, с което се сблъсквахме в процеса на работа досега, е, че няма никакви индикатори по договорите, за които говорим, по които да бъде отчетен резултатът от тях. Наистина, ако в резултат на работата на нашата Комисия дори и това се свърши, да може да се разбере, какво е свършено срещу дадени пари, особено държавни, както наблегнахте и Вие. Защото всички трябва да са много чувствителни, когато става въпрос за разход на държавни пари. Трябва да има критерии, по които да бъде отчетен резултатът, колкото и да е трудно. Наистина областта е специфична, много трудно се отчита резултат, но все пак надявам се, че и Вие ще се съгласите с мен, че трябва да има някакъв начин да се отчете резултатът от изразходването на държавни пари, та дори и да е в такава абстрактна област като PR-а и медиите.
Някакви други въпроси имате ли, колеги? Г-н Петров, заповядайте.
Петър Петров:
Г-н Президент, на 8-ми юни, преди десетина дни всъщност, един висш партиен функционер на БСП - г-жа Татяна Дончева, даде едно интервю, в което се съдържаха изключително остри и негативни думи по отношение на действията, които е извършвала “дясната ръка” на премиера Станишев. Това интервю ми припомни, че горе-долу по същото време на юни, но 2008 г. Вие разкритикувахте, нека да използвам тази дума, премиера Станишев заради съветниците му. Тъй като въпросната „дясна ръка” се явява в този скандал важна фигура, той е консултант, въз основа на чието становище може да се смята, че г-н Хохегер е спечелил. Правя тази връзка и искам да Ви задам въпроса какво имахте предвид, когато критикувахте премиера Станишев за неговите съветници? Визирахте ли въпросната “дясна ръка” и имахте ли нещо конкретно предвид?
Благодаря Ви. Това е.
Димитър Главчев:
Каква връзка намирате на работата в Комисията с въпроса, който задавате?
Петър Петров:
Ако президентът Първанов е критикувал премиера Станишев заради неща, които са му били известни, извършени от неговия основен съветник, който в момента играе важна роля тук, в този скандал, бихме могли да направим някаква връзка. Ето затова искам да зная дали е имал конкретно нещо наум, когато го е критикувал. Може би, г-н Първанов, сте визирали друг съветник? Но, четейки това, което Татяна Дончева говори ...
Г-н Първанов, известни ли са Ви конкретни факти, за да критикувате премиера Станишев за съветниците му?
Димитър Главчев:
Много сложно стана. Въпросът може да бъде дали критикувате консултанта, който е по сделката в конкретното му качество? Оттук-нататък какви критики имате към “десни”, “леви ръце”, Татяна Дончева и не знам още кой, според мен, няма отношение към нашата работа.
Георги Първанов:
Аз все пак няма да избягам от отговора, но първо, не разбрах коя е “дясната ръка” и затова не ми казвайте, за да не ме изкушите да отговарям по някакъв начин.
Вижте, аз първо ви казах, че за случая “Хохегер” аз научих тази година, така че 2008 г. не бих могъл да критикувам или да намеквам дори за нещо подобно.
Второ, аз съм критикувал и премиера Станишев, и критикувам и премиера Борисов. Това е част от политическата полемика. А що се отнася до казаното от г-жа Дончева, кой съм аз, че ще коментирам г-жа Дончева? Тя има винаги свое мнение. Мисля, че излизаме наистина от въпроса.
Димитър Главчев:
Да, извинявайте. Освен всичко друго, отиваме в партийния живот на една партия, която не би трябвало тази част на залата да я интересува толкова много. Заповядайте, г-н Матов.
Дарин Матов:
Уважаеми г-н Председател,
Г-н Президент,
Уважаеми колеги,
Аз Ви предлагам, г-н Председателю, да приключим с въпросите, защото наистина ще се потвърди мнението предполагам, на определен кръг хора за това, че Комисията е политическа и тя има политически характер.
Искам да кажа на г-н Президента, че наистина много се радвам, че проведохме един хубав диалог. Мисля, че много добре влязохте в темата и Вашето присъствие днес тук беше много положително.
Но за да присъствате тук ние в един период от време се лутахме, защото искаме наистина да открием реално как са изразходени, ще повторя Вашите думи, “държавни пари” и наистина мисля, че това е основната цел на Комисията.
Аз Ви благодаря като член на тази Комисия за Вашето присъствие днес. Благодаря ви.

Димитър Главчев:
Да, и аз смятам така. Хубаво е вече да приключим с въпросите си към президент Първанов. Аз също се присъединявам към колегите си и Ви благодаря за участието. Моля да ги извините. Те всъщност са в приповдигнато настроение, като видят президент, който е бил такъв два мандата, имат много въпроси и излизат извън обхвата. Но така или иначе, благодаря Ви за днешните отговори. Бяхте много изчерпателен. (Ръкопляскания)
Георги Първанов:
Може би само две думи. И аз благодаря. Виждам, че много отдавна имаше амбиция за бъда призован в Парламента да отговарям. Мисля, че това беше най-неудачният повод да бъда тук, но винаги можете да разчитате на изпълнението на конституционния ми ангажимент.
Лека работа.
Димитър Главчев:
Благодаря Ви, президент Първанов.
Вече ако не възразявате, да охладим страстите и да преминем към втора точка, която е по същността на работата на Комисията.
По втора точка - Предоставяне на информация за извършената финансова инспекция на “Международен панаир Пловдив” АД, във връзка със сключването и изпълнението на договора с “Д-р Хохегер Комуникационсбератунг” ГМБХ от 2006 г.
За да ни представи резултатите от извършената инспекция тук е г-жа Теменужка Петкова, която е изпълнителен директор на Агенция за държавна финансова инспекция. Заповядайте, г-жа Петкова.
Предлагам Ви да представите доклада, който сте подготвили. След това колегите, ако имат въпроси, да Ви ги задават.
Аз се надявам, че всички имате екземпляр от доклада на Агенция за държавна финансова инспекция. Ако някой няма, моля да се обърне към експерта на Комисията, за да му даде. Заповядайте, г-жа Петкова.
Теменужка Петкова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ще представя съвсем накратко резултатите от извършената финансова инспекция на “Международен панаир Пловдив” АД, която финансова инспекция е възложена по искане именно на Временната анкетна комисия, свързана с изясняването на случая с австрийския лобист Петер Хохегер и сключеният в тази връзка договор с Международния панаир Пловдив. Може би тук трябва да внеса едно уточнение и да кажа, че фактическите проверки от финансовата инспекция приключиха днес. Съгласно Закона за държавната финансова инспекция оттук-нататък предстои да спазим процедурата по запознаване на всички засегнати в доклада лица с констатациите от доклада и съгласно това, което предвижда законът, те имат възможност в 14 дневен срок да представят своето становище или своите възражения по този доклад, да представят и нови доказателства, ако разбира се, разполагат с такива. Правя това уточнение, за да сме наясно, че всъщност процедурата по окончателното приключване на финансовата инспекция ще приключи едва, когато постъпят тези възражения и финансовият инспектор изготви заключението си по тях.
Така че, може би, ако вие прецените, ще се наложи още веднъж просто да ви запознаем с това настъпили ли са някакви промени в доклада, с който всички вие разполагате.
Както стана вече дума, задачата на нашата финансова инспекция беше да проверим законосъобразно ли са изразходвани средствата, които са преотстъпени на Международния панаир Пловдив от освобождаването му от ангажимента да внесе дивидент в полза на държавата, дивидент от печалбата на търговското дружество, който дивидент за 2005 г. възлиза на 1 419 000 лв.
За да бъдем абсолютно обективни в своята преценка и за да можем да се произнесем абсолютно точно по този толкова важен и сложен въпрос, искам само да отбележа, че ние, освен финансовата инспекция в Международен панаир Пловдив, извършихме и насрещна проверка в Министерски съвет. Целта на тази насрещна проверка беше да се запознаем с всички документи, които са свързани с взимането на това решение от страна на Министерски съвет, именно Постановление на Министерски съвет № 198 от 01.08.2006 г. За нас беше важно, и за всички е важно да видим какви са били мотивите, каква е била целта на взетото решение, за да можем да сме абсолютно обективни, когато стигнем до финала и можем да кажем постигната ли е целта на това Постановление.
Може би на първо място трябва да кажа, че преотстъпеният дивидент от 1 419 000 лв. на Международния панаир Пловдив е изразходван не само по договора с австрийския лобист Хохегер. Установихме, че в периода от 01.08.2006 г. до 31.12.2006 г. от преотстъпения дивидент Пловдивският панаир е извършил разходи, които са свързани и с други мероприятия, организирани от Министерство на културата, от Министерство на икономиката във връзка с популяризиране на положителния имидж на България. Това са проведени дни на България и на София в Париж, организиран е един Международен панаир на книгата във Франкфурт и Международен панаир на книгата в Истанбул. Организирана е и изложба и мероприятие на Аерогара София, която цели отново да се популяризира имиджа на България. За всичките тези дейности, различни от договора с австрийския лобист Хохегер, са изразходвани 512 000 лв.
И сега по същество. При извършената проверка относно сключения договор от страна на Международния панаир Пловдив с Хохегер, какво установи финансовата инспекция. Констатирахме, на първо място, че още на 19.07.2006 г. в Пловдивския панаир са депозирани три оферти от различни австрийски фирми, в това число и фирмата „Хохегер” на г-н Петер Хохегер. След това, на 20-ти юли, веднага на следващия ден изпълнителният директор на дружеството е издал заповед, с която заповед е възложил да се направи оценка и да се предложи най-изгодната оферта. В тези оферти, кандидатите, които оферират са предложили цена на услугата, предложили са какви точно дейности ще извършват. Интересното тук е, че всъщност не е ясно как австрийският лобист Хохегер и другите негови съграждани са получили яснота, че предстои да бъдат извършвани подобни разходи и, че изобщо Българското правителство има идеята да промотира по този начин България. Тъй като, както вече ви споменах, при насрещната проверка в Министерски съвет ние установихме, че Министерски съвет е обсъждал това решение едва на 20-ти юли. Т.е. тук не е ясно как г-н Хохегер се е добрал до тази на пръв поглед специфична и непопулярна до 20-ти юли информация, но е факт, че има депозирани три оферти в Търговското дружество. Веднага е създадена организация. Те са разгледани още на 20-ти и на 21-ви Комисията се е произнесла, че най-изгодната оферта е на г-н Хохегер. Много странно е, че всичките три оферти се доближават до размера на преотстъпения дивидент, което всъщност буди съмнение какво всъщност се случва.
Постановлението на Министерски съвет, както вече споменах, става факт на 01.08.2006 г. и на същия ден се подписва и въпросният договор. Всичките тези факти и обстоятелства, разгледани в тяхната съвкупност, дадоха основание ние да счетем, че тук става въпрос за едни преднамерени действия, които целят да представят по един неверен и неточен начин цялата информация, свързана с Постановлението на Министерски съвет да преотстъпи този дивидент и по смисъла на Закона за държавната финансова инспекция, ние сме извели, че в този случай става въпрос за индикатор за измама. Мисля, че ще се съгласите с мен, че г-н Хохегер, за да депозира своята оферта на 19-ти юли, той е имал информация много преди това. Ето това е неизвестно как всъщност се е случило. Няма документи, от които да става ясно как тази информация е стигнала до него.
Димитър Главчев:
Г-жо Петкова, извинявайте за момент. Нека да изчакаме журналистите да решат къде им е по-интересно и тогава да продължите. Защото в момента е доста шумно и не се чуваме. Благодаря ви.
Вече можем да продължим. Заповядайте, г-жо Петкова.
Теменужка Петкова:
Благодаря, г-н Председател. Всъщност бяхме стигнали до датата 01.08.2006 г. – датата, на която Постановлението на Министерски съвет става факт и в същия този ден става факт и сключеният договор между Международния панаир Пловдив и Хохегер.
В тази връзка, тъй като преди малко и г-н Президентът постави въпроса за това колко е важно как се разходват публичните финанси, към тази дата, към август 2006 г. Международният панаир е еднолично акционерно дружество, в чийто капитал едноличен собственик е държавата, в лицето на министъра на икономиката. Та, когато става въпрос за това как би трябвало да се разходват публичните финанси и как би трябвало да се харчи държавната пара, когато става въпрос за такъв род субекти, то законодателят ясно е определил реда и начина, по който това трябва да се случи, а това именно е Законът за обществените поръчки. В тази връзка ние изследвахме всички факти и обстоятелства, свързани с това Международният панаир бил ли е към тази дата възложител на обществени поръчки и следвало ли е той да прилага този закон, когато разходва публичните финанси. В тази връзка финансовият инспектор изиска съответната документация. Писмено изискахме тази документация да ни бъде предоставена. В отговор получихме едно писмо, в което всъщност се обяснява, че Международният панаир към тази дата няма качеството на възложител на обществени поръчки, поради което такива процедури не са провеждани. Ето тук ние категорично не сме съгласни с изразената теза, тъй като законодателят ясно е определил субектите на обществени поръчки и обекти на обществени поръчки. Международният панаир категорично попада в приложното поле на Закона за обществените поръчки и той е възложител на обществени поръчки, тъй като е публично-правна организация по смисъла на ЗОП. За да бъде едно такова лице възложител на обществени поръчки трябва да са налице няколко условия.
Първото и най-важно е, то да бъде създадено с цел да задоволява обществения интерес, каквато безспорно е била целта да се създаде това дружество. И другите три условия са или повече от 50 % от неговите приходи през бюджетната година да са с източник държавният бюджет, или повече от половината от членовете на Съвета на директорите или на контролните му органи, да бъдат назначени от възложител на обществени поръчки. И третото изискване е обект на управленски контрол да бъде осъществяван от лице, което също е възложител. Та в този случай какво установихме ние? Че Пловдивският панаир безспорно е възложител на обществени поръчки, тъй като всичките членове на Съвета на директорите са назначени от 2001 г. със заповед на Министъра на икономиката. Тоест, той е възложител на обществени поръчки. Те безспорно са обект на управленски контрол от страна на едноличния собственик на капитал, какъвто е Министърът на икономиката, така че този въпрос е безспорен.
В тази връзка ние констатирахме едно от най-сериозните, може би това е най-сериозното нарушение на законодателството в областта на обществените поръчки, а именно не провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка при наличие на всички законови основания за това. В този случай са налице обект на обществена поръчка, субект и стойност. Тук говорим за един договор, който е със стойност 500 000 евра или 979 000 лв. Налице са всички условия да бъде проведена обществена поръчка, но такава не е проведена.
Извели сме нарушения на Закона за обществените поръчки. Както преди малко казах, най-сериозното нарушение, без всякаква публичност, без всякаква прозрачност, абсолютно в нарушение на изискванията на закона е сключен този договор директно с Хохегер, без да има яснота по какви критерии той е избран, как се е стигнало до тази цена, като са погазени основните принципи на Закона за обществените поръчки.
За съжаление не можахме да съставим акт за съставяне на административно нарушение на изпълнителния директор г-н Йордан Радев по това време, тъй като за съжаление ние сме последващ контрол и доста късно сме извършили тази проверка и към датата на извършването на проверката са изтекли сроковете за привличане към административно-наказателна отговорност. Но пък не са изтекли други срокове за ангажиране на други отговорности, ако разбира се, други компетентни органи счетат, че е налице основание за търсене на такава.
В тази връзка може би е добре да отбележим, че съгласно Закона за обществените поръчки, чл.120а в редакцията, която важи към 01.08.2006 г., договорът, който е сключен без да бъде проведена обществена поръчка по смисъла на ЗОП, е нищожен. Това е много важно обстоятелство, което трябва да бъде чуто и да бъде изяснено. Така че, тук говорим за едни деяния, които излизат извън обсега на контрол на Агенцията за държавна финансова инспекция, но биха могли да бъдат обект на контрол от други компетентни органи.
Всъщност дотук констатирахме, че публичните средства са изразходвани по възможно най-непрозрачния начин, при погазване на основните принципи на Закона за обществените поръчки. Но така или иначе, беше ни представен договорът, който е сключен с Хохегер. Анализирайки този договор, на какво се натъкнахме ние?
Всъщност по отношение на обхвата на услугите, които следва да осъществява изпълнителят по договора, констатирахме, че те са много общи. Не е ясно как всъщност ще бъде доказано изпълнението на тези услуги, какви ще бъдат критериите, измерителите за това доколко тези услуги са извършени. Това ни дава основания да считаме, че този договор определено е неизгоден и е сключен без да защитава интересите на възложителя. Обратно, облагодетелства изпълнителя.
Впоследствие всъщност извършихме проверка и по отношение на това как ще бъдат извършени плащанията, тъй като става въпрос за един сериозен финансов ресурс от 500 000 евро. Всъщност какво констатирахме в тази част на договора? В тази част на договора установихме, че отново е спазен принципът от предходния раздел на договора, да се договори периодичността на плащанията, като тези плащания не са обвързани по никакъв начин с изпълнението на договора. Не е ясно възложителят как ще разбере защо да плати на изпълнителя и има ли лице, което да отговаря за приемането на този работа. По някакъв начин да може да оцени нейното изпълнение, за да има някакво съответствие със стойността на договора.
Установихме, че основанията за извършване на плащания по този договор са ставали въз основа на три броя фактури, които фактури са издадени в периода от началото на месец август 2006 г. до края на декември 2006 г. Тъй като беше важно за нас да видим какво е отчетено като изпълнение, проследявайки изпълнението на договора и основанията за извършените плащания, на нас ни бяха предоставени само тези три фактури и съответните банкови платежни документи към тях, които удостоверяват, че действително Международният панаир Пловдив е коректен платец и той е извършил плащанията на уговорените в договора дати.
Финансовата инспекция започна на 20.04.2012 г. Веднага, още на 26.04.2012 г., официално поискахме да ни бъдат предоставени документите, удостоверяващи изпълнението на този договор. След едно дълго очакване, на 4-ти май ние получихме официален отговор, в който отговор ни се казва, че такива документи в Международния панаир Пловдив няма. За тази цел ние съставихме констативен протокол и започнахме да изграждаме нашата констатация в тази посока, че са извършени плащанията, а насреща няма доказателства, които да доказват извършена насрещна престация. За наша изненада, на 12.06.2012 г. внезапно ни бяха предоставени, буквално бяха донесени в стаята 49 папки с мотив, че тези 49 папки съдържат информация, която удостоверява изпълнението на договора.
Каква беше нашата изненада, когато взехме тези папки и изготвихме съответно опис, тъй като тук става въпрос за един доста дълъг период от време, в който, от една страна, се твърди, че такива документи няма, впоследствие се появяват изневиделица тези документи, така че, ние направихме един подробен опис на това какво ни се предоставя и с изненада установихме, че всички материали в него са изготвени на английски език. Тук може би е важно да отбележим, че в договора, който е сключен между търговското дружество и австрийския лобист Хохегер, ясно е определен случаят и той е само един, в който официален език е английският. Това са случаите, в които евентуално между страните би могло да има спор и ще се ползват услугите на арбитраж. Там е записано, че езикът, който ще се използва е английски. Което означава, че по отношение на целия договор, особено на тази част от него, свързана с изпълнението, което е свързано и с плащанията, и то на такива огромни суми, не са налице никакви основания и няма мотиви възложителят да приема робата на английски език. Независимо от това, ние положихме усилия, направихме си труда и голяма част от тези материали бяха преведени. Но каква беше нашата изненада, когато прочетохме за какво всъщност става въпрос.
Първо, нещата, които бяха отбелязани в тях, че са изпълнени като дейности, са изключително общи. Няма никаква конкретика. Наред с това, освен че не е ясно какво точно е изпълнено, се забелязва и една повторяемост на дейностите, които са отчитани, което на нас ни дава основания да смятаме, че просто или не е имало какво да се отчете, или някакви други са били причините за това.
По отношение на изпълнението на договора за нас липсват ясни, конкретни и точни доказателства, че е налице изпълнение по този договор така, както е била целта на Министерски съвет, взимайки това решение да освободи Международния панаир от ангажимента да внесе своя дивидент към държавата в размер на 1 419 000 лв.
В общи линии това, че тези документи са изготвени на английски език, по безспорен начин ни дава основание да смятаме, и то това е наистина факт, че тези документи са предоставени на английски език може би с цел да се възпрепятства един, както текущ контрол от страна на лицата, които би следвало да разберат за какво всъщност се плаща, това са счетоводители, финансови директори и от друга страна, да се възпрепятства по някакъв начин един последващ контрол, който да позволи да се види как са изразходвани тези средства и какво е изпълнението по договора. В тази връзка ние отново смятаме, че това са точно такива факти и обстоятелства, които целят да въведат в заблуда, както лицата, които са имали ангажимент да приемат тази работа, така и контролните органи, поради което отново сме извели индикатор за измама по смисъла на Закона за държавната финансова инспекция.
Това са в най-общи линии резултатите от извършената финансова инспекция в Международния панаир Пловдив. Основните изводи, които ние правим, са свързани с това, че не са налице доказателства, че целта на това постановление е изпълнена. В тази връзка ние ще предприемем действия, които са в рамките на нашата компетентност, да сезираме компетентните органи да бъдат предприети действия за възстановяване на тази сума по договора с Хохегер по принадлежност, тъй като тук става въпрос за едно данъчно задължение, което ние нямаме доказателства, че е изпълнена целта, за която то е преотстъпено. Поради тази причина ще сезираме компетентните органи - Националната агенция за приходите, които да предприемат съответните действия и ако са налице условия и обстоятелства, да се иска възстановяването на тази сума.
Наред с това, тъй като договорът с австрийския лобист Хохегер е сключен в нарушение на Закона за обществените поръчки и без въобще да е ясно как се е стигнало до този цена, какви са критериите, по които той е избран, както и това какви са действителните разходи, които той е извършил по този договор, тъй като няма първични счетоводни документи, които да доказват колко струва на г-н Хохегер тази позитивна рекламна кампания за България, ние ще предложим да се вземе такова решение и да се сезират компетентните органи в Република Австрия, с цел да се изясни действителният размер на извършените разходи от Хохегер по този договор, съответно и реализираните и отчетени приходи.
Благодаря ви за вниманието. Готова съм да отговарям на въпроси, ако има такива.
Димитър Главчев:
И аз Ви благодаря. Само искам да се върнем, ако не възразявате, към първия индикатор за измама, за който казахте, и то повече за уважаемите представители на медиите, които бяха навън и не можаха да чуят.
Вие казахте, че г-н Хохегер е представил офертата на 19-ти юли, а за пръв път се обсъжда освобождаването от дивидент на 20-ти юли, на следващия ден? Тоест, г-н Хохегер представя оферта преди да има решение на какъвто и да било компетентен орган в България.
Теменужка Петкова:
Да, точно така. Преди Министерският съвет на Република България изобщо да е коментирал тази тема, г-н Хохегер е имал по всяка вероятност някаква информация, за да може да реагира предсрочно, така да се каже, и той и още две австрийски фирми да депозира оферта, в която всъщност е посочил и цената на тази услуга, която се доближава точно до размера на преотстъпения дивидент в полза на Международния панаир.
Димитър Главчев:
Когато сте поискали документи и май месец са ви отговорили, че няма такива документи, кой ви е отговорил по този начин? Има ли конкретно физическо лице, което ви е отговорило?
Теменужка Петкова:
Да, лицето, което в момента представлява дружеството – изпълнителният директор.
Димитър Главчев:
А имало ли е лице, което да приема изпълнението по договора, както по другия договор е имало такова лице?
Теменужка Петкова:
Не, такова лице не е имало.
Димитър Главчев:
Не се знае кой е приемал?
Теменужка Петкова:
Не се знае кой е приемал работата, въобще приемал ли е нещо. Много е комплицирана тази ситуация, защото, когато ние поискахме документите, удостоверяващи изпълнението, още в първите дни на проверката, имаше едно пълно мълчание по този въпрос. И след дългото мълчание, на 4-ти май всъщност ни се отговори, че такива документи в Дружеството няма. Още по-притеснително беше как внезапно се появиха едни 49 класьора на 12-ти юни.

Димитър Главчев:
Представляващ е мисля г-н Йордан Радев? Така ли беше.
Теменужка Петкова:
Да, г-н Йордан Радев. Може би тук може да спомена и това, че по време на инспекцията г-н Йордан Радев три пъти го каним съвсем официално на известните ни адреси, за да може да дойде и да каже какво знае по този въпрос. Ако има някакви други документи и доказателства, с които ние не разполагаме, да ги предостави, за да бъдем ние максимално обективни. Но така или иначе, той не се яви на посочените от нас дати. В крайна сметка не можахме да осъществим връзка с него.
Димитър Главчев:
Аз ще предложа на Комисията да го поканим да дойде. Както всички други каним, да го поканим да го изслушаме и него.
Теменужка Петкова:
Да, би било добре.
Димитър Главчев:
Добре. Аз нямам други въпроси. Колеги? Г-н Лаков, заповядайте.
Венцислав Лаков:
Само един въпрос. Може ли случаят с възлагането на тази поръчка да се окачестви като източване на държавно предприятие с цел последваща приватизация? Вашето впечатление като финансов експерт. В смисъл, намаляват се активите, за да бъде по-евтино. Не е точно по темата, но е важно, защото показва някои връзки.
Теменужка Петкова:
И за мен е малко трудно да прогнозирам до какво би довело това нещо, но определено, пак с риск да се повторя, не провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка при наличие на всички законови основания за това, безспорно е най-тежкото нарушение на законодателството в областта на обществените поръчки и говори за абсолютна непрозрачност по отношение на разходването на тези средства. Няма гаранция, че тези пари са изразходвани по най-икономичния, най-ефективния и най-ефикасен начин.
Димитър Главчев:
Благодаря Ви. Г-н Кутев, заповядайте.
Антон Кутев:
Аз се извинявам, но може би защото днес получих документите и се опитах набързо да се запозная с тях, така че може би не всичко ми е ясно. Някои от колегите може да са ги получили и по-рано. Значи в края на краищата тук се изброяват три фирми, които са подали оферти, от които с най-ниската цена е била тази. Вие казвате, че няма проведена обществена поръчка. Тоест, не проведената обществена поръчка касае тези три фирми ли? Разбирате ли ме? Може би просто не съм Ви разбрал като говорехте.

Теменужка Петкова:
Да, много е на място въпросът на г-н Кутев. Може би тук трябва да обясним следното. Тези три оферти са събрани извън всякаква процедура по реда на Закона за обществените поръчки. Това е така да се каже, някаква проформа, събрани три оферти просто, за да имат някакво основание да се стартира процедурата по избора на г-н Хохегер. Тук не става въпрос за процедура по реда на Закона за обществените поръчки. Някаква вътрешна процедура, която те са си организирали.
Антон Кутев:
Още един въпрос тогава. В такъв случай, бихте ли ми пояснили още веднъж каква е процедурата оттук-нататък. Вие сте направили едни констатации, за които Вие в самото начало казахте, че те са предварителни, защото има процедура, в която всички засегнати лица евентуално ще си подадат още някакви там възражения, допълнителни документи. След това вие ще ги разгледате, след което най-вероятно ще направите нова констатация и заключение. Тоест, за първия етап на мен ми е ясно, че на вас ви предстои определен разговор, който ще продължи определено време, докато стигнете до окончателните заключения.
Вторият ми въпрос е как процедурата продължава нататък? Ако заключението, което вие направите, най-вероятно не се хареса на фирмите, които са засегнати от това, те най-вероятно по някакъв начин ще търсят правата си в съда, където всичко това ще се развие отново вече през друга инстанция. Това ли е процедурата?
Теменужка Петкова:
Имате предвид фирмите “Хохегер”?
Антон Кутев:
Хохегер или Пловдивският панаир. Не знам кои са. В смисъл, аз в този случай не се задълбочавам за тези неща, защото то зависи от това кой ще бъде. Разбира се, които ще заведат евентуални дела ще бъдат тези, които са ощетени по някакъв начин. Тоест, това зависи от вашето заключение.
Теменужка Петкова:
Последващите мерки, които ние бихме могли да предприемем са в рамките на това, което е предвидил законодателят. Ние безспорно ще изпратим този доклад на органите на прокуратурата, тъй като тук се съдържат данни за извършени престъпления. Така че, оттук-нататък докладът ще отиде в прокуратурата. Ще сезираме Национална агенция за приходите по повод на това, което споменах, свързано с преотстъпения дивидент, който е на практика едно данъчно задължение на Международния панаир. Оттук вече последната дума имат колегите от НАП. И ще си позволим да направим такова предложение до Комисията, евентуално да се потърси и да се сезират компетентните органи в Република Австрия.
Антон Кутев:
Може ли последен въпрос, г-н Председател? Последният ми въпрос е има ли случаи, в които последните заключения са се разминавали и са имали различна характеристика от предварителните?
И второто, има ли случай, в който след подаването в прокуратурата или респективно, след минаване през съда, да е имало различни становища на прокуратурата и на съда от това, което вие като институция сте направили?
Димитър Главчев:
Извинявам се. Само да допълня въпроса на г-н Кутев, тъй като, когато изслушвахме Комисията по обществената поръчка в Министерски съвет, прочетохме твърдения от доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция, за която г-н Мавров каза, че в съда е била оборена. По памет го цитирам, но нещо такова имаше. Помогнете ми, колеги, но това беше неговото твърдение. (Реплика: Оборима.) Може би да, че е оборима. Тоест, може да се приеме, че все едно ги няма. Горе-долу така се получава.
Теменужка Петкова:
Ние сме правова държава и всеки има право да изрази мнение, различно от това на противната страна.
Но на въпроса на г-н Кутев. Много са редки случаите, в които в нашите заключения ние извършваме някаква промяна на констатациите, тъй като в нашата работа ние сме длъжни да се запознаем още в хода на инспекцията с всички факти и обстоятелства, с всички доказателства, всички документи, които са относими към съответния проблем и към съответната констатация. Затова сега с „прискърбие” споделих, че не можахме да се видим с г-н Радев, като се надявах, че може би той като дойде, ще изясним нещо. Ние сме събрали всички относими към тази констатация доказателства. Така че, когато ние уведомяваме лицата, те на практика или няма какво да представят допълнително, или не могат да изтъкнат мотиви, или аргументи, които да оборят нашата констатация.
По отношение на Прокуратурата. Аз не мога да отговарям за органите на прокуратурата и на съда, но това, което мога да ви кажа със сигурност е, че по нашите доклади се работи много сериозно от страна на прокуратурата. Има издадени осъдителни присъди вече.
А що се отнася до административно-наказателното производство, то е съвсем друг род производство. И понеже стана въпрос за г-н Мавров, тук става въпрос за едни актове за установяване на административни нарушения. Тези актове са, ако не ме лъже паметта, отново в областта на обществените поръчки. Там всъщност ние сме разглеждали дейността на г-н Мавров в качеството му на изпълняващ длъжността главен секретар на Министерски съвет. При тази финансова инспекция има над 70 акта за установяване на административни нарушения. Хубавото за нас в случая е, че около 40 от тези актове продължават в момента да са още текущи. По 20 от тях има произнасяне на съда, в което съдът постановява, че нарушението е факт и то е доказано по безспорен начин. Но тъй като съдът се позовава на абсолютната давност, а тя е тригодишна от извършването на нарушението, отменя наказателните постановления. Това обаче не означава, че ние сме се предали. Ние да продължаваме да се борим. Ние пък ги обжалваме след това. Вече имаме решение в наша полза. Административно-наказателното производство е малко по-различно.
Антон Кутев:
Само уточнение на въпроса. Аз все пак попитах имате ли случай, в който да имате отрицателен отговор?
Теменужка Петкова:
Да, имаме случаи, в които прокуратурата отказва да образува производство с мотив, че не са налице данни за престъпление, но това, сам разбирате, са неща извън нас. За нас е важно ние да си свършим нашата работа максимално компетентно, професионално и обективно.
Димитър Главчев:
Г-н Найденов, заповядайте.
Ангел Найденов:
Г-жо Петкова, в изложението си споменахте, че в отчетите, или пони в тези папки, които сте разглеждали, се съдържат много общи доказателства по изпълнението на договора и съответно, че има много повторяемост Можете ли да ни дадете примери? Какво означава това?
Теменужка Петкова:
Ами, да. Просто ще цитирам констатацията. Ще ме извините за секунда, за да я открия.
В нашия доклад, ако разполагате с него, на стр. 23 е описано какво ни е предоставено и какво ние сме установили. И казваме:
„От съдържанието на предоставените на Финансовата инспекция материали с мотив, че същите са свързани с изпълнението на договора, е видно, че за целия срок на договора извършените дейности са описани много общо и не са конкретизирани. В представените доклади се повтарят описаните видове дейности, свързани с извършването на услугите по договора, в това число определяне на данните/резултатите от проучването.” Това са дейности. Никой не знае какво означава това. “Активен медиен мониторинг”. Това е видът на услугата. Не знаем каква е тази дейност. “Медийни дейности, прояви и др.”
Това пише в докладите, че това е извършено. Няма измерители как всъщност е отчетено извършването на тези работи. Ако това не е общ текст, аз не знам как по друг начин може да бъде определен той.
Димитър Главчев:
Аз ви предлагам, тъй като така или иначе ще се видим след процедурата, доколкото разбрах, когато вече съвсем ще бъде ясно, да предадете факти в тази посока, за която ви попита г-н Найденов. Тоест, вие сте записали, че има повторяемост на дейностите. Мисля, че това беше въпросът. Да дадете пример за повторяемост на дейностите
Теменужка Петкова:
Г-н Найденов, може би ще бъдем по-конкретни, както споменах, ако се наложи следващо изслушване и следваща среща, когато ние ще ви предоставим и доказателствата към този доклад.
Димитър Главчев:
Много ще сме ви благодарни. Г-н Кутев, Вие имате и друг въпрос? Заповядайте.
Антон Кутев:
Във връзка с това. Вие започвате всичко това с първата точка. Виждам, че ви казвате, че „може да се направи обоснован извод за преднамерено невярно и неточно представяне на факти”. Доколкото разбирам, цялото изложение оттам-нататък е основано на факта, дано съм го разбрал правилно, че Пловдивският панаир не ви е представил документите, които вие сте искали. Предполагам, че в хода оттук-нататък, в следващите процедури, най-вероятно те ще предоставят някакви документи. Друг е въпросът документите, които предоставят дали ще водят до същия извод или до друг. Това вече никой не може да каже, защото трябва да видим какво ще предоставят. А дали ще предоставят документи, ще видим. Въпросът ми към Вас е конкретен.
Ако отпадне този факт, който се дължи на това, че те не са предоставили определени документи, ако това е правилната постановка на въпроса, каква част от другите ви изводи оттам-нататък остават в сила? Аз просто се опитвам да си представя следващите действия. Която и да е фирма, тя ще се опитва да се защитава и няма да го остави така.
Теменужка Петкова:
Мисля, че първият индикатор за измама е свързан с тоталното разминаване в датите. Това са неща, които няма как да се променят. Няма как да променим датата 19-ти юли, на която е входирана офертата на г-н Хохегер. Няма как да променим датата, на която се е състояло заседанието на Министерски съвет и обсъждането, съответно и датата на постановлението на Министерски съвет. Значи, ето това са белезите, това са индикаторите за това, че има някакви преднамерени действия, които целят по някакъв начин да въведат в заблуда. Това е индикаторът за измама.
А що се отнася до документите, държа пак да отбележа, че такива документи в първия момент беше заявено, че няма. След това се появиха на 12-ти юни тези 49 папки, които се предполага, че са всички документи, относими към случая.
Реплика: Очаквате ли да се появят нови документи.

Теменужка Петкова:
Да, би могло да се очаква с оглед на това как се развиха събитията досега. Не бих се изненадала, ако се появят нови документи, но пък това вече е нашето основание да акцентираме, уведомявайки прокуратурата за всичките тези деяния, защото създаването на документи и въобще манипулацията им ...
Димитър Главчев:
Ясно. Други въпроси имате ли, колега? Заповядайте, г-н Матов.
Дарин Матов:
Аз искам да кажа, че се учудвам на активността на колегата Кутев по отношение на въпросите и на колегата Найденов, който излезе преди малко. Може би миналия път не присъствахте на миналото заседание на Комисията, където имаше становище на Сметната палата относно одита на управление на имущество на бюджета на Министерски съвет за периода 01.01.2008 г. – 31.07.2009 г. и там, в същия доклад е записано точно и ясно, че има повторяемост на дейностите - това, което отчита като независима институция съответно и Финансовата инспекция, и то за две различни неща. В едното става въпрос за договора на д-р Хохегер. Тук става въпрос за друг договор, който е свързан с Пловдивския панаир. Аз мисля, че няма какво повече да говорим, когато в два различни доклада, на две различни институции се говори за едни и същи неща.
Не е ли факт това, че когато се извършва една дейност или се свършва някаква работа, трябва да се напише доклад за това какво се е свършило. Такива, както и в становището на Сметната палата сега се преповтарят по същия начин и няма никакви такива доклади по никакъв повод. И самият факт, че казахте, че не разбирате, не се явявам адвокат в момента на Финансовата инспекция, но наистина на стр. 23 е записано по папки. Ето, папка № 24 пише от 2-ри септември “активен мониторинг на пресата”. В папка № 35 от 3-ти октомври пише “активен медиен мониторинг”. В папка № 41 от 04.11.2006 г. пише “активен медиен мониторинг”. И само едни заглавия. Под тях няма нищо.
Димитър Главчев:
Г-н Матов, имате ли други въпроси към г-жа Петкова? (Не.) Благодаря Ви, г-жо Петкова.
Преминаваме към трета точка - Разни.
Първо, ще ви предложа едно писмо до “Българска асоциация на PR агенциите”. Сигурно го имате всички. Това беше по предложение на г-н Найденов в предишно наше заседание. Издирахме такава асоциация, която е представителна и която обединява PR агенциите и ви предлагам да се обърнем към нейния председател на Управителния съвет, който е г-н Дурчев. Аз се чух с него по телефона. Той каза, че ще уведоми Управителния съвет и нищо лошо не виждам да изпратим писмо, за да ни уведомят при какви условия биха се произнесли по тези договори. Моля да видите съдържанието на писмото, за да не го преразказвам. Смятам, че в тази посока беше предложението на г-н Найденов тогава.
Второ, ще ви предложа да поканим учтиво, мисля че беше точният израз, (“да поканим любезно”) (благодаря за корекцията), г-н Йордан Радев, изпълнителен директор на Пловдивския панаир тогава, за да разберем първо дали ще дойде и после да разберем някои подробности, които от агенцията “Държавна финансова инспекция” не са могли да разберат от него.
Трето, имаше и предложение, което направи президент Първанов да се обърнем и към медиите, към в-к “19 минути”.
Заповядайте, г-жа Дукова.
Снежана Дукова:
Г-н Председателю, за да не утежняваме нещата, тъй като в публикация на в-к “Капитал” от 8-ми юни по отношение на случая Хохегер има доста сериозни публикации в несъответствие на отговорите, които Моника Йосифова даде пред Комисията, аз моля за становище на Комисията и за гласуване относно това да поискаме факсимиле от така публикуваните договори и фактури във в-к “Капитал” и една справка от НАП по повод информационните масиви, касаещи PR агенцията на Моника “Актив Груп”, която е извършила и е получавала плащания в периода 01.01.2006 г.- 31.12.2008 г. с физически юридически лица – адвокатско сдружение “Спасов и Братанов”, адвокатско съдружие “Карадимов”, Карадимов и свързаните с него лица Нина Тодорова Ненова, “ K & M консултинг” ЕООД и адвокат Диана Марчева.
Много ви моля, тъй като постъпи в Комисията този договор с Диана Марчева, но той постъпи скоро, Комисията вероятно още не е запозната с него, моля ви да бъдат изискани тези документи и да видим от НАП какво е движението на тези финансови масиви в конкретика в тези случаи. Благодаря Ви, г-н Председателю.
Димитър Главчев:
И аз Ви благодаря. Предложението Ви всъщност мога да го приема не в обема, който правите, да искаме документи от в-к “Капитал”, доколкото разбрах. Нека да се запознаем с документите, които ще ни дадат от вестника и тогава да предприемаме или не предприемаме по-нататъшни действия.
Договорът с Диана Марчева мисля, че на миналата Комисия ни беше изпратен от г-жа Йосифова.
Снежана Дукова:
Да искаме в тази връзка една справка от НАП.
Димитър Главчев:
За този договор ли? (По отношение информационния и финансовия масив) Добре. Това предложение остава за следващия път, когато получим документите от в-к “Капитал”. Аз в този вид съм склонен да подложа на гласуване предложението. Когато получим документи от в-к “Капитал” и ако получим, тъй като ние сега само ще се обърнем с писмо към тях. Когато получим документите, може пак да подновите това Ваше предложение, в зависимост какви документи получим, тъй като виждате, че не всички са много кооперативни. Заповядайте, г-н Кутев.
Антон Кутев:
Аз се опасявам обаче, че ние като тръгнем по този начин на мислене, не е ясно къде ще спрем. Защото логиката да извикаме главния редактор на “19 минути”, което аз приемам и ще подкрепя, къде свършва, тъй като Комисията, както вече сме си говорили, че касае медийните публикации, ние бихме могли да извикаме доста главни редактори.
Димитър Главчев:
Ние искаме документи, които са публикувани от “Капитал”. Не викаме главния редактор.
Антон Кутев:
Казвам, че в този контекст ние бихме могли да залитнем. Това ще разшири съвсем обхвата. Ние писахме до комисията в Австрийския парламент. Викахме бившия президент, викахме бившия еврокомисар. Тоест, искам да ви кажа, че ние ако тръгнем по тази логика нямаме основание. Ние нямаме основание да извикаме главния редактор на “19 минути”, а пък по искане на някой друг член от Комисията да не извикаме главния редактор на който и да било друг вестник. Нали се сещате, че общо взето няма българска медия, която да не е отразявала случая. Тук можем да направим една опашка от главни редактори, което ще бъде страхотно забавно за всички.
Все пак, за да бъда конструктивен, моля за ограничение на тези пориви, защото накрая ще го докараме до пореден фарс.
Димитър Главчев:
Затова аз ограничих „порива”, както Вие го наричате. Това е предложение, а не е порив.
Снежана Дукова:
Г-н Председателю, тук става въпрос за документи, и няма да викаме никакви главни редактори. Моля Ви. Това е много съществено.
Димитър Главчев:
Още един път, за да стане ясно. Приканваме любезно да се яви автора на статията във в-к „19 минути”, за да обясни какво е имал предвид. С това приключваме с в-к „19 минути”. Може би да поканим и главния редактор, но вие преценете дали е необходимо. Защото едва ли без знанието на главния редактор или този, който е разрешил публикуването. Но наистина не знам какъв е редът.
Следващото, което Вие предложихте, г-жо Дукова, е да изискаме документите от публикацията на в-к „Капитал”. След като получим тези документи, оттам нататък ще преценим какво да предприемаме след това. Мисля, че това е по-добрият вариант. Ако сте съгласна, това да подложа на гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението да изпратим писмо до г-н Дурчев, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на PR агенциите. Който е съгласен да изпратим такова писмо, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Второ, подлагам на гласуване предложението да се изпрати писмо-покана до г-н Йордан Радев. Възразява ли някой да поканим г-н Радев, за да го изслушаме и него, за да обясни и той за какво става въпрос. Който е „за” изпращането на писмо-покана за изслушване, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се.
Трето, да поканим автора на статията във в-к „19 минути”, която всъщност беше поводът да поканим Президента Първанов на днешното на заседание и представител на редакцията, който е отговорен за публикациите. Аз нямам представа какъв е редът в този вестник, но в този смисъл да напишем писмо-покана за изслушване. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Няма против и въздържали се. Единодушно се приема.
Четвъртото предложение е на г-жа Дукова да изискаме от в-к „Капитал” материалите, които са публикувани на 8 юни 2012 г. и имат отношение към работата на временна комисия. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
На следващото заседание ще решим какво да правим по-нататък. Благодаря ви.
Закривам днешното заседание. Приятен ден ви желая.



Стенограф: Д. Христова