Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Временна анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи
26/09/2012
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи
П Р О Т О К О Л
№ 6
На 26.09.2012 г. се проведе заседание на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Приемане на Доклада, който ще бъде представен в Народното събрание във връзка с дейността на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи
П Р О Т О К О Л
№ 6
На 26.09.2012 г. се проведе заседание на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Приемане на Доклада, който ще бъде представен в Народното събрание във връзка с дейността на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Галина Милева.
*
* *
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, добър ден на всички!
Имаме необходимия кворум за провеждане на заседание на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
Откривам заседанието на временната комисия.
Наши гости са проф. Генка Петрова, Веселина Ламбринова и Зорница Димова. Вече всички ги познавате. Добре дошли на тях и безкрайно благодарим за това, което свършиха за тази комисия.
Колеги, предлагам за днес една-единствена точка за дневния ред на заседанието:
1. Приемане на Доклада, който ще бъде представен в Народното събрание, във връзка с дейността на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
Има ли други предложения за дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 10, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Приемане на Доклада, който ще бъде представен в Народното събрание във връзка с дейността на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Приемане на Доклада, който ще бъде представен в Народното събрание във връзка с дейността на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
Колеги, мисля, че докладът беше изпратен на абсолютно всички. Моето мнение е да не го чета. Достатъчно е обемист. Затова ще ви дам думата за забележки, въпроси и ако е необходимо, нещо допълнително, което да прибавим или да отхвърлим.
Тук са експертите, за което им благодаря още веднъж. Спокойно можете да задавате въпроси, за да могат да ни отговорят.
Така че давам думата на колегите.
Може би най-напред да дадем думата на проф. Петрова, за да представи съвсем в резюме доклада.
Заповядайте, проф. Петрова. Имате думата.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Ние се постарахме да бъдем този път много стегнати. За да улесним господата и дамите народни представители, сме направили след всеки раздел по едно кратко обобщение и изводи, а най-накрая сме дали и това, което като наше мнение трябва да се има предвид и в бъдеще като заключение и препоръки. Това са, така да се каже, най-важните неща.
Ако искате, аз мога само тях да прочета, за да насоча още веднъж вниманието ви.
В края на първия раздел, който основно беше посветен на една много стройна хронология на всичко онова, което се е случило, нашите изводи са следните.
След влизане в сила на наредбата, с която се създава информационно-аналитично звено, започва един процес на служебна пререгистрация. Това се случва през 2007 г., който процес изглежда отнема доста от физическия капацитет и време на това аналитично звено. Въпреки всичко звеното успява да пререгистрира 92 процента от цените на продуктите.
След това обаче се наблюдава едно забавяне в темпото, защото има очевидно изостанали процедури и звеното не е било в състояние систематично да контролира промените в цените, които са на пазара.
През м. февруари 2011 г. то започва служебна проверка. Затова виждате, че има един доста голям – три-четиригодишен – период, в който се оказва, че някои от участниците на пазара не са били коректни и не са предупреждавали за своите цени, за промените в тях в референтните държави или не са следили тази информация - нека да не допускаме непременно преднамереност. Допускаме, че те не са били акуратни да следят актуалната информация.
През 2011 г. звеното успява да доведе до едно пак сериозно намаление на цените на лекарствата по принцип, като за 51 процента от проверените лекарствени продукти има служебни решения за промени в техните цени и всички те са в минус, тъй като вече обществената дискусия се беше разгоряла.
По отношение обаче на законодателната рамка имаме някои много сериозни забележки. Аз няма да навляза детайлно, но общото ни виждане беше, че има едно закъснение на регулаторната рамка след предприети административни действия. Тоест, онова административно решение, което е взето, не е предшествано от създаването на подходяща законодателна среда, за да се предвидят негативните ефекти и да може да се поеме това административно натоварване. Ето, това показва и този преглед. През 2007 г. всичко е пререгистрирано, но после три – четири години, тъй като има оперативна работа, очевидно комисията и Министерството на здравеопазването са били доста заети.
Също така има едни законодателни промени, описали сме ги подробно, които са правени много на парче, така да се каже – по един член, по друг параграф, по трети. Когато не е хармонизирано законодателството и няма една цялостна система с обща идея, то в редица случаи тези промени дори затрудняват участниците на пазара, защото се оказва, че, да речем, фирмата трябва да предупреди, че цената в референтните държави е намалена и трябва да се плати за пререгистрацията, нещо, в което няма логика. Тя единствено може да информира звеното и автоматично административно да се вземе подобно решение.
Така че нашата голяма забележка всъщност беше по отношение именно на фрагментираните промени в законодателството, несъгласуваността и липсата на предварително създаване на подходящи законодателни условия, за да могат да посрещнат административните промени, тъй като административните промени имат една-единствена цел и тя е контролът на цените на лекарствата. Те винаги са били контролирани при всички правителства и навсякъде. Въпросът е този контрол да е ефективен.
По отношение на тези големи прехвърляния. Още миналия път говорихме по отношение на прехвърлянето на лекарствата от Приложение № 3 към Националната здравноосигурителна каса и към лечебните заведения. Най-големият удар обществото е понесло при прехвърлянето от Приложение № 3 към Националната здравноосигурителна каса поради факта – ние го изтъкнахме и миналия път – се променя самият регулаторен режим и от договорна цена по търг цената става референтна и тук вече, когато онова, което е могло да постига Министерството на здравеопазването по време на тези големи централизирани търгове, отстъпките, които са договаряни, те изведнъж се изпаряват в пространството. Националната здравноосигурителна каса има нормативна уредба съгласно референтните цени и работи спрямо тях. И спазва действащото законодателство, което довежда до един много сериозен удар върху обществените фондове.
Ние сме изяснили този въпрос – при колко лекарства какви са повишенията.
Хубавата новина е, че пък за сметка на това лечебните заведения успяват при техните търгове в повечето случаи да постигнат почти едни и същи цени, с тези на Министерството на здравеопазването.
Аз миналият път изтъкнах страха си, че може би при търговете и самите компании по принципа на историческата памет са предлагали онова, което преди това на Министерството на здравеопазването са предлагали и затова една от препоръките след това, което сме написали, е, че трябва да има система за контрол на онова, което се случва с жизненоважните лекарства, дори да не са всички, но жизненоважните лекарства – особено за онкологично лечение, за хронично болни пациенти – система за контрол на лечебните заведения тепърва да се изгради и в бъдеще да се знае какво се случва там. Защото утре може да се реши, че може да се влезе и там в референтните граници, да се намесят и други икономически фактори. Системата на ценообразуване е много отворена, много динамична и като такава е и много рискова.
Някои от заключенията и препоръките, върху които ние мислихме повечко, разбира се, не изчерпват всичко, което може да се каже тук. Законодателството в областта на ценообразуването и реимбурсирането е обект на твърде чести и фрагментирани промени не само от настоящото правителство, но и от редица предходни. Вертикалните и хоризонтални несъответствия в различните компоненти на нормативната уредба в областта на финансирането на лекарствените продукти доведоха до дестабилизиране на фармацевтичния пазар. Резултатите: от една страна, увеличение на цените, особено в един много чувствителен сектор на здравеопазването – онкологията, от друга страна, липса на животоспасяващи лекарствени продукти, които влизат в много терапевтични схеми за злокачествени заболявания.
Анализът показва, че нестабилността на законодателството, включително несъвършенствата на нормативната регулация, създават непредсказуема бизнес среда и добри условия за създаване на порочни „сиви” икономически практики. Откъслечните промени, които бяха обект на анализ на настоящия доклад, нарушават крехкия баланс в системата и създават възможност за манипулации на пазара.
Промяната в системата на финансиране на лекарствените продукти може да бъде отчетена като положителна, независимо от неадекватния процес на осъществяването й. Необходимо е създаденият механизъм на регулация на цените на лекарствените продукти и финансирането им от обществените институции да бъде оставен да действа за един по-продължителен период от време, без прекомерно нормотворчество и да се съпровожда от постоянен анализ на пазарните резултати.
В допълнение е необходимо да се въведе система за редовен контрол на договорените цени от лечебните заведения, която да включва и разработване на единен формуляр за предаване на отчетите. Липсата на такъв образец за отчитане затрудни до голяма степен обработката на данните, предоставени за целите на този доклад.
Необходими са ясни правила и за отчитане на постигнатите резултати в лечебните заведения по време на търговете, които обвързват цената с доставката и с други икономически показатели.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря на проф. Петрова.
Има думата госпожа Мая Манолова. Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, всички ние си даваме сметка колко сериозен и продължителен труд са вложили експертите при изясняването на темата и предполагам при изработването на този доклад.
Няма как да не кажем, че той е обективен, че той е подробен, но недостатъчно пълен, на първо място, заради факта, че експертите – както се вижда и от този доклад – не са разполагали с цялата информация за всички цени на лекарства при различните нормативни промени.
Естествено аз бих искала да задам няколко въпроса и, ако е възможно, да помоля да поставим допълнителни задачи на експертите, като предлагам Временната анкетна комисия да не се ангажира изцяло с техните изводи, защото все пак изводите и препоръките са ангажимент на Временната анкетна комисия.
Искам да обърна внимание на колегите и специално на колегата Шарков върху изводите на страница 6 на този доклад. Тук, връщайки лентата назад, експертите започват своя анализ от 2007 г. с влизането в сила на първата наредба за условията и правилата за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, като след пререгистрацията на лекарствените средства, която се е случила до месец декември 2008 г., изводът е, че на 92 процента от продуктите, обект на регулация, цените са намалени.
Обръщам внимание на колегата Шарков, тъй като този въпрос беше предмет на един наш спор, при който даже колегата заяви, че ще ме почерпи една торта, ако посоча един лекарствен продукт, на който цените да са намалени през 2008 г. А 92 процента от всички лекарствени продукти – това са сигурно 2 – 3 хиляди торти. Аз не мога да си позволя да искам чак това от Вас, доктор Шарков, но 92 броя мисля, че ми дължите. Отговорът е тук, в заключението на експертите. Това – в кръга на шегата.
Продължаваме с по-сериозните въпроси.
Искам да попитам следното. На същата страница Вие след 2008 г. направо скачате на 2011 г., що се касае до служебната проверка на цените на лекарствените продукти.
Моят въпрос е дали през 2009 и 2010 г. са извършвани такива проверки и, ако не са, какви са причините според вас за това.
Следващият въпрос, който се налага, тъй като по моя информация тогава не са правени такива проверки, е за състава на Комисията по цени и реимбурсиране. Знаем, че в мандата на това правителство комисията и нейният състав бяха сменяни нееднократно и в персонален план, а след това и предвид законодателните промени, които бяха извършени с обединяването на двете комисии, сега е на път нова промяна, при която тази комисия ще бъде превърната в Национален съвет със седалище в Ловеч или в Плевен.
Тоест, нека да изясним въпроса дали неизвършването на тези проверки, на тази пререгистрация на цените на лекарствата не се дължи на едно умишлено променяне на нейния състав, което на практика може би е блокирало дейността на този изключително важен орган.
Минавам към изводите и резултатите от следващия раздел – от промяната в законодателството, при която лекарства се прехвърлят от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса - това е страница 8, в който вие казвате, че за 30 продукта от 70-те общо, които са прехвърлени, не са ви предоставени данни за цените, които са договорени.
Моят въпрос е дали това наистина е така и какви са причините да не разполагате реално с промяната в цените на половината от лекарствените продукти?
По-надолу вие обяснявате, че промяната в 19 от тези продукта е в посока увеличение в рамките от 4 до 430 процента, има и примери за това, но сте пропуснали да пресметнете каква е загубата на публичен финансов ресурс от това прехвърляне и от това увеличение на тези цени, което евентуално би кореспондирало и с крайните изводи. Да, казахте, че това е една от най-неудачните законодателни промени по начина, по който е извършена, а не като тенденция. Но според мен трябва да ви помолим допълнително да сметнете какви са загубите на средства от Националната здравноосигурителна каса или по-точно на българските данъкоплатци от това прехвърляне и от увеличението на тези цени.
Аз се присъединявам към вашите изводи, че самите възможности за договаряне на отстъпки на лекарствата, които касата купува с публични пари, са достатъчно неясни и достатъчно непрозрачни. В момента сме свидетели и на това как се развива този процес под ръководството на новите екипи на Министерството на здравеопазването и на Националната здравноосигурителна каса.
Аз също бих искала да задам въпрос: според вас как се извършва изобщо това договаряне на по-ниски цени. Някакъв пазарлък ли върви между производителите?
РЕПЛИКА: Има наредба, по която става това.
МАЯ МАНОЛОВА: Въпросът ми е към експертите.
По-нататък вие сте направили анализ и на резултатите от промяната на законодателството, при която се децентрализират търговете. Това е на стр. 10. Тоест, те се прехвърлят от Министерството на здравеопазването към болниците. Тук отново възниква въпросът защо част от болничните заведения не са предоставили данни, които да направят пълен вашия анализ за това каква е загубата на пари от това нормативно прехвърляне. Но и това, което се вижда с просто око, данните, с които сте разполагали – без тези болници – говорят, че децентрализацията на търговете е струвала 8 млн. лв. от парите на българските данъкоплатци.
Като пресметнем тези 8 млн. лв., плюс по-сериозните пари, които са загубени от прехвърлянето на средства от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, което очаквам, че вие ще пресметнете, няма как да се съглася с извода, който буквално казва, че „не е налице значителен преразход на публичен ресурс”. Даже и за тези 8 млн. лв. не мисля, че бихме могли да си позволим да направим извод, че 8 млн. лв. са просто едно незначително перо, което просто така може да бъде пренебрегнато.
Изобщо по заключенията и препоръките аз лично не бих гласувала доклада в тази му част, защото няма как да приемем изобщо, че промяната в системата е положителна, след като процесът за нейното осъществяване е неадекватен и още по-точно, след като е довел до загуба на публични пари.
Но, така или иначе, това не е ваш ангажимент. Може би изводите можем да формулираме и в рамките на Временната анкетна комисия.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз имам само един въпрос.
Първо, да кажа за тортата. Тук пише: по данни на комисията, която вие, вашето правителство назначихте, е намалена цената на 92 процента от продуктите. „По данни на комисията”, а не от анализа на експертите.
Имам само един въпрос към експертите и той е много кратък.
Не смятате ли, че има леко противоречие в изводите, тъй като на едно от местата – на стр. 9 – пишете в края: „Процесът на прехвърляне – става въпрос за прехвърлянето на източника на финансиране от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса – нормативно е недообмислен, фракциониран, което довежда до значителна загуба на публичен ресурс.”
„Значителна загуба на публичен ресурс”, а след това на стр. 14 – това, което и госпожа Манолова прочете – пише, „че не е налице значителен преразход на публичен ресурс.”
ГЕНКА ПЕТРОВА: ...не е чак толкова голям преразходът.
ВАНЬО ШАРКОВ: Да, но ние трябва да имаме общия извод. Едното прави голям преразход, другото не прави голям. Едното прави „значителен”, другото „незначителен”, тоест, имаме един разход по средата, който е някакъв, трябва да го кръстим.
Другото, което ми прави впечатление, е по отношение на заключението и препоръките. Ние трябва да предложим на пленарна зала не само доклада на комисията, а и проект на решение, с което парламентът всъщност ще гласува приемане на доклада и още нещо. Аз мисля, че това нещо трябва да бъде препоръка или Народното събрание трябва да възложи на някого да осъществява тези действия, които са залегнали в препоръките. Казано е, че е „необходимо да се въведе система за редовен контрол на договорените цени от лечебните заведения”. Ние с нашия проект за решение трябва да възложим някой да въведе този контрол или някой да изготви тази система за контрол. Това може да бъде и Министерството на здравеопазването.
Това бяха нещата, които исках да споделя.
Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Доктор Дариткова поиска думата. Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, ако позволите, и аз искам да задам своя въпрос към доклада, за да може наистина накрая обобщено експертите да отговорят на всички.
Връщам се на стр. 8 – първия извод: „Причината за рязкото повишаване на цените на някои лекарствени продукти, които се заплащат с публичен ресурс, е, че при прехвърлянето Националната здравноосигурителна каса не разполага със законова база за договаряне на отстъпки с компаниите.”
Искам да припомня, че промяната в Закона за здравното осигуряване, която дава законовата рамка за договаряне на отстъпки, е приета още през декември 2010 г., влязла е в сила от 1 януари 2011 г. По-скоро се е забавила подзаконовата нормативна база. Аз моля тук за прецизиране на този текст, защото ние наистина се постарахме да вложим законовата рамка и впоследствие от вашите изводи това се потвърждава, защото пише, че осем месеца по-късно е излязла наредбата.
Наистина, общо взето, институциите, които са били ангажирани с реализирането на конкретните разпоредби, позволяващи това договаряне да бъде прозрачно и регламентирано, са се забавили в действията си.
Също така по отношение на разликата в стойността на лекарствата – стр. 10 – която е платена от Министерството на здравеопазването и договорена за лечебните заведения, може би аз не съм чела достатъчно внимателно, но не разбрах дали обемите, които сте сравнявали и за които са получени тези цени, са съизмерими.
Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Доктор Нигяр Сахлим иска думата. Заповядайте, доктор Сахлим.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми експерти, които работихте към тази анкетна комисия, уважаеми колеги! Аз започвам с това, че според мен има разминаване между заключението и препоръките и изводите.
Според мен заключението и препоръките са истински и са сериозни, защото са откровени. Всъщност вие тук сте откровени и описвате това, до което сте стигнали. Не случайно проф. Петрова прочете дума по дума тази част.
Там обаче много ясно е записано, не знам защо, че основната препоръка е „без прекомерно нормотворчество”. Тоест, това е препоръка към законодателя да не работи много по този закон и да не го променя толкова често, защото явно се стига до хаос и до неясни послания.
Обаче изводите, които се правят, е, „че не е налице значителен преразход на публичен ресурс”. Това е следствие от факта, че нямате точна оценка колко всъщност повече са изхарчените пари, а те са изхарчени благодарение на това, че въпреки че законодателят през 2010 г. – тук доктор Дариткова е права – е разписал, че може да се договарят отстъпки за всички лекарствени групи, някой, забавяйки осем месеца по-късно подзаконовата нормативна уредба, а не законодателят, прави така, че да запише изрично, стеснявайки действието на закона и желанието на законодателя да се договарят отстъпки само за една единствена група, в която се реимбурсират 100 процента медикаментите и са единствени препарати в групата.
Аз разбирам, че вие не сте разследващ орган, но тук според мен други трябва да се произнесат кой е направил така, че да стесни действието на закона, да промени волята на законодателя, нищо че препоръчват на законодателя да не нормотворчества толкова и да не е активен. Всъщност има нещо, което ние не разбрахме от онази преписка между тогавашния министър на здравеопазването Стефан Константинов и управителя тогава на Националната здравноосигурителна каса доктор Нели Нешева. Потънахме в една кореспонденция и писма, единият писал на другия, експертите – също, заместник-министри, ресорни и нересорни. Единият препоръчва едно, другият – друго, но накрая някой стеснява действието на закона и това е основната причина, за да се стигне до това, което твърди днес и проф. Петрова пред нас.
Тя каза следното: „Всъщност лечебните заведения успяват да постигнат почти равни цени, а понякога и по-ниски от тези на Министерството на здравеопазването, когато започват да договарят лекарства за онколечение, но Националната здравноосигурителна каса не постига по-ниски цени. Там имаме препарати, при които имаме до 200 процента повишение на цените и до 400 при един или два препарата. Големият проблем е тук.
Иначе експертите са работили, доколкото са разполагали с документация, доколкото са им дали материали. Тук виждам, че големи болници не са предоставили такава информация. Експертите са направили изводите си, но те не съответстват – пак повтарям – според мен със заключението и препоръките им, които са по-искрени и наистина са такива, с които смятат, че ние трябва да се съобразим. Изводите обаче са „омекотени” може би по други съображения.
Това е моето мнение.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Колеги, имате ли други въпроси? Ако няма други въпроси, давам думата на експертите да отговорят комплексно на поставените въпроси.
Заповядайте, проф. Петрова, имате думата.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще се опитам да следвам въпросите в детайли. Ако съм по-емоционална прекалено често, моля да бъдем извинени, защото наистина някои емоционални моменти или изрази, прилагателни, дефиниции би следвало да отпаднат от един такъв доклад, дори и като думата „значителен”. Ако имаме тази възможност, може би ще го огледаме още веднъж за някои подобни детайли. Но ви обещаваме само прилагателните да махнем от доклада.
Първо, за проверките през 2009 и 2010 г. госпожа Ламбринова ми обърна внимание, че проверките за тези 92 процента са направени точно от новосъздаденото през 2008 г. аналитично звено към Министерството на здравеопазването. Всъщност аз лично мога да кажа, че това беше един по мой спомен много хубав момент. Има няколко хубави момента в този сектор и това са 2003 г. създаването въобще на Позитивния лекарствен списък и наредбата за него. Изключвам всички административни проблеми, имаше много и тогава, и сега. Това аналитично звено наистина трябва да прерасне в нещо по-голямо и да мониторира целия пазар.
Друг е въпросът, че аз категорично смятам, че нито Плевен, нито Ловеч му е мястото. Те нито имат административен капацитет, да не говорим за академичния капацитет. Плевенският университет няма дори обучение по фармация, да не говорим за Свищовския икономически университет. Говорим, че една подобна институция, ето, дори във Великобритания си е в Лондон. Той работи с всички университети, в които има експерти. Експертните групи, които се създават, са от всички клиники, от всички университети, но базата си е в Лондон, защото това е администрацията, бизнес средата и мястото, където съществува документацията.
Представете си един производител или който и да е друг, да прехвърли цялата тази документация от папки в Плевен, да я връща, да не говорим за човешкия ресурс и потенциал, да не говорим и за невъзможността да се направи един такъв анализ дори на фармацевтичния пазар в Плевен. В това съм категорична.
Така че личното ми мнение е такова и аз се надявам този път Комисията по здравеопазването и българското Народно събрание да имат смелостта да отстоят една правилна позиция, която да си бъде – каквото и звено да се създаде – тук, в София. Дали ще бъде под домена на Министерския съвет, дали ще бъде под домена на Министерството на здравеопазването или независима институция, самостоятелна, както е Националният институт по клинична оценка във Великобритания и ще отговаря пред цялото общество, така, както Националната здравноосигурителна каса – това вече е друг въпрос и е въпрос, който вие ще решите.
Но за това нещо трябва да има капацитет, да се обмисли и да се направи не с оглед временни проблеми и тяхното решаване, а с оглед една дългосрочна бъдеща европейска стратегия. Аз ще разширя тук коментара си. За мен и до ден-днешен е грешка, че разделът за аптеките и разделът за цените стоят в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Това е нещо, което много пъти сме обсъждали по работни групи. Имаше си директива по прозрачност и тя в момента се обсъжда в Европейския съюз и вече е много по-сериозна и тя се отнася точно до цените и реимбурсирането. И утре, когато влезе новата директива по прозрачност, отново ще трябва да се променя Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина.
А аптеките вече не ги коментирам. Но, ако направите една хронология от 1991 г. до сега, Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина е променян най-много в тези две части – цени и аптеки, търговия на дребно.
Второ. По отношение на състава на Комисията по цени и реимбурсиране – дали е умишлена. Аз не мога да коментирам такива неща – дали има умишлени назначения или не. Винаги Комисията по цени и реимбурсиране е работила с всички национални експерти. Първоначалният й вид беше по-експертен, след това той се промени и по мое лично мнение много добре – експертите са си експерти, взема се политическо и административно решение каква трябва да бъде политиката и може ли да плати обществото дадена цена или не, каквото и да е мнението на експертите.
Третия въпрос – за времето за провеждане на търга.
МАЯ МАНОЛОВА: Ставаше въпрос на стр. 8 – дали можете да пресметнете какво струва прехвърлянето на лекарствата от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса с данните, с които разполагате.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Хубаво беше тези неща по-рано да ни ги кажете, защото ние се фокусирахме върху цените. За да пресметнем преразхода, трябва да имаме количеството и да умножим количеството по цената и да кажем каква е общата стойност, която е загубило или не е загубило съответно обществото, защото ние просто не изчислявахме подобни неща и сега не си спомням справката. Не си спомням дали Министерството на здравеопазването е подало, но то беше подало цени. Но нали Сметната палата имаше някакъв одит и предполагам, тя също ще даде този одит за стойността.
Извинявайте, доктор Милева, нали Сметната палата изчислява тези стойности и други. Нали ще се съпоставят данните и с тези на Сметната палата. Просто не е било поставена задача и не сме го изчислявали.
Въпросът бе как се извършва договарянето на по-ниски цени. Нито един от нас няма представа. Дори аз имам методика на Националната здравноосигурителна каса, която е публикувана и със сигурност се спазват тази процедура и методика. Но ние не сме включени в нито един от тези процеси. Така че нямаме директни наблюдения. Това, което индиректно знаем, е, че тя успява да договори отстъпки от компаниите.
За разликата от 8 млн. лв. Това е същото нещо, за което ние говорим. Не бих го нарекла преразход. Естествено е да се увеличат количествата, които са договаряни и оттам идват тези 8 млн. лв. повече. Ако погледнете договорите и на Министерството на здравеопазването по търговете, те всяка година нарастват както по епидемиологични причини – увеличаването на броя на болните – така и увеличаването на количествата, които се договарят за лекарствените продукти и навлизането на нови продукти вътре в самата група. Осем милиона при един търг от сто милиона не мисля, че е някакъв огромен преразход. Дори не говорим за преразход. Аз лично не бих ги определила по този начин.
На стр. 9 и стр. 14 вече казахме – може би ще махнем думата „значително”. Абсолютно съм съгласна със забележката на доктор Дариткова. Да, действително беше така, има законова рамка и тук, за да бъдем коректни, ще променим и ще запишем „подзаконовата нормативна уредба”. Заключението трябва да коригираме, за да не подвеждаме хората. Те, очевидно, както и вие, ще се концентрират върху изводите и препоръките. Така че не бива там да ги подвеждаме.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Според мен е наложително да бъде пресметнато като цяло финансовото измерение на увеличението на цените при прехвърлянето на лекарства от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, както и след това при децентрализацията на търговете, защото, ако няма конкретни цифри, това поставя под една огромна въпросителна целия доклад.
Всички виждаме от всичко онова, което коректно сте обобщили в този доклад, че при тези прехвърляния на лекарства цените се качват до 400 процента. Накрая не можем да не кажем какво струва това като цяло, както и при децентрализацията на търговете, да, има болнични заведения, които успяват да договорят намаляване на цените, но има такива, които не успяват да го направят. Тоест, виждаме как цените на отделните лекарства растат, но нямаме сметката колко струва това на този, който плаща глобалната сума.
Тоест, ако искаме ние с вас да сме си свършили работа, защото ние реално работим, разчитайки на вашия анализ, ако искаме ние с вас да си свършим работата, просто трябва да бъдат направени две неща според мен. Да бъде направен опит или поне да се даде едно обяснение защо за 30 продукта не са предоставени данни за промяната в цените при прехвърлянето им от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса и защо за останалите 20 продукта, за които ръстът е от 4 до 400 процента, нямаме цифрово изражение.
Иначе всички изводи в този доклад, които са правилни и ние всички знаем, че са правилни, ще останат без доказателствена част.
Аз лично бих подкрепила удължаване срока на работа на комисията, да се поискат цените на останалите 30 лекарства, защото става дума, че от 70 лекарства имаме данни за 40, а за 30 нямаме. От тези 40 ръстът на цените е от 4 до 400 процента. Да се сметне какво е това в цифрово изражение и да се предоставят данни за останалите 30 продукта. Защото, ако с болниците по-нататък при децентрализацията има проблем, макар всички те да са държавни и би трябвало да се държат като такива, тоест, като им се каже, да изпълняват, защото това не са някакви частни болници, а и частни да бяха, все пак те тук боравят с публични пари, така че трябва да предоставят информация.
Но тук тази информация може да бъде взета от Националната здравноосигурителна каса, без всякакъв проблем, това е въпрос на едно искане и на един отговор от доктор Цеков.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз мисля, че с последната промяна в Закона за лечебните заведения, но тя е факт от лятото, задължихме болниците, които работят с публичен ресурс, да дават информация относно разходите, които правят. Досега това не беше законово задължение.
Така че аз не мисля, че те като търговски дружества в рамките на предходното законодателство са били длъжни да дават такава информация. Може би това е породило затруднение.
Но аз, доколкото тук разбирам, Министерството на здравеопазването може би не е предоставило информация за всички медикаменти? Или само лечебните заведения? И Министерството на здравеопазването!
ГЕНКА ПЕТРОВА: За последния търг, за който им е поискана информацията, очевидно не са договаряли всички продукти. Аз поне останах с такова впечатление. За тези, за които категорично имаше информация, го написах. Останалите просто не са били в търга или въобще не са доставени от Министерството на здравеопазването в този период. Те съществуват в наредбата като продукти, но не винаги на всички търгове се явяват всички продукти. Вероятно има данни за предходни години, но информацията така, както е поискана, така е и предоставена.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Тоест, за този период, който изследвате, най-вероятно тези продукти не са договаряни, не са участвали в търговете?
МАЯ МАНОЛОВА: Става дума за 30 продукта и това са основно лекарства за онкоболни. Ако не са договаряни в търговете от 2010 г., са договаряни в 2009 г., договаряни са 2008 г. Става дума за непредоставени данни от Министерството на здравеопазването.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Ние сме поискали информация от Министерството на здравеопазването за 2010 г. и 2011 г. и колегите това и са дали – за търговете от 2010 г. Ние сме посочили и кои продукти ги няма, те липсват на пазара. Тоест, ние сме ги изброили и те горе-долу съответстват.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Искам и аз да вметна нещо.
В задачите, които сме поставили на анкетната комисия и които ние сме приели, е, първо, да се уточнят промените в цените на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък за периода 2010 – 2012 г., договорените цени от Министерството на здравеопазването по реда на Закона за обществените поръчки през 2010 г. на лекарствените продукти, договорените цени от лечебните заведения по реда на Закона за обществените поръчки през 2011 г., правното основание за прехвърлянето – вие ги имате пред вас тези неща.
МАЯ МАНОЛОВА: Тоест, има две действия. Първото действие е прехвърляне на лекарствени продукти от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, което води до увеличение на цените на 19 продукта. За останали 30 продукта няма данни, предоставени от Министерството на здравеопазването, за да се направи сравнение. Тоест, има информация от Националната здравноосигурителна каса, но няма от Министерството на здравеопазването, за да направят справка.
Затова моята молба е да им възложим задача, ако през 2010 г. не са извършвани такива търгове, които могат да служат за основа за съпоставка, да се изискат данни от 2009, 2008, 2007 г., когато и да е. Тези лекарства, така или иначе, са търгувани.
Второто действие, доктор Дариткова, правилно казахте, че е през 2011 г., когато се децентрализират търговете, от които вече има едни 8 млн. лв., за които може би не е съвсем коректен моят извод, защото не е ясно дали двете числа се отнасят за едни и същи обеми.
Така че, ако искаме да сме си свършили работата и накрая да кажем има ли преразход на пари или няма, което е очевидно, след като цените растат, но просто да поставим допълнителна задача на експертите, за да бъдат изведени конкретно тези цифри.
Иначе всички с право ще кажат: е, работиха 3 – 4 – 5 месеца, експертите се стараха, като цяло докладът им е много добър, изчерпателен, купища работа са свършили, има ги отделните емпирични данни, събрана е информация от къде ли не, но поради липса на някои базови числа, в крайна сметка изводът не е подплатен с цифри, което означава, че ние си правим, ей така, от тавана, някакви заключения.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Аз лично бих се предпазила от това. Вярно е, че е хубаво да я има глобалната сума. Но глобалната сума е сбор от много неща. Ако ние вземем цени и количества от 2009 г. , 2008 и 2007 г., ние ще влезем в един шах-мат. Накрая ще видим една цифра – плюс-минус – но тя може да има отделни, различни елементи. Тоест, примерно през 2008 г. може да е влязъл нов продукт с доста висока цена, което рязко да повиши стойността. Това не означава, че той не е бил нужен на хората тогава. Същото и за 2009 г., както и 2010 г. Някои продукти очевидно са отпаднали. Те стоят в наредбата, но не се договарят.
Нека да се ограничим в рамките на времето и периода. Това е моето лично мнение.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Колеги, аз имам едно предложение. Да обсъдим изводите и препоръките, да се съобразим с това, което поставиха колегите като въпроси. Да преработим заключението и тогава да представим доклада на комисията за приемане.
За тази цел обаче, тъй като гласуването в Народното събрание и срокът за работата на комисията е 30 септември 2012 г., искам и вашите предложения с колко още да искаме удължаване работата на комисията, защото явно няма да можем да приключим с официалния доклад.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Госпожо председател, аз имам едно процедурно предложение, за да бъдем коректни. Нека, първо, всеки да формулира предложения за допълнителни въпроси към експертите, да ги подложим на гласуване и тези, които се възприемат от комисията като възможни за възлагане, ще определят и срока, с който ще искаме удължаване срока за работа на комисията.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Колеги, гласувайте това процедурно предложение на доктор Дариткова.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Процедурното предложение на доктор Дариткова се приема.
Колеги, очаквам от вас формулирани въпроси, които да подложа на гласуване.
Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз предлагам, първо, да бъдат изискани данни от Министерството на здравеопазването за липсващите цени на 30 продукта, договаряни от Министерството на здравеопазването преди прехвърлянето на продуктите към Националната здравноосигурителна каса – стр. 8 от доклада. Това трябва да го направим ние самите, защото експертите не могат сами да го изискат.
Успоредно с това да поставим задача на експертите да пресметнат увеличението на публичния ресурс за заплащане на лекарствени продукти в резултат на прехвърлянето им от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса през 2010 г. Колко пари са похарчени в повече в резултат на нормативната промяна за закупуване на същите лекарства. Това – с всички условности.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Знаете ли какво ще се получи, госпожо Манолова. През 2010 г. ще бъдат по търга на Министерството на здравеопазването. Министерството на здравеопазването има количества. През 2011 г. ще бъдат към Националната здравноосигурителна каса, тоест, Националната здравноосигурителна каса трябва да представи информация дали е плащала количества и как и за колко пациенти.
Независимо, че цените са по-високи, моето впечатление е, че количествата са по-малки и сигурно няма да се получи преразход. Тоест, едните данни ще бъдат от Националната здравноосигурителна каса, а другите от Министерството на здравеопазването.
ПРЕД. ГАЛИНА МИЛЕВА: Тогава да кажем, че става дума за едни и същи опаковки, за лечението на едни и същи болни с колко се е увеличил ресурсът в резултат от прехвърлянето на лекарствата от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, като за целта да ни бъде предоставена допълнителна информация от Министерството на здравеопазването за липсващите 30 продукта и информация за обемите – и от Министерството на здравеопазването, и от Националната здравноосигурителна каса.
ГЕНКА ПЕТРОВА: В информацията от Националната здравноосигурителна каса ще трябва да имаме цялата динамика на цените, защото към началото на 2011 г. те са покачиха, след което се въведе административният механизъм и те започнаха да падат.
МАЯ МАНОЛОВА: Ще искаме информацията към онзи момент, към момента на прехвърлянето.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Добре, ако Националната здравноосигурителна каса може да го даде това....
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Госпожо председател, имам едно процедурно предложение. Много ви моля, колеги, моето процедурно предложение е наистина да се придържаме към темата, изхождайки от наименованието на комисията.
МАЯ МАНОЛОВА: Това правим.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Не, не правим това. Госпожо Манолова, много добре знаете, че причините, довели до повишение на цените, са тема на нашата комисия, а не какъв преразход, колко количества, какви цени и т.н. Ние не сме разследващ орган.
Аз наистина предлагам да прекратим това абсурдно преливане от пусто в празно.
МАЯ МАНОЛОВА: Как ще е абсурдно?!? Това са парите на данъкоплатците.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: В случая предложете съставяне на комисия, която да направи това конкретно.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Има думата доктор Йорданов. Заповядайте, доктор Йорданов.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ: Уважаеми колеги, нека да направим следното. Госпожо Манолова, формулирайте въпросите – един въпрос към Министерството на здравеопазването, един въпрос към Националната здравноосигурителна каса, един въпрос към експертите. Защото аз досега не можах да разбера всичко това.
МАЯ МАНОЛОВА: Експертите много добре схванаха, защото всички са абсолютно в темата.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Доктор Шарков иска думата. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Всички си даваме сметката, че, ако вземем решение, тези данни ние като парламентарна комисия ще ги искаме, защото на експертите, и да ги поискат, няма кой да им ги даде.
За да формулирам моето предложение, имам първо един въпрос. Става дума за стр. 10, където са изброени болниците и това са предимно онкологичните центрове, които не са предоставили справка. Аз тук виждам осем или девет такива, като софийските са всички в справката. Всъщност които са тези, които са предоставили данни, защото аз тук виждам почти всички, които не са предоставили.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Общо 23 бяха лечебните заведения – казвам ги по памет – които обработихме. Те са в големия доклад в Анекс № 2.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Всички имате на e-mail си големия доклад, който е предоставен от експертите.
ВАНЬО ШАРКОВ: Тогава няма да имам предложение. Исках да знам, че са повече тези болници, които са предоставили информацията, от тези, които не са предоставили.
Другото, което искам да кажа, е какво правим с болницата в Стара Загора? За нея пише, че е предоставила данни, като по позиции са представени повече от една цена и повече от една фирма доставчик, като тук следва „мекият израз”, че това е, което не би следвало да се извърши предвид правилата на закона. Тоест, това си е живо нарушение на закона. Те са си го и признали това.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Ние не знаем дали търга към датата на предоставяне на данните е приключил. Те са си дали офертата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Ние сме много добрички с тези хора.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Ние нямаме функцията на прокуратура.
ВАНЬО ШАРКОВ: Аз не говоря за това.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Всеки има възможност да сезира прокуратурата, ако реши. Но комисията не е този орган, който ще го прави това.
Заповядайте, доктор Йорданов. Имате думата.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ: Госпожо председател, нека първо да видим дали ще бъде продължено действието на нашата комисия в пленарна зала и тогава вече да поставяме допълнителни задачи. Иначе, ако поставим задачи, пък пленарната зала реши да прекрати действието на нашата комисия, какъв е смисълът?!?
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Аз смятам, че за приключване и финализиране работата на комисията колегите ще се съгласят и смятам, че ще бъде подкрепено едно предложение за удължаване на срока й за работа. Но, като казвам „удължаване”, нямам предвид до Нова година или до края на мандата на това Народно събрание.
В зависимост от това какво ще гласуваме сега, може би до края на другия месец или до 15 дни ще искаме удължаване. Но тук трябва да се съобразим също и с мнението на експертите. Това е моето предложение.
Има ли други въпроси, които да бъдат формулирани?
Заповядайте, госпожо Миткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз имам един въпрос към експертите. Ако се приеме предложението на госпожа Манолова, а именно да се изиска информация за останалите 30 продукта от 70-те, за които сте записали тук, че нямате такава, ако приемем това предложение, това ще промени ли изводите на стр. 8?
ГЕНКА ПЕТРОВА: Според мен няма да ги промени.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: И аз благодаря.
Други въпроси имат ли да формулират колегите, за да подложа на гласуване това, което на този етап постъпи като предложение?
ВАНЬО ШАРКОВ: Да чуем мнението на експертите за това, което се иска от тях, и тогава да гласуваме.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Няма пречка, нека да чуем и експертите.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Ние вече казахме, че според нас ще бъде излишен този труд, защото, първо, има проверка и на Сметната палата, второ, ще сравним две различни неща – резултат в Министерството на здравеопазването, централизиран търг за много позиции, договорени по количество и цена и резултат от Националната здравноосигурителна каса с нови цени, без обвързване с количества и то само към определена дата. Ние ще имаме едногодишни данни на Министерството на здравеопазването за стойността и тримесечни данни на Националната здравноосигурителна каса по новите цени, а после – по по-ниските. Ще сравним две неща, които ще бъдат несъизмерими.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, проф. Петрова.
МАЯ МАНОЛОВА: Въпросът е какви цени са търгувани за колко време са похарчени.
НИГЯР САХЛИМ: Това не е за всеки пациент, а за един пациент с онкологична диагноза, която е лекувана с медикаменти, плащани от Министерството на здравеопазването и от Националната здравноосигурителна каса. Всички знаем за какво става въпрос. Не е толкова сложно.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Това е извън предмета на дейност.
Заповядайте, госпожо Миткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, без значение какви ще бъдат резултатите от информацията, която евентуално ще получим за останалите 30 продукта, проблемът по-надолу е, че липсва подзаконова база за това. Тоест, дали аз имам информация за 10 продукта, за 30, за 70 – 80, няма значение. Все ще говорим за липса на подзаконова нормативна база, тоест, колко е струвало лечение на един пациент за едно заболяване или за друг пациент с друго заболяване, в случая говорим за подзаконова нормативна база, а не за цени – на кого била по-висока цената, на кого била по-ниска.
Задачата на нашата комисия, това, за което е създадена, а именно да изясни причините, довели до повишаването, тоест, стигаме до причините. А това е именно липсата на подзаконова нормативна база. Не случайно попитах експертите: ако добавим информацията, която липсва за тези 30 продукта, това ще промени ли изводите в доклада? Тоест, казвам, че подзаконовата база няма да стане по-добра. Тоест, причината отново ще бъде липсата на подходяща подзаконова нормативна база. Защо да правим това, което се предлага?
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Доктор Шарков иска думата. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз си позволявам да не съм съвсем съгласен с твърдението, че няма да бъдат променени изводите. Изводите, като извод за причината могат да не бъдат променени, но фактологията ще бъде съвсем различна, защото при изследвани 40 – да ги кажем толкова – лекарства, при 19 имаме драстично увеличение на цените, както е написано в доклада, при 5 процента имаме намаление на цената. Ако се вземат 70 лекарства, тези 19 могат да станат 40 процента и тогава вече това ще показва една тенденциозност в забавянето на подзаконовата нормативна база.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Доктор Сахлим също искаше думата. Заповядайте, доктор Сахлим.
НИГЯР САХЛИМ: Всъщност сега се въртим в един затворен кръг и повтаряме неща, които бяха казани и в самото начало на заседанието. Да, стесняването от подзаконовата нормативна база, която, първо, е закъсняла, второ, променила волята на законодателя, като стеснява всичко до единствени продукти, иновативни, 100 процента реимбурсирани. Това е порокът, довел до всичко това в рамките на 8 – 9 месеца. Това е написано в доклада. Причината е в липсата на кореспонденция и липсата на отговорност кой е искал това.
Това, което искат колегите и госпожа Мая Манолова, е това да бъде подплатено с някакви финансови изражения и като поражение върху публичния финансов ресурс.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Добре, разбрах Ви, колеги.
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз искам да върна разговора на комисията в полето на конструктивизма и да насочим усилията си не само върху разобличаващата част, но и върху предложенията.
Наистина трябва да преработим изводите и препоръките, но не съм чула от колегите нито едно предложение за посока, която да подобри лекарствената политика така че освен тези, които са направени като обща препоръка за синхронизиране на законовите, подзаконовите нормативни актове и липсата на „резки движения” при промяната на законодателството. Темата на комисията е и „препоръки”
ВАНЬО ШАРКОВ: В наименованието на комисията пише: „...лекарства, заплащани с публични средства”.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Това е елемент на лекарствената политика. Извинявам се, че така широко се изразих. Има и други елементи, разбира се, но мисля, че трябва да се концентрираме и да формулираме препоръки дори и в тази посока. Поне това сме целели със създаването на комисията.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Да, абсолютно.
Сега, колеги, ще подложа на гласуване двете предложени задачи от госпожа Манолова. Това бяха нейните предложения.
ВАНЬО ШАРКОВ: Искам да кажа, че аз ще подкрепя това предложение, защото не трябва да оставяме убеждение у някого, че нещо не сме довършили в тази комисия. Защото от заседание на нашата комисия, ако излезе някой като госпожа Манолова, да говори, че ние умишлено не искаме да довършим работата на комисията, това ще остане като впечатление у хората, защото те знаят какво се случва с цените на лекарствата.
Затова съм „за” това да подкрепим предложението на госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Хората това искат да чуят и ние им дължим този отговор.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Аз не чух от Вас, госпожо Манолова, някакви предложения за намаляване цените на лекарствата.
Подлагам на гласуване тези две задачи, които допълнително постави госпожа Манолова.
Първата задача е да бъдат изискани данни от Министерството на здравеопазването и от Националната здравноосигурителна каса за липсващите цени на 30 продукта, договаряни от Министерството на здравеопазването преди прехвърлянето им към касата.
МАЯ МАНОЛОВА: Да го допълним: за липсващите цени и количества от Министерството на здравеопазването и цени и количества от Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Колеги, моля, гласувайте това предложение на госпожа Манолова.
"За" - 3, "против" – няма, "въздържали се"- 6.
Предложението на госпожа Манолова не се приема.
МАЯ МАНОЛОВА: Тогава формулирам второ предложение.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Аз имах второ предложение от Вас.
МАЯ МАНОЛОВА: То става безпредметно. Ако няма информация, какво ще правим.
Тогава второто ми предложение е да се пресметне финансовото изражение на увеличението на цените след прехвърлянето на тези 19 продукта с тази информация, с която разполагаме. С колко се е увеличил изразходваният финансов ресурс при прехвърлянето на 19-те цитирани продукта от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Подлагам на гласуване това предложение на госпожа Манолова.
Моля, гласувайте.
"За" - 2, "против"- няма, "въздържали се" - 6.
И второто предложение на госпожа Манолова не се приема.
Имате ли други предложения, колеги? Очаквам предложение за удължаване срока на действие на комисията.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Аз имам следното предложение. Допълнителните въпроси на госпожа Манолова да ги изпратим до Сметната палата и да ги помолим да го проверят и да влезе това в техния доклад.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Да, с това съм съгласна. Това е добро, конструктивно предложение.
Колеги, аз правя едно процедурно предложение за удължаване срока за работа на комисията с 15 дни.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
"За" - 7, "против"- 2, "въздържали се" - няма.
Процедурното предложение за удължаване срока на работа на комисията с 15 дни се приема.
С това изчерпахме дневния ред.
Закривам заседанието.
Благодаря на всички участници в днешното заседание.
(Закрито в 15,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Галина Милева)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)
Временна анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи
П Р О Т О К О Л
№ 6
На 26.09.2012 г. се проведе заседание на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Приемане на Доклада, който ще бъде представен в Народното събрание във връзка с дейността на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи
П Р О Т О К О Л
№ 6
На 26.09.2012 г. се проведе заседание на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Приемане на Доклада, който ще бъде представен в Народното събрание във връзка с дейността на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Галина Милева.
*
* *
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, добър ден на всички!
Имаме необходимия кворум за провеждане на заседание на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
Откривам заседанието на временната комисия.
Наши гости са проф. Генка Петрова, Веселина Ламбринова и Зорница Димова. Вече всички ги познавате. Добре дошли на тях и безкрайно благодарим за това, което свършиха за тази комисия.
Колеги, предлагам за днес една-единствена точка за дневния ред на заседанието:
1. Приемане на Доклада, който ще бъде представен в Народното събрание, във връзка с дейността на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
Има ли други предложения за дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 10, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Приемане на Доклада, който ще бъде представен в Народното събрание във връзка с дейността на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Приемане на Доклада, който ще бъде представен в Народното събрание във връзка с дейността на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
Колеги, мисля, че докладът беше изпратен на абсолютно всички. Моето мнение е да не го чета. Достатъчно е обемист. Затова ще ви дам думата за забележки, въпроси и ако е необходимо, нещо допълнително, което да прибавим или да отхвърлим.
Тук са експертите, за което им благодаря още веднъж. Спокойно можете да задавате въпроси, за да могат да ни отговорят.
Така че давам думата на колегите.
Може би най-напред да дадем думата на проф. Петрова, за да представи съвсем в резюме доклада.
Заповядайте, проф. Петрова. Имате думата.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Ние се постарахме да бъдем този път много стегнати. За да улесним господата и дамите народни представители, сме направили след всеки раздел по едно кратко обобщение и изводи, а най-накрая сме дали и това, което като наше мнение трябва да се има предвид и в бъдеще като заключение и препоръки. Това са, така да се каже, най-важните неща.
Ако искате, аз мога само тях да прочета, за да насоча още веднъж вниманието ви.
В края на първия раздел, който основно беше посветен на една много стройна хронология на всичко онова, което се е случило, нашите изводи са следните.
След влизане в сила на наредбата, с която се създава информационно-аналитично звено, започва един процес на служебна пререгистрация. Това се случва през 2007 г., който процес изглежда отнема доста от физическия капацитет и време на това аналитично звено. Въпреки всичко звеното успява да пререгистрира 92 процента от цените на продуктите.
След това обаче се наблюдава едно забавяне в темпото, защото има очевидно изостанали процедури и звеното не е било в състояние систематично да контролира промените в цените, които са на пазара.
През м. февруари 2011 г. то започва служебна проверка. Затова виждате, че има един доста голям – три-четиригодишен – период, в който се оказва, че някои от участниците на пазара не са били коректни и не са предупреждавали за своите цени, за промените в тях в референтните държави или не са следили тази информация - нека да не допускаме непременно преднамереност. Допускаме, че те не са били акуратни да следят актуалната информация.
През 2011 г. звеното успява да доведе до едно пак сериозно намаление на цените на лекарствата по принцип, като за 51 процента от проверените лекарствени продукти има служебни решения за промени в техните цени и всички те са в минус, тъй като вече обществената дискусия се беше разгоряла.
По отношение обаче на законодателната рамка имаме някои много сериозни забележки. Аз няма да навляза детайлно, но общото ни виждане беше, че има едно закъснение на регулаторната рамка след предприети административни действия. Тоест, онова административно решение, което е взето, не е предшествано от създаването на подходяща законодателна среда, за да се предвидят негативните ефекти и да може да се поеме това административно натоварване. Ето, това показва и този преглед. През 2007 г. всичко е пререгистрирано, но после три – четири години, тъй като има оперативна работа, очевидно комисията и Министерството на здравеопазването са били доста заети.
Също така има едни законодателни промени, описали сме ги подробно, които са правени много на парче, така да се каже – по един член, по друг параграф, по трети. Когато не е хармонизирано законодателството и няма една цялостна система с обща идея, то в редица случаи тези промени дори затрудняват участниците на пазара, защото се оказва, че, да речем, фирмата трябва да предупреди, че цената в референтните държави е намалена и трябва да се плати за пререгистрацията, нещо, в което няма логика. Тя единствено може да информира звеното и автоматично административно да се вземе подобно решение.
Така че нашата голяма забележка всъщност беше по отношение именно на фрагментираните промени в законодателството, несъгласуваността и липсата на предварително създаване на подходящи законодателни условия, за да могат да посрещнат административните промени, тъй като административните промени имат една-единствена цел и тя е контролът на цените на лекарствата. Те винаги са били контролирани при всички правителства и навсякъде. Въпросът е този контрол да е ефективен.
По отношение на тези големи прехвърляния. Още миналия път говорихме по отношение на прехвърлянето на лекарствата от Приложение № 3 към Националната здравноосигурителна каса и към лечебните заведения. Най-големият удар обществото е понесло при прехвърлянето от Приложение № 3 към Националната здравноосигурителна каса поради факта – ние го изтъкнахме и миналия път – се променя самият регулаторен режим и от договорна цена по търг цената става референтна и тук вече, когато онова, което е могло да постига Министерството на здравеопазването по време на тези големи централизирани търгове, отстъпките, които са договаряни, те изведнъж се изпаряват в пространството. Националната здравноосигурителна каса има нормативна уредба съгласно референтните цени и работи спрямо тях. И спазва действащото законодателство, което довежда до един много сериозен удар върху обществените фондове.
Ние сме изяснили този въпрос – при колко лекарства какви са повишенията.
Хубавата новина е, че пък за сметка на това лечебните заведения успяват при техните търгове в повечето случаи да постигнат почти едни и същи цени, с тези на Министерството на здравеопазването.
Аз миналият път изтъкнах страха си, че може би при търговете и самите компании по принципа на историческата памет са предлагали онова, което преди това на Министерството на здравеопазването са предлагали и затова една от препоръките след това, което сме написали, е, че трябва да има система за контрол на онова, което се случва с жизненоважните лекарства, дори да не са всички, но жизненоважните лекарства – особено за онкологично лечение, за хронично болни пациенти – система за контрол на лечебните заведения тепърва да се изгради и в бъдеще да се знае какво се случва там. Защото утре може да се реши, че може да се влезе и там в референтните граници, да се намесят и други икономически фактори. Системата на ценообразуване е много отворена, много динамична и като такава е и много рискова.
Някои от заключенията и препоръките, върху които ние мислихме повечко, разбира се, не изчерпват всичко, което може да се каже тук. Законодателството в областта на ценообразуването и реимбурсирането е обект на твърде чести и фрагментирани промени не само от настоящото правителство, но и от редица предходни. Вертикалните и хоризонтални несъответствия в различните компоненти на нормативната уредба в областта на финансирането на лекарствените продукти доведоха до дестабилизиране на фармацевтичния пазар. Резултатите: от една страна, увеличение на цените, особено в един много чувствителен сектор на здравеопазването – онкологията, от друга страна, липса на животоспасяващи лекарствени продукти, които влизат в много терапевтични схеми за злокачествени заболявания.
Анализът показва, че нестабилността на законодателството, включително несъвършенствата на нормативната регулация, създават непредсказуема бизнес среда и добри условия за създаване на порочни „сиви” икономически практики. Откъслечните промени, които бяха обект на анализ на настоящия доклад, нарушават крехкия баланс в системата и създават възможност за манипулации на пазара.
Промяната в системата на финансиране на лекарствените продукти може да бъде отчетена като положителна, независимо от неадекватния процес на осъществяването й. Необходимо е създаденият механизъм на регулация на цените на лекарствените продукти и финансирането им от обществените институции да бъде оставен да действа за един по-продължителен период от време, без прекомерно нормотворчество и да се съпровожда от постоянен анализ на пазарните резултати.
В допълнение е необходимо да се въведе система за редовен контрол на договорените цени от лечебните заведения, която да включва и разработване на единен формуляр за предаване на отчетите. Липсата на такъв образец за отчитане затрудни до голяма степен обработката на данните, предоставени за целите на този доклад.
Необходими са ясни правила и за отчитане на постигнатите резултати в лечебните заведения по време на търговете, които обвързват цената с доставката и с други икономически показатели.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря на проф. Петрова.
Има думата госпожа Мая Манолова. Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, всички ние си даваме сметка колко сериозен и продължителен труд са вложили експертите при изясняването на темата и предполагам при изработването на този доклад.
Няма как да не кажем, че той е обективен, че той е подробен, но недостатъчно пълен, на първо място, заради факта, че експертите – както се вижда и от този доклад – не са разполагали с цялата информация за всички цени на лекарства при различните нормативни промени.
Естествено аз бих искала да задам няколко въпроса и, ако е възможно, да помоля да поставим допълнителни задачи на експертите, като предлагам Временната анкетна комисия да не се ангажира изцяло с техните изводи, защото все пак изводите и препоръките са ангажимент на Временната анкетна комисия.
Искам да обърна внимание на колегите и специално на колегата Шарков върху изводите на страница 6 на този доклад. Тук, връщайки лентата назад, експертите започват своя анализ от 2007 г. с влизането в сила на първата наредба за условията и правилата за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, като след пререгистрацията на лекарствените средства, която се е случила до месец декември 2008 г., изводът е, че на 92 процента от продуктите, обект на регулация, цените са намалени.
Обръщам внимание на колегата Шарков, тъй като този въпрос беше предмет на един наш спор, при който даже колегата заяви, че ще ме почерпи една торта, ако посоча един лекарствен продукт, на който цените да са намалени през 2008 г. А 92 процента от всички лекарствени продукти – това са сигурно 2 – 3 хиляди торти. Аз не мога да си позволя да искам чак това от Вас, доктор Шарков, но 92 броя мисля, че ми дължите. Отговорът е тук, в заключението на експертите. Това – в кръга на шегата.
Продължаваме с по-сериозните въпроси.
Искам да попитам следното. На същата страница Вие след 2008 г. направо скачате на 2011 г., що се касае до служебната проверка на цените на лекарствените продукти.
Моят въпрос е дали през 2009 и 2010 г. са извършвани такива проверки и, ако не са, какви са причините според вас за това.
Следващият въпрос, който се налага, тъй като по моя информация тогава не са правени такива проверки, е за състава на Комисията по цени и реимбурсиране. Знаем, че в мандата на това правителство комисията и нейният състав бяха сменяни нееднократно и в персонален план, а след това и предвид законодателните промени, които бяха извършени с обединяването на двете комисии, сега е на път нова промяна, при която тази комисия ще бъде превърната в Национален съвет със седалище в Ловеч или в Плевен.
Тоест, нека да изясним въпроса дали неизвършването на тези проверки, на тази пререгистрация на цените на лекарствата не се дължи на едно умишлено променяне на нейния състав, което на практика може би е блокирало дейността на този изключително важен орган.
Минавам към изводите и резултатите от следващия раздел – от промяната в законодателството, при която лекарства се прехвърлят от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса - това е страница 8, в който вие казвате, че за 30 продукта от 70-те общо, които са прехвърлени, не са ви предоставени данни за цените, които са договорени.
Моят въпрос е дали това наистина е така и какви са причините да не разполагате реално с промяната в цените на половината от лекарствените продукти?
По-надолу вие обяснявате, че промяната в 19 от тези продукта е в посока увеличение в рамките от 4 до 430 процента, има и примери за това, но сте пропуснали да пресметнете каква е загубата на публичен финансов ресурс от това прехвърляне и от това увеличение на тези цени, което евентуално би кореспондирало и с крайните изводи. Да, казахте, че това е една от най-неудачните законодателни промени по начина, по който е извършена, а не като тенденция. Но според мен трябва да ви помолим допълнително да сметнете какви са загубите на средства от Националната здравноосигурителна каса или по-точно на българските данъкоплатци от това прехвърляне и от увеличението на тези цени.
Аз се присъединявам към вашите изводи, че самите възможности за договаряне на отстъпки на лекарствата, които касата купува с публични пари, са достатъчно неясни и достатъчно непрозрачни. В момента сме свидетели и на това как се развива този процес под ръководството на новите екипи на Министерството на здравеопазването и на Националната здравноосигурителна каса.
Аз също бих искала да задам въпрос: според вас как се извършва изобщо това договаряне на по-ниски цени. Някакъв пазарлък ли върви между производителите?
РЕПЛИКА: Има наредба, по която става това.
МАЯ МАНОЛОВА: Въпросът ми е към експертите.
По-нататък вие сте направили анализ и на резултатите от промяната на законодателството, при която се децентрализират търговете. Това е на стр. 10. Тоест, те се прехвърлят от Министерството на здравеопазването към болниците. Тук отново възниква въпросът защо част от болничните заведения не са предоставили данни, които да направят пълен вашия анализ за това каква е загубата на пари от това нормативно прехвърляне. Но и това, което се вижда с просто око, данните, с които сте разполагали – без тези болници – говорят, че децентрализацията на търговете е струвала 8 млн. лв. от парите на българските данъкоплатци.
Като пресметнем тези 8 млн. лв., плюс по-сериозните пари, които са загубени от прехвърлянето на средства от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, което очаквам, че вие ще пресметнете, няма как да се съглася с извода, който буквално казва, че „не е налице значителен преразход на публичен ресурс”. Даже и за тези 8 млн. лв. не мисля, че бихме могли да си позволим да направим извод, че 8 млн. лв. са просто едно незначително перо, което просто така може да бъде пренебрегнато.
Изобщо по заключенията и препоръките аз лично не бих гласувала доклада в тази му част, защото няма как да приемем изобщо, че промяната в системата е положителна, след като процесът за нейното осъществяване е неадекватен и още по-точно, след като е довел до загуба на публични пари.
Но, така или иначе, това не е ваш ангажимент. Може би изводите можем да формулираме и в рамките на Временната анкетна комисия.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз имам само един въпрос.
Първо, да кажа за тортата. Тук пише: по данни на комисията, която вие, вашето правителство назначихте, е намалена цената на 92 процента от продуктите. „По данни на комисията”, а не от анализа на експертите.
Имам само един въпрос към експертите и той е много кратък.
Не смятате ли, че има леко противоречие в изводите, тъй като на едно от местата – на стр. 9 – пишете в края: „Процесът на прехвърляне – става въпрос за прехвърлянето на източника на финансиране от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса – нормативно е недообмислен, фракциониран, което довежда до значителна загуба на публичен ресурс.”
„Значителна загуба на публичен ресурс”, а след това на стр. 14 – това, което и госпожа Манолова прочете – пише, „че не е налице значителен преразход на публичен ресурс.”
ГЕНКА ПЕТРОВА: ...не е чак толкова голям преразходът.
ВАНЬО ШАРКОВ: Да, но ние трябва да имаме общия извод. Едното прави голям преразход, другото не прави голям. Едното прави „значителен”, другото „незначителен”, тоест, имаме един разход по средата, който е някакъв, трябва да го кръстим.
Другото, което ми прави впечатление, е по отношение на заключението и препоръките. Ние трябва да предложим на пленарна зала не само доклада на комисията, а и проект на решение, с което парламентът всъщност ще гласува приемане на доклада и още нещо. Аз мисля, че това нещо трябва да бъде препоръка или Народното събрание трябва да възложи на някого да осъществява тези действия, които са залегнали в препоръките. Казано е, че е „необходимо да се въведе система за редовен контрол на договорените цени от лечебните заведения”. Ние с нашия проект за решение трябва да възложим някой да въведе този контрол или някой да изготви тази система за контрол. Това може да бъде и Министерството на здравеопазването.
Това бяха нещата, които исках да споделя.
Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Доктор Дариткова поиска думата. Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, ако позволите, и аз искам да задам своя въпрос към доклада, за да може наистина накрая обобщено експертите да отговорят на всички.
Връщам се на стр. 8 – първия извод: „Причината за рязкото повишаване на цените на някои лекарствени продукти, които се заплащат с публичен ресурс, е, че при прехвърлянето Националната здравноосигурителна каса не разполага със законова база за договаряне на отстъпки с компаниите.”
Искам да припомня, че промяната в Закона за здравното осигуряване, която дава законовата рамка за договаряне на отстъпки, е приета още през декември 2010 г., влязла е в сила от 1 януари 2011 г. По-скоро се е забавила подзаконовата нормативна база. Аз моля тук за прецизиране на този текст, защото ние наистина се постарахме да вложим законовата рамка и впоследствие от вашите изводи това се потвърждава, защото пише, че осем месеца по-късно е излязла наредбата.
Наистина, общо взето, институциите, които са били ангажирани с реализирането на конкретните разпоредби, позволяващи това договаряне да бъде прозрачно и регламентирано, са се забавили в действията си.
Също така по отношение на разликата в стойността на лекарствата – стр. 10 – която е платена от Министерството на здравеопазването и договорена за лечебните заведения, може би аз не съм чела достатъчно внимателно, но не разбрах дали обемите, които сте сравнявали и за които са получени тези цени, са съизмерими.
Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Доктор Нигяр Сахлим иска думата. Заповядайте, доктор Сахлим.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми експерти, които работихте към тази анкетна комисия, уважаеми колеги! Аз започвам с това, че според мен има разминаване между заключението и препоръките и изводите.
Според мен заключението и препоръките са истински и са сериозни, защото са откровени. Всъщност вие тук сте откровени и описвате това, до което сте стигнали. Не случайно проф. Петрова прочете дума по дума тази част.
Там обаче много ясно е записано, не знам защо, че основната препоръка е „без прекомерно нормотворчество”. Тоест, това е препоръка към законодателя да не работи много по този закон и да не го променя толкова често, защото явно се стига до хаос и до неясни послания.
Обаче изводите, които се правят, е, „че не е налице значителен преразход на публичен ресурс”. Това е следствие от факта, че нямате точна оценка колко всъщност повече са изхарчените пари, а те са изхарчени благодарение на това, че въпреки че законодателят през 2010 г. – тук доктор Дариткова е права – е разписал, че може да се договарят отстъпки за всички лекарствени групи, някой, забавяйки осем месеца по-късно подзаконовата нормативна уредба, а не законодателят, прави така, че да запише изрично, стеснявайки действието на закона и желанието на законодателя да се договарят отстъпки само за една единствена група, в която се реимбурсират 100 процента медикаментите и са единствени препарати в групата.
Аз разбирам, че вие не сте разследващ орган, но тук според мен други трябва да се произнесат кой е направил така, че да стесни действието на закона, да промени волята на законодателя, нищо че препоръчват на законодателя да не нормотворчества толкова и да не е активен. Всъщност има нещо, което ние не разбрахме от онази преписка между тогавашния министър на здравеопазването Стефан Константинов и управителя тогава на Националната здравноосигурителна каса доктор Нели Нешева. Потънахме в една кореспонденция и писма, единият писал на другия, експертите – също, заместник-министри, ресорни и нересорни. Единият препоръчва едно, другият – друго, но накрая някой стеснява действието на закона и това е основната причина, за да се стигне до това, което твърди днес и проф. Петрова пред нас.
Тя каза следното: „Всъщност лечебните заведения успяват да постигнат почти равни цени, а понякога и по-ниски от тези на Министерството на здравеопазването, когато започват да договарят лекарства за онколечение, но Националната здравноосигурителна каса не постига по-ниски цени. Там имаме препарати, при които имаме до 200 процента повишение на цените и до 400 при един или два препарата. Големият проблем е тук.
Иначе експертите са работили, доколкото са разполагали с документация, доколкото са им дали материали. Тук виждам, че големи болници не са предоставили такава информация. Експертите са направили изводите си, но те не съответстват – пак повтарям – според мен със заключението и препоръките им, които са по-искрени и наистина са такива, с които смятат, че ние трябва да се съобразим. Изводите обаче са „омекотени” може би по други съображения.
Това е моето мнение.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Колеги, имате ли други въпроси? Ако няма други въпроси, давам думата на експертите да отговорят комплексно на поставените въпроси.
Заповядайте, проф. Петрова, имате думата.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще се опитам да следвам въпросите в детайли. Ако съм по-емоционална прекалено често, моля да бъдем извинени, защото наистина някои емоционални моменти или изрази, прилагателни, дефиниции би следвало да отпаднат от един такъв доклад, дори и като думата „значителен”. Ако имаме тази възможност, може би ще го огледаме още веднъж за някои подобни детайли. Но ви обещаваме само прилагателните да махнем от доклада.
Първо, за проверките през 2009 и 2010 г. госпожа Ламбринова ми обърна внимание, че проверките за тези 92 процента са направени точно от новосъздаденото през 2008 г. аналитично звено към Министерството на здравеопазването. Всъщност аз лично мога да кажа, че това беше един по мой спомен много хубав момент. Има няколко хубави момента в този сектор и това са 2003 г. създаването въобще на Позитивния лекарствен списък и наредбата за него. Изключвам всички административни проблеми, имаше много и тогава, и сега. Това аналитично звено наистина трябва да прерасне в нещо по-голямо и да мониторира целия пазар.
Друг е въпросът, че аз категорично смятам, че нито Плевен, нито Ловеч му е мястото. Те нито имат административен капацитет, да не говорим за академичния капацитет. Плевенският университет няма дори обучение по фармация, да не говорим за Свищовския икономически университет. Говорим, че една подобна институция, ето, дори във Великобритания си е в Лондон. Той работи с всички университети, в които има експерти. Експертните групи, които се създават, са от всички клиники, от всички университети, но базата си е в Лондон, защото това е администрацията, бизнес средата и мястото, където съществува документацията.
Представете си един производител или който и да е друг, да прехвърли цялата тази документация от папки в Плевен, да я връща, да не говорим за човешкия ресурс и потенциал, да не говорим и за невъзможността да се направи един такъв анализ дори на фармацевтичния пазар в Плевен. В това съм категорична.
Така че личното ми мнение е такова и аз се надявам този път Комисията по здравеопазването и българското Народно събрание да имат смелостта да отстоят една правилна позиция, която да си бъде – каквото и звено да се създаде – тук, в София. Дали ще бъде под домена на Министерския съвет, дали ще бъде под домена на Министерството на здравеопазването или независима институция, самостоятелна, както е Националният институт по клинична оценка във Великобритания и ще отговаря пред цялото общество, така, както Националната здравноосигурителна каса – това вече е друг въпрос и е въпрос, който вие ще решите.
Но за това нещо трябва да има капацитет, да се обмисли и да се направи не с оглед временни проблеми и тяхното решаване, а с оглед една дългосрочна бъдеща европейска стратегия. Аз ще разширя тук коментара си. За мен и до ден-днешен е грешка, че разделът за аптеките и разделът за цените стоят в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Това е нещо, което много пъти сме обсъждали по работни групи. Имаше си директива по прозрачност и тя в момента се обсъжда в Европейския съюз и вече е много по-сериозна и тя се отнася точно до цените и реимбурсирането. И утре, когато влезе новата директива по прозрачност, отново ще трябва да се променя Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина.
А аптеките вече не ги коментирам. Но, ако направите една хронология от 1991 г. до сега, Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина е променян най-много в тези две части – цени и аптеки, търговия на дребно.
Второ. По отношение на състава на Комисията по цени и реимбурсиране – дали е умишлена. Аз не мога да коментирам такива неща – дали има умишлени назначения или не. Винаги Комисията по цени и реимбурсиране е работила с всички национални експерти. Първоначалният й вид беше по-експертен, след това той се промени и по мое лично мнение много добре – експертите са си експерти, взема се политическо и административно решение каква трябва да бъде политиката и може ли да плати обществото дадена цена или не, каквото и да е мнението на експертите.
Третия въпрос – за времето за провеждане на търга.
МАЯ МАНОЛОВА: Ставаше въпрос на стр. 8 – дали можете да пресметнете какво струва прехвърлянето на лекарствата от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса с данните, с които разполагате.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Хубаво беше тези неща по-рано да ни ги кажете, защото ние се фокусирахме върху цените. За да пресметнем преразхода, трябва да имаме количеството и да умножим количеството по цената и да кажем каква е общата стойност, която е загубило или не е загубило съответно обществото, защото ние просто не изчислявахме подобни неща и сега не си спомням справката. Не си спомням дали Министерството на здравеопазването е подало, но то беше подало цени. Но нали Сметната палата имаше някакъв одит и предполагам, тя също ще даде този одит за стойността.
Извинявайте, доктор Милева, нали Сметната палата изчислява тези стойности и други. Нали ще се съпоставят данните и с тези на Сметната палата. Просто не е било поставена задача и не сме го изчислявали.
Въпросът бе как се извършва договарянето на по-ниски цени. Нито един от нас няма представа. Дори аз имам методика на Националната здравноосигурителна каса, която е публикувана и със сигурност се спазват тази процедура и методика. Но ние не сме включени в нито един от тези процеси. Така че нямаме директни наблюдения. Това, което индиректно знаем, е, че тя успява да договори отстъпки от компаниите.
За разликата от 8 млн. лв. Това е същото нещо, за което ние говорим. Не бих го нарекла преразход. Естествено е да се увеличат количествата, които са договаряни и оттам идват тези 8 млн. лв. повече. Ако погледнете договорите и на Министерството на здравеопазването по търговете, те всяка година нарастват както по епидемиологични причини – увеличаването на броя на болните – така и увеличаването на количествата, които се договарят за лекарствените продукти и навлизането на нови продукти вътре в самата група. Осем милиона при един търг от сто милиона не мисля, че е някакъв огромен преразход. Дори не говорим за преразход. Аз лично не бих ги определила по този начин.
На стр. 9 и стр. 14 вече казахме – може би ще махнем думата „значително”. Абсолютно съм съгласна със забележката на доктор Дариткова. Да, действително беше така, има законова рамка и тук, за да бъдем коректни, ще променим и ще запишем „подзаконовата нормативна уредба”. Заключението трябва да коригираме, за да не подвеждаме хората. Те, очевидно, както и вие, ще се концентрират върху изводите и препоръките. Така че не бива там да ги подвеждаме.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Според мен е наложително да бъде пресметнато като цяло финансовото измерение на увеличението на цените при прехвърлянето на лекарства от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, както и след това при децентрализацията на търговете, защото, ако няма конкретни цифри, това поставя под една огромна въпросителна целия доклад.
Всички виждаме от всичко онова, което коректно сте обобщили в този доклад, че при тези прехвърляния на лекарства цените се качват до 400 процента. Накрая не можем да не кажем какво струва това като цяло, както и при децентрализацията на търговете, да, има болнични заведения, които успяват да договорят намаляване на цените, но има такива, които не успяват да го направят. Тоест, виждаме как цените на отделните лекарства растат, но нямаме сметката колко струва това на този, който плаща глобалната сума.
Тоест, ако искаме ние с вас да сме си свършили работа, защото ние реално работим, разчитайки на вашия анализ, ако искаме ние с вас да си свършим работата, просто трябва да бъдат направени две неща според мен. Да бъде направен опит или поне да се даде едно обяснение защо за 30 продукта не са предоставени данни за промяната в цените при прехвърлянето им от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса и защо за останалите 20 продукта, за които ръстът е от 4 до 400 процента, нямаме цифрово изражение.
Иначе всички изводи в този доклад, които са правилни и ние всички знаем, че са правилни, ще останат без доказателствена част.
Аз лично бих подкрепила удължаване срока на работа на комисията, да се поискат цените на останалите 30 лекарства, защото става дума, че от 70 лекарства имаме данни за 40, а за 30 нямаме. От тези 40 ръстът на цените е от 4 до 400 процента. Да се сметне какво е това в цифрово изражение и да се предоставят данни за останалите 30 продукта. Защото, ако с болниците по-нататък при децентрализацията има проблем, макар всички те да са държавни и би трябвало да се държат като такива, тоест, като им се каже, да изпълняват, защото това не са някакви частни болници, а и частни да бяха, все пак те тук боравят с публични пари, така че трябва да предоставят информация.
Но тук тази информация може да бъде взета от Националната здравноосигурителна каса, без всякакъв проблем, това е въпрос на едно искане и на един отговор от доктор Цеков.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз мисля, че с последната промяна в Закона за лечебните заведения, но тя е факт от лятото, задължихме болниците, които работят с публичен ресурс, да дават информация относно разходите, които правят. Досега това не беше законово задължение.
Така че аз не мисля, че те като търговски дружества в рамките на предходното законодателство са били длъжни да дават такава информация. Може би това е породило затруднение.
Но аз, доколкото тук разбирам, Министерството на здравеопазването може би не е предоставило информация за всички медикаменти? Или само лечебните заведения? И Министерството на здравеопазването!
ГЕНКА ПЕТРОВА: За последния търг, за който им е поискана информацията, очевидно не са договаряли всички продукти. Аз поне останах с такова впечатление. За тези, за които категорично имаше информация, го написах. Останалите просто не са били в търга или въобще не са доставени от Министерството на здравеопазването в този период. Те съществуват в наредбата като продукти, но не винаги на всички търгове се явяват всички продукти. Вероятно има данни за предходни години, но информацията така, както е поискана, така е и предоставена.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Тоест, за този период, който изследвате, най-вероятно тези продукти не са договаряни, не са участвали в търговете?
МАЯ МАНОЛОВА: Става дума за 30 продукта и това са основно лекарства за онкоболни. Ако не са договаряни в търговете от 2010 г., са договаряни в 2009 г., договаряни са 2008 г. Става дума за непредоставени данни от Министерството на здравеопазването.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Ние сме поискали информация от Министерството на здравеопазването за 2010 г. и 2011 г. и колегите това и са дали – за търговете от 2010 г. Ние сме посочили и кои продукти ги няма, те липсват на пазара. Тоест, ние сме ги изброили и те горе-долу съответстват.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Искам и аз да вметна нещо.
В задачите, които сме поставили на анкетната комисия и които ние сме приели, е, първо, да се уточнят промените в цените на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък за периода 2010 – 2012 г., договорените цени от Министерството на здравеопазването по реда на Закона за обществените поръчки през 2010 г. на лекарствените продукти, договорените цени от лечебните заведения по реда на Закона за обществените поръчки през 2011 г., правното основание за прехвърлянето – вие ги имате пред вас тези неща.
МАЯ МАНОЛОВА: Тоест, има две действия. Първото действие е прехвърляне на лекарствени продукти от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, което води до увеличение на цените на 19 продукта. За останали 30 продукта няма данни, предоставени от Министерството на здравеопазването, за да се направи сравнение. Тоест, има информация от Националната здравноосигурителна каса, но няма от Министерството на здравеопазването, за да направят справка.
Затова моята молба е да им възложим задача, ако през 2010 г. не са извършвани такива търгове, които могат да служат за основа за съпоставка, да се изискат данни от 2009, 2008, 2007 г., когато и да е. Тези лекарства, така или иначе, са търгувани.
Второто действие, доктор Дариткова, правилно казахте, че е през 2011 г., когато се децентрализират търговете, от които вече има едни 8 млн. лв., за които може би не е съвсем коректен моят извод, защото не е ясно дали двете числа се отнасят за едни и същи обеми.
Така че, ако искаме да сме си свършили работата и накрая да кажем има ли преразход на пари или няма, което е очевидно, след като цените растат, но просто да поставим допълнителна задача на експертите, за да бъдат изведени конкретно тези цифри.
Иначе всички с право ще кажат: е, работиха 3 – 4 – 5 месеца, експертите се стараха, като цяло докладът им е много добър, изчерпателен, купища работа са свършили, има ги отделните емпирични данни, събрана е информация от къде ли не, но поради липса на някои базови числа, в крайна сметка изводът не е подплатен с цифри, което означава, че ние си правим, ей така, от тавана, някакви заключения.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Аз лично бих се предпазила от това. Вярно е, че е хубаво да я има глобалната сума. Но глобалната сума е сбор от много неща. Ако ние вземем цени и количества от 2009 г. , 2008 и 2007 г., ние ще влезем в един шах-мат. Накрая ще видим една цифра – плюс-минус – но тя може да има отделни, различни елементи. Тоест, примерно през 2008 г. може да е влязъл нов продукт с доста висока цена, което рязко да повиши стойността. Това не означава, че той не е бил нужен на хората тогава. Същото и за 2009 г., както и 2010 г. Някои продукти очевидно са отпаднали. Те стоят в наредбата, но не се договарят.
Нека да се ограничим в рамките на времето и периода. Това е моето лично мнение.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Колеги, аз имам едно предложение. Да обсъдим изводите и препоръките, да се съобразим с това, което поставиха колегите като въпроси. Да преработим заключението и тогава да представим доклада на комисията за приемане.
За тази цел обаче, тъй като гласуването в Народното събрание и срокът за работата на комисията е 30 септември 2012 г., искам и вашите предложения с колко още да искаме удължаване работата на комисията, защото явно няма да можем да приключим с официалния доклад.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Госпожо председател, аз имам едно процедурно предложение, за да бъдем коректни. Нека, първо, всеки да формулира предложения за допълнителни въпроси към експертите, да ги подложим на гласуване и тези, които се възприемат от комисията като възможни за възлагане, ще определят и срока, с който ще искаме удължаване срока за работа на комисията.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Колеги, гласувайте това процедурно предложение на доктор Дариткова.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Процедурното предложение на доктор Дариткова се приема.
Колеги, очаквам от вас формулирани въпроси, които да подложа на гласуване.
Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз предлагам, първо, да бъдат изискани данни от Министерството на здравеопазването за липсващите цени на 30 продукта, договаряни от Министерството на здравеопазването преди прехвърлянето на продуктите към Националната здравноосигурителна каса – стр. 8 от доклада. Това трябва да го направим ние самите, защото експертите не могат сами да го изискат.
Успоредно с това да поставим задача на експертите да пресметнат увеличението на публичния ресурс за заплащане на лекарствени продукти в резултат на прехвърлянето им от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса през 2010 г. Колко пари са похарчени в повече в резултат на нормативната промяна за закупуване на същите лекарства. Това – с всички условности.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Знаете ли какво ще се получи, госпожо Манолова. През 2010 г. ще бъдат по търга на Министерството на здравеопазването. Министерството на здравеопазването има количества. През 2011 г. ще бъдат към Националната здравноосигурителна каса, тоест, Националната здравноосигурителна каса трябва да представи информация дали е плащала количества и как и за колко пациенти.
Независимо, че цените са по-високи, моето впечатление е, че количествата са по-малки и сигурно няма да се получи преразход. Тоест, едните данни ще бъдат от Националната здравноосигурителна каса, а другите от Министерството на здравеопазването.
ПРЕД. ГАЛИНА МИЛЕВА: Тогава да кажем, че става дума за едни и същи опаковки, за лечението на едни и същи болни с колко се е увеличил ресурсът в резултат от прехвърлянето на лекарствата от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, като за целта да ни бъде предоставена допълнителна информация от Министерството на здравеопазването за липсващите 30 продукта и информация за обемите – и от Министерството на здравеопазването, и от Националната здравноосигурителна каса.
ГЕНКА ПЕТРОВА: В информацията от Националната здравноосигурителна каса ще трябва да имаме цялата динамика на цените, защото към началото на 2011 г. те са покачиха, след което се въведе административният механизъм и те започнаха да падат.
МАЯ МАНОЛОВА: Ще искаме информацията към онзи момент, към момента на прехвърлянето.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Добре, ако Националната здравноосигурителна каса може да го даде това....
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Госпожо председател, имам едно процедурно предложение. Много ви моля, колеги, моето процедурно предложение е наистина да се придържаме към темата, изхождайки от наименованието на комисията.
МАЯ МАНОЛОВА: Това правим.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Не, не правим това. Госпожо Манолова, много добре знаете, че причините, довели до повишение на цените, са тема на нашата комисия, а не какъв преразход, колко количества, какви цени и т.н. Ние не сме разследващ орган.
Аз наистина предлагам да прекратим това абсурдно преливане от пусто в празно.
МАЯ МАНОЛОВА: Как ще е абсурдно?!? Това са парите на данъкоплатците.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: В случая предложете съставяне на комисия, която да направи това конкретно.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Има думата доктор Йорданов. Заповядайте, доктор Йорданов.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ: Уважаеми колеги, нека да направим следното. Госпожо Манолова, формулирайте въпросите – един въпрос към Министерството на здравеопазването, един въпрос към Националната здравноосигурителна каса, един въпрос към експертите. Защото аз досега не можах да разбера всичко това.
МАЯ МАНОЛОВА: Експертите много добре схванаха, защото всички са абсолютно в темата.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Доктор Шарков иска думата. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Всички си даваме сметката, че, ако вземем решение, тези данни ние като парламентарна комисия ще ги искаме, защото на експертите, и да ги поискат, няма кой да им ги даде.
За да формулирам моето предложение, имам първо един въпрос. Става дума за стр. 10, където са изброени болниците и това са предимно онкологичните центрове, които не са предоставили справка. Аз тук виждам осем или девет такива, като софийските са всички в справката. Всъщност които са тези, които са предоставили данни, защото аз тук виждам почти всички, които не са предоставили.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Общо 23 бяха лечебните заведения – казвам ги по памет – които обработихме. Те са в големия доклад в Анекс № 2.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Всички имате на e-mail си големия доклад, който е предоставен от експертите.
ВАНЬО ШАРКОВ: Тогава няма да имам предложение. Исках да знам, че са повече тези болници, които са предоставили информацията, от тези, които не са предоставили.
Другото, което искам да кажа, е какво правим с болницата в Стара Загора? За нея пише, че е предоставила данни, като по позиции са представени повече от една цена и повече от една фирма доставчик, като тук следва „мекият израз”, че това е, което не би следвало да се извърши предвид правилата на закона. Тоест, това си е живо нарушение на закона. Те са си го и признали това.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Ние не знаем дали търга към датата на предоставяне на данните е приключил. Те са си дали офертата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Ние сме много добрички с тези хора.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Ние нямаме функцията на прокуратура.
ВАНЬО ШАРКОВ: Аз не говоря за това.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Всеки има възможност да сезира прокуратурата, ако реши. Но комисията не е този орган, който ще го прави това.
Заповядайте, доктор Йорданов. Имате думата.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ: Госпожо председател, нека първо да видим дали ще бъде продължено действието на нашата комисия в пленарна зала и тогава вече да поставяме допълнителни задачи. Иначе, ако поставим задачи, пък пленарната зала реши да прекрати действието на нашата комисия, какъв е смисълът?!?
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Аз смятам, че за приключване и финализиране работата на комисията колегите ще се съгласят и смятам, че ще бъде подкрепено едно предложение за удължаване на срока й за работа. Но, като казвам „удължаване”, нямам предвид до Нова година или до края на мандата на това Народно събрание.
В зависимост от това какво ще гласуваме сега, може би до края на другия месец или до 15 дни ще искаме удължаване. Но тук трябва да се съобразим също и с мнението на експертите. Това е моето предложение.
Има ли други въпроси, които да бъдат формулирани?
Заповядайте, госпожо Миткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз имам един въпрос към експертите. Ако се приеме предложението на госпожа Манолова, а именно да се изиска информация за останалите 30 продукта от 70-те, за които сте записали тук, че нямате такава, ако приемем това предложение, това ще промени ли изводите на стр. 8?
ГЕНКА ПЕТРОВА: Според мен няма да ги промени.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: И аз благодаря.
Други въпроси имат ли да формулират колегите, за да подложа на гласуване това, което на този етап постъпи като предложение?
ВАНЬО ШАРКОВ: Да чуем мнението на експертите за това, което се иска от тях, и тогава да гласуваме.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Няма пречка, нека да чуем и експертите.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Ние вече казахме, че според нас ще бъде излишен този труд, защото, първо, има проверка и на Сметната палата, второ, ще сравним две различни неща – резултат в Министерството на здравеопазването, централизиран търг за много позиции, договорени по количество и цена и резултат от Националната здравноосигурителна каса с нови цени, без обвързване с количества и то само към определена дата. Ние ще имаме едногодишни данни на Министерството на здравеопазването за стойността и тримесечни данни на Националната здравноосигурителна каса по новите цени, а после – по по-ниските. Ще сравним две неща, които ще бъдат несъизмерими.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, проф. Петрова.
МАЯ МАНОЛОВА: Въпросът е какви цени са търгувани за колко време са похарчени.
НИГЯР САХЛИМ: Това не е за всеки пациент, а за един пациент с онкологична диагноза, която е лекувана с медикаменти, плащани от Министерството на здравеопазването и от Националната здравноосигурителна каса. Всички знаем за какво става въпрос. Не е толкова сложно.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Това е извън предмета на дейност.
Заповядайте, госпожо Миткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, без значение какви ще бъдат резултатите от информацията, която евентуално ще получим за останалите 30 продукта, проблемът по-надолу е, че липсва подзаконова база за това. Тоест, дали аз имам информация за 10 продукта, за 30, за 70 – 80, няма значение. Все ще говорим за липса на подзаконова нормативна база, тоест, колко е струвало лечение на един пациент за едно заболяване или за друг пациент с друго заболяване, в случая говорим за подзаконова нормативна база, а не за цени – на кого била по-висока цената, на кого била по-ниска.
Задачата на нашата комисия, това, за което е създадена, а именно да изясни причините, довели до повишаването, тоест, стигаме до причините. А това е именно липсата на подзаконова нормативна база. Не случайно попитах експертите: ако добавим информацията, която липсва за тези 30 продукта, това ще промени ли изводите в доклада? Тоест, казвам, че подзаконовата база няма да стане по-добра. Тоест, причината отново ще бъде липсата на подходяща подзаконова нормативна база. Защо да правим това, което се предлага?
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Доктор Шарков иска думата. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз си позволявам да не съм съвсем съгласен с твърдението, че няма да бъдат променени изводите. Изводите, като извод за причината могат да не бъдат променени, но фактологията ще бъде съвсем различна, защото при изследвани 40 – да ги кажем толкова – лекарства, при 19 имаме драстично увеличение на цените, както е написано в доклада, при 5 процента имаме намаление на цената. Ако се вземат 70 лекарства, тези 19 могат да станат 40 процента и тогава вече това ще показва една тенденциозност в забавянето на подзаконовата нормативна база.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Доктор Сахлим също искаше думата. Заповядайте, доктор Сахлим.
НИГЯР САХЛИМ: Всъщност сега се въртим в един затворен кръг и повтаряме неща, които бяха казани и в самото начало на заседанието. Да, стесняването от подзаконовата нормативна база, която, първо, е закъсняла, второ, променила волята на законодателя, като стеснява всичко до единствени продукти, иновативни, 100 процента реимбурсирани. Това е порокът, довел до всичко това в рамките на 8 – 9 месеца. Това е написано в доклада. Причината е в липсата на кореспонденция и липсата на отговорност кой е искал това.
Това, което искат колегите и госпожа Мая Манолова, е това да бъде подплатено с някакви финансови изражения и като поражение върху публичния финансов ресурс.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Добре, разбрах Ви, колеги.
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз искам да върна разговора на комисията в полето на конструктивизма и да насочим усилията си не само върху разобличаващата част, но и върху предложенията.
Наистина трябва да преработим изводите и препоръките, но не съм чула от колегите нито едно предложение за посока, която да подобри лекарствената политика така че освен тези, които са направени като обща препоръка за синхронизиране на законовите, подзаконовите нормативни актове и липсата на „резки движения” при промяната на законодателството. Темата на комисията е и „препоръки”
ВАНЬО ШАРКОВ: В наименованието на комисията пише: „...лекарства, заплащани с публични средства”.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Това е елемент на лекарствената политика. Извинявам се, че така широко се изразих. Има и други елементи, разбира се, но мисля, че трябва да се концентрираме и да формулираме препоръки дори и в тази посока. Поне това сме целели със създаването на комисията.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Да, абсолютно.
Сега, колеги, ще подложа на гласуване двете предложени задачи от госпожа Манолова. Това бяха нейните предложения.
ВАНЬО ШАРКОВ: Искам да кажа, че аз ще подкрепя това предложение, защото не трябва да оставяме убеждение у някого, че нещо не сме довършили в тази комисия. Защото от заседание на нашата комисия, ако излезе някой като госпожа Манолова, да говори, че ние умишлено не искаме да довършим работата на комисията, това ще остане като впечатление у хората, защото те знаят какво се случва с цените на лекарствата.
Затова съм „за” това да подкрепим предложението на госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Хората това искат да чуят и ние им дължим този отговор.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Аз не чух от Вас, госпожо Манолова, някакви предложения за намаляване цените на лекарствата.
Подлагам на гласуване тези две задачи, които допълнително постави госпожа Манолова.
Първата задача е да бъдат изискани данни от Министерството на здравеопазването и от Националната здравноосигурителна каса за липсващите цени на 30 продукта, договаряни от Министерството на здравеопазването преди прехвърлянето им към касата.
МАЯ МАНОЛОВА: Да го допълним: за липсващите цени и количества от Министерството на здравеопазването и цени и количества от Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Колеги, моля, гласувайте това предложение на госпожа Манолова.
"За" - 3, "против" – няма, "въздържали се"- 6.
Предложението на госпожа Манолова не се приема.
МАЯ МАНОЛОВА: Тогава формулирам второ предложение.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Аз имах второ предложение от Вас.
МАЯ МАНОЛОВА: То става безпредметно. Ако няма информация, какво ще правим.
Тогава второто ми предложение е да се пресметне финансовото изражение на увеличението на цените след прехвърлянето на тези 19 продукта с тази информация, с която разполагаме. С колко се е увеличил изразходваният финансов ресурс при прехвърлянето на 19-те цитирани продукта от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Подлагам на гласуване това предложение на госпожа Манолова.
Моля, гласувайте.
"За" - 2, "против"- няма, "въздържали се" - 6.
И второто предложение на госпожа Манолова не се приема.
Имате ли други предложения, колеги? Очаквам предложение за удължаване срока на действие на комисията.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Аз имам следното предложение. Допълнителните въпроси на госпожа Манолова да ги изпратим до Сметната палата и да ги помолим да го проверят и да влезе това в техния доклад.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Да, с това съм съгласна. Това е добро, конструктивно предложение.
Колеги, аз правя едно процедурно предложение за удължаване срока за работа на комисията с 15 дни.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
"За" - 7, "против"- 2, "въздържали се" - няма.
Процедурното предложение за удължаване срока на работа на комисията с 15 дни се приема.
С това изчерпахме дневния ред.
Закривам заседанието.
Благодаря на всички участници в днешното заседание.
(Закрито в 15,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Галина Милева)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)
