---

На 13 ноември 2012 година се проведе редовно заседание на Временната парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта АЕЦ „Белене” от 2002 година до края на месец март 2012 година..
Заседанието беше открито в 14.00 часа и ръководено от председателя на комисията господин Диан Червенкондев при следния


Дневен ред:


1.Разискване на представените от АДФИ доклади и изслушване на бивши длъжностни лица.

2.Разни.


Гости и докладчици на заседанието бяха:

• Катерина Костадинова, началник на отдел „Сигурност в атомната енергетика”
• Крум Анастасов, Национална електрическа компания
• Теменужка Петкова, Агенция за държавна финансова инспекция
• Росица Недялкова, директор на дирекция „Извънпланова инспекционна дейност”
• Мардик Папазян
• Любомир Велков
• Галя Манасиева, АОП



Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Диан Червенкондев: Добър ден. Уважаеми колеги. Уважаеми гости.
Имаме необходимия кворум за провеждане на заседание на Временната парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта АЕЦ „Белене” от 2002 година до края на месец март 2012 година.
Присъстват повече от половината народни представители, по-точни ако трябва да бъдем, ние сме десет от тринадесет човека, така че то е редовно и откривам днешното заседание.
Предлагам днешният дневен ред да бъде с две точки. Първата точка е – Разискване на представените от АДФИ доклади и изслушване на бившите длъжностни лица. Точка втора – Разни.
Де факто, това е същият дневен ред от предходното заседание. Продължаваме дебата. На предното заседание изслушахме бележките, които бяха представени от господин Папазян и господин Велков, тогавашни изпълнителни директори в периода, когато е визиран Докладът на Агенцията за държавна финансова инспекция при провеждане на процедурата по Закона за обществените поръчки.
Всички колеги са получили, в писмен вид, бележките на господата Велков и Папазян в своите пощи, така че в днешното заседание ние можем да продължим с въпроси, с отговори, коментари по това, което е изнесено в докладите, като имаме предвид и направените обяснения и бележки от страна на господин Папазян и господин Велков.
На днешното заседание присъства и господин Овчаров, който тогава е бил и министър на енергетиката в разглеждания период. Така, че коректно е и той да присъства, ако има въпроси и към него от колегите, от народните представители, членове на комисията да вземе отношение. На миналото заседание беше възпрепятстван.
Предлагам ви, все пак по процедура да гласуваме днешния дневен ред. Който е съгласен, моля да гласува. Приема се единодушно. Заседанието е открито. Първа точка – Разискване на представителите на АДФИ доклади и изслушване на бившите длъжностни лица.
Уважаеми колеги, господин Димитров, имате думата.

Господин Доброслав Димитров: Благодаря. Господин председател. Уважаеми колеги. Уважаеми гости.
Преди да започнем по същество дискусиите, които подозирам, че отново ще преминат в прехвърляне на топката и отговаряне на въпроси от двете страни. Бих искал да уточним едно нещо, което остана висящо от предишното заседание, а именно, господин Петър Димитров, предишният министър на енергетиката зададе един въпрос към госпожа Петкова – защо не е имало такива доклади 2007, 2008 година на Агенцията за държавна финансова инспекция? И така остана висящо във въздуха, че може би има политически нюанс на това нещо. Затова аз много искам да чуя отговора, за що не е имало доклади преди 2009 година по тази тема? Смятам, че ще е интересно за всички да чуят и да се поставят нещата в правилните рамки, дали има политически контекст на тези доклади или не.
Благодаря.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря, господин Димитров. Само в продължение като процедура, бих искал да представя и гостите, които в момента присъстват на заседанието. Естествено, това са господин Папазян и господин Велков. Госпожа Теменужка Петкова от Агенцията за държавна финансова инспекция, госпожа Росица Недялкова, директор на дирекция „Извънпланова инспекционна дейност” и съм поканил госпожа Галя Манасиева, която е от Агенцията за обществени поръчки, като считам, че тя е човек, който познава в детайли Закона за обществените поръчки, но не е запозната въобще с материята, в която ние днес дискутираме, от гледна точка конкретика с параметри, договори, споразумения и така нататък. Така, че ако имаме конкретни въпроси за членове и клаузи по Закона за обществените поръчки, мисля, че тя ще ни даде съвсем безпристрастно и обективно становище.
А сега давам думата на госпожа Петкова да отговори на въпроса на колегата Доброслав Димитров.

Госпожа Теменужка Петрова: Благодаря, господин председател. Наистина, господин Димитров, този въпрос остана от миналия път, на който аз не успях да дам отговор. Наистина, може би е важно да се знае, че тази обществена поръчка и въобще всички факти и обстоятелства свързани с изграждането на АЕЦ „Белене”, действително не са били обект на проверка от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция до септември 2009 година. Но, причината затова не е в това, че ние не сме имали желание или не сме искали да проследим всъщност какво се случва с разходите по изграждането на атомната електроцентрала „Белене”. Проблемът е чисто законодателен, ако бих могла така да го нарека, тъй като през 2006 година, април 2006 година беше извършена една мащабна реформа в областта на държавния финансов контрол, в резултат на която беше закрита Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, която тогава наброяваше 1 200 човека численост, одитори, бивши ревизори, преди това. В резултат, на което се създадоха три различни закона – Законът за вътрешния одит в публичния сектор, Законът за финансовото управление и контрол в публичния сектор и Законът за държавната финансова инспекция.
Та, всъщност от тази голяма структура, която контролираше разходването на публичните финанси от 1 200 човека, всъщност Агенцията за държавна финансова инспекция остана с численост от 100 финансови инспектори, които всъщност отговаряха за извършването на финансови инспекции в цялата страна, като, много важно е да подчертаем това, че ние нямахме законодателна възможност да се самосезираме, сами да определяме обекта на контрол, така както беше до април 2006 година.
Така, че ние сме извършвали финансови инспекции единствено и само по сигнал, в случай, че има такива. За периода от юли 2006 година до 2009 година, септември месец, такива сигнали в Агенцията не са постъпвали. Съответно не е било на лице законово основание ние да извършим финансова инспекция п тази тема. В момента, в който имахме такъв сигнал, в случая това не е сигнал, а постановление на Прокуратурата, може би и това е важно да уточним, че тази финансва инспекция е възложена по постановление на Прокуратурата, ние възложихме тази инспекция и извършихме съответните проверки. Така, че това е причината.
Благодаря ви.

Господин Доброслав Димитров: Благодаря, госпожо Петкова. Много съжалявам, че господин Петър Димитров го нямаше да чуе този отговор.

Председател Диан Червенкондев: Тоест, да считаме, че де факто, през този период 2006 – 2009 година законодателно един от органите, който трябва да следи стриктно законосъобразността и целесъобразността за разходването на публични средства не е работил или е бил достатъчно принизен и с липса на възможности за проверка по тези процедури и въобще по разходването на държавни средства.

Госпожа Теменужка Петрова: Благодаря, господин председател. По-скоро точният отговор е, че нямахме законодателна възможност, законът не предвиждаше такава възможност ние сами да се самосезираме и да избираме обектите си на контрол и да преценяваме какво всъщност да проверяваме. Единствената ни възможност да извършваме своята дейност в областта на финансовия контрол беше по сигнали и по конкретни искания. Тъй като такива сигнали не са постъпвали, никой не е искал от нас да извършим подобна проверка. Ние, съответно сме нямали и законовото основание да извършим такава финансова инспекция по тези теми.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, госпожо Петрова. Господин Димитров пристигна на заседанието. Ставаше въпрос, в продължение на Вашето питане, господин Димитров, защо не е имало доклади на АДФИ преди 2009 година. Госпожа Петкова достатъчно обстоятелствено обясни, че дотогава единствено и само са имали право да проверяват държавни предприятия или държавни средства, ако е имало такива сигнали. Законодателят е бил решил по този начин и в такъв случая не е имал такива сигнали и те не са имали законното право да направят такива планови и извънпланови проверки, както след 2009 година беше променен законът и съответно беше възстановена дейността на целя този орган за контрол. Благодаря.
Колеги, въпроси? Господин Овчаров, заповядайте.

Господин Румен Овчаров: Благодаря. Искам да кажа, че въобще не приемам отговора, който току-що ни беше даден от госпожа Петкова, че никой видите ли, никога не бил проверявал Националната електрическа компания и министерството преди това.
Искам да ви припомня, че днес, сигурно, или утре ще започнем да разглеждаме още три акта на Държавната финансова инспекция. Първият акт е от 28 септември 2009 година. Тази проверка е на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. И в нея се проверява законосъобразността, проверка за законосъобразност във връзка с разходването на предоставените с Постановление на Министерски съвет номер 259 от 27 октомври 2008 година, средства за увеличаване на капитала на БЕХ, които да увеличат капитала на НЕК, които да се използват за проекта АЕЦ „Белене”. За законосъобразността на изразходването на тези средства.
Няма да влизам в подробности, но ще ви кажа, че в проверката няма нито една констатация, че средствата са изразходвани незаконосъобразно. Там е описан целият механизъм, по който са прехвърлени парите, превеждани парите, изразходвани парите за най-различни части и за най-различни поръчки по проекта „Белене”. Това е 2009 година, септември месец. Няма нито една констатация незаконосъобразност. Констатацията е, че те са изразходвани не затова, за което са предназначение, което е също невярно, но затова ще говорим сигурно, когато разглеждаме тези актове.
2010 година, 30 юли, още една инспекция на Държавната финансова инспекция, която е свързана с проверка за целесъобразността във връзка с разходването на предоставените със същото постановление средства, с които се увеличава и капитала на НЕК за изграждане на нова ядрена мощност. И тук отново е направен дълъг списък на изразходваните средства за какво и как са изразходвани. И никъде няма нито дума, че те са незаконно изразходвани. Тоест, няма никакви проблеми по начина, по който са изразходвани средствата по проекта „Белене”.
Още една проверка. Държавна финансова инспекция от 12 октомври 2011 година.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, но Вие правите констатация, според Вас. Само за момент, искам да Ви кажа, извинявайте, че Ви прекъсвам, но тези доклади за Агенцията за държавна и финансова инспекция има конкретни констатации и заключения. Така, че Вие в момента ...

Господин Румен Овчаров: Ще стигнем до там.

Председател Диан Червенкондев: В момента ние не гледаме и четирите доклада, на този етап.

Господин Румен Овчаров: Господин Червенкондев, нека все пак да се изслушваме. Аз нямам спомен да съм прекъсвал който и да било от говорещите досега в събрание на комисията.
Та всъщност, в този доклад предметът на проверката е законосъобразност. Проверка за законосъобразност, отново, относно извършените разходи и изплатените средства за дейности по изразходване, оборудване и така нататък. Тоест, за дейности, отново, по това Споразумение.

Председател Диан Червенкондев: Тоест, Вие считате, че всичко е законно?

Господин Румен Овчаров: Не, аз не считам нищо. Аз само казвам, че по време на три проверки през 2009, 2010 и 2011 година, Държавната финансова инспекция не открива незаконосъобразност на извършените от НЕК разходи. И едва при последната проверка, която се провежда четири дена след така фундаменталното решение на Министерския съвет за прекратяване на проекта „Белене”, едва при четвъртата си проверка, която между другото е проведена за пет дена, вие вече сте се запознали с обема на документите, които са ползвани, са констатирани тези нарушения, че видите ли, споразумението не отговаря на Закона за обществените поръчки.
Ако това не е 100-процентово поръчково изпълнение на Държавната финансова инспекция, аз не знам кое е. На три проверки ти да не констатираш нарушение на законосъобразността и на четвъртата изведнъж да го изкараш незаконосъобразно, извинявайте, но това или е доказателство за некомпетентност или е 100-процентово доказателство за поръчковост на изпълнението.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, ние ще започнем да говорим с конкретни факти и констатации, а не толкова общо Вие да кажете, няма в момента нито една констатация за незаконосъобразност, а то де факто има достатъчно много констатации за превишаване на представителна власт, права. Така, че ще ги говорим в детайли, а не в момента пак, така политически, както сме на трибуната на Народното събрание. Ще започнем по констатация, ще имате право конкретно да коментирате.
Имате ли желание, госпожо Петкова? Съвсем кратко, моля Ви.

Господин Иван Иванов: Моля за въпрос.

Госпожа Теменужка Петрова: Господин председател, аз наистина съвсем кратко. Само, господин Овчаров ще си позволя да Ви отговаря на тези упреци, които отправихте, защото са много сериозни и смятам, че категорично не мога да се съглася с тях.
Във всеки един от тези доклади, които Вие посочихте, нали, хубаво е да видим какви са били и задачите на Финансовата инспекция. И това, което аз казах, че ние от 2006 година, април месец, до 2009 година, септември месец, не сме извършавали финансова инспекция по темата АЕЦ „Белене” разходите, законосъобразност на извършените разходи.
Значи, ако видите в доклада, който е на Министерство на икономиката, в доклада на НЕК, там разглеждаме проверка за законосъобразност по отношение на две постановления на Министерски съвет, с които се предоставят целеви бюджетни средства. Едните са по постановлението на Министерски съвет в размер на 300 милиона и те са предназначени за доизграждане на АЕЦ „Белене”. По-конкретно, за избора на финансиране на съвместната компания, с цел избор на стратегически инвеститор.
Другата финансова инспекция е свързана с това да извършим проверка за законосъобразност по отношение на изкупуването на оборудването, което не може да бъде интегрирано в проекта АЕЦ „Белене”.
И третата финансова инспекция, четвъртата финансова инспекция, за която говорим сега, тази за прословутите шест дни, всъщност задачата, която ни е поставена от Прокуратурата е да извършим проверка за законосъобразност на проведената обществена поръчка и избора на изпълнител за изграждане на АЕЦ „Белене”.
Това са три коренно различни теми, по които ние сме правили съответните проверки и те са намерили отражение там.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, госпожо Петкова. Ще влезем в един диалог, който ....

Господин Румен Овчаров: Не, не, все пак имам право на дуплика. Аз ще бъда съвсем кратък.
Предмет на обхвата на Държавната финансова инспекция е със следните задачи:
Първо, проверка на законосъобразност. Законосъобразност. Във връзка с разходването на предоставените с ПМС, еди кой си номер, средства за увеличаване на капитала на Българския енергиен холдинг, с който последващо да бъде увеличен капитала на НЕК, с цел изпълнение на проекта за изграждане на нова ядрена мощност на площадка АЕЦ „Белене”. Законосъобразност на изразходването на средствата за изграждане на нова ядрена мощност.
Следващата проверка 2011 година. Проверка за законосъобразност относно определянето, изчисляването, събирането, отчитането на приходи. Законосъобразност. На приходи, в размер на еди каква си сума, във връзка с продажба на оборудване. Законосъобразност, а не нещо друго.

Председател Диан Червенкондев: Така е, господин Овчаров. Наистина, много правилно Вие го изчитате, но последната проверка е законосъобразност на проведената процедура по Закона за обществените поръчки.

Господин Румен Овчаров: Ама Вие разбирате ли, какво Ви говоря? Значи, те четири години не констатират незаконосъобразност на изразходването на средствата по тази обществена поръчка, както и да я наричаме, и изведнъж, на петата година, след като министър-председателят им казва: „Вървете, ловете бандитите в „Белене””, те изведнъж констатират, че тя е незаконосъобразна.

Председател Диан Червенкондев: Това са абсолютно различни неща. И това, което госпожа Петкова искаше да каже, но политически не го каза в политически вид е, че от 2006 до 2009 година, де факто над проекта АЕЦ „Белене” е имало политически чадър. Аз така го разбирам. Защо до 2006 година, само за момент, господин Овчаров, от 2006 до 2009 година, колко проверки има на органа, който трябва да проверява законосъобразността и целесъобразността на разходваните държавни средства по този проект? Нула.

Господин Румен Овчаров: Кого питате?

Председател Диан Червенкондев: Аз само констатирам.

Господин Румен Овчаров: Нали ги видях.

Председател Диан Червенкондев: Тоест, от 2006 до 2009 година има нула проверки. А защо ли? А от 2009 година, господин Овчаров, има четири проверки.

Господин Петър Димитров: Защо ли?

Председател Диан Червенкондев: Защо ли, господин Димитров?

Господин Румен Овчаров: Хайде да видим, защо ли?

Председател Диан Червенкондев: Именно, ето затова е нашата работа и ролята на комисията, за да видим защо.
Аз искам да открия дебата с един въпрос, ще Ви помоля, господин Иванов, аз ще задам първо въпроса към господин Овчаров. Тъй като на предното заседание, господин Овчаров ние коментирахме и започнахме разглеждането на поставените отговори, тоест предоставените отговори от страна на господин Папазян и господин Велков, които се позоваха, на база тогавашния действащ устав на Националната електрическа компания, че те са имали правата да решават и подписват споразумения и договори, единствено и само те, без решение на Съвета на директорите.
Аз искам да Ви питам, защото това е в стенограмата, аз ще Ви го покажа, искам да Ви попитам Вие тогава, докато сте били принципал и министър на икономиката и енергетиката, бил ли сте информиран за решенията и действията, които се предприемат от страна на изпълнителното ръководство на НЕК във връзка с провеждането на процедурата по Закона за обществени поръчки, подписването на Споразумението от 2006 година? Дали са давани регулярни отчети до Съвета на директорите и съответно от Съвета на директорите до принципала, дали са съгласувани тези действия или господата изпълнителни директори Велков и Папазян са упражнявали своите права по Устав, както имали в предвид?


Господин Румен Овчаров: Не разбирам какво ме питате?

Председател Диан Червенкондев: Въпросът е дали сте бил информират текущо и регулярно за действията на ръководството на Националната електрическа компания по процедурата по Закона за обществени поръчки?

Господин Румен Овчаров: Не знам, какво значи, според Вас текущо и регулярно? Естествено, че съм бил информирам. Но естествено, че работите и отговорностите на изпълнителните директори, в съответствие с Устава на НЕК, те са си ги поемали и изпълнявали.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря. Господин Иванов.

Господин Иван Иванов: Благодаря Ви, господин председателю. Аз имам два въпроса към господин Велков. Първи въпрос, към Вас, господин Велков е свързан с изразеното заключение от Държавната финансова инспекция, че всъщност Вие сте извършвали разпоредителни сделки без да има сключен договор за строителството на АЕЦ „Белене”.
В предишното заседание, господин Папазян, а и Вие, предполагам, солидарно с него, възразихте като казахте, че становището на Инспекцията, че всъщност не е договорена формата за ескалация на цената като причина да не се сключи договор, не е вярна. По този повод Ви питам, има ли документ, подписан от двете страни, от НЕК И от „Атомстройекспорт”, в който ясно да я заявено от двете страни приета формула за ескалацията и съответните индекси по нея? Не говоря за разменени писма, говоря за постигнато споразумение, скрепено от двете страни ясно и точно за формулата на ескалация и на индексите в нея.
И имам и втори въпрос, ако ми позволите?

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте.

Господин Иван Иванов: Относно Рамковия договор, който е подписан от Вас и оспорването, което правите във Вашето изложение, че всъщност той на 28 ноември 2007 година, само е парафиран, а реално влиза в сила след съгласието на тогавашния министър Петър Димитров на 13 декември. Питам Ви, възможно ли е един договор, който не е влязъл в сила, още на предния ден преди влизането в сила, на 12 декември да има вече към него допълнение номер едно, което означава, че се касае за сключен договор? И нещо повече, Вие да извършите първата разпоредителна сделка, преди още мнението и съгласието на министър Петър Димитров? Защото Вие вече извършвате разпоредителна сделка и мога да прочета ясно и кой е протокола, на обща стойност 132 милиона евро, отново повтарям, без съгласието на ресорния министър. Освен ако той, преди това Ви е дал устно съгласие, но не го облякъл в писмена форма, но тогава въпросът ще бъде към него, по устен начин ли се извършват сделки за 132 милиона евро?
Благодаря ви.

Господин Любомир Велков: Така, миналият път, когато представихме нашите коментари по заключението на Агенцията за държавна и финансова инспекция, господин Папазян Ви зачете текст от едно писмо, подписано от господин Шматко.

Господин Иван Иванов: Аз го зная писмото, но питам за подписано от 2007 година ...

Господин Мардик Папазян: Иване, бъди възпитан, изслушай хората, прекаляваш вече.

Господин Любомир Велков: Към Споразумението, неразделна част са офертата на изпълнителя и всички постигнати, междувременно договорености по време на преговорния процес. Значи, Вие нали не смятате, че ние сме подписвали, аз, господин Папазян и господин Шматко всяка страница от офертата или всяко писмо? Това писмо е неразделна част от приложенията към договора, тоест, то е вътре в договора. И това нещо абсолютно е оказано в самото споразумение. Така, че имаме тази договореност, въпреки, че тук не стоят нашите два подписа.

Господин Иван Иванов: Съвсем кратко, ако сте завършили първия отговор?

Господин Любомир Велков: Да, завърших.

Господин Иван Иванов: Бихте ли ни казали тогава, съгласно тази договореност ако беше построен АЕЦ „Белене” и в предвидения срок от пет или шест години, при постигнатата договореност за ескалация и предвидените индекси, колко би струвала окончателно АЕЦ „Белене”? Въпрос, на който аз досега не съм получил категоричен отговор. Надявам се, сега да го получа, ако всичко това е било договорено?

Господин Мардик Папазян: Аз ще Ви отговоря, господин Иванов. Вие много отговори не сте получили, защото просто не сте чели документи. Цената на АЕЦ „Белене”, съгласно нашия финансов консултант беше 8,5 милиарда евро, и то при положение, че е минал срокът на изплащане на кредита, тоест 15 години след пускането в експлоатация на АЕЦ „Белене”.
В тази цена влизат, освен технологичната част, за която е договорът, задълженията, които НЕК ги изпълнява по изграждането на подстанцията и на външната инфраструктура – електропроводите, но те така или иначе се плащат от проектната компания като цена за присъединяване. Плаща се първото зареждане на реакторите. Плащат се на площадката съществуващите, не съществуващите, а канализациите, които трябва да се правят и които не влизат в обема на поръчката. Това са 8,5 милиарда евро, 15 години след пускането на централата в експлоатация, тест, когато са изплатени всички кредити.

Председател Диан Червенкондев: Господин Папазян, наистина това е една изключително нова цифра, която в момента отникъде не бяхме я чули. Вашите принципали никога не са коментирали такава цифра. Когато започнахме и работим с конкретната документация, с конкретната кореспонденция и с други ваши стратегически партньори като „Ер Ве Е”, които по една странна причина се отказаха от проекта, там говорим и за други цифри. Така, че ще изпаднем и в детайли, ще видим доколко и как ще бъдат открити заседанията, но просто аз съм длъжен да ви кажа. Но, наистина това е нова цифра, която в момента за първи път я чуваме и никъде не сме я виждали все още в представените документи.
Има втори въпрос, господин Велков или Папазян.

Господин Иван Иванов: Знаеш как е – въпрос и отговори, след това прави коментари.

Господин Румен Овчаров: Но все пак господин Червенкондев каза, че никой от нас нищо такова не е казвал.

Председател Диан Червенкондев: И е така. Заповядайте, кажете, господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: Искам да кажа, че цена 8,5 милиарда след 15 години е нещо друго от цена днес. За да не заблудим някой, искам тези 8,5 милиарда да ги дисконтирате, с която искате норма на дисконтиране, ако искате вземете тези 8 %, които сте накарали „Ейч Ес Би Си” в последния вариант, който представихте в Народното събрание да дисконтира вариантите за изграждане на проекта „Белене” и ще видите, че към настоящия момент, тази цена, числото по тази цена е сигурно по-ниско от тези 3 997 000 000 евро. Но тези са икономически механизми, които тук очевидно няма да можем да се разберем с вас как точно действат и как точно се правят тези оценки на инвестиционни проекти.

Председател Диан Червенкондев: наистина е така, господин Овчаров, както не сте се разбрали и с „Ер Ве Е”. Явно, наистина говорите или на различни езици, или с различни цифри, защото ще стане ясно, че това и „Ер Ве Е” не са ви разбрали. Но както и да е.

Господин Иван Иванов: Това е и цената, тя всъщност е и още по-висока, която „Ер Ве Е” в официално писмо, господин Велков, затова си отиде.

Господин Румен Овчаров: „Ер Ве Е” вас не разбра и затова си отиде.

Председател Диан Червенкондев: Нека това всички наши зрители да го чуят.

Господин Иван Иванов: Но нека да чуя втория отговор. За първия получихме 8,5 милиарда. За втория?

Господин Любомир Велков: Вторият въпрос засяга друг акт на Агенцията за финансова инспекция. Ако кажете, да започнем и него да го дискутираме, или първо да довършим първия, така да се каже?

Господин Иван Иванов: Аз зададох един много ясен и конкретен въпрос, защото господин Велков, аз чета Вашите становища, както и докладите на Финансовата инспекция. И той беше така: „На 28 ноември 2007 година, съгласно докладите на Държавната финансова инспекция е подписан Рамков договор между НЕК и „Атомстрой експорт””. Във вашите становища, които са възражение се завява, тогава всъщност е било само парафирано, след това, понеже била тромава процедурата, от руска страна се изчаквало подписите от руска страна, което всъщност става още на 5 декември и на 13 декември се провежда ваша среща с господин Петър Димитров, на която господин Петър Димитров дава своето съгласие като всъщност принципал към онази дата, когато БЕХ още не беше създадено.
И аз Ви питам, защо преди съгласието на принципала, като че ли Вие предпоставяте, че той няма друг отговор, освен да каже „Да”, защо при преди съгласието на принципала, преди влизането в сила на договора, както твърдите с господин Мардик Папазян, във вашите становища, вие ден преди това сте извършили разпоредителна сделка за 132 милиона евро? Може ли преди влизането в сила, както твърдите, на един договор, рамковия договор, вие да извършите разпоредителна сделка за една сума от 132 милиона евро? Това е съгласно документите.

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте, господин Иванов.

Господин Станислав Иванов: Бих искал да допълня въпроса с едно допълнение, много кратко. Това, което вие сте подписали, както колегата Иванов изложи предварително, без съгласието и така нататък, на база на какво е подписано това споразумение, или договор, не знам как го наричате вече, защото аз самият се обърквам. Не е направено съгласно изискванията на закона, оценка от лицензиран оценител. На база на какво получихте Вие цената?

Председател Диан Червенкондев: Колега, нека наистина да спазваме правилата. Това е по следващия доклад.

Господин Станислав Иванов: Това е същият въпрос на господин Иванов.

Председател Диан Червенкондев: И аз това ще помоля господин Иванов да дискутираме ...

Господин Станислав Иванов: Аз казах, че ще допълня въпроса на господин Иванов. Ако няма да го задаваме сега?

Председател Диан Червенкондев: Не, ние цял доклад ще коментираме доколко, как, съответно са сключвани тези правила, така че ако може, аз само да попитам нещо директно господин Велков, по първия доклад, именно, в момента пред мен е препис извлечение от Протокол № 42 на Съвета на директорите на Националната електрическа компания. Във връзка с доклада, който разглеждаме и, в който те ви упълномощават, има решение, съответно одобрява кой е на първо място, съответно това е „Атомстройекспорт” да изпълни съответния проект. На второ място, съответно е „Щкода-Лиансе” и определя изпълнител на обществената поръчка, избор на изпълнител за инженерна доставка, строителство за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ „Белене” „Атомстройекспорт” вариант А92, два блока, всеки от тях по 1 000 мегавата, при получена комплексна оценка и цена не по-висока от 2 997 260 000 евро. Това е точка втора.
Точка трета, упълномощава главния изпълнителен директор и изпълнителния директор на дружеството да подпишат, с определяния по точка втора изпълнител на това решение, изпълнител договор на стойност до 3 997 260 000 евро, без ДДС. Считате ли, че сте изпълнили т. 2 и т. 3 на Съвета на директорите, а именно, тест, че сте подписали такова споразумение с цена до 3 997 260 000 и с допълнителните споразумение? Още с това Споразумение № 1, което сте направили и съответно с последващи Споразумения 3 и 5, не сте нарушили волята на Съвета на директорите, оттам и принципала, защото тези задължителни указания са следствие на указания на министъра на енергетиката, тогава министър Севлиевски, в следствие на решение на Министерски съвет? Конкретно ви питам и ще Ви помоля за конкретни отговори.

Господин Любомир Велков: Конкретно Ви отговаря. Да, считам, че сме изпълнили точно решението на Съвета на директорите.

Председател Диан Червенкондев: И сте сключили договор, където както прочитам пак т. 3. „Главният изпълнителен директор и изпълнителният директор да подпишат с определения по т. 2 това решение изпълнител-договор на стойност до 3 997 260 000, без ДДС? Това в Споразумението, което разгледах, и което е достъпно до колегите, аз такава цифра първо не видях, а второ, от там насетне мисля, че има и други споразумения, примерно три и пет, които са с повишаване на тази стойност. Бъркам ли и ако бъркам, моля да ми кажете?

Господин Мардик Папазян: Определено бъркате, господин Червенкондев. Значи, първо, в Споразумението я има тази цифра. Не знам, какво сте чели Вие. Второ, в допълнение три се трактува дейност, която не е предмет на обществената поръчка. Това е разрушаването на конструкциите, които бяха изградени на площадката. Така, че тази сума, която е посочена там, тя няма нищо общо с цената на обществената поръчка.
Пет, мисля, че е допълнение, в което ние поръчваме оборудването, което е с дълъг срок на изготвяне и цената на това оборудване е в рамките на тези 3 997.

Председател Диан Червенкондев: Първо, ще дойде време и ще отворим самите договори. Явно аз нещо не съм видял, но ще го изкоментираме допълнително. Заповядайте, господин Димитров.

Господин Петър Димитров: Госпожо Димитрова, да допуснем, че Вашата версия е правилна. Значи, юристите на НЕК така са тълкували закона, така са го приели. Консултантите от „Парсънс”, така са го тълкували, така са го направили. И се появявате Вие след тези пет години и казвате: „Ама то няма ЗОП”. Аз Ви питам, кой е трябвало да проконтролира тогава, при подписването, чия е отговорността, дали сключеният договор отговаря на Закона за обществените поръчки и ако той не отговаря, да го спрем? Да ни разясните каква е процедурата за спирането на този договор по закон? Значи, ако те са сбъркали, но са подписали, той е влязъл в сила, тъй като те са юридически лица и представляват НЕК. И този договор трябва да се започне. Да ни обясните, кой е трябвало, чие е правомощие е, да не се окаже, че този, който е трябвало го няма тук и ги разпитваме тези, които нямат тези правомощия?

Председател Диан Червенкондев: Първо, вините мисля, че има органи, които ги вменяват, но нека госпожа Петкова да отговори.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря, господин председател. Господин Димитров, по принцип отговорност по отношение на спазването на законодателството в областта на обществените поръчки носят възложителите на обществени поръчки. В конкретният случай, възложителите на обществената поръчка е Съвета на директорите на НЕК, който всъщност е взел решението да бъде проведена тази процедура, след това е упълномощил главния изпълнителен директор да обяви тази обществена поръчка, определил е комисия, която да води преговорите, тъй като пак да отбележим, че процедурата е на договаряне с обявление. Водени са преговорите така, както предвижда Законът за обществените поръчки от комисията, която е следвало да постигне договореност по всяка една клауза от бъдещия договор, след което тази комисия трябва да направи, съответно класирането, с доклад да предложи на възложителя да предложи класирането и той от своя страна да вземе решение затова да приеме ли това предложение на комисията или не.
Очевидно, до момента на вземане на решение от страна на възложителя не е имало индикатори за някакъв проблем с тази обществена поръчка. Отговорността за това, какво се случва с тази обществена поръчка е на възложителя, след което, обаче, Съветът на директорите упълномощава главния изпълнителен директор и изпълнителния директор на НЕК, съгласно протокола, който и господин Червенкондев цитира преди малко, да сключат договор, договор забележете, не споразумение. Това е волята на възложителя – да сключат договор, с цена до 3 997 000 000. Но, в последствие се получава нещо по-различно. Появява се споразумение. Господин Велков и господин Папазян подписват това споразумение с „Атомстройекспорт”, в което заявяват, че желаят да продължат преговорите с потенциалния кандидат за изпълнител. В случай, че преговорите не стигат до съответните договорености те ще ги прекратят, говорим за преговори, не говорим за договор, това е много важно да го поясним. И ще се пристъпи към преговори с втория в класирането.
Подписва се това споразумение, което споразумение има цена, различна от тази, която всъщност Съветът на директорите е дал своето пълномощие на главния изпълнителен директор и изпълнителния директор на НЕК. Цената на това споразумение, ако бъркам, моля да бъда поправена, е 193 189 000 евро. Това е цената на споразумението, тъй като когато се споразумяват изпълнителният директор на НЕК и „Атомстройекспорт”, те всъщност се споразумяват, че ще продължат преговорите, но наред с това, тъй като имат намерение да финализират във времето този проект, ще възлагат част от обема на обществената поръчка. Каква точно част, нали, не е ясно. Но, тя не е възложена на практика, обществената поръчка в обема и при условията, при които е обявена. Това е основният проблем. Отговорността, пак ще се повторя, е на възложителя. Така, че това са ...

Господин Петър Димитров: Пред кого е тази отговорност, бихте ли конкретизирали? Тоест, пред кого трябва да отговарят те?

Госпожа Теменужка Петкова: Трябва да отговарят пред закона. Законът е над всичко.

Господин Петър Димитров: Ами нали е сигнализирана Прокуратурата. Какво правим тук?

Госпожа Теменужка Петкова: Кой е сигнализирал Прокуратурата?

Господин Станислав Иванов: Уточняваме фактите и обстоятелствата.

Госпожа Теменужка Петкова: Прокуратурата е сигнализирана в последствие. Прокуратурата ни сигнализира нас. И искат от Агенцията за държавна финансова инспекция, колегите от Прокуратурата да се извърши проверка на тази обществена поръчка като компетентен орган по контрола в областта на този закон.

Господин Петър Димитров: Проверихте и какво правите?

Госпожа Теменужка Петкова: Проверихме. Каквото сме проверили, то е намерили отражение в доклада, доказано, уведомили сме органите на Прокуратурата.

Председател Диан Червенкондев: Може ли, госпожо Петкова? Значи, господин Димитров, аз мога да отговаря вместо госпожа Петкова. Ние наистина поднасяме пред обществото какво се е случвало и как се е договаряло. Как са сключвани тези договори, на каква стойност са и както каза господин Папазян, ето, има го в момента, точно преди две минути в неговото изказване, имаме подписване на допълнителни суми, които са извън тази процедура, без да имаме нова процедура. Това е така, защо? Защото в предното заседание и по стенограмата, а стенограмата е пред мен, както и в бележките, които са представени от изпълнителните директори тогава, се каза, че Законът за обществените поръчки е твърде тесен за един такъв проект, какъвто е ядрена централа, какъвто е еволюционния проект, както се изказа и господин Димитров.
И аз не случайно поканих един безпристрастен участник, който в момента е госпожа Манасиева, която в момента работи в Агенцията за обществени поръчки, която не е запозната с темата АЕЦ „Белене”, не е запозната с договорите и споразумения, които в момента са подписвали. Аз исках всички да чуят дали проектът „Ядрена електроцентрала АЕЦ „Белене”” може да бъде като изключение от обхвата на Закона за обществените поръчки. Има ли такова изключение в закона, госпожо Манасиева?

Господин Венцислав Лаков: Това е и моят въпрос, господин председател. Извинявайте, че искам думата, но по темата. Въпросът ми наистина е към госпожа Манасиева, за да стане ясно на уважаемите зрители и радиослушатели. В случая говорим за споразумение, говорим за договори и мисля, че се бъркат нещата. Всяка обществена поръчка ли трябва да завърши с договор? Възможно ли е предвид това, че става дума за гигантско строителство, каквото е АЕЦ, обществената поръчка да завърши със споразумение? В крайна сметка споразумението явява ли се вид договор и как стоят нещата от гледна точка на Агенцията за обществени поръчки? Има ли нарушение в това, че не е сключен договор, а е сключено споразумение?
Благодаря ви. Това е моят въпрос.

Председател Диан Червенкондев: Разбирам. За да може да изпадне в детайли и всички тези въпроси, които Вие зададохте, тя наистина трябва да се е запознала в детайли с документите, споразуменията, чисто принципно. Чисто принципно аз искам да разбера дали такъв проект от този калибър, мащаб и сложност, би следвало и е възможно да бъде извън обхвата на действащия в България Закон за обществените поръчки, или съответно трябва да се спазват тези правила?

Госпожа Галя Манасиева: Благодаря. Аз, както казахте, господин Червенкондев, въобще не съм запозната нито с материалите по тази преписка, така, че това, което мога да кажа е, че изключението от прилагането на Закона за обществени поръчки са изчерпателно посочени в него и сред тях няма изрично оказано такова изключение. Но, ако даден възложител твърди, че определен договор попада в изключенията, то е негово задължението да го докаже. Там се посочени в кои случаи не се прилагат процедурите по закона и ако даден договор попада в тях, задължение, пак казвам, е на възложителя, тъй като той най-добре познава параметрите на този договор, условията, изискванията и може да прецени как те се отнасят към закона.
Но доколкото въпросът беше дали има изключение за ядрените централи в Закона за обществените поръчки, изрично такова изключение няма.

Председател Диан Червенкондев: Господин Тагарински, ако обичате.

Господин Марио Тагарински: Тази процедура е започнала като стандартна процедура за обществена поръчка. Трябвало е предварително да се поиска и да се обоснове, защо няма да бъде по закона или по изключенията, които са в закона. Така ли е? Значи, тази процедура е започнала като стандартна процедура за обществена поръчка. Така, че тя трябва да завърши като такава.

Госпожа Галя Манасиева: Значи, понеже тук се говори за много дълъг период от време, в което законът е претърпял промени и аз сега, отговорите могат да имат някакви нюанси, но по принцип, в момента, по действащия закон процедурата по Закона за обществените поръчки завършва с решение за избор на изпълнител. Резултатът от това решение за избор на изпълнител е сключване на договор, след което се смята, че поръчката е възложена и започва изпълнението на договора. Това е най-общият отговор, който мога да дам, защото имало е промени в законодателството.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, госпожо Манасиева. Господин Велков поиска думата.

Господин Любомир Велков: Тъй като тук се споменаха доста неща, имам чувството, че определено объркване може да настане. Значи, първо, ние никога не сме казвали, че не сме завършили процедурата по Закона за обществените поръчки. Процедурата е открита по Закона за обществени поръчки, не от нас, ние просто сме я довършили. В самата процедура, предвидения договор за сключване е разработен по правилата на ФИДИК. Причините, по които е разработен, това други са го предложили. Ние просто довършихме поръчката.
Самата поръчка е обявление с договаряне. При което, по време на договарянето могат да се променят съответни клаузи, да се доуточняват и така нататък в представения проектодоговор. Същото важи и за заглавието на проектодоговора, как точно ще го наречем. И ние завършихме процедурата по ЗОП с подписване на договор, който сме кръстили „Споразумение”. Не случайно по този начин е казано. Нека да довърша, ако обичате. Може ли да довърша?

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте, господин Велков.

Господин Любомир Велков: В Споразумението, тази цена на цялата поръчка – 3 милиарда и така нататък, да не я цитираме, вътре съществува. Просто не знам на вас какви документи са дадени, какво действително сте чели, но вътре това нещо го има. Също така има изричен запис, че офертата, която са подали „Атомстройекспорт” за строителство и въвеждане в експлоатация и така нататък, на два блока по 1 000 мегавата е неразделна част от това Споразумение, тоест, тя е вътре, с всичките договорености, които са постигнати по време на преговорите.
Сега, тук беше цитирано едно изречение, че един запис в Споразумението, че ще продължим преговорите и ако не се договорим, ще минем към подписване на договор с втория кандидат. Това не случайно е сложено. Сега, отговорът, както каза миналия път, господин Петър Димитров, не съм сигурен дали няма да е във вреда на нашата страна, която води арбитраж. Но, ако Вие кажете, ще ви дам отговор, защото това нещо не прави Споразумението, не го прави порочно споразумение, с което не е завършена поръчката.
Действително, много е мислено когато е написано това изречение. И си има много съществени причини.

Председател Диан Червенкондев: Господин Велков, никой не е казал, че това Споразумение или поетите споразумения не са законосъобразни, от гледна точка, не са обвързващи. Те са обвързващи и затова сме ги изпълнявали след споразумение допълнително от шест до четиринадесет. Въпросът е, че си противоречат и не е направена добре процедурата по Закона за обществени поръчки. И Вие казахте не случайно, тя е процедура с договаряне. Договарянето продължава и би следвало да завърши с решението. А решението, господин Велков е от 30 октомври 2006 година. Тоест, Вие ноември месец сте подписали и договор. Какво продължавате да договаряте?

Господин Любомир Велков: Да Ви отговоря ли? Веднага мога да Ви отговоря.

Председател Диан Червенкондев: Кажете.

Господин Любомир Велков: Тя информацията не е секретна.

Господин Рамадан Аталай: Само заради една ехидна усмивка да не влезеш в една друга сфера, където не може да те отърве никой, нито Червенкондев, нито никой.

Господин Любомир Велков: В информацията няма нищо секретно в нея.

Господин Рамадан Аталай: Ами тогава отговаряй.

Господин Любомир Велков: Но, да, добре, отговарям. Значи, миналият път стана дума, че по време на целия процес на строителството на атомната централа има едно трето лице, което е оторизирано да дава задължителни предписания, ако щете, да променя проекта, да дава предписания за промени на конструкция и така нататък. Значи, тогава обаче никой не обърна внимание или просто не казахме, че ние на практика, с подписването на този договор сме в разрешителен режим. Тоест, ние трябва да поискаме едно разрешение от Европейската комисия. При положение, че Европейската комисия не го приеме договора във вида, в който сме го подписали и даде предписание да бъдат направени някакви промени в клаузите или по самата същност на договора, ние по необходимост трябва да проведем допълнителни преговори с изпълнителя и да уточним, така с него как да бъдат посрещнати тези изисквания на Европейската комисия.

Председател Диан Червенкондев: Само, извинявайте, господин Велков. Вие твърдите в момента, че Европейската комисия е разглеждала договора за строителство в неговите клаузи и се е произнесла за неговата перфектност, така ли да го разбирам?

Господин Станислав Иванов: Имаше ли забележки?

Господин Любомир Велков: Не, забележки нямаше, но беше напълно възможно да има. Значи, ние, макар, че смятахме, че сме направили много хубав договор, което отговоря изцяло на Евратом, на изискванията, все пак не бяхме сигурни, че те няма да намерят нищо.

Господин Станислав Иванов: На целия договор, на всички клаузи?

Господин Любомир Велков: Значи, какво точно са разглеждали за десет месеца, не мога да Ви кажа, въпросът е, че бяха изпратени.
Завършвам, само с още едно изречение. И затова фактически беше вкарано това изречение, което освен другото, ни даваше право да прекратим, ако са някакви изисквания, много тежки се предложат, тежки, имам предвид за руската страна, която откаже, това ни даваше право да прекратим договора.

Господин Станислав Иванов: А противоречи ли това на тогава действащия Закон за обществените поръчки?

Председател Диан Червенкондев: Уважаеми господин Велков, аз считам, че съответно Европейската комисия гледа самия проект като технически проект, от гледна точка на неговата сигурност, на неговата технология, от неговото местоположение, но не и кой за каква цена ще го изпълнява. Гледа се кой е изпълнителя като изпълнител.

Господин Станислав Иванов: Може ли аз да кажа нещо?

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте.

Господин Станислав Иванов: Извинявайте, имам съвсем кратък въпрос към госпожа Петкова и след това към господата Велков и Папазян, още един въпрос.
Това, което спомена току що господин Велков, извинявайте, госпожо Петкова, не е ли нарушение на действащия тогава Закон за обществените поръчки да се прекратяват преговорите с един и да се подписва договор с втория? Съвсем кратък отговор, ако обичате.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова, заповядайте.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря. Ще се постарая съвсем кратко да отговоря. Първо, по повод на това, което каза господин Велков. Така у мен възникват два въпроса, чисто професионални. Първо, защо са предприети действия по провеждане на тази обществена поръчка, след като не са били на лице разрешения, необходимите документи, необходимите разрешения от съответните компетентни органи?
И второ, след като в това Споразумение, което господин Велков нарича „Договор за възлагане на обществена поръчка” е предвидена възможност за прекратяване на преговорите с класирания на първо място и пристъпване на преговори с втория в класирането, била ли е уведомена третата страна, на практика, вторият в класирането знаел ли е за тази опция? Те били ли са уведомени? Ако са били уведомени, как са били уведомени, съгласни ли са, имаме ли въобще ние яснота по този въпрос?
Това, което всъщност господин Велков обясни, потвърждава нашата констатация и нашата теза, че всъщност е извършено нарушение на законодателството в областта на обществените поръчки, тъй като законът не допуска такава възможност. Преговорите в една процедура на договаряне с обявление приключват с доклада на комисията и решението, съответно на възложителя и приемането, класирането, съответно на първия и сключването на договор с него.
В случай, че първият откаже да сключи договор, това е моментът, да се пристъпи към сключване на договор с вторият в класирането. Но ние сме извън тази хипотеза.

Господин Станислав Иванов: Трябва да има писмен отказ.

Госпожа Теменужка Петкова: Да, че първият в класирането не е съгласен, възложителят не може всъщност да постигне своята цел, да възложи обществената поръчка и той тогава преминава към сключване на договор с втория.

Господин Станислав Иванов: Благодаря. И вторият въпрос, който е към господата Папазян и Велков. Миналият път не ми отговорихте, извинявайте много, когато имаме процедура, обявена с предмет избор на изпълнител за инженери и на доставка на строителство, за проектиране и изграждане на експлоатация на блокове 1 и 2, как така в Споразумението, което сте подписали в раздел втори съществува текст, в който е записано, че основна цел на Споразумението е да се определи общото разбиране на страните относно процеса на достигане на споразумение и подписване на окончателния договор за изпълнение и доставка. Значи нямаме окончателен договор по силата на това споразумение.
И още по-нататък е казано: „И да възложи на изпълнителя изпълнението на определени части от работите по окончателния договор”. Питам аз, към онзи момент имате ли право, по Закона за обществените поръчки, след като вие не сте приключили определената процедура, да възлагате части от нея? Такова нещо имате ли право да извършите? Да възлагате на избрания, според вас кандидат, да изпълни поръчки, които са от цялата, общата поръчка, която е предмет на договора? Имате ли такова право?

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте, господин Папазян.

Господин Мардик Папазян: Значи аз имам чувството, че миналото заседание не се е провеждало и не сме чели тук становища, не е имало обсъждания и така нататък, защото всичко започва отначалото.
Първо, ние винаги сме твърдели и в наши становища твърдим, че не сме излизали извън рамките на ЗОП и, че процедурата е проведена по изискванията на ЗОП. Никъде не сме казали, че ЗОП не ни върши работа. Вярно, тесни са нейните рамки, но не сме излизали от тези рамки. Друг е въпросът, че договорите са подписани по правилата на ФИДИК. Това са две различни работи.

Господин Станислав Иванов: Извинявайте много.

Господин Мардик Папазян: Моля Ви се, не Ви прекъснах, оставете ме да говоря. Вашите тези ги чувам вече за десети път.
Второ, отново се поставя въпросът споразумението договор ли е? Ами това го дискутирахме миналия път, четохме Закона за задълженията и договорите, където пише, че договор е всяко съглашение, което създава отношения между страните. Сега, може да го кръстите споразумение, съглашение, както искате можете да го кръстите, само че терминологията споразумение, е на базата на правилата на ФИДИК. Казано е кога един договор се кръщава ИПС, кога споразумение, кога контракт и така нататък. Сега, пак от А, Б да се връщаме, едва ли има смисъл.

Господин Станислав Иванов: Благодаря Ви, за отговора. Само под формата на реплика искам да кажа следното и това трябва да го разберат всички, радвам се, че има журналисти с включени камери. Това, което току що разбрах от Вас е, че Вие сте задължили държавата, с подписани от Вас документи, които може да бъдат наречени договори, споразумения и така нататък, за да задължите държавата да извършва плащания на определени дейности, независимо, че те са били част от една обществена поръчка, която не е приключила. С това задължение държавата е направила определени разходи до този момент. Аз поне така разбрах до момента. Но, Вие казвате, че ЗОП сте го спазвали и той не е нарушаван. Защо не подписахте договор за предмета, който е бил по обществената поръчка, а сте подписали договори, задължаващи държавата, без да е приключена тази обществена поръчка? Защо намесвате ФИДИК, което са договорните условия, които могат да залегнат в договора след обществената поръчка? Питам Ви съвсем ясно, къде точно, аз не Ви разбрах, или може би колегите ми също не са Ви разбрали?

Господин Мардик Папазян: Според мен, Вие не сте ме разбрали отначалото до края или нямате желание, не мога да разбера. Или не разбирате, или нямате желание да ме разберете. Отново, казахме, споразумението, което е подписано е от договор. Европейската комисия не е гледала общо проекта, гледала е и проекта. Това във второто писмо го има, но в първото писмо е пратена цялата документация в Еврокомисията. 10 месеца тя е гледала. Не е гледала картинки за атоми, нали? За ядра, разбиване на ядра, не е гледала такива картинки, тя е гледала споразумението.

Господин Доброслав Димитров: Малко повече уважение, ако обичате.

Господин Мардик Папазян: Една цяла делегация от експерти, от експерти на НЕК и на архитект-инженера, отиде в Брюксел, където седяха 10 дена и бяха подробно запознати членовете на комисията, която разглеждаше договора, бяха подробно запознати с това, което не им беше ясно. Така, че те дадоха становище не по нещо ей така ефимерно, а дадоха становище по това, което е подписано, което беше наше задължение.

Председател Диан Червенкондев: Господин Папязан.

Господин Мардик Папазян: Второ. Чакайте сега малко. Не бягам.

Председател Диан Червенкондев: Вижте, Вие в момента заблуждавате всички, че в момента Европейската комисия идва и Ви проверява на Вас процедурата по ЗОП и какъв договор е подписан.

Господин Мардик Папазян: Не процедурата, аз ви казвам за договора. Сега вие изменихте тезата.

Председател Диан Червенкондев: Не, не съм я изменил.

Господин Мардик Папазян: Договор има, преди малко казах ясно. Договор има, само че процедурата не е спазена. Е кое е вярното – има ли договор или няма?

Господин Станислав Иванов: Има задължения към държавата, благодарение на подписаните от Вас споразумения.

Председател Диан Червенкондев: Може ли за малко? Само искам да попитам и господин Овчаров иска думата и аз да го попитам, все пак, господин Овчаров, Вие знаехте ли за всички тези действия от страна на НЕК? Говорим за подписването на договореностите, споразуменията и съответно изпращанията, че се подписва договор по ФИДИК и съответно се изпращат до Европейската комисия за одобряване на договора?

Господин Румен Овчаров: Сега, господин Червенкондев, тъй като ние тук приказваме, но се лишаваме от възможността от време на време да прочитаме някой документ, искам да Ви прочета становището на Комисията на европейските общности от 7 декември 2007 година. Това становище е в съответствие с чл. 43 отнасящо се за инвестиционния проект. Инвестиционния проект за изграждане на атомна електроцентрала.
Така, описание на инвестиционния проект. Т. 7 – Споразумението за изграждане на електроцентрала „Белене” между НЕК и „Атомстройекспорт” беше подписано през ноември 2006 година, като договор за изпълнение под ключ. Това е грешка в превода, господин Иванов и ти се сещаш за това.
Изграждането на електроцентрала се очаква да започне през 2008 година. Планираната дата за пускане еди кога си. По-нататък описание на целия реактор и така нататък.

Председател Диан Червенкондев: А за поръчката къде пише?

Господин Румен Овчаров: За горивото, за финансирането на проекта, за целите на проекта и така нататък, за ядрените отпадъци и всичко останало.
И становище на комисията. Въз основа на оценката, съгласно договора за Евроатом и дискусията с ядрения оператор, комисията възприе становище, че всички аспекти на въпросната инвестиция са в съответствие с целите на Договора за Евроатом. Комисията би искала да подчертае важността на разнообразяване на източниците за доставка, с оглед сигурността на доставянето на ядрено гориво за цялата ядрена промишленост на Европейския съюз. Комисията признава като инициативата като принос за дългосрочна сигурност за доставянето на електроенергия. За комисията – Андрес Пибалс, тогава член на комисията.
Това го прочетох, тъй като си приказваме тук малко ...

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, четохте ли, че комисията е казала нещо по договора, за неговата законосъобразност ....

Господин Станислав Иванов: Извинявайте, господин Червенкондев, но нека да получа отговор на моя въпрос. Аз не получих отговор на моя въпрос.

Председател Диан Червенкондев: Извинявайте, господин Иванов, нека господин Овчаров да се изкаже. Само за момент, изчакайте.

Господин Румен Овчаров: Аз слушах много приказки и тук всички се правите на разсеяни. Госпожо Петкова, подписаното споразумение представлява ли ангажимент на българската държава и трябва ли да се изпълнява? Искам да го чуя от Вас.

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте, госпожо Петкова.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря. Господин Овчаров, ние никога не сме твърдели, че подписаното споразумение не ангажира българската държава. Напротив, доказателство за това са всички последващи действия. Ние твърдим, че не е спазен Законът за обществените поръчки. Нямаме договор за възлагане на обществена поръчка.

Господин Румен Овчаров: А какво имаме?

Госпожа Теменужка Петкова: Имаме едно споразумение.

Господин Румен Овчаров: Което е задължително за държавата и за всички нейни институции.

Госпожа Теменужка Петкова: Сега, господин Овчаров, само ако позволите, за да стане картината съвсем пълна или още по-объркваща, не знам. Аз ще си позволя само да цитирам една част от поканата за заявление за интерес за външен инвеститор, която е от април месец 2007 година. Интересно е ...

Господин Румен Овчаров: Чакайте, чакайте, моля Ви сега.

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Овчаров, важно е.

Председател Диан Червенкондев: Но нека да не сме в диалог. Никой не Ви прекъсваше. Моля Ви се.

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Овчаров, това има връзка точно с отговора на въпроса.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, моля Ви, изслушайте.

Госпожа Теменужка Петкова: Има връзка с отговора на Вашия въпрос, затова го казвам. Та в тази покана за заявление за интерес на външен инвеститор, който е отправена до доста компании е записано следното:
„След открита тръжна процедура НЕК избра „Атомстройекспорт” за главен изпълнител на АЕЦ „Белене”. Понастоящем, към април 2007-ма, „Атомстрй” изпълнява едногодишен договор за извършване на първоначални работи, преди предвиденото подписване на окончателния договор за инженеринг, доставка, изграждане, в края на 2007-ма”
Питам аз тогава, как е могла „Атомстройекспорт”, ако това е договорът за възлагане на обществена поръчка да изпълни своите ангажименти, тъй като реакторите е трябвало да бъдат построения единият 20013-та, 2014-та да влязат в действие. Този едногодишен договор, очевидно тук става въпрос за някакъв едногодишен договор, който няма как да се случат нещата. И затова ние твърдим, че договор за обществена поръчка няма. То не е възложена обществената поръчка в нейния обем и при условията, при които е обявена. И смятам, че това е безспорен факт. Законът е ясен.

Господин Румен Овчаров: Може ли да кажа нещо?

Председател Диан Червенкондев: Да, разбира се. Само искам да Ви кажа, че наистина никога не сме твърдели, че това не са обвързващи Националната електрическа компания ангажименти. Затова, всички тези допълнителни споразумения от 2009 година насам са подписвани в следствие на поетите ангажименти от 2006-та, 2007-ма и 2008-ма година и това, което ние твърдим е, че съответно процедурата и договореностите, които са подписани тогава са в грубо нарушение на Закона за обществените поръчки и представителната власт.

Господин Румен Овчаров: В никакво нарушение на закона не са и искам да Ви прочета какво сте написали Вие на страница 23 от Вашия акт. Под клауза 29/ 179 страните са се споразумели, че срокът на действие на настоящото споразумение е една година от неговата дата на влизане в сила или до датата на влизане в сила на окончателния договор за ИДС. В случай, че страните не успеят да се споразумеят относно условията на окончателния договор и така нататък, механизмът, по който ще става продължаването и всичко това е известно и подписано в самото споразумение. Вие тук се правите, че откривате топлата вода, а че трябвало да има допълнителни договори, допълнителни преговори, да се уточнят още няколко неща и да се довърши работата.
Сега, извинявайте, но ще кажа няколко неща, с които се страхувам, че макар, че аз предупредих и Вас, господин Червенкондев, и част от другите Ви колеги. С този акт и с оспорването на цялото споразумение, на наличие на ангажиментите на българската държава.

Председател Диан Червенкондев: Не сме оспорвали такова нещо, господин Овчаров. Вие в момента за пореден път преиначавате и лъжете. Предното ми изказване беше, че България и всички тези ангажименти, които са ангажирали националната ...

Господин Румен Овчаров: Е с какво се занимаваме тогава?

Председател Диан Червенкондев: В момента с длъжностни лица. Тогава е имало министър на икономиката и енергетиката, който би следвало да знае какво се прави. Това е, ние търсим политическа и наказателна отговорност, господин Овчаров. Това правим.

Господин Румен Овчаров: Не ме плашете, господин Червенкондев, аз съм плашен, плашен. Точно с такива поръчкови изпълнения няма да можете да ме уплашите. Недейте се притеснява за това.

Председател Диан Червенкондев: Ни най-малко не Ви плаша.

Господин Румен Овчаров: Но нека да се върнем на темата, все пак. Аз ще Ви прочета още нещо. В споразумението е написано, макар, че госпожа Петкова не знам, защо тук го премълча, съгласно приложение А, обхватът на дейностите, които се възлагат с това споразумение и това е причината, поради което нейните проверки три пъти не откриват никаква незаконосъобразност на направените разходи. Защото всички разходи са по това, което е възложено със споразумението.
Сега, господин Червенкондев, влизаме в една изключително опасна тема. Значи, първо, Европейската комисия признава, че има договор за изграждане на атомна централа за под ключ.

Председател Диан Червенкондев: Тя е уведомена. Тя е уведомена, господин Овчаров, че имаме сключен такъв договор, а не, че признава.

Господин Румен Овчаров: Така, Европейската комисия признава това.

Господин Иван Иванов: Съвсем друго признава Европейската комисия.

Господин Румен Овчаров: „Атомстройекспорт” също по някаква причина признава това.

Господин Иван Иванов: Е как не, като ще получава пари?

Господин Румен Овчаров: „Шкода” признава това. „Ер Ве Е”, „Е. ОН”, „Електра бел”, „Електресите дьо Франс”, „ЧЕС” и всички останали компании, участвали да бъдат стратегически инвеститор, също признават това. „Би Ен Пипър и Бал” очевидно са също пълни малоумници, защото и те не само признават и това, но се ангажират да търсят пари за изграждането на проекта.

Господин Иван Иванов: Които не намират.

Господин Румен Овчаров: Напротив, намират ги – 250 милиона ги намират и вие успешно, част от тях ...

Господин Иван Иванов: От тези 250 милиона сме платили 100 милиона лихви за пет години. Така ли е – 100 милиона?

Господин Румен Овчаров: Господин Иванов, може ли да завърша? Искам да завърша. Освен това, четирима изпълнителни директори на НЕК след 2009 година, по някакви причини, също приемат, че всичко това е законосъобразно и продължават да го изпълняват.

Председател Диан Червенкондев: Е обвързващо.

Господин Румен Овчаров: Двама министри продължават да го изпълняват. Искам да ви припомня, че 2008 година това споразумение е преподписано. То е преподписано. И тъй като влизаме по същество, от доклада на господин одитора, тук, не искам да влизам в подробности, да ви кажа какво се получава. Според него, незаконни са двете намаления на цената, които „Атомстройекспорт” предлага с двете си писма от началото на месец август, едното за 160 милиона, а другото за 88 милиона. Те, според одитора са неправилни.
Искам да ви кажа още нещо. Според това, което в момента правим, ние на практика проваляме позицията на българската държава на арбитража в Париж и ще ви кажа защо.

Председател Диан Червенкондев: Това го правите Вие, господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: Не, не го правя аз, ето този цирк, който го разигравате тук в момента, опитвайки се чисто поръчково да изкарате виновни хора, които просто са си вършили работата, имам предвид ръководството на НЕК. За какво да са виновни? Те са изпълнявали споразумение, което е подписано в изпълнение на решение на Министерския съвет.

Господин Станислав Иванов: Възлагали са дейности, които са част от основната процедура.

Председател Диан Червенкондев: Господин Иванов, ако обичате.

Господин Румен Овчаров: Ами простичкият въпрос е, защо след като сте го разбрали всичкото това преди четири години не сте го констатирали? А трите ви проверки доказват законосъобразността на всички разходи? И защо на четвъртата година, изведнъж се сещате, че те са незаконни?

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, ще влезем и в самата конкретика. Ако трябва ще закрием заседанието в момента. Тогава да видим какво ще говорите.

Господин Румен Овчаров: Няма смисъл.

Председател Диан Червенкондев: Ами да, няма смисъл, в момента Вие така казвате, че няма смисъл, тогава да видим тези големи инвеститори, които Вие цитирате защо в момента ги няма? И какво са констатирали? И констатирали ли са дали има окончателен договор или не? Не са констатирали такъв.
Заповядайте, господин Тагарински, Вие искахте думата.

Господин Марио Тагарински: Моите поздравления. Господин Овчаров е добър манипулатор и умее да манипулира фактите. Така или иначе никой не оспорва, че има споразумение, което е задължило България и от там идва проблемът. Това споразумение е наистина споразумение. Изпълнителните директори са го подписали, то е одобрено от принципалите, както казахте, няколко последователни министри и няколко последователни директора, изпълнителни директора, но както е казано в Римското право това, което го няма в закона го няма никъде. Единственият инструмент за разходване на публични средства обаче в нашата държава и във всяка друга държава, и по европейското законодателство са така наречените обществените поръчки. И което го няма и не е извършено по процедурите на Закона за обществените поръчки нарушава разходването на тези публични средства.
Тук никой не оспорва, че има споразумение, което е задължило България, това е казано и в писмото на Европейската комисия. Разбира се, тази информация те са я получили от българската страна. И от там дойде проблемът и най-големият проблем е, че се дискредитира ядрената енергетиката и вместо да имаме реактори от 2013 година, ние нямаме нищо, след изхарчени над 300 милиона лева, които освен това са изхарчени не по законите на Република България и по съответните директивите и закони на Европейската комисия. И вие това не можете да го оспорите, каквото и да говорите. И нищо не може да подмени. Ние сме си нарекли договора споразумение. Вие можете да си го наречете както си искате, но Вие сте разходвали, господа директори публични средства, без да имате право да правите това нещо.

Господин Любомир Велков: Това не е вярно.

Господин Марио Тагарински: Това, разбира се е работа на Съда. Аз ви казвам, това е мое лично мнение. И това е законът. И пак ви казвам, което го няма в закона, го няма никъде. Вие оспорвате закона, даже се държите малко, извинявайте, господин Папазян, но малко нагло се държите и поучително. Кое Ви дава право да се държите по този начин? Все пак се намирате пред парламентарна комисия и пред българските граждани. Отнасяйте се с нужното уважение, поне и недейте се опитвате да манипулирате по този елементарен начин фактите. Ние четем всичко и виждаме. Разбира се, това е от компетенциите на Съда, на Прокуратурата и така нататък.
Благодаря за вниманието.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря, господин Тагарински. Господин Иванов искаше думата.

Господин Иван Иванов: Аз имам един кратък коментар, защото убедено искам да заявя, че се спекулира с мнението на Европейската комисия. Европейската комисия тук първо и чета писмото на заместник-генералния директор, което е приложено, именно от господата Велков и Папазян. Първо, казва, след като проучихме тези споразумения. Те самите казват, че не е договор, а е споразумение. И второ, казват, че не са в нарушение на договора Евратом. Тоест, Европейската комисия се произнася само в съответствие с договора Евратом. Това, което каза господин Тагарински. Тук няма нито ред Европейската комисия да коментира спазено ли е националното законодателство в областта на обществените поръчки. Това, по което се произнася Държавната финансова инспекция не е договорът Евратом. Държавната финансова инспекция се произнася, че ръководството на НЕК е нарушило договора за обществените поръчки, който императивно налага изпълнението на една обществена поръчка да започне след подписването на договор. И веднага ви цитирам това, което пише в това споразумение, което някой както си иска така да го нарече, то е само споразумение, че преговорите по договора за инженеринг, доставка и строителство не са приключили. Заявено е в споразумението – не са приключили. И страните желаят да завършат преговорите по този договор в срок от 12 месеца от началната дата на това споразумение.
С други думи, признава се директно с подписите на двете страни, че договор няма. Това е. Договор няма.

Господин Станислав Иванов: Има след това задължение към държавата ...

Председател Диан Червенкондев: Господин Иванов, много Ви моля. Господин Петър Димитров искаше думата. След това, който иска, може да се запише за изказвания или за подаване на въпроси.

Господин Петър Димитров: Госпожо Манасиева, въпросът ми е към Вас. Аз го зададох на госпожа Петкова и тъй като не получих отговор, искам сега да Ви чуя Вас. Моите бегли юридически познания говорят затова, че единственият който е могъл да се намеси е Комисията за защита на конкуренцията. Другият участник е могъл да се жалва, че са нарушение условията за конкуренция при КЗК или самата КЗК да се самосезира по някакъв повод и ако счете, че няма договор по ЗОП да отнесе въпроса към Върховния административен съд. Има ли някакви пълномощия в тази посока Държавната финансова инспекция? Изобщо, каква институция е тя в тази схема, че сега ни заявява, че този договор не отговаря на ЗОП? Кажете ми в Закона за ЗОП какви са задълженията и правомощията на тази инспекция? И защо единственият орган, който е могъл да се намеси не се е намесил? Тъй като ЗОП не е, за да направи български ФИДИК и да се казва, ето договорите трябва да отговарят на такива изисквания. ЗОП защитава конкуренцията, за да има по-ниска цена. Няма нарушение на конкуренцията, няма жалби ...

Господин Станислав Иванов: Няма договор, няма жалби.

Господин Петър Димитров: И от 2005 година КЗК не е казала нищо. Обяснете ми как е по закон, за да го знаем.

Председател Диан Червенкондев: Господин Димитров, за да има жалби ...

Господин Петър Димитров: Господин Червенкондев, ако ще говорим всеки, Вие сте член на комисията, но не сте нейн ръководител.

Председател Диан Червенкондев: Председател съм на комисията, извинявайте, господин Димитров, председател съм на комисията, имам право.

Господин Петър Димитров: Председателят ръководи процедурите, а не дава интерпретации.

Председател Диан Червенкондев: Заседанието се води от председателя.

Господин Петър Димитров: Дайте думата.

Председател Диан Червенкондев: Ще дам думата. Но, господин Димитров, наистина, както и господин Тагарински се изказа, с цел максимално прозрачно и максимално изгодно за българския данъкоплатец да се изразходват публични средства, държавни пари, било то на бюджета, било то на държавните предприятия, е въведен Законът за обществените поръчки. Заради това е естествено, единствено само в обществен интерес. Дали ще има жалба в КЗК или във Върховния административен съд по една процедура, там са заинтересованите страни в конкретната процедура. Кой да е заинтересован? „Шкода”, което естествено е свързано лице с „АС”?

Господин Петър Димитров: Господин Червенкондев, пак Ви напомням, че процедурата е могла да се спре от КЗК, а не от Държавна финансова инспекция. КЗК има правомощия. И задавам въпроса така ли е или не е така?

Председател Диан Червенкондев: Ако се сезира. Ако се сезира по конкретната процедура. Ние съответно трябваше да ги сезираме тогава, или Вие трябваше да ги сезира, който е принципала, да се види дали е законна процедурата. Не само, че не е сезирана, а е била закрита АДФИ и не е работила през периода 2006 – 2009 година, за да може спокойно да се договарят и съгласно устава на НЕК изпълнителните директори да се договорят.

Господин Петър Димитров: Госпожо Петкова, имаше ли я АДФИ през този период или я нямаше?

Председател Диан Червенкондев: Имаше я с една пета или ...

Господин Петър Димитров: Имаше, нали? Кажете го силно, че имаше, за да се чуе.

Председател Диан Червенкондев: Кажете, госпожо Петкова, какво се правили АДФИ тогава?

Разговори между депутатите и гостите в залата при изключени микрофони.

Госпожа Теменужка Петкова: Какво сме написали ние? Че всичко е наред в тези доклади? Аз не смятам така, определено, но може би ще стигнем и до там.
Ако преминем през етапите за дебатите има ли договор или няма, ще стигнем до тези доклади, те също са интересни. Може би, аз съжалявам, господин Димитров, ако одеве не съм отговорила на Вашия въпрос, но Агенцията за държавна финансова инспекция, понеже питате, каква институция е, тя е една от най-старата контролна институция в България, която ...

Господин Петър Димитров: Какви правомощия имате по ЗОП? Не съм питал каква институция е.

Госпожа Теменужка Петкова: Ще стигнем и до там. Така разбрах. Извинявайте, ако не съм разбрала правилно.
Правомощията по ЗОП на Агенцията за държавна финансова инспекция е да осъществява последващ контрол за законосъобразност в областта на обществените поръчки. Това е разписано в Закона за обществените поръчки, Закона за държавната финансова инспекция, като до миналата година, до 2011 година Агенцията за държавна финансова инспекция беше единственият орган, който реализираше административно-наказателна отговорност за нарушенията на този закон. От миналата година, след промените в Закона за Сметната палата и колетите от Сметната палата имат такива правомощия. Но Агенцията за държавна финансова инспекция осъществява последващ контрол за законосъобразност, тоест КЗК е на един много по-предходен етап, така че нека да разделим нещата.
И Комисията за защита на конкуренцията и Агенцията за държавна финансова инспекция са два съвсем различни органа, с различни правомощия, на различни етапи от самата процедура се явяват те. Ние не можем да се появим на етап, когато процедурата върви в момента. Нашата работа и нашия ангажимент е да извършим последващ контрол. След като събитията са се случили.

Господин Петър Димитров: Кой член на ЗОП, бихте ли ми казали, за да го запиша, ви дава тези правомощия?

Госпожа Теменужка Петкова: Да, 123, ще помоля госпожа Манасиева, само последната редакция, да не съм некоректна. 123 от ЗОП.

Господин Петър Димитров: Благодаря Ви.

Госпожа Теменужка Петкова: То е от самото начало, господин Димитров, от 1999 година е съществуването на Закона за възлагане на държавните обществени поръчки.

Председател Диан Червенкондев: Още веднъж, госпожо Петкова да отговорите на господин Димитров, от 12006 – 2009 година, защо не сте направили проверка по проекта АЕЦ „Белене”?

Госпожа Теменужка Петкова: 2006-та година Агенцията за държавна финансова инспекция стана първоприемник на закритата Агенция за държавен вътрешен финансов контрол. Числеността на агенцията беше сведена до минимум, от 1 200 човека останахме 100 човека. Но, остана възможността ние да извършваме финансови инспекции по сигнали, по искания на Прокуратурата, по искания на Министерски съвет, на министъра на финансите, по сигнали на граждани, от физически и от юридически лица, от компетентни органи, от Агенцията по обществени поръчки, от Сметната палата. Това ни бяха инструментите, законовите.
Значи имаме такава възможност да извършваме планов контрол в областта на обществените поръчки, на база оценка на риска, от миналата година, след извършена промяна в Закона за Държавната финансова инспекция. От юли 2011 година. КЗК се появява на един по-предварителен етап и когато има спор между съответните участници в процедурата и тези, които имат интерес от нея. Това е. Няма как ние да предизвикаме такъв спор в КЗК.

Председател Диан Червенкондев: 2006 – 2009 година вие сте нямали сигнал, постъпил в Агенцията, не сте планирали и на са ви възлагали проверка по тези процедури за АЕЦ „Белене”?

Госпожа Теменужка Петкова: Не. За АЕЦ „Белене” не са ни възлагани такива проверки.

Председател Диан Червенкондев: И не е осъществяван такъв контрол. Именно затова не е правена такава проверка. Господин Имамов.

Господин Алиосман Имамов: Аз имам един въпрос, господин председател, всъщност два въпроса. Госпожо Петкова, аз съзрях известно противоречие от това, което преди малко казахте. Вие казахте, че Вашата основна функция е да правите последващ контрол. В случая Вие твърдите, че процедурата не е завършена. За какъв последващ контрол става дума? Това е първият ми въпрос.
Втори въпрос. Вторият ми въпрос е, по онова време, да допуснем, че е сключен договор за изпълнение съгласно ЗОП. Допуска ли нашия Закон за обществените поръчки, след подписването на договоря да се правят различни промени в съответния закон, да се правят промени, с нови договаряния между възложителя и изпълнителя? Благодаря.

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте, госпожо Петкова.

Господин Румен Овчаров: Може ли едно допълнение към този въпрос?

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте, господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: Аз не случай преди малко Ви прочетох трите констатации от три Ваши проверки. Те са точно по Вашите пълномощия. Последващ контрол по изпълнение на обществени поръчки. Вие три пъти сте проверили как се изразходват тези средства, осъществили сте последващ контрол и нито веднъж не сте установили нарушение, от законова гледна точка. Тоест, Вие в тази функция, в която имате последващ контрол не сте констатирали нарушения и се връщате накрая вече, април 2012 година да обследвате цялата обществена поръчка, което вече не е Ваша функция, това не е последващ контрол. Това е контрол, който трябва да се осъществява от Агенцията за обществени поръчки или Комисията по конкуренцията. Малко сте си пообъркали функциите, така в желанието си да изпълните това, което Вие е поръчано.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, ще направя моя коментар, но след отговора на госпожа Петкова. Заповядайте.

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Овчаров, крайно са ми неприятни подобни квалификации. Вие сам знаете, че това не е така и мисля, че всички сме наясно, че не сме се пообъркали ние. Значи, ние сме хора на закона, следваме го много стриктно и знаем какво правим. Ние сме имали много началници през годините, но ние си вършим работата. Това, което пише в закона, ние сме длъжни да следваме това, което пише в закона.
По повод поставените въпроси от господин Имамов. Искам само да отговоря следното. По повод първия въпрос, защо сме влезли, ако правилно разбрах, господин Имамов, ако бъркам, просто ще Ви помоля да ме поправите. Защо сме влезли на проверка, след като твърдим, че сме последващ контрол да гледаме една обществена поръчка, която не е приключила с договор? Нали това беше въпросът? Да, значи, контролът, който ние осъществяваме, както вече казах е последващ. В конкретният случай ни е сезирала Прокуратурата. Има постановление на Прокуратурата, което постановление е на основание чл. 145 от Закона за съдебната власт. Ние сме длъжни да извършим такава проверка.
Преди да отидем на място в обекта, ние няма как да знаем какво се е случило. Процедурата приключила ли е, на какъв етап е, има ли договор, има ли анекси, има ли нарушения? Поради тази причина е и този последващ контрол. Така, че преди ние физически да бъдем там и да проверим документите, няма как да сме наясно има ли договор за обществена поръчка, сключен, изпълнява ли се тя или не.
По повод втория въпрос дали се допуска изменение на вече сключен договор? Нали това е въпросът? Значи, категорично Законът за обществените поръчки, тук до последните редакции, госпожа Манасиева ще ме коригира ако бъркам, не допускаше изменение, не допуска изменение на сключен договор след проведена обществена поръчка, освен в случаите, ако не са налице някои от хипотезите, посочени в закона. Но категорично не допуска законът изменение на сключен договор на условията на сключен договор след обществена поръчка.

Разговори между депутатите и гостите в залата при изключени микрофони.

Председател Диан Червенкондев: Господин Иванов, заповядайте.

Господин Иван Иванов: Уважаеми господин председател, аз имам въпрос към господин Велков и господин Папазян.
Правителството на Симеон Сакскобургготски беше взело решение за изграждане, доизграждане на първи блок с модела Б 320 и изцяло нов втори блок. През 2005 година НЕК взе решение да бъдат изградени два съвсем нови блока и беше избран именно моделът Б 392. Интересува ме, и да бъде, фактически, освободена площадката от цялото оборудване, което дотогава беше закупено от България. Освободена на едни цени, които започнаха от 295 милиона евро, след това на 205 милиона евро и слязоха накрая на 78 или 79 милиона евро, които са получени от НЕК. По чия инициатива и защо, с какви мотиви беше променено първоначалното решение, което беше огласено в 2004 година публично?

Господин Мардик Папазян: Господин Иванов, отново нещо не сте дочели. Решението на правителството не гласи „доизграждане”, а гласи „изграждане на два нови блока на площадката на АЕЦ „Белене””. Така, както е обявена и обществената поръчка. Там не е казано да бъдат руски блокове, да бъдат каквито и да е, казано е в техническите изисквания да бъдат реактори с вода под налягане. ВВР е един от вариантите на реактори под налягане.
Защо беше избран вариантът, съвсем новият, което наложи разрушаването на конструкцията? Ще Ви кажа. Единият вариант беше предложен от чешката страна и това беше действително доизграждане, доизграждане на два блока, като за единия блок се използваше изградените конструкции и доставеното оборудване. Цената в този вариант беше 4 098 000 000 евро. 4 098 000 000. Вариант, това е реактори, които работят на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй” и те работят благодарение на това, че бяха направени реконструкции и модернизации за над половин милиард евро. И това са реактори, които особено след аварията във „Фукушима” едва ли щеше да се намери регулатор, който да лицензира такъв проект. Това са с много ограничени пасивни защити и срок на експлоатация 30 години, забележете. 30 години, каквито са пети и шести блок.
Другият вариант, който ние избрахме беше за изцяло нови блокове, на зелена площадка, под ключ, с ново поколение реактори, проект „Три плюс” и то защо е „Три плюс”, защото пасивните защити, които ги има този проект, ги няма в нито един досега лицензиран проект. И цената, без използване на доставено оборудване, без използване на конструкциите, беше със 100 милиона евро, по-ниска от тази, която предложиха чехите.
Отговорих ли Ви на въпроса?

Господин Иван Иванов: Господин Папазян, аз мисля, че ще намеря и официални изявления от онзи период, които ще покажат, защо всъщност други компании, които бяха проявили интерес се отказаха да участват в конкурса. Как така АЕЦ „Белене” беше, както Вие и сега твърдите печеливш и така нататък, а никоя друга компания освен „Шкода-Алианс” и „Атомстройекспорт” не участваха? Защото изявления на представители на други компании бяха, че заложеното условие, първоначално беше да се използва доставеното оборудване на площадката „Белене”, което след това беше променено.

Господин Мардик Папазян: Господин Иванов, няма такова условие. В тръжната документация има опция – или изграждане на два блока на зелена площадка, два нови блока, или използване на старите конструкции. Това е опция.

Господин Иван Иванов: Това означава, че никой друг не е проявил интерес към АЕЦ „Белене” в света? Нали казахте, че има цяла опашка от кандидати?

Господин Мардик Папазян: Към момента на провеждането на процедурата в света няма лицензиран проект от трето поколение.

Председател Диан Червенкондев: Господин Папазян, аз искам един въпрос да Ви задам. Тъй като, когато започва и се разглеждат тези тръжни процедури, все пак на площадката на АЕЦ „Белене” са направени сериозни инвестиции, съответно имаме готовност един реактор, който по-нататък се продава. Според Вас, чисто експертно,ако бяхме продължили доизграждането на първия реактор, по съществуващата технология, кога той имаше възможност да заработи и какви средства би могло да струва неговото довършване?

Господин Мардик Папазян: Аз мисля, че казах. Значи, неговото довършване щеше да струва със 100 милиона повече отколкото този вариант, който ние избрахме. За да тръгне да работи, трябваше да направим, спрямо това, което те предложиха, над 600 милиона евро допълнителни модернизации, за да разреши Международната атомна агенция да работи това поколение, старо поколение реактори. А за колко време щеше да бъде построено и довършено? Това не е съществен въпрос. Пак щеше да бъде пет – шест години, само че щеше да мине много повече време в лицензиране на проекта, защото в този вид проектът не можеше да бъде лицензиран.

Председател Диан Червенкондев: В момента това оборудване работи, доколкото ми е известно?

Господин Мардик Папазян: Работи. Работи в Русия. Там работят и много други обекти, които другаде извън Русия не могат да работят. Така, че това въобще не е никакъв довод. Никъде в света, никой няма да ви допусне, в момента да заработи, особено след „Фукушима” реакторен проект от второ поколение, без пасивни системи за защита.

Председател Диан Червенкондев: 2004 – 2005 година, когато ние сме имали готовност за реализация на един блок в 80-процентна готовност, „Фукушима” проблемът го нямаше.

Господин Мардик Папазян: Тези 80 % пак са някакъв мит. Това, което е построено там е не повече от 15 % от целия проект. Не повече. 80 % представяте ли си Вие какво значи? 80 % значи да започнат единични изпитания на оборудването. Това значи 80 %.

Председател Диан Червенкондев: Тоест, ние сме имали готовност 10 – 15%?

Господин Мардик Папазян: Естествено.

Господин Станислав Иванов: Извинявайте, а каква е била цената на тези 10 – 15 % така казано, условно. В смисъл, стойността на тези 10 – 15 %? Съвсем условно.

Господин Мардик Папазян: Искате да Ви кажа цифри, които общо-взето са конфиденциални, въпрос на търговска тайна. Но, имайте предвид, че когато оценявахме нашето участие, заедно с „Ер Ве Е” в съвместната компания, всичко това, което беше направено на площадката, включително лицензирания проект е 20 % от стойността на проекта. Тест, ние без един лев, ако не бяхме дали, в „Ер Ве Е” съвместната компания, щяхме да влезем с 20 %.
А самото лицензиране на проекта, защото сега ние прекратихме „Белене” проекта, хубаво, само че оставихме проект, лицензиран за първи път в Европейския съюз, на руснаците, което на нас ни струва 200 милиона.

Господин Станислав Иванов: Извинявайте, понеже във Ваши изказвания, господин Велков и господин Папазян, казвате, че това оборудване, което е изнесено от площадката може да бъде само нарязано на скрап и трябва да сме благодарни за всичко, което е над 2 милиона, което е за скрап, извинявайте, кога сте точен в разсъжденията си – тогава, когато сте го казали, или сега, когато ни го казвате това, защото аз се обърках?

Господин Мардик Папазян: Не знам какво не сте разбрали? Значи, това оборудване, което ние го продадохме на руснаците, то няма пазарна стойност. Ако госпожа Петкова беше се допитала до някакъв експерт, нямаше да се появи този бисер в доклада, че видиш ли, няма пазарна оценка на ядрено и енергийно оборудване. В света няма пазар на ядрено енергийно оборудване. Има пазар на ядрени енергийни проекти. Те се конкурират, но не и ядреното оборудване. Това не е електрическа печка, която от „Илиенци” да си вземете и да викнете един майстор, да Ви я монтира. Значи и най-качественото оборудване вкарано в калпав проект, може да даде плачевни резултати. Така, че пазар за това оборудване няма. Още повече, че ви казах, то е на над 20 години, с изтекли гаранции, разкомпелктовано. Разкомплектовано, защото много от нещата са взети като резервни части за АЕЦ „Козлодуй”, то оборудването е същото като на пети и шести блок. Цената е тази, която можете да добиете. При положение, че новото оборудване, което чехите предлагат е 295 милиона, с все гаранции, ново оборудване, цената, която ние постигнахме – 205 милиона е повече от добра.
И другият вариант, алтернативата, действително е продажба на скрап. Само, че продажба на скрап на такова оборудване, аз не виждам кой ще го купи, тъй като това са изключително тежки съоръжения, тежко оборудване, над 200 тона ...

Господин Станислав Иванов: И според Вас цената е около 20 %?

Председател Диан Червенкондев: Господин Иванов, само за момент. Господин Папазян, ето затова коментираме и затова е тази комисия. Не е въпросът, според Вас, според мен или според господин Овчаров кое е правилно и кое не е правилно, а какво е трябвало да бъде направено според закона.
Затова в момента ние искаме да обсъдим тези въпроси и аспекти, но това, което започнахте с колегите, това е по другия доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция. Така, че в момента, много ви моля, нека да се придържаме по темата. Ако считаме, че в момента по единия доклад сме приключили, макар, че и аз имам доста въпроси във връзка с допълнителните работи и споразуменията, които сте направили по процедурата по Закона за обществените поръчки, особено допълнителните допълнения номер три, което е за допълнителните работи в АЕЦ „Белене”, съответно без провеждането на процедура. И там ще има въпроси.
Но що се отнася за това оборудване, което няма да се интегрира в този проект, мисля да го коментираме на малко по-късен етап или на следващо заседание. Госпожа Петкова искаше реплика. За цената на оборудванията, именно затова ще го коментираме, когато разглеждаме доклада. Кажете, госпожо Петкова, тъй като в момента се засегна тази тема.

Госпожа Теменужка Петкова: Да, благодаря, господин председател. Нямаше да искам думата, ако господин Папазян не беше посочил точно действията на Агенцията за държавна финансова инспекция, като някакъв проблем и като някакво объркване.
Само искам да спомена това, господин Папазян, ако това оборудване няма цена, как тогава архитект-инженерът направи пазарната оценка? Вие сигурно сте запознат с пазарната оценка и знаете ...

Господин Мардик Папазян: Това не е пазарна оценка, а е сравнено с цената на чешкото оборудване.

Госпожа Теменужка Петкова: Напротив, написано е, че това е пазарната оценка на тези активи. Даже вижте какво пише, там архитект-инженерът Ви е посочил определените позиции, на база, на които е направил тази оценка, включително е преценил и това, че това е оборудване на повече от 20 години, направил е паралел с пазарните цени в момента на подобно оборудване. Така, че смятам, че подобни твърдения са абсолютно неоснователни

Господин Мардик Папазян: Значи пак не разбрахте, че няма пазар на такова оборудване. Има пазар на проекти, не на оборудване.

Председател Диан Червенкондев: Добре, ние всъщност какво купуваме от „Атомстройекспорт”, извинявайте?

Господин Мардик Папазян: Проект купуваме.

Председател Диан Червенкондев: Купуваме проект.

Господин Мардик Папазян: Проект купуваме, да. Всяко оборудване се произвежда за съответния проект.

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Папазян, а защо искате тогава разрешение от принципала за продажба на дълготрайни активи, по реда на правилника?

Господин Мардик Папазян: Защото така е по устав и по правилник.

Госпожа Теменужка Петкова: Така е по закон. Не само по устав. Има закони в страната, недейте така.

Председател Диан Червенкондев: Само един въпрос, директен. Господин Папазян и приключваме тази тема, специално за оборудванията, ще я отворя. Вярно ли е, искам директен въпрос или господин Велков, че АЕЦ „Козлодуй” е искал да закупи един цилиндър, ниско налягане, от това оборудване, което няма пазарна стойност, за поне 50 милиона евро и е било необходимо за АЕЦ „Козлодуй” за оборудването? Просто искам да попитам.

Господин Мардик Папазян: Значи, цилиндър ниско налягане не е ядрено оборудване. Това е оборудване от втори контур, което първо не е доставено там, а второ, значи не е в обхвата на този въпрос. Значи, ние продаваме оборудване, комплектовано оборудване първи контур. На „Козлодуй” сме давали, не знам дали сме продавали, но сме давали части от това оборудване. Беше един двигател на главна циркулационна помпа, цялата електроника на полярния екран се дадоха, даде се резервно оборудване от втори контур. Но за такова искане, за цилиндър ниско налягане, просто не знам, не е по наше време, може би.

Господин Любомир Велков: И на мен не ми е известно.

Председател Диан Червенкондев: Тоест, не Ви е известно и не си спомняте да имат такова искане от страна на АЕЦ „Козлодуй”. Кратък въпрос от господин Иванов.

Господин Иван Иванов: Господин Папазян, на предното заседание Вие направихте едно изявление, което дори влезе като заглавие във вестниците, че Законът за обществените поръчки е бил тесен за проекта „Белене” и по тази причина Вие заявихте, че са използвани процедурите по ФИДИК. Бихте ли ми казали къде има процедура във ФИДИК, което налага да не се спази Законът за обществените поръчки?

Господин Мардик Папазян: Значи пак се връщаме назад. Законът за обществените поръчки е спазен. Значи, ако не ни трябваха пари, кредитни пари, ако не ни трябваше инвеститор върнеше, ако имахме лицензиран проект, ние можехме да си подпишем един договор, който е изцяло във формите на ЗОП или даже и контракт можеше да не подпишем, а с това споразумение да вървим, нямаше никакъв проблем. Даже по едно време бяха съгласни те да инвестират целия проект и при това положение нямаше да се стигне до подписване на ИПС контракт.
А ЗОП е тесен в смисъл, както ви казахме, на всеки етап на развитието на този проект, има трета страна, която може да внася промени в конструкции, в системи за безопасност и защита. Това е АЯ. Тоест, във всеки един момент може да настъпят промени в проекта, което ще доведе до променя и на цени и на срокове. Затова договорът не може да бъде по ЗОП, а може да бъде по ФИДИК. А формите на ФИДИК са отворени договори. В тях основното, което е, че има процедури за промени. И този договор по ФИДИК, ИПС контрактът, който трябваше да се подпише, много малко се различава от това, което е подписано в момента. Единственото, което се добавя са процедурите за промени. И, естествено условията, които трябваше да бъдат изпълнение. Тези три условия, за които говорим.

Господин Иван Иванов: Господин Папазян, Вие току що казахте, че всъщност договорът не е по ЗОП, а е по ФИДИК.

Господин Мардик Папазян: Точно така е. Не сме твърдели нищо друго.

Господин Иван Иванов: Сега ще Ви прочета, какво пише в документите на ФИДИК. ФИДИК се прилага след избора на изпълнителя на даден проект, на база местното законодателство. Значи, Вие не сте спазили Закона за обществените поръчки, защото казвате, че не е по ЗОП, а е по ФИДИК, а ФИДИК ви казва, че можете да го приложите само ако сте спазили местното законодателство.

Господин Мардик Папазян: Точно това е направено, господин Иванов. Проведена е процедура по ЗОП, изцяло съгласно изискванията на ЗОП, а договорите са подписани по изискванията на ФИДИК. Точно това е направено, което го четете.

Господин Иван Иванов: Господин Папазян, за всеки, занимаващ се с бизнес в България е известно, че съгласно Закона за обществените поръчки се стъпва към изпълнение само след подписан окончателен договор. Разберете го това. Вие не знам кого убеждавате, но никой тук в тази зала не може да повярва на Вашето твърдение, че Вие сте завършили процедурата по ЗОП. По ЗОП процедурата не е завършена. И мога да Ви прочета директно и членове от Закона за обществените поръчки, които Ви задължават преди да започнете да разходвате пари за отделно оборудване или за обособени части по проекта, преди това да сте завършили с окончателния договор.

Господин Мардик Папазян: Значи по ЗОП няма понятие „окончателен договор”, извинявайте, господин Иванов. С бизнес се занимавам от 40 години, едва ли Вие за бизнес можете да ми говорите на мен.

Господин Иван Иванов: Вие казахте, че не по ЗОП се подписва договорът, а по ФИДИК и аз Ви прочетох, че ФИДИК изисква първо да спазите ЗОП.

Господин Мардик Папазян: Естествено, нали досега това говорим? Процедурата за избор на изпълнител е проведена по ЗОП, а договорите са подписани по ФИДИК. Какво неясно има, аз не мога да разбера?

Председател Диан Червенкондев: Господин Папазян, значи, извинявайте, нека една хипотеза да разиграем, съгласно това, което се е случило. В момента Вие подписвате едно споразумение, в което се задължавате в 12-месечен срок да довършите преговорите. Ако бъркам някъде ме прекъснете, като в момента, в който Вие подписвате това споразумение си запазвате правото, ако възложителят прецени или не се довърши договореността с изпълнителя във връзка с ескалацията, Вие да прекратите договора. Но същевременно, в това споразумение Вие превеждате един много сериозен аванс, аванс, реален, финансов на изпълнителя. Така ли е? Ако в случая след 6, 8, 10 месеца, след като Вие сте превели този аванс, не сте договорили, както и в случая твърдя, че не сте договори изцяло процента на оскъпяване или ескалационната формула, какво би се случило с тези средства, които ние сме превели авансово?

Господин Мардик Папазян: Значи пак се връщаме в началото. Това, което пише за една година, то е обемът, който се изпълнява в първата година на изпълнението на споразумението. Споразумението може да се удължава по срок, както е направено многократно. То в момента даже още е валидно споразумението. Някои си мисли, че е прекратено, но не е прекратено. То е валидно и продължава да си действа. С допълнителните споразумения се продължава срока на действие на споразумението. Това, което е описано е за първата година на работа по споразумението. Това са 192 милиона евро, което е стойността на проекта.

Председател Диан Червенкондев: Колко, евро, извинявайте, не Ви разбрах?

Господин Мардик Папазян: 192 мисля, че беше. Това е стойността на проекта. С това се създават условия за пристъпване към лицензиране и изпълнение на първото условие за сключване на ИПС контракта. Какво неясно има, аз не мога да разбера?

Председател Диан Червенкондев: Ето, аз Ви дадох хипотезата. Вие в същото споразумение си запазвате правото да прекратите този договор, ако не се договори ескалационната формула, така ли е?

Господин Мардик Папазян: Значи, за ескалационната формула миналия път много подробно говорихме, показвахме и писма от „Атомстройекспорт”, показвах ви и тръжни условия, че единственото, което се договаря е по какъв стандартизационен индекс ще се прави индексациите. Формулите са тези, които са приложени в офертата.

Господин Станислав Иванов: Условията са неясни, иначе формулите са ясни.

Господин Мардик Папазян: Индексът е написан в споразумението Евростат. Формулите са написани във формулата, която е написана в офертата и тя е приложение към споразумението.

Господин Станислав Иванов: Вие сте направили допълнителни споразумения, поне аз така разбрах, към договора за обществена поръчка, така ли е?

Председател Диан Червенкондев: Само ми отговорете, господин Папазян, индексът е уговорен, всичко е кристално чисто и ясно, така ли да го разбирам?

Господин Мардик Папазян: Точно така.

Председател Диан Червенкондев: Значи освен нас, мисля, че и „Ер Ве Е” не ви е разбрал и останалите инвеститори, но ще стигнем и до там. Господин Овчаров искаше думата, заповядайте.

Господин Румен Овчаров: Благодаря, господин председател. Аз исках само да кажа няколко думи по въпроса за поръчката как е възложена и защо е избран този инвеститор с реакторите плюс?
Първо, през 2005 и 2006 година в световен мащаб има само два реактора от трето плюс поколение. Това е руският проект, с реактор В 466 и френският проект ИПР, който е с 1 600 мегавата мощност, и който се изграждаше по него време вече във Финландия. И ще продължи да се изгражда още известно време.
Та го казвам това, защото не беше възможно да бъде направена, как да кажа, някаква обратна стъпка. Комисията по някакви си причини, да предпочете реактор от по-старо поколение, с по-ниска комплексна оценка, защото разликата в оценките е почти 200 точки, и на по-висока цена. Такова нещо просто нямаше как да се случи. И ако тогава колегите бяха предложили такъв вариант, сигурно сега тук щеше да става такава разправия как може да избирате реактори, проектирани през 60-те и 70-те години на миналия век? На какво обричате България и за какви престъпници става дума?
Така, че аз искам само да Ви обясня, тъй като господин Иванов зададе един въпрос, защо беше избран този тип реактор? И че не е имало никакви манипулации при възлагането на обществената поръчка.

Господин Иван Иванов: Защо е избран този изпълнител?

Господин Румен Овчаров: Защото друг не е предлагал, пак повтарям, реактор от трето плюс поколение. Сега ще го кажа, защото съм го казал и публично. Да, трето плюс. Ако искаш да прочетеш кое поколение е, вземи материалите на международната агенция, там е написано кое поколение е реактора.

Председател Диан Червенкондев: Не спорим в момента за това.

Господин Румен Овчаров: Просто го изяснявам този въпрос, защото тук едва ли не ще останем с впечатление, че там е имало един реактор на 80 % готов, който дошли там тези и го изпонарязали и го изхвърлили. Няма такъв филм. Има оборудване, обаче отново повтарям, оборудване, което и в момента част от него стои на площадката. Аз съжалявам, че го няма господин Михаил Андонов.

Председател Диан Червенкондев: Ще стигнем и до там, господин Овчаров, защо стои на площадката, господин Овчаров? И това е голямо нарушение.

Господин Румен Овчаров: Освен това, което би трябвало да е изнесено, има и друго, което си стои на площадката и ви предлагам, тъй като очевидно сте големи търговци, ви предлагам да вземете да го продадете някъде, да видим за колко ще го продадете.

Председател Диан Червенкондев: Аз мисля, че е било вече продадено. Ние втори път ли да го продадем?

Господин Румен Овчаров: Има едно, което не е продадено.

Председател Диан Червенкондев: Което не е взето, може би?

Господин Румен Овчаров: Да, което не е взето.

Председател Диан Червенкондев: А, защо не е взето?

Господин Румен Овчаров: Това ще го кажете и Вие.

Председател Диан Червенкондев: Имаме много неща, които да кажем. Господин Червенкондев, нека да завърша, защото ми задавате въпроси, които са, казвам, че освен това, което не е взето, има и друго, което е оставено, което и руснаците не го искат. Него може да си го продадете на пазара за ядрено оборудване, да видим каква цената ще вземете – Вие, госпожа Петкова и не знам там още кои други специалисти.
Вторият въпрос, госпожо Петкова. Няма как да обявите, че „Парсънс” не е лицензиран оценител на ядрено оборудване и после през цялото време да стъпвате на неговата оценка. Или не е лицензиран и не му признавате оценката, или просто не я цитирате повече. И просто не го признавате. Защото и така и така не става.
Значи, колеги, пак ви повтарям, казах го и преди малко. Дискутираме едно нещо, което е абсолютно извън контекста на работата на Държавната финансова инспекция. Тя контролира и осъществява последващ контрол върху изразходване на средствата по обществени поръчки. Тя не контролира законосъобразност или незаконосъобразност на обществени поръчки. Повтарям, в три проверки тази инспекция не е констатирала незаконосъобразност на направените разходи по тази поръчка. И изведнъж, четири години по-късно, по поръчение на някой си, тя изведнъж прави едни грандиозни констатации. Тези констатации в момента провалят позицията на България на арбитража в Париж. И го казвам с цялата сериозност на това, което говоря.
Не искам повече да влизам в подробности. Ако в някой момент закриете заседанието, ще ви кажа и защо го проваляте.

Председател Диан Червенкондев: Най-лесното е да го закрием, господин Овчаров и ще го закрием и ще представим и в момента ще обсъдим конкретните договори и това, което казва господин Папазян, да видим къде точно е уточнено, самия индекс, как се изчислява, защо не е бил разбран от „Ер Ве Е” и от останалите, от „Атомстрйкспорт”, за що не е сключен договорът? Ще го закрием и ще го изкоментираме.
Но, аз бих искал, колеги, съответно да се върнем към този доклад, а не тези три или четири, по този доклад и съответно да покоментираме за сключеното допълнение номер три. Господин Димитров.

Господин Петър Димитров: Госпожо Петкова, тъй като преди малко ни казахте, че имате функции на последващ контрол, чета Ви Вашите задължения по чл. 123 от закона. Контролът по изпълнението на този закон се осъществява от Сметната палата и от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция. Значи, тук не пише „последващ контрол”. Вие контролирате изпълнението на закона. Така пише в закона.
Заповедите за извършване на проверка от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция се издават от директора на агенцията или от упълномощено от него длъжностно лице. Тук не си говорим за сигнали, не знам какво си.

Разговори между депутатите и гостите в залата при изключени микрофони.

Господин Петър Димитров: Значи крясъците са много силен аргумент, това е действащият закон.

Господин Станислав Иванов: Това е нахалство от Ваша страна.

Господин Петър Димитров: Това е действащият закон през 2006 година, чета ви от него, а не този, който действа в момента. И там пише, чл. 127 – При установяване на нарушение по този закон се съставят, от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит, но не по-късно от 3 години от извършването на нарушението.
Така, че госпожо Петкова, първо ако там има нарушение, нали разбирате, че Вие не сте си свършили работата? Тук не пише, че някой е трябвало да Ви сезира. Вие не сте си свършили работата.
Второ, тук има давностен срок. Какво правим днес, когато тези три години са минали много отдавна? Какво правим? Защо ровим тези скелети? Какво обслужваме с това ровене?

Председател Диан Червенкондев: Тоест, да не ровим, така ли господин Димитров, защото е минал давностния срок?

Господин Петър Димитров: Ровете, ровете.

Господин Иван Иванов: Комисията на Народното събрание няма давностен срок, господин Димитров, тук сме комисия към Народното събрание.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова, заповядайте.

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Димитров, освен Законът за обществените поръчки, трябва да погледнем и Законът за държавната финансова инспекция, тъй като и съответно и Законът за Сметната палата. Те са специалните закони.
В Законът за обществените поръчки е този текст, който Вие прочетохте, той наистина е факт от самото създаване на този закон. Казах, че първият закон беше приет още 1999 година. От този момент нататък органите на Агенцията за държавна финансова инспекция не са спирали да бъдат контролен орган по този закон. Но, тези наши правомощия ние можем да ги осъществим единствено и само в рамките на финансова инспекция, която се възлага и извършва по реда на Закона за държавната финансова инспекция. Така, че това, което прочетохте е точно така, но трябва да гледаме малко по-обширно на нещата, тъй като те не се свеждат само до тази разпоредба. Тя урежда конкретно, по смисъла на този закон кои са контролните органи, които осъществяват този контрол. А като отворим Законът за държавната финансова инспекция, там е разписан редът как фактически се случва това.
Що се отнася до 3-годишната давност, която Вие прочетохте, да, това наистина е така. И ние в доклада сме записали, че по отношение на нарушението, което сме констатирали по отношение на непроведената обществена поръчка по допълнение номер три, не сме съставили акт за установяване на административно нарушение, тъй като е изтекъл 3-годишния давностен период за образуване на административно-наказателно производство.
Благодаря.

Председател Диан Червенкондев: Избирателно се тълкуват законите. Госпожо Петкова, аз искам в края на това заседание да попитам и за това прословуто споразумение номер три. Това е именно за допълнителните дейности, които трябва да бъдат по разчистване на площадката, които са сключени договори за 109 милиона евро, без това да е в обхвата на процедурата, която е проведена, а се прави като допълнение номер три, вече по тази процедура.
В началото на днешното заседание господин Велков и мисля, че и господин Папазян потвърдиха, че това не е обхвата на договора и съответно не би следвало да се счита, че този изпълнител, според мен, трябва да извърши тези дейности за 109 милиона евро, без да бъде проведена нова обществена поръчка. Особено, когато говорим за строително монтажни и разрушителни, най-вече дейности по площадката.
Така. И пак бих искал да попитам, това следва ли да се счита, или има ли го разписано в Закона за обществените поръчки като изключение от неговия обхват? Следва ли сума, която не е договорена за 109 милиона евро, едно държавно предприятие или една държавна фирма да осъществи и да сключи такъв договор, такова споразумение, договореност или както искате, така го наречете, за сумата от 109 милиона евро, с конкретен изпълнител, без състезателна процедура?
Това са ми въпросите, които бих искал да бъдат отговорени от госпожа Петкова, госпожа Манасиева и съответно, пак бих искал да попитам, макар, че слушах много внимателно, при мен е стенограмата от предното заседание, господин Папазян. Така, че все пак, още веднъж да обясните на колегите за 109 милиона евро, дейности, които не са минали по процедура.
И освен това, още един въпрос. Били ли сте уведомени от „Атомстройекспорт”, че тази процедура и по този начин извършени дейностите, не са във вашата първоначална договореност и не са ли Ви препоръчали, че следва това да бъде направено от български фирми по Закона за обществените поръчки?

Господин Мардик Папазян: Да отговоря, или госпожа Петкова ще отговаря първа?

Председател Диан Червенкондев: Кажете, господин Папазян.

Господин Петър Димитров: Нека и аз да си задам въпросите, за да отговарят заедно. Значи, към госпожа Петкова ми е въпросът. Госпожо Петкова, правим процедура по ЗОП, печели някоя фирма, фирма „Х” с една символична цена. Какво става с отговорността по проекта на изпълнителя „Атомстройекспорт”? Значи, тя нарушава ли се или се запазва? Значи, влизат наши фирми, опоскват всичко, в това число и други части на площадката. Кой носи отговорността за това, което се случва? Как си го представяте Вие? Ако разрушаването, примерно там има график за изграждането на АЕЦ „Белене”. Ако това разрушаване не се впише в този график, а продължи по-дълго време, кой носи отговорността за нарушаването на този график? Какво е Вашето мнение? Ако при разрушаването се увреди площадката непоправимо и „Атомстройекспорт” заяви, че той не носи отговорността за това, което се е получило и как го виждате? Как ще се реализира?

Разговори между депутатите и гостите в залата при изключени микрофони.

Председател Диан Червенкондев: По ред. Следва ли той и съответно тази процедура, в обхвата ли е на Закона за обществените поръчки? И ако е в обхвата, следва ли да бъде извършена такава процедура? Не започвам с хипотези, ако видите ли дойде съответно цунами или пък някакво земетресение и така нататък или някой на някому навреди и съответно ако е било в обхвата на Закона за обществените поръчки, следвало ли е да бъде реализирана такава поръчка?
А що се отнася до тълкуване и целесъобразност, това мисля, че не сте нито Вие органът, нито пък изпълнителните директори. Господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: Моят въпрос е в същата посока. Задачата, преди да се разруши е да се оцени коя част от конструкциите може да бъде използвана при новия вече проект В 466. Кой, според Вас, освен главният изпълнител, респективно, главният проектант може да направи тази оценка? И съответно да направи процедурите и разрушаването след това, така че да не се увреди и унищожи площадката и тя да може да бъде използвана за бъдещата реализация на проекта?

Председател Диан Червенкондев: Само като реплика, господин Овчаров. Единствено само изпълнителят ли може да оцени какво ще се направи и какво остава? Прекалено много вярвате на изпълнителя, според мен и съответно ...

Господин Румен Овчаров: Господин Червенкондев, става дума за ядрена енергетика и ядрена безопасност, не става дума за вярване.

Председател Диан Червенкондев: Няма само един изпълнител. Има независими, лицензирани оценители.

Господин Иван Иванов: Още не е подписан договор. И към момента даже няма подписан такъв.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова, заповядайте.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря. Много сериозни въпроси, не знам дали ще мога да отговоря компетентно на всички от тях, защото те са как да кажа, много тясно профилирани и професионални. Но аз не мога да разсъждавам в рамките на някакви хипотези, тъй като представлявам институция, която работи и съблюдава спазването на законите. Мога да разсъждавам единствено и само в рамките на закона. И това, което мога със сигурност да кажа е, че законодателят е предвидил в кои случаи възложителят на обществена поръчка следва да възлага такава – когато са налице обект, субект и стойност на такава обществена поръчка, налице е възложител. За него възниква задължението той да прилага Закона за обществените поръчки.
В този конкретен случай, тъй като става въпрос, на лице е обект на обществена поръчка, строително ремонтни работи, разрушаване, като стойност, говорим за стойност от 109 милиона евро, това са някъде около 200 милиона лева, на лице са всички хипотези – обект, субект и стойност. Тоест, възниква задължение за възложителя да проведе обществена поръчка. Още повече, че в това допълнение номер три изрично е посочено, че тези дейности и в офертата на „Атомстройекспорт”, между другото също е посочено, че дейностите по разрушаване, сумите по разрушаване не са включени по никакъв начин в тази цена, а пък още по-малко в цената от споразумението от 29 ноември 2006 година, която включва 193 милиона. Тоест, тук говорим за една качествено нова ситуация пред, която е бил изправен възложителят, в случая НЕК. И е следвало да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка.
Аз не знам как всъщност, дали „Атомстрнойекспорт” сам е извършил тези дейности по разрушаване на съществуващите сгради или са станали чрез подизпълнители? В момента извършваме такава инспекция, надявам се да получим отговор на този въпрос. Но, мисля, че нещата са се случили с подизпълнители. Така, че вероятно има и други потенциални изпълнители, които възложителят би могъл да избере ако беше провел една обществена поръчка. Но тук големият въпрос е по-скоро как се стигна до цената от 109 милиона евро? Как всъщност стана ясно, че точно толкова е цената на тези дейности, които следва да бъдат извършени.

Председател Диан Червенкондев: Това е добър въпрос към господин Велков и господин Папазян, точно как се определи тази цена? Има ли някакъв независим изпълнител? Количествата дали са определени с единични стойности? Какъв е отчетът? И един такъв въпрос, страничен – има ли решение на Съвета на директорите за тази сума, която се задължава Националната електрическа компания?

Господин Мардик Папазян: Отзад напред ще започна. Решение на Националната електрическа компания няма, защото не е необходимо такова. Съгласно регистрацията на дружеството, двамата изпълнителни директори са в правото си да подписват, само заедно, договори, които са на стойност над 200 хиляди лева. Още повече, че този обем работи, за които става въпрос е записан в споразумението, договорът, съглашението, както искате го кръщавайте, значи аз ще казвам споразумението. Този обем работи е подробно описан в споразумението. И е казано, че това е задължение на „Атомстройекспорт” и не може да бъде на друг това задължение. И ще се обоснова защо.
Значи, първо казахме, с „Атомстройекспорт” е подписан договор за изпълнение под ключ. Който не го е разбрал, Европейската комисия го е казала, че това е договор под ключ. Значи, какво значи под ключ? Със сключването на този договор под ключ, на площадката имат достъп „Атомстрйекспорт”, тоест изпълнителят на договора, НЕК и Агенцията за ядрено регулиране. Никой друг. Задълженията на НЕК са да осигури физическата охрана на периметъра, да осигури ток, вода и път до площадката и нищо повече. От там нататък цялата отговорност е на „Атомстройекспорт”.
Защо „Атомстройекспорт” може да изпълни само той тези работи? Първа, казахме, сключен е договор под ключ, така че никой друг не носи отговорност за площадката. Второ, чисто технологично. Значи, това, което е изградено е по проект на „Атомстрйекспорт”. Това, което е направено като разрушаване, разрушаване е силно казано, защото това не е къща, която идва багер и я разрушава. Може би не знаете и затова се и говори и за гьола. Не сте ли си задавали въпроса, защо водата стои в този гьол? Ами защото отдолу има над 30 метра дебела, антисеизмична плоча. Всичкото това, което е изградено е върху антисеизмичната плоча. Тя се стори горе-долу за две години и достига зрялост за десет години.
Значи, всякакви некомпетентни действия могат да нарушат структурата на тази плоча и да компрометират това, което вече е направено. Технологията за разрушаването е на „Атомстрйекспорт”. Това са специални машини с диамантени въжета и така нататък, тоест нещо, което те могат да го направят и те да носят отговорността.
Защо е 109 милиона? Ами, направени са количествено-стойностни сметки. Към това споразумение три има приложения, които са за всяка една конструкция по отделно е дадена единична цена, колко е обемът на работите, които трябва да се извършват. Ако са метални конструкции, колко тона метални конструкции се режат, ако е бетонна конструкция, има и колко кубически метра е бетонната конструкция, която се разрешава. Имайте предвид, че това не е бетон обикновен. Това е тежък бетон, вътре с чугунени отливки, чугунени парчета има. Така, че всичко това е подробно описано и в края на краищата нали затова сме назначили консултант, за да ги прави всичките тези разчети. От там идват 109-те милиона. Много подробна спецификация има за обемите работи за всяка една конструкция, която я има там.

Председател Диан Червенкондев: Единични цени има ли?

Господин Мардик Папазян: Има единични цени.

Председател Диан Червенкондев: Има единични цени. Тези единични цени, не знам как са съпоставени с нещо, или прост каквото е дадено?

Господин Мардик Папазян: То няма с какво да се съпоставят. Колко пъти в Българя са разрушавани ядрени конструкции, строителни?

Председател Диан Червенкондев: Тоест, каквото е предложено, това е прието? И още един въпрос. Все пак, какви фирми работиха по разрушаването? Те са били във ваше време.

Господин Мардик Папазян: Фирмите са си избрани от „Атомстройекспорт” с някаква процедура, която на нас не ни е ясна. Български фирми са. Български подизпълнители и с това те си изпълняват договорката 30 % от обема, който се изпълнява на площадката да бъде изпълнен от български фирми.

Председател Диан Червенкондев: Госпожа Петкова ако има бележки? След това ще Ви дам думата, господин Иванов.

Госпожа Теменужка Петкова: Това, което чух от господин Папазян, да, всъщност неговият отговор потвърждава нашата правота, че всъщност и други фирми са могли да извършат тези дейности. Очевидно тези дейности са извършени от подизпълнители, от фирми, които ...

Господин Мардик Папазян: Извършени са от български фирми, само, че под надзора и по проект на „Атомстройекспорт” и с тяхна технология.

Председател Диан Червенкондев: Господин Станислав Иванов искаше, но господин Велков ако иска да допълни нещо, първо на него ще дам думата.

Господин Любомир Велков: Само да допълня. Понеже става дума за обема работи, той е предвиден в клауза 22 от споразумението, което е подписано на 29 ноември. Там изрично е описано, че тези дейности ще ги извърши изпълнителят и след като бъде разработен техническият проект, ще ги извърши така, че това да се впише в общия график за строителството и да не наруши процеса на лицензиране на площадката. Така, че това нещо е предвидено като обем в споразумението, което е подписано в резултат на процедурата по ЗОП.

Председател Диан Червенкондев: А като стойност, прощавайте?

Господин Любомир Велков: Като стойност не е предвидено, защото нямаше как, няма как да бъде предвидено на този етап, тъй като трябва да се влезе от страна на главния изпълнител, на проектанта, да се огледат тези структури, тези съображения, да се види дали могат, първо каква част могат да се включат към проекта. И второ, чисто физически дали има проблеми с остаряване и така нататък.

Председател Диан Червенкондев: Господин Велков, Вие сте поели ангажимент над 4 милиарда евро. Ето, Вие в момента сте заангажирали Националната електрическа компания със сума повече, която в момента сте били упълномощен, от приципала и от Съвета на директорите. Така ли е?

Господин Любомир Велков: Не Ви разбрах, извинявайте.

Председател Диан Червенкондев: Защо в момента в споразумението от 29 ноември 2006 година Вие поемате ангажимент НЕК да възложи това изпълнение на „Атомстройекспорт” и това не е включено в първоначалната процедура по ЗОП. Вие надхвърляте тези 4 милиарда евро.

Господин Любомир Велков: Може би нещо и аз не разбирам. Пак казвам, ние сме завършили процедурата с подписване на споразумението, в което споразумение има клауза, в която е предвидено, че този обем работи ще бъдат извършени от главния изпълнител.

Председател Диан Червенкондев: И ако всичко това се приключи успешно, колко щеше да е стойността с така наречената „спод цена”? Щеше ли да е над 4 милиарда евро по подписаните ангажименти от страна на НЕК?

Господин Любомир Велков: Това е друго.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, поемане на ангажименти е едно и компетенции. Поемането на ангажименти е до определено разрешение. Има си строга последователност – Съветът на директорите прави предложение до принципала или пък Министерски съвет одобрява. И тук говорим за до 3 997 000 000. С подписаната клауза ние надхвърляме 4 милиарда. Касае компетенциите на касаещите НЕК, това означава, господин Овчаров. В момента това е нарушено и то се доказва категорично.

Господин Мардик Папазян: Абсолютно не сте прав, господин Червенкондев. Нашите компетенции се определят от устава. Значи, там е казано, че всеки договор, който е над 200 000 лева, се подписва само заедно. Всеки договор.

Председател Диан Червенкондев: Ако плащаме, господин Папазян.

Господин Мардик Папазян: Всеки договор над 200 000 лева се подписва само заедно. Така, че компетенциите не са нарушени. Значи, може би не правите разлики между компетенции, закононарушения и така нататък.

Председател Диан Червенкондев: Аз не мога да разбера в такъв случай какъв е бил Съветът на директорите и съответно принципалът, щом двама човека в държавата са решавали въпроси и са разрешавали за милиони и милиарди лева и евро договори.
Искам да ви прочета малко нещо от вашия устав, съответно какво се пише. Дава разрешение, това е общо събрание, дава разрешение за разпоредителни сделки с дълготрайни активи, в това число придобиване на разпореждане с недвижими имоти или с вещи права върху тях за наем за недвижими имоти, с балансова стойност, която надхвърля пет на сто от общата балансова стойност на дълготрайните активи. Колко е бил капитала, съответно активите?
Разпоредителните действия са също и унищожаване.

Господин Любомир Велков: Чакайте, това не са активи. Това е незавършено строителство, има огромна разлика. Значи, активите, това оборудването, за което е другият доклад на Финансвата инспекция, за което има процедура, която се следва. Значи, по отношение на незавършило строителство, то няма нищо общо с активите.

Господин Мардик Папазян: То става актив едва тогава, когато има разрешение за ползване или акт 16.

Председател Диан Червенкондев: Господин Папазян, искам да Ви попитам конкретно. Наистина ли само вие двамата, във вашите компетенции, съгласно устава решихте да се сключи по този начин споразумението и тези 109 милиона евро допълнително?

Господин Мардик Папазян: Защо казвате „Само вие”? Значи, ние не сме само ние. Зад нас има предприятие АЕЦ „Белене”, зад нас има консултант – „Парсънс”, даже има двама – има финансов, има и технически консултант. Така, че не сме само ние двамата, извинявайте.

Председател Диан Червенкондев: Госпожа Петкова, има думата. Уважаеми колеги, само да ви предупредя, заседанието приключва след пет минути и ще продължим на следващо заседание.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря, господин председател. Само искам да вметна нещо по повод на това, което каза господин Велков, че незавършеното строителство не е актив. Значи, не знам, господин Велков, може би сте инженер и по тази причина не правите тази разлика, но в баланса на едно дружество има активи, пасиви и основен капитал. Това незавършено строителство, определено, категорично твърдя, че стои в активите на всяко едно търговско дружество. То не е пасив, нито е капитал, така че много моля да сме ясни по тази тема.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря. Господин Иванов.

Господин Иван Иванов: Обръщам се към господин Велков и към господин Папазян. Аз прегледах документацията, която ни е предоставена от НЕК и всъщност не е имало никакви преговори по тази цена от 109 милиона евро. Просто това е цената, която дава „Атомстройекспорт”, която по никакъв начин не е оспорена от НЕК. Нещо повече, Вие се позовавате единствено на архитект инженера, който е следял това. Защо българската страна не поиска от един лицензиран оценител да направи оценка върху тези активи, които подлежат на разрушаване и съответно да използвате неговата реферирана цена за водене на преговори за намаляване на тази цена, която „Атомстроекспорт” директно е предложила и вие директно сте я приели.

Господин Мардик Папазян: Господин Иванов, ние не сме продавали тези конструкции, за да искаме оценител да ги оценява. Когато някой реши да ги продава, тогава се иска оценител.

Господин Иван Иванов: Значи да сме благодарни, че „Атомстройекспорт” не е поискал 150 милиона, така ли?

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, господин Папазян.

Господин Мардик Папазян: Не знам как съдите, че не са водени преговори. Има ли подписан, парафиран договор? Има ли парафиран договор с по една педя подписи?

Господин Иван Иванов: Тези 109 милиона вие сте приели безпрекословно.

Господин Мардик Папазян: Това е Ваше безпочвено твърдение. Нищо друго.

Председател Диан Червенкондев: Аз не виждам доказателство и в противното.

Господин Иван Иванов: Има такъв топ ваши документи. Никъде във ваши документ не съм прочел, че вие искате промяна на тази цена, която е предложена от Русия. Приели сте я така.

Господин Мардик Папазян: Това е Ваше заключение, с нищо не е доказано. Ние имаме протоколи от комисия, която е оценявала всичко, което се е правило. Има ежемесечни отчети на архитект инженера. Чели ли сте ги тях? Не сте ги чели. Правите декларации на базата на минимална информация.

Председател Диан Червенкондев: Уважаеми господин Папазян, да чели сме тези доклади, но те вече са след сключеното споразумение на база извършени количества и месечни отчети. И те са много интересни тези месечни отчети да се видят, че започват в месеците преди избора, едни регулярни плащания, по седем – осем милиона евро месечно, но това ще го разгледаме на следващото заседание.
Уважаеми колеги. Уважаеми гости. Тъй като срокът на действие на нашата комисия доста напредва, предлагам следващото заседание да бъде в четвъртък в 16:00 часа, за да можем да разгледаме и следващите два доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция. И наистина да бъдем полезни пред обществото и, за да направим нашия доклад пред 41-то Народно събрание.
Закривам днешното заседание. Благодаря.

Заседанието беше закрито в 16.30 часа.