---

На 20 ноември 2012 г., /вторник/ от 14.00 часа в зала “Запад”, пл.”Народно събрание” № 2 се проведе заседание на Временната парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта АЕЦ “Белене” от 2002 г. до края на месец март 2012 г.

Заседанието бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Диан Червенкондев.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14.00 часа /

ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Уважаеми колеги, добър ден! Имаме необходими кворум за откриване на редовното заседание на Временната парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта АЕЦ “Белене” от края на 2002 г. до края на месец март 2012 г.
Откривам заседанието.
На днешното заседание присъстват наши гости:
Екатерина Костадинова – началник отдел “Сигурност” в Атомна енергетиката към Министерство на икономиката.
Теменужка Петкова – директор Агенция “Държавна финансова инспекция”
Росица Недялкова- директор Дирекция “Извънпланова инвестиционна дейност”
Мардик Папазян – изпълнителен директор в ревизираните периоди от Агенция за държавна финансова инспекция
Любомир Велков – главен изпълнителен директор в проверяваните периоди
Галина Тошева - директор на Българския енергиен холдинг и член на Съвета на директорите от 13 декември 2006 до 2 септември 2009 г.
Михаил Андонов – изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг
Крум Анастасов – изпълнителен директор на Националната електрическа компания
В деловодството на Комисията е постъпило писмо от господин Събинов, който е регионален директор на България на Фирма “Уорли Парсънс”, с което ни уведомява, че поради неотложни служебни ангажименти, свързани с командировка извън страната няма да може да присъства на днешното редовно заседание на Временната комисия, като естествено при следващото заседание и неговото присъствие на територията на страната ще дойде, за да бъде изслушан. И въпросите които в момента стоят към Фирма “Уорли Парсънс” свързани с днешното и предходните заседания на Комисията ще могат да бъдат зададени към господин Събинов, който да потвърди действията и съответно докладите на представляваното от него юридическо лице “Уорли Парсънс ресурсис и енерджи”.
Предлагам да преминем към днешния дневен ред с разискване констатациите на доклада.
Присъстват всички длъжностни лица, които сме поканили. Може да започнем самото изслушване, задаването на въпроси и получаването на отговори.
Само в началото бих искал да поставя нещо като регламент, че днешното заседание ще бъде до 16.00 часа. Така че и самите медии, които излъчват директно нашето заседание да знаят и да си правят своите програмни схеми.
Господин Овчаров процедура ли?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Да, процедура. Господин председател на миналото заседание трябваше да довършим обсъждането на предишния доклад. Тоест, последния доклад на Агенцията и след това да преминем към обсъждането на този доклад за старото оборудване. Ние на миналото заседание не довършихме работата по предишния доклад и по оценката на премахнатите сгради и конструкции. Вие закрихте заседанието. Така че ми се иска първо да приключим тази точка. Защото тук на Комисията целта е да слушаме как някой плюе проекта Белене и какво е направено по него. И след това да преминем към следващото оплюване на проекта, без да може да си кажем мнението по това, което сме чули. Според мен няма никакъв смисъл да продължаваме така.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Овчаров, съгласно предишните заседания, които преминаха на Комисията, на никой не е била отнета думата или не е била дадена възможност да си каже своето мнение, да защити конкретния проект, да защити конкретните си действия или бездействия и съответно да продължим напред. На миналото заседание всички ние се концентрирахме от гледна точка оперативност, от гледна точка систематичност, да гласуваме от днес за следващото заседание какъв да бъде дневния ред. Ние всички гласувахме именно този дневен ред с конкретната констатация. Тоест конкретния доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция.
Аз предлагам, тъй като днешния дневен ред е гласуван от предишното заседание да продължим по него. И след като преминем по този доклад, да се върнем и по този доклад, който вие констатирате, други въпроси. Така че не сме затворили тази тема, разчистването на площадката, процедурите по закона за обществените поръчки, но имаме гласуван дневен ред. Така че предлагам да се придържаме към него. На следващото заседание продължаваме по всичко останало.
Да започнем с въпросите.
Господин Димитров заповядате.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Към господин Велков и господин Папазян, част и към госпожа Петкова.
Към господин Велков и господин Папазян,. Защо оборудването не е продадено преди 2006 г. Логично е било. Беше спрян проекта първия път. За какво да стои? Защо не сте го продали това оборудване, за да се явите на ядрения пазар и да вземете едни сериозни пари за него. Да обясните с думи прости.
Към госпожа Петкова имам серия от въпроси. Госпожа Петкова при извършената проверка един от базовите въпроси е за колко е било купено това оборудване? Не видях информация в материала, затова ви моля сега да я кажете. Каква е била сумата за която е купено това старо оборудване, което след това е продадено? Каква е балансовата му стойност? Видях намек за 40 млн. евро. Така ли е, не е ли така? Какво е отчетено в тази сума? За толкова е купено? Амортизации ли, морално остаряване. Как се е получила тази сума от 40 млн. евро. Има ли корелация със сумата, за която е закупена?
Другият ми въпрос е, за да кажете дали са малко или са много парите, най-простия начин е да кажете, нов реактор от този тип в момента струва толкова. И да кажете: “Толкова струва, а вие не сте го продали за толкова”.
Колко струва нов реактор от този тип? Сумата искам да чуя. Разбира се, там където вие не се оправяте, сигурно ще се намесват и бившите изпълнителни директори, но разчитам на вас, тъй като вие сте направили проверката и вие сега громите проекта.
Много важен въпрос за мен е колко са транспортните, митническите и другите разходи? Каква им е сумата? Общо да кажете, под чертата пише еди какво си. Много ще ми помогнете, ако дадете списък на цените на ядрено оборудване в България. И аз ще предложа другия път да поканим някой от тези оценители, да ги питаме тях колко струва това оборудване. Тъй като това са хората, според вашия доклад, които са компетентни да кажат колко струва. Има една смела констатация.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Димитров, извинявайте че ви прекъсвам. Наистина вие имате серия от въпроси. Ако трябва да се отговори само на вашите въпроси, ще слушаме само вашите въпроси. Не че не няма да се отговори. Ако колеги не възразявате, да караме хронологично и всички ще могат да си зададат всички въпроси.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не сте поставяли ограничения господин председател. Ако има ограничения кажете ги, тъй като миналия път се приказва от нищо в празно, а сега задавам конкретни въпроси и очаквам отговори.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В момента ще имате конкретните отговори. Но нека да направим регламент в момента. Не може да слушаме 20 въпроса.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Защо се сещам за един процес при който обвиняемия пита председателя: “Страхувате ли се от моите въпроси господин председателю?”
Много назад се връщаме, но да не влизаме в тази схема
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Димитров. В момента има и други членове на Комисията, които искат да си зададат въпросите.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нямам възражение. Кажете: Ще задавате по един въпрос и ще се отговаря на един въпрос.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз предлагам колеги да започнем хронологично по два въпроса. Когато започнем още от началото на процеса, след това преминаваме към стойността на оборудването.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нямам възражение.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви.
Аз бих искал да задам въпросите. Господин Димитров започна да пита за стойността на оборудването. Аз бих искал да започна с въпроса към господин Папазян и господин Велков, както и госпожа Тошева. Все пак по какъв начин се получи тази процедура. Защо се стигна до продажба на това оборудване към конкретен купувач, без да има някакъв открит търг, конкурс,, процедура, обявления ако щете, директни преговори. Тъй като в момента, ако търсим някаква информация или някакъв пазар, ние поне трябва да обявим, че продаваме нещо. Това е моята логика. Така че това е чисто хронологично според мен, като първия стадий. Как се взе решение за продажбата на това оборудване.? Как го обявихте? И съответно как избрахте този купувач?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да се надявам, че ще започна с отговора на моя въпрос. Защо не са го продали преди 2006 г.?
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Напълно съм съгласен с господин Димитров. Хронологично така би следвало да бъде.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Преди 2006 г. въобще не е ставало въпрос за продажба на оборудването, тъй като през 2005 г. е взето решение на правителството за изграждане на два блока по 1000 мегавата на площадката на АЕЦ “Белене”. Какви ще бъдат тези два блока, в това решение не се говори. Независимо че има медийни спекулации, видите ли направен е така търга, че само руско оборудване да се вложи. Не е така. Прочетете тръжните книжа и ще видите, че се обявява търг за изграждане, не за доизграждане, а за изграждане на два блока по 1000 мегавата на площадката на АЕЦ “Белене”. Какви оферти ние ще получим към началото на обявяване на процедурата, което не е станало по времето на нашия мандат. Няма никакви индикации. Можеха да се появят всякакви оферти. Затова нямаше ограничения.
Така че, с оглед евентуално да се използва това оборудване има опция в тръжните книжа. Опцията е доизграждане на направеното вече на площадката с използване на купеното оборудване. И такава опция беше използвана в офертата на Шкода Алианц. Тъй като те имат лиценз за производство на част от оборудването. Това е котелното оборудване на първи контур, реактор парогенератор и компенсатор на обема. Те дадоха точно такава оферта, използване на купеното оборудване. Използване на конструкциите, които вече са изградени и доизграждане на централата докрай. Така че ние към този момент нямаше защо да обявяваме за продан оборудването, тъй като се надявахме, че така или иначе може да се използва това оборудване по-нататък. Още повече, при аварийни случаи от това оборудване е давано на АЕЦ “Козлодуй”. Затова то е разкомплектовано.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз считам, че е отговорено господин Димитров. Бихте ли отговорили и на моя въпрос. Тъй като в момента имате едно оборудване, което се преценява вече, че няма да бъде част от новата ядрена централа на база на този проект. Как точно обявихте, че го подавате? Така че потенциални купувачи или не биха се заинтересували да го купят.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Миналият път, когато ние присъствахме, подробно обясних, че пазар за това оборудване няма. То е оборудване от преди 20 години. Концепция която е остаряла. Това е същото оборудване и същия проект, който се използва на V и VІ блок на АЕЦ “Козлодуй”, за да разреши Международната агенция за атомна енергия да продължи да работи тези два блока бяха вложени близо 600 млн. евро за реконструкция и модернизация. Това е второ поколение реактори, без пасивни системи за безопасност.
Сега предстои знаете процедура за удължаване срока на експлоатация на V и VІ блок. След Фокушима общо взето малко съм скептичен към разрешението, но това е вече друг въпрос. Тоест, в света няма кой да купи това оборудване. Няма пазар за това оборудване. Още повече, че руското ядрено оборудване, независимо че се води като проекта леководни реактори под налягане имат доста различни концепции в изграждане на първи контор в сравнение с подобен тип реактори в света. Например парогенераторите в цял свят от този тип проекти са вертикални, с много по-малък обем на вода в тях. Докато руските реактори са хоризонтални, с много по-голям обем на вода. Това е една от причините те да бъдат по-металоемки тези проекти, но в замяна на това много по-надеждни, заради много по-големия обем резерв в първи контор. Така че няма пазар това на оборудване-. Ако не го купят руснаците, ние просто трябва да го нарежем и да го продаваме на скрап.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин Папазян. Аз имам само доуточняващ въпрос. Тези реактори, това оборудване, което сме продали аналогично и близко ли е до това, което е в Козлодуй V и VІ блок.
И вторият ми въпрос, в момента това оборудване работи ли в руска централа?
МАРДИК ПАПАЗЯН: Оборудването е практически идентично на това, което е в V и VІ блок. Работи разбира се, но работи в Русия. В Русия продължават да работят и реактори размножители, каквито са РБМК, които аварираха. Но това извън Русия никъде другаде не може да работи.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря. Наистина, когато продаваш нещо в бизнеса и мисля, че тук всички са икономисти, трябва да го обявиш. А пред мен е писмо от АЕЦ “Козлодуй” господин Папазян и уважаеми колеги, в което самата Атомна електроцентрала в Козлодуй проявява интерес към не малка част от това оборудване. Това писмо е подписано от господин Иван Генов, който е бил тогавашен изпълнителен директор на АЕЦ “Козлодуй” и е изпратено на 1.12.2006 г. В което те завяват интерес, имат интерес за самата българска атомна електроцентрала в Козлодуй да се закупят не малка част, дори основни компоненти от това оборудване. Парогенератори, блокове спомагателни четири комплекта, топлообмен на оборудване и технологично оборудване. Особено за парогенераторите и за някои цилиндри, които са с ниско налягане в момента във връзка с удължаването на срока на живот на АЕЦ “Козлодуй” ще има бъде необходимо да закупи такива нови. Новите които да бъдат с 60 годишен срок на живот. А АЕЦ “Козлодуй” няма такъв технологичен срок на живот, много добре всички знаете.
Така че ако бяхте обявили конкурс и процедура за продажба на това оборудване, освен АЕЦ “Козлодуй” можеше да се появят и други централи, които са аналогични на Козлодуй и биха се заинтересовали за покупка на отделни компоненти. Но когато си има презумпцията, че освен Атомстройекспорт, няма кой друг да го купи, мисля че това не може да бъде едно коректно или пазарно поведение, особено в защита на публичните интереси.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев не разбрах какво питате. Питате защо не са го обявили парче по парче или да го обявят като цяло. Тоест какъв ви е въпроса?
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Каквото и да е било господин Димитров. Просто да се обяви, че имаме и се продава това оборудване. В момента се знае само от Атомстройекспорт. И освен това Атомстройекспорт оператор ли е на такива ядрени централи, че да го купува това оборудване или да го внедрява някъде на свои обекти.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Иван Генов е написал това писмо, но към този момент оборудването вече е договорено за продажба и то комплектно договорено. Това оборудване може да се продаде само и единствено като комплектно оборудване, не на парче. На Иван Генов му трябвали парогенератори. Но ако продадем на него парогенераторите всичко останало не може да го продадем на Атомстройекспорт. Това е много логично за хора, които са в този бизнес. Вие ако задавате въпроса, това е друг въпрос.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Поне да го бяхте питали какви пари дава или за какво става въпрос.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Цената на комплектното оборудване няма нищо общо с цената на резервните части господин Червенкондев.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Разбрахме вашата теза. Господин Станислав Иванов искаше думата.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря господин председател. до тук първо искам да кажа, че следвайки вашата насока да сме по-оперативни, хронологично караме по реда. Разбрахме защо 2006 г. не са се случили нещата. Разбрахме как е възникнала идеята. Последното, което чухме е, че вие не сте предложили оборудването на свободния пазар чрез някаква процедура, защото просто вече е било договорено с определена фирма. И поради тази причина, спазвайки тези вътрешни ваши договорки, вие не можело да го обявите? Така ли е? Поне аз така разбрах колеги.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Аз говоря за Козлодуй, защо не е продадено на Козлодуй. И това оборудване може да бъде продадено само като комплект.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Вече е било договорено.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Продадено на Козлодуй.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По принцип не може да бъде продадено на никой, защото е било договорено.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Отговорих на Козлодуй.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: При запознаването ми с документите разбрах следното. След като вие сте си договорили с определена фирма, вие сте създали комитет за оценка на това оборудване, в която участва самата фирма. По никакъв начин не сте защитили държавните интереси, но това е друго въпрос до който след това ще стигнем.
Въпросът е друг. Защо когато е приключила работата на този оценъчен комитет и по някакъв начин се е стигнало до някаква цена, вие в разрез с всички правила и правилници, наредби и вашия Устав, не сте поискали първо разрешение от министъра на енергетиката, а първо сте подписали договор с фирмата, с която сте се договаряли и която е извършила оценката, няколко дни преди да получите разрешението. Това според вас не е ли нарушение на закона? Това не опорочава ли цялата процедура? И по някакъв начин не ви ли притеснява факта, че сте действали не на ръба на закона, а в противоречие със закона.
И още един въпрос, извинявайте. Никъде в документацията аз не видях да присъства документ, който доказва оценителя като лицензиран оценител, съгласно законите. Този архитект-инженер, доколкото си спомням се наричаше, съгласно договора. Но съгласно българския закон, този оценител трябва да бъде лицензиран оценител. Значи вие първо се договаряте с определена фирма, че ще й продадете оборудването. На всичкото отгоре тя самата си прави оценката на това оборудване. Вие се съгласявате да го продадете, като подписвате договор, който е преди да получите разрешението да го подпишете този договор. И най-накрая се оказва, че този който е направил оценката не е лицензиран и няма право да работи спрямо българското законодателство.
Благодаря ви господин председател.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Господин Червенкондев, първо моля да предупредите членовете на Комисията да не правят квалификации, за което не са упълномощени, че е закононарушение. Има си органи в България. И моля не ме прекъсвайте. Това е ваш стилна говорене. Има си органи на България, които могат да правят тези квалификации и да кажат кое е законово нарушение и кое не е. Едва ли временната комисия е тази, която ще даде това заключение.
Второ, относно Оценъчния комитет. Чета отчетния доклад на Парсънс за работата по оценка на оборудването. /Шум в залата./
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Колеги, нека да се изслушваме.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Парсънс не е лицензиран оценител. Има оценка на лицензиран оценител от 2004 г. и тя е за 40 млн. евро. И така е записана и в балансовата стойност в активите на НЕК. И тези лицензирани оценители на машини и съоръжения.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Нека допълнителните въпроси след като отговори господин Папазян.
МАРИДК ПАПАЗЯН: Ако ми дадете възможност да отговоря, ще ви отговоря. Само че вашия стил е някак си непонятен за парламентарна комисия.
Няма лиценз за оценител, затова с неговата оценка въобще не трябва да се сравнява постигната цена в договора. Постигната цена може да се сравнява само с цената, която е посочена от лицензираните оценители. И те са я посочили тази цена, не защото са специалисти по пазарно-ядрено енергийно оборудване, а защото изхождат от цените на придобиване. Това е реалната цена, с която трябва да се сравнява. А добитата цена е пет пъти над балансовата стойност, която е определена от лицензираните оценители, а спрямо цената, която е получена чиста сума 84 млн., тази балансова стойност е два пъти и половина. И ще ви кажа защо е два пъти и половина повече, а не два пъти.
Ролята на съвместния комитет. В едно писмо на Парсънс пише. Това е от 11.10.2007 г., че е създаден съвместен комитет по оценяване нуждите на техническата оценка и интеграционния анализ на оборудването в проект А-92. Съставът на тази комисия е посочен в единствения протокол, който го има в документите на АТФИ. И те са не само руснаци. Това са от страна на НЕК, от страна на архитект-инженера.
Част от работата на този Комитет е да установи началната позиция за преговори. Говорят за начална позиция за преговори по продажбите, съответно покупни цени на съществуващото оборудване на централата.
По-нататък чета абзац от доклада на Орли Парсънс по оценка на оборудването.
Работата на Парсънс за оценка на цената на оборудването по текущите пазарни цени започва с оценяване на възможните източници за получаване на информация. Поради огромното количество различни видове оборудване не беше открит един източник, който да бъде използван за оценка на цената. В процеса са използвани следните източници:
Базата данни на Парсънс разработена в резултат на работата по редица ядрени и индустриални проекти. Информация от оферти за разработване и реализиране на различни подобни системи и инсталации. Информация за цени от реализирани сделки с подобно оборудване за АЕЦ “Козлодуй”. Информация от доставчици на подобно оборудване.
Определените по такъв начин цени бяха сравнени с цените от първоначалните договори за доставка на оборудването за АЕЦ “Белене” от периода 1984 – 1990 г., както и с техните балансови стойности разработени от лицензиран оценител на машини и инсталации през 2004 г.
По-нататък е казано, за да не се връщам пак на този отчет. Какво казва Парсънс.
Някои от оценените цени по този начин могат да бъдат обект на по-подробно уточняване или обсъждане, поради не пълно комплектовано оборудване от някои групи по различни причини. В такива случаи, цената може да бъде намалена със стойността на липсващата част на оборудването, оценена в процент от общото тегло или като реални цени, ако се знаят. Относително стари цени.
Какво повече да ви отговарям, освен да прочета това, което го имате и вие.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Иванов накратко.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин председател, моля гостите да се придържат към отговори на точно зададените към тях въпроси. Зададох въпрос. Лицензирания оценител или не? Вие подписали ли сте договор преди да получите разрешение или не? Когато са водени преговори с този оценител, който е оценявал оборудването? Фирмата с която вие сте се договорили участвала ли е в оценката на оборудването, което тя ще закупи? Задавам ви четири конкретни въпроса, а вие ми говорите за неща, за които въобще не съм ви питал. Извинявайте много.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това са доуточняващи въпроси. Господин Папазян слушаме ви.
МАРДИКС ПАПАЗЯН: Ако трябва ще направим съвещание на деловодители, на кои дати са подписвани и ще ви отговоря.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това ще бъде важно на следващ етап.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Чета абзаца от моето становище, което е идентично с това на господин Велков. Затова няма да го повтарям. Чета за да разберете. Явно не е четено това нещо.
Една от основните констатации на доклада е, че изпълнителните директори на НЕК са подписвали рамковия договор от 28.11.1007 г., без към този момент да са имали съответно разрешение от министъра на икономиката и енергетиката. Това е грешно заключение господин Иванов. Технологията на подписване на такива договори с руската страна и Устава на НЕК определят наличието на технически разминавания в датите. А тя е следната.
Ако заедно ще приказваме да спра да говоря.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Слушаме ви господин Папазян.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Преговорните екипи от руска и българска страна водят преговори и парафират съответния проектодоговор. Тъй като процеса на взимане на решения от руска страна административно е много тежък. Първо проектодоговора се изпраща в Русия за подписване от оторизираните лица. Те обезателно слагат дата на договора, съответстващ на деня на подписване от тях. Ако погледнете рамковия договор ще видите, че от двете страни на руски и на българския текст, на руски език е написано 28 ноември.
След получаване на подписания вече в Русия договор в НЕК, той се внася за одобрение от Съвета на директорите. След одобрението му, съгласно Устава на НЕК се изпраща за получаване на съгласието на министъра на икономиката и енергетиката. След получаването на разрешението от министъра, договора се внася от Правно управление на НЕК за подписване от изпълнителните директори. От тук идва и техническото разминаване в датите. 28 ноември е дата на подписване на договора от руска страна. 4 декември е дата на взимане на решение от Съвета на директорите на НЕК. 13 декември дата на получаване на съгласието от министъра и подписване от изпълнителните директори. Така че първия приемо-предавателен протокол е подписан на 13 декември.
Този договор подписан е само едно намерение. Нищо повече. Миналият път господин Иванов подхвърли, че който разбира от бизнес, прав еди какво си. Сега ще кажа и аз. Който разбира от бизнес, знае, че така подписан договора е само едно намерение.
Разпоредителни действия са предприети след получаването на разрешението от министъра на енергетиката. Това е приемо-предавателен протокол и фактура. Който разбира от бизнес знае, че това е акта за уреждане на договора.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря за отговора. Всички предполагам, че чуха какъв беше вашия отговор. Първият въпрос беше, защо фирмата, която ще закупи оборудването е в Оценъчния комитет? Защо тя е изготвила оценката. А доколкото разбрах в началото на вашето изказване днес, че вече това оборудване е било договорено именно с тази фирма. Вие първо се договаряте с фирмата. Правите комитета. Оценявате го и след това подписвате договор.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Наистина ли го задавате този въпрос, защо фирмата е в този Оценъчен комитет. Тази фирма има много задачи. И то е най вече да оцени, кое от това оборудване може да се интегрира в проекта и кое не. Това е основната функция на този комитет. Как без представители на Атомстройекспорт може да бъде направено това. Аз затова се учудвам на вашия въпрос. Оценка на интеграцията се прави и част от работата е оценка на цената.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Госпожа Петкова, имаше доста въпроси, констатации, нека да чуем и вашето мнение.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря ви господин председател. аз искам да започна от там, от където завърши господин Папазян. И то е свързано с оценката на Парсънс.
Ако трябва да бъдем абсолютно точни, тъй като господин Папазян преди малко прочете една част от оценката, точно пазарната оценка на Парсънс, бих искала да изясним въпроса с това, тази оценка, която е дал архитект-инженера Парсънс, дали е пазарна или не, има ли пазар или няма.
Всеки който може да чете такива документи, ще види какво пише в тях. В тази оценка пише, че това е пазарната оценка на това оборудване. Пише какви показатели, какви критерии са съобразени, когато е дадена тази оценка. Направен е паралел с друго подобно оборудване. Това което господин Папазян преди малко прочете е потвърждение точно на тази теза. Архитект-инженера се обосновава, тъй като очевидно не е лицензиран оценител по смисъла на българското законодателство, посочва каква е била неговата база от която той тръгва и какви са били критериите и показателите, които той използва, за да стигне до пазарната оценка. И това изрично е записано в този документ, който е наречен отчет за оценка на цената на не подлежащото на интегриране оборудване, наричано площадката на АЕЦ “Белене”. Ако видим заключението на тази оценка, това е раздел 4, ще видим, че там става въпрос, че пазарната оценка на това оборудване дадена от архитект-инженера Парсънс е 295 млн. 981 хил.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Петкова, вие приемате ли тази оценка за оценка на лицензиран оценител? И Парсънс приемате ли го за такъв? Или го приемате или не го приемате.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Господин Овчаров, тук не е важно какво приемам аз и дали го приемам.. Важно е да видим първо какви са изискванията на законодателството. Какво предвижда нормативната уредба в тези случаи. Аз вече с риск да се повторя, тъй като вече веднъж сме ги обсъждали тези неща, може би на първото заседание. Но пак ще кажа, че нормативната уредба, когато става въпрос за продажба на дълготрайни активи собственост на едно търговско дружество, в което едноличен собственик на капитал е държавата, в случая чрез министъра на икономиката и енергетиката, то е длъжно да спазва правилата, които са уредени в Правилника за реда за упражняване правата на държавата в капитала на търговските дружества с държавно участие. Тези правила предвиждат две хипотези.
Едната е да се проведе, когато се продават такива дълготрайни активи, каквито безспорно са тези. И аз смятам, че никой не отрича това. тъй като всички искания към принципала и всички решения на Съвета на директорите се позовават именно на този правилник, на устава на НЕК.
И този правилник предвижда следното. Едната възможност е да се проведе търг или конкурс. Другата възможност е с изричното решение на принципала, да се пристъпи към процедура на пряко договаряне. Но задължителното условие да се проведат тези две процедури е всъщност да има назначен, лицензиран оценител, който да даде начална пазарна оценка. Началната оценка трябва да бъде определена от такъв лицензиран оценител. Това предвижда българското законодателство.
Това което е работата на финансовите инспектори, това което ние всъщност сме проверили е да видим, налице ли е съответствие между това, което предвижда нормативната уредба.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Приемате ли тази оценка, затова което е предвидено в закона или не я приемате. Не може едновременно да я приемате и да не я приемате.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: И това което всъщност се е случило. Това което ние видяхме е, че не е налице оценка от лицензиран оценител по смисъла на българското законодателство. Налице е оценка от архитект-инженера. Поради тази причина ние проучихме
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тоест оценката за 295 млн. въобще за вас не съществува и за нея не говорите.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Тази оценка ние я приемаме като даденост и сме длъжни да я коментираме. Тъй като тя съществува и въз основа на нея са правени плащания от страна на руската страна, прихващания и т.н. Така че не очаквайте от мен да кажа приемам или не. Не е важно аз какво приемам в случая. Важно е какво предвижда законодателството.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Важно е има или няма оценка на лицензиран оценител, госпожо Петкова?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Няма оценка на лицензиран оценител. Има оценка на архитект-инженера.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Този закон се оказа прекалено тесен за проекта АЕЦ “Белене”.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: По всяка вероятност така се оказва.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това което в момента чух преди малко, подхождаме за балансовата стойност каква е била по оборудването. Как е придобита и т.н. И ако това е отправната точка, аз мисля че много се разминаваме с пазарната стойност. И аз бих задал един въпрос на господин Андонов.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не бива да питате само вие.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Иванов е преди вас. Само към господин Андонов доуточняващ въпрос. Каква е била балансовата стойност на Българския енергиен холдинг или Националната електрическа компания и то за дълготрайните активи, естествено без абсолютна точност?
МИХАИЛ АНДОНОВ: Господин председател, това което мога да кажа към тогавашната дата, ако сравняваме балансовата стойност на активите на Националната електрическа компания е около 3 млр. 800 млн., близо 4 млр. лева, а на Българския енергиен холдинг е около 7,5 - 7,7 млр.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Тоест, ако в момента имахме сделка за 8 или 9 млр. лв. на Българския енергиен холдинг към конкретна фирма, това щеше да е в защита на националните интереси или тогавашните го представляващи да бъдат чисти пред съвестта си.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Петкова, не отговорихте за колко е купено това оборудване? Отговорете. То е по този въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Димитров не ви прекъсвах. Слушах ви внимателно.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз зададох въпроси господин Иванов.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Уточняване на отговора ли господин Велков?
ЛЮБОМИР ВЕЛКОВ: Да, уточняване на отговора. За да говоря за оценката на оборудването. След като беше ясно, че това оборудване, договорихме се, че ще бъде продадено на Атомстройекспорт, ние трябваше да започнем преговори и да знаем откъде да ги започнем. Както стана ясно, на практика цена на лицензиран оценител за това оборудване има, защото при преоценките, които периодично се правят на активите на компаниите, в случая на НЕК, не може да бъде правена преоценка, без лицензиран оценител да даде стойността. Става дума за лицензиран оценител на машини и инсталации. Тъй като на всички е ясно, няма лицензирани оценители за ядрено оборудване. Оценката е 40 млн. евро на оборудването за Белене. И при това не на това, което го продадохме на руснаците, а на това, което е цялото оборудване.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Коя година е оценката?
ЛЮБОМИР ВЕЛКОВ: 2004 година. Вие представяте ли си каква цена щяхме да договорим с руснаците, ако бяхме тръгнали от начална цена 40 млн. Затова сме възложили цена, да се направи оценка като наша първоначална изходна точка за провеждане на преговори. И в крайна сметка оборудването в баланса на базата на лицензиран оценител, формално според закона е 40 млн. Ние сме сключили сделка за 200 млн. Като се махнат разходите, както е предвидено трябваше някъде около сто и нещо милиона да дойдат, тъй като доколкото знам последната партида не е извозена. Но дори без последната партида, ние имаме 84 млн. евро постъпили срещу 40 млн. евро, които стоят в баланса, които са на базата на лицензиран оценител. Това е което исках да кажа.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Госпожо Петкова само като реплика.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Нека да уточним как стоят нещата от гледна точка на законодателството и на изискванията на Закона за счетоводството и международните счетоводни стандарти. Това което законодателството предвижда и оценката за която господин Велков спомена, направена пазарна оценка през 2004 г. от лицензиран оценител. Тази оценка на нас не ни е предоставена. Но тя не е за целите на продажбата на тези активи. Тя е за целите на изготвянето на годишния финансов отчет. Тя има и отчита и съответното оборудване. То не се използва, не е в експлоатация и т.н. Неговата цел не е да определи пазарната цена. Затова тук става въпрос за балансова стойност на тези активи. Не случайно Правилника е предвидил.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Петкова, вие имате пазарна цена. За колко е закупено това оборудване?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОАВ: Ще стигнем и до там.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Много въртите. Кажете за колко е купено и за колко е продадено.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Сега ще ви кажа. Господин Димитров, трябва да тръгнем от оценката на Парсънс. Тази оценка има претенцията да бъде пазарна.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: За колко е закупено първоначално това оборудване? Като ново за колко е закупено.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Пазарната цена е била 295 млн. евро.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: За колко НЕК е закупил това оборудване?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Господин Димитров, за колко НЕК е закупил това оборудване 1990 г. не сме се върнали толкова назад. Ако трябва ще се върнем. Нашата задача е била да видим за колко е било продадено това оборудване. И аз ви казвам, че то е продадено за 87 млн. евро. Като приспаднем от тях 4 млн., които не са платени по първото споразумение от 12 декември 2007 г. стават 83. а ако добавим и това, че съгласно писмата от Атомстройекспорт, господин Тепкян мисля, че беше. Там се твърди, че тези разходи, които ние търсим всъщност документи за тях и не намираме, в размер на 77 млн. могат драстично да нараснат, тъй като все още не са извършени всички разходи по използването и внедряването на това оборудване в руската страна. Така че колко реално ще струва на мен ми е трудно да кажа.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви госпожо Петкова. Значи може и да има да даваме по-нататък. Така излезна.
Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз първо ще започна именно с оценяването на оборудването. Аз не зная какво е правено от лицензиран оценител преди обявяването на започване на АЕЦ “Белене”, като втори проект, след като първия беше замразен. Но досега, тези които питат, казаха, че не може да има лицензиран оценител за ядрено оборудване, а след това твърдят, че лицензирания оценител е оценил на 40 млн. това оборудване. Трябва да изберете една от двете тези.
Второто, което е много категорично, че съм безкрайно удивен, че бивши министри в наше българско правителство и ръководители на НЕК се стремят колкото се може повече да подценят стойността на оборудване в български енергиен обект. И ако могат не 40, а 20 млн. да обявят тази цена. Но истината е, че за оценката предвид на продажба може да се говори тогава, когато тръгват тръжните документи за АЕЦ “Белене”. Аз сега ще ви покажа да видите и съм сигурен, че това го има в тръжните документи.
Съществуващата инфраструктура на АЕЦ “Белене” и това тук е записано на площадката на Белене е оценена на 550 млн. евро в тръжните книжа. Питам, как е направена тази оценка в тръжните книжа 550 млн. евро. Точно инфраструктура. От тази инфраструктура 40 млн. ли е оборудването и 510 млн. е терена?
Господин Овчаров, не се правете на по-несведущ, отколкото сте. Продължавам нататък. Когато се говори за това, че всъщност договора е била парафиран, а след това на 13 декември всъщност след подписа на Петър Димитров влезнал в сила, това просто не е вярно. Аз не знам кои други прочетоха договора, който е в секретния отдел на Народното събрание, но аз го прочетох. И договора има две колони, на руски и на български език. И в двете колони датата на подписване на договора е 28 ноември 2007 г., съответно на руски и на български език. И за да разберете дали за влизането му се е чакал подписа на Петър Димитров, ще ви прочета чл.11.2.
Настоящият договор влиза в сила от момента на подписването му от страните. А момента на подписването му е 28 ноември, което де факто на документна база означава, че договора е подписан без съгласието на принципала, на господин Петър Димитров като министър. Нещо повече, първото допълнение , което всъщност е разпореждане с материални активи, което е забранено по Закона за обществените поръчки, да се прави преди подписа на принципала е направено на предишния ден. Допълнение № 1 е от 12 декември.
На следващо място, моят въпрос е в крайна сметка, нали на руската страна трябва да се признаят само документираните разходи. Как така тези разходи, без да са документирани са приспадани във всяко едно от допълненията от първото до последното, което е свързано с продажба на оборудване.
И следващото, когато се говори, че не можело да се прави пазарна оценка на активите, съжалявам много, но Парсънс, без да има правата на лицензиран оценител, защото той няма такива, но прави оценка.
Първо, защо именно на архитект-инженера е възложено да прави тази оценка, защото това е конфликт на интереси. По проекта архитект-инженера има строго поле на действие и по никакъв начин в това поле на действие не се вменява и правене на подобна оценка. Но той казва в заключението си така: Оценката на оборудването завършва с предложение за настоящи пазарни цени на това оборудване. Което означава, че е направена оценка на това оборудване към съответния момент. Приспадано е разбира се, амортизационни за периода, за който не е бил използван. Като този период е различен. Аз прочетох списъка на всичките съоръжения. Има съоръжения, които са закупени 1990 г. Има съоръжения закупени и 1995 и 1997 г. Не може да се оперира непрекъснато с тези 20 години.
Моят въпрос, отново отправям към господин Велков, както и миналия път. Защо е сложил подписа си под споразумение, което влиза от момента на подписването от двете страни, без да дочака разрешението на принципала?
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Велков заповядайте.
ЛЮБОМИР ВЕЛКОВ: Господин Иванов, както ви отговорих и миналия път, подписа съм си го сложил след получаване на разрешението. Досега мисля, че се опитахме да обясним по какъв начин датата е останала. Да, дата има, но подпис няма.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Велков, аз не си го измислям. 28 ноември, вие имате подпис.
РАМАДАН АТАЛЙ: Господин Иванов с какво право се кара днес на гостите тук? На какво основание всички народни представители от тази страна днес трябва да държим такъв ашлашки тон към тези, които са дошли да ни обяснят какво са правили.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Напротив имаме конкретни въпроси.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Конкретният въпрос може да бъде зададен интелигентно, културно, господин Иванов. Не ви отива, разбира се и на колегите от ГЕРБ.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Велков имате ли какво да добавите?
ЛЮБОМИР ВЕЛКОВ: Още един път ще повторя. Подписите сме ги положили след получаване на разрешението на министъра. И факт, че разпоредителни сделки преди получаване на разрешението не сме предприели. Разпоредителна сделка, това е първия протокол, с който е предадена партидата от договореното на оборудване на руската страна. И тя е направена след получаване на разрешение.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това може би е по вашето право. По българското и международното право не е това разпоредителната сделка.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Малко неудобно, че в тази аудитория обсъждаме елементарни въпроси. Задайте един въпрос на един студент втори курс по счетоводство и контрол. Кога една сделка е реализирана? Когато има приемо-предавателен протокол и фактура. Приемо-продавателния протокол е подписан на 13 декември, т.е. след получаване разрешението на министъра. Фактурата е на 18-ти. Много е неудобно да обсъждаме такива елементарни въпроси тук. Договорът не е разпоредителна сделка. Договорът е само едно намерение.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Папазян. Не мога да се съглася. Аз ще дам думата и на госпожа Галина Тошева, както и на господин Петър Димитров. Наистина вие задавате въпроса на един студент по счетоводство и контрол. Задайте този въпрос на един студент по право. Тогава да видим какво той ще ви отговори.
ИВАН ИВАНОВ: Само една процедура. Господин председателю, искам да обърнете внимание на господин Папазян и на другите гости, че те тук са в качеството си на лица, които сме поканили да отговарят на наши въпроси. Те не са тук в качеството си на лица, които да правят излишни коментари. Ако искат вън пред журналистите, нека да правят каквито искат коментари. Но тук те са само затова.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин Иванов.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Аз не се възприемам като обвиняем.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Вие сте поканен.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Аз съм поканен, но не обвиняем. Господин Иванов си бърка нещо функциите. Господин Иванов си бърка функциите.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз ви представих като наш гост.
ИВАН ИВАНОВ: Никой не ви нарече обвиняем. Казах, че сте поканен да отговаряте на наши въпроси.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако ще се държите така с гостите, аз не съм съгласен господин Иванов. Те са поканени да вземат участие в дебата. Имат пълно основание и права да отговарят и с този тон, с който вие им задавате въпросите. Даже ще ги приветствам още малко. Само за това, че сте народен представител не ви дава право да се държите по този начин.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Не взимайте думата, когато искате господин Аталай, наистина ви правя бележка.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Червенкондев вие само правите забележки, без да вземете отношение по основните въпроси. Дайте възможност на хората, които наистина са се занимавали с този проблем, да обяснят на нашите народни представители за како тава въпрос.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Аталай, всички колеги членове на Комисията, взимат дума и отношение, когато им я дам.
Заповядайте господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: За да снема напрежението и да успокоя господин Иванов и господин Червенкондев, ще им кажа, че подписаното споразумение, включително и в преподписаното през 2008 г. през рамковия договор е казано ясно и категорично. Всички ангажименти влизат в сила след получаването на всички необходими по българското законодателство разрешения, всички договори. След като това е написано, цялата тази драма, която се опитвате да я разигравате тук е абсолютно излишна.
От господин Иванов разбрахме, че между инфраструктура и оборудване няма разлика. Дано да се е объркал. Но тъй като тук се наслушахме на много неща, аз без да влизам в тона на господин Иванов, си спомних, че има един цикъл на Йордан Йовков, в който се казваше: “Ако можеха да говорят”. Сега ми се струва, че тук е много актуален същия този цикъл, но с други наименование. “Ако можеха да четат.”
И сега ще ви прочета защо го казвам. На стр.17 от проверката на госпожа Петкова пише така: Глава ІV – Съществуващо технологично оборудване и интегриране на посоченото споразумение. Възложителят и изпълнителят са се договорили при подписването на голямото споразумение са се договорили, да учредят съвместна комисия за оценка между НЕК и Атомстройекспорт.
И това е договорено. Това не е измислено в последствие. Това е договорено при подписването на самото споразумение. И тази Комисия трябва да определи цената и обема на оборудването, което ще трябва да се закупи. И цената трябва да се определи на базата на текущата пазарна цена на подобно оборудване в страната по произход, отчитайки настоящето състояние на оборудването. Това е възложено на консултанта, на архитект-инженера. И това е изпълнено.
Вие искате да обвиним хората затова, че са си свършили работата и са постигнали максимално високата цена по оборудването. И искате това да бъде направено на базата на пазарна оценка на лицензиран оценител, която е 40 млн.
ИВАН ИВАНОВ: Не е вярно.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Като не е вярно господин Иванов, да си бяхте направили труда да видите протоколите от оценъчните комисии и да видите от колко е започнал Атомстройекспорт, така да се каже образно, преговори. От 60 млн., защото той е знаел тази пазарна оценка. А ние сме започнали от 295. И вижте кой колко е отстъпил от първоначалните си позиции.
Така че много моля за неща, за които се е свършила работа, защитен националния интерес, постигната максимално висока цена, ние да изкарваме хората виновни, това е вече върха на нахалството. Може да се усмихвате. Смешен плач има. Накрая ще започнете и да плачете. Защото глупостта в крайна сметка се наказва. Не може да продължаваме по този начин. Ако имате факти, ако имате нещо да кажете, дайте да го обсъждаме. Но тогава когато задаваме въпрос, как ги избрахте тези. Споразумението е написано и ние губим времето на зрителите вече един час.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Те мисля, че си правят своите изводи от всичко това, което виждат.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Сигурен съм.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Госпожа Петкова като отговор.
ТЕАМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Само бих искала да уточня следното. Това което господин Овчаров не цитира от нашия доклад.
Господин Овчаров, там става въпрос за техническа оценка. Нали така? Този съвместен комитет ще има за цел да даде една техническа оценка на оборудването, защото има такова, което ще бъде интегрирано и такова, което няма да бъде интегрирано и ще бъде продадено.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Мен може да не ме слушате, но си четете материалите, които вие сте писали.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Тук говорим за текуща пазарна цена. Нали виждате. Това оборва това, което каза господин Папазян, че няма пазар на това оборудване. Това не освобождава НЕК от ангажимент да не спазва закона.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Пак ли да ви прочета какво пише? Текуща пазарна цена на подобно оборудване в страната по произход, отчитайки настоящето състояние на оборудването.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Ние сме цитирали това, което пише в споразумението. И няма нищо лошо в това. Въпросът е, че не е спазен нормативно определения ред. Няма нищо лошо.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Тагарински иска уточняващ въпрос.
МАРИО ТАГАРИНСККИ: Понеже се върнахме на темата, малко разводняваме разговора. Но господин Велков и господин Папазян казаха, че няма база сравнение на такъв тип оборудване. Доколкото знам това оборудване е монтирано и работи в Русия, в Калининската атомна централа. Така че има база за сравнение и това е цената, която биха платили Калининската атомна централа на Атомстройекспорт, за да поръчат същия тип реактор. Каква е тази цена? Това е пазарната цена. И естествено те купуват втора употреба оборудване. Има преоценка на този актив. Тоест не е така, че няма база. Отивам, искам да си купя и има цена. Предлага ми се оферта. И ако Парсънс го е направил това и това е цената, което лесно може да се провери колко струват такъв тип реактори. Има и международни цени на такъв тип реактори.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Точно това няма господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Има сравнителни цени. Това е някакво уникално космическо оборудване, но и то има цена. Тук беше говорено за някакъв еволюционен проект. Изграждането на два реактора не е нито еволюционен, нито е революционен проект. Кацането на луната не е революционен проект. Защото всяка стотинка се отчита пред сенатските комисии и в бюджета. Как може да говорите такива неща? Всичко си има цена на този свят. И не може да кажете, че това е уникално и затова не може да говорим за цена. Има пазарна цена. Има някаква оценка. Дайте да видим или ми отговорете на този въпрос. Колко би струвал такъв реактор, ако го беше поръчала Калининската атомна централа за страната за която вие говорите, в Русия на Атомстройекспорт. Не преди 20 години, той работи сега. Сега трябваше да го поръчате.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Вие смятате ли, че може да знаете вътре в Русия какви продажни цени има? И каква пазарна цена при един производител в една държава, ми кажете? Вие говорите сигурно за Съветския съюз. аз говоря за Русия.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Не знам какво разбирате, но доколкото знам може да направим такова запитване и да получим някаква сравнителна цена от експерти. Ако говорите, че няма пазарни цени, това са пълни глупости.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Направете разпитване.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: За уточняващи въпроси господин Иванов, госпожа Йорданова.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря ви господин председател. първо госпожа Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря. Господин Папазян един въпрос, вие по образование икономист ли сте?
МАРДИК ПАПАЗЯН: Това няма отношение по обсъжданата тема.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Има и ще ви кажа защо. Преди малко, доста късно ми дадоха думата за реплика, но вие казахте, че студент втори курс би се изсмял на въпроса на колегата. Аз ще ви кажа, че ако бяхте икономист щяхте да знаете, тъй като тук основно икономически теми коментираме, че един ученик от търговска гимназия, ако даде такъв отговор какъвто дадохте вие, той просто ще бъде скъсан на изпит.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Говорите смешни неща. И ви гледа една трета от България и ви се смее в момента и прави сметка кои хора оценяват проекта “Белене”.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Папазян, много ви моля.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Правят сметка една трета от българите какви хора оценяват проекта.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Не една трета, а може би и повече ще излезнат на референдума и ще си кажат своята дума. Въпросът е, че ние искаме да покажем какви са фактите. Естествено в момента те се преиначават от страна на това, че в момента сте се подписали под една дата, но тази дата не я бройте. Така излиза.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Това е само намерение. Господин председател, не мога да не взема отношение по повод това, което каза господин Тагарински. Уважаеми колеги, не само че реакторите работят в Калининската атомна централа, но е имало заявено намерение от АЕЦ “Козлодуй”, да закупят част от това оборудване и не им е дадена такава възможност.
Второ, това което цитира господин Овчаров преди малко в глава ІV е записано, че страните са се договорили да учредят съвместна комисия с цел осъществяване на действия свързани с техническа оценка и анализ на съществуващото оборудване, за да се определи възможността за неговото интегриране в рамките на проекта. Кой им е дал право да правят пазарна оценка на оборудването? Защо вие спекулирате с това нещо.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Четете по-надолу господин Иванов!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Прочетете го вие.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз ви го четох вече три пъти.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Петър Димитров има думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Чакайте да го прочета на господин Иванов за четвърти път, господин Червенкондев, защото трябва да бъдем на ясно.
Споразумението, съществуващото технологично оборудване, което няма да бъде интегрирано в АЕЦ “Белене” ще бъде обект на продажба по силата на отделни преговори и договор между АС и възложителя. Като отправна точка за преговаряне по покупно-продажната цена на съществуващото технологично оборудване цена. По този отделен договор ще се използва текущата пазарна цена на подобно оборудване в страната.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Пише, че те го оценяват.
МАРИО ТАГАРИНССКИ: Значи има такава цена.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Всичко ви е написано тук.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ще има договор, в който договор ще има пазарна цена.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Архитект-инженера е определил цената. Госпожа Петкова я приема тази цена и тази оценка.
ИВАН ИВАНОВ: Цената е намалена с 90 млн. евро.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие казахте, че не я приемате като оценка на лицензиран оценител по българското законодателство. Приемате я като пазарна цена. Това казахте преди малко.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Това са фактите господин Овчаров и ние сме длъжни да ги анализираме. Аз казах дословно, че в случая не е важно какво приемам аз или не приемам. Важно е какво предвижда закона. Законът предвижда да има лицензиран оценител, който да даде началната оценка, пазарна цена.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Той е дал 40 млн.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Много моля да уточним следното. Тези 40 млн. са балансова оценка. И тук понеже става въпрос за първокурсници и второкурсници по счетоводство и контрол, само да кажем, че когато става въпрос за балансова оценка, тя не е пазарна оценка. И заради това законодателя изисква да се направи пазарна оценка. Точно защото балансовата не е равна на пазарната. Това е.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря за обяснението. Дано да го разберат.
РУМЕН ОВЧАРОВ: То е много сложно господин Иванов, затова ще трябва да се уточним. Бихте ли ми казали кои са лицензираните оценители, които правят пазарни оценки на ядрено оборудване. Питам ви за трети път по този въпрос.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Овчаров, госпожа Теменужка Петкова може и да не знае кои са. Но ако бяхте тогава направили една покана, както сте направили преди в Нешънъл таймс или в някои други международни компании биха се появили. Може и да няма, но може и да се намерят.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Червенкондев, не го задавайте към мен този въпрос, защото аз нямам отношение към това. Пазарната оценка е направена от архитект-инженера. Той е избран за това архитект-инженера да консултира Националната електрическа компания.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Ще стигнем до там и всеки ще си каже мнението.
Господин Петър Димитров се е записал за въпроси.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: За изказване. Вече минах през въпросите.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Ако има въпроси, първо да се зададат въпросите.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Понеже господин Иванов се изказа.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Нека колеги първо въпросите да си зададем.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев. Аз зададох 12 въпроса. Беше ми обяснено, че ще караме с по един въпрос. Сега този казва един допълнителни въпроси. Господин Иванов има допълнителен въпрос.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Кой е тоя. Кой му дава правото.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Или има правила или няма правила. Сега искам да се изкажа. Имам ли думата?
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Не сме се уточнили за цялостната фактология. Имаме още въпроси.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, този период засяга периода когато аз съм бил министъра. Ако искате да седна при тях.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Ние ще имаме въпроси. Ще имаме и към вас господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз искам да ви дам отговори, да ви дам тълкувание на това, което питате.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Изчакайте да ви зададем въпросите. Ако имате въпроси колеги, моля. Господин Овчаров заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Андонов, всичкото ли оборудвано от това, което е разглеждано и оценявано от Парсънс, което влиза в сумата 295 млн. е в последствие одобрено от Атомстройекспорт за купуване. Кое е оборудването, което е останало на площадката непродадено и защо? И кога и къде би могло да се продаде то.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Само един доуточняващ въпрос, ако позволите господин Овчаров. Все пак имало ли е задължение на купувача да изкупи цялото оборудване. А не въпроса взело ли е цялото или не. Кое е купило от всичкото?
МИХАИЛ АНДОНОВ: Аз това което ще отговоря и което знам ще кажа. Оборудването, което е договорено по договора за изкупуване, това което няма да бъде интегрирано в проекта Белене е в един списък, приложение за което има разрешение за тази продажба и този списък е в размер на 205 млн. евро. По този списък са подписани четири допълнения към основния договор, които четири допълнения са определени позиции от основния списък, за което руската страна е предявила желанието да започне да изкупува това оборудване и да го транзитира и да го транспортира в Русия.
Това което е останало след тези 4 споразумения е оборудване от списъка. И това оборудване е по балансова стойност, забележете в размер на 40 млн. евро, а не по цената по която е определено в размер на 205 млн. Това което е заведено и се води в баланса на националната електрическа компания към тогавашната дата, оборудването е на база на извършената оценка от 2004 г. във връзка с преминаването на Националната електрическа компания от национални счетоводни стандарти по международни счетоводни стандарти. Направена е съпоставката тези активи отговарят ли по пазарна стойност към тогавашната дата. Но до 2007 г. това, което е направено и се води в активите на АЕЦ “Белене”, Предприятие АЕЦ “Белене”, пак казвам, остатъка от оборудването, което е останало не е изнесено е точно в размер на 40 млн. евро. И тази част руската страна отказа да изкупи по причини, че повече не им е необходима за Калининската централа. И затова няма подписани допълнителни още споразумения, за тази част от оборудването, което е останало.
Дали тази част от оборудването, което е останало, след като се приспаднат договорените разходи по основния договор ще бъде 40 или по-малко. И това, което каза госпожа Петкова, че разходите, които не са доказани от руската страна и към днешна дата ги няма в Националната електрическа компания. И затова аз като изпълнителен директор заведох делото в Женева за иска за това оборудване. Към тази дата руската страна категорично отказваше да изкупи останалата част от оборудването. Задължение има по другия договор. Но ако сте прочели руското законодателство там е забранено по валутния закон да се прави прихващане по два различни договора. Нищо че и в двата договора действа българското законодателство, които са сключени на територията на България. Но по Закона за задълженията и договорите, ние не може да го приложим относно руската страна, защото има една спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и руската страна мотивирано е отказала. Има такова писмо, с което те отказват да направят прихващане по двете задължения. За произведеното оборудване с дълъг цикъл на производство към тази дата, когато е установено задължението в размер на 58 млн. А ние имахме вземане в размер на 61, защото разходите не са доказани и това ревизията го е установила.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин Андонов.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Кога?
МИХАИЛ АНДОНОВ: Това стана март 2010 година. И затова няма удължаване на срок сред последното споразумение.
ПЕТЪР ДМИТРОВ: Кое пречеше след март 2010 г. да го пуснете на търг това оборудване, тъй като има пазар?
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Не сме го продали господин Димитров. То е при нас. Не е продадено. Не е въпроса да се споразумяваме.
МИХАИЛ АНДОНОВ: Това което казахте е точно разпарчосано и остана непродаваемо. Няма как.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Момент господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Има допълнителен въпрос към него.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Андонов, аз попитах, не за това оборудването за 40 млн., аз попитах за оборудването, което е по списъка на Парсънс и съответствието на списъка на Парсънс с оборудването по договора сключен с Атомстройекспорт за закупуване. Има ли оборудване, което е оценено от Парсънс и влиза в тези 295 млн., но не е включено в списъка, който Атомстройекспорт и НЕК подписват за изкупуване. Тоест, то е разкомплектовано и руснаците са казали: “Извинявайте, ние това оборудване няма какво да го правим”.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Кой го е разкомплектовал?
МИХАИЛ АНДОНОВ: На това не мога да отговоря, защото тогава не съм бил на тази позиция, на която бях 2011 г. Може би колегите трябва да отговорят, дали това оборудване е влезнало изцяло или не е влезнало изцяло.
РУМЕН ОВАРОВ: Още един допълнителен въпрос. Четвъртото допълнение, което е подписано от този състав на управление на НЕК е със срок 30 септември 2009 г. От тогава насам, на практика до момента, в който вие през април месец 2011 г., така да се каже започвате да пишете писмата до Атомсторйекспорт и да възразявате против еди какво си, какви мерки е предприел НЕК, за да изиска от руската страна да си изпълни ангажиментите по договора? Какво е наложило повече от година и половина забавяне на действията?
МИХАИЛ АНДОНОВ: Мерките които НЕК предприе след 30 септември 2009 г., първото писмо, което е изпратено официално е февруари месец 2010 г. до Атомстройекспорт във връзка с неуредените взаимоотношения, както по споразумението за производство на оборудване с дълъг цикъл на производство, така и по договора за изкупуване на старото оборудване. Това писмо трябва да го има в документите, които е извършила Агенцията за финансов контрол. Проведени са три срещи в София между представители на Атомстройекспорт и заводите производители, които правят реално обследването на това оборудване, което се получава. И тогава се установи, че тази неплатена сума от 4 млн. е рекламация, която руската страна иска да направи за оборудването, което е обследвала. А имаше яснота, кое може да се интегрира и кое не в техния проект. Така че процеса започна февруари 2010 г. и приключи март месец, когато ние отказахме да подпишем удължаването на срока, поради отказа на руската страна да вземе тази част, която е останала по списъка, който е утвърден и е приложен към заповедта на министъра тогава. И пристъпихме към такива действия по арбитраж.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Андонов, вашите усилия за съжаление са останали незабелязани от инспекторите. Те са констатирали само април месец 2011 г. , когато сте започнали вече преписката с Атомстройекспорт. Това се отнася както за неизкупеното оборудване, така и за доказване на разходите от руска страна по обследване и транспорт на вече придобитото от тях оборудване.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Те са били прихващани и признавани още в 2008 г. господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Част от тях са продължили и по-нататък.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Така е, но вие забравяте всичко какво е било. Госпожо Петкова заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: В нашия доклад ние съвсем обективно сме отразили всички факти и обстоятелства, които сме констатирали. И ако обърнете внимание малко по-нагоре от абзаца, който вие четете, всъщност пише, че още октомври 2009 г. от страна на НЕК, ръководството на НЕК, в момента не мога да цитирам кой е бил тогава изпълнителен директор на НЕК, са предприети действия и е изпратено писмо октомври 2009 г. до Атомстройекспорт с молба да бъдат предприети действия. И сумата в размер на 4 млн. евро, която не е платена по допълнение № 1 да бъде платена. Така че действията започват октомври 2009 г. Това което сме видели в последствие по отношение на оборудването, което не е изкупено, всъщност сме цитирали писмо, което ни е било предоставено от НЕК. Тъй като ние нямаме функции да търсим из чекмеджетата. Това което ни е предоставено, ние коректно сме го отразили в доклада и там наистина пише, от кога започват мерките предприети от ръководството на НЕК, по повод оборудването, което не е изкупено от руската страна.
В рамковия договор от 28 ноември 2007 г. не съществува възможност това оборудване да бъде делено на такова, което ще бъде изкупено или такова, което няма да бъде. Атомстройекспорт е поел ангажимента да изкупи цялото оборудване, което е съответно по списъка на оценителя.
И тук има още нещо, което е важно и бих искала да акцентирам на него. Говори се за двата списъка. Те всъщност са приложения към оценката на Парсънс и приложение към рамковия договор на 27 ноември 2008 г. Ако видим тези две приложения между тях ще намерим няколко много съществени разлики, които ние така и не можахме да си обясним на какво се дължат и в последствие си обяснихме на какво се дължат всичките тези неуредени въпроси по отношение на плащанията.
Към оценката на Парсънс е приложено едно приложение № 4 А, ако не ме лъже паметта, в което е описано оборудването, неговото количество, годината на производство и съответно някаква цена. След това когато се подписва рамковия договор от 28 ноември 2007 г., отново се появява такова приложение № 1, в което е посочен съответното оборудване, посочени са съответните мерни единици в които то се измерва, но липсва информация за неговата цена. И от тук всъщност се губи нишката на тази голяма тема, така да се каже. Как от тези 295 млн., които Парсънс каза, че струва това оборудване, в последствие се стигна до рамковия договор от ноември 2007 г., приложението към него, което е неразделна част, в което всъщност липсва информация за съответно цената на това оборудване. Как се стигна от 295 до 205 млн. Тази разлика някъде се изгуби в тези преговори и в дните до подписване на договора.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз ще се опитам да ви помогна, като питам, има ли разлика между двата списъка?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Това е разликата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не, само като цени, а като обем оборудване. Примерно има ли го полярния кран в единия списък и има ли го в другия списък? Има ли ги бложните трансформаторите в единия списък и има ли ги в другия списък?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Това е много хубав въпрос. Това е трябвало да се изясни в момента, в който са водени преговори, срещи или са правени коментари са правени по отношение на това оборудване, преговорите с Атомстройекспорт. Ако бяха водени такива преговори и имаше съответно документирани протоколи от тези преговори, сега нямаше да си ги задаваме тези въпроси и щеше да бъде ясно какво точно се е случило. Но понеже липсва такава информация, ние виждаме само какво се случва с цифрите. А ние не сме технически лица, така че да може да анализираме крана, реактора, клапите дали са там или не. Ние работим с цифри.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: И аз имам въпрос към господин Велков. Наистина, имали такива преговори въобще? Протоколирани ли са те между АЕЦ “Белене” и взимани ли са такива решения. Тъй като вижда се в Агенцията за държавна финансова инспекция, не са успели да намерят такива преговори.
ЛЮБОМИР ВЕЛКОВ: Да, такива преговори има, но не са за всеки ден разговори правени протоколи. В крайна сметка преговорите са завършили с подготовката на проектодоговора и приложенията към него.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Може ли да уточня с госпожа Петкова. Госпожа Петкова, много ще ме облекчите мен лично, ако кажете това оборудване като ново за колко е закупено и да кажете един комплект ново.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Димитров, това трябваше да бъде направено 2007 г., когато се подава, а не две, три години по-късно.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Те са проверявали нещо.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В момента не казваме, че това оборудване струва 2 млр.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Те са проверявали нещо и те не питат за колко е купено.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Има си оценки.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Питам ги тогава по процедурата. Защо го криете?
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Уточняващ въпрос. Госпожа Петкова повдигна няколко въпроса. Мисля, че лицата които могат да дадат отговор са тук сред нас. Те затова са поканени. Така че ако може да им се даде думата.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Какъв отговор получихте? Има ли преговори няма ли? Няма документация. Няма преговори.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Тя постави и друг въпрос. Защо има разминаване в двата описа, които са към приложенията.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Има ли разминаване в описите или само в цената господин Велков?
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Защото става въпрос за една много сериозна сума. Ако за някои не е сериозна сума, сума от порядъка приблизително на 90 – 100 млн., не знам какво е.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Аз не мога да разбера за какви разминавания говорите. Има списък на оборудването, което няма да бъде интегрирано в проекта А 92 и се продава със стойност, което казва как може да бъде намалено, на базата на какво.
Има втори списък направен, това е оборудване, което може да бъде интегрирано, но ще се използва като резервни части. То е оценено на 7,6 млн. евро. На 7,6 млн. евро е оценен втория списък, който е ще бъде оставен като резервни части за АЕЦ “Белене”.
Това което, доколкото разбрах господин Овчаров пита, това което е останало не е изнесено за 40 млн. Значи 40 млн. е стойността между това, което е подписано и 205 млн., а не балансова стойност. Това е разликата между тези две цени. Това което е останало 40 млн. е в списъка за продажба, но не са го одобрили, защото не е комплектовано. Това е цялата работа.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ако мога да задам въпрос, преди да е отговорила госпожа Петкова. В изказването преди малко на госпожа Петкова, аз разбрах, че разликата в протоколите е, че в единия има стойност на оборудването, а в другия няма. За едно и също оборудване поне по опис ли става въпрос? Защото тук господата Папазян и Велков твърдят, че това са различни оборудвания. Въпросът е, ако говорим за едно и също оборудване, но в единия протокол няма стойност, а в другия има, защо това е така господа Папазян и Велков? Защо сте допуснали това нарушение? Много ясен въпрос. Първо, да отговори госпожа Петкова, ако обича.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Отново господин Иванов си позволявате да правите квалификации, за което нямате никаква оторизация. Не сте вие който ще каже дали е нарушение. Въобще не сте вие.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Папазян, ние наистина коментираме.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Дори един господин миналия път влезна в ролята на атестационна комисия и даде оценка на господин Велков. Жалко че такива хора не се питат. Иначе много кадрови грешки можеха да бъдат избегнати.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Народните представители имат право на отношение.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Имат право на коректно отношение. Ние сме дошли тук да ви изясняваме това, което не ви е ясно.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Попитах госпожа Петкова. Ако госпожа Петкова потвърди моето съмнение за разликата в протоколите, тогава ви помолих вие да обясните. Защо взимате думата преди нея?
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Госпожо Петкова отговорете на въпроса.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Говорим за оборудването, което няма да бъде интегрирано в проекта АЕЦ “Белене”. Единият списък, който е приложение 4 А към оценката, която Парсънс дава е със стойност, изнесено е съответното оборудване, съответните позиции, дадени са някакви стойности. Общата стойност, тотала на това приложение № 4А е 295 млн. евро. Ето го и приложението № 1 към договора от 28 ноември 2007 г., което пак започва със същите активи, реакторни установки и т.н., където има едни колони, в които има количество и единица за измерване. Тези колони са попълнени, но няма информация за цената, няма и обща цена за това оборудване. Тази цена ни става ясна на нас, гледайки договора от 28 ноември 2007 г. Тук ние всъщност направихме усилия, за да видим откъде идва тази разлика. Търсихме някакви причини някакви преговори, които са водени, които са наложили намаляването на цената на това оборудване, но за съжаление такива документи не ни бяха предоставени и ние съответно не можахме да разберем, как се получава тази разлика.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз мисля, че се показаха конкретните приложения и факти.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Господин Андонов ви отговори. Това което е останало е разкомплектовано. Това което ви го прочетох, защо се получава разликата. Защото при оценката, те дават 295,76 млн. и след това казват. Някои от оценените цени могат да бъдат намалявани при непълно комплектоване, при липса на цени, стари цени и т.н. Казано е на какви принципи може да се намалява тази цена. Защо трябва да има протоколи?
РЕПЛИКА: Става въпрос за 90 млн. евра.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Къде в Закона за задълженията и договорите или в Търговския закон пише, че трябва да се протоколират всички обсъждания? Къде го пише това нещо?
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В Закона за задълженията и договорите, когато говорим за една частна фирма, за един едноличен търговец, такива преговори не са необходими. Но когато говорим за най-голямата държавна фирма и най-големия ни държавен проект, такива преговори, съгласно Закона за управление на държавната собственост и държавните предприятия, това е абсолютно необходимо.
МАРДИК ПАПАЗЯН: Протоколи няма, но преговори има господин Червенкондев.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Как се установява?
МАРДИК ПАПАЗЯН: А защо трябва да го установявате? Има проектодоговор.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Папазян, все пак говорим за стотици милиони евро държавно имущество. Ето затова трябва да се удостовери. В момента аз няма да се изказвам, може би на следващото заседание. Нито има обявление, нито оценки. И сега и преговорите не считате, че е необходимо да се документират. Така че говорим наистина за едни разгори може би договорки между вас и вашите партньори от Атомстройекспорт.
ЛЮБМИР ВЕЛКОВ: Доуточняване на отговора имам предвид. Не става дума за договорки или разговори. Става дума за преговори, които завършват с един написан, парафиран документ. Когато се водят преговори, накрая като се договорят страните, пишат протокол. В случая протокол не е написан. Подготвен е проектодоговор. И това е резултата от преговорите в писмен вид.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Искам да задам няколко въпроса свързани и с цялата тази процедура по която договаряхме и разговаряхме и питахме. Става въпрос за подписването на рамковото споразумение, допълнителното споразумение към него № 1. Другото което е протокола на Съвета на директорите, одобрението на принципала. Тези разминавания в датите. Аз бих искал да попитам, госпожа Галина Тошева, как интерпретира тези разминавания. Доколко на нея й е било известно, че имаме едни подписани договори на пръв поглед с поставена дата 28 ноември. Протокола на Съвета на директорите е от 4 декември. Вие там зададохте ли въпрос, все пак имаме ли подписани договори, нямаме ли? Имаме ли сложена дата 28 ноември? Аналогичния ми въпрос е към господин Петър Димитров, който тогава е бил и принципал. Защото съответно неговата воля като принципал и решение и заповед е от 13 декември. Все пак дали е знаел, че е имало парафиран такъв договор. Дали е бил подписан? А съответно към 12 декември дори е имало подписано допълнение № 1 към този договор. А тогава господин Димитров упражнява волята си на принципал на това дружество.
ГАЛИНА ТОШЕВА: Благодаря господин председател. дами и господа народни представители, благодаря ви за поканата да присъствам на днешното заседание.
В доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция е посочено че доклада на Изпълнителния директор на НЕК, касаещ проведените преговори и предложеното сключване на рамковото споразумение е внесен в Съвета на директорите за разглеждане на 4 декември 2007 г. АДФИ отбелязва, че внесения доклад е разгледан от Съвета на директорите и като съответствие с Устава на НЕК и Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала е поискано разрешение за сключването му от страна на принципала, т.е. министъра на икономиката и енергетиката. И освен това Съвета на директорите е упълномощил директорите на НЕК да подпишат договора, след получаване на съответното разрешение.
От тази гледна точка, мисля, че в доклада на АДФИ, действията на Съвета на директорите са в съответствие с Устава на дружеството. Това е информацията, с която и аз разполагам. Аз също съм се осведомила за цялото това нещо от самия доклад, така че ако има други въпроси.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Уточняващо само госпожо Тошева. Когато разглеждахте на Съвета на директорите този доклад на изпълнителното ръководство на НЕК, знаехте ли, че има парафиран проектодоговор, проектоспоразумение или беше подписан. Запознахте ли се с конкретиката и конкретния образец на договора.
ГАЛИНА ТОШЕВА: Благодаря ви за въпроса. Аз доколкото си спомням, на това заседание на Съвета на директорите не съм присъствала. И ще помоля госпожа Теменужка Петкова, която сигурно има като приложение препис извлечение от заседанието на Съвета на директорите, да ми напомни дали е така или не.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Госпожо Петкова.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Аз разполагам действително с това приложение, защото то е много важно, тъй като както госпожа Тошева подчерта. От него става ясно, че Съвета на директорите е упълномощил главния изпълнителен директор на НЕК да подпише такъв договор едва след получаването на разрешение от принципала. На тази дата на 4 декември 2007 г. е отсъствал председателя на Съвета на директорите, госпожа Галина Тошева, така поне е записано в този протокол. Пише, че отсъства.
Членовете на Съвета на директорите са били господин Велков, господин Папазян, И. Желязков, М. Маркова.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви госпожо Петкова. Господин Димитров бихте ли взели отношение по поставения въпрос.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Бих взел отношение, но аз ви връщам към основния въпрос, тъй като за да продадеш нещо, най-малкото трябва да знаеш колко ти струва. И тази логика изискваше госпожа Петкова да тръгне от там. За колко е закупено това оборудване? Тъй като, за да продадеш нещо, обикновено то като остарява не става по-скъпо. Това не е картина, за разлика от някои произведения на изкуството. Беше добре, ако знаят двамата бивши изпълнителни директори за колко е закупено, да кажат. Ако не знаете, да не казвате.
Вторият елементарен въпрос е новото оборудване три плюс. Не това старото, а новото три плюс, колко струва. Тъй като новото, доколкото знам, струва 300 млн. евро. Това старото, което е разкомплектовано и в него няма полярен кран, няма трансформатори и други съставки, да очаквате, че ще го продадете за 295 млн. евро, просто не е сериозно. Затова ви казвам, да не витаем по облаците, а да кажем. Това сме го купили за толкова. Ново чисто ново от трето поколение струва толкова и е продадено за толкова. Тъй като простата сметка показва, че като са се опрели хората върху тази цена на закупуване са получили цената от 40 млн. евро и са го записали в балансовата стойност.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Вие ще отговорите ли на зададени яви въпрос или ще говорим за ланския сняг?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не знам доколко сте запознат с ланския сняг и това ли ви интересува. Не знам доколко познавате технологията на работа на един министър, но ви гарантирам, че най-малкото е да гледа датите по определени документи. Затова има юридическа дирекция, която подготвя документите и казва: “Това е коректно, тук има проблем”.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Значи са ви подвели, така ли?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз не говоря за подвеждане. Говоря ви за това, че ако е имало проблем, той е щял да изскочи. Но аз не виждам какво изкача до тук. Говорим си едни дреболийки обезателно да ги има, но не искаме да кажем най-главните неща.
Пак ви връщам. Кажете за колко е закупено и за колко е продадено, за да знаем спечелили ли сме, изгубили ли сме от това.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Отговорете на зададения ви въпрос.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Димитров, аз съвсем коректно и нормално ви попитах. Все пак знаете ли, че има такива подписани споразумения, договори, когато ви представям Съвета на директорите. Естествено не е нормално да знаете абсолютно всичко като министър или всякаква документация. Отговор да или не.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, точно вие сте в правото си да изискате цялата документация по този въпрос от Министерството, където ще видите, че на министъра е подготвено за подпис разрешение от името на принципала за продажба. Въпроса, че там някъде пише, тук има една такава дата, това не е сериозно.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Съгласен съм с вас господин Димитров. Именно тази несериозност и това, което се установява, когато поискахме цялата документация, която е на разположение на всички вас, абсолютно несериозно е министъра последен да разбира, какво се е договорило и тогава той, който е принципал и който е упълномощен от държавата, упълномощен е да защитава нейните интереси, да разбира последен, че имало някакви договорености, имало някакви договори.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Червенкондев, вашите вътрешни, така да се каже убеждения, не ги правете убеждения на нашата Комисия.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Така пише в документите.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Димитров ме попита знаете ли или не знаете.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Знаете ли колко е била цената на това оборудване? Не го знаете. Защо приказвате тогава? Казвате, че оборудването е подарено. Кой ви каза, че е подарено? Вчера сте го разтръбили по всички медии.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: 77 млн.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво е това 77 млн. Балансовата стойност е 40 млн.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Папазян казва, че над 1 млн. и половина, два долара е добре. Също в неговите обяснения, като това е за скрап.
ИВАН ИВАНОВ: Преди всичко искам да кажа на господин Димитров, че подпис срещу 205 млн. не е какъв да е подпис, който министъра полага всеки ден и беше наистина необходимо, поне да се каже и да се види как е формирана тази цена от 205 млн.?
На второ място, това което всъщност получи НЕК, вие много добре знаете, че е само 79 млн.
На трето място, за мен е изключително важно да разбера, как от 295 млн. цената е намалена на 205 млн. Казва се, че това било решение на оценъчния комитет. Може ли оценъчния комитет без да каже по кои позиции и с какви мотиви тази цена е намалена. Касае се за 90 млн. евро. Не може по този начин България да се лиши от тях, защото Оценъчния комитет е решил без никакви ясни мотиви по основните позиции.
На следващо място, беше заявено, че не може да бъде направена оценка. Аз отново питам, каква е оценката на продаденото оборудване в Калининската АЕЦ. Разбира се, че може да бъде направено, защото има цени на заприходяване, които не са секретни.
И ще ви дам само един пример, който го задавам с абсолютна точност. За една част от документацията, която е закупена от АЕЦ “Белене” за 400 000 евро е заприходена за 2 млн. евро в Калининската АЕЦ. Източникът е такъв, който е почти на вашето ниво господин Димитров. Тоест, пет пъти по-висока цена. Затова питам, за което повдигна въпрос и господин Тагарински. Каква е цената на заприходяване на всичкото това оборудване, което сме го подали за 79 млн. евро само.
Когато се говори за допълнение № 4 към рамковия договор, че трябвало да бъде изпълнен до 30 септември 2009 г., съгласно договора, този договор изтича да действа на 31 декември 2008 г. Искам да разбера сключен ли е след това нов договор и има ли подписан анекс, който да продължава неговото действие. И тъй като господин Червенкондев ви показа как АЕЦ “Козлодуй” е поискал оборудване, което съвсем не е маловажно. Това да се касае за парогенератори, за топлообменници, за технологично оборудване, за помпи центробежни, необходими за АЕЦ “Козлодуй”. И отговора беше. “Ние вече бяхме подписали договор”. Това просто не е вярно.
Писмото е от 1 декември 2006 г. Договорът се подписва на 28 ноември 2007 г. След една година. И не може отговора да бъде, че руснаците искали да купят всичко. Като искат да купят всичко, защо господин Овчаров каза, че има една част от оборудването, което не купуват. Да го бяха купили всичкото. След като не се купува всичко е трябвало да се продаде. Националният интерес налага да се подаде на АЕЦ “Козлодуй”. Защото цената 205 млн., НЕК загуби 38 процента, за да плаща транспортни разходи, мита и всичко останало. Докато ако беше продаден на Козлодуй щеш да се получи реална цена.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Карам подред. Не случайно зададох въпроса, защо не са продали оборудването преди 2006 г. Това е въпроса. Ако има пазар, защо не сте го пуснали на пазара да вземете от там един големи пари.
Господин Иванов, не са го продали по една проста причина. Каза господин Папазян миналия път. Сега не знам защо не го повтори. Продава се проект, а не оборудване. Това не е да си вземеше резервни части за колело. Не може с тези резервни части да направиш нещо някъде си, ако нямаш лицензиран проект. Това се следи от международни организации. Разбирате какво е напрежението в момента между Иран и не малко държави в света. Няма такъв пазар на който това оборудване е могло да бъде изкарано и да бъде продадено.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Козлодуй не е ли лицензиран?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще кажа за Козлодуй. Това е изключително интересен въпрос. Козлодуй не иска да вземе цялото оборудване.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: А нашите взеха ли цялото оборудване?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Иванов, интелигентен човек сте все пак, с очила. Козлодуй не иска цялото оборудване. Той иска резервни части, каквито вече е получил. В резултат на което това оборудване се разкомплектова и става все по-евтино и по-евтино. Това е простата истина.
Ако в това писмо пишеше, че ще вземем цялото оборудване на цената на ново, аз съм съгласен, че тези хора трябва да отговарят. С това писмо искат резервни части. Разглобете един автомобил на резервни части и се старайте да поучите цената на нов автомобил. Неколкократно задавах въпроса за колко е закупено. И на вас го задавам. Аз подозирам, че може би не можете да отговорите вие, тъй като е закупено преди вас. Но е закупено за не повече от 70 млн. долара. Това е цената. На тази база, върху тази цена в баланса са записани 40 млн. евро. Вероятно курс на евро, спрямо долара и т.н. Това е харча, който е направила българската държава и под който харч не е бивало да слезем. И това трябваше открито да се каже. Да се каже: “Взели сме го за толкова пари. Остаряло над 20 години.”
ИВАН ИВАНОВ: Това е балансова стойност.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Пак се въртим в кръг, балансова стойност. Не говоря за балансова стойност, а говоря за цена на закупуване, която е пазарна цена. На базата на тази пазарна цена е определена балансовата стойност. Много се извинявам, не се правете на неграмотни.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Лицензирания оценител прави оценка към момента, в който ще се продава.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И към този момента той е направил оценка за 40 млн. евро.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Няма значение на каква цена е закупено едно оборудване.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Трети ценови ориентир.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Вие сте, извинявайте, много елементарен.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тук са изпълнителните директори от този период. Новият комплект три плюс струва 300 млн. евро. Новият комплект, който е за Белене.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Овчаров каза 200.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: За Белене казвам, не стария комплект, който трябва да се продаде. Новото оборудване, което се произвежда за Белене струва 300 млн. евро. Тук ходят едни хвърчащи същества, които си представят как за ново оборудване трето поколение, ние ще го вземем за 300 млн. евро, а старото си оборудване на 20 години ще го продадем за 295 млн. Ако този фокус може някой да го направи, аз мисля, че нацията трябва да му направи паметник и да го почитаме всяка година на 27 ноември.
Оценката на Уорли Парсънс. Оценката е за сто процента окомплектовано оборудване и за ново оборудване.
Господин Иванов, ще кажеш после колко струва новото оборудване. После ще говориш каквото искаш.
ИВАН ИВАНОВ: Има доклад на Уорли Парсънс.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Димитров, моля коректен да бъдете. В доклада пише, че това не е оценка на Уорли Парсънс, която е за ново оборудване.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз ви казвам, че новото оборудване от трето поколение струва 300 млн. евро. А вие ми обяснявате, че старото оборудване на 20 години е 295 млн. евро.
ИВАН ИВАНОВ: Не лъжете, оценката на Уорли Парсънс отчита годината, в която е закупено оборудването.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Неговото състояние и сделки, които са направени от пазара.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В тази връзка аз предлагам на едно от следващите заседания да поканим митичен оценител лицензиран, който да ни каже колко ще струва това оборудване. Разбирам, че има такива оценители. Като ги има да не ги крием. Комисията има право да покани всеки човек. Затова аз предлагам на едно следващо заседание да строим поне трима такива лицензиарни оценители и да чуем каква е тяхната оценка, колко трябва да бъде.
Разхождам ви отново между числата. 70 млн. долара, 40 млн. евро балансова стойност, 300 млн. за нов реактор за ново оборудване. Кажете ми колко трябва да бъде цената на това оборудване? При похарчени 70 млн., за да го купим ново, сега сме получили 84 млн. Като за 40 млн. евро още има непродадено оборудване. Съберете 84 плюс 40, за да видим какво ще се получи от цялата тази работа.
Въпрос към ръководството на БЕХ. Останало оборудване за 40 млн. евро. Вие защо не сте предявили иск. Защо в последващите плащания не сте отчели това оборудване, което е останало и което Атомстройекспорт е трябвало да вземе. Знам, че не сте били вие. Има си ръководство през този период. Очевидно, че някой трябва да дойде и да даде отговор на този въпрос.
Завършвам господин Иванов. Уорли Парсънс в качеството си на консултант по проекта е направил добронамерена оценка в интерес на НЕК, не в интерес на купувача. И това е било базова оценка върху която са седнали да преговарят. Баланса между тази оценка от 295 млн. и оценката по която е купено оборудването е онзи интервал, в който са водени преговорите. И аз не мисля, че интервала между 70 млн. долара и 295 млн. евро, когато става 205 млн. евро е лош интервал.
И завършвам с това. Дано издържите. Може би медицинско лице трябва да има тук.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Димитров, много ви моля си мерете приказките.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Наистина господин Димитров никой не ви е обиждал вас за вашето физическо или друго състояние.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: И понеже поисках думата, провокиран от господин Димитров. Нещо искам да кажа. Нека обясним на всички зрители какво се случва тук. В момента дискутираме едни цени, които цени, ако бяха дадени от лицензирания оценител, ние нямаше да разсъждаваме каква е била цената на закупуване или цената на придобиване. Не е извършена процедурата по закон. Затова обсъждаме. Затова ние си говорим. Защото ако беше от лицензиран оценител нямаше да говорим.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Нека да коментираме само въпроси в момента. Има време, когато ще правим анализи. Ще си казваме мнението, както и в момента господин Димитров направи.
ИВАН ИВАНОВ: Ще изготвим доклад.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В момента Уорли Парсънс е отчел кога е въведено.
ИВАН ИВАНОВ: И оценка със съответната амортизация.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Възложено му е на Уорли Парсънс да направи точно такава сравнителна пазарна оценка. Той е направена.
ИВАН ИВАНОВ: Отчита се амортизацията. Не бягай по тъч линията.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Нищо не са те питали, за да отговаряш.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Овчаров, вие точно преди малко казахте, че базовата цена на която е преговаряно е 60 млн. Господин Димитров каза 295 млн. евро. Така че последно кое е?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Може ли да обясня.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Разбира се, но вие го казахте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Отговарям на въпроса. 295 млн. е цената на която започва НЕК да преговаря, а 60 млн. е цената от която започва Атомстройекспорт да преговаря. Ако нещо не сте разбрали да го повторя пак. И в крайна сметка се стига до 205 млн.
ИВАН ИВАНОВ: Не се стига, защото не е имало никакви преговори.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Стига сте говорили глупости.
ИВАН ИВАНОВ: Покажи документ как са преоценени от 295 на 205 млн.? Ако не четеш документи всичко останало е празнословия.
РУМЕН ОВЧАРОВ: На вас господин Иванов какво и да ви дам то няма да ви хареса. Аз ви четох вече какво е констатирала инспекцията. Създадена е оценъчна комисия, която комисия трябва да оцени оборудването и да завърши работата си с предложение. Тази комисия съвместна си е свършила работата.
ИВАН ИВАНОВ: Къде са документите на тази комисия? Какво точно е договорила. Нищо няма.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Има доклад на тази комисия. Господин Иванов, вземи го прочети най-после. Стига сте говорили глупости.
ИВАН ИВАНОВ: Чел съм го. Това го няма. никъде го няма.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Овчаров, тръгнахте от две цени. Едната цена е 295 млн., която считате, че е пазарната и която Уорли Парсънс е определила. Съответно 205 е тази на която е подписано договорното споразумение. Казахте, че руската страна е тръгнала на 60 млн. евро. Да видим кой къде е стигнал. И само говорим за цена. Накрая на база доклада и на база реалните плащания сме получили България и НЕК 79 млн. евро. Тоест, да видим коя цена е по-близка до реалността.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, от двата часа, които тук прекарахме стана ясно, че наистина има в много голяма степен безстопанственост проявена при сключването на договора. Ясно е, че оборудване е било продавано на безценица. Не е ясно как и срещу какви принципи. Въпросът е, че това нещо не е приключило през 2007 – 2008 г. Този процес продължава.
Процедурата е да поканим ексминистър Трайчо Трайков, за да може да разгледаме целия процес до каря на решението на мандата на Комисията, до 2012 г. Защото възникват много интересни въпроси, какво е правено, след като договора на Парсънс вече е факт. След като са постигнати тези 200 млн., след като става ясно, че има много нереализирано и много неизкупено оборудване. Нека да гледаме целия процес по Комисията Белене, по нашата Комисия в цялост, а не да делим до това и до онова управление. Това е нещо, което иска Партия “Атака”. Искаме да видим цялостно целия процес как се е развивал. Затова процедурното ми предложение е да гласуваме за следващото заседание да поканим ексминистър Трайчо Трайков, който да разкаже и неговата гледна точка за развитието на процесите, след като вече е поел той нещата.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Нека да стигнем до 2009 г. и естествено ще бъде поканен господин Трайчо Трайков.
Госпожа Петкова ще ви помоля в рамките на няколко минути.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател. Аз ще се опитам съвсем в оперативен порядък. По повод въпросите на господин Димитров. Искам да се опитам да отговоря на някои от тях. На други категорично мога да отговоря.
По отношение на това за колко всъщност е закупено оборудването за АЕЦ “Белене”. С такава информация ние не разполагаме господин Димитров, тъй като задачата на нашата Финансова инспекция е да изследва продажбата на това оборудване.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие трябва да питате какво подават. Колко струва, за колко са го купили.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Това което вие споделихте господин Димитров за 70 млн. е новина за нас. Това е някакъв нов момент. Но ние понеже работим с конкретни цифри и със съответните документи, каквито са счетоводните документи на НЕК, годишните финансови отчети, може да работим единствено и само върху тези документи.
Това което пише в тези документи е, че балансовата стойност, не пазарната, трябва да се направи разлика между тази стойност е 40 млн.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: 70 млн. долара е пазарна, а 40 млн. евро е балансова. Правя разлика. Кое не ви харесва?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Тук няма пазарна.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: За колко е купена ви попитах, а вие не искате да ми кажете.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Господин Димитров, пазарната цена е тази, която би получил този продукт, ако излезе на пазара. Законът е предвидил. Стана въпрос затова колко струва новото оборудване. Аз си признавам, че не знам. Не съм запозната с тази тема. но ще цитирам само една цифра от офертата на Атомстройекспорт. Там е записано следното.
Реакторната установка струва 1 млр. 749 млн. 170 000 евро. Това е офертата на Атомстройекспорт. Това пише в офертата господин Димитров.
Има и още числа, които бих могла да прочета. Господин Овчаров, аз цитирам какво пише в офертата. Ние работим с документи. Аз не мога да цитирам нещо по принцип.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви госпожо Петкова.
Уважаеми колеги, продължаваме следващия вторник от 14.00 часа. с дневен ред – Обсъждане на докладите като цяло. Включително има още един доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция, както каза господин Димитров има неприключени въпроси от предишния доклад. И по този доклад има доста интересни неща, които бихме споделили.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Бих ви предложил след всяко наше заседание накрая да направите един анализ и да кажете колко сме били полезни.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това ще го каже обществото господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Пуснете едно проучване, защото този цирк не би трябвало да продължава по този начин.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Според мен, мисля че е достатъчно полезен за всички, които ни гледат.
Благодаря ви.
Моля всички гости, които са били днес да се чувстват поканени за следващото заседание., следващия вторник в 14.00 часа.
Закривам днешното заседание.

/ Закрито в 16.00 часа /