---

На 22 януари 2013 година се проведе редовно заседание на Временната парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта АЕЦ „Белене” от 2002 година до края на месец март 2012 година.
Заседанието беше открито в 14.05 часа и ръководено от председателя на комисията господин Диан Червенкондев при следния


Дневен ред:


1.Разглеждане и обсъждане на Доклад № ДИ1СФ-004/15.01.2013г. на АДФИ за извършена финансова инспекция на Националната електрическа компания с предмет проверка на законосъобразност на сключването и изпълнението на договор за мостово финансиране на проект АЕЦ „Белене“ с БНП „Париба С.А.“, клон София на стойност 250 милиона евро, в т.ч. спазване на режима за възлагане на обществените поръчки и отчитане на приходите и разходите във връзка с финансирането.

2.Разни.


Гости и докладчици на заседанието бяха:

Български енергиен холдинг:
-Михаил Андонов, изпълнителен директор

Национална електрическа компания:
-Крум Анастасов, изпълнителен директор

Агенция за държавна финансова инспекция":
-Теменужка Петкова, председател
-Росица Недялкова, директор на дирекция "Извънпланова дейност"

Министерство на икономиката, енергетиката и туризма:
-Борис Първанов, експерт

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Диан Червенкондев: Добър ден колеги. Уважаеми колеги. Уважаеми гости. Имаме необходимия кворум от народни представители-членове на Временната парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта на АЕЦ „Белене“ от 2002 година до края на месец март 2012 година.
Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание. Предлагам то да премине при следния дневен ред:
Точка първа - Разглеждане и обсъждане на Доклад № ДИ1СФ-004/15.01.2013г. на АДФИ за извършена финансова инспекция на Националната електрическа компания с предмет проверка на законосъобразност на сключването и изпълнението на договор за мостово финансиране на проект АЕЦ „Белене“ с БНП „Париба С.А.“, клон София на стойност 250 милиона евро, в т.ч. спазване на режима за възлагане на обществените поръчки и отчитане на приходите и разходите във връзка с финансирането.
Точка втора е Разни. Който е съгласен, да, заповядайте. Процедурно предложение, господин Петър Димитров.

Господин Петър Димитров: Господин председател, аз предлагам да не започваме с нарушения на Закона за АДФИ.
Докладът на АДФИ е връчен на 15 януари 2013 година. Съгласно чл. 17 от Закона за АДФИ юридическите и физическите лица, които са заинтересовани имат право да дадат писмено становище в 14-дневен срок от връчването на доклада.
След това, в друг 14-дневен срок от получаването на писмените становища, АДФИ се произнася с мотивирано писмено заключение за постъпилите писмени становища. Едва след това докладът може да бъде представен за обществено обсъждане.
Разбирате, че това са фундаментални права, които няма как да ги заобиколим и действително Ви предлагам да не отиваме към твърдения за нарушаване на един закон с нарушаване на друг закон. Нормалното е да спазим тези процедурни изисквания и след изтичането на двата срока, да отидем към обсъждане на този доклад.
Освен това Ви напомням, че комисията е за периода 2002-ра, до март 2012-та. Не знам защо се концентрираме само в периода 2005-та – 2009-та? Ако това не е политическа манипулация, целево концентриране върху един период, просто „Здраве“ му кажете. Така, че ако въпросът е само да изманипулираме хората в навечерието на референдума, дайте да вървим към този дневен ред. Но ако все пак ще спазваме закона, дайте да го спазим.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря, господин Димитров. Уважаеми колеги, аз ще Ви дам думата, госпожо Петкова, Вие да кажете какви са законовите срокове и какви са фактите по доклада, но ние не искаме нищо да манипулираме, господин Димитров. Започнали сме в нашата работа, това е дванадесетото поредно заседание на комисията. Разглеждаме различни факти и обстоятелства и сме започнали още от самото начало, знаете много добре.
Комисията ще продължи и след референдума. Много добре знаете. Нейният срок на действие е до месец март 2013 година. Така, че продължаваме да работим. Работата е значителна – над 10 000 документа сме получили. В досегашната ни работа, на база констатациите в тези сто петдесет и няколко страници документи, които сме разгледали, те са съотносими към над 5 000 страници, които са в комисията, и който е имал желание се е запознал с тях.
А доколко е важна комисията, ето, то това се вижда. Вече на дневен ред е референдумът, в края на тази седмица. Вижда се, че дейността на комисията е интересна и в полза на обществото, защото излизат най-различни констатации, междинен доклад ще представим пред Народното събрание следващия ден. Така, че нека, наистина, хората да вземат своето мотивирано решение.
Госпожо Петкова, заповядайте да отговорите.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря, господин председател. Аз бих искала да внеса само яснота по отношение притеснението на господин Димитров и да кажа, че процедурата по извършване на финансовата инспекция приключва с изготвянето на доклад. Така, че всички доказателства, всички факти, всички констатации, които са направени са извършени в рамките на финансовата инспекция, която финансова инспекция приключва с доклад.
Процедурата по запознаване на засегнатите лица е стартирала и поради тази причина не случайно в писмото, с което входирахме доклада на „НЕК“ свързан с кредита от банка „Париба“ сме посочили, че след като приключи процедурата по запознаване на лицата, по изготвяне на заключения, ние ще ви предоставим абсолютно всички документи. В това число възраженията на лицата, доказателствата към нашия доклад и нашето заключение.
Но към настоящият момент няма законова пречка да се разгледа докладът, с констатациите такива, каквито са. Тъй като ние работим с документи и нашите констатации се базират на документи, това са документи, събрани в рамките на финансовата инспекция и се съхраняват в дружеството. Тези лица, които е трябвало да бъдат уведомени, те са уведомени, изпратени са им съответно констатациите, доказателствата към тях, така че да не се нарушават техните права.
Наред с това, искам само да отбележа, че преди да приключи финансовата инспекция, ние поканихме в агенцията да дойдат и съответно лица, изпълнителни директори на „НЕК“ за този период – господин Велков и господин Папазян. Господин Велков не се отзова на нашата покана, господин Папазян дойде, но всъщност по въпросите, които искахме да дискутираме с него, той отказа да направи коментар и отказа да даде становище по въпросите, които всъщност му бяха поставени.
Така, че чисто законово няма пречка да бъде коментиран този въпрос. А що се отнася до периодът, който се гледа, искам само да кажа, че проверката обхваща периодът, в който е проведена обществената поръчка за избор на банка и съответно, всичките плащания по него до настоящия момент, до 2012 година. Така, че и от тази гледна точка няма проблем и законова пречка това нещо да се разгледа.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, госпожо Петкова. Уважаеми колеги. Уважаеми гости. Нека да видим и какво е името на нашата комисия. Това е Временна парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства.
Аз мисля, че в докладите на комисията, на Агенцията за държавна финансова инспекция има именно факти, данни и обстоятелства. А какви са констатациите? Няма значение. Има си органи, които в момента биха се самосезирали и биха разгледали какви са техните констатации. Но ние пред обществото и в нашата си работа трябва да разгледаме какви са реалните факти и обстоятелства. Не бива и не трябва да има нещо скрито пред камерите, които в момента са пред нас, пред работата на парламентарната комисия и пред 41-то Народно събрание, особено в условията преди референдум. Така, че аз лично ще оставя тази точка в дневния ред и ще я подложа на гласуване.
Господин Лаков, имаше желание за изказване.

Господин Венцислав Лаков: Още едно процедурно предложение. Предлагам като точка първа или втора, да преценим, да бъде изслушан и министърът на икономиката – Делян Добрев, предвид вчерашните разкрития, потресаващият доклад, който беше намерен в кашон. И нека да изслушаме неговата гледна точка, да имаме повече информация, защото много от фактите позволяват противоречиво тълкуване. Не веднъж съм предлагал и бившият министър Трайчо Трайков да бъде изслушан, защото нещата продължават във времето.
Така, че уважаеми колеги, моето предложение като точка първа или втора, хайде като точка втора да бъде, да дойде тук министърът, да ни запознае с това, което е раздал на журналисти, с разкритията, които е направил, защото не може еднозначно да се твърди, че цената е скочила толкова и, че има такива и такива неразбории, защото те продължават и във времето.
Благодаря ви.

Председател Диан Червенкондев: Господин Лаков, в нашата работа и в заседанието на комисията, на което и Вие присъствахте, всички тези факти, обстоятелства и документи бяха пред вас. Всички документи бяха пред Вас. Още от второто заседание на комисията, от момента, в който сме ги получили от Националната електрическа компания ние сме ги представили за ползване на народните представители.
Всичко това е отразено и в междинния доклад, който ние приехме на предното заседание и утре ще разглеждаме в пленарна зала. Така, че това е въпрос на дебат.

Господин Венцислав Лаков: Става дума за нещо много по-важно. Става дума за нарушаване на Закона за класифицирана информация. Имаме такива основателни съмнения и това е причината да искаме това изслушване.
Благодаря.

Председател Диан Червенкондев: Мотивирайте го писмено, тъй като в момента в комисията не е постъпил документ, който е класифициран по смисъла на Закона за класифицираната информация.
Благодаря. Господин Иванов.

Господин Иван Иванов: Благодаря Ви, господин председател. Само искам да кажа, че документите, които наистина вчера ги показа министър Дилян Добрев, ние ги имаме на разположение и аз всъщност от 10 000 страници съм ги извадил. На никоя от тях няма гриф, че това е класифицирана информация.
И едновременно с това поисках думата за процедура, защото правя следното предложение, господин председател. В България на посещение е един от големите руски учени в областта на енергетиката – професор Булат Искандерович Нигматулин. Човек, който е бил в продължение на четири години заместник-министър на енергетиката на Руската федерация, човек, който има трудове и е уважаван и в цял свят, свързани със сигурността на ядрените реактори. И наистина, с позиция относно развитието на енергетиката и особено на ядрената енергетика.
Тъй като той е на посещение в България, не по покана на нашата комисия, но е на посещение в България, позволих си да го поканя в комисията, да чуе нашите разисквания, но заедно с това, господин председателю, правя предложение ако може ние, народните представители да зададем въпрос на професор Нигматулин и това да бъде като първа точка, защото след това ние ще си продължим с разискването на доклада на АДФИ, свързан с кредита от „Париба“, а той съответно ще напусне комисията.
Благодаря Ви. Моля да подложите на гласуване моето предложение.

Господин Петър Димитров: Господин председател, и аз искам процедура.

Председател Диан Червенкондев: Господин Димитров, заповядайте. Обратно процедурно предложение ли?

Господин Петър Димитров: Не.

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте.

Господин Петър Димитров: Не е обратно процедурно предложение. Аз се връщам към предложението на господин Лаков. Настоявам да получим кореспонденцията на „РВЕ“ с „НЕК“. Кореспонденция означава не само писмата на „РВЕА“ до „НЕК“, но и писмата на „НЕК“ до „РВЕ“. Тъй като изключително важно е какво е отговорил „НЕК“ на „РВЕ“ в периода между 5 юли 2009-та и напускането на проекта „Белене“. Това, което ни е представено, разбирате, че не е сериозно. Това е като еднопосочен влак, без да има обратна информация.
Та, връщам Ви към този въпрос, дали ще се върнем днес или няма да се върнем днес, аз искам да ми представите отговорите на „НЕК“ до „РВЕ“.
И второто категорично искане. Преведете писмата на „РВЕ“ до „НЕК“ на български език. Ние сме българска парламентарна комисия. Не сме в парламент на Доминион, така че държа тези писма да са с юридическа заверка, че това е достоверен превод, а не е някакво хрумване на преводач-мераклия.

Господин Венцислав Лаков: Само да допълня. Господин Червенкондев. Един от представените документи създава съмнение, че е фалшифициран, защото на официална бланка на „РВЕ“, ето и за камерите да покажа, отдолу се мъдри подпис на министър Трайчо Трайков.
Какво е това, как е станало? Затова настояваме да бъде изслушан министърът, да даде повече информация. Да не би всички документи да се окажат такива.
Благодаря.

Председател Диан Червенкондев: Господин Лаков, това, което е направено с този документ е, че просто са покрити подписите. В оригинално копие, така както са получени и изпратени от Националната електрическа компания, получени в комисията, са в кабинет 350, който е кабинетът на комисия. Заповядайте и ще го видите в оригинално копие на тези документи. Това аз не мога да Ви отговоря.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иван Николаев Иванов за разместване в дневния ред, а именно като точка първа да бъде изслушването на господин Нигматулин, в момента на база неговото посещение. Тъй като господин Нигматулин е бил заместник-министър на ядрената енергетика в периода, в който се подновява и рестартира проекта АЕЦ „Белене“ в България. Така, че, наистина би допринесъл в нашата работа с много информация от гледна точка руска страна при рестартирането на проекта.

Господин Петър Димитров: Господин председател, през цялото време на работа на комисия, Вие не намерихте воля да поканите представител на изпълнителя – „Атомстройекспорт“. Сега, как се обяснява този факт? Значи, простете ми, но такова избирателно канене, което очевидно също има цели …

Председател Диан Червенкондев: Господин Димитров, господин Нигматулин не е поканен от страна на комисията. Това го казвам и го декларирам пред всички.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иванов. Който е „за“, моля да гласува. Гласували „за“ – 7. „Против“? Не виждам. „Въздържали се“? Един народен представител. Предложението е прието.
Давам думата и приветствам господин Нигматулин. Прощавайте, професор Нигматулин, само за момент.
Подлагам на гласуване дневния ред на днешното заседание, с така направените процедурни предложения.
Подлагам първо предложението на господин Лаков, член на комисията, в което той желае изслушване на господин министър Добрев във връзка с вчерашните изявления, които той направи. Който е „за“, моля да гласува. 2 „за“. „Против“? Не виждам. „Въздържали се“? 7 народни представители.
Мисля, че на утрешния ден министър Добрев ще присъства и ще може да обоснове всички ваши въпроси и ще вземе участие в парламентарния ден.
Приет е дневният ред. Освен господин Нигматулин, наши гости са Михаил Андонов, изпълнителен директор на Български енергиен холдинг. Крум Анастасов, изпълнителен директор на Националната електрическа компания. Сергей Цочев, не го виждам.
Много е странно, уважаеми дами и господа, на няколко заседания каним господин Любомир Велков, господин Мардик Папазян хора, които са имали дейно участие в проекта АЕЦ „Белене“. Тези, които са констатирани в множество документи, те не се отзовават на поканите на Народното събрание и показват едно, според мен, грубо неуважение към най-висшето ръководство в държавата, това е Народното събрание.
А господин Димитров също каза, че не се взима под внимание техните мотиви, техните констатации или съответно писмени възражения. Винаги са били поканени, господин Димитров, те не уважават институцията, работата на парламентарната комисия и 41-то Народно събрание. Явно има какво да крият, според мен и затова не идват.

Господин Петър Димитров: Господин председател. След като законът е дал право след връчване на един документ в 14-дневен срок ти да изготвиш възраженията си, а ти го препираш без да има такива, това не е четиво за малки деца. Аз не съм сигурен дали това е четиво за инспекторите на АДФИ. Но не можеш да кажеш, че този човек не уважава. Дайте им възможност да мине 14-дневният срок, каква е пречката, за къде препускате? Да нагнетявате напрежението в навечерието на референдума.

Председател Диан Червенкондев: Не, да покажем истината, господин Димитров.

Господин Петър Димитров: Ами покажете я, тя няма да се изкриви, ако те се запознаят с материалите.

Председател Диан Червенкондев: Уважаеми колеги. Уважаеми дами и господа. Това е поредният доклад, който наистина не е за четене. Когато човек чете този доклад и тези констатации, тези факти, които ще се чуят, наистина човек не вярва на очите си, какво е писано и какви са реалните факти.
Затова нашата работа на комисията е да разкрием пред обществото какво се е случило по документи, факти и обстоятелства. Така, както направи вчера и министър-председателят, така както направи вчера и министър Добрев, така както ние изнесохме, с междинен доклад работата на парламентарната комисия.
Господин Димитров.

Господин Мартин Димитров: Господин председател. Уважаеми колеги. Имам процедурно предложение преди изслушването на господин Нигматулин народните представители да зададат по един-два въпроса, за да се ориентира господин Нигматулин кое ни вълнува най-много, защото той наистина е и политик, и експерт. Има много въпроси, на които може да отговори, но важното е нас какво ни вълнува като комисия.
Предлагам процедурно, първо да има по един-два въпроса от хората, които желаят да задават въпроси и след това да има представяне от господин Нигматулин.

Председател Диан Червенкондев: Колеги, имате ли нещо „против“?

Господин Петър Димитров: Аз имам нещо против.

Председател Диан Червенкондев: Господин Димитров, заповядайте.

Господин Петър Димитров: Значи ще те питам нещо, за което не си ми казал, че ще говориш. Това просто не е сериозно. Дайте да чуем изложението и на тази база да решим какво искаме да попитаме.

Председател Диан Червенкондев: Съгласен съм, господин Димитров. Господин Нигматулин, първо добре дошъл в българския парламент. Добре дошли във Временната комисия, която се занимава с разкриване на всички факти, данни и обстоятелства за проекта АЕЦ „Белене“, който считам, че Ви е добре познат.
Ще Ви помоля да се представите, първо за българския народ, тъй като в момента работата на тази комисия се предава директно по Националната телевизия и Националното радио, а освен това, на днешното заседание има представители на всички национални медии.
Заповядайте.

Господин Булат Нигматулин: Благодаря Ви. Ще говоря на руски. Въпреки, че не съм по покана на парламента, аз смятам, че е голяма чест да мога да говоря пред вас. Аз в България съм по покана на господин Юлиан Василев, но въпросът за „Белене“ е тема, с която аз съм добре запознат.
Аз смятам, че още отпреди 12 години се занимавам с тема, свързана с българската атомна енергетиката, тогава аз на пост заместник-министър на атомната енергетика в Русия се сражавах до кръв за това да не бъдат затворени трети и четвърти енергоблокове на АЕЦ „Козлодуй“.
Аз самият съм участвал във въвеждането в експлоатация на трети и четвърти блок в Нововоронежката атомна електроцентрала в Русия, а трети и четвърти блок в „Козлодуй“ са огледални блокове, същите като трети и четвърти в Нововоронежката атомна електроцентрала.
Тогава аз получих обещание от министъра на енергетиката на България, че трети и четвърти блок няма да бъдат затворени, но каквото се случи, то вече е станало и няма защо да се връщаме назад.
Тези два блока в Нововоронежката електроцентрала ще работят още 18 години или те ще работят до 18-та година, а вашите блокове в „Козлодуй“ бяха затворени. Но нека да се върнем към темата „Белене“. Ще представя няколко теореми.
Първо, не сме против самата атомна електроцентрала като обект. Изхождаме от презумпцията, че нашите, руските атомни реактори са сигурни, ефективни и проектът е добър. Постави се въпросът за какво се строи електроцентралата? Тя се строи, за да произвежда електроенергия, която да бъде продавана. Теоремата се състои в това, че днес и за следващите двадесет години като минимум България е осигурена с електроенергия, електроенергия, която даже е в излишък. На глава от населението в България произвеждате един път и половина, два пъти електроенергия отколкото в съседните ви страни. Това е първата теорема.
Втората теорема, започвам с въпроса може ли електроенергията от АЕЦ „Белене“ да се продава в чужбина? Това може да бъде решено в рамките на един отделен проект, който не е бил разработен заедно с проекта за строителството на АЕЦ „Белене“ и той засега не се разглежда в рамките на този проект. Еднозначно може да се каже, че при сегашните условия, при които се проектира АЕЦ „Белене“ цената, която ще бъде постигната, а това са 10 евроцента за изкупуване, като възвръщаемост на проекта. И ако се говори за създаването на мрежите за включване на електроцентралата към електроразпределителната мрежа, цената стига до 14 евроцента за следващите 20 години. Тази цена прави електроенергията от „Белене“ непродаваема.
Следващият въпрос е необходима ли е електроенергията на съседните ви страни? Преди един месец беше подписан договорът по проекта „Южен поток“. Това са доставки на газ за съседните на България страни. Този газ ще бъде доставен в съседните ви страни, за да задоволи потребността от гориво на строящите се газови електроцентрали в тези страни. И тези страни, дори ако сега изпитват дефицит, тогава ще постигнат една енергийна независимост. Това дори не зависи вече от цената. Става въпрос за това, че цената на газта ще бъде по-ниска от цената на електричеството от „Белене“ през този период, за който ние говорим – периодът, когато трябва да бъдат върнати инвестициите.
Да поставим въпроса и по друг начин. Намерен е инвеститор, който е готов да вложи своите пари в строителството на АЕЦ „Белене“. Половината от инвестициите се предоставят от този инвеститор, другата половина предоставя България. Но ако се окаже, че проектът не е ефективен за този период, за който се предвижда, това са 50 – 60 години. Не става въпрос за някакъв търговски обект – за хотел или за магазин. Когато този проект се окаже неефективен за едната от страните, дори в един кратък период, такъв проект ние не смятаме, че може да бъде устойчив.
Възможни са различни сценарии в този случай. Централата не може да бъде продадена, произвежданата от нея електроенергия не може да се продава, централата не е ефективна, проектът не е ефективен, това води до разваляне на отношенията. Днес проектът предлага определени предимства, осигуряват се работни места, става въпрос за 5 – 6 000 души, които могат да бъдат ангажирани, работа в продължение на 7 – 8 години, но по-нататък какво се получава? Получава се една преобърната Хеопсова пирамида.
Аз като руснак, като специалист, като експерт съм заинтересован отношенията между нашите страни да не се развалят. Ще дойдат нови хора, това ще стане след пет, шест, след седем години, ние вече няма да заемаме тези постове, ще дойдат млади хора и ще зададат въпроса: „Защо ни е била натрапена тази електроцентрала? Защо този неефективен проект е бил осъществен?“, тогава младите специалисти, които ще бъдат на нашите места в Русия ще кажат: „Ами не знаем“. Същото, което казваме по повод трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Преди 12 години ние си спомняме за тези фамилии, които ни обещаха тогава, че няма да бъдат затваряни трети и четвърти енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“. Тогава и в България ни обещаха, аз лобирах за този проект и в България, и в Европа, в европейските надзорни органи.
Четвъртото, което искам да отбележа, преди да се постарая да отговоря на вашите въпроси е това, че днес българската електроенергетика е много добре балансирана. Пети и шести енергоблокове на „Козлодуй“ дават електроенергия при цена 2,2 евроцента за киловат. Ако сравним с продукцията в електроцентралите на съседните страни, там става въпрос за 4,5 – 5 евроцента на самата електроцентрала.
Следващият въпрос е свързан с това, че експлоатацията на тези енергоблокове може да бъде удължена за следващите 15 – 20 години. Това ние вече го направихме с пети енергоблок на Нововоронежката атомна електроцентрала. Същото вече се прави в електроцентралите, атомните електроцентрали в Украйна и в Русия. Става въпрос за други електроцентрали освен Нововоронежката.
Следващият въпрос. През следващите 20 години потреблението, консумацията на електроенергия във вашата страна няма да се увеличава. Ако обаче, не дай Боже в някакъв момент в България бъдат изградени някакви производствени мощности с голяма консумация на електроенергия, вие разполагате с един резерв от електроенергия, която сега вие изнасяте. Това е един почти 15-процентов резерв.
В краен случай, ако през следващите 15 – 20 години възникне необходимост от допълнителни количества електроенергия, вие така или иначе разполагате с минаващия през вашата територия газопровод „Южен поток“. Могат да бъдат прокарани и други газопроводи в бъдеще, така че вие за една – две години можете да построите паро-газови електроцентрали. Но тук става въпрос за период от след 20 години. Тогава може би все още ще бъдем живи.
Вашите въпроси, ако обичате.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря, господин Нигматулин за Вашето виждане, което като експерт, енергиен специалист и участник в процесите, които са се развивали в ядрената енергетика в България споделихте пред нас и българската общественост.
Ако ми позволите, нека да дадем думата на колегите за въпроси, като аз бих искал да задам първи въпрос. Един въпрос ще задам. В момента работата на нашата комисия е свързана с разкриване на всички факти и обстоятелства по проекта „Белене“. С колегите имахме сериозен спор, още от началото на нашата работа и в момента този спор се пренася и в нашето общество. Каква би била цената на проекта АЕЦ „Белене“?
През минали наши заседания ние разгледахме докладите на независимия експерт „Ейч Ес Би Си“, в който той прогнозира, че проект като АЕЦ „Белене“ така както е започнат, цената би била над 10 милиарда евра – 10 350 000 000 евро.В кореспонденцията, която разгледахме през миналите заседания в Комисията „Белене“, с нашия стратегически инвеститор, който трябваше да влезе с 49 % в проекта „Белене“, в проектната компания, това е немският концерн „РВЕ“. Той също прогнозира, че цената на тази централа би била над десет цяло и пет, шест, осем милиарда евро.
Договорът в споразумението, което е подписано за изграждане от руската страна, без да е уточнена добре ескалацията е записано, че тази централа ще струва около 4 милиарда евро и това е нашият основен спор с колегите и това трябва да бъде изяснено и пред обществото.
Много Ви моля, Вие, според Вашата експертиза и Вашият опит в аналогични такива компании, и съответно в момента, на база реалните пазарни условия, каква е Вашата прогноза за цената на проекта АЕЦ „Белене“?
Заповядайте.

Господин Иван Иванов: Нека чуем отговора и след това да задаваме останалите въпроси.

Господин Булат Нигматулин: Благодаря Ви, разбрах въпроса. Нека да погледнем как стоят нещата. В началото, в договора с „Росатом“ беше предвидена цена за проекта 4 милиарда. След това за строителството на електроцентралата бяха предвидени 6,3 милиарда. Като става въпрос само за електроцентралата без електропреносната мрежа и инфраструктурата. Обикновено, тази останала част струва около половината на цената на електроцентралата. Тук виждаме, че нещата стигат до 10 милиарда. Целият проект като сума излиза 10 милиарда евро.
Обикновено как изглеждат нещата със строителството на атомната електроцентрала? Става въпрос за големи мощности, става въпрос за 2,4 гигавата. След това трябва да се изгради мрежовото стопанство. Започваме със 500 – 750 киловолтови мрежи, докато стигнем до потребителската мрежа от 10 киловолта. Мрежовото стопанство е по-скъпо отколкото самата електроцентрала, защото е необходимо създаването на цялата тази инфраструктура с каскада от понижаващи трансформатори.
Освен това, лихвите по кредитите. Това не са безлихвено предоставени пари. Няма да говорим за конкретна страна, но минималните лихви са 4 %. Минималното ниво на лихвите е 4 %, 3,92 % това е минималното ниво на лихвите за такива кредити, а нормално е 5 – 6 % лихва. Става въпрос за сложна лихва в рамките на един период от 15 – 20 години. И виждате, че тук се стига отново до едни суми от милиард и половина – два и половина милиарда, които допълнително се натрупват към тези 9 – 10 милиарда евро. Това са повече от 10 милиарда.
Искам да кажа и нещо парадоксално. Дори два пъти по-евтино да струва тази електроенергия, тя не е необходима за вашата икономика. Тук не виждаме консуматори, които да потребяват тази електроенергия.
Други въпроси ще имате ли?

Председател Диан Червенкондев: Господин Мартин Димитров. Петър Димитров е след това. Други желаещи? Не се виждат.

Господин Мартин Димитров: Уважаеми колеги. Уважаеми професор Нигматулин.
Един от важните въпроси във връзка с „Белене“ е цената на тока. Във Вашата презентация казахте, че цената на евентуалния бъдещ ток от „Белене“ би била между 10 и 14 евроцента. Различни български експерти, които настояват за строителството на централата говорят за цена от порядъка на 4 – 5 евроцента. Тоест, те едва ли не казват, че „Белене“ би имало цена на тока, подобна на пети и шести блок на „Козлодуй“ и това е голям дебат в България.
Вие като човек, който е бил на важно политическо ниво в Русия по времето на стартирането на проекта „Белене“ е важно да аргументирате за нас, защо цената е 10 – 14 евроцента. Защото Вие ако сте прав, че цената на „Белене“ е толкова висока, то наистина се обезсмисля проектът.
Хората, които настояват за „Белене“ в България твърдят, че цената ще бъде колкото пети и шести блок на „Козлодуй“, а Вие казвате три, четири, пет пъти по-висока цена. За нас е много важно да се аргументирате. Аз смятам, че сте прав, но е важно Вашите аргументи да бъдат чути от моите колеги.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря, господин Димитров. Заповядайте, господин Нигматулин.

Господин Булат Нигматулин: Дайте да пресметнем. Първо, нека да се върнем към 2002 година. В Русия строителството на електроцентралите в 2001 – 2002 година струваше 1,2 – 1,5 – 1 200 – 1 500 долара за киловат. Тоест, вашият хилядник в „Козлодуй“ би струвал 1,2. Сега цената на един такъв блок, тъй като всичко навсякъде поскъпва по света в атомната енергетиката е 3,5 – 4.
За да не правим аритметични упражнения, аз ще се обърна и ще приведа данните за един аналогичен проект. Турската електроцентрала, руска, която ще се строи в Акуя, там се строят 4 енергоблока. Не 2 като в проекта „Белене“, а 4. Там се предвижда и в договора е фиксирано, че възвращаемостта на инвестицията предвижда цена за следващите 15 години на електроенергията, една втора, от която ще купува турската страна, на ниво 12 щатски цента. Там се предвижда и едно горно ниво на цената, което е от 15 американски цента, цена при която турската страна, турската държавна организация ще изкупува електроенергията от построената от руската страна турска атомна електроцентрала „Акуя“.
Ситуацията със строителството на тази електроцентрала, тя е същата, тя е симетрична на централата „Белене“ с едно „но“ обаче. Там се произвежда два пъти по-малко електроенергия отколкото в Българя на глава от населението.

Господин Румен Овчаров: Моля да говорите малко по-ниско.

Господин Булат Нигматулин: Аз съм професор и съм свикнал да говоря силно и твърдо.
Но дори да се откажем от разглеждането на тези въпроси, колеги, приятели, вие разполагате с море от електроенергия. През следващите 20 години вие няма да развивате икономика, която да се нуждае от голямо количество електроенергия. Структурата на икономиката на страната е променена. Вие развивате сферата на услугите.
Искам да повторя нещо. Защо аз, атомен специалист, човек и с икономическо образование съм против един такъв проект, против атомната енергетиката? И аз не съм против атомната енергетиката, а съм против строителството на АЕЦ „Белене“. Ако не дай Боже построите тази електроцентрала, след време ще се развалят отношенията между нас. Ще ни кажете: „Върнете парите“, а парите ние няма да ги имаме. Това ще доведе до разваляне на отношенията между нашите страни.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, професор Нигматулин. Господин Петър Димитров имаше желание за въпрос. Заповядайте, господин Димитров.

Господин Петър Димитров: Аз искам да Ви благодаря за това, което направихте. Признавам си, че съм слушал най-различни реклами на „Газпром“, но толкова откровена чувам за пръв път. Значи, дадохте едно безкрайно просто обяснение – не се безпокойте братя българи, тук ще вървят руските газопроводи, така че като не ви стига електроенергия ще си направите газова електространция и ще си имате електроенергия.
Горе-долу същото каза господин Милер като беше тук. Каза: „Няма проблеми, ние ще изградим две паро-газови централи и няма нужда да правите „Белене“. Разбирам същият съвет, който давате и на нашите съседи - „Не си купувайте електроенергия от България, направете си газови централи и си произвеждайте от руски газ“. Така, че признавам си, че в толкова арогантен вид, такава агитация досега не бях слушал.
В тази връзка имам няколко въпроса. Първо, как Вие в качеството си на заместник-министър допуснахте стартиране на проекта? Нямахте ли морал тогава, след това ли го сменихте морала? Защо не дойдохте да кажете: „Български братя, абе тук ще ви излъжем, недейте да правите такъв проект“ или когато сте заместник-министър сте за АЕЦ „Белене“, пък когато сте в опозицията на Русия, тогава не сте за АЕЦ „Белене“?
Вторият въпрос, който искам да ви задам. „Козлодуй“ в момента е на 2,2 евроцента. Как го докарахте до 14? Значи, банката „Ейч Ес Би Си“ прави анализи, прави разчети, като махне инвестицията, тя го докарва на цена малко по-ниска от тази в „Козлодуй“. Малко по-ниска.

Смях в залата.

Господин Иван Иванов: Хайде стига лъжи сега.

Господин Петър Димитров: Казах, като се махне инвестицията, можете да погледнете доклада, това е на страница 19 в доклада и да видите колко е себестойността. Така, че аз Ви питам, как от 2,2 евроцента го докарахте до 14 евроцента? И ако направите сметка за колко години ще се откупи това, което се изгражда в „Белене“, как сте установили, че до 20 години България няма да има нужда от електроенергия? Най-големите ни топлинни централи, срокът им свършва, на четирите най-големи от петте, срокът свършва до 18-та, 20-та година. Как определихте, че няма да имаме нужда от електроенергия? Как ще се случи това нещо?

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, господин Димитров. Заповядайте, професор Нигматулин.

Господин Булат Нигматулин: Първо, преди 12 години, когато аз пристигнах тук в качеството си на заместник-министър, това беше направено, за да обсъждаме ситуацията с първи, втори, трети и четвърти енергоблокове на АЕЦ „Козлодуй“, не ставаше въпрос за проекта „Белене“. Тогава потреблението беше паднало и във вашата страна, и в Русия промишлеността потребляваше много по-малко електроенергия. Аз пристигнах като специалист, за да предложа помощта си, не само личната си, но и като представител на министерството със своя авторитет, да можете да заимствате опита, който ние имахме в работата си по трети и четвърти енергоблокове на Нововоронешката електроцентрала и първи и втори енергоблокове на Колската атомна електроцентрала.
Нещо повече, аз тогава се срещнах с министър-председателя на страната с цел да го убедя да бъдат запазени трети и четвърти енергоблокове в „Козлодуй“. Срещнах се и с президента на страната, за да го убедя в необходимостта от това. Аз дори представих писмено предложение за съдействие от страна на „Минатом“, на Русия за развитието на трети и четвърти енергоблокове. Аз тогава се срещах лично с министър Ковачев и ми беше дадено обещание, че те няма да бъдат затворени.
Ще отговаря на всички ваши въпроси. Що се отнася до „Газпром“. Вие нямате нужда и от газови електроцентрали. Нямате нужда и от ТЕЦ-ове. Вие трябва да извършите реконструкция в рамките на три до пет години на пети и шести енергоблокове, за да разполагате с море от електроенергия.
Що се отнася за след това. Това е един добър въпрос. Искам да кажа за след това. Ние строим електроцентралите за 15-годишен период. Остават 7 години ако започнем отброяването на времето от момента на построяването, тоест става въпрос за 2025 – 2027 година. Тогава сигурно аз, сигурно и вие ще сме живи, аз във всеки случай се надявам на това, тогава младите хора, които присъстват тук в тази зала, ще трябва да взимат решение за осигуряване на горивно-енергийния баланс на страната. Тази грижа тогава ще е тяхна. А какво ще стане ако се построи сега „Белене“? В рамките на следващите 10 години, кой ще връща парите, които ще бъдат предоставени във вид на кредит за строителството на тази електроцентрала?
Следващият въпрос относно цената, която аз прогнозирам и за, която стана въпрос, че ще е на ниво 4,5 – 5 евроцента. Когато в Русия започват спорове относно цената, аз взимам опонента си и го изправям пред дъската. Заставаме с него пред черната дъска или пред лист хартия и започваме да правим изчисления. Аз съм готов да се подпиша под своите думи. Аз залагам репутацията си, че цената, за която става въпрос е на нивото 14 евроцента. Това е два пъти повече от цената, на която сега промишлените предприятия изкупуват електроенергия. Бих искал да погледна в очите човекът, който е написал, че цената от нова атомна електроцентрала ще бъде на нивото 4,5 – 5 евроцента. Аз съм готов да го улича публично във фалшифициране на данните. Това са сериозни неща, това са сериозни въпроси. Кажете ми фамилията на този човек, който твърди това. Аз съм готов в университета, в министерствата, в Академията на науките да докажа, че това е нещо несъстоятелно и че става въпрос за фалшифициране на данните.
Нещо повече, аз съм готов да дойда в България за своя сметка, да участвам във ваше присъствие в анализ, който ще направим и ще ви докажа, че този ваш експерт ви заблуждава.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, професор Нигматулин.

Господин Петър Димитров: Може ли все пак да се обадя по този въпрос?

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров искаше думата.

Господин Петър Димитров: Една реплика, половин минута.

Господин Иван Иванов: Не, не, хайде сега.

Господин Петър Димитров: Аз досега щях да съм свършил.

Председател Диан Червенкондев: Вижте, професор Нигматулин, господин Овчаров искаше да поеме, може би ръкавицата и предизвикателството на думите, които отправихте, така че му давам думата.

Господин Румен Овчаров: Аз имам два въпроса. Господин Нигматулин току що се закле, че какво там щеше да подписва нещо, ако нещо в сметките му не излезе вярно. Разбрах, преди малко, че е сметнал, че цената на „Белене“ е над 10 милиарда евро, нали така?

Председател Диан Червенкондев: И не само той.

Господин Румен Овчаров: Да, да. Искам да му задам няколко въпроса и да видим дали той наистина ще се разпише сега, че е сгрешил в хвърлянето на бомбастични цифри в ефирното пространство.
Отричате ли, господин професоре, че подписаната цена по договор е 3 997 000 000? Спокойно. Подписаната по договор цена е 3 997 000 000 евро?

Господин Иван Иванов: Плюс ескалацията.

Господин Румен Овчаров: Чакай бе Иване, спокойно. Така. Ета правда? Ета правда или неправда?

Господин Булат Нигматулин: Първо.

Господин Румен Овчаров: Не, не, не, първо. Аз искам въпрос да задам.

Председател Диан Червенкондев: Чакайте малко, господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: Ако ние сме си извикали сега тук един артист, който ще го слушаме и той ще ни приказва разни измислици, извинявайте, но това просто не е сериозно.

Председател Диан Червенкондев: Имаше предизвикателство.

Господин Румен Овчаров: Нали беше много смел, нека да ме чуе.

Господин Иван Иванов: Той и сега е смел, за разлика от Вас.

Господин Румен Овчаров: Чакайте като е толкова смел, нека да чуе.

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте, професор Нигматулин.

Господин Румен Овчаров: Чакай, какво да заповяда като аз не съм си задал въпроса.

Председател Диан Червенкондев: Вие зададохте въпрос.

Господин Румен Овчаров: Не съм задал никакъв въпрос.

Господин Иван Иванов: По-големи артисти от вас няма.

Господин Булат Нигматулин: Може ли да отговоря?

Господин Румен Овчаров: Так, правда или неправда? 4 милиарда, ета правда или неправда?

Господин Булат Нигматулин: Първоначалната цена беше 4 милиарда. Но в публикации и в нашата и във вашата преса беше за 4 милиарда, но това беше информацията, която първоначална, а после ставаше въпрос за 6 милиарда и повече.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, моля Ви.

Господин Румен Овчаров: ЧАкайте да видим какво става по-нататък. Тази цена трябва да бъде индексирана с инфлацията по индексите на „Евростат“ в България и в Европейския съюз

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: Чакайте, не викайте. Нали бяхте много смели, защо искате да ми затворите устата?

Председател Диан Червенкондев: Именно, в момента само ще Ви помоля.

Господин Румен Овчаров: Не, няма да ме молиш.

Председател Диан Червенкондев: Всички народни представители имаха по един въпрос.

Господин Румен Овчаров: Чакайте, аз още не съм си задал въпроса.

Председател Диан Червенкондев: Господин Димитров. Какво правихте Вие, досега колко въпроса минаха. Задайте си поредния въпрос и поемете предизвикателството на професор Нигматулин.

Господин Румен Овчаров: Вярно ли е, че в България по индексите на „Евростат“ е 34 % за тези шест години откакто е подписан контракта? Вярно ли е, че цената в Еврозоната е 13 % за тези шест години.

Господин Булат Нигматулин: Вие сте абсолютно прав, но нека да продължа.

Господин Румен Овчаров: Не, благодаря. Първо аз ще кажа, а после Вие.

Господин Булат Нигматулин: Но нека да довърша. В началото беше 4 милиарда. Това е въпрос на споразумението преди и сега. Това е съгласието за вас и за нас. Вие се съгласихте на 4 милиарда, а когато „Росатом“ каза, за 6,3 милиарда, вие не се съгласихте.

Господин Румен Овчаров: Оставете това за 6,3 милиарда. Това беше цена, която Бойко Борисов си поиска от „Росатом“.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, моля ви.

Господин Булат Нигматулин: Но искам да ви кажа.

Председател Диан Червенкондев: Имате ли конкретни въпроси? Кажете си въпросите.

Господин Румен Овчаров: Към теб имам един въпрос, господин председател. Има ли още руски дисиденти, които ще слушаме, примерно Навални, Гари Каспаров, Касианов? Има ли други такива, за да поканим и ние някой от руската опозиция тук, за да приказваме щуротии? Защото това са просто абсолютно измислени неща.

Председател Диан Червенкондев: Вижте, господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: И вторият въпрос е, искам да питам господин Василев и господин Нигматулин, кой му плати присъствието днес на форума в София? Кой му плати билета, хотела и всичко останало?

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, в момента ние сме в парламентарната комисия.

Господин Румен Овчаров: Каква парламентарна комисия, това тук е някакъв театър, някакъв цирк, а не парламентарна комисия.

Председател Диан Червенкондев: Това е парламентарна комисия за всички факти и обстоятелства за проекта „Белене“.

Господин Румен Овчаров: Довели сте един артист, който да ни приказва глупости.

Господин Иван Иванов: Това са въпроси по същество.

Председател Диан Червенкондев: Това е мнението на господин, професор Нигматулин, в момента какво мисли той за централата в „Белене“. Нека моля ви се да се уважаваме. Вие имате предизвикателството …

Господин Иван Иванов: Господин председател.

Председател Диан Червенкондев: Моля Ви, за момент, господин Иванов. В момента ако искате научен дебат, конкретно всеки с името си, с цифри, заповядайте, когато искате в отделно заседание на комисията. Господин Иванов.

Господин Иван Иванов: Имам един въпрос. Първо, искам да кажа, че е грозен тонът, който държи господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: Какъв тон? Какъв тон? Вие ни правите някакъв театър тук. Кой го е извикал този човек?

Господин Иван Иванов: Не може той да пита кой какво плаща, както и ние не го питаме кой му плаща негови пътувания.

Господин Румен Овчаров: На кой пътуванията?

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, моля ви.

Господин Иван Иванов: Кой Ви плаща, дори не ме интересува. Кой Ви плаща мен не ме интересува, може Вие, може друг, не ме интересува.

Господин Румен Овчаров: На кого бе?

Господин Иван Иванов: Дошли сме в комисията, за да зададем някои въпроси по същество.

Господин Румен Овчаров: На кого? На кого искаш да ги задаваш въпросите?

Господин Иван Иванов: На професор Нигматулин.

Възражения от народните представители в залата при изключени микрофони.

Председател Диан Червенкондев: Уважаеми колеги, нека да продължим по-конструктивно.

Господин Иван Иванов: Имам въпрос, който задавам. Професор Нигматулин, част от това лоби, което много държи да се реализира проектът „Белене“ заявява, че ако не се даде съгласие за реализиране на проекта „Белене“, руската страна ще накаже България като се противопостави на удължаване на срока на пет и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“. Лично моето мнение е, че това не би могло да се случи, но искам от Вас като човек, който е бил на такава висока позиция – заместник-министър на енергетиката да дадете разяснение пред нас и пред зрителите и пред слушателите, които Ви слушат, може ли изобщо да има такава хипотеза, защото за мен това е една груба манипулация, с позицията на руската страна.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, господин Иванов. Заповядайте, професор Нигматулин.

Господин Булат Нигматулин: Колеги, аз не съм дисидент. Аз съм заинтересован да бъде стабилна властта в нашата страна, да е стабилно положението на нашия президент, на нашият премиер. Аз съм за стабилност на нашата власт. И не трябва да ме бъркате нито с Каспаров, нито с Навални. Това не е коректно. Конкретно на Вас го казвам. Това първо.
Второ. Аз съм експерт, професионалист …

Господин Волен Сидеров: Господин председател, настоявам решително да се прекрати това. Да помолите този господин да напусне, тъй като в българския парламент никой няма право да размахва пръст срещу народни представители.

Председател Диан Червенкондев: Господин Сидеров, много Ви моля.

Господин Булат Нигматулин: Моля да ме извините.

Господин Волен Сидеров: Никой няма право да размахва пръст на български народен представител.

Председател Диан Червенкондев: Господин Нигматулин, извинявам се, заповядайте.

Господин Булат Нигматулин: Извинявам се.

Господин Волен Сидеров: Господин председател, намесете се.

Председател Диан Червенкондев: Моля за коректни отношения между всички. Господин Нигматулин, заповядайте.

Господин Булат Нигматулин: Аз съм експерт, аз съм професионалист в тази сфера и съм заинтересован за развитието на дългосрочни отношения между нашите страни. Отношения, които не отговорят само на примера когато Живков и Брежнев се целуваха уста в уста. Аз съм заинтересован от това и ние с вас да можем да се целуваме и да се върнат онези отношения между нашите страни, които бяха в периода на сътрудничеството между нас. Аз съм заинтересован от това младите хора да се върнат към тези отношения, да знаят не само английски, но и руски.
Отговарям на въпроса, конкретно на Вашия въпрос за удължаването на срока на експлоатация на пети и шести енергоблокове в АЕЦ „Козлодуй“. Примерната цена за една такава дейност е порядъка на 300 милиона лева. И това е за следващите 20 години експлоатация на тези енергоблокове.
Аз разбирам, че в този случай при удължаване на срока на експлоатация на тези енергоблокове за следващите 20 години, от това ще бъдат заинтересовани руските инженери, руските менажери, заводите „Ижорският завод“, който между другото не влиза в структурата на „Росатом“, и който е произвел корпуса на реакторите. И те няма да се откажат от възможността за участие в един такъв дългосрочен проект.
Тук става въпрос за имиджа, за престижа на руската технология. Да покажем, че един проект, който е планиран за експлоатация в рамките на 30 години, може неговата експлоатация да бъде удължена още с 20 години. Това доказва качеството на руската технология, качество, в което аз съм убеден.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, професор Нигматулин за отговора. Господин Тагарински имаше желание за въпрос. Господин Лаков и приключваме.

Господин Марио Тагарински: Уважаеми професор Нигматулин, моят въпрос е малко по-встрани от темата „Белене“. Тъй като Вие засегнахте въпроса за стратегията, енергийната стратегия изобщо. Доколкото имам информация от Вашата биография, Вие имате отношение към руската енергийна стратегия до 2035 година. Така ли е? Ако бъркам, поправете ме.

Господин Булат Нигматулин: Да, това е така.

Господин Марио Тагарински: Понеже засегнахте какво ще се случи и в 2030 година, 2027 година, запознат сте явно с пазарите. Бихте ли ни казали, осветлили по този въпрос, защото той нас ни интересува, в контекста, разбира се на руската стратегия, не само касаеща вътрешния пазар на Русия, но и външния пазар по отношение на основните параметри и енергийни ресурси, които са приоритетни. Тоест дали вългеводородните ресурси, атомната енергетиката, възобновяемите? Примерно за мен е неясно и поне не е достатъчно публикувано у нас по този въпрос, как се развиват възобновяемите източници, имаме предвид и глобалните процеси с климата, които протичат и Протокола от Киото, Програмата 2020 на Европейския съюз и не само на Европейския съюз.
И в този контекст, понеже Вие наблегнахте на газта, дали тя е основния приоритет, тъй като доколкото имаме информация в Русия върви консолидация на газовата и особено на нефтената индустрия, окрупняване. Има нови находища и така нататък. Тази информация, мисля, че ще бъде по-полезна за нас. Разбира се, тъй като Вие ги засегнахте тези неща, ще Ви благодаря ако отговорите на този въпрос и къде България стои в тази стратегия?

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, господин Тагарински. Да отговори професор Нигматулин. Ако може по-кратко.

Господин Рамадан Аталай: Аз бих предложил, колеги, ако днес, извинявам се, че се намесвам, темата не ни е стратегията да ни разясняват от руска страна.

Председател Диан Червенкондев: Съвсем кратко ще помоля.

Господин Марио Тагарински: Да, аз го казвам на колегата с уважение. Не казвам нищо повече. Смятам, че имаме достатъчно въпроси да дискутираме. Благодаря Ви, професоре, моля Ви се.

Председател Диан Червенкондев: Наистина накратко, това не е основната ни тема. Благодаря.

Господин Булат Нигматулин: Ще се постарая да бъда наистина кратък, в рамките най-много на една минута.
Ако става въпрос за Русия, Русия се сблъсква с един основен проблем. Ние горим варварски газ в нашите газови електроцентрали. Ние трябва да извършим реконструкции, не да строим нови електроцентрали газови, а да извършим реконструкция от газо-торбинните на паро-газови електроцентрали. Това е целият проблем.
Атомната енергетика на Русия се свежда, развитието и до 30-та година със смяна на старите реактори. Това е основната линия за развитие на атомната енергетика на Русия, смяна на енергоблоковете от чернобилски тип.
Що се касае за работата ни в чужбина, ние сме заинтересовани в продаването на нашите атомни технологии в чужбина. Но това трябва да се прави по начин, който да не пречи на по-нататъшното развитие на нашите взаимоотношения. Това трябва да бъде взаимно изгоден процес.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, професор Нигматулин. Последен въпрос от господин Лаков.

Господин Венцислав Лаков: Господин професор и уважаеми зрители. Искам да кажа за зрителите на БНТ и БНР, че професор Нигматулин се свързва със скандал във връзка с вноса на ядрени отпадъци през 2001 и 2002 година и нерегламентирано лобиране за вносни ядрени отпадъци, включително и от България в Русия.
В този ред на мисли, аз не мисля, че Вие трябва да ни поучавате като ядрен експерт, защото най-малкото сте страна в един лобистки скандал. Вашият брат е бил депутат в Думата и по този повод са приети такива закони. Това е една бегла справка в интернет.
Но моят въпрос е, Вашите изчисления за скъпата ядрена енергия могат ли да се съпоставят с постоянно растящите такси за парникови газове и невероятно скъпата енергия от възобновяеми източници? И ако направите едно такова сравнение няма ли да стигнем до извода, че ядрената енергетика дори и в най-лошите Ви предвиждания е по-евтина от алтернативата да плащаме за парникови газове и за възобновяеми източници, за зелена енергия?
Благодаря Ви за въпроса.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, господин Лаков. Професор Нигматулин.

Господин Булат Нигматулин: Трябват ми две минути. По първия въпрос. Аз бях държавен секретар в периода за който Вие говорите, не си спомням за такъв скандал. Аз бях един от двигателите на приемането на закона за внасяне на облъчено атомно гориво, отработено атомно гориво. Закон, който в рамките на осем години ние се старахме да прокараме през Държавната дума и благодарение на който българското отработено атомно гориво се вкарва в Русия. Това е първото.
Това са разни дреболии, които са свързани с изнасянето на отработено атомно гориво от България през Молдова за Русия. Когато възникваха трудности и, когато аз звънях лично на президента на Молдова, за да може да бъде прекарано това гориво, изведено от България. Това са дреболии, на които аз няма да се спирам.
Що се отнася до парниковите газове. Искам всички вие да разберете едно нещо. Най-големите емисии от парникови газове се излъчват от въглищните ТЕЦ-ове. Има две страни, които произвеждат почти 60 % от парниковите газове в света. Става въпрос за емисиите от ТЕЦ-овете, това са САЩ и Китай. И когато ние в Европа говорим за намаляване на емисиите на парниковите газове, тези две страни, особено Китай не спират развитието на своите въглищни ТЕЦ-ове. Те решават самостоятелно да решават тези проблеми.
В такъв случай, какво ние бихме могли да направим? Така, че ефектът от емисиите, които излъчват ТЕЦ-овете в малка България и Русия, където те не са чак толкова много, ефектът от работата на ТЕЦ-овете е минимален. Смятам, че народите на Европа и нашите народи – на Русия и България могат да преживеят емисиите, които се отделят в тези ТЕЦ-ове.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, професор Нигматулин за днешното участие в работата на нашата комисия и посещението Ви в българския парламент. Пожелавам Ви успехи и хубава година.

Господин Румен Овчаров: Може ли все пак и аз да попитам нещо?

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, наистина …

Господин Румен Овчаров: В края така, пътьом да попитам, все пак.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, наистина, моля Ви.

Господин Румен Овчаров: Нали затова го доведохте, да го питаме.

Господин Иван Иванов: Може ли и аз тогава да попитам още?


Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, имаше регламент, всеки да зададе по един въпрос. А в момента имаше доста въпроси от всичките.

Господин Иван Иванов: Защо ти, а не аз?

Господин Румен Овчаров: Господин професоре.

Господин Иван Иванов: Не, аз считам, че се прави опит от господин Овчаров да не се гледа втората точка от дневния ред, за която останаха само 30 минути.

Господин Румен Овчаров: Няма, не се прави такъв опит. Ако искахте втората точка, да не ме бяхте викали.

Господин Петър Димитров: Ти го направи този опит.

Господин Румен Овчаров: Ти го направи този опит.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: Ама чакай, какво ми благодариш? Аз нищо не съм казал, защо ми благодариш?

Председател Диан Червенкондев: Не, не, приключихме с точка първа.

Госпидин Румен Овчаров: Аз разбирам, че вече сме изпаднали в паника.

Председател Диан Червенкондев: В каква паника?

Господин Румен Овчаров: След като каните такива артисти. Все пак дайте ми думата да си кажем мнението.

Господин Иван Иванов: Видях увисналите носове на някои хора тук.

Председател Диан Червенкондев: Нали Ви се отговори на въпроса?

Господин Румен Овчаров: Не двамата заедно, един по един, ако обичате, защото не разбира никой. И зрителите не разбират нищо.
Исках да попитам господин професора …

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, мисля, че с днешната дискусия бяхме много полезни за зрителите …

Господин Румен Овчаров: Не, не знам с какво сте били полезни. Извикахте тук един човек, който не е в час с това, което се случва, да ни приказва всякакви измислици.

Възражения от народните представители, участващи в комисията при изключени микрофони.

Господин Румен Овчаров: И не искате даже да му зададем въпроси. Нека да му зададем въпроси.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, професор Нигматулин предложи на дебат всеки, който в момента има нещо.

Господин Румен Овчаров: Аз искам хей сега веднага с него да се уточним по две неща, които той каза и които те са неверни. Искам веднага да ги уточним.

Господин Иван Иванов: И ние искаме по втора точка от дневния ред.

Господин Румен Овчаров: Те са просто неверни. Първото нещо е, че цената на проекта е 6,3 милиарда. И второто нещо е, че инфраструктурата струва 4 милиарда. Искам да го попитам господин професора за къде от България ще построи далекопровод, който струва 4 милиарда евро? Да ми каже до коя точка.

Председател Диан Червенкондев: Не само той твърди това.

Господин Румен Овчаров: Да ми каже до коя точка и колко далекопровода ще строи.

Председател Диан Червенкондев: Говорим за цялостна инфраструктура.

Господин Румен Овчаров: Нека да ми отговори на този въпрос. Кои са далекопроводите, които според него ще се изградят в Българя от „Белене“ и колко ще струват те.

Председател Диан Червенкондев: Поемете предизвикателството, господин Овчаров, ще имате право на професионален дебат. Професор Нигматулин, наистина, последна минута. Имаме и друга работа в комисията.

Господин Булат Нигматулин: Искам да кажа следното, може това да стане за милиард, може да стане за два и за три. Това зависи от това, кой ще я изгради. Как вие ще се договорите с инвеститора и със строителите на оборудването. Ако вие намерите строители за милиард, за два, или за три и даже за шест. Въпросът се състои в това как се договорите с отсрещната страна. Ако има договор за четири станции …

Господин Румен Овчаров: Аз питам за далекопроводите, не за станцията в момента. За станцията не ми отговорихте нищо и това стана ясно. Питам за далекопроводите.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров.

Господин Булат Нигматулин: Аз ще ви подаря своя труд, предполагам, че четете на руски, това е нашият анализ – стратегия за следващите 20 години. У нас има такива съотношения ново строителство и прилежаща инфраструктура. Съотношението между стойностите на ново строително и инфраструктурата представлява е в съотношение 50 – 60 % от централата. Това е съотношението. 60 % от стойността на електроцентралата е стойността на далекопроводите. Това не се касае толкова до атомната, а се касае за всичко след това. Каква е особеността на атомната централа? Че трябва да се изградят допълнителни подстанции. Това е важно да се знае и аз ще ви дам да се запознаете с този материал.

Господин Румен Овчаров: Не благодаря. Тоест, конкретните далекопроводи Вие не ги знаете. Конкретните разчети не ги знаете и разсъждавате на базата на …

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, моля Ви.

Господин Румен Овчаров: Няма нужда. Повече нямам въпроси.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, професор Нигматулин. Преминаваме към втора точка на днешната ни работа.

Господин Мартин Димитров: Само една реплика, господин Червенкондев. Извинявайте, но господин Овчаров твърди, че никой от нас, които сме на различно мнение не разбираме, а сега вече и руските заместник-министри и специалисти и те не разбират. Въобще на никой, който не му е изгодно мнението, никой нищо не разбира, само Овчаров разбира. Сега, извинявайте, но това вече преминава всякаква граница. Всичко има граница, а това преминава всичко и е много нахално.

Господин Румен Овчаров: На мен ли правиш реплика?

Господин Мартин Димитров: По принцип, в заключение.

Господин Румен Овчаров: Не, аз попитах конкретно колко струват електропроводите. Човекът не знае.

Господин Мартин Димитров: Човекът каза, че е над 10 милиарда евро.

Господин Румен Овчаров: И Вие господин Димитров не знаете. Стига толкова. Разбрах. Човекът ни изказва общи съображения.

Господин Мартин Димитров: „Ейч Ес Би Си“ казва над 10 милиарда, сега се каза над 10 милиарда само Овчаров казва 4 милиарда.

Господин Румен Овчаров: Разбрах. Човекът изказва общи съображения. Добре, общите съображения са интересни, но те не касаят нашата централа. Това е положението.

Председател Диан Червенкондев: Това е истината.

Господин Румен Овчаров: По-добре слушайте истината такава, каквато е. Не се опитвайте да бягате от нея.

Господин Иван Иванов: Господин Овчаров, разбрахме, че само Вие в България разбирате от енергетика. Дори и Петър Димитров не разбира.

Господин Румен Овчаров: Дайте да видим колко са далекопроводите и да видим колко струват, а не да гледаме в тавана и да хвърляме числа. Простичко е всичко.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, наистина всичко е един сериозен дебат, професионален.

Господин Иван Иванов: Иска да го омаскари.

Председател Диан Червенкондев: Колеги, преминаваме към втора точка. Нека да разгледаме доклада, съгласно нашия дневен ред на Агенцията за държавна финансова инспекция. Господин Иванов, процедура.

Господин Иван Иванов: Съвсем кратко. Господин председателю, остават 20 минути до края на заседанието ни. Ние след това имаме парламентарни групи. Аз предлагам в тези 20 минути Агенцията за държавна финансова инспекция да ни запознае с нейните заключения. А може би, разискванията да ги проведем на следващото заседание, защото след това мисля, че и Вие и БСП имат парламентарна група.

Господин Румен Овчаров: Може ли и аз процедура?

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров има друго процедурно предложение.

Господин Румен Овчаров: Аз въобще възразявам да се разглежда този въпрос, тъй като разбрах, че …

Господин Иван Иванов: Гласували сме дневния ред.

Господин Румен Овчаров: Не, вижте. Дневният ред, извинявайте. Дневният ред беше разглеждане на този материал.

Председател Диан Червенкондев: Така е.

Господин Румен Овчаров: Вие ни докарахте тук един артист, който два часа ни разказва приказки от 1001 нощ.

Господин Иван Иванов: Ама сега пристъпваме към тази точка.

Господин Румен Овчаров: Извинявай, аз не те прекъснах нито веднъж.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, слушаме Ви.

Господин Румен Овчаров: Затова предлагам, за следващо заседание да поканим Георги Касчиев, Георги Котев, да поканим всички, които могат да говорят срещу атомната енергетика и да ги изслушаме.
Разбирам, че до такава степен вече сте изтрещели от страх, че ще загубите референдума …

Председател Диан Червенкондев: Че показваме истината, нали?

Господин Румен Овчаров: …, че на бърза ръка спешихте тук господата и госпожите от Финансовата инспекция.

Господин Иван Иванов: Каква е процедурата, господин Овчаров?

Господин Румен Овчаров: Чакай малко бе Иване, спокойно.

Господин Иван Иванов: Дай да гласуваме като предлага.

Председател Диан Червенкондев: Моля Ви се.

Господин Румен Овчаров: Без да са изискали становищата от тези, които са проверявали, макар че по чл. 17 от закона това е изрично казано …

Госпожа Диана Йорданова: Господин Червенкондев, това вече го чухме от господин Димитров. Сега и от господин Овчаров няма смисъл.

Председател Диан Червенкондев: Вижте, господин Овчаров, Вие искате да направите цензура върху информацията, върху фактите и обстоятелствата.

Господин Румен Овчаров: Не, не, не искам никаква цензура. Никаква цензура, ама никаква цензура не искам.

Председател Диан Червенкондев: Ами тогава като не искате, само искам да кажа пред всички, че господин Папазян и господин Велков бяха поканени, както и госпожа ...

Господин Румен Овчаров: А беше ли им даден материалът на господин Велков и на господин Папазян?

Председател Диан Червенкондев: Разбира се, че беше.

Господин Румен Овчаров: Кога?

Председател Диан Червенкондев: На 15 януари.

Господин Румен Овчаров: Много Ви моля, недейте да лъжете тук пред цялата българска общественост. Любо Велков не беше в България до понеделник, тоест до вчера. Така, че той този материал не го е виждал. И Вие сега тук лъжете, че сте му дали материал. Той има двуседмичен срок да си даде становището. Вие и това не сте изчакали, само и само да изприпкате тук преди референдума, за да оплюете отново поръчково проекта „Белене“. Разбирам господин Иванов и господин Червенкондев, че това им е идеята, но вас, честно да ви кажа, просто не ви разбирам.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, господин Велков и господин Папазян, ако бъдат така добри и посмеят, ако имат очи да дойдат, винаги са добре дошли в комисията и ги каня най-официално чрез българските медии и чрез …

Господин Румен Овчаров: Вие сте длъжен да им дадете правото на писмен отговор на тези бележки, а Вие това им отнемате. Само и само да слушаме поредните поръчкови констатации.

Господин Иван Иванов: Дава им се правото, но те не се възползват.

Председател Диан Червенкондев: Кога не им е давано? Господин Овчаров, благодаря Ви. Госпожо Петкова …

Господин Румен Овчаров: Е как да не е поръчково? Поръчали са Ви и Вие тичате тук два дена преди референдума отново да оплюете колегите. Малко не Ви ли е неудобно?

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, всички факти и обстоятелства и истината, това ли е поръчката.

Господин Иван Иванов: Искам да Ви кажа, че все пак ще изслушаме госпожа Петкова.

Господин Румен Овчаров: Искам да Ви кажа, че един човек убихте и той ВИ тежи на съвестта. Това трябва да го знаете.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, недейте.

Господин Румен Овчаров: Един човек убихте, да вие. Йордан Георгиев си отиде заради вашите простотии. И сега продължавате.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, изключете си микрофона.

Възражения от народните представители в залата.

Господин Румен Овчаров: И не ви е и срам отгоре на всичкото.

Председател Диан Червенкондев: Защото ако тръгнем в тази насока, не е коректно пред живите и пред мъртвите.
Госпожо Петкова, заповядайте.

Господин Румен Овчаров: Защо не им дадете доклада, за да отговорят по него?

Председател Диан Червенкондев: Защо не са дошли в комисията, поканени са?

Господин Румен Овчаров: Вие не сте им дали материала, как да дойдат? Как да дойдат? Даден ли им е материалът?

Председател Диан Червенкондев: Разбира се, че е даден и са поканени да дойдат.

Господин Румен Овчаров: Даден ли е материалът, нека да ни кажат?

Госпожа Теменужка Петкова: Даден и изпратен е да.

Господин Румен Овчаров: Кога? А изпратен. Кога е изпратен?

Госпожа Теменужка Петкова: В деня, когато докладът стана факт.

Господин Румен Овчаров: А те дали са го получили?

Госпожа Теменужка Петкова: Ами това е техен проблем.

Господин Румен Овчаров: Ами тогава къде ги каним.

Госпожа Теменужка Петкова: Ако ме оставите да Ви кажа, може би ще Ви разясня.

Председател Диан Червенкондев: В момента се прави опит да се саботира работата на комисията и да не се покаже какво се е случило, как са отпускани средствата и как са харчени по проекта АЕЦ „Белене“.
Нека да бъдем полезни пред обществото и наистина това, което боли да го покажем.

Господин Мартин Димитров: Колеги, моля ви се за нормална ситуация. Най-накрая има един доклад на Държавната финансова инспекция, който е много показателен как са харчени парите.

Господин Румен Овчаров: Господин Димитров, Вие като какъв присъствате тук, извинявайте?

Председател Диан Червенкондев: Като народен представител.

Господин Мартин Димитров: Моля да не бъда прекъсван. Вижте, това се прави тенденциозно и нарочно за стряскане на представителите на АДФИ.

Господин Румен Овчаров: Господин Димитров, Вие като какъв се явявате?

Председател Диан Червенкондев: Колеги, госпожо Петкова, давам думата на госпожа Петкова, наистина да ни запознае с конкретните факти, това, с което се е запознала Агенцията за държавна финансова инспекция по предоставяне на мостовото финансиране, уважаеми колеги, за 250 милиона евро.

Господин Румен Овчаров: Нямаме намерение да участваме.

Господин Иван Иванов: Добре, че си тръгват.

Председател Диан Червенкондев: Нямате намерение да чуете истината, господин Овчаров. И да вземете отношение по нея.

Господин Румен Овчаров: Не, не. Не искам да слушам тук госпожа Петкова, която слушам тук вече три месеца. Извинявайте.

Председател Диан Червенкондев: Това, което показвате е показателно. Наистина е показателно, че наистина, когато се говори с конкретни факти и обстоятелства, когато трябва да се отворят конкретни документи, Вас Ви няма, защо?

Господин Румен Овчаров: Господин Червенкондев, най-малкото е да дадете правото и на другата страна да си каже мнението.

Председател Диан Червенкондев: Ще дадем.

Господин Румен Овчаров: Никога истината няма само един говорител, особено пък това не може да бъде госпожа Петкова.

Председател Диан Червенкондев: Значи не говорим за истината, говорим за покани факти и обстоятелства. Заповядайте, госпожо Петкова. Нека всички видят какво се случва, нека знаят какво се е случило.

2.Разглеждане и обсъждане на Доклад № ДИ1СФ-004/15.01.2013г. на АДФИ за извършена финансова инспекция на Националната електрическа компания с предмет проверка на законосъобразност на сключването и изпълнението на договор за масово финансиране на проект АЕЦ „Белене“ с БНП „Париба С.А.“, клон София на стойност 250 милиона евро, в т.ч. спазване на режима за възлагане на обществените поръчки и отчитане на приходите и разходите във връзка с финансирането.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря Ви, господин Председател. Аз така трудно се стряскам и трудно се плаша, но господин Овчаров хвърли едни много сериозни обвинения към мен, включително и за убийство, което е просто, как да кажа, просто е налудничево, меко казано.

Господин Румен Овчаров: Румен Овчаров се е объркал.

Госпожа Теменужка Петкова: Но аз не се страхувам, защото това, което казвам е истината и това, което са установили колегите е проверено. Проверено е многократно, анализирано е и ние заставаме твърдо зад това, което сме установили и това, което пише в доклада.
Истината е такава, каквато е изложена в доклада. Разбирам, че тя не е приятна за всички, но това е истината и тя е само една.
Какво всъщност установихме ние? Аз ще се постарая съвсем накратко, много накратко да се спра само върху основните проблеми и нарушения, свързани с мостовото финансиране за проекта АЕЦ „Белене“.
През 2007 година, през януари 2007 година, очевидно е била налице потребност от осигуряване на средства за финансирането на проекта АЕЦ „Белене“. Това става ясно и от обявената обществена поръчка на 23 януари 2007 година. Съветът на директорите на „НЕК“ е взел решение, обявил е процедура на договаряне с обявление, с цел да избере банка, която да осигури 250 милиона евро, с цел мостово финансиране на проекта АЕЦ „Белене“.
Посочено е в обявлението и в документацията, съответно на тази обществена поръчка, че „НЕК“ държи това да бъде осигурено от една банка, която да бъде кредитор и съответно тази банка да има определен опит във връзка с предоставянето на финансиране в такива големи размери и да има съответно опит във финансирането точно на такива сфери в областта на енергетиката или инфраструктурата.
Назначена е съответно комисия. Тази комисия е разгледала, съответно заявленията, офертите. Трябва да кажем, че документация за участие в тази процедура са закупили 12 банки. Но от тези 12 банки, заявление за участие е подала само една и това е банка „Париба“.
По-нататък, може би ще стане ясно, ще се постарая, всъщност да изясня и пред вас да кажа, какво сме установили ние и каква е причината всъщност само една банка да закупи документация и да подаде заявление, и съответно да участва в тази обществена поръчка.
Нарушенията, които сме констатирали по отношение на провеждането на тази обществена поръчка са множество. Те са петнадесет на брой. Аз няма да ви занимавам с всички тези нарушения, просто ще се спра на две от тях, които смятам, че са основни и показателни и ще кажа само това, че в два случая са били налице законови основания от тази процедура да бъде отстранена банка „Париба“, тъй като тя не отговаря, в единия случай, не е представила изискуемите се документи, а в следващия случай, когато е поканена да представи първоначална оферта, тя всъщност представя първоначална оферта, която не отговаря на предварително обявените от възложителя условия. И това, на което нейната оферта не отговаря е много важно и много съществено, защото то е свързано с предмета на обществената поръчка.
Както вече споменах, в условието „НЕК“ е заявил, че иска тази обществена поръчка, пълния размер на финансирането от 250 милиона евро, или това са близо половин милиард лева, да бъде осигурена от една банка. В последствие, в офертата на банка „Париба“ всъщност става ясно, че тя има намерение да осигури този кредит, но не сама, а с участието на други банки чрез синдикиран кредит. Ето това е едно много съществено несъответствие на първоначално обявените условие и е било основание комисията да отстрани банка „Париба“ от по-нататъшно участие в процедурата.
Това така или иначе не се е случило. Направено е предложение до Съвета на директорите, определена е банката за изпълнител. Съветът на директорите е взел решение и е възложил на изпълнителните директори на „НЕК“ да сключат договор с банка „Париба“, който договор да бъде с предмет „Осигуряване на мостово финансиране на проекта АЕЦ „Белене“. Възложил е също така, да се иска разрешение от принципала, който по това време е бил господин Овчаров, той е бил министър на икономиката и съответно от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

Господин Иван Иванов: Той затова и избяга.

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Овчаров е дал такова разрешение през април месец 2007 година като е възложил на изпълнителните директори на „НЕК“ – господин Велков и господин Папазян да сключат такъв договор, който е с предмет „Мостово финансиране на проекта АЕЦ „Белеене““. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, и тя дава такова разрешение.
Но, какво се случва в последствие? В последствие, на 21 май 2007 година, изпълнителните директори на „НЕК“, господин Любомир Велков и господин Папазян, подписват кредитно споразумение с банка „Париба“, но какво се оказа и каква беше нашата изненада от това, което всъщност ние видяхме?
Видяхме, че кредитното споразумение е сключено с цел не да бъде финансиран, не да бъде осигурено мостовото финансиране за проекта АЕЦ „Белене“, а този кредит ще послужи, той е с цел да осигури общите текущи разходи на групата на „НЕК“. Тоест, този кредит „НЕК“ всъщност го взима, за да си осигури оборотните средства и да си погасява определени текущи плащания към контрагентите.
Ето това е едно много сериозно и много тежко нарушение, което всъщност в последствие става и една от основните причини „НЕК“ да не може да погасява този кредит, тъй като когато е искан този кредит е направена към него финансова обосновка, че става въпрос за проекта АЕЦ „Белене“. Той е инвестиционен кредит. Там е мотивирано какво приходи ще реализира „НЕК“ след изграждането на АЕЦ „Белене“, какви печалби ще има и как всъщност от тях ще могат да се погасяват задълженията по кредита за мостово финансиране на проекта АЕЦ „Белене“.
Но, какво всъщност се получава в последствие? Този кредит, той вече не е за мостово финансиране на проекта АЕЦ „Белене“. И това, забележете, са го решили двамата изпълнителни директори на „НЕК“, господин Велков и господин Папазян, без да имат абсолютно никакво законово основание за това. Няма разрешение от принципала за промяна на предмета на обществената поръчка. Това, между впрочем не се допуска и от Закона за обществените поръчки. Това е грубо нарушение на законодателството. Не е искано и разрешение от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която всъщност пък регулира цените на електроенергията и това са много важни неща.
Това кредитно споразумение освен, че е променена тотално цента на този кредит и става ясно, че договор за кредит, за осигуряване на мостовото финансиране на АЕЦ „Белене“, на практика няма, а има един кредит за оборотни средства. В кредитното споразумение се поставя и една клауза, от която става ясно, че с този кредит всъщност ще може да бъде усвоен, едва когато бъде подписан синдикираният заем и се появят другите банки-кредиторки. Тоест, от тук става ясно, че банка „Париба“ не е била в състояние да осигури този кредит от 250 милиона евро, или близо половин милиард лева.
Каква друга клауза е заложена в това кредитно споразумение? Другата клауза, която е заложена в това споразумение е свързана с това, че във всеки един момент, страните по този договор, банките-кредиторки, на практика, която не е вече една банка-кредиторка, а стават още осем в последствие, всяка една от тях, на практика, става страна по договора. Ето тук ние всъщност виждаме още едно, много сериозно нарушение на законодателството в областта на обществените поръчки.
Този закон, Законът за обществените поръчки, по който всъщност е избрана банка „Париба“ не допуска да се променят договор за обществена поръчка, включително и страните, които са го сключили. Тези страни могат да бъдат и повече, но изискването е та да са участвали в обществената поръчка. А тези осем банки, които се появяват в последствие, те не са участвали в обществената поръчка. Нещо повече, те дори не са били известни към датата на провеждането на процедурата и към подписването на кредитното споразумение. Изобщо не е било ясно кой ще осигурява тези средства.
Както вече споменах, в това кредитно споразумение е посочено, че ще бъде сключено споразумение за синдикиране на този заем, с цел да се определят и останалите кредитори на „НЕК“. Това нещо се случва през месец юли 2007 година, когато се сключва споразумението за синдикиране. Тук вече страни са Националната електрическа компания, банка „Париба“, която вече се явява като координатор по кредита и осем други, нови банки.
Всичките тези банки, в какво се изразява всъщност синдикираният заем? Може би е хубаво да поясним? Този синдикиран заем представлява такава възможност, да бъде осигурен определен кредит, но не от една банка, а от няколко банки, като всяка една от тях ще осигури определен размер на кредита.
Какво се получава със синдикирането на този кредит? С включването тези още осем банки, на практика се разпределя размерът на задължението, което би трябвало да поеме банка „Париба“, което е 250 милиона евро. Но, в резултат на това синдикиране, всъщност банка „Париба“ поема кредит в размер на 60 милиона евро. Цялата останала сума се разпределя между другите осем банки – кредиторки.
По този начин се заобикаля грубо Закона за обществените поръчки. Появяват се едни нови изпълнители, които не са участвали в процедурата, не са били известни и за „НЕК“ не е ясно кои ще бъдат неговите кредитори. Нещо повече, предвидена и такава клауза за новация, което предполага, че по всяко едно време на действие на това споразумение тези кредитори могат да се сменят, така че „НЕК“ по всяко едно време ще има кредитори, които са различни и неизвестни за него, в резултата на цедиране или в резултата на новация на тези задължения.
След като се сключва това споразумение за синдикирания кредит, какво се получава на практика? Това споразумение се сключва на 21 юли 2007 година. Непосредствено след това, може би седмица след това се получава първия транш по кредита, който е 50 милиона евро, което всъщност показва, че действително банка „Париба“ не е била в състояние сама да осигури този кредитен ресурс.
Получава се първият транш по кредита – 50 милиона евро и за периода от месец юли 2007-ма, до месец май 2008-ма година целият кредит в размер на 250 милиона евро, или близо половин милиард лева е изцяло усвоен и разходван.
Искахме да проверим всъщност какво се е случило в последствие. В последствие се оказва, че през месец юни 2009 година след като парите са взети, похарчени са. Разбира се, искахме да видим за какво са похарчени тези средства. Оказа се, че от този кредит, от 250 милиона евро, или половин милиард лева много малка част от него са отишли за плащания към „Атомстрйекспорт“, които са по негови стари задължения. И 67 % от този кредит са отишли за плащания, за текущи нужди и към други контрагенти на Националната електрическа компания. Включително, над 40 милиона са платени и за хидровъзела „Цанков камък“ от този кредит – 40 777 000 000 от този кредит са отишли за „Цанков камък“.
Също така са извършвани плащания и към други контрагенти – за закупуване на електроенергия. Извършвани са плащания по договора с „Уорли Парсънс“, консултантският договор – 11 милиона са отишли и там. И всъщност се оказва, че кредитът, който е бил изтеглен, с предназначение да се осигури мостовото финансиране за проекта АЕЦ „Белене“, на практика е разходван не за това, за което е искан. Защото кредитното споразумение е сключено със съвсем друга цел. Изпълнителните директори са променили целта на кредита, сами, еднолично, самоволно са променили тази цел, което в последствие е довело до невъзможност да се направят необходимите разчети и „НЕК“ да може да покрива задълженията си по този кредит. Защото този кредит вече не е инвестиционен. Този кредит е кредит за текущи разходи.
След като парите са похарчени, всъщност, през месец юни 2009 година, господин Велков алармира, че има проблем с един от основните показатели по кредитното споразумение, който показател е свързан с лихвените плащания. Този показател е по-нисък от този, който банката изисква „НЕК“ да поддържа. Когато обаче е налице такова неизпълнение на ангажиментите по кредитното споразумение, възниква възможност за банките – кредиторки да изискат предсрочно изпълнение и този кредит да стане предсрочно изискуем.
Тогава господин Велков, така от докладната, която всъщност ние разгледахме, става ясно, че той е силно притеснен от настъпването на подобно обстоятелство, тъй като както той твърди „НЕК“ няма такива възможности. И това всъщност би довело, би поставило „НЕК“ в тотална невъзможност да осъществява своята дейност и да покрива своите разходи и задължения.
Тогава всъщност той предлага на Съвета на директорите да му даде мандат и съвместно с господин Папазян да водят преговори с координатора по този кредит – банка „Париба“ и съответно тя да води преговори с останалите банки – кредиторки, с цел тези банки да се откажат от тази им възможност, от правото си да искат предсрочно, този кредит да стане предсрочно изискуем.
Съветът на директорите, през месец юли 2009 година дава такова разрешение, упълномощава изпълнителните директори на „НЕК“, те започват да водят преговори със съответните банки – кредиторски и договарят определени условия, като условията, които те договарят, всъщност са свързани с една промяна, която в последствие се оказва много съществена, на размера на кредитната надбавка. Тази кредитна надбавка, всъщност, до този период от време е била 0,4 %, а в резултат на проведените преговори с господин Велков и господин Папазян, тази надбавка всъщност е 4,5 и 4 %, което всъщност е в пъти повече от това, което е било договорено.
Сами разбирате, че това от своя страна води до оскъпяване на този кредит и до увеличаване на разходите по този кредит, по неговото обслужване.
Тогава, след като господин Велков и Папазян са докладвали на Съвета на директорите, той единодушно е приел резултатите от техните преговори и им е дал мандат и ги е упълномощил да уведомят Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с цел да получат разрешение от нея за сключването на такова допълнително споразумение.
Какво обаче прави впечатление тук? Когато господин Велков и господин Папазян отправят своето искане до Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, много интересно, те посочват, че всъщност искат да подпишат допълнително споразумение по кредитното споразумение от юли 2007 година, което е с предмет „Мостово финансиране на проекта АЕЦ „Белене““, което сами разбирате, че меко казано, не отговаря на действителността, тъй като такъв кредит за мостово финансиране на АЕЦ „Белене“, ние на практика нямаме.
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране разглежда техните мотиви, намира ги за неприемливи и всъщност прави отказ да даде разрешение, всъщност да се подпише това допълнително споразумение. Мотивите са в това, че всъщност преговорите така са водени и са постигнати такива договорености, които на практика водят до многократно завишение на размера на лихвената надбавка, което и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, всъщност вижда една опасност от увеличаване на цената на този кредит и невъзможност на „НЕК“ всъщност да го обслужва.
В последствие, установихме, че има подписано още едно такова допълнително споразумение, то се случва през 2012 година, за да бъдем абсолютно точни и ясни. Това допълнително споразумение е пак във връзка с това, че е била налице необходимост и е щяло да възникнат обстоятелства, които всъщност кредитът става изискуем през месец май 2011 година, но „НЕК“, на практика не разполага с такива средства. Пак повтарям, в резултат на това, че е променена целта на кредита. И тези пари не са изхарчени за това, за което всъщност са били поискани от банката, и за това, за което е обявена обществената поръчка.
Кредит за мостово финансиране за АЕЦ „Белене“ няма. Има кредит и разходвани средства за текущи разходи. Но не и за АЕЦ „Белене“.
Всъщност, през месец май 2011-та настъпва падежът на това плащане, но „НЕК“ разбира се, не разполага с такива средства. Това разбира се, става причина да се подготви една докладна записка до Съвета на директорите и да се иска всъщност мандат за водене на преговори и за удължаване срока, да се сключи допълнително споразумение, с цел да се удължи срокът на кредитното споразумение.
Разгледано е това искане от Съвета на директорите. Даден е такъв мандат и е сключено второ допълнително споразумение, с което се договаря се всъщност кредитът да стане изискуем до май месец 2013 година.
Междувременно обаче, банките – кредиторки заявяват желание по този кредит да бъде платена все пак някаква сума. И така, през май 2012 година се плаща сумата в размер на 55 милиона евро и остава дължима сума в размер на 195 милиона евро, която всъщност е изискуема, всъщност сега до месец май 2013 година.
Това всъщност са последствията от сключеното кредитно споразумение, от промяната на целта на този кредит.
Направихме анализ, за да видим какъв е всъщност размерът на разходите, които са платени във връзка с този кредит. Оказа се, че това, което е платено до момента по този кредит е в размер на 80 милиона евро, което е приблизително 32 % от стойността на този кредит.
Анализирахме разходите, всъщност, които са извършени по обслужването на този кредит и при анализа на тези разходи се натъкнахме на един много интересен договор и много нетипичен договор, който всъщност е сключен от господин Любомир Велков и господин Папазян, изпълнителните директори на „НЕК“.
Това е така наречения „Договор за лихвен суап“. Първо искам да кажа за широката общественост, хората които не са запознати със спецификата на тези, наистина много специфични финансови инструменти, че това всъщност е един финансов инструмент, който е много спекулативен, много рисков. Значи, това е един финансов инструмент, който се изразява в това определени страни да сключат по между си споразумение за това да разменят лихвени плащания по между си. Тези лихвени плащания са деноминирани в една и съща валута, но са изчислени на различна база.
Ето това тук е много важно и това изисква едни задълбочени познания в тази област, в областта на икономиката, в областта на суаповият пазар, в областта на финансите, най-вече.
Сключено е такова споразумение, което е непосредствено след синдикирането на кредита между банка „Париба“, останалите банки – кредиторки и „НЕК“. Това всъщност се случва през месец юли 2007 година. Сключва се такъв суапов договор. Договорът е между „НЕК“ и банка „Париба“. Само искам да кажа, че банка „Париба“ е страна, така да се каже, в тези отношения и не е било налице задължение „НЕК“ да сключва договор с банката, която му е така да се каже, основен кредитор. Не е имало такова задължение. Такова нещо е могло да се сключи с всяка друга банка. И даже, аз лично смятам, че това е по-добрият вариант, защото по този начин има една безпристрастност и една обективност по отношение на договреностите между страните.
Но, независимо от това изпълнителните директори на „НЕК“ сключват такъв суапов договор, чиято цел е всъщност да има една фиктивна главница, която фиктивна главница, в нашият случай е 250 милиона евро, което е всъщност размерът на кредита, който ни е осигурен от банка „Париба“ и от останалите осем банки – кредиторки и лихвените плащания, които ще се разменят между тези две страни, ще бъдат на базата на тази главница, повтарям, тя е фиктивна главница, не се дължи, но лихвените плащания, които ще бъдат изчислявани, ще бъдат на тази база.
Какво всъщност се случва? Двете страни се договарят, че банка „Париба“ ще изчислява своите задължения и лихвени плащания на база на плаващ лихвен процент. Докато „НЕК“ ще извършва своите изчисления и ще изчислява своите задължения за лихвено плащане на база на фиксиран лихвен процент, който е 4,73 % годишно. Като това така да се каже, тези плащания ще се извършват на всеки шест месеца – през май и ноември, на 21 май и на 21 ноември и всъщност този, който дължи по-голямата сума ще плати разликата между това, което всъщност се получава. Да речем, ако банка „Париба“ в резултат на плавещия лихвен процент, с който тя работи има задължение в размер на 1 милион, а „НЕК“, който работи с фиксирания лихвен процет от 4,73 ще има задължения 5 милиона, то тогава „НЕК“ ще плати разликата от 4 милиона на банка „Париба“.
Така, за целия срок на този суапов договор, всъщност са извършени седем такива плащания. Има седем такива транзакции. От всичките тези седем транзакции, само в един – единствен случай, банка „Париба“ е платила на „НЕК“ определена сума, която е 200 000 евро. Във всичките останали шест случая „НЕК“ плаща на банка „Париба“, тъй като фиксираният лихвен процент 7,3 % изчисленията, които са правени на тази база, задълженията са били по-високи от съответно плаващия лихвен процент, на който смята своите задължения банка „Париба“.
И така, за целият срок на този суапов договор, на практика „НЕК“ изплаща в полза на банка „Париба“ 18 667 000 евро. Това са близо 37 милиона лева.
Сега, искам да кажа, че тези милиони са отнесени директно, това е реализирана финансова загуба от тази сделка. Пак повтарям тази сделка е изключително, значи тук сме направили такава рекапитулация. Приходите, които „НЕК“ е получила от банка „Париба“ минус разходите, които всъщност „НЕК“ е извършил по този суапов договор. И се оказва, че резултатът е финансова загуба в размер на 18 667 000 евро, или 37 милиона лева. Всичко това е отишло директно в загуба. Нещо повече. При анализа на счетоводните сметки установихме, че цялата тази загуба е отишла в една разходна сметка, която всъщност се набират всички разходи по проекта АЕЦ „Белен“. Тоест, всичките тези разходи, в резултат на тези рискови финансови операции, са отишли и се трупат на сметката на АЕЦ „Белен“.
По този повод ние изследвахме всъщност имали ли са право изпълнителните директори на „НЕК“ да сключват подобен договор. Имали ли са компетентност да направят това? И какво всъщност установихме? Установихме, че когато са сключвали този договор, те са декларирали, тъй като такива са изискванията, когато се сключва такава една суапова сделка, изискването е, тя е както казах спекулативна и много рискова. Поради тази причина банка „Париба“ е изискала от „НЕК“ от господата Велков и Папазян да декларират, че те са запознати с рисковете, които поемат. Че ако се нуждаят от някакви консултации, за да пристъпят към такава сделка, защото тя е много специфична, изисква специални знания в областта на финансите, икономиката и въобще на банковото дело. Ако те не разполагат с подобни знания и им е препоръчано да направят такава консултация, но са помолени да декларират, че те осъзнават какво всъщност, какъв ангажимент поемат със сключването на този договор.
Изпълнителните директори на „НЕК“ са подписали такава декларация, такова заявление, че всъщност осъзнават и поемат тези разходи за сметка на „НЕК“, не за своя сметка, а за сметка на дружеството, което представляват.
Така, подписват този договор и всъщност ние искахме да видим какво разрешение са взели те. Дали има разрешение на Съвета на директорите, тъй като, за да се пристъпи към такъв договор е налице необходимост да се иска разрешение от органа на управление, от Съвета на директорите. Оказа се, че такива документи в Националната електрическа компания няма, от които да става ясно, че този въпрос е поставен на вниманието на Съвета на директорите, че е искано неговото разрешение, и че всъщност тази сделка е сключена със знанието и разрешението на Съвета на директорите.
Нещо повече. Изискахме някаква информация, за да видим все пак, направени ли са някакви консултации, тъй като това е нещо много специфично. Виждаме, че е довело до много сериозни загуби. Консултирали ли са се с някой преди да пристъпят към тази стъпка. Оказа се, че отново няма такива документи в „НЕК“, от които да става ясно, че те са ползвали консултация на компетентни лица. И че всъщност са имали някаква ясна представа за това към какво всъщност, с какво така да се каже, ангажират дружеството. Такива документи няма. Тоест, господин Велков и господин Папазян, изпълнителните директори на „НЕК“, в абсолютно нарушение на устава на „НЕК“, превишавайки своите права са сключили такъв договор – суапов договор, спекулативен и високо рисков такъв финансов инструмент, който всъщност е довел до реализиране на финансова загуба от 18 667 000 евро.
Та, в този случай, те със своите действия са увредили, всъщност са причинили вреда на Националната електрическа компания, за която ние ще предприемем съответните действия и ще дадем указания за търсене на съответната отговорност от тези лица. Това всъщност е един много сериозен проблем и едно много сериозно нарушение. Това е един класически случай на вреда. На вреда, която е извършена в резултат на превишаване на правата и правомощията на тези две лица.
Същите изпълнителни директори на „НЕК“ установихме, че са причинили още една вреда по повод това кредитно споразумение. В какво се изразява тази вреда? Тази вреда се изразява в това, че когато банка „Париба“ е дала своята оферта тя е посочила какви такси всъщност се предвижда да иска от страна на „НЕК“ за това, че ще предостави такъв кредит. И в една от таксите, която всъщност е наречена „агентска такса“, тя предлага един размер на тази такса, който е 18 000 евро за първите 18 месеца на кредита и в последствие тази такса ще става 8 000 евро на година. Това е в офертата, която оферта на практика е приета и тази оферта трябва да стане неразделна част, всички предложения от офертата трябва да станат неразделна част от договора.
Какво обаче се случва в последствие? Когато се сключва кредитното споразумение, изпълнителните директори на „НЕК“ в една писмена кореспонденция предоговарят условията и всъщност се оказва така, че размерът на „агентската такса“ няма да намалее от 18 000 евро за първите 18 месеца на 8 000 евро през следващия период на договора, а напротив тя ще остане 18 000 евро за целия срок на договора. В резултат на това, вместо да бъдат изплатени 46 000 евро агентска такса, нали на база на офертата, са изплатени 77 000 евро агентска такса, на база на тези допълнителни договорености. Тоест, 31 000 евро са изплатени в повече.
Тук става въпрос за един класически случай на постигнати договорености, които са изцяло в интерес на отсрещната страна, изцяло в интерес на банката. И по този повод, ние сме извели, че тези две лица са нанесли вреда на Националната електрическа компания, тъй като са договорили явно неизгодни условия.
Това са накратко резултатите, които всъщност ние установихме при финансовата инспекция на „НЕК“ свързана с кредита от банка „Париба“.
Искам само, господин Овчаров и господин Димитров ги няма, но аз искам само да поясня следното. Спазена е цялата процедура по отношение на запознаване на лицата с констатациите от доклада. Нещо повече, викахме господин Велков и господин Папазян, за да дадат своите обяснения във връзка със сключения суапов договор и нанесената вреда на Националната електрическа компания.
Господин Велков не се отзова. Господин Папазян се отзова, но в момента, в който ние му представихме въпросите, на които искаме да отговори, той отговори много остро, отказа да даде обяснения, отказа да изрази становища по тези въпроси. Запозна са всъщност, какви са въпросите, които поставяме и просто си тръгна. Не пожела да коментира този казус.
Така, че по отношение на законосъобразността на процедурата, мога да твърдя, че тя е абсолютно спазена.
Благодаря ви за вниманието.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, госпожо Петкова. Процедурата е спазена. В момента с отсъствието и на господин Овчаров, и на господин Димитров, считам, че наистина се иска да се покрият фактите, това, което вие сте установили на база реални документи, реални транзакции и реални договори. С това искаме да запознаем всички колеги, всички, които ни гледат и слушат днес.
Това, което става ясно, поне за мен. Това, което четох в доклада. Това, което слушах от Вашето експозе, че наистина, където и да отворим, който и кашон, която и папка за АЕЦ „Белене“, все лъсва нещо и нещо, което е в едни огромни вреди за Националната електрическа компания, за бюджета и за всички данъкоплатци. Това са вашите констатации и вашите факти.
Това, което искахме и правихме с тази комисия, канихме господин Велков, господин Папазян, госпожа Тошева и никой не се отзовава. И пак казвам, много е странно, защо господин Димитров и господин Овчаров също не пожелаха да вземат отношение и поне, заедно с вас, с нас и всички, които ни гледат, да чуем какви са констатациите и после да вземат своето отношение. Винаги сме им давали думата. Те, когато става въпрос за конкретика и конкретни факти и документи, не присъстват на нашите заседания.
Колеги, предлагам днес само да се запознаем с констатациите и да продължим в следващо наше заседание за въпроси. Ако искате, може да не регламентираме. В момента е 16:15 часа, да продължим с въпроси до 16:30 часа и да бъде регламентирано времето.

Гласове от залата: По-добре да остане за следващия път.

Председател Диан Червенкондев: За следващия път. Така, че в следващо наше заседание, още отсега, пак чрез националните медии, чрез специалистите в комисията, каним да присъстват господин Велков, господин Папазян, госпожа Тошева, тогава като председател на директорите на Националната електрическа компания или Българския енергиен холдинг, да вземат отношение по всички констатации, които днес чухме и да си кажат своите аргументи „за“ или „против“. Надявам се тогава, че и колегите Димитров и Овчаров ще бъдат тук и ще направим един сериозен дебат.
Заповядайте, господин Танчев.

Господин Светлин Танчев: Уточняващ въпрос. Искам да попитам госпожа Петкова, защото смятам, че това също ще ни помогне в разшифроването на всичката тази информация. Конкретният ми въпрос е за този кредитен суап, който е направен. Обикновено това са операции, които застраховат страните от промяна в лихвения процент. Просто исках да Ви попитам, те тази цифра, която е мисля, че 18 милиона, грубо беше, около 36 милиона лева, приспадната ли е към дължимите суми или си е била чисто някаква като застрахователна такса за тези лихви? Как излиза в анализа?

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова, заповядайте.

Госпожа Теменужка Петкова: Значи, тази сума не е приспадана по никакъв начин. Тази сума всъщност си е, така да се каже, отделно плащане, което увеличава разходите по този кредит. Това е. И тя всъщност стои в разходите, които са по кредита и от там отива в разходите за АЕЦ „Белене“. Това е.

Председател Диан Червенкондев: Господин Алиосамн Имамов, заповядайте.

Господин Алиосамн Имамов: Господин председател, аз предлагам да приключим обсъждането, защото в отсъствието на другата страна, тази дискусия е безсмислена. В този доклад има много сериозни констатации, много специфична материя, която изисква задължително ответната страна да даде обяснение. Аз мисля, че без тяхното присъствие тук работата на комисията е безсмислена. Затова предлагам да я приключим.
Освен това, господин председател, искам да напомня, че нашата парламентарна група всеки вторник има от 13:00 часа заседание. Така, че работата на комисията възпрепятства по някакъв начин нашето участие в тези партийни заседания. Понеже господин Иванов каза, че трябва да свършим, защото започвала парламентарната им група. Трябва да се съобразяваме с парламентарните групи на всички участници в тази комисия.
Въпреки това, аз предлагам отново да приключим, защото отсъствието на тези, които наистина трябва да отговарят на тези сериозни констатации е много важно и трябва да чуем тяхното мнение.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, господин Имамов. Аз искам да подчертая, че всички тези, които трябваше да отговарят днес бяха поканени по надлежния ред да присъстват и отговарят. Но аз категорично искам да ви кажа, че дори и следващия път те да не присъстват, всеки един от нас ще отвори дебат и въпроси по това, какви са констатациите и какво иска да попита инспекторите. В кабинет 350 има всички документи, с които може да се запознаете като първична информация.
Уважаеми колеги, предлагам за днес да приключим. Закривам днешното заседание. За следващото редовно заседание ще бъдете уведомени по надлежния ред, по правилника, който сме приели.
Благодаря ви.

Заседанието беше закрито в 16:20 часа.