---

На 30 октомври 2012 г., /сряда/ от 14.00 часа в зала “Запад”, пл.”Народно събрание” № 2 се проведе заседание на Временната парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта АЕЦ “Белене” от 2002 г. до края на месец март 2012 г.

Заседанието бе открито в 11.00 часа и ръководено от господин Диан Червенкондев.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14.05 часа /

ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Уважаеми колеги и гости, добре дошли на всички на заседанието на Временната парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта АЕЦ “Белене” от края на 2002 г. до края на месец март 2012 г.
На редовното заседание присъстват 10 народни представители. Така че ние имаме кворум, за да открием редовното заседание.
Предлагам и както е обявено, съгласно правилата на работа на Временната комисия, дневния ред на днешното заседание да бъде с три точки.

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне на получените документи във Временната парламетарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта АЕЦ “Белене”
2. Разглеждане на получените от АДФИ доклади.
3. Разни.
Коментари по представения дневен ред? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Откривам заседанието и предлагам да преминем към първа точка.
Към настоящия момент в деловодството на Временната комисия са постъпили следните документи. Това са доклади от Агенцията за държавна финансова инспекция. Документи получени от Министерски съвет, които сме получили на 24 октомври. Документи от Националната електрическа компания получени на 26 октомври. От Български енергиен холдинг също на 26 октомври получени документи, от Агенцията за ядрено регулиране получени на 26 октомври. Имаме писмо от Държавната агенция за национална сигурност получени на 29 октомври. От Министерство на икономиката, енергетиката и туризма получени от 30 октомври и от Върховна касационна прокуратура заведени преписки по материята АЕЦ “Белене”.
Обемът на материалите получени в Комисията е изключително голям. Някои от колегите вече са се запознали с една част от тях. Трябва да съобщя, че това са няколко кашона. Около 10 кашона с документи. Така че работата е изключително предизвикателство да се запознаем с детайлите, документите. И накрая да намерим необходимите факти и обстоятелства, които да бъдат интересни за обществото каква е истината за проекта АЕЦ “Белене”.
Наистина в работата на Комисията ще минем основно с конкретика, с документи, с материали, с факти и обстоятелства. Така че политическото говорене ще бъде оставено за други комисии, за работата ни в пленарна зала. Защото в дебатите, които досега преминаха в пленарна зала, в публичното пространство, в различни медии винаги са свързани единствено и само с политическо говорене, без конкретни факти. В случая ние ще видим, че конкретиката е изключително интересна и за мен е важно и хората, които досега са се подписали в исканията за референдум за строителството на нова ядрена централа или в конкретния случай инициативния комитет за АЕЦ “Белене”, да знаят дали наистина са били излъгани. И ако са били излъгани, от кого?
Наистина да видим няколко фундаментални, основни въпроса, които са изключително важни за реализацията на който и да било ядрен проект, това е каква е нейната цена, цената на електроенергията, която би произлязла, нейната възвръщаемост, държавните гаранции какви биха били. Има ли дългосрочно обвързване на държавата за реализацията на този проект.
От гледна точка на документите, които получихме като цяло, тези документи, които досега съм се запознал и са постъпили в деловодството, няма документи с класифицирана информация, които трябва да бъдат с особен статут, с четене в секретно деловодство на Народното събрание. Но има и документи, особено които са обект на търговска тайна и конфиденциални отношения между Националната електрическа компания и Атомстройекспорт.
Затова всички колеги, които са членове на Комисията и се запознават и работят с тези документи, моля да съобразяват, че всички тези документи са за тяхно ползване и работата им в конкретика трябва да бъде също прецизирана от гледна точка на това, какъв интерес се защитава.
Гости на днешното наше заседание са:
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Екатерина Костадинова – началник отдел “Сигурност” в Атомната енергетика
Български енергиен холдинг
Михаил Андонов – директор
Национална електрическа компания
Крум Анастасов – директор
Агенция за държавна финансова инспекция
Теменужка Петкова – директор
Росица Недялкова – директор Дирекция “Извън планова инспекционна дейност”
Агенция за ядрено регулиране
Сергей Цочев
Борислав Станимиров
Пепа Стоянова
Колеги, докато влезнем в дълбочина и в конкретика на документите, които са постъпили в Комисията, предлагам преминавайки към точка втора от днешния дневен ред, госпожа Теменужка Петкова от Агенцията за държавна финансова инспекция да ни запознае с основните констатации, които са направили в своите одитни доклади за периода 2002 – 2012 г. Основно тези, които са направени към Българския енергиен холдинг, Националната електрическа компания, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Така в общ прочит, като акцентирате информацията върху отделните констатации, без да навлизате в конкретни детайли и всичко това, което според вас представлява търговска тайна и във взаимоотношенията бъде прецизирано във вашата презентация. По този начин членовете на Комисията ще могат да се ориентират добре в своята бъдеща работа по проблематиката за проекта АЕЦ “Белене”, къде да наблегнат, къде може би са конкретните слабости в целия този процес и да се задълбочат в това свое изследване. Наистина след като се запознах с документите, които са направени във вашите доклади, аз считам че има съществени нарушения и то от конкретни длъжности лица, които са превишавали основно своите права.
Господин Овчаров имаше желание да вземе думата. По първата точка господин председател за документите, които са ни представени. Аз не знам дали успях да взема всички документи, които са налични. Вие казахте няколко кашона. На мен вчера след обяд ми дадоха един кашон плюс един свитък голям. Това което ми прави впечатление, че там липсват някои от документите, за които на предното заседание говорихме, че ще ни бъдат представени. Не видях там оригиналния доклад на Ей Джес Би Си. Не видях там също така и оригиналната кореспонденция между ЕР Ве и Националната електрическа компания, по точно писмата от 2009 г. Може би съм пропуснал в бързината, защото нямах време внимателно да ги разгледам. Но тези неща там ги нямаше.
Не знам дали са изцяло включени в материалите всички резултати от международни мисии, които са проведени по проекта. Имам предвид и на Международната агенция по атомна енергия и експертни групи Евроатом и т.н. Видях, че някои от тях са включени, но не знам дали са всички. Затова молбата ми е, ако може да изясним този въпрос и ако не са включени всички, да ни бъдат предоставени и т.е
И четвъртото, което ми се струва, че е важно за проекта е също така, пак казвам, не мога да гарантирам, че изчерпателно съм проверил всички документи, но всички становища на двамата консултанти по проекта, имам предвид не само Орга парсънс, но и Делойттуш, също би било добре да ги имаме за целия период, в който те са консултирали Националната електрическа компания по реализацията на този проект. Това ми е бележката по първата точка.
По втората, господин председател, ние добре, ще слушаме сега становището на Държавна агенция държавен финансов контрол, но ми се струва, че е редно, когато изслушваме такова становище, тук да бъдат и хората, които са проверявани, за да може да чуем и техните становища. Тъй като констатациите на Инспекцията са атакуеми в съда. И той е на практика органа, който окончателно ще реши къде точно е истината. Затова ви предлагам следващия път, разбира се сега не възразявам, да ни бъдат представени част от резултатите, но следващия път, когато ще коментираме вече по същество въпроса, то да участват и хората, които са проверявани и да може да чуем и тяхното мнение.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин Овчаров. Във връзка с вашите констатации, наистина аз също не мога изчерпателно да ви кажа какво точно е получено все още в деловодството на Комисията. Наистина документацията е изключително обширна. Получаваше се и днес до преди около час, така че нямам такъв изчерпателен списък от получените документи.
Това което гарантирам, че ще направя необходимата проверка, но времето беше изключително кратко. Така че всичко, което би следвало и трябва да получи Комисията и народните представители, да се запознаят с него, ще бъде изискано. Доколкото разбрах от шефа на Българския енергиен холдинг получихме потвърждение от Ей Джез Би Си, че ще се получи пълния доклад, както вие държахте, който е направен във връзка с анализа на проекта АЕЦ “Белене”.
По втора точка и забележката, която направихте, да аз считам, че тази Комисия трябва да действа основно като анкетна комисия. Наистина ние на база констатациите, с които се запознаем и материалите, да задаваме своите въпроси към конкретни лица.
В момента от получаването на документацията в деловодството на Комисията до днешното заседание, считам че имаше кратко време и едва ли можеше да се запознаем с всички констатации и конкретните участници и цитирани длъжностни лица в тези констатации.
На следващото заседание след като се запознахме с резюмето на докладите, ще бъдат поканени съответно да чуем и техните становища и да получат своите въпроси от всички членове на Комисията.
Заповядайте господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз също имам молби. Първата е да ни се предостави документацията, с която НЕК е прекъснал изпълнението на договора с Атомстройекспорт. Как юридически това се е случило? Прекъснат ли е проекта? Кога е прекъснат? Какви условия е предложила НЕК? Какво да се плати? Какво да не се плати? Какво ще се вземе? Какво остава при руснаците? Това е изключително важна информация, тъй като от това зависи какви неустойки ще плащаме.
И ме озадачи вашата фраза, че сме поискали от Ей Джез Би Си доклада. Какво становище? Говорим за факти? Ако българската страна няма доклада и сега ще искаме нещо от Ей Джез Би Си, много съжалявам.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Димитров, или аз не съм се изказал правилно. Не е така. Основния доклад за представянето на Комисията. Господин Димитров, това наистина е така. Ще имаме пълния доклад на вниманието, защото към настоящия момент го нямаме. А това, което вие предлагате за действия, които са след 30 март 2012 г., те са извън обхвата на решението на Народното събрание за създаването на тази временна комисия. Имате и други парламентарни практики, с които може да изисквате каквото е било останало.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ:Господин председател, не беше прекъснат проекта след тази дата. Недейте да бъркате.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Цялата кореспонденция и документация между държавните органи и компаниите с руската страна, с Атомстройекспорт до 30 март, както е записано в решението за създаване на временната комисия ще ни бъдат предоставени.
Други забележки и коментари от страна на членове на Комисията?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Все пак по въпроса за доклада на Ей Джез Би Си. Аз поне не искам да гледам нови доклади на Ей Джес Би Си. Искам доклада от ноември месец, който е внесен в Българския енергиен холдинг, така както ни информира министъра на икономиката, енергетиката и туризма господин Добрев, а не извадки от него, не преработки.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Овчаров, мисля че бяхте достатъчно ясен още на първото заседание. Да, документа който е постъпил в Министерство на икономиката, в неговата си официалност ще бъде получен от членовете на Комисията.
ИВАН ИВАНОВ: Една съвсем кратка реплика. Господин Овчаров, вие разбирате, че Ей Джез Би Си никога не би се злепоставил да прави най-различни доклади. Това което каза председателя на Комисията е, че е взето съгласието на Ей Джез Би Си, доклада, който беше предоставен в БЕХ да бъде предоставен за нуждите на Комисията. Това се чу съвсем ясно и не мога да разбера защо са тези обструкции?
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин Иванов. Уважаеми колеги, да преминем към изслушването на колегите от Агенцията за държавна и финансова инспекция. Мисля, че всички колеги имат предоставени докладите от Агенцията, така че сигурно сте ги прочели. Те пристигнаха първи в деловодството на Комисията. В своята си цялост са публични документи. Те са си обекти на публично изискване като достъп до информация. Така че госпожа Петкова заповядайте да запознаете колегите.
Молбата ми е да се спрете, какви проверки е правила институцията Агенция за държавна финансова инспекция, на кого, в какви периоди? Какви са били темите на проверка и констатациите, които вие сте установили?
Благодаря.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще представя съвсем накратко информацията, с която разполага Агенцията за държавна финансова инспекция, свързана с фактите и обстоятелствата по отношение на процеса на изграждане на АЕЦ “Белене”. Тези факти и обстоятелства са намерили отражение в четири доклада от извършени финансови инспекции. Тези четири доклада, три от тях са извършени в НЕК ЕАД и един от докладите е съставен в резултат на извършена финансова инспекция в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Смятам да ви представя съвсем кратка информация по отношение на това, какви са били задачите във всяка една финансова инспекция. Какви са нашите констатации и какви последващи действия ние сме предприели във връзка с тези констатации.
По повод това, което каза господин Овчаров, че е хубаво да присъстват лицата, чиято дейност е била обект на проверка. Аз само искам да допълня това, че с материалите, които ние предоставихме с докладите от финансовите инспекции, сме предоставили и заключението по тези доклади, в които заключения всъщност се съдържа информация за постъпилите възражения от страна на засегнатите длъжностни лица и по отношение на техните аргументи, които те излагат и съответно аргументите на финансовите инспектори.
ИВАН ИВАНОВ: Бившите министри нямат специален статут в Комисията. Нека да изслушаме какво ще ни каже госпожа Петкова.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз преди малко казах, че наистина ние ще работим като анкетна комисия. Всички лица, които са обект в този доклад ще имат достатъчно време да отговарят на всички нас. Те ще имат възможността да присъстват в едно общо заседание. Дори може и да не е едно и повече. Аз като гледам има достатъчно констатации за повече от едно заседание. Но ще имат възможността пред всички нас, пред българския народ да си кажат своята теза.
Благодаря.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Да започнем с представянето на информацията, която се съдържа в последния доклад от извършена финансова инспекция на НЕК ЕАРД. Този доклад е свързан с проверка за законосъобразност в областта на обществените поръчки, по отношение на проведената през 2005 г. обществена поръчка свързана с избора на изпълнител за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ “Белене”. Както и сключеното споразумение и всички допълнения към това споразумение.
С решение 260 от 8 април 2005 г. Министерския съвет е дал своето съгласие за изграждане на ядрена централа на площадката на АЕЦ “Белене”. В резултат на това през м. май 2005 г., след решение на Съвета на директорите на НЕК, главният изпълнителен директор на НЕК всъщност е взел решение и е открил процедура на договаряне с обявления, която процедура е с предмет – избор на изпълнител за инженеринг, доставка, строителство и проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ “Белене”.
Както вече споменах процедурата е на договаряне с обявление. Определен е съответно срок, в който потенциалните кандидати биха могли да предоставят своите заявления за участие. В определения срок за постъпили две такива заявления. Едното е от Атомстройекспорт и другото от Шкода Алианс.
Тъй като процедурата е на договаряне, както вече споменах. Всички факти и обстоятелства свързани с воденето на преговорите с тези две компании се обективират в протоколи. Тези протоколи са осем на брой и отразяват преговорите между НЕК и съответните потенциални кандидат изпълнители на тази обществена поръчка.
Какво всъщност установихме разглеждайки, анализирайки документацията по отношение на тази обществена поръчка. Във всичките тези протоколи от проведените преговори с двете компании става ясно, че в хода на тези преговори се обсъждат редица въпроси свързани с проекта АЕЦ “Белене”, но наред с това остават неизяснени доста съществени и важни елементи от бъдещия договор, който следва да бъде подписан в резултат на тези преговори. Тези въпроси са свързани основно с плащането за ключови събития, с графиците за плащане и с определянето на формулата за ескалация.
Така до 27 юли 2006 г. всъщност са последните протоколи, които отразяват резултатите от преговорите с двете компании – Атомстройекспорт и Шкода алианс. До 27 юли 2006 година, всъщност от тези протоколи става ясно, че тези въпроси са останали не доизяснени и до последните дни на преговорите, които всъщност са се водили.
Какво установихме в последствие. На 1 август, след като преговорите вече са приключили и последния протокол от преговорите е налице, на 1 август Атомстройекспорт е депозирал писмо в НЕК, с което писмо всъщност обяснява, че приема становището на НЕК по отношение определянето на индекса Евростат или Росстат и се съгласява всъщност този индекс да бъде Евростат. По отношение на формулата за ескалация продължава да поддържа тази негова формула, която е предложил в своята оферта. И предлага базова цена, която е 4 млр. 85 млн. 768 000.
В последствие на 3 август е постъпило още едно писмо от Атомстройекспорт, в което писмо Атомстройекспорт всъщност пояснява, че променя базовата си цена и базовата цена става 3 млр. 977 млн. 260 000 евро.
Тук може би трябва да обърна внимание на това, че в рамките на преговорите тези договорки, които Атомстройекспорт в последствие предлага, те не са намерили отражение в протоколите от водените преговори с дружеството. Всъщност това е само една кореспонденция между Атомстройекспорт и НЕК. Те не са обективирани в тези протокол, които съгласно Закона за обществените поръчки би трябвало да отразят абсолютно всички фази, етапи, дебати по отношение на тези преговори.
Независимо от това, на 30 октомври 2006 г. Комисията, която е разгледала, оценила и класирала съответно участниците изготви един доклад, в който определя и класирането на тези кандидати.
На първо място Комисията класира Атомстройекспорт. На второ място класира Шкода алианс.
В последствие на същата дата Комисията предлага и на Съвета на директорите да вземе решение и да определи за изпълнител на тази обществена поръчка Атомстройекспорт.
Съветът на директорите единодушно взема решение. Съгласява се с предложението на Комисията и определя Атомстройекспорт за изпълнител по този договор. Но в същото време упълномощава главния изпълнителен директор на НЕК, а това е господин Велков и изпълнителния директор на НЕК, господин Папазян да подпишат договор с класирания на първо място Атомстройекспорт за сумата в размер на 3 млр. 997 млн. 260 000 евро.
Акцентирам на думата договор и ще ви помоля да обърна внимание точно на този момент, тъй като в последствие ще стане важно защо обръщам внимание на думата договор.
Съветът на директорите упълномощава двамата изпълнителни директори да сключат договор. Но такъв договор не е сключен. На 29 ноември 2006 г. е подписано споразумение между НЕК и Атомстройекспорт. Като целта на това споразумение, анализирайки споразумението ние видяхме всъщност, че основната цел на това споразумение е да продължат преговорите между двете страни, с цел да се сключи един бъдещ договор. Да се договорят условията по този договор. И такъв договор да бъде сключен.
Другата основна цел, която има това споразумение е всъщност в етапа на изпълнение на това споразумение да се възлагат част от дейностите, които са свързани с изграждането на АЕЦ “Белене”.
Какви са основните проблеми, които ние констатирахме по отношение на това споразумение и затова, че няма сключен договор, а е налице споразумение. Основните проблеми са следните. От гледна точка на законодателството в областта на обществените поръчки съществува един много сериозен проблем. Тъй като Закона за обществените поръчки, Закона по който е проведена тази процедура и избора на изпълнител следва да се осъществи по реда на този закон, предвижда една обществена поръчка да приключи със сключен договор. И не допуска продължаването на преговорите, след като са проведени такива преговори, определен е изпълнител, не е налице законово основание възложителя да продължи преговорите с него, с цел да договаря условията на някакъв бъдещ договор.
Ето защо ние смятаме, че това е много сериозно нарушение на законодателството в областта на обществените поръчки. С това споразумение двете страни се договарят, че ще продължат преговорите, с цел да сключат такъв договор.
Другото, което е важно да бъде отбелязано в това споразумение и което всъщност потвърждава нашата теза, че договор сключен след проведената обществена поръчка не е налице е една клауза от това споразумение. Съгласно тази клауза съществува възможност възложителя във всеки един момент да прекрати преговорите с Атомстройекспорт, да прекрати споразумението и да пристъпи към преговори с втория в класирането. Ето това е още един много сериозен порок в областта на обществените поръчки и то е недопустимо да бъде осъществено.
Причината за това е следната. Законодателството в областта на обществените поръчки предвижда такава възможност, но тя се отнася само в случаите в които, избрания изпълнител отказва да подпише договор с възложителя. Тогава възложителят има право да пристъпи към сключване на договор с втория в класирането. Наличието на тази клауза означава, че всъщност ние договор между тези две страни на практика нямаме, тъй като съществува потенциална възможност във всеки един момент възложителя да прекрати този договор и да пристъпи към преговори с втория в класирането. Това означава, че преговорите продължават. И тези преговори де факто са продължили до март месец 2012 г. На практика така се оказва.
Защо смятаме, че това споразумение, което някои наричат договор, не е договор сключен след проведената обществена поръчка и категорично смятаме, че такъв договор не е налице. Такъв договор не е налице по смисъла на Закона за обществените поръчки. Тъй като в един сключен договор след проведена процедура за обществена поръчка е предвидено всички клаузи от офертата на изпълнителя да бъдат пренесени в договора. В това споразумение категорично може да кажем, че такова нещо не се е случило. Като не е постигната договореност по един от най-важните елементи и параметри на този договор, а именно формулата за ескалация. Тоест, не е ясно каква ще бъде цената на този договор. Тъй като и в споразумението става ясно, че тези преговори ще продължат, че ще се договаря тепърва формулата за ескалация, което от своя страна ще наложи преизчисляване на всички разходи, които бъдат извършени по силата на това споразумение, по формулата за ескалация, която предстои някога да бъде приета и да бъде одобрена от двете страни.
Ето защо основно по отношение на това споразумение, ние смятаме че е налице много съществено нарушение на Законодателството в областта на обществените поръчки. Преговорите са продължили, но нямаме сключен договор след проведената обществена поръчка за дейностите и предмета по който тя е възложена.
Другият съществен момент, който всъщност се съдържа в това споразумение, както вече споменах и е бил основна цел на споразумението е да се възлагат част от дейностите на съответния потенциален изпълнител.
Съгласно споразумението подписано на 29 ноември 2006 година, страните са се споразумели, че в рамките на това споразумение, ноември месец 2011 г., на потенциалния изпълнител ще бъдат възложени дейности възлизащи на обща стойност 193 млн. Ето това е другият проблем по отношение на Закона за обществените поръчки. Този закон, който пак подчертавам е проведена тази обществена поръчка и е следвало да бъде извършен избора на изпълнител, не допуска категорично такава възможност, да се възлагат дейности на един потенциален изпълнител на обществена поръчка. Тъй като, както става ясно от споразумението, съществува вероятност преговорите с този изпълнител да бъдат преустановени по искане на възложителя. И на практика, всичките тези дейности, които са му възложени не е ясно на какво основание, всъщност се възлагат и защо се възлагат, при положение, че не е налице подписан окончателен договор по отношение на тази обществена поръчка.
Това което мога да кажа, че към това споразумение са подписани 14 допълнения. Като общо по споразумението от 29 ноември 2006 и всичките допълнения до март 2012 г. са платени около 383 млн. евро по всички споразумения, допълнения и договорното споразумение са платени 383 млн. евро. Това което може би е важно да бъде отбелязано, в тези допълнения е добре да споменем какво всъщност регламентират те. Една част от тези допълнения уреждат взаимоотношенията между Атомстроекспорт и НЕК по отношение срока на това споразумение, като те удължават срока на споразумението. Във всяко едно от тези допълнения отново се акцентира върху това, че преговорния процес продължава и че всъщност, дали не е постигната договореност по отношение на формулата за ескалация и по отношение на други параметри от договора, които предстои да бъдат договаряни.
В друга част от тези допълнения всъщност се възлагат дейности и се извършват плащания в полза на Атомстройекспорт.
Хубаво е да споменем и това, че в допълненията от номер 1 до номер 5 всъщност, които допълнения са подписани от главния изпълнителен директор на НЕК по това време, господин Велков и изпълнителния директор на НЕК, господин Папазян. Всъщност тези две лица не са били упълномощени от Съвета на директорите да предприемат такива действия, което всъщност поставя под съмнение легитимността им да подписват такива допълнения и съответно да взимат такива решения.
Другият акцент в този доклад, който е свързан с проверката за законосъобразност по отношение на избора на изпълнител за АЕЦ “Белене” е свързан с подписването на едно допълнение № 3 към споразумението от 2006 г. Това е допълнение е подписано през м. юни 2008 г. и допълнението е свързано с това, че НЕК възлага на Атомстройекспорт да извърши дейности по разрушаване, по демонтиране на съществуващите мощности намиращи се на територията на АЕЦ “Белене”. Това са сгради, конструкции, които се оказва, че няма как да бъдат интегрирани в новия проект и всъщност те трябва да бъдат разрушени. Това допълнение към споразумението е на стойност 109 млн. евро.
Извършихме проверка по отношение на това, проведена ли е обществена поръчка за избора на изпълнител с цел да се отстрани и да се разруши това оборудване, тъй като са налице всички предпоставки за провеждане на такава обществена поръчка. Налице са обект, субект и стойност на обществената поръчка. И законодателят в тези случаи е категоричен, че е налице необходимост от провеждане на обществена поръчка.
Установи се, че такава обществена поръчка не е проведена. Пристъпено е към директен договор с Атомстройекспорт. Възложен са му тези дейности по отстраняване на съществуващите сгради и мощности от площадката на АЕЦ “Белене”. Като основния проблем тук е непровеждането на тази процедура, на процедура за възлагане на обществена поръчка, което всъщност и е и най-тежкото и най-сериозно нарушение на законодателството в областта на обществените поръчки.
Може би е важно да кажем защо това нарушение е толкова важно и толкова сериозно. То е важно и сериозно, защото сключването на един такъв договор директно с изпълнител избран съответно от възложителя, без провеждане на процедура, поставя под съмнение, доколко в максимална степен са защитени интересите на възложителя. Дали това е цената, която е трябвало да бъде платена за тези дейности? Това е основния въпрос. Абсолютно са погазени принципите на свободна и лоялна конкуренция, което е всъщност много сериозен проблем и много сериозен порок при изразходването на тези публични финанси.
Законодателството в областта на обществените поръчки е категорично, когато става въпрос за изразходване на публични финанси, че реда за тяхното изразходване е чрез Закона за обществените поръчки. Независимо от това дали става въпрос за изграждане на Атомна електроцентрала или дали става въпрос за изграждане на училища или детски градини. Законът е един и същи за всички и той е категоричен. Следвало да бъде проведена обществена поръчка, каквато не е проведена.
Това са резултатите съвсем накратко по отношение на този доклад. Какво сме предприели като действия. Съответно уведомили сме органите на прокуратурата във връзка с проблемите и нарушенията, които сме установили. Може би е важно да спомена, че за това грубо нарушение на законодателството в областта на обществените поръчки, отговорните лица са главния изпълнителен директор на НЕК по това време господин Велков и господин Папазян. Отговорни са тези две лица, на които не сме съставили акт за установяване на административно нарушение, тъй като са изтеклите срокове за ангажиране на този вид отговорност. Но сме уведомили органите на прокуратурата. Получихме впоследствие информация, че по доклада е образувано досъдебно производство и нещата са в колегите от прокуратурата.
Това е по отношение на доклада свързан с обществената поръчка.
Вторият доклад, който касае дейността и факти и обстоятелства по отношение на изграждането на АЕЦ “Белене” е свързан с една финансова инспекция, която извършихме отново в НЕК и нейната задача беше свързана с това да проверим, как са отчетени приходите от продажбата на оборудването, което всъщност няма да бъде интегрирано в проекта АЕЦ “Белене”.
Какво може да кажем по отношение на този доклад. Ще започнем пак от споразумението, което преди малко толкова пъти цитирахме и това е споразумението от 29 ноември 2006 г. Споразумението, което някой нарича договор. И съгласно това споразумение, в една от клаузите на това споразумение двете страни са се споразумели, че оборудването, което всъщност няма да бъде интегрирано в проекта АЕЦ “Белене” ще бъде изкупено от Атомстройекспорт, като в същото това споразумение е уредено, че това изкупуване ще бъде обект на отделни преговори. Ще стане по силата на отделен договор и ще бъде съвсем отделно като дейност от споразумението, което е подписано от 29 ноември 2006 г. за възлагане на дейностите по изграждането на АЕЦ “Белене”.
Тук може би е важно да поясним това, че с тази клауза в споразумението, на практика става въпрос за продажбата на активи, които са собственост на едно търговско дружество, каквото в случая е НЕК. И търговско дружество в което едноличен акционер е държавата и тя чрез министъра на икономиката и енергетиката е собственик на капитала на това дружество.
Когато се извършва продажба на дълготрайни активи точно от такъв тип търговско дружество, нормативната уредба, която урежда реда и начина по който трябва да бъдат извършени тези разпоредителни сделки е уреден в Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в капитала на търговските дружества с държавно участие в капитала.
Точно този Правилник казва следното: Когато се извършват такива продажби първото и задължително условие е да е на лице разрешението на принципала. Тоест, да е на лице неговото съгласие, затова че могат да бъдат продадени активи собственост на съответното търговско дружество.
Предвидено е тази продажба да стане чрез търг или конкурс. Другата правна възможност е това нещо да се осъществи чрез пряко договаряне, но за да е налице такова пряко договаряне, нормативната уредба отново предвижда да е налице разрешение на принципала за продажбата и съответно назначаване на лицензиран оценител, който да определи началната цена за продажба на тези активи. Това изискване за назначаване на лицензиран оценител и за определяне на начална цена важи и в двете хипотези, които урежда правилника, който преди малко цитирах.
Казвам всичките тези неща, за да бъде ясно какво съдържа законовата рамка и какво всъщност се е случило в последствие. Това което констатирахме ние при финансовата инспекция е следното.
На 28 ноември 2007 г. главния изпълнителен директор на НЕК, господин Велков и изпълнителния директор господин Папазян са подписали рамков договор. Рамковият договор е с Атомстройекспорт. В този рамков договор всъщност е казано, че това оборудване, което няма да бъде интегрирано в проекта АЕЦ “Белене” ще бъде изкупено. Определена е неговата стойност, която е 205 млн. евро. Определено е, че реда по който ще стане изкупуването на оборудването до изчерпване на сумата от 205 млн. евро, ще се осъществи посредством допълнение към този договор, като с всяко едно допълнение ще се конкретизира и ще се прехвърли собствеността върху съответните активи.
Другото забележително като условие в това рамково споразумение е една клауза от него, съгласно която е предвидено, че всичките плащания, които ще се извършват от страна на Атомстройекспорт на купувача ще бъдат редуцирани с размера на разходите, които купувача ще извърши по отношение на транспортирането на тези активи, по отношение на застраховката на тези активи, по отношение на платените мита, акцизи, обследване, абсолютно всички разходи, които са свързани и с възстановяването на тези активи, с оглед тяхното използване в руската страна.
Какво констатирахме по-нататък. Искахме да видим кога всъщност едноличния собственик на капитала, министъра на икономиката и енергетиката е дал своето разрешение за пристъпването от страна на НЕК към тези на практика разпоредителни действия. И установихме следното:
Към датата на подписване на рамковото споразумение, такова разрешение от страна на принципала не е налице. Нещо повече. На 4 декември 2007 г. Съвета на директорите на НЕК обсъжда този въпрос и взема решение да предложи на министъра на икономиката и енергетиката да вземе решение за продаване на това оборудване. Това решение е внесено в Министерство на икономиката, енергетиката и с протокол от 13 декември 2007 г. е дадено такова съгласие да бъде извършена продажба на тези активи. Като това нещо се случва доста дни след фактическото извършване на тези на практика разпоредителни действия от страна на главния изпълнителен директор на НЕК ЕАД.
Какво всъщност е имал възможност да направи принципала. Принципалът на практика е одобрил един вече сключен договор и е одобрил на практика една цена, която някой друг е решил, че ще бъде 205 млн. евро за изкупуването на това оборудване. Да, но това съгласно нормативно установения ред не е в министъра на икономиката, в случая като принципал той няма такива правомощия. Той няма задължението да одобрява вече сключен договор, както и цена. Неговият ангажимент се съдържа в това, той да даде или да не даде своето съгласие за продажбата на тези активи. В случай, че даде такова съгласие трябва да изисква определянето на лицензиран оценител, който да определи началната цена на тези активи.
Това за жалост не се е случило в конкретния случай. Действията се развиват постфактум и на практика принципала е поставен пред свършен факт. В същност той е одобрил една цена и от тук нататък действията се развиват в съответната посока.
Нещо повече, което също е важно да бъде отбелязано тук е това, че както вече споменах, принципала одобрява тази сделка, тази продажба на 13 декември 2007 г. А на 12 декември 2007 г. е подписано допълнение № 1, с което забележете, се извършва вече реалната продажба на тези активи. С това допълнение № 1 се продават активи на стойност 132 млн. евро. Тези 132 млн. евро са редуцирани с размера на разходите, които съгласно рамковия договор българската страна се е съгласила, че ще ги признае. Тези разходи, ако не ме лъже паметта са около 55 млн. евро. Сумата, която българската страна е следвало да получи в резултат на продажбата на тази час от активите е 76 млн. евро.
По-нататък ще стане дума и затова, как всъщност се стига до редуцирането на тази цена и доколко основателно е това. Преди даването на разрешението от страна на принципала, освен сключването на договор от ноември 2011 г. имаме вече и реални разпоредителни действия, които едно лице, което не е имало право да извършва до този момент е извършило. Разпоредило се е с активи, които са собственост на НЕК – ЕАД.
След това извършихме проверка по отношение на това, как всъщност се е стигнало до цената от 205 млн. евро. Както вече споменах нормативната уредба изисква тази цена да бъде определена от лицензиран оценител, който да определи началната цена. От която начална цена се предполага, че трябва да тръгнат преговорите и да се стигне до окончателната пазарна цена на тези активи. Какво установихме. Установихме, че лицензиран оценител всъщност не се е произнесъл и не е определил оценката на тези активи. Налице е едно писмо от 18 септември 2007 г. от арх. инж. Барсанс до главния изпълнителен директор на НЕК, в което архитект инженера пояснява, че всъщност е извършил оценка на оборудването, което ще бъде продадено и което всъщност няма да бъде интегрирано в проекта АЕЦ “Белене” и неговата пазарна стойност възлиза на 295 млн. евро.
Тези 295 млн. евро се предполага, че включват абсолютно всички фактори, които влияят на пазарната стойност на тези активи.
Изискахме информация по отношение на това, как всъщност архитект инженера Парсънс е стигнал до тази цена, тъй като съгласно българското законодателство изискването е да има оценка от лицензиран оценител. Поискахме да видим дали този архитект инженер има такива специални знания, умения и такава правоспособност. Оказа, че методиката която е използвал архитект инженер Парсънс се базира на неговия дългогодишен опит в тази област. Направен е паралел между сравнително аналогични цени на оборудване в други страни. Отчетени са всички фактори свързани с това, че това оборудване стои повече от 20 години неизползвано, което предполага, че са взети предвид всички плюсове и минуси, така че да се стигне до реалната пазарна цена.
Изискахме да видим как се е стигнало до намалението на тази цена от архитект инженера. В НЕК не можаха да ни предоставят такива документи, от които да става ясно как всъщност тази начална цена от 295 млн. се намали с 90 млн. Тъй като няма никакви документи по този въпрос, изискахме писмено обяснение от господин Велков. Той беше така любезен да ни го предостави. Неговите аргументи бяха, че всъщност е имало работна група, която е водела преговорите, водени са такива преговори. Има съставени документи, но в крайна сметка такива документи не бяха предоставени. А и той самия не можа да посочи лицата, които са взели участие в тези преговори. Но така или иначе цената по която това оборудване е продадено е 205 млн. евро.
Във връзка с извършените продажби на това оборудване, установихме, че са налице седем допълнения към този рамков договор. Както вече споменах първото допълнение е от декември 2007 г. и предшества решението на принципала за продажба на тези активи.
Останалите решения четири от тях са свързани всъщност с изкупуването на оборудването от АЕЦ “Белене”, което няма да бъде интегрирано в проекта. А по отношение на останалите се договарят отделни срокове и други клаузи от това споразумение, които всъщност уреждат други взаимоотношения. Но какво установихме по отношение на изкупуването на това оборудване.
С тези четири допълнения към рамковото споразумение, на практика е договорено да бъде изкупено оборудване на стойност 164 млн. евро.
Проследихме абсолютно всичко свързано с извършените разходи, с тяхното счетоводно отразяване и установихме, че тази сума, която би трябвало да представлява приходите които би трябвало да реализира българската държава от продажбата на това оборудване, че не са 164 млн., а на практика тези 164 млн. са редуцирани със сумата от 87 млн., които би трябвало да бъдат разходите, които съгласно споразумението трябва да са документирани от страна на руската страна, че действително са извършени тези размери. И в същност се получава сумата от 87 млн. евро, която би трябвало да е постъпила в НЕК реално като приход от продажбата на това оборудване.
Искам да ви обърна вниманието само на следното. В началото тръгнахме от изходната цена 295 млн. евро вече стигаме на финала до цена до 87 млн. евро. Фактически получената сума е 87 млн. евро. Анализирахме на лице ли са такива документи. Все пак има сключен договор и искахме да видим налице ли са документи от които да стане ясно какви са разходите на руската страна, за да има основание НЕК да ги признае като такива и да намали съответно цената, която би трябвало да получи за това оборудване. Оказа се, че такива разходооправдателни документи от страна на руската страна не са предоставени в НЕК и не са на лице такива.
За да бъдем абсолютно обективни в своята работа изискахме по време на инспекцията да бъде поискана официалната информация от Атомстройекспорт и в случай че те разполагат с документи, които по една или друга причина не са пристигнали в България, поискахме да ни бъдат предоставени. Постъпи официално писмо от Атомсторйекспорт от което става ясно, че такива документи няма. И че тези суми на практика не са окончателни.
Представена ни беше една информация от одитора нат Атомстройекспорт, от която информация става ясно всъщност, че одитора потвърждава, че това е размера на разходите, които трябва да бъдат намалени от цената на оборудването. Да, но това всъщност изобщо не е достатъчно в случаите в които говорим за намаляване на цена на оборудване и задължението на страната, която иска да бъде редуцирана цената да документира тези разходи. За да бъде налице основание за признаване на определена сума за разход следва да са налице всички необходими, редовни разходо-оправдателни документи, каквито в НЕК, повтарям няма. Към настоящия момент предполагам, че също не са налице, тъй като беше уговорено от руската страна, че няма такива документи.
Това от своя страна всъщност наложи, ние да извършим проверка как всъщност при сключването на тези допълнения, още в момента на сключването на допълнението цената се редуцира и всъщност се определя крайната цена, която трябва да постъпи.
Оказа се следното. Всичките допълнения са извършвани на определена дата, след което съгласно договора трябва да се изготви акт за приемане и предаване на тези активи. И всичките актове за приемане и предаване на тези активи, които се продават на практика се извършвани след датата на допълнението. Тоест, към датата на сключеното допълнение не са били налице никакви документи и двете страни не са били на ясно какви са действително тези разходи и дали те са извършени.
Оказа се впоследствие, че те реално не са извършени, тъй като това оборудване с друг акт за приемане и предаване е предаден за съхранение в площадката на АЕЦ “Белене”. Тоест то много по-късно е извозено и е транспортирано в руската страна.
Всичките тези факти и обстоятелства показват, че продажбата на оборудването на АЕЦ “Белене” е извършена при нарушаване на основните нормативни изисквания свързани с продажбата на дълготрайни активи от търговски дружества, в които държавата има участие и е едноличен собственик на капитала. Не е налице яснота по отношение на това как всъщност и защо се намали тази цена. И дали по този начин със сключването на тези допълнения на практика са защитени интересите на българската страна. Защото никой не опрощава суми, без да има реална представа, дали разходите, които се твърди, че са извършени са действително извършени.
Направихме проверки по отношение на това, да видим колко от тези 87 млн., които в крайна сметка останаха, действително са постъпили в НЕК. Оказа се, че по първото допълнение декември 2007 г. руската страна е превела по-малко 4 млн. от сумата, която е следвало да бъде преведена. Наред с това установихме, че е налице оборудване за около 40 млн. евро, което съгласно рамковия договор трябва да бъде изкупено. Руската страна е поела ангажимента да изкупи цялото оборудване. Към настоящия момент това оборудване, така или иначе не е изкупено, не е платено и стои едно вземане на българската страна от Атомстройекспорт за 40 млн. евро.
Какво предприехме ние като последващи действия по отношение на това, което установихме. Разбира се, на първо място уведомихме органите на прокуратурата, тъй като сами разбирате, че става въпрос за определени действия на определени отговорни длъжностни лица, които са свързани или с превишаване на някакви правомощия или с вземане на решения, които не е ясно дали са защитили в максимална степен интересите на българската страна и сме уведомили органите на прокуратурата. Това което имаме като информация от тях е, че се работи по този въпрос. След което дадохме указания на НЕК да предприеме необходимите действия и да предяви пред руската страна тези 77 млн. евро, за които всъщност липсват разходо-оправдателни документи. И с които неоснователно за нас е намалена цената на оборудването.
Наред с това дадохме указания и 4-те милиона, които руската страна е платила по-малко, да бъде също предявено искане към руската страна за възстановяване на тази сума. Наред с това дадохме указание по отношение на оборудването, което е в размер на 40 млн. евро също да бъдат предприети действия руската страна да изпълни ангажимента си и съответно да изкупи това оборудване. В последствие получихме отговор от БЕХ, че нашето указание е изпълнено. Предприети са тези действия. И може би в момента колегите от НЕК могат по-добре да кажат как се развиват нещата. Това са резултатите по отношение на втория доклад от нашата финансова инспекция по договора за изкупуване на старото оборудване.
По отношение на третия и четвъртия доклад, които ще ви представя съвсем накратко. Да, темата се преплита в двата доклада, тъй като става въпрос за това как са изразходвани предоставените целеви средства от бюджета чрез Министерство на икономиката, на БЕХ. Предоставени са целеви бюджетни средства, чиято основна задача е да се изпълни проекта за изграждане на АЕЦ “Белене”. Предвидено е било тези средства да се предоставят на Министерство на икономиката, чрез нейния бюджет. След което да послужат за увеличаване на капитала на БЕХ. В последствие да бъде увеличен и капитала на НЕК, с цел именно изграждане и довършване на проекта АЕЦ “Белене”.
Анализирахме всички документи, които бяха налични в Министерство на икономиката и в НЕК. Оказа се, че са налице доклади от министъра на икономиката и енергетиката при Министерски съвет, в които са посочени мотивите, с които се иска предоставянето на средства в размер на 300 млн лв. за целите на АЕЦ “Белене”.
Установихме, че от доклада на Министъра на икономиката и енергетиката става ясно, изтъкнати са редица аргументи, които обосновават искането на тези 300 млн. И един от основните аргументи е свързан с това, че е налице необходимост да бъдат предоставени средства за учредяване на съвместно дружество между НЕК и стратегическия инвеститор, което всъщност съвместно дружество ще има задачата да изгради, да довърши и да експлоатира АЕЦ “Белене”.
Какво констатирахме съвсем накратко. При извършената проверка установихме, че парите 300 млн. са предоставени чрез Министерство на финансите, Министерство на икономиката, от там са трансферирани в БЕХ, увеличен е капитала на БЕХ. В последствие е увеличен капитала на НЕК. Но когато стигнахме до това, как всъщност са изразходвани тези средства и дали са постигнати целите на постановлението на Министерския съвет, а основната цел е да се учреди такова съвместно дружество, тъй като очевидно е било един много важен елемент от цялата схема по отношение на изграждането на АЕЦ “Белене” и е било налице необходимост от финансирането на този проект, за да може всъщност да се довърши и да се експлоатира АЕЦ “Белене”.
Установихме, че всъщност 277 млн. от предоставените 300 млн. на практика са изразходвани за погасяване на плащания на НЕК към Атомстройекспорт и останалите 22 млн. са изразходвани за текущи разходи на НЕК.
Към датата на извършване на нашата финансова инспекция, а и до настоящия момент такова дружество не е учредено. Не е налице такова дружество, въпреки че в НЕК установихме, че е налице споразумение между НЕК ЕАД и ЕРВ, с което страните са се споразумели, че ще водят преговори да бъде учредено такова съвместно дружество.
Дружеството е учредено с капитал от 40 млн., като 20 млн. са на НЕК и 19 млн. от страна на ЕРВ. Това се съдържа в информацията, с която ние разполагаме в споразумението. Но така или иначе такова съвместно дружество не е учредено.
При проверката в НЕК всъщност анализирайки всички документи, всички факти, всички обстоятелства се натъкнахме на едно писмо от 26 октомври 2009 г. от ЕРВ до изпълнителния директор на НЕК, на БЕХ, от което всъщност става ясно, че ЕРВ се оттегля от този проект. Като причината за оттеглянето е следната. Основните причини са две.
Първо, че не е налице договор, връщаме се на първия договор, договора които е за изграждане и въвеждане в експлоатация на АЕЦ “Белене”, онова споразумение, което някои наричат договор. Липсата на такъв договор и липсата на единен подход по отношение на финансирането на този проект. Това са двата основни аргумента, които ЕРВ всъщност посочва в своето писмо. Но основният аргумент е това, че не е налице договор, което още веднъж потвърждава нашите констатации, че такъв договор сключен след проведената обществена поръчка за изграждане и въвеждане в експлоатация на АЕЦ “Белене” не е налице.
Това уважаеми дами и господа народни представители са накратко резултатите, с които Агенцията за държавна финансова инспекция разполага.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви госпожо Петкова. Наистина четейки вашите доклади, в много от страниците случаите, които преглеждах четях и не вярвах на очите си, казвам от вашите констатации. И се връщах в редица спорове, които сме водили с колеги в медиите. Дали тези основни теми, които вие в момента анализирате и констатирате на база предоставените ви официални документи, които вече и ние имаме като комисия са така. Тоест, имало ли е договор, нямало ли е договор. Била ли е уточнена цената на централата, били ли са уточнени ескалации. Съответно спазени ли са процедурите по Закона за обществените поръчки. Какво всъщност се е случвало? И по това сме спорили многократно. Не само в медии и в комисии, в Народното събрание. На най-високата трибуна в България. Това е трибуната на Народното събрание. И винаги едната страна е казвала имало е, другата е кавала, че е нямало.
В момента това е полезното на тази анкетна комисия. Тази Комисия, която създаде 41 народно събрание, а именно да установим каква е истината. Какви са реалните факти, данни, документи. И това трябва да го знаят всички. Затова тези заседания ги предаваме открито, а вашите доклади са изключително професионално направени, за което ви поздравявам и съответно в последствие ще може да коментираме и документите въз основа на които вие сте направили и изградили вашите констатации.
Наистина страшно много въпроси изникват и много защо, които може да зададем на длъжностните лица, но най-общо ми се изградиха образите на тогавашните изпълнителни директори, господин Велков и Папазян, като едни вездесъщи хора, които са решавали еднолично каквото си пожелаят. Подписвали са каквото си пожелаят и дори министъра на икономиката и енергетиката, тогава се е съобразявал с тях. Каквото те подпишат, той съответно е одобрявал. Поне така изглежда, че в тази държава и в енергетиката са имали повече права и правомощия, отколкото закона им дава. И наистина ще бъде изключително интересен и доклада на прокуратурата, която ще се запознае и се е запознала с вашите констатации.
Това което предлагам на колегите от Комисията, на следващото наше заседание във връзка с направената презентация на основните констатации, които са от докладите на Агенцията за държавна финансова инспекция, ние да поканим тези вездесъщи хора, които тогава са взимали тези решения и да ги попитаме, наистина ли така е било. Тоест, те са се считали над закона или съответно са имали някакви конкретни указания, нареждания, които са им давали такава сила,че те да си подписват споразумение след споразумение. Да ангажират държавата със суми, които може би единствено и само те са си определяли или им е било налагано да бъдат подписвани такива задължаващи и заробващи България документи.
Така че от днешното заседание и от презентираните констатации предлагам да продължим на следващото наше заседание с конкретни въпроси и отговорим. Да поканим всички лица, които са визирани в тези доклади. Да се запознаем по-изчерпателно с първичната документация, която също е представена в Комисията. Ще имаме такова време и тогава вече да питаме и да си зададем нашите въпроси.
Господин Овчаров поиска думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз нямаше да искам думата господин председател, ако бяхте спазили това, което казахте в началото. Да задаваме въпроси, а да не правим политически изказвания. А вие тук на бързо вкарахте в затвора няколко човека, плюс още няколко чисто политически констатации.
Аз ще кажа само две изречения, след което ще свърша, защото искам тази дискусия да я водим в друга обстановка. Съвсем не искам да водим дискусия, която би накърнила интересите на държавата.
Искам само да припомня на господа проверяващите и на вас, че трите проверки извършени от Държавна финансова инспекция до април месец 2012 г. не са установили незаконосъобразност на разплащанията между НЕК и всички останали. Напротив, казано е трите доклада техни, два в НЕК плюс един в Министерство на икономиката и енергетиката, констатират че разходите са направени не точно за това, за което е направено финансирането. Нека да не се открива това, което изведнъж се открива през април месец 2012 г. Не искам да кажа, че последната ревизия е поръчкова. Или при последната ревизия на поверяващия е било казано какъв да бъде извода окончателно. Надявам се, че в дискусията която ще водим тук през следващите седмици, някои неща ще станат ясни.
ПРЕДС. ДЕАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин Овчаров. Наистина и с вас трябва да говорим и със стенограми и със записи от предавания, аз не съм чул такова нещо да се констатира в тези доклади, че има незаконосъобразни плащания. Има нарушаване в момента на процедури, които са законови процедури. Но такова нещо аз поне не чух в дискусиите, които в последствие ще водим в тази Комисия, на тази маса, ние ще извадим и конкретните документи. Да видим какво е плащано, когато е плащано и дали е било съгласно волята на принципала, на министъра или съответно се е водило каквото се пожелае.
Заповядайте госпожо Петкова.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател. Аз ще взема повод от думите на господин Овчаров и само бих искала да внеса малко яснота по отношение дейността на Агенцията за държавна финансова инспекция.
Първото и най-важно нещо свързано с работата на Агенцията за държавна финансова инспекция е, че нашите проверки са документални. Ние господин Овчаров работим с документи. Нямаме възможност и нямаме необходимост от това да интерпретираме по някакъв начин определени факти и обстоятелства. Тъй като всичко това, което се намира в нашите доклади и в нашите констатации е на базата на документи. За всяка дума в нашите доклади ние имаме доказателства. Те са приложени към докладите. Всеки който иска би могъл да се запознае с тях.
Що се отнася до това дали има законосъобразни или незаконосъобразни действия, аз ще си позволя да направя следния коментар.
Не може да определим като законосъобразни действията на ръководителите на НЕК в случаите, в които грубо погазват Закона за обществените поръчки. Нарушението, което е извършено 2006 г. е толкова грубо, че то дори не се побира като рамка, като нарушение в Закона за обществените поръчки. Законодателството в областта на обществените поръчки изобщо не допуска, че някой може да си позволи да стартира една обществена поръчка, да я поведе по реда на този закон и да не сключи договор. Това просто е изключително голямо нарушение на закона.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви госпожо Петкова. Това ще бъде тема на следващото наше заседание.
Заповядайте господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми зрители и радиослушатели, от името на Партия “Атака” искаме цялата истина да стане ясна. И по този повод тук много пъти се каза за принципала. Нека да стане ясно на хората, че принципал тогава е господин Петър Димитров. Моето предложение е като точка в дневния ред да го изслушаме в качеството му на принципал по онова време заедно с хората, които предложихте господин председател, защото в крайна сметка това е човека, който е стоял най-горе в Министерството и от когото са зависели нещата. Надявам се, че самия господин Димитров не би имал нищо против да разясни нещата по-обстойно и по-подробно от своята гледна точка.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин Лаков. Господин Димитров поиска думата. Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря ви господин председател. Господин Лаков, обезателно ще се случи това. Не се съмнявате. Без да влизаме в обсъждане правя бележка на госпожа Петкова. По повод на тези 300 млн. отпуснати от Министерския съвет сте направили две проверки. Едната е на 28 септември 2009 г. Тоест моментално сте припнали след изборите. Очевидно никой не ви е изпратил, но веднага сте изтичали. Втората ви проверка е на следващата година на 30 юли. Кое е наложило такова припкане?
Освен това вие тук представяте материалите и давате резултатите от първата проверка, където пише, че на Атомстройекспорт са дадени 277 млн, а 32 млн. са разплащане на текущи нужди на НЕК. И ни цитирате втория доклад, където на Атомстройекспорт са платени 302 млн. Тоест всичките 300 млн., които са отпуснати от бюджета са отишли към Атомстройекспорт. Да ми обясните това противоречие, тъй като си признавам, че не ми е приятно. Това според мен си е просто манипулация и подборно вадене на факти.
Освен това много ми е интересна констатацията, че с тези 300 млн. лв. и днес го заявихте. Написали сте го и в материала от проверката, че Белене не е изграден. Чувате ли какво твърдите. С тези 300 млн. Белене е трябвало да бъде изграден. Такава е целта, която е представена в Министерски съвет.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Така пише в постановлението на Министерския съвет.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Правя ги тези вметки, тъй като говорите тук с увереност. Цитирате едни неща. Но те няма как да се случат. Все пак хората, които ви слушат не са чак до там, че да не могат да правят изводи за какво става въпрос. Един проект за милиарди, ако можеш да се направи с 300 млн., значи можеше да направим няколко проекта досега и да ги реализираме.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин Димитров. Нека все пак да се придържаме и към нашата уговорка, че днес ние се запознаваме най-общо с докладите по същество и в детайли. Само правя една реплика. Господин Димитров, едва ли документите които в момента са били проверявани 2009 – 2010 г. нещо са се променили.
На следващото наше заседание ще видим какво е било решението на Министерския съвет, какво е било решението на Съвета на директорите. И накрая документално, дали това, което де факто е дадено като документи излиза като решение на НЕК.Така че оставаме отворен този дебат и на следващото заседание ще поканим бившите и представляващи Националната електрическа компания господин Велков и Папазян, които са основни действащи лица в тези доклади.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И шефа на БЕХ.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Да, разбира се. И ще коментираме в детайли докладите. Ще имаме допълнителни първични документи всички членове на Комисията, които ще бъдат за служебно ползване за членовете на Комисията и ще изпаднем в детайли.
Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз приемам вашата теза, че на следващото заседание ние ще разискваме документите,. Но все пак по повод изказванията на господин Овчаров и господин Димитров, искам да кажа това, което е повече от очевидно.
Господин Овчаров твърдеше, че едва ли не, никъде не е констатирано неправомерно изразходване на тези средства, които са били похарчени. Не може да се остане с погрешно впечатление от страна хората, които са в Комисията.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Цяло заседание ще имаме. На следващото заседание ще гледаме, може да излезе от някъде договора.
ИВАН ИВАНОВ: Или не трябваш да давате думата на господин Овчаров и на господин Димитров. Ще трябва да чуете отговорите, които ще бъдат също така с по две изречения към двамата.
По отношение на договора, похарчени са средства, всъщност без подписване на договор, което по действащото законодателство на Република България и към настоящи момент е тежко нарушение на закона. Само след завършване и подписване на договора от двете договарящи страни – възложител и изпълнител има право възложителя да предоставя средства за изпълнение на част от предмета на договора. Така че там има тежко нарушение.
Второ, по отношение на това, че тогавашния изпълнителен директор на 28 ноември подписва договор с Атомстройекспорт, рамковия договор за оборудването, което трябва да се изнесе към Русия. И на 12 декември плаща една сума от порядъка на стотици милиони евра, без вашия подпис господин министъра. Вие на 13 декември всъщност, пост фактум подписвате такъв документ.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: На него му плащат господин Иванов. Не влизайте в подробности. На него му плащат, не той плаща.
ИВАН ИВАНОВ: Аз не ви прекъсвах. Това е изключително тежко нарушение на закона от страна на изпълнителния директор. Отделен е въпроса, че вие трябваше да видите какво той е направил до момента, в който си слагате подписа. А що се касае до тези 300 млн. има съвсем ясно заключение, което е направено, че те са изразходвани за други цели, различни от тези, заради които има постановление на Министерския съвет. А то беше именно, НЕК да внесе своята част в създаването на смесената компания Белене, проектната компания.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Много ви благодаря господин Иванов. Но все пак ви правя една бележка. Имахме уговорка за следващото заседание. Нека да видим все пак какви документи са постъпили в своята изчерпателност в Комисията. Защото ако слушаме още малко колегите, може да излезе от някъде все пак този договор. В нашите дискусии и дебати винаги твърдят, че имат договор, но може в някои от кашоните госпожа Петкова да не е видяла този договор. Нека да бъдем коректни и на следващото заседание да говорим конкретно.
Господин Тагарински иска думата.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Един уточняващ въпрос. Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, драги зрители и радиослушатели, искам да ви благодаря госпожо Петкова за едно изключително ясно, точно и конкретно изложение. И смятам, че всички които са наблюдавали вашето изложение им е станало ясно.
Аз искам да задам един конкретен въпрос за началото на цялата тази сага. Тъй като вие споменахте за коефициента за ескалация, който след това стана основата, така да се каже, ябълката на раздора и внася неяснота във формирането на крайната цена. И до ден днешен не може да се определи. И това включително и в доклада на Ей Джес Би Си.
Била ли е заложена като параметър в първоначалното задание на обществената поръчка, някаква формула на възложителя за ескалация? Тоест, параметър който да е ясен, когато се формират съответните оферти. И на тази база е трябвало да се формира цена, която да стане основа за сключване на договора за спечелилия, разбира се след един справедлив търг тази обществена поръчка. Това не се разбра. Поне аз не го разбрах. Може и нашите зрители и слушатели и българските граждани да не са го разбрали. И ми се струва, тук с колегите коментирахме, че там е заровено кучето, както се казва.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Заповядайте госпожо Петкова.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател. Да, това наистина е много интересен и много важен момент във всички факти и обстоятелства свързани с АЕЦ “Белене”. Определено цената е елемент от обществената поръчка. Както споменах и двете компании, които са допуснати до участие предлагат цена. Но проблемът е, че тази цена съдържа един елемент, който е ескалацията. Тоест, промяната на тази цена и този именно елемент от тази цена не е договорен. И това прави цената от 3 млр. 997 млн. евро всъщност неясна. Тя е базова цена и от тук нататък, при договарянето на формулата за ескалация ще бъде променяна.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Тоест, той не е бил първоначално заложен в самата обществена поръчка. Все пак трябва да имаме някакви ясни критерии по които да се формира. Ясни параметри и формули. От там единия има една формула, друг има друга и претенциите са различни. Това ли искаме да изясним?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Да.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Защото така се получава в крайна сметка. Ако е било заложено в първоначалната поръчка една формула, по която да се каже: “Работете по тази формула. Тази ще признаем”. Тогава аз лично смятам, че нямаше да има такива проблеми. Не знам дали сте съгласни?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин председател. Понеже става дума, че докладите наистина са професионално направени и ние сме чувствителни по отношение на грешки и разминавания в тях, аз ще обърна внимание на групата към проблема, който първи повдигна господин Димитров за различие в разходите от онези прословути 300 млн. лв. в двата доклада. Аз ще ви цитирам директно.
Първо доклада от 28.09.2009 г. за извършване на финансова инспекция на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, стр.12, вторият абзац от горе надолу. В него се казва, че от тези 300 млн. лв. – 277 млн. 131 383 са извършени плащания на Атомекспортстрой. Останалите средства са използвани за плащане на текущи разходи на НЕК – ЕАД. Останалите средства са 23 млн. лв. До тук така.
Обръщаме следващия доклад по същата тема на стр.8, трети абзац от горе надолу, където ясно се казва че изплатените суми на Атомекспортстрой – Русия са 302 млн. 144 411,76 лв. Ние трябва да знаем на какво се дължи тази разлика, която е близо 25 млн. лв. От името на точността на документите с които разполагаме и от гледна точка на безпристрастен четец на тези документи, аз искам да знам на какво се дължи тази разлика.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Наистина на следващото заседание ще изпаднем в детайли.
ПЕТЪР ДИМИРОВ: За това ставаше въпрос господин Иванов преди малко.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз не можах да разбера господин председател все пак втора точка днес от дневния ред ще обсъждаме ли или няма да обсъждаме. Защото изпаднахме в една такава ситуация. Първо не знаем документите, които идват в Народното събрание кои са, какви са и защо са. Днес имаме един дневен ред от две точки. Нямаше да обсъждаме въпросите по втора точка, а ние влезнахме в същността, където господин Иванов още не разбра, че сме влезнали.
ИВАН ИВАНОВ: Има една година разлика между двата документа. И междувременно е продължило това изплащане.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Приключваме с детайлите. Господин Аталай, има различни и текущи приходи.
Няма да започваме дискусия по същество. Това ще бъде въпрос номер едно на следващото заседание.
Уважаеми колеги, считам че на днешното заседание успяхме да направим един макропреглед на ситуацията, какво се е случвало от 2002 до 2012 г. м. март. Какво реално според Агенцията за държавна финансова инспекция, какво тя е констатирала. Какви са фактите и обстоятелствата, които са постъпили в тази Агенция. И от следващото заседание ние ще започнем в детайли да обсъждаме тези констатации, основните макроточки за проекта АЕЦ “Белене” от неговото възстановяване или възобновяване 2002 г. до неговото спиране март месец 2012 г.
Следващото заседание следващия вторник от 14.00 часа, както е по нашия правилник приет в предходното заседание, започваме с конкретиката, с конкретните въпроси. Още от сега чрез Националното радио и Националната телевизия и останалите медии каним господин Велков и Папазян да присъстват на следващото заседание, госпожа Тошева. Така че останалите колеги няма да се чувстват поканени. Те присъстват постоянно, които са засегнати в докладите. И ще може по конкретните въпроси да констатираме конкретните факти. Да се запознаем с документите, които са получени в Комисията в стая 350 в сградата на Народното събрание на ул. “Дондуков”, където се помещава и временната комисия. Заповядайте да си получите вашите документи.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Също така да покани и господин Юлиян Желязков, който на практика водеше голяма част от преговорите и голяма част от работните групи. И той е достатъчно подготвен юридически, за да може да ни представи, така да се каже другата страна на въпроса. И също така представители на Орнипарсънс, консултант, архитект инженер, за да каже на каква основа и как са направените оценките на оборудването. И дали цената постигната като крайна 205 е в рамките така да се каже на ревизионната, която се е предвиждала още от самото начало.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря. Съгласно нашите правила, които сме приели всички лица, които допълнително до 24 часа или 48 часа, както бяхме приели ще бъдат поканени официално от Комисията. Ще ги дискутираме и с вас в нашата работа през пленарната седмица. Така че на следващото заседание започваме съществената работа като анкетна комисия, за това за което ни е създало 41 народно събрание.
Закривам днешното заседание. До следващия вторник.
Благодаря ви.

/ Закрито в 15 часа и 35 минути /