Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Временна анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи
11/10/2012
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 11.10.2012 г. се проведе редовно заседание на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Приемане на Доклада, който ще бъде представен в Народното събрание във връзка с дейността на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 11.10.2012 г. се проведе редовно заседание на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Приемане на Доклада, който ще бъде представен в Народното събрание във връзка с дейността на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Галина Милева.
*
* *
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, добър ден на всички!
Имаме необходимия кворум за провеждане на заседание на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
Откривам заседанието на Временната комисия.
Колеги, предлагам за днес една-единствена точка за дневния ред на заседанието:
1. Приемане на Доклада, който ще бъде представен в Народното събрание, във връзка с дейността на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
Има ли други предложения за дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 9, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Приемане на Доклада, който ще бъде представен в Народното събрание във връзка с дейността на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
Наши гости са отново нашите експерти. Да им кажа „добре дошли” и да им благодаря и за това, което свършиха проф. Генка Петрова, Зорница Димова и Веселина Ламбринова.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Приемане на Доклада, който ще бъде представен в Народното събрание във връзка с дейността на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
Колеги, докладът го имате, малко по-късно пристигна, но имахме някои неща да доуточняваме. Мисля, че не е необходимо да го чета или само изводите. Всички сте запознати. Ще дам думата на проф. Петрова само да уточни какви промени са извършени и, ако има въпроси, ще ви моля да бъдем малко по-експедитивни.
Заповядайте, проф. Петрова. Имате думата.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Ние всъщност от предишното заседание направихме следните промени. Госпожа Ламбринова и Димова допълниха този липсващ период от законодателството, който госпожа Манолова постави като въпрос. Всъщност това е период, в който се извършва административната пререгистрация на цените 2010 – 2011 г.
Също така отправихме едно писмо до Министерството на здравеопазването по повод на запитването за цените на тези 30 продукта. Получили сме отговора, аз даже го донесох. Оказа се, че нашите предположения са абсолютно прави. Просто тези продукти за момента, в който сме поискали информацията през 2010 г., не са договаряни. Има само по един аналог от две терапевтични групи и за един-единствен продукт всъщност се оказа, че не е представена цена. Сега сме го включили в обобщените данни и при него няма промяна на цената.
Разбира се, сме нанесли някои чисто редакционни корекции във връзка с изрази, които предишния път бяха оценени от народните представители като недостатъчно точни или несъответстващи си логически. Просто отредактирахме на десетина места текстовете.
Това е всичко, което сме направили в допълнение.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря ви, проф. Петрова.
Колеги, имате ли някакви въпроси по доклада? Аз смятам, че в пленарна зала ще има доста констатации, които ще бъдат представени и обсъдени. Но, ако някой от вас има някакви други въпроси към експертите или някакви констатации, може да ги изрази.
Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Очевидно е, че новият вариант на доклада в частите, в които е променян, дава един по-приемлив вид на цялата ситуация с цените на лекарствата. Предполагам, че това и беше задачата на мнозинството, когато я постави.
Аз наистина в пленарна зала по-подробно ще коментирам и проблема с пререгистрациите в периода 2009 – 2010 г. Аз не съм съгласна с констатациите на експертите в тази им част. Също така, ако това е писмото, което са получили и експертите, от министъра на здравеопазването по темата с непредставените продукти след прехвърлянето от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, аз отново мисля, че даже и да се вземе предвид това, което е написала министърът на здравеопазването или всъщност лицата, които са готвили този отговор, отново не става ясно каква е разликата в цените на 11 лекарствени продукта.
Ако искате, може да отмятаме параграф по параграф, но в крайна сметка има обяснение за някои от тях, но за 11 няма обяснение нито кои са, нито каква е промяната в техните цени.
Оттук, като се има предвид, че и за наличните 30 общо е дадена промяната в цените само за 19, ако тръгнем отново да събираме и да изваждаме тези 30 продукта как се разполагат в доклада на експертите, ще се види, че също не са дадени данни за няколко лекарствени продукта.
Но всичко това е без особен смисъл, защото и за тези продукти, за които става ясно, че увеличението е от 4 до 403 процента, няма тотал за това как това е оказало влияние върху харченето на публичните пари през този период.
Тоест, имаме проблемите, имаме анализ на проблемите, но тяхното финансово изражение в този доклад така и не присъства. Същата е ситуацията при другата, по-радикална промяна в законодателството, тогава, когато се децентрализират търговете и те се възлагат от Министерството на здравеопазването на болниците. За около 10 от тях, които са всъщност най-големите болнични заведения, липсва информация на какви цени са провеждали търговете и са договаряли съответно лекарствените продукти. Оттук и няма един ясен, тотален финансов резултат с колко се е увеличило като цяло харченето на публични пари за същите количества лекарства.
Спорен е изводът, който се прави, че като цяло това била положителна промяна. Може като цяло да е положителна промяна, но по начина, по който в момента е извършена, тя е нанесла щети на бюджета на Министерството на здравеопазването за лекарства и смисълът на тази комисия беше именно това да намери своето цифрово изражение.
Сега аз няма да крия, че видях в някакъв вариант и одита на Сметната палата. Той все пак не е секретен документ. Там също, както се и очакваше, предвид състава и ръководството на Сметната палата, това, което очевидно е отразено, цифрите – какви пари са похарчени в повече за същите количества в резултат на тези прехвърляния – липсват. Аз лично не съм изненадана, че липсват.
Така че ние може за пред хората да обясняваме, че сме правили анализ на тези проблеми. Като цяло изводите са верни, но финансовото изражение на тези проблеми го няма в доклада и това ще бъде една от причините, поради които нашата парламентарна група в пленарна зала няма да го подкрепи.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Аз съм съгласна, че изводите са такива – точни – и че Вие също ги определяте като такива в този доклад. Мисля, че финансовото изражение ще се прояви, когато дойде пълният доклад на Сметната палата. Може би там ще имаме по-точна обосновка и анализ на финансовото изражение.
Има ли други изказвания, колеги?
Заповядайте, доктор Сахлим. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател на Временната анкетна комисия, уважаеми колеги, експерти, работили по този доклад!
Аз не мога да не отбележа, че на мен ми звучи наистина странна препоръката, която е малко абсурдна, защото е адресирана към Народното събрание. Народното събрание е орган, който твори закони. Става дума за „въздържане от нормотворчество”. В пряк текст това липсва.
Но това е атестация за нашата работа, тема за размисъл.
Приветствам това, че е написано, че вследствие на подзаконовата нормативна уредба, на наредбата, която се приема от Министерския съвет, предложена от министъра на здравеопазването, най-вероятно консултирана с Националната здравноосигурителна каса, се е стигнало до забавяне във времето, първо, и до стесняване на законов текст.
Оттук нататък за мен въпросът е всъщност кой е виновен за това. Не приемам многократните повторения как всички промени, които са направени, макар и фрагментирани, са в положителна посока. Тогава няма обяснение дори за тази разлика от 7 677 000 лв., с която разлика са ощетени публичните фондове само при прехвърлянето примерно на лекарства от Министерството на здравеопазването към лечебните заведения.
Аз не го отдавам само на пазарната конюнктура и на някакви фактори, свързани с международното положение. Да, възможно е да са договаряни по-големи, повече като обеми лекарства, различни форми. Но нали целта беше да сравним сравними неща?
Това за мен не е направено коректно.
Очаквам наистина двата доклада да се допълнят – одитния доклад на Сметната палата и този – и тогава изводите ще бъдат много по-състоятелни и истински.
И предния път изразих своето мнение, че за мен има разминаване дори в смекчаването на част от изводите с препоръките и констатациите. Това е смисълът.
Иначе ние многократно също сме повтаряли, че прекалено често се променя и Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина, и Законът за здравното осигуряване и това създава хаос, непредвидимост и използване на конюнктурата от фармацевтични фирми, очевидно няколко, които в одитния доклад на Сметната палата са по-ясно и отчетливо изброени.
Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ АНДРЕЕВА: Може ли само една вметка да направя?
Аз много се надявам, че ние като парламентарна комисия няма да изпаднем в смешната ситуация да излезем с един „заоблен” доклад и накрая да потвърдим извода, че всички промени са много положителни, в правилната посока, направени са правилно, в интерес на пациентите. Няма как да казваме, че всичко е принципно правилно, след като има едни лекарства, чиито цени са нараснали в резултат на тези промени с 400 процента, и с 300, и с 200, и със 100. Защото е достатъчно смешна и министър Атанасова, когато обяснява как след дълги преговори и договорки е свалила с 2 процента цените на някои лекарства при положение, че преди това те са нараснали с 400 процента, както и цялата кампания, която върви от Министерството на здравеопазването: ние сваляме цените на лекарствата, а хората, като влязат в аптеките, виждат обратното.
Сега това е политика на кабинета. Тук да не политизираме нещата, да не го коментираме. Но все пак, ако ние сме една парламентарна комисия, която държи на своя авторитет, да не изпадаме в такава смешна ситуация, защото наистина хората ще ни се смеят.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Доктор Дариткова поиска думата. Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Категорично не съм съгласна, че ние искаме да представим една по-красива картина, отколкото е в действителност. Напротив, ние се съгласихме да създадем тази комисия, за да си изясним наистина защо това добро намерение, което имахме с децентрализацията на търговете за онкологичните лекарства, доведе наистина в практиката до повишаването, но само на някои цени на лекарствата.
И сега, защото тук се спекулира прекалено много с целия процес, нека да уточним, че не става въпрос за целия спектър от лекарства, става въпрос за единични медикаменти и на нас ни е пределно ясно, че тази сериозна промяна в проценти в цените е свързана с това, че от търгове се премина към цени по позитивна листа и в тази връзка търговата цена, която естествено е по-ниска, се превърна в пъти по-висока отколкото в позитивната листа, госпожо Манолова, защото в позитивната листа лекарствата влизат по референтна цена съгласно нормативната уредба.
Намерението да се децентрализират търговете е предопределена от предишни съвети на Сметната палата, която е препоръчала на Министерството на здравеопазването да се децентрализират търговете, защото е смятала, че по този начин има по-сериозни корупционни рискове. Това се извърши и по желание на пациентите, защото наистина достъпът до лекарства беше доста затруднен. Свидетели сме на сериозни осъждания на Министерството на здравеопазването от пациенти за липса на онкологични медикаменти. Смятаме, че това беше една положителна стъпка напред.
Сега тук ние категорично се съгласяваме с това, че не вървяха синхронно законовите и подзаконовите нормативни актове, което наистина да направи този акт в името на пациентите достатъчно и икономически ефективен.
Но аз не смятам, че могат да се правят сравненията, които и Вие искате, в цените, защото ние тук не можем да оценим нито количеството, нито броя лекувани пациенти, не разполагаме с тази информация. Смятам, че това, което е направено като извод, е абсолютно коректно и ние не трябва да вървим в посока назад, защото в момента наистина лечебните заведения далеч по-гъвкаво поръчват лекарствата, които са им необходими за техните пациенти, и смятам, че просто наистина трябва да се водят и в момента разговори.
Аз адмирирам усилията на Министерството на здравеопазването да се постигнат по-оптимални цени на медикаментите и за някои от цените на медикаментите наистина пациентите ни съобщават, че ги намират на по-ниски цени в аптеките. Понеже аз малко по-често контактувам с пациенти за разлика от вас, и смятам, че наистина има резултат от тези усилия. И, ако те по-рано бяха упражнени, нямаше сега да се занимаваме и в тази комисия.
Освен това искам само да кажа, че при всички положения в момента при проверките – преди - в лечебните заведения се е стигало до ситуации, при които скъпоплатени от Министерството на здравеопазването медикаменти са откривани в онкологичните центрове с почти изтичащ срок на годност, без те да са приложени при дадените пациенти. И това са факти, изнесени преди от Министерството на здравеопазването.
Сега, когато лечебните заведения поръчват от своите бюджети и чакат касата да им ги плати, те са далеч по-коректни в поръчките и аз смятам, че това отново е значителна стъпка напред по отношение на доставката на лекарствата на пациентите и по-коректното разходване на публичния ресурс.
Всички тези факти наистина подкрепят идеята за децентрализация на търговете. Разбира се, в момента възникват някои проблеми по отношение на начина, по който касата плаща на лечебните заведения по договорените с отстъпки цени, защото понякога търговете се случват, след като тези договорени с отстъпки цени са били определени.
И наистина в тази посока сега в момента се провеждат разговори с Националната здравноосигурителна каса, с Министерството на здравеопазването, с притежателите на разрешителните за употреба, за да може да се оптимизира този процес и да не се стига до дефицит на някои лекарства на нашия пазар, защото знаем, че пазарът е твърде малък и заради недостатъчния интерес на някои фармацевтични фирми има отлив от доставката на някои медикаменти.
Върху всичко това се работи. Нашите изводи тук са важни. Аз смятам, че ние в никакъв случай в тези изводи не замазваме положението. Напротив, казваме конкретно къде е проблемът. Но ние не сме разследващ орган. Така че смятам, че всички останали констатации ще ги оставим на Сметната палата.
Предварително да се прави презумпцията, че Сметната палата некоректно си е свършила работа, просто го намирам за несериозно. Нашата работа ще бъде оценена от избирателите, а Сметната палата все пак е орган, който има тази позиция, законово дадена, за да може наистина нейните доклади да са коректни. Тя има законовата форма да ги представи на компетентните разследващи органи, ако намери такива нарушения.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Заповядайте, госпожо Манолова, имате думата за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА: Защото ме дърпате за езика, да кажа следното. Не знам колко често контактувате с пациенти, но ние контактуваме с граждани непрекъснато. Гражданите си купуват лекарства. Сигурно вашите пациенти са някакво изключение от тези, които намират по-евтино лекарствата.
Аз съм истински изненадана. Браво на региона, в който се срещате с пациентите.
Но искам да Ви кажа, че абсолютно не сте в час поне с проблемите в момента със снабдяването с онколекарства и с проблемите на онкодиспансерите. Абсолютно, нито пък министърът е в час, което стана ясно от последния парламентарен контрол. Разговаряла съм с няколко от шефовете на тези диспансери, които също са един от възложителите на обществени поръчки за доставка на лекарства.
Да не ви разказвам за всичките им проблеми, как държавното финансиране изобщо секна и те получават пари само от Националната здравноосигурителна каса – по 20 – 25 пътеки, поради което са абсолютно недофинансирани. Но проблемът с лекарствата и с липсата на лекарства в някои от тях и в резултат на това, че те провеждат търгове, които като са за малки количества, не може винаги да се постига оптимална цена, която е по-висока от цената, договорена от Националната здравноосигурителна каса с отстъпки или без, в резултат на което се налага с едни пари, които, така или иначе, ги нямат отникъде, няма ги и по тези пътеки, да доплащат за разликата в цените на онколекарствата. Затова по-голямата част от тях са пред фалит, което ще стане ясно в края на тази година и то в резултат до голяма степен и на тази неуредица с това как се правят търговете с лекарства, как се плащат, как се определят цените и какво се случва.
Така че, ако мислите, че в момента проблемът е решен, просто се чуйте с няколко от шефовете на онкодиспансерите, сега онкологични центрове, за да ви кажат, че проблемът въобще не е решен. Той е огромен и това води до проблеми както за ръководствата и лекарите, така и за пациентите.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Заповядайте, доктор Дариткова, да отговорите на госпожа Манолова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз разговарям също с директори на онкологични диспансери. Категорично не съм казала, че всички проблеми са решени. Имаше проблеми с лекарства, за които имаше затруднен внос в България. Те създадоха огромно напрежение при лечението на онкоболните. В момента имаме съобщение от фирма „Сандоз” и ще дойде нейният представител, че техните производствени мощности работят с пълен капацитет и на България ще бъдат подсигурени лекарствата, които липсваха.
Знам за проблема с търговете и аз мисля, че го споменах в моето изказване, ако сте ме слушали внимателно, затова, че наистина търговете се провеждат по Закона за обществените поръчки на едни цени, а Националната здравноосигурителна каса заплаща в размерите на цените, които вече е договорила като отстъпки съгласно законодателната рамка, която й дадохме, и възможността тя да договаря отстъпки за лекарствените препарати.
Този проблем се среща единствено при търговете, защото част от онколекарствата се плащат по позитивна листа и там наистина отстъпките, които се договарят, пестят бюджета на касата, защото парите се заплащат вече директно на дистрибуторите и те са в по-малки количества, което ще осигури по-голям брой медикаменти. Казах, че търсят в момента варианти и Министерството на здравеопазването, и Националната здравноосигурителна каса, съвместно с директорите на лечебните заведения какво да се случи за тези разлики, които се получават. Защото някой път лечебните заведения договарят и по-ниски цени, отколкото е договорила касата. Тези, които имат по-големи поръчки, наистина договарят по-ниски цени, отколкото касата примерно е договорила като отстъпки. И този вариант го има.
Наистина трябва да се постигне по-оптимално решение на този проблем, но аз лично категорично смятам, че не трябва да има връщане назад към централизиране на търговете, защото този метод вече е показал своята неефективност.
Освен това смятам, че наистина по отношение пък на медикаментите, които пациентите могат да получават по рецепти съгласно договорките на касата и лекарствата, които са в позитивната листа, изключително облагодетелства отдалечените региони, където няма онкодиспансери, защото там пациентите със съответния протокол могат да получат при своя общопрактикуващ лекар лекарствата, без да се налага да ходят в центровете, отдалечени на стотици километри и това е допълнителен разход за тях.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
И аз искам само една вметка да направя относно това, което каза и доктор Дариткова. Това може би е като препоръка към Министерството на здравеопазването.
Аз също съм за децентрализацията, както каза и тя, но може би Министерството на здравеопазването трябва да намери и да упражни много по-сериозен контрол върху изпълнителните директори не само на онкодиспансерите, а въобще на всички заболявания относно договарянето на лекарствата и презапасяването с доста скъпи лекарства.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз много накратко искам да коментирам част от заключенията и препоръките и особено първата част, независимо, че колегата преди малко каза за тези фрагментирани промени в законодателството.
Тук пише: „В заключение се налага изводът, че законодателството в областта на ценообразуването и реимбурсирането е обект на чести, фрагментирани промени, не само от настоящото правителство, но и от редица предходни.”
Аз тук веднага мога да добавя, че такива промени ще има и при всички следващи правителства и ще ви кажа защо има такива промени. Защото една голяма част от промените, които се правят в тази сфера, са свързани с динамичното развитие на фармацевтичната индустрия. Има регламенти, има директиви, които задължително трябва да транспонираме в определени периоди.
Затова това законодателство е едно от най-динамичните и няма как да не се промени и се променя не само в България. Това е едната страна на въпроса.
Друг е въпросът, че трябва да се направи разлика между тези промени, които са свързани с европейското законодателство, и тези, които са малко по-различни, вероятно става въпрос за тях.
Що се отнася до централизацията и децентрализацията, добре, аз съм съгласен с идеята да бъдат децентрализирани. Но аз ви казвам, че всеки ден всеки един от нас се занимава с някакъв проблем, с някакво липсващо лекарство за онкоболни. Има други случаи, в които пациентите са принудени да заплащат, тоест, да доплащат онколекарства. Вие знаете какво плаща касата, знаете как се провеждат тръжните процедури. Има случаи, в които се налага лекарствата да се доплащат и това е пределно ясно на всички.
Ето един препарат, няма да кажа фирмата, няма да кажа името на лекарството, само ще кажа, че е тирозин-киназ инхибитор. Става дума за рак на белия дроб, за млада жена, на която комисия е определила това лекарство. Но понеже лечебният курс струва 30 000 лв., няма комплексен онкологичен център, който да закупи това лекарство. Занимавах днес Варна, Русе, София, Медицинска онкология – една клиника, към една от софийските болници. Тя се занимава с тези неща. Няма кой да закупи препарата, защото струва 30 000 лв.
Наложи се да занимавам заместник-министъра на здравеопазването доктор Вичев с надеждата да помогне, защото никой не иска да закупи това лекарство. Знам, че има и много други такива примери.
Когато става въпрос за лекарства, които са на такива цени, тогава лечебните заведения не искат да закупят тези лекарства, просто защото имат лимит колко пари да изхарчат. И това е един от проблемите, който трябва да намери някакво решение.
Казвам го, не за да упрекна когото и да било тук от седящите около тази маса, но проблемът го има и не само с този препарат. Всеки един от нас – пак повтарям – се е сблъсквал с такива проблеми. Хората ни търсят, обаждат ни се с молба да им намерим лекарства. Лекарствата ги няма и това създава впечатлението, че въпросите не са решени независимо от усилията, които се полагат от Министерството на здравеопазването, от Националната здравноосигурителна каса. Всички ние тук искаме да решим въпросите, но за съжаление тези въпроси все още не са решени.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Само искам да уточним, че лимит на онкологичните лекарства няма за лечебните заведения. Така че те там са свободни в избора си. На лечебните заведения за онкологична помощ в момента се плаща, от една страна, за клинични пътеки, от друга страна за процедури, за диспансерно наблюдение на онкологичните пациенти и отделно те си получават средствата за лекарствата, които са им необходими след провеждане на съответните тръжни процедури.
Така че тук наистина има проблем. Съгласна съм, че има проблем, но може би наистина трябва да се направи среща с ръководителите на тези лечебни заведения. Аз днес съм се интересувала в Министерството на здравеопазването дали те комуникират непрекъснато с тях, за да може в оперативен порядък да има обратна връзка за случващото се. Защото от една година се развива процесът с децентрализацията на търговете и би следвало вече проблемите, които са се натрупали, връщайки се към Министерството на здравеопазването с конкретни предложения, да бъдат по някакъв начин изчиствани.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Заповядайте, доктор Шарков, имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Според мен най-напред трябва да благодарим на експертите за труда, който положиха през тези месеци с ясното съзнание, че бе свършена огромна по обем работа.
Второто, което искам да кажа, че безспорно се присъединявам към мнението, че препоръките и изводите са верни. Може би можеха да бъдат казани с по-остри думи, можеха да бъдат казани и по-тежко. В крайна сметка обаче са верни. Това е по-важното за мен.
На трето място, това, което искам да кажа, е следното. Безспорно, всеки един от нас, който е искал да се запознае с проекто доклада на Сметната палата, се е запознал. Така че онова, което на мен ми направи впечатление, е пълното съвпадение по един въпрос, който е на Сметната палата, и това е, че причината за повишение на цените на лекарствата е това, че някой не си е свършил работата и в продължение на осем месеца не издава наредбата, в резултат на което цените хвръкват до небесата.
Въпросът ми е по повод стр. 9, където изречението е следното: „Причината за рязкото повишаване на цените на някои лекарствени продукти, които се заплащат с публичен ресурс” – според мен това е същината на целия доклад – „е, че при прехвърлянето Националната здравноосигурителна каса не разполага с подзаконовата база за договаряне на отстъпки с компаниите.”
Проблемът е, че тук не казваме защо Националната здравноосигурителна каса не разполага с подзаконовата база, а Националната здравноосигурителна каса не разполага с подзаконовата нормативна база, защото някой в Министерството на здравеопазването не си е свършил работата и заради това си замина от Министерството на здравеопазването. Всички го знаем. Дали ще запишем в доклада, че касата не е разполагала с подзаконовата база или ще запишем, че Министерството на здравеопазването не е изготвило подзаконовата база, е въпрос, който комисията трябва да реши.
Важното обаче е нещо друго. Важното е не как ще го кажем, а важното е какъв е изводът. Изводът е, че в резултат на цялото това действие най-отдолу пише, че това довежда „до значителна загуба на публичен ресурс”. Толкова.
Оттам нататък е въпрос на други компетентни органи да изчислят колко е тази загуба. А ние трябва да работим с други експерти, които да кажат колко е финансовата загуба. Но мисля, че задачата на комисията беше да установи кои са причините. И нашето становище съвпада с това на Сметната палата, че това е причината.
Кой трябва да се заеме с хората, допуснали неиздаването на тази наредба, е работа на други органи. Нека те да си свършат работата и мисля, че нашият доклад и докладът на Сметната палата ще бъдат достатъчна база на тези органи да се запознаят с материалите и да предприемат необходимите действия, за да намерят има ли виновни лица или това е направено поради небрежност или е допуснато умишлено. Но безспорен факт е, че това е причината за повишаване на цените на лекарствата – някои с 400, други с 4 процента в зависимост от това – пак казвам, без да съм сигурен, че е така – може би коя фирма за колко процента се е договорила.
Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Това за наредбата – че са закъснели в продължение на осем месеца, естествено, че никой не го отрича. Но има още един момент – какво плаща касата. Касата плаща по цени по позитивна листа. Как се образува тази цена? Има ли органи, законово регламентирани, които да реферират или да образуват тази цена? И, ако не са го направили, защото фирмата не е заинтересована и дали тя ще обяви референтна цена или няма да обяви, това е съвсем друго нещо. А има и служебно рефериране. Това рефериране направено или не е направено?
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, аз не съм съгласна с доктор Шарков, че проблемът е само при прехвърлянето на лекарствата от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса и при липсата на подзаконова нормативна база.
ВАНЬО ШАРКОВ: Това е един от основни изводи в доклада за този пакет от лекарства.
МАЯ МАНОЛОВА: А, така, да. С това съм съгласна. Но добавям, че има още два проблема, ако ги гледаме по-наедро. Всъщност проблемите са повече, но поне имам още два предвид. Едното е това, което каза доктор Адемов – липсата на служебна проверка на цените в периода 2009 – 2011 г. А друга от причините за това са и промените във въпросните комисии по цени и реимбурсиране, които комисии, включително и по законодателен път, с обединяването им от две в една, в крайна сметка се блокира тяхната работа.
Първо, доколкото си спомням, вие сменихте изцяло състава на тези комисии – и по позитивния списък, и на тази по цени и реимбурсиране, а след това те се обединиха. Изобщо при смените и промените тези комисии не си вършеха работата, което има изражение в числа.
Второто е това, което каза доктор Шарков.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имаше служебно рефериране, има си администрация, която го прави.
МАЯ МАНОЛОВА: Добре, като няма комисия, администрацията да не работи ей, така. Ако няма контрол и ред, нищо няма да се случи.
Така че една от причините за това забавяне са смените в законодателството и смяната на състава.
Третият проблем е в начина, по който се извърши децентрализацията от Министерството на здравеопазването към болниците. Така че проблемът не е само един, а са поне три.
ХАСАН АДЕМОВ: Едва ли точно тези хора трябва обвиняваме, защото те работиха на друго място. Има комисия, но тя си работи в Министерството на финансите, в Министерството на здравеопазването, в каса, експерти.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Тук имаме членове на комисията. Те не извършват рефериране. Реферирането се извършва по указание на комисията от административния апарат.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Да, това е точно така. Но става по указание на комисията.
Колеги, има ли други изказвания?
Проф. Петрова иска думата. Заповядайте, проф. Петрова.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Може ли само да се защитим? Аз лично, да ви кажа честно, се чувствам дори обидена, защото трима души, а покрай мен и още пет, работихме три месеца. Аз преди малко изчислих, че ние сме преизчислили 7 560 цени, предоставени ни на хартийки, в 23 болници плюс още 80 цени. Събирахме специални цени, по списъци по Националната здравноосигурителна каса – някъде над 10 000 цени са ни минали през главите, включително цялото законодателство и да се излезе накрая с едно заключение, че експертите не са си свършили работата, това не мога да го приема. Категорично се считам много обидена. Аз лично няма да си приема хонорара по този въпрос или ще го даря на някого, който има нужда.
Що се отнася до принципните критики. По въпроса за стойността. Аз и миналия път отговорих, че ние нямахме данни и нямахме зададен такъв въпрос, за да изчислим стойността и преразхода. Имахме данни само и единствено за цени. Не мога да изчисля стойност, без да имам количества. Това го казах и миналия път. Не мога да сравня стойността през 2010 със стойността през 2011, тъй като също нямам нито количества, нито цени за 2011 г., нито промените на тези цени в динамика, тъй като те няколко пъти се промениха.
Така че в този смисъл не съм съгласна и с извода, че има 8 млн. лв. преразход. Не, има с 8 млн. лв. повишение на бюджетните средства, които държавата е изплатила по търгове. А тези бюджетни средства, за ваше сведение, от 1992 г. до сега непрекъснато растат. И това е нещо естествено, защото все пак държавата се стреми да плати лекарствата на гражданите, които имат нужда от тях.
Нашата задача беше да идентифицираме причините и ние сме ги идентифицирали. Даже сме написали през 2009 – 2011 г. колко служебни промени са направени в цените. Направени са и след това. Така че и административният апарат е работил.
Аз и миналия път казах, че едно от хубавите неща, което се случи през тези години във връзка с цените, това беше създаването на това звено за цените. Вярно е, то трябва да се разшири. Съгласна съм. Защото, ако на някого дадете 10 000 цени, както ви казах, че 7 – 8 души, три месеца не сме станали от компютрите, представете си дори това да е административният апарат, който трябва да сравни тези цени в 7, а преди в 15 държави, да ги преизчисли по дозови форми, по опаковки и по всичко друго.
Представете си какъв административен капацитет трябва да има този апарат. Това е само в скоби.
А що се отнася до това, което каза доктор Адемов, да уточня. Ние сме направили анализа и заключенията въз основа само и единствено на законодателните промени в областта на ценообразуването. Не сме разглеждали никакви промени в законодателството в резултат на осъвременяването на европейските директиви. Тоест, тези неща, които сме разгледали, се отнасят само до цените.
Много съжалявам, исках да не изляза от добрия тон, но считам, че е редно да го кажа – вие сте забравили – таблицата с многото залепени листи, която ви показах на първото заседание, когато тъкмо бяхме приключили всички сметки.
Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря и аз.
И аз искам да благодаря от името на комисията за перфектната работа, която свършихте и не смятам, че някой от тук присъстващите е отправил някакви обиди, за да се чувствате по този начин.
Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Бих искала да се поясня. Моят тон по отношение на работата на комисията се смени на предпоследното заседание, когато мнозинството отказа да възложи допълнителна задача и да се даде достатъчно време, за да се получи числовото изражение на иначе верните изводи.
Така че аз лично към Вас нямам абсолютно никакви забележки, защото Вие такава задача не сте получавали. Изцяло и на 100 процента моите забележки са към мнозинството от ГЕРБ, което отхвърли моето предложение да ви бъде даден още месец време и необходимите данни, за да сметнете с числа това. Разбира се, че може, но въпросът е, че те не са имали такава задача и поради това аз казвам, че няма да подкрепим този доклад, защото мнозинството отклони поставянето на тази задача.
Но иначе ще кажа и в пленарна зала, че експертите си свършиха перфектно работата с данните, с които разполагаха, и със задачата, която им беше поставена.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Доктор Шарков, заповядайте. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз понеже изказах моето отношение към експертите, така че няма да влизам в режим на обяснения. Не виждам такава необходимост.
Само във връзка с това, което казахте, че растат непрекъснато сумите, които бюджетът дава за лекарства, и това е напълно естествено. Единственото нещо, което не е естествено в целия този механизъм, е фактът, че парите отделяни за лекарства, растат в несъразмерен темп с растежа на парите за здравеопазване, което е проблем.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Колеги, искам да ви предложа решение, което ще бъде внесено в Народното събрание.
„По доклада на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема доклада на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи, създадена с Решение на Народното събрание на 23 март 2012 г., с изложените в него констатации, изводи и препоръки.
2. Копие от доклада на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи, да се изпрати на компетентните органи за запознаване с констатациите и препоръките и за предприемане на необходимите мерки и действия.”
Заповядайте, госпожо Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам компетентните органи да бъдат изрично изписани, като сред това, което Вие считате за компетентни органи – предполагам, че са Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, може би Комисията по цени и реимбурсиране, нямам идея още какво разбирате – но тук изрично да се добави главният прокурор и Временната парламентарна анкетна комисия, която се занимава с разследването на корупционни практики по високите етажи на властта, така наречената комисия „Яне Янев”. Вие сте пълно мнозинство и му поверихте толкова сериозната задача да оправи енергетиката, нека оправи лекарствата.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Госпожо Манолова, тъй като докладът е публичен, аз смятам, че те могат дори да се самосезират. Смятам, че Сметната палата е тази, която ще сезира главния прокурор.
Ще го подложа на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Манолова да бъдат изписани съответните компетентни органи, като към тях да бъде прибавен главният прокурор и Парламентарната анкетна комисия за проучване на случаи, при които има факти, данни и документално аргументирани публични разследвания, включително и на прекратени дела и преписки, за корупция по високите етажи на властта, довела до лично облагодетелстване на определени лица, ощетяване и значителни вредни последици на държавата.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 3, "против" – няма, "въздържали се" - 6.
Предложението на госпожа Манолова не се приема.
Подлагам на гласуване проекта за решение, което ще бъде внесено в Народното събрание.
Моля, гласувайте.
"За" - 8, "против" – 3, "въздържал се" - 1.
Решението се приема.
Давам думата на доктор Шарков. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Аз категорично не съм съгласен с това твърдение. Наистина според мен прокуратурата, ако Сметната палата не я сезира, да се самосезира и да изиска и двата доклада, защото в нашия доклад изрично пише, че има действия, които са „довели до значителна загуба на публичен ресурс”. Аз заради това го подкрепих това предложение. Ако такава констатация нямаше в нашия доклад, аз нямаше да подкрепя предложението. Но има констатация: „значителна загуба на публичен ресурс”.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Благодаря на всички участници в днешното заседание.
(Закрито в 15,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Галина Милева)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)
Временна анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 11.10.2012 г. се проведе редовно заседание на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Приемане на Доклада, който ще бъде представен в Народното събрание във връзка с дейността на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 11.10.2012 г. се проведе редовно заседание на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Приемане на Доклада, който ще бъде представен в Народното събрание във връзка с дейността на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Галина Милева.
*
* *
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, добър ден на всички!
Имаме необходимия кворум за провеждане на заседание на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
Откривам заседанието на Временната комисия.
Колеги, предлагам за днес една-единствена точка за дневния ред на заседанието:
1. Приемане на Доклада, който ще бъде представен в Народното събрание, във връзка с дейността на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
Има ли други предложения за дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 9, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Приемане на Доклада, който ще бъде представен в Народното събрание във връзка с дейността на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
Наши гости са отново нашите експерти. Да им кажа „добре дошли” и да им благодаря и за това, което свършиха проф. Генка Петрова, Зорница Димова и Веселина Ламбринова.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Приемане на Доклада, който ще бъде представен в Народното събрание във връзка с дейността на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
Колеги, докладът го имате, малко по-късно пристигна, но имахме някои неща да доуточняваме. Мисля, че не е необходимо да го чета или само изводите. Всички сте запознати. Ще дам думата на проф. Петрова само да уточни какви промени са извършени и, ако има въпроси, ще ви моля да бъдем малко по-експедитивни.
Заповядайте, проф. Петрова. Имате думата.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Ние всъщност от предишното заседание направихме следните промени. Госпожа Ламбринова и Димова допълниха този липсващ период от законодателството, който госпожа Манолова постави като въпрос. Всъщност това е период, в който се извършва административната пререгистрация на цените 2010 – 2011 г.
Също така отправихме едно писмо до Министерството на здравеопазването по повод на запитването за цените на тези 30 продукта. Получили сме отговора, аз даже го донесох. Оказа се, че нашите предположения са абсолютно прави. Просто тези продукти за момента, в който сме поискали информацията през 2010 г., не са договаряни. Има само по един аналог от две терапевтични групи и за един-единствен продукт всъщност се оказа, че не е представена цена. Сега сме го включили в обобщените данни и при него няма промяна на цената.
Разбира се, сме нанесли някои чисто редакционни корекции във връзка с изрази, които предишния път бяха оценени от народните представители като недостатъчно точни или несъответстващи си логически. Просто отредактирахме на десетина места текстовете.
Това е всичко, което сме направили в допълнение.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря ви, проф. Петрова.
Колеги, имате ли някакви въпроси по доклада? Аз смятам, че в пленарна зала ще има доста констатации, които ще бъдат представени и обсъдени. Но, ако някой от вас има някакви други въпроси към експертите или някакви констатации, може да ги изрази.
Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Очевидно е, че новият вариант на доклада в частите, в които е променян, дава един по-приемлив вид на цялата ситуация с цените на лекарствата. Предполагам, че това и беше задачата на мнозинството, когато я постави.
Аз наистина в пленарна зала по-подробно ще коментирам и проблема с пререгистрациите в периода 2009 – 2010 г. Аз не съм съгласна с констатациите на експертите в тази им част. Също така, ако това е писмото, което са получили и експертите, от министъра на здравеопазването по темата с непредставените продукти след прехвърлянето от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, аз отново мисля, че даже и да се вземе предвид това, което е написала министърът на здравеопазването или всъщност лицата, които са готвили този отговор, отново не става ясно каква е разликата в цените на 11 лекарствени продукта.
Ако искате, може да отмятаме параграф по параграф, но в крайна сметка има обяснение за някои от тях, но за 11 няма обяснение нито кои са, нито каква е промяната в техните цени.
Оттук, като се има предвид, че и за наличните 30 общо е дадена промяната в цените само за 19, ако тръгнем отново да събираме и да изваждаме тези 30 продукта как се разполагат в доклада на експертите, ще се види, че също не са дадени данни за няколко лекарствени продукта.
Но всичко това е без особен смисъл, защото и за тези продукти, за които става ясно, че увеличението е от 4 до 403 процента, няма тотал за това как това е оказало влияние върху харченето на публичните пари през този период.
Тоест, имаме проблемите, имаме анализ на проблемите, но тяхното финансово изражение в този доклад така и не присъства. Същата е ситуацията при другата, по-радикална промяна в законодателството, тогава, когато се децентрализират търговете и те се възлагат от Министерството на здравеопазването на болниците. За около 10 от тях, които са всъщност най-големите болнични заведения, липсва информация на какви цени са провеждали търговете и са договаряли съответно лекарствените продукти. Оттук и няма един ясен, тотален финансов резултат с колко се е увеличило като цяло харченето на публични пари за същите количества лекарства.
Спорен е изводът, който се прави, че като цяло това била положителна промяна. Може като цяло да е положителна промяна, но по начина, по който в момента е извършена, тя е нанесла щети на бюджета на Министерството на здравеопазването за лекарства и смисълът на тази комисия беше именно това да намери своето цифрово изражение.
Сега аз няма да крия, че видях в някакъв вариант и одита на Сметната палата. Той все пак не е секретен документ. Там също, както се и очакваше, предвид състава и ръководството на Сметната палата, това, което очевидно е отразено, цифрите – какви пари са похарчени в повече за същите количества в резултат на тези прехвърляния – липсват. Аз лично не съм изненадана, че липсват.
Така че ние може за пред хората да обясняваме, че сме правили анализ на тези проблеми. Като цяло изводите са верни, но финансовото изражение на тези проблеми го няма в доклада и това ще бъде една от причините, поради които нашата парламентарна група в пленарна зала няма да го подкрепи.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Аз съм съгласна, че изводите са такива – точни – и че Вие също ги определяте като такива в този доклад. Мисля, че финансовото изражение ще се прояви, когато дойде пълният доклад на Сметната палата. Може би там ще имаме по-точна обосновка и анализ на финансовото изражение.
Има ли други изказвания, колеги?
Заповядайте, доктор Сахлим. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател на Временната анкетна комисия, уважаеми колеги, експерти, работили по този доклад!
Аз не мога да не отбележа, че на мен ми звучи наистина странна препоръката, която е малко абсурдна, защото е адресирана към Народното събрание. Народното събрание е орган, който твори закони. Става дума за „въздържане от нормотворчество”. В пряк текст това липсва.
Но това е атестация за нашата работа, тема за размисъл.
Приветствам това, че е написано, че вследствие на подзаконовата нормативна уредба, на наредбата, която се приема от Министерския съвет, предложена от министъра на здравеопазването, най-вероятно консултирана с Националната здравноосигурителна каса, се е стигнало до забавяне във времето, първо, и до стесняване на законов текст.
Оттук нататък за мен въпросът е всъщност кой е виновен за това. Не приемам многократните повторения как всички промени, които са направени, макар и фрагментирани, са в положителна посока. Тогава няма обяснение дори за тази разлика от 7 677 000 лв., с която разлика са ощетени публичните фондове само при прехвърлянето примерно на лекарства от Министерството на здравеопазването към лечебните заведения.
Аз не го отдавам само на пазарната конюнктура и на някакви фактори, свързани с международното положение. Да, възможно е да са договаряни по-големи, повече като обеми лекарства, различни форми. Но нали целта беше да сравним сравними неща?
Това за мен не е направено коректно.
Очаквам наистина двата доклада да се допълнят – одитния доклад на Сметната палата и този – и тогава изводите ще бъдат много по-състоятелни и истински.
И предния път изразих своето мнение, че за мен има разминаване дори в смекчаването на част от изводите с препоръките и констатациите. Това е смисълът.
Иначе ние многократно също сме повтаряли, че прекалено често се променя и Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина, и Законът за здравното осигуряване и това създава хаос, непредвидимост и използване на конюнктурата от фармацевтични фирми, очевидно няколко, които в одитния доклад на Сметната палата са по-ясно и отчетливо изброени.
Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ АНДРЕЕВА: Може ли само една вметка да направя?
Аз много се надявам, че ние като парламентарна комисия няма да изпаднем в смешната ситуация да излезем с един „заоблен” доклад и накрая да потвърдим извода, че всички промени са много положителни, в правилната посока, направени са правилно, в интерес на пациентите. Няма как да казваме, че всичко е принципно правилно, след като има едни лекарства, чиито цени са нараснали в резултат на тези промени с 400 процента, и с 300, и с 200, и със 100. Защото е достатъчно смешна и министър Атанасова, когато обяснява как след дълги преговори и договорки е свалила с 2 процента цените на някои лекарства при положение, че преди това те са нараснали с 400 процента, както и цялата кампания, която върви от Министерството на здравеопазването: ние сваляме цените на лекарствата, а хората, като влязат в аптеките, виждат обратното.
Сега това е политика на кабинета. Тук да не политизираме нещата, да не го коментираме. Но все пак, ако ние сме една парламентарна комисия, която държи на своя авторитет, да не изпадаме в такава смешна ситуация, защото наистина хората ще ни се смеят.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Доктор Дариткова поиска думата. Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Категорично не съм съгласна, че ние искаме да представим една по-красива картина, отколкото е в действителност. Напротив, ние се съгласихме да създадем тази комисия, за да си изясним наистина защо това добро намерение, което имахме с децентрализацията на търговете за онкологичните лекарства, доведе наистина в практиката до повишаването, но само на някои цени на лекарствата.
И сега, защото тук се спекулира прекалено много с целия процес, нека да уточним, че не става въпрос за целия спектър от лекарства, става въпрос за единични медикаменти и на нас ни е пределно ясно, че тази сериозна промяна в проценти в цените е свързана с това, че от търгове се премина към цени по позитивна листа и в тази връзка търговата цена, която естествено е по-ниска, се превърна в пъти по-висока отколкото в позитивната листа, госпожо Манолова, защото в позитивната листа лекарствата влизат по референтна цена съгласно нормативната уредба.
Намерението да се децентрализират търговете е предопределена от предишни съвети на Сметната палата, която е препоръчала на Министерството на здравеопазването да се децентрализират търговете, защото е смятала, че по този начин има по-сериозни корупционни рискове. Това се извърши и по желание на пациентите, защото наистина достъпът до лекарства беше доста затруднен. Свидетели сме на сериозни осъждания на Министерството на здравеопазването от пациенти за липса на онкологични медикаменти. Смятаме, че това беше една положителна стъпка напред.
Сега тук ние категорично се съгласяваме с това, че не вървяха синхронно законовите и подзаконовите нормативни актове, което наистина да направи този акт в името на пациентите достатъчно и икономически ефективен.
Но аз не смятам, че могат да се правят сравненията, които и Вие искате, в цените, защото ние тук не можем да оценим нито количеството, нито броя лекувани пациенти, не разполагаме с тази информация. Смятам, че това, което е направено като извод, е абсолютно коректно и ние не трябва да вървим в посока назад, защото в момента наистина лечебните заведения далеч по-гъвкаво поръчват лекарствата, които са им необходими за техните пациенти, и смятам, че просто наистина трябва да се водят и в момента разговори.
Аз адмирирам усилията на Министерството на здравеопазването да се постигнат по-оптимални цени на медикаментите и за някои от цените на медикаментите наистина пациентите ни съобщават, че ги намират на по-ниски цени в аптеките. Понеже аз малко по-често контактувам с пациенти за разлика от вас, и смятам, че наистина има резултат от тези усилия. И, ако те по-рано бяха упражнени, нямаше сега да се занимаваме и в тази комисия.
Освен това искам само да кажа, че при всички положения в момента при проверките – преди - в лечебните заведения се е стигало до ситуации, при които скъпоплатени от Министерството на здравеопазването медикаменти са откривани в онкологичните центрове с почти изтичащ срок на годност, без те да са приложени при дадените пациенти. И това са факти, изнесени преди от Министерството на здравеопазването.
Сега, когато лечебните заведения поръчват от своите бюджети и чакат касата да им ги плати, те са далеч по-коректни в поръчките и аз смятам, че това отново е значителна стъпка напред по отношение на доставката на лекарствата на пациентите и по-коректното разходване на публичния ресурс.
Всички тези факти наистина подкрепят идеята за децентрализация на търговете. Разбира се, в момента възникват някои проблеми по отношение на начина, по който касата плаща на лечебните заведения по договорените с отстъпки цени, защото понякога търговете се случват, след като тези договорени с отстъпки цени са били определени.
И наистина в тази посока сега в момента се провеждат разговори с Националната здравноосигурителна каса, с Министерството на здравеопазването, с притежателите на разрешителните за употреба, за да може да се оптимизира този процес и да не се стига до дефицит на някои лекарства на нашия пазар, защото знаем, че пазарът е твърде малък и заради недостатъчния интерес на някои фармацевтични фирми има отлив от доставката на някои медикаменти.
Върху всичко това се работи. Нашите изводи тук са важни. Аз смятам, че ние в никакъв случай в тези изводи не замазваме положението. Напротив, казваме конкретно къде е проблемът. Но ние не сме разследващ орган. Така че смятам, че всички останали констатации ще ги оставим на Сметната палата.
Предварително да се прави презумпцията, че Сметната палата некоректно си е свършила работа, просто го намирам за несериозно. Нашата работа ще бъде оценена от избирателите, а Сметната палата все пак е орган, който има тази позиция, законово дадена, за да може наистина нейните доклади да са коректни. Тя има законовата форма да ги представи на компетентните разследващи органи, ако намери такива нарушения.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Заповядайте, госпожо Манолова, имате думата за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА: Защото ме дърпате за езика, да кажа следното. Не знам колко често контактувате с пациенти, но ние контактуваме с граждани непрекъснато. Гражданите си купуват лекарства. Сигурно вашите пациенти са някакво изключение от тези, които намират по-евтино лекарствата.
Аз съм истински изненадана. Браво на региона, в който се срещате с пациентите.
Но искам да Ви кажа, че абсолютно не сте в час поне с проблемите в момента със снабдяването с онколекарства и с проблемите на онкодиспансерите. Абсолютно, нито пък министърът е в час, което стана ясно от последния парламентарен контрол. Разговаряла съм с няколко от шефовете на тези диспансери, които също са един от възложителите на обществени поръчки за доставка на лекарства.
Да не ви разказвам за всичките им проблеми, как държавното финансиране изобщо секна и те получават пари само от Националната здравноосигурителна каса – по 20 – 25 пътеки, поради което са абсолютно недофинансирани. Но проблемът с лекарствата и с липсата на лекарства в някои от тях и в резултат на това, че те провеждат търгове, които като са за малки количества, не може винаги да се постига оптимална цена, която е по-висока от цената, договорена от Националната здравноосигурителна каса с отстъпки или без, в резултат на което се налага с едни пари, които, така или иначе, ги нямат отникъде, няма ги и по тези пътеки, да доплащат за разликата в цените на онколекарствата. Затова по-голямата част от тях са пред фалит, което ще стане ясно в края на тази година и то в резултат до голяма степен и на тази неуредица с това как се правят търговете с лекарства, как се плащат, как се определят цените и какво се случва.
Така че, ако мислите, че в момента проблемът е решен, просто се чуйте с няколко от шефовете на онкодиспансерите, сега онкологични центрове, за да ви кажат, че проблемът въобще не е решен. Той е огромен и това води до проблеми както за ръководствата и лекарите, така и за пациентите.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Заповядайте, доктор Дариткова, да отговорите на госпожа Манолова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз разговарям също с директори на онкологични диспансери. Категорично не съм казала, че всички проблеми са решени. Имаше проблеми с лекарства, за които имаше затруднен внос в България. Те създадоха огромно напрежение при лечението на онкоболните. В момента имаме съобщение от фирма „Сандоз” и ще дойде нейният представител, че техните производствени мощности работят с пълен капацитет и на България ще бъдат подсигурени лекарствата, които липсваха.
Знам за проблема с търговете и аз мисля, че го споменах в моето изказване, ако сте ме слушали внимателно, затова, че наистина търговете се провеждат по Закона за обществените поръчки на едни цени, а Националната здравноосигурителна каса заплаща в размерите на цените, които вече е договорила като отстъпки съгласно законодателната рамка, която й дадохме, и възможността тя да договаря отстъпки за лекарствените препарати.
Този проблем се среща единствено при търговете, защото част от онколекарствата се плащат по позитивна листа и там наистина отстъпките, които се договарят, пестят бюджета на касата, защото парите се заплащат вече директно на дистрибуторите и те са в по-малки количества, което ще осигури по-голям брой медикаменти. Казах, че търсят в момента варианти и Министерството на здравеопазването, и Националната здравноосигурителна каса, съвместно с директорите на лечебните заведения какво да се случи за тези разлики, които се получават. Защото някой път лечебните заведения договарят и по-ниски цени, отколкото е договорила касата. Тези, които имат по-големи поръчки, наистина договарят по-ниски цени, отколкото касата примерно е договорила като отстъпки. И този вариант го има.
Наистина трябва да се постигне по-оптимално решение на този проблем, но аз лично категорично смятам, че не трябва да има връщане назад към централизиране на търговете, защото този метод вече е показал своята неефективност.
Освен това смятам, че наистина по отношение пък на медикаментите, които пациентите могат да получават по рецепти съгласно договорките на касата и лекарствата, които са в позитивната листа, изключително облагодетелства отдалечените региони, където няма онкодиспансери, защото там пациентите със съответния протокол могат да получат при своя общопрактикуващ лекар лекарствата, без да се налага да ходят в центровете, отдалечени на стотици километри и това е допълнителен разход за тях.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
И аз искам само една вметка да направя относно това, което каза и доктор Дариткова. Това може би е като препоръка към Министерството на здравеопазването.
Аз също съм за децентрализацията, както каза и тя, но може би Министерството на здравеопазването трябва да намери и да упражни много по-сериозен контрол върху изпълнителните директори не само на онкодиспансерите, а въобще на всички заболявания относно договарянето на лекарствата и презапасяването с доста скъпи лекарства.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз много накратко искам да коментирам част от заключенията и препоръките и особено първата част, независимо, че колегата преди малко каза за тези фрагментирани промени в законодателството.
Тук пише: „В заключение се налага изводът, че законодателството в областта на ценообразуването и реимбурсирането е обект на чести, фрагментирани промени, не само от настоящото правителство, но и от редица предходни.”
Аз тук веднага мога да добавя, че такива промени ще има и при всички следващи правителства и ще ви кажа защо има такива промени. Защото една голяма част от промените, които се правят в тази сфера, са свързани с динамичното развитие на фармацевтичната индустрия. Има регламенти, има директиви, които задължително трябва да транспонираме в определени периоди.
Затова това законодателство е едно от най-динамичните и няма как да не се промени и се променя не само в България. Това е едната страна на въпроса.
Друг е въпросът, че трябва да се направи разлика между тези промени, които са свързани с европейското законодателство, и тези, които са малко по-различни, вероятно става въпрос за тях.
Що се отнася до централизацията и децентрализацията, добре, аз съм съгласен с идеята да бъдат децентрализирани. Но аз ви казвам, че всеки ден всеки един от нас се занимава с някакъв проблем, с някакво липсващо лекарство за онкоболни. Има други случаи, в които пациентите са принудени да заплащат, тоест, да доплащат онколекарства. Вие знаете какво плаща касата, знаете как се провеждат тръжните процедури. Има случаи, в които се налага лекарствата да се доплащат и това е пределно ясно на всички.
Ето един препарат, няма да кажа фирмата, няма да кажа името на лекарството, само ще кажа, че е тирозин-киназ инхибитор. Става дума за рак на белия дроб, за млада жена, на която комисия е определила това лекарство. Но понеже лечебният курс струва 30 000 лв., няма комплексен онкологичен център, който да закупи това лекарство. Занимавах днес Варна, Русе, София, Медицинска онкология – една клиника, към една от софийските болници. Тя се занимава с тези неща. Няма кой да закупи препарата, защото струва 30 000 лв.
Наложи се да занимавам заместник-министъра на здравеопазването доктор Вичев с надеждата да помогне, защото никой не иска да закупи това лекарство. Знам, че има и много други такива примери.
Когато става въпрос за лекарства, които са на такива цени, тогава лечебните заведения не искат да закупят тези лекарства, просто защото имат лимит колко пари да изхарчат. И това е един от проблемите, който трябва да намери някакво решение.
Казвам го, не за да упрекна когото и да било тук от седящите около тази маса, но проблемът го има и не само с този препарат. Всеки един от нас – пак повтарям – се е сблъсквал с такива проблеми. Хората ни търсят, обаждат ни се с молба да им намерим лекарства. Лекарствата ги няма и това създава впечатлението, че въпросите не са решени независимо от усилията, които се полагат от Министерството на здравеопазването, от Националната здравноосигурителна каса. Всички ние тук искаме да решим въпросите, но за съжаление тези въпроси все още не са решени.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Само искам да уточним, че лимит на онкологичните лекарства няма за лечебните заведения. Така че те там са свободни в избора си. На лечебните заведения за онкологична помощ в момента се плаща, от една страна, за клинични пътеки, от друга страна за процедури, за диспансерно наблюдение на онкологичните пациенти и отделно те си получават средствата за лекарствата, които са им необходими след провеждане на съответните тръжни процедури.
Така че тук наистина има проблем. Съгласна съм, че има проблем, но може би наистина трябва да се направи среща с ръководителите на тези лечебни заведения. Аз днес съм се интересувала в Министерството на здравеопазването дали те комуникират непрекъснато с тях, за да може в оперативен порядък да има обратна връзка за случващото се. Защото от една година се развива процесът с децентрализацията на търговете и би следвало вече проблемите, които са се натрупали, връщайки се към Министерството на здравеопазването с конкретни предложения, да бъдат по някакъв начин изчиствани.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Заповядайте, доктор Шарков, имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Според мен най-напред трябва да благодарим на експертите за труда, който положиха през тези месеци с ясното съзнание, че бе свършена огромна по обем работа.
Второто, което искам да кажа, че безспорно се присъединявам към мнението, че препоръките и изводите са верни. Може би можеха да бъдат казани с по-остри думи, можеха да бъдат казани и по-тежко. В крайна сметка обаче са верни. Това е по-важното за мен.
На трето място, това, което искам да кажа, е следното. Безспорно, всеки един от нас, който е искал да се запознае с проекто доклада на Сметната палата, се е запознал. Така че онова, което на мен ми направи впечатление, е пълното съвпадение по един въпрос, който е на Сметната палата, и това е, че причината за повишение на цените на лекарствата е това, че някой не си е свършил работата и в продължение на осем месеца не издава наредбата, в резултат на което цените хвръкват до небесата.
Въпросът ми е по повод стр. 9, където изречението е следното: „Причината за рязкото повишаване на цените на някои лекарствени продукти, които се заплащат с публичен ресурс” – според мен това е същината на целия доклад – „е, че при прехвърлянето Националната здравноосигурителна каса не разполага с подзаконовата база за договаряне на отстъпки с компаниите.”
Проблемът е, че тук не казваме защо Националната здравноосигурителна каса не разполага с подзаконовата база, а Националната здравноосигурителна каса не разполага с подзаконовата нормативна база, защото някой в Министерството на здравеопазването не си е свършил работата и заради това си замина от Министерството на здравеопазването. Всички го знаем. Дали ще запишем в доклада, че касата не е разполагала с подзаконовата база или ще запишем, че Министерството на здравеопазването не е изготвило подзаконовата база, е въпрос, който комисията трябва да реши.
Важното обаче е нещо друго. Важното е не как ще го кажем, а важното е какъв е изводът. Изводът е, че в резултат на цялото това действие най-отдолу пише, че това довежда „до значителна загуба на публичен ресурс”. Толкова.
Оттам нататък е въпрос на други компетентни органи да изчислят колко е тази загуба. А ние трябва да работим с други експерти, които да кажат колко е финансовата загуба. Но мисля, че задачата на комисията беше да установи кои са причините. И нашето становище съвпада с това на Сметната палата, че това е причината.
Кой трябва да се заеме с хората, допуснали неиздаването на тази наредба, е работа на други органи. Нека те да си свършат работата и мисля, че нашият доклад и докладът на Сметната палата ще бъдат достатъчна база на тези органи да се запознаят с материалите и да предприемат необходимите действия, за да намерят има ли виновни лица или това е направено поради небрежност или е допуснато умишлено. Но безспорен факт е, че това е причината за повишаване на цените на лекарствата – някои с 400, други с 4 процента в зависимост от това – пак казвам, без да съм сигурен, че е така – може би коя фирма за колко процента се е договорила.
Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Това за наредбата – че са закъснели в продължение на осем месеца, естествено, че никой не го отрича. Но има още един момент – какво плаща касата. Касата плаща по цени по позитивна листа. Как се образува тази цена? Има ли органи, законово регламентирани, които да реферират или да образуват тази цена? И, ако не са го направили, защото фирмата не е заинтересована и дали тя ще обяви референтна цена или няма да обяви, това е съвсем друго нещо. А има и служебно рефериране. Това рефериране направено или не е направено?
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, аз не съм съгласна с доктор Шарков, че проблемът е само при прехвърлянето на лекарствата от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса и при липсата на подзаконова нормативна база.
ВАНЬО ШАРКОВ: Това е един от основни изводи в доклада за този пакет от лекарства.
МАЯ МАНОЛОВА: А, така, да. С това съм съгласна. Но добавям, че има още два проблема, ако ги гледаме по-наедро. Всъщност проблемите са повече, но поне имам още два предвид. Едното е това, което каза доктор Адемов – липсата на служебна проверка на цените в периода 2009 – 2011 г. А друга от причините за това са и промените във въпросните комисии по цени и реимбурсиране, които комисии, включително и по законодателен път, с обединяването им от две в една, в крайна сметка се блокира тяхната работа.
Първо, доколкото си спомням, вие сменихте изцяло състава на тези комисии – и по позитивния списък, и на тази по цени и реимбурсиране, а след това те се обединиха. Изобщо при смените и промените тези комисии не си вършеха работата, което има изражение в числа.
Второто е това, което каза доктор Шарков.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имаше служебно рефериране, има си администрация, която го прави.
МАЯ МАНОЛОВА: Добре, като няма комисия, администрацията да не работи ей, така. Ако няма контрол и ред, нищо няма да се случи.
Така че една от причините за това забавяне са смените в законодателството и смяната на състава.
Третият проблем е в начина, по който се извърши децентрализацията от Министерството на здравеопазването към болниците. Така че проблемът не е само един, а са поне три.
ХАСАН АДЕМОВ: Едва ли точно тези хора трябва обвиняваме, защото те работиха на друго място. Има комисия, но тя си работи в Министерството на финансите, в Министерството на здравеопазването, в каса, експерти.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Тук имаме членове на комисията. Те не извършват рефериране. Реферирането се извършва по указание на комисията от административния апарат.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Да, това е точно така. Но става по указание на комисията.
Колеги, има ли други изказвания?
Проф. Петрова иска думата. Заповядайте, проф. Петрова.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Може ли само да се защитим? Аз лично, да ви кажа честно, се чувствам дори обидена, защото трима души, а покрай мен и още пет, работихме три месеца. Аз преди малко изчислих, че ние сме преизчислили 7 560 цени, предоставени ни на хартийки, в 23 болници плюс още 80 цени. Събирахме специални цени, по списъци по Националната здравноосигурителна каса – някъде над 10 000 цени са ни минали през главите, включително цялото законодателство и да се излезе накрая с едно заключение, че експертите не са си свършили работата, това не мога да го приема. Категорично се считам много обидена. Аз лично няма да си приема хонорара по този въпрос или ще го даря на някого, който има нужда.
Що се отнася до принципните критики. По въпроса за стойността. Аз и миналия път отговорих, че ние нямахме данни и нямахме зададен такъв въпрос, за да изчислим стойността и преразхода. Имахме данни само и единствено за цени. Не мога да изчисля стойност, без да имам количества. Това го казах и миналия път. Не мога да сравня стойността през 2010 със стойността през 2011, тъй като също нямам нито количества, нито цени за 2011 г., нито промените на тези цени в динамика, тъй като те няколко пъти се промениха.
Така че в този смисъл не съм съгласна и с извода, че има 8 млн. лв. преразход. Не, има с 8 млн. лв. повишение на бюджетните средства, които държавата е изплатила по търгове. А тези бюджетни средства, за ваше сведение, от 1992 г. до сега непрекъснато растат. И това е нещо естествено, защото все пак държавата се стреми да плати лекарствата на гражданите, които имат нужда от тях.
Нашата задача беше да идентифицираме причините и ние сме ги идентифицирали. Даже сме написали през 2009 – 2011 г. колко служебни промени са направени в цените. Направени са и след това. Така че и административният апарат е работил.
Аз и миналия път казах, че едно от хубавите неща, което се случи през тези години във връзка с цените, това беше създаването на това звено за цените. Вярно е, то трябва да се разшири. Съгласна съм. Защото, ако на някого дадете 10 000 цени, както ви казах, че 7 – 8 души, три месеца не сме станали от компютрите, представете си дори това да е административният апарат, който трябва да сравни тези цени в 7, а преди в 15 държави, да ги преизчисли по дозови форми, по опаковки и по всичко друго.
Представете си какъв административен капацитет трябва да има този апарат. Това е само в скоби.
А що се отнася до това, което каза доктор Адемов, да уточня. Ние сме направили анализа и заключенията въз основа само и единствено на законодателните промени в областта на ценообразуването. Не сме разглеждали никакви промени в законодателството в резултат на осъвременяването на европейските директиви. Тоест, тези неща, които сме разгледали, се отнасят само до цените.
Много съжалявам, исках да не изляза от добрия тон, но считам, че е редно да го кажа – вие сте забравили – таблицата с многото залепени листи, която ви показах на първото заседание, когато тъкмо бяхме приключили всички сметки.
Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря и аз.
И аз искам да благодаря от името на комисията за перфектната работа, която свършихте и не смятам, че някой от тук присъстващите е отправил някакви обиди, за да се чувствате по този начин.
Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Бих искала да се поясня. Моят тон по отношение на работата на комисията се смени на предпоследното заседание, когато мнозинството отказа да възложи допълнителна задача и да се даде достатъчно време, за да се получи числовото изражение на иначе верните изводи.
Така че аз лично към Вас нямам абсолютно никакви забележки, защото Вие такава задача не сте получавали. Изцяло и на 100 процента моите забележки са към мнозинството от ГЕРБ, което отхвърли моето предложение да ви бъде даден още месец време и необходимите данни, за да сметнете с числа това. Разбира се, че може, но въпросът е, че те не са имали такава задача и поради това аз казвам, че няма да подкрепим този доклад, защото мнозинството отклони поставянето на тази задача.
Но иначе ще кажа и в пленарна зала, че експертите си свършиха перфектно работата с данните, с които разполагаха, и със задачата, която им беше поставена.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Доктор Шарков, заповядайте. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз понеже изказах моето отношение към експертите, така че няма да влизам в режим на обяснения. Не виждам такава необходимост.
Само във връзка с това, което казахте, че растат непрекъснато сумите, които бюджетът дава за лекарства, и това е напълно естествено. Единственото нещо, което не е естествено в целия този механизъм, е фактът, че парите отделяни за лекарства, растат в несъразмерен темп с растежа на парите за здравеопазване, което е проблем.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Колеги, искам да ви предложа решение, което ще бъде внесено в Народното събрание.
„По доклада на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема доклада на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи, създадена с Решение на Народното събрание на 23 март 2012 г., с изложените в него констатации, изводи и препоръки.
2. Копие от доклада на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи, да се изпрати на компетентните органи за запознаване с констатациите и препоръките и за предприемане на необходимите мерки и действия.”
Заповядайте, госпожо Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам компетентните органи да бъдат изрично изписани, като сред това, което Вие считате за компетентни органи – предполагам, че са Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, може би Комисията по цени и реимбурсиране, нямам идея още какво разбирате – но тук изрично да се добави главният прокурор и Временната парламентарна анкетна комисия, която се занимава с разследването на корупционни практики по високите етажи на властта, така наречената комисия „Яне Янев”. Вие сте пълно мнозинство и му поверихте толкова сериозната задача да оправи енергетиката, нека оправи лекарствата.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Госпожо Манолова, тъй като докладът е публичен, аз смятам, че те могат дори да се самосезират. Смятам, че Сметната палата е тази, която ще сезира главния прокурор.
Ще го подложа на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Манолова да бъдат изписани съответните компетентни органи, като към тях да бъде прибавен главният прокурор и Парламентарната анкетна комисия за проучване на случаи, при които има факти, данни и документално аргументирани публични разследвания, включително и на прекратени дела и преписки, за корупция по високите етажи на властта, довела до лично облагодетелстване на определени лица, ощетяване и значителни вредни последици на държавата.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 3, "против" – няма, "въздържали се" - 6.
Предложението на госпожа Манолова не се приема.
Подлагам на гласуване проекта за решение, което ще бъде внесено в Народното събрание.
Моля, гласувайте.
"За" - 8, "против" – 3, "въздържал се" - 1.
Решението се приема.
Давам думата на доктор Шарков. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Аз категорично не съм съгласен с това твърдение. Наистина според мен прокуратурата, ако Сметната палата не я сезира, да се самосезира и да изиска и двата доклада, защото в нашия доклад изрично пише, че има действия, които са „довели до значителна загуба на публичен ресурс”. Аз заради това го подкрепих това предложение. Ако такава констатация нямаше в нашия доклад, аз нямаше да подкрепя предложението. Но има констатация: „значителна загуба на публичен ресурс”.
ПРЕДС. ГАЛИНА МИЛЕВА: Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Благодаря на всички участници в днешното заседание.
(Закрито в 15,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Галина Милева)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)
