---

На 05 февруари 2013 година се проведе редовно заседание на Временната парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта АЕЦ „Белене” от 2002 година до края на месец март 2012 година.
Заседанието беше открито в 14.00 часа и ръководено от председателя на комисията господин Диан Червенкондев при следния


Дневен ред:


1.Разглеждане и обсъждане на Доклад № ДИ1СФ-004/15.01.2013г. на АДФИ за извършена финансова инспекция на Националната електрическа компания с предмет проверка на законосъобразност на сключването и изпълнението на договор за мостово финансиране на проект АЕЦ „Белене“ с БНП „Париба С.А.“, клон София на стойност 250 милиона евро, в т.ч. спазване на режима за възлагане на обществените поръчки и отчитане на приходите и разходите във връзка с финансирането.

2.Разни.


Гости и докладчици на заседанието бяха:

Български енергиен холдинг:
-Михаил Андонов, изпълнителен директор

Национална електрическа компания:
-Крум Анастасов, изпълнителен директор

Агенция за държавна финансова инспекция":
-Теменужка Петкова, председател
-Росица Недялкова, директор на дирекция "Извънпланова дейност"

Министерство на икономиката, енергетиката и туризма:
-Борис Първанов, експерт

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Диан Червенкондев: Добър ден на всички. Уважаеми колеги. Уважаеми гости. Уважаеми дами и господа.
Присъстват десет народни представители, имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Временната парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решение и действия по проекта АЕЦ „Белене“ от 2002 година до края на месец март 2012 година, по следния дневен ред, обявен предварително, съгласно нашите приети вътрешни правила за работата на комисията, с точка първа - Разглеждане и обсъждане на Доклад № ДИ1СФ-004/15.01.2013г. на АДФИ за извършена финансова инспекция на Националната електрическа компания с предмет проверка на законосъобразност на сключването и изпълнението на договор за мостово финансиране на проект АЕЦ „Белене“ с БНП „Париба С.А.“, клон София на стойност 250 милиона евро, в това число, спазване на режима за възлагане на обществените поръчки и отчитане на приходите и разходите във връзка с финансирането.
Точка втора е Разни. Предлагам да гласуваме предложения дневен ред. Който е „за“, моля да гласува.

Господин Румен Овчаров: Имам процедурно предложение.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров има процедурно предложение. Заповядайте.

Господин Румен Овчаров: Уважаеми господин председател, за пореден път започваме обсъждане на неща, които по Закона за държавната финансова инспекция не би трябвало да правим.
Не можах да разбера пратени ли са материалите от последната проверка на тези, които са проверявани. Има ли становище на Националната електрическа компания и къде е това становище? Защото то на нас не ни е раздадено. Има ли становище от лицата, които са визирани в проверката, имам предвид и Велков, и Папазян, и господин Антонов, и Миков и така нататък, и Първанов, и всички останали. Има ли становища и от тях?
Разбирам, че преди две седмици на заседанието трябваше да направите политическата тук акция и поредното оплюване на проекта и хората, които са се занимавали с него, но сега вече няма такава необходимост. Затова, просто ви моля да спазваме закона, поне малко от малко, като някакво елементарно приличие и да отложим тази точка. Когато хората, които трябва да бъдат запознати и си дадат становищата, инспекцията ги види тези становища, отрази или неотрази, и едва тогава да сядаме и да обсъждаме неща.
Иначе, слушаме едната страна. Госпожа Петкова си ни е написала едни констатации, които си е изсмукала от пръстите и ние нататък си продължаваме да си размахваме същите лозунги, както досега.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря, господин Овчаров. Отпреди може би три или четири заседания на комисията нашите основни гости, които винаги са редовно поканени на нашите заседания – господин Папазян, господин Велков и съответно, госпожа Тошева, отказват и не присъстват на заседанията на Временната комисия по „Белене“. Те са основните длъжности лица в този период, който ние разглеждаме, които са посочени в докладите на Агенцията за държавна финансова инспекция и те не присъстват на заседанието, не уважават Народното събрание, тази комисия, която в момента заседава, за да могат да отговорят, да се защитят или да дадат конкретните обяснения за техните действия или бездействия по конкретните констатации.
На по-миналото заседание аз лично ги поканих. Винаги им се изпращат писмени покани, с куриер. Тук имаха трибуна пред всички граждани, които ни гледат по Националната телевизия и ни слушат по Националното радио да си кажат своите обяснения. Така, че мисля, че по-голяма трибуна от това няма. Въпросът е, господин Овчаров, защо те не присъстват? И за мен, и аз това ще го поставя и на обсъждане в пленарна зала на Народното събрание. Не може длъжностни лица, които са поканени от Парламентарна анкетна комисия, които трябва да дадат обяснения, да отговарят на въпросите на всичките народни представители, особено в такъв проект, който е бил най-големият в историята на страната, да дадат обяснение пред всички граждани.

Господин Румен Овчаров: Господин Червенкондев, става дума за закон. Чл. 17, ал. 4 от Закона за държавната финансова инспекция дава възможност в 14-дневен срок тези лица да дадат своите обяснения. И едва след това докладът на инспекцията, така да се каже, може да стане публично достояние.
Освен това, не са само лицата Велков и Папазян. Аз питам къде е лицето Дилян Добрев, което е било председател на управителния съвет на БЕХ, когато се променя, така да се каже, единият път споразумението? Къде е лицето Георги Миков, който е главен изпълнителен директор на НЕК? Къде е лицето Първанов, който дълго време е главен изпълнителен директор на НЕК, в периодът, в който се плащат големите пари? Не само господин Михаил Андонов трябва да бъде тук. Има и още ред други хора, които трябва да присъстват, а Вие ми приказвате само за Велков и за Папазян. Защо само за тях?

Председател Диан Червенкондев: Защото те, според мен, са подписвали конкретните споразумения – договорите.

Господин Румен Овчаров: Не, не, не е така.

Председател Диан Червенкондев: Нека да разгледаме.

Господин Румен Овчаров: Промяната на споразумението е настъпила на 16 октомври и е подписана съвсем не от тези лица.

Председател Диан Червенкондев: Добре, нека да го погледнем, господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: Ами да го погледнем. Но да го погледнем когато бъдат поканени тук. Те ще си дадат съответните обяснения, а не да бъдем един акт …

Председател Диан Червенкондев: Къде са господин Папазян и господин Велков, които са поканени? Защо те не присъстват?

Господин Румен Овчаров: А къде е Миков, поканен ли е? Къде е обяснението на Националната електрическа компания, която е проверяван? Има ли обяснение?

Председател Диан Червенкондев: Тя е представлявана от Националната електрическа компания, от неговия главен изпълнителен директор, както и от шефа на БЕХ.

Господин Румен Овчаров: Те трябва да дадат становище.

Председател Диан Червенкондев: Тук са и в момента пред всички нас могат да си дадат своето становище.

Господин Румен Овчаров: Становище може да си приказва всеки, който иска. Става дума, спазен ли е Законът за държавната финансова инспекция?

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова, Вие сте директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, моля да отговорите спазен ли е Законът за държавната финансова инспекция и можем ли да продължим, според Вас, разглеждането на този ваш доклад?

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря, господин председател. Аз искам да уверя членовете на комисията, че Законът за държавната финансова инспекция категорично е спазен и не е налице нарушение на разпоредбите, предвидени в този закон.
Ако прочетем разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция ще видим какво се случва в резултат на финансовата инспекция и какво прави финансовият инспектор. Той изготвя доклад, който съдържа направените констатации, подкрепени с доказателства.
Цялата процедура, за която господин Овчаров спомена, тя е свързана с уведомяването на лица, чиято дейност е била предмет на проверка и тя не касае фактическото съставяне на доклада. Процедурата по извършване на финансовата инспекция приключва с доклад, който е станал факт на 15 януари, той е заведен в деловодството на агенцията и съответно в НЕК.
От тук нататък, от тук нататък, господин Овчаров, стартира процедурата по запознаване на лицата, която няма нищо общо с доклада като такъв. Извършването на фактическите проверки, доказателствата са събрани в хода на това производство. Ако видим и Правилника за приложение на Закона за държавната финансова инспекция, може би ще ви убедя съвсем в това, което казвам, защото аз претендирам, че познавам отлично този закон, правилника за неговото приложение.
Ал. 4 урежда възможността на лицата, чиято дейност е била предмет на проверка да бъдат запознати с констатациите. Това нещо се е случило.

Господин Румен Овчаров: Вие смятате, че това не е необходимо и те нямат право да си кажат думата?

Госпожа Теменужка Петкова: Това е необходимо и ние сме го направили.

Господин Румен Овчаров: Ами тогава?

Госпожа Теменужка Петкова: На следващия ден, на 16 януари, господата Велков, Папазян, всички членове на Съвета на директорите, настоящото ръководство на НЕК са уведомени за констатациите от този доклад. И, съответно са постъпили становища по тях. Даже днес сутринта пристигна и становището на господин Папазян, което е 12 страници и съответно веднага е предаден на финансовия инспектор, за да вземе отношение по него.
Но категорично, процедурата по закона не е нарушена, така че ако комисията прецени, може да продължи.

Господин Румен Овчаров: Сега разбирате ли какъв абсурд ни обяснява госпожа Петкова?

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, госпожо Петкова. Благодаря Ви господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: Имат право да си дадат становището, но комисията въобще не се интересува от тях. Тя си е написала един доклад, който е представила.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, вместо 12 страници да предаде господин Папазян, ние му даваме възможността пред цяла България той да обясни своите действия, за своите решения.

Господин Румен Овчаров: Сигурно не сте го поканили както трябва.

Председател Диан Червенкондев: Напротив, винаги го каним както трябва. Каним го писмено, каним го и чрез националните медии. Ако считате, че в момента той не знае за това заседание или не ни гледа, ако господин Велков и Папазян ни гледат, заповядайте, много ви моля, на нашето заседание да дадете необходимите разяснения всички да разберат какво се е случило.
Затова, господин Овчаров ние, в тази комисия конкретни факти и документи разглеждаме. И това е било през всичките заседания.

Господин Румен Овчаров: Тоест, господин Червенкондев, Вие в момента ни казвате, че становищата на тези хора, писмените, нас не ни интересуват, ние тях няма да ги гледаме, няма да ги четем. Нас ни интересува само това, което ни е написала госпожа Петкова и никой друг. Това ли казвате в момента?

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, всичко, което постъпи в комисията …

Господин Румен Овчаров: И къде са становищата на Папазян и на Велков?

Председател Диан Червенкондев: Представили ли са ги в комисията?

Господин Станислав Иванов: Най-вероятно са пред Вас в момента.

Господин Румен Овчаров: Къде са становищата?

Господин Станислав Иванов: Най-вероятно са пред Вас.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, знаете, че всички документи, които са постъпили в комисията са били на разположение на всички народни представители, всички писма, всички кашони и така нататък. Затова, всичко, което е постъпило и ние разглеждаме това, което имаме. Това, което го няма …

Господин Румен Овчаров: Ама има закон, който иска от тях да дадат обяснение и Вие не им давате право да си дадат обяснението.

Председател Диан Червенкондев: И спазвайки закона, им даваме трибуна пред цяла България те да се обяснят какво са правили или какво не са правили. А в момента, ако имате претенции в някои от цифрите или някои от фактите, които са изложени от Агенцията за държавна финансова инспекция, Вие ще ги кажете и съответно ще отворим конкретните договори и ще ги видим дали Вашите претенции са основателни.

Господин Румен Овчаров: Защо моите? Аз не мога да имам претенции. Какви мои претенции?

Председател Диан Червенкондев: Извинявайте, не исках да конкретизирам. Всеки един народен представител може да коментира или да оспори някои от тезите на Агенцията за държавна финансова инспекция.

Господин Румен Овчаров: Господин Червенкондев, логично е когато се проверява някой да се чуе и мнението на проверявания.

Господин Доброслав Димитров: А той като отказва да дойде тогава какво става?

Господин Румен Овчаров: Не може истината да бъде само от едната страна. Затова и в съдебния процес има обвиняем, има обвинител, има и защитник.

Господин Доброслав Димитров: Господин Овчаров, как предлагате да дойдат тук господата ако не желаят? Как предлагате да ги доведем – на сила? Насила ли да ги доведем?

Господин Румен Овчаров: Вие викате тук обвинителя, той си е написал някакво становище, вие не давате възможност на този, който е обвиняем да напише своето становище, да ни го предоставите и него и тогава да обсъждаме нещо.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, много добре знаете, че това не е последното заседание на тази комисия, така че господата Папазян и Велков, ако благоволят, а Вие направихте сравнение със съдебния процес.

Господин Доброслав Димитров: Това не е съдебна зала.

Председател Диан Червенкондев: В един съдебен процес всички са длъжни и присъстват, както обвинителя, така и обвиняемия, така има и съд. В момента …

Господин Румен Овчаров: Ние не сме на съд. Оставете тази работа.

Председател Диан Червенкондев: Вие дадохте пример такъв.

Господин Румен Овчаров: Аз ще кажа, защо го правите и това.

Председател Диан Червенкондев: Но всички, от четири или пет заседания, уважаемите господин Папазян, господин Велков и госпожа Тошева избягват и най-демонстративно отказват да присъстват на комисията пред Народното събрание и да кажат своето мнение пред всички граждани, които гледат националните медии.

Господин Румен Овчаров: Господин Червенкондев, всичкото това го правите, за да може да избягате от въпросите, които ние сме задали.

Господин Доброслав Димитров: Искам думата за процедура.

Господин Румен Овчаров: Защото ние питаме и други неща, а не само инспекцията на Държавната финансова инспекция. Вие трето заседание ни губите времето с акт, който не е приключил.

Председател Диан Червенкондев: Който констатира много факти.

Господин Румен Овчаров: Той може да констатира много неща, но той формално не е приключил.

Господин Доброслав Димитров: Господин председател, процедура.

Господин Румен Овчаров: Защо през това време не извикахте, примерно министър-председателя да дойде и да ни обясни каква е била стратегията на българското правителство за тези четири години? Защо не извикахте Трайчо Трайков да ни обясни каква е стратегията на българското правителство?

Председател Диан Червенкондев: Имаме си правилник, господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: Какъв правилник? Вие ни губите времето с едни и същи инспекции.

Председател Диан Червенкондев: В този правилник има дневен ред кой го определя и с гласуване комисията го определя.

Господин Румен Овчаров: Колко години ще се занимаваме само с това, какво се е случило до 2009 година? А след това?

Председател Диан Червенкондев: Ами тогава са основните харчове и основните злоупотреби по този проект.

Господин Румен Овчаров: Не е така. 300 милиона сте похарчили вие.

Възражения от народните представители в залата, за желанието на господин Доброслав Димитров да направи процедура.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, благодаря Ви. Господин Димитров имаше процедурно предложение.

Господин Доброслав Димитров: Да, предлагам да прекратим този безумен спор и да си гласуваме дневния ред. Който е имал желание, това не е съдебна зала. Който има желание да защити своята позиция, той е добре дошъл, той е поканен. Щом не желаят да дойдат и да защитят своята позиция, ами тогава ние продължаваме без тях. Така, че предлагам, господин председател, да подложим на гласуване дневния ред.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря.

Господин Румен Овчаров: Това си е чиста проба трибунал.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, господин Димитров, подлагам на гласуване …

Господин Петър Димитров: Господин Червенкондев, искам да уточните кого сте поканили. Това ни информирайте. Значи, задавам Ви въпрос. Допълнително споразумение, съгласно АД|ФИ от 16.10.2009 година е подписано от Михаил Андонов. Член на Съвета на директорите през този период, другият – Евгени Ангелов и Георги Миков, го е подписал, извинявам се, господин Андонов е член на Съвета на директорите. Къде е? Как е поканен господин Георги Миков и господин Евгени Ангелов?
Второто допълнително споразумение е подписано на 9 май 2012 година. Подписано е от господин Андонов, в Съвета на директорите са Делян Добрев и Валентин Николов, които носят също солидарна отговорност. Информирайте ни кои сте поканили, които носят персонално информация и отговорност за това, което се е случило през този период.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, господин Димитров. Поканени са хронологично всички представляващи, които са ангажирали Националната електрическа компания с този договор.

Господин Петър Димитров: Кажете ги поименно.

Възражения от народните представители в залата, с искане за гласуване на дневния ред.

Господин Румен Овчаров: Какво значи хронологично?

Господин Доброслав Димитров: Процедура имаме.

Господин Румен Овчаров: Каква е хронологията.

Председател Диан Червенкондев: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване настоящия дневен ред така, както го прочетох. Който е „за“, моля да гласува. 7 от народните представители са „за“. „Против“? 2 „против“. „Въздържали се“? 1 „въздържал се“. Дневният ред се приема.
Но, колеги, аз наистина поставям изключително сериозно въпроса за неуважението от страна на поканените наши гости към работата на Анкетната комисия, което пред всички нас и пред всички, които гледат и слушат днешното заседание затвърждава съмненията, че се бяга от въпросите, бяга се от фактите, от конкретните цифри и договори, които са подписвани по проекта „Белене“. Това и в кампанията, която беше за референдума, беше по същият начин – колегите не присъстваха на това заседание.

Господин Петър Димитров: Господин председател, става въпрос за това, колко време колегите могат да си държат включени микрофоните? Кои сте поканили? Избройте поименно поканените и кои не са се отзовали на поканата за днешното заседание?

Председател Диан Червенкондев: В момента за днешното заседание, виждате отсреща нашите гости, които са поканени, включително господин Любомир Велков – неотзовал се, няколко заседания писмено, чрез медиите, правени са опити и по телефона, не се е отзовал господин Велков. Госпожа Галина Тошева, която е била в Съвета на директорите на Националната електрическа компания. Господин Мадрик Папазян, изпълнителен директор …

Господин Румен Овчаров: Мардик се казва, а не Мадрик, научете му името вече.

Председател Диан Червенкондев: Ами да дойде и да се обиди, съответно ще му купя една риза и съответно ще се науча. Грешки се получават, извинявайте. Извинявам се на господин Папазян. Господин Мардик Папазян, така той също не пожела и не е дал никакво обяснение защо отсъства.

Господин Румен Овчаров: Вие не му давате възможност да си напише обясненията, да го каните да дойде на нещо, за което той не е запознат. Като какъв да дойде.

Председател Диан Червенкондев: Поканен е от национален ефир. Господин Иванов, иска думата.

Господин Румен Овчаров: Не, не, все пак да разберем кого още сте поканили, освен обичайните заподозрени.

Председател Диан Червенкондев: Ето, виждате останалите колеги, които са дошли.

Господин Румен Овчаров: Кои са тези останалите?

Господин Петър Димитров: Къде е господин Георги Миков? Поканили ли сте го или не сте го поканили?

Председател Диан Червенкондев: Засега не е поканен господин Миков.

Господин Петър Димитров: Защо не е поканен, като той е пряк участник, той също е бил изпълнителен директор?

Председател Диан Червенкондев: На следващо заседание ще бъде поканен. Благодаря Ви. Господин Иванов, заповядайте.

Господин Иван Иванов: Господин председателю, вече 20 минути слушам диалога, който води с Вас госпожа Петкова, господин Овчаров и в последствие се включи и господин Димитров. Това е опит да се прехвърли от болната глава на здравата отговорността за всички нарушения на закона по договора за мостов кредит от БНП „Париба“. Съвсем определено, аз считам, че ако започнем разискванията, трябва да се разисква какви са условията, по които е сключен договорът и има ли нарушения на тези условия, по които отговорност носят господин Велков и господин Папазян? И разходите, които са извършвани, нека да направим така – извършените до 2009 година, след това да повикаме колегите след 2009 година, да видим извършвани ли са разходи от тях, дали са законосъобразни или не. Защото аз тук като гледам, че 40 милиона са заминали за Цанков камък и плащания, които са извършени на 31 март 2008 година. Какъв Миков, какъв Първанов? Аз наистина не мога да разбера кой е управлявал енергетиката в 2008 година? Кой е сключил договор с „Париба“ в 2007 година? Всичко което правите е само един опит да се саботира работата на комисията и да не се позволи да преминем към разисквания по същество.
Ще бъдат повикани и всички длъжностни лица, за които Вие говорите, но в случая ви казвам, нека започнем от началото, а не от края. А началото е 2007 година и хората, които са управлявали НЕК През 2007 година са поканени, дали са си обясненията, но не са дошли да присъстват, за да прочетат обясненията си и да отговорят на нашите въпроси по техните обяснения.
На следващо място. Господин Овчаров повдига въпроса къде са обясненията и защо не са ни дадени? Защото те са дали обясненията към Държавната финансова инспекция, при госпожа Петкова. Да са били добри, да изпратят копие от тези обяснения на комисията. Според Вас, господин Червенкондев да не би да има някаква власт над госпожа Петкова да ги изиска тези обяснения? Предлагам да преминем към разисквания по същество. Да тръгнем от началото – при какви условия е сключен този заем, с каква цел е сключен и дали е използван за целта, за която е сключен?

Господин Рамадан Аталай: Само една реплика на господин Иванов?

Председател Диан Червенкондев: Господин Аталай, заповядайте.

Господин Рамадан Аталай: Само една реплика. Няма как да продължим, защото колеги, ние наистина, ако не поканим всеки, който е …

Господин Иван Иванов: Канени са.

Господин Петър Димитров: Не са поканени, господин Иванов.

Господин Рамадан Аталай: Господин Иванов, не знам защо сте толкова нервен. Обърнете внимание на страница 40, където казва, писано е …

Председател Диан Червенкондев: Нека да стигнем до страница 40, господин Аталай.

Господин Рамадан Аталай: Допълнително споразумение, подписано от Георги Михайлов Миков, изпълнителен директор на „НЕК“ АД.

Председател Диан Червенкондев: Нека да видим кой е взел решението.

Господин Рамадан Аталай: Значи, господин Миков е ангажиран и той с този договор. Вие, ако смятате така селективно да поканим определени хора …

Председател Диан Червенкондев: Господин Аталай, нека да тръгнем хронологично.

Господин Иван Иванов: Аз какво ви казах, че първо да започнем, с уговорката кои са хората, които са сключили договора …

Господин Рамадан Аталай: Вие нищо не можете да ми кажете, господин Иванов …

Господин Иван Иванов: … и ще стигнем и до момента кои са хората, които са сключили договора. И ще стигнем и до момента, когато и господин Миков ще го поканим …

Господин Рамадан Аталай: … Вие чисто и просто не искате да излезе истината на яве.

Председател Диан Червенкондев: Не, напротив, погледнете камерите.

Господин Рамадан Аталай: Вие чисто и просто сте се захванали еднопосочно, в една посока се движите и не се знае докъде ще излезете.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, господин Атавай.

Господин Рамадан Аталай: Това всъщност беше и вашия референдум, който го направихте преди малко. Но колеги, аз допълнително, извинявам се, че така ще го поставя въпроса.

Господин Иван Иванов: Референдума го направи БСП.

Господин Рамадан Аталай: Къде са всъщност хората, с които ние трябва да говорим?

Председател Диан Червенкондев: А къде е господин Папазян и господин Велков?

Господин Рамадан Аталай: Господин председател, Ваше задължение е да намерите начин, по изискванията на Конституцията и всички правила и правилници да поканите и да ни осигурите хората, с които ние трябва да водим разговора във връзка с „Белене“. Ако няма да дойдат тези хора, Вие ако не сте в състояние да осигурите тези хора, да закрием тази комисия и всички други институции да си изпълняват своите си задължения. Защото иначе да ви даваме всяка седмица два часа време по Българската национална телевизия и …

Председател Диан Червенкондев: И Вие да говорите по тях.

Господин Рамадан Аталай: … да видите как господин Иванов се пеняви и ред други хора, това което са чели да ни казват, няма как да се случи.

Председател Диан Червенкондев: Господин Аталай, много Ви се ще тази комисия да прекрати своята работа, да спре да вади от кашоните документите, фактите, обстоятелствата.

Господин Румен Овчаров: Не досега гледаме само инспекции на госпожа Петкова. Някой друг факт ще гледаме ли?

Председател Диан Червенкондев: Нима договорите за проекта „Белене“ не ги видяхте?

Господин Румен Овчаров: Нима не видяхте кореспонденцията с „РВЕ“?

Господин Румен Овчаров: Не сме я видели, къде е кореспонденцията, къде са отговорите на „НЕК“ до „РВЕ“? Защо не ни ги показахте?

Председател Диан Червенкондев: Показахме ви абсолютно всичко, което сме имали.

Господин Румен Овчаров: Нищо не сте ни показали. Показвате ни инспекторите и инспекциите на госпожа Петкова, защото ви е лесно. Казали сте и какво да напише, тя си го е написала и вие давайте сега тук да си правим зрелище.

Председател Диан Червенкондев: В директно предаване, да разбират истината, господин Аталай.
Повярвайте, господин Аталай, абсолютно всички закони и Конституцията на Република България са спазени, на база моите правомощия, всички длъжностни лица са били поканени. Аз не мога на сила да ги задължа.

Господин Румен Овчаров: Къде са обясненията?

Председател Диан Червенкондев: Това е Конституцията, това е Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Господин Румен Овчаров: Господин председател, къде са обясненията на хората, които са фиксирани в доклада? Къде са обясненията? Защо приказвате, че са спазени законите, като няма обясненията?

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, отнемам Ви думата.

Господин Румен Овчаров: По закон, те трябва да дадат обяснения.

Председател Диан Червенкондев: Колеги, предлагам да започнем нашата работа. И нашата работа е, госпожо Петкова, нека първо, в интерес на истината, разкриването на фактите и обстоятелствата всички, които ни гледат в момента, Вие да кажете, този кредит за какво е бил необходим, тези средства от 250 милиона евро, защо е бил необходим, кой е кандидатствал по обществената поръчка и какво се е сключило. Нека да започнем от самото начало. Едни 250 милиона евро, 500 милиона или половин милиард лева са били необходими за Националната електрическа компания и е била обявена процедура от тогавашните Съвет на директорите и представляващите главен изпълнителен директор – господин Велков и от господин Папазян.
Моля, съвсем накратко, без много факти и документи Вие да кажете целта на кредита, каква е, кога е била обявена процедурата, кой е представлявал и от там насетне вече да отговаряте на въпроси на всички колеги. Заповядайте.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря, господин председател. Аз наистина ще бъда съвсем кратка, за да не отегчавам, така и зрителите, и членовете на комисията. Миналия път подробно запознах членовете на комисията с резултатите от финансовата инспекция на „НЕК“, свързана с отпускането на кредита за АЕЦ „Белене“.
Сега, съвсем накратко ще кажа следното, че през 2007 година, на 23 януари 2007 година, Съветът на директорите на „НЕК“ е взел решение да бъде проведена процедура на договаряне с обявление, която процедура е с предмет осигуряване на мостово финансиране за проекта АЕЦ „Белене“ през първата година на неговото действие.
Взето е такова решение. Има, съответно, документация за тази обществена поръчка. Има обявление за обществената поръчка, ето ги, тук са всички документи, ако някой проявява интерес, бих могла да ги предоставя. Съвсем и официално ще бъдат предоставени, в последствие на комисията, всички така, класьори с документи.
От обявлението на обществената поръчка става ясно, че наименованието на поръчката е „Мостово финансиране на проекта АЕЦ „Белене““. Изискванията, които поставя възложителят към потенциалните изпълнители са ясно определени и изискването е свързано с това кандидатът да осигури пълния размер на финансирането от 250 милиона евро.
В последствие, от документацията, също става ясно, че този кредит е насочен единствено и само за целите на проекта АЕЦ „Белене“. В техническата документация, в техническото задание към документацията е написано предназначението на кредита, много просторно са обяснени цялата история на проекта АЕЦ „Белене“, на какъв етап е в момента, какво предстои да се направи, какви ще бъдат съответно, приходите, разходите до 2020 година, мисля че бяха прогнозите. Така, показани са едни много добри показатели, които биха могли да бъдат реализирани. И всъщност, се мотивира, така да се каже, искането за отпускането на такъв креди.
Документацията за участие в тази процедура закупуват 12 банки. От тези 12 банки, обаче заявление за участие подава само една и това е банка „Париба“. Анализирайки всички документи свързани с подаденото заявление, всъщност какво констатирахме ние? Ние констатирахме, че когато възложителят е определял своите условия към потенциалните изпълнители е посочил, че те трябва да представят референции от други клиенти, на които те са осигурили кредит в подобен размер и с подобна цел в последните пет години. Кредитът трябва да бъде в сферата на енергетиката.
Установихме, че такива референции не са представени. От страна на банка „Париба“ е представен един списък с последните транзакции, които са извършени в полза на определени юридически лица, с подобен размер на финансирането. Но това в никакъв случай не може да бъде, този документ, така наречен, от страна на банката, не може да бъде приет като референция, тъй като референцията предполага някой друг наш клиент или клиент на банката, всъщност да заяви какви кредити е получил, как е работил с тази банка, при какви условия. А не банката сама за себе си да дава една справка със съответните транзакции, извършени през последните пет години, в подобен размер.
Ето това, всъщност, неизпълнение на изискването на възложителя, съгласно Закона за обществените поръчки е било основание комисията, която е определена да разгледа, съответно заявленията, да направи предварителния подбор. Комисията е следвало да отстрани банката още на етап подаване на заявления. Но това, разбира се, не се е случило. Ние сме извели нарушение по отношение дейността на членовете на комисията, не сме успели да реализираме административно-наказателна отговорност, тъй като са изтекли сроковете за реализиране на този вид отговорност.
В последствие, комисията е пренебрегнала този факт, че не е налице един от задължителните документи , които възложителят изисква и е предложила на изпълнителния директор на „НЕК“, всъщност е предложила класирането, като е класирала на първо място, единственият участник, със 100 точки банка „Париба“. Изпълнителният директор, от своя страна, е предложил на Съвета на директорите това решение на комисията и единодушно е взето решение за изпълнител на тази обществена поръчка и за банка, която ще осигури този кредит за мостово финансиране за проекта АЕЦ „Белене“ да бъде всъщност банка „Париба“.
Анализирайки офертата, малко ще се върна назад, анализирайки офертата на банката, всъщност какво установихме ние? Установихме, че когато банката представя своята оферта, изведнъж в тази оферта се появяват едни условия, от които става ясно, че банката поема да осигури този кредит, но чрез последващо синдикиране. Сега, това е един много важен момент в цялата обществена поръчка, тъй като този момент, така да се каже, преобръща коренно нещата във връзка с този кредит, както по отношение на избора на изпълнител, така и по отношение, в последствие, на неговото изпълнение.
Виждайки документацията и условията на възложителя, от там става ясно и от обявлението за обществената поръчка, става ясно, че такава опция на практика не съществува. Не е налице възможност да бъде осигурен този кредит чрез синдикиране. Нещо повече, в обявлението възложителят изрично е посочил, че кредитът трябва да бъде осигурен от един изпълнител. Целият размер на кредита. Този, който ще бъде изпълнителят на обществената поръчка, трябва да осигури пълния размер на кредита.
Независимо от това, че в офертата на банката се съдържа подобно предложение, от страна на комисията, отново, така е налице неглижиране на този проблем. Комисията е пренебрегнала, нали, не е направила коментар по тази възможност, която банката и предлага и всъщност не е видяла, че това, което предлага в офертата си банката не съответства на първоначално обявените от възложителя условия. Ето това е била още една причина и още едно задължение, което комисията не е изпълнила, а то е било именно да отстрани банката, тъй като нейната оферта не отговаря на предварително обявените от възложителя условия. Напротив, тя противоречи на това, което всъщност възложителят е обявил, че иска кредитът да бъде осигурен от един изпълнител. Пълният размер на кредита да бъде осигурен от този, който бъде избран за изпълнител на обществената поръчка.

Председател Диан Червенкондев: Извинявайте, мога ли да Ви попитам нещо?

Госпожа Теменужка Петкова: Да.

Председател Диан Червенкондев: Извинявайте, че Ви прекъсвам. Това, според Вас е нарушение на Закона за обществените поръчки, неговите задължителни членове? Или може ли да се счита, че по този начин, най-малкото се прави заобикаляне на първоначалното условие, с цел облагодетелстване на не конкретен участник?

Господин Петър Димитров: Може ли и аз да задам един въпрос? Госпожо Петкова?

Госпожа Теменужка Петкова: Да?

Господин Петър Димитров: Ако обичате да обясните банката ли е поела ангажимент да даде пари на „НЕК“ или „НЕК“ на банката? Тъй като Ви слушам, аз оставам с впечатление, че „НЕК“ е дал пари на банката и тук е проблемът.

Госпожа Теменужка Петкова: Ще стигнем и до там.

Господин Петър Димитров: Значи, имаш една банка, която ти предлага да те кредитира и Вие тук завявате, че тя е трябвало да бъде изгонена. Просто уточнете.

Госпожа Теменужка Петкова: Ще уточня.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова, още веднъж, нека да споменем, колко банки са били закупили тръжни документи. Тоест, не една, а колко са били закупили?

Господин Румен Овчаров: Сега ли ще задаваме въпроси, за да почваме и ние да задаваме, или ще чуем госпожа Петкова и после ще задаваме въпрос. Нека Иванов, каквото каже, това да правим.

Председател Диан Червенкондев: Вижте колеги, нека да …

Господин Румен Овчаров: Господин Червенкондев, не се бъркайте, господин Иванов ръководи. Слушайте го внимателно и ще стигнете до под кривата круша.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, пак Ви напомням, и във Ваши предни изказвания, и на трибуната на Народното събрание, че Вие ме обвинихте, че не съм Ви давал думата. И аз за пореден път казвам, че трудно Ви е отнемам, а камо ли да не Ви я давам. Това са фактите, може да се видят и стенограмите.
Госпожо Петкова, продължете, ако обичате.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря.

Господин Рамадан Аталай: Дайте думата и на колежките тук.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова, заповядайте.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря Ви, господин председател. Значи, в случая не е важно какво смята госпожо Петкова и как стоят нещата от нейна гледна точка. Важно е какво се случва от гледна точка на закона, тъй като контролът, който ние осъществяваме е контрол за законосъобразност, ние трябва да следим какво е разписано в закона и какво всъщност се случва.
Какво всъщност предвижда законът? Законът предвижда в тези случаи, в които е налице несъответствие между първоначално обявените от възложителя условия и това, което всъщност потенциалните кандидати предлагат в своите оферти, когато е налице такова несъответствие, те просто да бъдат отстранени. Това е задължение на комисията.
Сега, в този случай, в този случай, както вече споменах, документация са закупили 12 банки. Интересно е защо само една банка подава заявление за участие в тази процедура. Ами според мен, подава заявление една банка за участие в тази процедура поради простата причина, че всички останали банки не са могли да получат яснота от обявлението за обществената поръчка, че съществува опция за синдикиране на този заем. Такова условие изобщо не е обявено. Банките няма откъде да имат подобна информация. Напротив, там е записано, че банката ще бъде една. И вероятно единадесет от тези дванадесет банки, които са закупили документация са преценили, че няма да могат да осигурят този сериозен кредитен ресурс, защото все пак става въпрос за половин милиард лева, това не са лев и два, и съответно изобщо не са подали заявления за участие.
Подава заявление за участие една-единствена банка, която всъщност поема ангажимента, че ще осигури този кредит. Някъде в офертата и в ценовото предложение става ясно, че това може да бъде осигурено чрез синдикиране, в последствие и това на практика коренно променя цялата ситуация във връзка с тази обществена поръчка. Ето това, на практика, показва, че тази обществена поръчка, във връзка с избора на банка-кредитор, още от самото начало е проведена и всъщност е допусната тя да бъде проведена в условие на липса на прозрачност, на публичност и на лоялна конкуренция. Това на този етап е най-сериозният порок на тази обществена поръчка.
Може би трябва да продължим и нататък, за да видим какво всъщност се случва в последствие. Както вече споменах, независимо от всички тези пороци в обществената поръчка, банка „Париба“ е избрана за изпълнител. В последствие какво обаче се получава? Към документацията за обществената поръчка и към офертата на изпълнителя виждаме договора, проектодоговора за кредит. Този договор е изключително интересен и много важен документ в цялата тази процедура и в цялата тази ситуация, тъй като от него стават ясни много неща.
Първото, което става ясно от проектодоговора, който е задължителен елемент от документацията и съответно от офертата на изпълнителя. От проектодоговора става ясно, че този кредит е предназначен единствено и само за изграждане на проекта АЕЦ „Белене“. Изрично е записано, че тези средства ще бъдат разходвани единствено и само за проекта АЕЦ „Белене“.
Какво се получава в последствие? Установяваме, че в последствие, през месец май 2007 година е сключено кредитно споразумение, което кредитно споразумение, а и в проекта на договора са налице две страни, което още веднъж потвърждава това, което ние сме констатирали и нашата теза е, че има тотално нарушаване на законодателството в областта на обществените поръчки. В проекта на договора има две страни. Това е „НЕК“ от една страна като възложител и като изпълнител, съответната банкова институция.
Какво се получава в последствие в кредитното споразумение, което подписват двете страни? Кредитното споразумение изглежда по коренно различен начин. В кредитното споразумение вече финансирането за проекта за АЕЦ „Белене“ всъщност го няма. Между впрочем, след като е избрана банката изпълнител, Съветът на директорите упълномощава главните изпълнителни директори на „НЕК“ да искат разрешение от принципала – министъра на икономиката и енергетиката, господин Овчаров е бил през това време, той може би ги помни тези неща, трябва да се изиска разрешение от принципала, за да бъде сключен подобен кредит и трябва да се изиска разрешение от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, тъй като подобни задължения по един или по друг начин, влияят върху таксите, които регулаторът, всъщност наблюдава. Та поради тази причина, след като е избрана банката е поискано разрешение от принципала, посочено е в това решение, че кредитът ще бъде използван за изграждането на проекта АЕЦ „Белене“, министърът на икономиката и енергетиката, принципалът, в случая господин Овчаров, е дал своето разрешение, с протокол от април месец 2007 година, в което казва: „Да, разрешавам да се сключи такъв договор с банка „Париба“ за мостово финансиране, за изграждане на проекта АЕЦ „Белене““.
Същото решение излиза и от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Тя казва: „Да, съгласни сме да бъде сключен такъв договор за мостово финансиране за проекта АЕЦ „Белене““. Нещо повече, Държавната комисия всъщност излага част от мотивите на вносителя, всъщност на „НЕК“, в което обяснява, че това, което е изложено като финансов анализ във връзка с бъдещото развитие на проекта, с приходите, с разходите, с печалбата, която ще се реализира, всичко това ще позволи да се погасява кредита в сроковете, в които всъщност следва да бъде погасен.
Но какво се получава с кредитното споразумение? Цялата тази воля както и на възложителя на обществената поръчка, както и на принципала, както и на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, изведнъж така някак си изчезва и при подписването на кредитното споразумение целта на този кредит се променя коренно. И кредитът става с цел общи фирмени нужди, за групата на „НЕК“, което означава всичките предприятия към „НЕК“ и самият „НЕК“. АЕЦ „Белене“ изчезва като възможен потребител на този кредит. При положение, че цялата поръчка, че целият анализ, че всичките мотиви са именно на тази база. Че кредитът ни е необходим, за да изградим мостово, за да осигурим мостовото финансиране на АЕЦ „Белене“. И то през първата година от неговото действие докато се приключи, докато е налице цялостно финансово приключване на проекта. Тоест, в рамките на тази една година се е предполагало, че ще се осигурят всички средства, финансирането на този проект, така че да може този кредит, всъщност да се погаси непосредствено след финансовото приключване на проекта.
От тук нататък какво се получава? В последствие няма постъпления, няма постъпления по този кредит, след сключването на кредитното споразумение. То се сключва през месец май 2007 година, но през юли 2007 година се подписва, така нареченото „споразумение за синдикиране“. Когато всъщност, на практика се включват още банки, защото синдикирането означава това, че един кредит ще бъде осигурен не от една, задължително от повече банкови институции. Присъединяват се още осем банки към това синдикиране. Банка „Париба“ всъщност става един координатор по кредита и банка „Париба“ поема всъщност една част от кредита – 60 милиона. Останалите до 250 милиона са, така да се каже, разпределени между останалите осем банки, които се явяват кредитори, всъщност на „НЕК“.
Със сключването на това споразумение за синдикиране, какво се случва на практика? С това споразумение за синдикиране се изменя договора за кредит, който е сключен през месец април, тъй като този договор за кредит, страните по него са „НЕК“ от една страна и банката от друга страна. Тук се появяват още осем страни по отношение на този договор. Нещо, което е категорично недопустимо от гледна точка на законодателството в областта на обществените поръчки, тъй като Законът за обществените поръчки, който е задължителен за изпълнение и за прилагане от страна на „НЕК“, „НЕК“ е възложител, то е изцяло търговско дружество в чийто капитал по това време, на 100 % участва държавата като едноличен собственик на капитала. Така, че този закон трябва да се прилага, тъй като от становището на господин Папазян имаше някакви нюанси, че едва ли не „НЕК“ е търговско дружество, то не разходва публични финанси и се ползва с някакъв друг режим, което категорично не е така. Искам да го изчистим този момент. Не изразходва публични финанси, точно така. То не изразходва публични финанси.

Разговори между народните представители в залата при изключени микрофони.

Председател Диан Червенкондев: Колеги, много ви моля да запазим необходимия ред и да изслушаме госпожа Петкова като аз предлагам когато стигнем до финансовите условия ние да коментираме чисто процедурната страна по сключването на договора, по обявлението по Закона за обществените поръчки какво се е случило и от там насетне ще коментираме и финансовите параметри по договора.

Госпожа Теменужка Петкова: Добре. Та значи, с договора за синдикиране на практика се променя договорът, сключен след проведената обществена поръчка. Появяват се още осем изпълнители на обществената поръчка. Нещо, което както вече споменах е недопустимо от гледна точка на законодателството в областта на обществената поръчка.
Законът за обществените поръчки ясно е определил кои са лицата, които могат да бъдат изпълнители на обществена поръчка. Това са лица, които са участвали в процедурата. Тези осем банки, които се появяват в последствие, те по никакъв начин не са взели участие в тази обществена поръчка. Те не са били нито кандидати, нито са подали оферти, нито пък са посочени по някакъв начин като евентуални подизпълнители в офертата на банката, която е определена за изпълнител. Така, че тук е налице изменение на договора, сключен след обществената поръчка, както по отношение на неговия предмет, така и по отношение на неговите страни.
Сключва се договорът за синдикиране, след което започват и първите траншове по този кредит, което означава, че преди да бъде сключен договорът за синдикирания заем, банка „Париба“ на практика не е изпълнила, не е могла да изпълни своя кредитен ангажимент от 250 милиона евро, така както всъщност, е възложено и заложено в обществената поръчка. Всъщност, първото плащане по кредита се получавам месец юли 2007-ма, след подписването на договора за синдикиран кредит. След което за периода от месец юли 2007-ма до месец май 2008-ма година всичките средства в размер на 250 милиона евро са получени и са изразходвани в пълен размер. Това се е случило за този период от време. От юли 27 юли, мисля че е първият транш, до 20 май 2008 година пълният размер на кредита е изразходван изцяло.
Какво се получава в последствие? През 2009 година, през месец юни 2009 година изпълнителните директори на „НЕК“ – господин Велков и господин Папазян пишат една докладна записка до Съвета на директорите, всъщност искат да бъде даден мандат за водене на преговори с банката – координатор …

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова.

Госпожа Теменужка Петкова: Да?

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова, преди да стигнем до тази тема и за предоговарянето на условията, предлагам да коментираме с колегите, да зададем въпроси, свързани с процедурата по Закона за обществените поръчки, с целта на кредита, със законосъобразността по провеждането на процедурата и съответно, тогава да продължим за последващи стъпки, които са се случвали с този прословут кредит.

Госпожа Теменужка Петкова: Да, добре.

Председател Диан Червенкондев: Колеги, имате възможност за въпроси и мнения по процедурата по Закона за обществените поръчки. Заповядайте, господин Алиосман Имамов.

Господин Алиосман Имамов: Госпожо Петкова, имам няколко въпроса по това, което изложихте тук. Първият ми въпрос е, синдикирането на кредита променя ли други, предварително обявени условия на кредита? Имам предвид лихви, матуритет и така нататък, които са обявени предварително?
Вие споменахте, че осемте банки, които участват в синдиката, нито една между тях не е от онези дванадесет, които предварително са участвали в конкурса на първия етап, така ли е? Други банки, става дума за други банки. Вие след това ще ми отговорите.
Банката – координатор, не е ли единствената в документите, която има задължение към получателя на кредита? Тоест, процесът на синдикиране възникват ли други специфични взаимоотношения между кредитополучателя и кредитора? Тоест в случая вече стават девет банки. Нали така? Това задължение само на основната банка – координатор ли е, или със синдикирането на кредита възникват допълнителни взаимоотношения между „НЕК“ като кредитополучател и тези осем допълнителни банки?

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте, госпожо Петкова.

Госпожа Теменужка Петкова: Значи, по отношение на това дали тези осем банки са участвали в конкурса? Конкурсът, сам по себе си не се състои в това колко банки са закупили документация. Конкурсът е реалното съревнование, тоест оферирането на условията така, както е заложил възложителят своите изисквания и съответно офертите, които са подали, първо заявленията за участие от съответните банки и съответно, офертите на всяка една от тях. Така, че не можем да кажем, че тези осем банки са участници в конкурса, тъй като нито една от тях не е закупила заявление за участие и респективно, нито една от тях не е дала оферта и не е участвала в този конкурс.
По отношение на това дали тези банки се явяват отделни кредитори, така да се каже, нали така? Значи, всичките тези банки стъпват в правата на кредитора. Стъпват в правата на банка „Париба“ със синдикирането на този кредит със съответните дялове. Изменението е налице по отношение на страните на този договор, както и по отношение на ангажимента.
Генерално изменение има по отношение на договора, защото страните по този договор са две …

Разговори между народните представители и гостите в залата при изключени микрофони.

Председател Диан Червенкондев: Ще доуточните ли нещо, господин Аталай?

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Имамов, ако питате за лихвите дали са променени, лихвите не са променени. Те са такива, каквито са заложени в офертата на банка „Париба“. Останалите осем банки – кредиторки стъпват в правата на този кредитор и задълженията, които той е поел, разбира се.

Разговори между народните представители и гостите в залата при изключени микрофони.

Господин Алиосман Имамов: Синдикирането на кредита оказва ли влияние върху всички останали условия, които предварително са договорени по този кредит? Това е конкретният ми въпрос. Не само лихви и матуритет и така нататък, други условия.

Госпожа Теменужка Петкова: Значи, категорично, синдикирането на този кредит оказва влияние и той променя изцяло цялата картина и условията на обществената поръчка. Тъй като в условията на обществената поръчка ясно е посочено, ето ги условията на обществената поръчка. Ето го обявлението и възложителят, волята на възложителя е била кандидатът, който е един, трябва да осигури пълния размер на финансирането от 250 милиона евро. Точно така, пълният размер на кредита. Кандидатът. Значи, кандидатът, господин Овчаров, осигурява 60 милиона, реално. И със сключването на този синдикиран заем, на практика се променя цялата картина по отношение на кредита, тъй като банка „Париба“ на практика не поема ангажимент така, както би трябвало и така, всъщност както е обявена обществената поръчка. Нейният дял в този кредит не е 250 милиона, а е 60 милиона. Всички останали, цялата стойност е разпределена между други банки.
Плюс това, има още една друга много важна подробност и тя е свързана със следното. „НЕК“, всъщност възложителят към датата на синдикирането, преди синдикирането на този кредит, изобщо не е имал представа кои ще са тези банки. Бил е в пълна неяснота. Банката, така наречена „координатор“, в последствие, тя започва да търси други банки, договаря си с тях определени условия, по всяка вероятност и те са неизвестни за „НЕК“. Нещо повече. В споразумението за синдикиране е предвидена възможност за цесия или новация, което означава, че във всеки един момент, всеки един от тези кредитори може да бъде сменен и всъщност по всяко едно време изпълнителят на тази обществена поръчка те ще се променят непрекъснато във времето и „НЕК“ няма да знае, на практика кой всъщност му е кредитор.

Господин Румен Овчаров: Това всъщност е само една хипотеза.

Госпожа Теменужка Петкова: Ами хипотеза е, абсолютна хипотеза е, но през времето на синдикиране е имало периоди, в които са се сменяли кредиторите. Били са налице условията на цесия и на новация.

Господин Румен Овчаров: Какво се е променило по кредита?

Госпожа Теменужка Петкова: Ами какво да се промени? Освен, че грубо е нарушен Законът за обществените поръчки. Ама Вие, господин Овчаров не знам, за Вас Законът за обществените поръчки не е ли достатъчно сериозен закон?

Разговори между народните представители и гостите в залата при изключени микрофони.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова, благодаря Ви. Господин Овчаров имаше думата, след това е господин Аталай.

Господин Румен Овчаров: Сега, госпожо Петкова, на страница седма твърдите, че е нарушен чл. 56, ал. 1, т. 7 и не са декларирани подизпълнителите. Какво нарушение е това и защо смятате, че е нарушен този член? Какво общо има това с изпълнението на обществената поръчка, след като по тази обществена поръчка няма никакви подизпълнители? Спокойно, искам да чуя госпожа Петкова какво ще ми отговори. Тя смята, че тези осем банки са подизпълнители, така ли е? Понеже господин Червенкондев така смята. Искам да ми обясните.

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте, госпожо Петкова.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря Ви. Значи, аз господин Овчаров, преди малко споменах, че всъщност вариантите едно лице да бъде изпълнител на обществена поръчка е то първо да е било участник в тази процедура. Вариантите са два.

Господин Румен Овчаров: Не, не. Сега говорим в момента за чл. 56, ал. 1, т. 7. Дайте да почнем от там.

Госпожа Теменужка Петкова: Ще стигнем и до там.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, дайте възможност да се изслушваме.

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Овчаров, вариантите са два. Или тези банки да са подали заявление за участие, да са подали оферта и те да са участници. Другият вариант е да участват като подизпълнители. Това предвижда Законът за обществените поръчки. Ние не казваме, че тези банки са се явили подизпълнители на банка „Париба“, защото това е било неизвестно до дата 27 юли 2007 година, когато се подписва споразумението за синдикиране.

Господин Румен Овчаров: Тоест, констатацията Ви, че е нарушен Законът за обществените поръчки не е вярна, така ли?

Госпожа Теменужка Петкова: Как, че е нарушен Законът за обществените поръчки? Ние сме обяснили какво предвижда Законът за обществените поръчки.

Господин Румен Овчаров: Да де, но Вие казвате, че това, че няма декларация за подизпълнители е нарушение на Закона за обществените поръчки.

Председател Диан Червенкондев: На процедурата.

Господин Румен Овчаров: На процедурата.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, моля Ви.

Госпожа Теменужка Петкова: Значи, в документацията няма предвиден документ, господин Овчаров, нека да четем коректно. Значи, в констатацията е казано, сега четете разпоредбата на страница седма и там пише следното:
„Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 8 от Закона за обществените поръчки, документацията за участие в процедурата трябва да съдържа образец на оферта, както и указания за подготовката й“.
И тук сме развили, по-нататък нашата теза и казваме:
„Съгласно чл. 56, ал. 1, т. 7 от ЗОП, всяка оферта трябва да съдържа подизпълнителите, които ще участват при изпълнение на поръчката и делът на тяхното участие, ако участникът предвижда“, но ако участникът предвижда подизпълнител.

Господин Румен Овчаров: А ако не предвижда?

Госпожа Теменужка Петкова: По-надолу какво пише? Финансовата инспекция какво е установила? Че в образеца на оферта, господин Овчаров, това е важно. Че в образеца на оферта, към документацията за участие не е приложен образец на декларация. Това е нарушението. Или образец на друг документ, в който кандидатите да декларират подизпълнителите, които ще участват.

Господин Румен Овчаров: Ами като няма подизпълнители какво да декларират? Няма подизпълнител.

Госпожа Теменужка Петкова: Значи в самата документация трябва да има документ, който да дава възможност на потенциалния изпълнител да декларира подизпълнители, ако ще има такива.

Господин Румен Овчаров: Ама няма такива.

Госпожа Теменужка Петкова: Ако банката е имала такива.

Господин Румен Овчаров: Чакай сега.

Председател Диан Червенкондев: Това не е диалог, господин Овчаров. Зададохте си въпросите.

Господин Румен Овчаров: Тоест, Вие твърдите, че има нарушение, че не са декларирали подизпълнителите си. Такива подизпълнители има или няма?

Госпожа Теменужка Петкова: Значи, ние твърдим, че е нарушена разпоредбата на чл. 28 от Закона за обществените поръчки, където ясно е казано, какво трябва да има в документацията. Трябва да образец на такъв документ, който всъщност да дава възможност на потенциалния изпълнител, ако има подизпълнители да ги декларира.

Председател Диан Червенкондев: Има ли такъв документ.

Господин Румен Овчаров: Ами той няма такива.

Госпожа Теменужка Петкова: Няма такъв документ. Това е нарушението.

Председател Диан Червенкондев: Няма такъв документ. Господин Овчаров, разбрахте ли?

Господин Румен Овчаров: Той няма подизпълнители и затова не ги е декларирал. Всичко е свършило. Тоест, констатацията Ви е измислена.

Председател Диан Червенкондев: Така. Отговорете на останалите въпроси на господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: Чакайте, още един въпрос.

Председател Диан Червенкондев: Но, господин Овчаров, казах.

Господин Румен Овчаров: Не, аз този въпрос го приключих. На страница осма твърдите, че няма техническа спецификация и това е нарушение на § 1 от допълнителните разпоредби на закона. Да оставим на страна, че т. 30 от този параграф касае строителство и няма никакво отношение към това, което Вие сте написали тук, то е т. 31, но бих искал да ми кажете кое от това, което сте цитирали има отношение към кредита, който е взет и въобще към финансовата услуга, която е предоставена. Ако искате, може да го прочета и аз, ако искате го прочетете и Вие.

Госпожа Теменужка Петкова: Значи, господин Овчаров, тези нарушения сме ги установили на етапа, на който сме направили преглед на документацията, която възложителят е подготвил и дали тя участва, дали тя отговаря на изискванията на закона. Това сме направили. Законът казва „техническа спецификация“. Факт е, че там такава няма.

Господин Румен Овчаров: Техническа спецификация за услуги или стоки, няма никакво отношение към предоставената услуга.

Госпожа Теменужка Петкова: Това е услуга, господин Овчаров.

Госпожа Теменужка Петкова: Е как да няма?

Господин Румен Овчаров: Ами прочете, за какво става дума.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, това е процедура.

Господин Румен Овчаров: Хайде, аз ще Ви го прочета, тъй ката Вие очевидно се затруднявате да четете. Вижте какво пише тук.

Председател Диан Червенкондев: Не, напротив, както Вие четете това, което Ви е удобно.

Господин Румен Овчаров: Не, не, чета това, което е написано в закона – ниво на качество, ниво на опазване на околна среда, проектиране, което да отговаря на всички изисквания, включително достъп до лица с увреждания, оценка на съответствието, процес или метод на производство, употреба, безопасност, размери и изисквания по отношение наименованието, под което стоката се продава, терминология, символи изпитване и методи на изпитването, опаковане, маркиране, етикиране, инструкции и процедури на оценяване на съответствието. Това е членът, на който те се позовават, за да констатират неизпълнение на Закона за обществените поръчки.

Председател Диан Червенкондев: Че има техническа документация.

Господин Румен Овчаров: Само да довърша. Малко по-нататък те констатират, че има техническо задание и описание на предмета на поръчката, където всичко е описано това, което се изпълнява по тази поръчка. Но, за да констатираме нарушение, ние си изсмукваме от пръстите някакво нарушение по една точка, която няма никакво отношение по дадената тема.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров.

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Овчаров, такава интерпретация на закона, не е коректно. Значи, законът е казал какво трябва да съдържа тази документация. Ние сме установили, че това нещо го няма, документация.

Председател Диан Червенкондев: Имам чувството, че господин Овчаров за първи път го прочете в момента. Досега всички процедури по Закона за обществените поръчки не са били четени.

Господин Румен Овчаров: Можем ли да продължим?

Госпожа Теменужка Петкова: Сега, ако законът не е добър, има друг начин да го променим.

Господин Петър Димитров: Нека тя каже какво трябва да има в тази спецификация.

Господин Румен Овчаров: На страница девета.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, задайте си конкретните въпроси. Очакваме всички въпроси да зададете, тъй като колегите също искат да си зададат въпросите.

Господин Румен Овчаров: На страница девета има направена констатация, че методиката за оценявана, по всеки от двата показателя е предпоставка за субективна оценка от страна на комисията и даване на необосновано предимство на някой от участниците. Оставям на страна, че участникът е само един и тази констатация е пълна безсмислица сама по себе си, но по-нататък методиката е формула. Формула с коефициенти. Да обявиш, че формулата и коефициентите са основание за субективна оценка, това ми се струва, че до такава степен и то е изсмукано от пръстите, че не знам дали може повече. Просто не е истина до какви съвършенства сте стигнали, госпожо Петкова, и Вие, госпожо Петрова.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, господин Овчаров. Госпожо Петкова и след това господин Атавай и господин Иванов.

Господин Румен Овчаров: Аз имам още въпроси.

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Овчаров, аз не знам дали трябва, ако по Вашия пример, ако така вървим, трябва да прочета и аз това, което сме написали, за да стане ясно на хората за какво става въпрос.

Господин Румен Овчаров: Ако искате, дайте да четем.

Председател Диан Червенкондев: Напротив, няма да стане ясно.

Госпожа Теменужка Петкова: Първо, само да уточним. Това, че е налице един кандидат не означава, че методиката не трябва да дава възможност да се изчисляват …

Господин Румен Овчаров: Методиката е формула, ето я.

Госпожа Теменужка Петкова: Че методиката не дава възможност да дава възможност да се изчисляват правилно тежестта на всеки един показател. Нали така? Защото това става ясно едва когато се явят съответните кандидати. Ние не можем да предполагаме на етап методика, че ще има един кандидат и да правим методиката за него.

Господин Румен Овчаров: Методиката е формула, госпожо Петкова.

Госпожа Теменужка Петкова: Ами формула е, да. Ами какъв коментар правим ние, какво сме установили? Нали сте прочели доклада? Не дава възможност. Разбира се, не дава възможност.
Добре, нека да прочетем. „Методиката за оценяване и класиране на предложението, одобрено от възложителя за оценяване на техническите и финансови предложения са регламентирани и реда за разглеждане на заявленията и подбора на кандидатите. Решението на възложителя за одобряване на кандидатите, които ще бъдат поканени за участие в договарянето, съдържанието на поканата, реда за провеждане на договарянето. Възложителят е поставил като условие, комисията отстранява от участие в процедурата участник, който е представил първоначална оферта, която не отговаря на предварително обявените условия на възложителя“. Ето, забележете, възложителят сам си е поставил тези условия, после има оферта, която не отговаря и той не ги отстранява, „е представил първоначална оферта, която не отговаря на изискванията на чл. 57“, вторият случай, в който е представител такава оферта.
Нека да изчетем до края сега. „При изготвяне на оценките на техническите предложения и предложените цени, възложителят е одобрил същите да се оценяват по елементите със съответната тежест, изразена в коефициенти, като за техническата оценка са определени критериите оценка на предлагания пакет от обезпечения и оценка за предлаганите варианти, при погасяване на кредита. А за финансовата оценка определен критерий-оценка на предлагания кредитен ресурс, кредитна надбавка, като коефициентът се изчислява от показателите – размер на предлаганата кредитна надбавка, изчислена в проценти и най-ниска, предложена на търга, кредитна надбавка. Определени са минимални и максимални размери точки, както е регламентирано само в кои случаи участникът ще получава максимални и в кои минимален брой точки.
Методиката не определя как следва да се формира“, това е важно, господин Овчаров, „методиката не определя как следва да се формира финансовата оценка, като се има предвид, че същата с горепосочените показатели не може да бъде формирана чрез механично събиране на лихвен процент, такси и комисионни, които формират цената на финансовата услуга“. Ето това е проблемът.

Председател Диан Червенкондев: То проблемът е, че като не е автоматично събиране, явно класирането става само по телефона. Това имам предвид.
Колеги, господин Аталай искаше думата, ако не се е отказал.

Господин Рамадан Аталай: Не съм се отказал. Аз ще кажа няколко думи.

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте. И след това е господин Иванов, госпожа Йорданова.

Господин Рамадан Аталай: Трудно взимаме думата от Вас и от господин Иванов, защо да се откажем от задаване на въпроис.

Председател Диан Червенкондев: Кога е взимал думата господин Иванов. Той не е взимал. Господин Овчаров я взе.

Господин Рамадан Аталай: Днес ще отмаря господин Иванов, малко се държи по-прилично, след първите минути.
Госпожа Петкова, аз имам един такъв въпрос. И предишният път и сега чухме, че 12 са били банките, които са купили документи и Вие изказахте три пъти едно твърдение, че дванадесетте банки са се отказали и е останали, единадесетте са се отказали и е останала само една банка. Нарушение ли е това на Закона за обществените поръчки, Националната електрическа компания да сключи и да продължи преговорите за сключване на заемното споразумение с останалата банка? Първият ми въпрос.
И вторият ми въпрос, Вие твърдите, че единадесетте банки са се отказали, защото не знам дали не врачувахте тогава, и въпросът ми е, Вие предполагате, че са се отказали поради някакви естествени причини или сте говорили с тези единадесет банки и знаете, защо са се отказали?
Благодаря ви.

Председател Диан Червенкондев: Отговорете на господин Аталай, госпожо Петкова.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря Ви, господин председател. Значи, първо на въпроса на господин Аталай дали е нарушение на законодателството в областта на обществените поръчки ако са закупили 12 банки, пък всъщност оферта е подала само една? Значи, ако са спазени изискванията на Закона за обществените поръчки и тази една банка или фирма отговаря на предварително обявените условия, тогава няма пречка това нещо да се случи.
В конкретният случай тази оферта, която е подала банка „Париба“ противоречи на предварително обявените от възложителя условия. И то в един много, така да се каже аспект. Така, че ето тук има проблем със Закона за обществените поръчки и е било налице основание тази банка да бъде отстранена. Иначе по принцип няма.

Господин Рамадан Аталай: Ето тук е мястото, господин председател, сега да присъстват хората, които са участвали в сключването на този договор.

Председател Диан Червенкондев: Съгласен съм, господин Аталай.

Господин Рамадан Аталай: От тук нататък нашите разговори в тази комисия, след този въпрос, който зададох аз и отговорът, който получихме, няма нито един от нас, който да е участвал в този процес, за да продължим работата на тази комисия.

Председател Диан Червенкондев: Може да си каже мнението, обаче, господин Аталай. Ние не отговаряме.

Господин Рамадан Аталай: Ние не можем да си изкажем и мнение. Ние изказваме предположения. Ставаме врачки, врачуваме може би за сетен път.

Председател Диан Червенкондев: Имаме факти.

Господин Рамадан Аталай: Господин председател, ако Вие не знаете, мисля, че още първите дни, мисля че от БСП беше, тук беше Ви предаден един списък от лица, които са участвали във всички тези споразумения, които са сключени във връзка с „Белене“, включително и със споразуменията. От тези лица, до тук, може би три пъти успяхте да докарате господин Папазян и господин Велков, а останалите, и съм убеден, че доколкото чух от тях, около сто човека са участвали във всички тези подготовки на тези споразумения и сключване на договорите и онези документи, които са подготвени.
Там не е било възможно да не са участвали юристи, които днес ни трябват тук на нас, които не сме юристи. Ако Вие смятате, че юридически сте подготвен да четете всички тези документи …

Председател Диан Червенкондев: Аз считам, че съм.

Господин Рамадан Аталай: Да, Вие сте готов за всичко, аз знам, Вие сте готов да станете председател и на ДКЕВР, но само, че нещо няма да се случи, като че ли. Не бързайте.

Председател Диан Червенкондев: Никой не е тръгнал, господин Аталай.

Господин Рамадан Аталай: Ние, народните представители не сме готови да дадем становище и мнение по тези въпроси.

Председател Диан Червенкондев: Господин Аталай, Вашето присъствие не е задължително в тези заседания. Може, наистина неподготвените да си заминат. Благодаря Ви, господин Аталай.

Господин Рамадан Аталай: Господин председател, ще Ви помоля да поканите онези хора, които са участвали в подготовката на всички тези споразумения, ако искате обществото да ни разбере за какво говорим ние тук днес.

Председател Диан Червенкондев: Има си представители, представляващи.

Господин Рамадан Аталай: Ако Вие не сте готови за това нещо, дайте да не мъчим госпожа Петкова постоянно да ни обяснява какво тя констатирала, без да е взела мнението на онези, които са участвали в тези процеси.
Може да ми отговорите и на втория въпрос. Нямам нищо против.

Председател Диан Червенкондев: В момента колегата Аталай наистина изпитва големи затруднения как да формулира въпросите така, че да прекрати работата на комисията, да се изкарат абсолютно всичките неподготвени, а само той или пък съответно чистачката, портирерът и на паркинга, който е допускал хората да си подадат документите, също да дойдат. А не е важно кой поема отговорността и подписва.
Има представители на принципала, няма, явно хората, които са разписвали документите не им стиска, буквално казано, да дойдат и да отговорят на всички въпроси.

Господин Румен Овчаров: Сега говорим за госпожа Петкова и за нейните констатации. Така, че оставете ги тези, които ги няма. Недейте да ги плюете.

Председател Диан Червенкондев: Именно, за нея говорим. Господин Овчаров, моля Ви, да взимате думата, когато Ви я дам. Господин Иванов.

Господин Рамадан Аталай: Аз мисля, че тези, които са подписали документите са тук, от лявата ми страна. А има и хора, които …

Председател Диан Червенкондев: Има си принципали.

Господин Рамадан Аталай: А има си и хора, които са подготвяли, принципалът, за него не говорим. Говорим, аз Ви казах още в началото, господин Желязков, имаше един юрист, поне така е идвал тогава в комисиите, човекът, който е участвал, юрист, не знам, Юлиян Желязков, мисля, че се казваше.

Председател Диан Червенкондев: Ако дойде господин Желязков, явно ще каже, какво са му нареждали по комисиите или пък съответно ….

Господин Рамадан Аталай: Вие затова ли не го каните?

Председател Диан Червенкондев: Най-вероятно, не го познавам този човек.

Господин Рамадан Аталай: Вие затова не го каните, така ли?

Председател Диан Червенкондев: Не, въпросът е, че след господин Желязков ще искате господин Иванов и Тодоров. Благодаря

Господин Рамадан Аталай: А колкото до това дали мога да си формулирам въпросите, мисля, че е Ваша работа.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, господин Аталай. Господин Иванов.

Господин Рамадан Аталай: И аз Ви благодаря.

Господин Иван Иванов: Господин председателю, аз се връщам към предмета на разискване – докладът, който ни е представен и който считам, че наистина почива върху фактите и документите, които са събрани от Държавната финансова инспекция.
Всъщност имам четири въпроса. Първият е по дати. На 9 март 2007 година, комисията, която е упълномощена да разгледа предложените оферти констатира, че има една – единствена оферта, това е на БНП „Париба“. В представените документи от БНП „Париба“ липсва един документ, който е от изключително значение, който трябва да покаже опитът на тази банка да участва във финансирания на големи проекти в областта на енергетиката. И това са референциите за участие, като водеща в структурирането на подобни или дори на по-големи проекти в областта на енергетиката. И то в последните пет години.
Такъв документ не е представен. И ме интересува, госпожо Петкова, в съответствие с чл. 56 от Закона за обществените поръчки, не е ли била задължена комисията да отстрани „Париба“ като участник по причина, че тя не е представила документите, които се изискват по закона?

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте, госпожо Петкова.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря, господин председател. Всичко това, което господин Иванов спомена е наистина точно така. На етапа на подаване на заявление за участие в тази процедура, банка „Париба“ не е представила един от задължителните документи, които възложителят е изискал, с които, съответният потенциален изпълнител да докаже своите икономически и технически възможности за изпълнение на този кредит. Това е била референция за това, че той е участвал, финансирал е, осигурявал е кредити в областта на енергетиката. И не само, че осигурявал кредит, ами той е бил, така да се каже, водещата фигура в тях. Такава референция липсва. И това е било основание, съгласно Закона за обществените поръчки, чл. 56, комисията да отстрани, още на етап подаване на заявления този участник.

Господин Иван Петков: Вторият ми въпрос е свързан със събитие, което се е случило …

Господин Румен Овчаров: Искам реплика да му направя. Господин Иванов,

Господин Иван Иванов: Да?

Господин Румен Овчаров: Една реплика, съвсем кратка.

Председател Диан Червенкондев: Кажете, господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: Само ще прочета текста, който госпожа Петкова пропусна. Значи, на страница 13, точка четири. „Кандидатът е представил изготвен от него списък на извършените скорошни транзакции, който е озаглавил „Референции за участието на БНП „Париба“ като водеща в структурирането на подобни по размер или по-големи финансирания в областта на енергетиката или големи инфраструктурни проекти за последните пет години, като е описал направените скорошни транзакции – една през 2005-та и пет през 2006 година, с информация за име на ползвател на кредита, стойността му и периода. Приложил е и опис на други избрани транзакции на БНП „Париба“ в секторите „Енергетика“ и активите, надвишаващи 250 милиона евро, съдържащ информация за името на кредитополучателя, националност, дата, индустрия и стойност на кредита. Предложил е четири броя таблици за класация на водещи банки за финансовата 2006 година“.
И от тук, комисията на госпожа Петкова прави извода. „От кандидата не са представени изискващите се от възложителя и посочени в обявлението и в документацията за участие референция за участие като водещ структурирането на еди какво си“. Интересно, какво очакват от нашата инспекция като референция?

Госпожа Теменужка Петкова: Възложителят иска не опис, господин Овчаров, иска референция. А вижте, какво е представил изпълнителят – опис, от него изготвен.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, референция и транзакция едно и също ли е според Вас? Не кажете, едно и също е, всички да знаят. Благодаря. Господин Иванов, реплика.

Господин Иван Иванов: Моето всъщност е дуплика на репликата на господин Овчаров, но нещата са съвсем ясни. Това, което е представил „Париба“ са скорошни транзакции. Единствено, че референции трябва да бъдат представени от обекта, в който те са извършили финансирането. Възложителят на тези обекти и изпълнителя дава референции за участието на „Париба“, а не транзакции, които те са представили.

Господин Румен Овчаров: Документът е референции, господин Иванов.

Председател Диан Червенкондев: Не е така.

Господин Румен Овчаров: Транзакциите са допълнение към референциите.

Господин Иван Иванов: Няма никакви референции, представени от „Париба“.

Господин Румен Овчаров: Е как да няма, ето пише го, те са го констатирани.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, прочетете го още веднъж, дали е транзакция. Господин Иванов продължете.

Господин Иван Иванов: Аз искам да продължа с втория си въпрос. Вторият въпрос е свързан с предложението, което БНП „Париба“ прави на 28 март 2007 година, което за мен е изключително не странно, а направо стъписващо, в което в своето предложение „Париба“ изисква като други параметри по предстоящото споразумение за мостов кредит, а именно …

Председател Диан Червенкондев: Не сме стигнали до там.

Господин Иван Иванов: Не, не тук сме, точно тук сме. А именно поемане на кредит от 250 милиона евро, с цел последващо синдикиране с групи банки. Интересува ме, след като наистина във възлагането на обществената поръчка е записано, че една банка трябва да поеме този ангажимент, да осигури финансиране на 250 милиона евро, това искане, което предявява „Париба“, не е ли трябвало изобщо да бъде елиминирано, зачеркнато от комисията, която провежда преговорите с „Париба“? Защото влиза в крещящо противоречие и със Закона за обществените поръчки. Това подменя изобщо смисъла на споразумението, което се подписва – вместо с една банка, реално се включват още осем банки. Не е ли трябвало на този етап отговорът на длъжностните лица в комисията и последвщите ръководители на „НЕК“ категорично да откажат това предложение на „Париба“?

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте, госпожо Петкова.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря, господин председател. Значи, категорично това, което се е случило в техническото предложение и в офертата и техническото предложение на банка „Париба“, категорично променя първоначално обявените от възложителя условия.
Това, безспорно е основание този кандидат да бъде отстранен, тъй като неговата оферта не отговаря на условията на възложителя. Нещо повече. Ако възложителят искаше да заяви, че този кредитен ресурс може да бъде осигурен от повече от една банка и е възможно да бъде осъществено чрез синдикиран заем това нещо, то той би трябвало да го направи в обявлението за обществена поръчка, за да може всички останали участници, които са си закупили документации и биха желали да участват, да имат яснота, че съществува такава опция, че съществува такава възможност кредитът да бъде синдикиран. Така поръчката би могла да се възложи, наистина в условията на една реална конкуренция. Когато всички са запознати с условията на тази обществена поръчка. Когато всички знаят какви възможности има пред тях, така, че да могат, наистина да предложат най-добрите условия, най-добрата цена, за да може да се реализира този кредит.
Така, че това е било условие комисията да отстрани банката от процедурата, да прекрати процедурата, били са налице всички тези условия. Могла е да обяви нова обществена поръчка, тъй като законът предвижда такава възможност. Трябва да я проведе съгласно закона, господин Димитров, няма как.

Господин Иван Иванов: Всъщност ръководителите на „НЕК“ са имали вече опит в такава подмяна, защото когато е бил обявен търг за строителството на „Белене“, първоначално е било заявено да се използва наличното оборудване, което е било доставено. След като остават само двама участника и се печели търгът от „Атомстройекспорт“ се подменя фактически обектът на строителство и стават два нови блока по 1 000 мегавата. Затова те явно са свикнали да подменят характера и предмета на обществената поръчка. И това за мен е следващо доказателство.
Но, аз стигам до най-важния момент, според мен в това кредитно споразумение, което е от 21 май 2007 година. Във втори раздел, изрично е заявено, че заемополучателят ще използва всички суми, които е заел от кредита за общи фирмени нужди. Госпожо Петкова, след като първоначално съвсем ясно в обявата за обществената поръчка е записано, позволете ми да го цитирам: „Кредитът има за цел финансиране на проектирането, доставката, оборудването и строително-монтажните работи по проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“ през първата година на неговото изпълнение“, извинете, тук изведнъж като че ли се сключва някакъв съвсем нов договор за кредит, в който е записан използването му за общи фирмени нужди.
Това не само е изключително грубо нарушение на закона, но искам да Ви попитам, има ли документи, които показват, че стоящите над двете длъжностни лица – Велков и Папазян хора в изпълнителната власт са били запознати с тази брутална промяна на предмета на кредита, който трябва да се получи? И направили ли са те опит, с писмени документи да спрат тази подмяна? Защото тази подмяна, фактически, обезсмисля въобще това кредитно споразумение. Обезсмисля дори и начинът, по който е заявено, че ще бъде обслужван този кредит, който изцяло е свързан с „Белене“ и изобщо се оказва, че такова нещо няма.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, господин Иванов. Госпожо Петкова.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря Ви, господин председател. Това, което господин Иванов така изтъкна като проблем, наистина аз лично смятам, че това е най-големият проблем във връзка с този кредит, свързан с изграждането на АЕЦ „Белене“. Поне така е обявен, такова е било първоначалното намерение.
Това, което се случва след приключването на обществената поръчка, след избора на изпълнител, след даването на разрешение от принципала, след даването на разрешение от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и това, което се е случило в последствие след тези разрешения, всъщност показва, че от страна на изпълнителните директори на “НЕК“ е било налице така, превишаване, абсолютно превишаване на техните правомощия, тъй като волята на принципала, волята на ДКЕВР е била този кредит, и разрешението е затова, кредитът да се използва за мостовото финансиране на проекта АЕЦ „Белене“. Това е волята на принципала, това е волята на възложителя, когато обявява обществената поръчка.
Категорично това е много сериозно и много тежко нарушение, както на Закона за обществените поръчки, така и на Устава на „НЕК“, така и на Правилника за правата на държавата, капитала на търговските дружества. Против волята на принципала, против волята на ДКЕВР двамата изпълнителни директори, без да имат основание за това, странно защо, променят предназначението на този кредит.
Ние писмени документи не сме намерили, от които да става ясно, че всъщност са предприети някакви действия, това нещо да се предотврати, да не се случи или да се коригира в последствие, както и принципалът и ДКЕВР да са били уведомени, че всъщност нещата не стоят по този начин, по който принципалът е имал информация, че се случват.

Господин Мартин Димитров: Госпожо Петкова, аз не съм взимал думата и ще задам само един въпрос. Тоест, двамата изпълнителни директори не са поискали съгласието на ДКЕВР и принципала за преоформянето на кредита от кредит за „Белене“ към кредит за общи фирмени нужди. Те са взели това решение на своя глава, без никакво искане, самоволно, без искане към принципала?

Председател Диан Червенкондев: Отговорете, госпожо Петкова.

Госпожа Теменужка Петкова: Категорично, не са налице писмени документи, от които да става ясно, че изпълнителните директори на „НЕК“ са поискали разрешение и са преоформили този кредит. Не случайно ние в констатацията, финансовият инспектор е анализирал всичките факти, всичките обстоятелства, събрал е всички документи, с цел да бъдем максимално обективни и от тези документи става ясно, че воля на принципала и на ДКЕВР за промяна предназначението на този кредит няма. Нещо повече, те не са инициирали по някакъв начин така, информация и до принципала и до ДКЕВР, че предназначението на кредита е променено.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, бил сте излъган или просто подведен, не мога да разбера?

Господин Румен Овчаров: Не, не, не. Това вече не е по мое време.

Председател Диан Червенкондев: Така ли? Извинявайте.

Господин Румен Овчаров: Бихте ли ми казали колко са изразходваните от „НЕК“ средства в периода от март 2007-ма до май 2008 година по проекта „Белене“?

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова, това не е тема …

Господин Румен Овчаров: Не, напротив, тема е. Тема е.

Председател Диан Червенкондев: Вижте, ще се върнем към тези 300 милиона. Госпожа Йорданова ….

Господин Румен Овчаров: Не, господин Червенкондев, искам все пак, може ли да ми отговорите? Може и да не можете, аз допускам и това.

Председател Диан Червенкондев: Вижте, напротив, може много добре да Ви отговори, господин Овчаров и тя отговори няколко пъти на предните заседания.

Господин Румен Овчаров: Не, говоря за общите изразходвани от „НЕК“ средства по проекта „Белене“ за този едногодишен период.

Председател Диан Червенкондев: Вижте, когато говорим проект за проекта „Белене“, означава ли, че всичко трябва да се съобразява само с него? Тоест, законите да не се съобразяват, целта на кредита?

Господин Румен Овчаров: Аз имам конкретен въпрос, Вие пак ми правите тук констатации от незнам си къде.

Председател Диан Червенкондев: Добре, кажете, госпожо Петкова, можете ли да отговорите конкретно за този период?

Госпожа Теменужка Петкова: Аз се притеснявам да не излезе така, че едва ли не аз съм най-големия специалист по проблема АЕЦ „Белене“ и какви всъщност разходи са извършени. Господин Овчаров, може би по-добре от мен би трябвало да знае за този период колко струва АЕЦ „Белене“. Но ние сега конкретно обсъждаме въпросът какво се е случило с кредита, с този половин милиард.

Господин Румен Овчаров: Не, аз Ви питам изразходвани ли са примерно, за този период от време суми надвишаващи тези суми, които са предвидени по този кредит?

Председател Диан Червенкондев: Един милиард, 700 милиона, категорично.

Госпожа Теменужка Петкова: Сега, господин Овчаров, Вие първо …

Господин Румен Овчаров: Или Вие смятате, че парите по кредита са белязани и само те могат да бъдат изразходвани по „Белене“ или когато средства от другаде се изразходват по „Белене“ те после тези средства не могат да бъдат компенсирани от този кредит?

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Овчаров, тук проблемът не е за белязаните пари. Проблемът е в предназначението на кредита, целта, която в последствие преобръща цялата идея за този кредит.

Господин Румен Овчаров: Когато няма плащания по кредита „НЕК“ използва други ресурси, след което попълва тези ресурси от кредита. Какъв е тук криминалът не мога да разбера.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Йорданова, заповядайте.

Госпожа Диана Йорданова: Благодаря, господин Червенкондев, но господин Иванов зададе моите въпроси, за което му благодаря, защото то това беше основното в тази част на доклада. Ще се възползвам от правото си по-нататък във финансовата част да задам въпроси. Благодаря.

Председател Диан Червенкондев: Господин Петър Димитров е записан преди Вас. Господин Имамов, Вие взехте вече думата и аз също искам да задам въпроси след това. Заповядайте, господин Димитров.

Господин Петър Димитров: Благодаря Ви, господин Червенкондев. Госпожо Петкова, изпускаме елементарното, което всеки българин си задава в главата. Взимаш кредит, трябват ти пари. Този кредит, който е взел „НЕК“ изгоден ли е или не е изгоден? И това, че после е синдикиран кредитът и са се присъединили други банки, това влошило ли е условията или не ги е влошило? Значи, тук седят и сегашните ръководители на „НЕК“ и на „БЕХ“ и те да кажат, това изгоден кредит ли е? Вие е трябвало да направите анализ на пазара тогава и да кажете, тези са взели един кредит, който е неизгоден или обратното – взели са един кредит, който е изгоден.
Значи, ти търсиш пари и се отзовава само един и Вие приказвате тук, че ти е трябвало да го изгониш този един и да му кажеш: „Ама аз няма да ти взема парите, понеже госпожа Петкова ще ме проверява после“. Ама това просто са смехории това, което говорите. Така, че кажете ни, изгоден ли е и синдикирането влошило ли е или не е влошило?
В тази връзка Ви задавам другия въпрос, той е пряко свързан. До септември 2009 година „НЕК“ ползва услугите на „Делойт“ и на една от петте най-големи адвокатски кантори „Нортън Роуз“, точно при подготовката на този кредит. Септември 2009 година, новото управление ги изгонва. Вие какви услуги сте ползвали при подготовката на този доклад и госпожа Желязка Петкова разполага ли с необходимата информация? Тя квалифицирана ли е в тази сфера? Как правите изводи, след като вие не сте от банковата сфера? И тук бележката е към председателстващия заседанието. Господин председател, ами поканете от Банков надзор, поканете от Асоциацията на търговските банки. Поканете и юристи, които са квалифицирани в тази област.

Господин Иван ИВанов: Поканете Кунева да дойде от „Париба“.

Господин Петър Димитров: Господин Иванов, нали разбирате, че тази възраст би трябвало да сте я надживели преди 63 години? Та, госпожо Петкова, Вие какви консултации сте ползвали? И не Ви ли прави впечатление, че до септември 2009 година се оказва, че ръководството на „НЕК“ е работило без да се консултира? А след 2009 година кажете кой ги е консултирал? Те решенията си на каква основа ги взимат?
И аз Ви връщам към въпроса на господин Овчаров, имате една компания, която се казва „НЕК“. „НЕК“ трябва да осигури цялото си финансиране. Ако през този период тя е похарчила за „Белене“ по-малко от тези 250 милиона евро, Вие може да кажете, че тя неправомерно ги е изразходвала. Но, ако тя общо е похарчила повече пари, нали разбирате, че няма никакво значение от кой джоб ги е вадила и къде ги е слагала? Затова Ви задава господин Овчаров въпроса, Вие казвате: „Ние не сме го проверявали“. Какво значи, не сте го проверявали? „НЕК“ отговаря за проекта „Белене“, тя трябва да покрива разходите по този проект. И Ви питаме, тези разходи колко са за този период, по-малко от 250 милиона евро, или повече? И ако са повече, за какво си говорим? Значи „НЕК“ е похарчила повече, но тези пари не били похарчени по предназначение. За какво са похарчени? Къде са отишли?

Господин Иван Иванов: За Цанков камък.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова, заповядайте.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря, господин председател. Много въпроси ми постави господин Димитров. Аз първо ще започна от консултациите, за да изчистим въпроса с компетентността на органите на Агенцията за държавна финансова инспекция. Защо, господин Овчаров сте толкова скептично настроен? Аз мисля, че тази тема ще я изчистим тотално.
Значи, ние първо, не се нуждаем от консултации от такива компании, тъй като спорът, който водим и темата, която всъщност разискваме и задачата, която е била обект на проверка се учи във втори курс в съответните икономически университети. Значи там се учи банково дело, банково счетоводство, абсолютно всичко, счетоводство и контрол, абсолютно всичко, което е необходимо за един финансист.

Господин Петър Димитров: Ще ни кажете какво е завършила госпожа Желязка Петкова, надявам се.

Госпожа Теменужка Петкова: Ще Ви кажа, да. Финанси е завършила, госпожа Желязка Петкова, доста отдавна, но тя е един много качествен специалист и това си личи от доклада, от анализите, които е направила, господин Димитров. Абсолютно си личи, господин Овчаров. Аз мога само да се гордея, че имам подобни колеги и служители в Агенцията.

Господин Румен Овчаров: Гордейте се, но не публично.

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте, госпожо Петкова.

Госпожа Теменужка Петкова: Напротив, публично трябва да се гордея, защото това, което са установили колегите, наистина е много сериозно. Други трябва да се замислят върху това, което са правили дали не трябва малко да се срамуват от това, което са правили, защото наистина нещата са как да ви кажа, излизат малко извън нормалното.
Аз мога да ви кажа какви условия са договорени и какво всъщност е платено по този кредит. Разноските по този кредит, господин Димитров са 80 милиона евро. Значи, това е кредит с 32 % …

Господин Румен Овчаров: Само недейте да лъжете сега тук.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, моля Ви.

Госпожа Теменужка Петкова: Как да лъжа, мога да ви кажа.

Господин Румен Овчаров: Ама много сериозно лъжете в момента.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, моля ви.

Господин Румен Овчаров: А за суапа ще си говорим после.

Госпожа Теменужка Петкова: Това не е суапът. 80 милиона евро. На страница 46 може да видите какви са, всичко е разбито по суми и по предназначение. Суапът е 18 милиона.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова, отговорете на господин Димитров, господин Овчаров, не Ви давам думата.

Господин Румен Овчаров: Кажете лоши ли са или са добри.

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Овчаров, ако обществената поръчка не беше опорочена, имахме реална конкуренция, то тогава можехме да кажем изгоден или не е изгоден този кредит. Но тук става въпрос за един участник, който на всичкото отгоре офертата му не е отговаряла на предварително обявените от възложителя условия, следвало е да бъде отстранен, не е отстранен, обществената поръчка е проведена с един предмет, в последствие договорът е сключен за нещо друго.

Господин Румен Овчаров: Кажете условията лоши ли са или не са лоши.

Госпожа Теменужка Петкова: Как да ги сравним условията дали са лоши като няма конкуренция?

Господин Румен Овчаров: Нали има пазар.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, моля Ви.

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Димитров, оставете пазара, има закони в България.

Председател Диан Червенкондев: Оставете я да отговори.

Госпожа Теменужка Петкова: Значи пазарът в нашата ситуация е Законът за обществените поръчки. Това е законът, през който се изразходват …

Господин Румен Овчаров: Това е вече откритие и ще си го запишем, че пазарът е Законът за обществените поръчки.

Госпожа Теменужка Петкова: Ами запишете си го, да, да, това е. Когато се разходват публични финанси, как така?

Господин Иван Иванов: От какво се страхувате толкова?

Председател Диан Червенкондев: От истината.

Господин Иван Иванов: Защо не позволявате да говори служител на Държавната финансова инспекция?

Господин Петър Димитров: Господин Иванов, ти се страхуваш в момента и аз се чудя от какво?

Господин Станислав Иванов: От една жена ги е страх.

Председател Диан Червенкондев: Господин Димитров, в момента искам аз да взема отношение.
За пореден път става ясно, уважаеми колеги, че Законът за обществените поръчки е изключително тесен и неприложим, говорим за Закона, с голямо „З“ за АЕЦ „Белене“. Не беше приложим, както и за разчистването на площадката, така не е приложим и за продажбата на оборудването, така не е приложим и в момента.

Господин Румен Овчаров: Господин Червенкондев, нека да ни каже госпожа Петкова какви са условията по кредита и добри ли са тези условия или не са? Нека да каже.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, аз прекъсвах ли Ви?

Господин Румен Овчаров: Нека каже колко плаща държавата по нейното финансиране в този период от време?

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: И колко са условията по един корпоративен кредит и има ли по-добър сключен през целия този период на време?

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, нека да припомня.

Господин Румен Овчаров: Ето това да ни каже госпожа Петкова. Това я пита господин Димитров, Вие ми приказвате за старите конструкции.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, само казвам, че Законът за обществените поръчки е бил изключително тесен и това се доказва с всяка изминала сделка, с всеки изминал ден по АЕЦ „Белене“. В момента същите тези тези се аргументираха и за разчистването на площадката и за продажбата на оборудването. Разберете. Няма кой друг. Е как разбрахте, че няма кой друг? В момента България или Националната електрическа компания е имала нужда от 250 милиона евро? Е на каква цена? При всякаква цена ли? От кого ли?

Господин Румен Овчаров: Това питаме. Кажете ни на каква цена?

Председател Диан Червенкондев: Само за момент. И когато взема отношение и започна да говоря, всичките ме прекъсват, а аз не прекъсвам никой. Защо? Защото започвам да говоря истината. Господин Овчаров, оставете ме да приключа.

Господин Румен Овчаров: Не, бе ние питаме нея, не Вас.

Председател Диан Червенкондев: Ще се оплача следващия път от трибуната на Народното събрание, че не ми давате думата.

Господин Румен Овчаров: Ама искам да чуя какви са условията по кредита и те добри ли са или лоши? Вие тук 15 минути ми пудрите мозъка с някакви други неща.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, нека да приключа. Така. Тезите на колегите, че необходимостта за 250 милиона евро трябва да бъдат удовлетворени, независимо как, независимо от законите в страната и независимо как ще се изхарчат или с какъв предмет.

Господин Петър Димитров: Няма такива тези, господин Червенкондев.

Председател Диан Червенкондев: Не, но Вие го казахте.

Господин Петър Димитров: Аз питам изгоден ли е, направили ли са анализ на пазара или не са направили анализ? Такъв анализ не на правили. Това е елементарно да се направи. Поканете банкови специалисти.

Председател Диан Червенкондев: Господин Димитров.

Господин Петър Димитров: Недейте да разчитаме на партийната вярност на госпожа Петкова, все пак не сме на конгрес на ГЕРБ.

Председател Диан Червенкондев: Господин Димитров, ще ме оставите ли да се изкажа? Извинявайте, бях достатъчно коректен към всички вас, които взимахте думата.

Господин Румен Овчаров: Кажете ни условията по кредита.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, ние не сме стигнали до условията по кредита. Говорим за процедурата. Така ли беше? Прекратихме в момента на госпожа Петкова и казахме, дайте да видим процедурно до къде сме, от там насетне ще гледаме и финансовите условия, какви разходи е направила Националната електрическа компания по този кредит, били ли са те обосновани или не? Колко са за „Белене“, ще стигнем и до там. Но не може единствено и само тезата, която се афишира от предходното управление, че „Белене“ и продължава да се афишира, че „Белене“ е абсолютно необходимо проект, на всяка цена, независимо от законите, независимо от участниците, той трябва да бъде бутан постоянно. Това се е случвало досега, случва се и с този доклад и за този кредит.
Вижда се, че в момента е направена, да има необходимост от 250 милиона евро за финансиране на проекта, прави се една процедура. И аз ви питам конкретно и нека всички да знаят, прости въпрос, не на страница на 15 или 13, кажете, имало ли е право в момента първоначалното обявление на тази процедура да бъде синдикиран заемат, тоест да участват всякакви банки, които да влизат и да излизат когато си пожелаят? И по тази причина, е ли възможно да бъде някаква иранска банка или някаква банка, която е със съмнителен характер и забранена с международните финансови закони да финансира? Е ли възможно?

Господин Петър Димитров: „Париба“ ще Ви даде под съд за тези приказки. Не може да допускате, че организаторът на кредитирането – банка „Париба“ ще привлече терористи към кредитирането на проекта. Просто, не създавайте международни прецеденти, не създавайте напрежение.

Председател Диан Червенкондев: Не съм казвал такова нещо.

Господин Петър Димитров: Дайте да си останем в рамките на държава-членка на Европейския съюз.

Председател Диан Червенкондев: Можело ли е да бъде подменена банка? И това допустимо ли е от Закона за обществените поръчки? Да или не? Нека всички да знаят. Не е въпросът каква е.
Следващият ми въпрос е, бил ли е излъган принципалът, излъган или подведен, или съответно, с негово знание е подменен целта на кредита? Целта на кредита, както казахме …

Господин Рамадан Аталай: Принципалът е тук, господин председател.

Председател Диан Червенкондев: Ами ще го питаме.

Господин Рамадан Аталай: А защо питате госпожа Петкова, когато той е тук? Попитайте го принципала. Задайте му въпроса на него.

Председател Диан Червенкондев: Ще го питам. Задавам го. Господин Аталай, и Вие започнахте, включихте се в триото.

Господин Рамадан Аталай: Ама не се включвам, питайте ги хората.

Председател Диан Червенкондев: Питам, ето, господин Овчаров ще го питам или господин Димитров.

Господин Рамадан Аталай: Вие, докато ГЕРБ се опитвате да изкарвате виновни определени хора, защото …

Председател Диан Червенкондев: Не, ние Прокуратурата ще ги изкара, господин Аталай …

Господин Рамадан Аталай: Прокуратурата. Това Ви обяснявам и аз.

Господин Румен Овчаров: Вие вече ще обяснявате и вие на прокуратурата, така ли?

Господин Петър Димитров: Независимата съдебна власт се включи.

Господин Рамадан Аталай: Вижте, не мога да взема думата нито от Вас, нито от Румен Овчаров. Добре, че господин Тагарински днес не се включва така активно, иначе какво ще стане с цялата тази седянка и аз не знам.

Председател Диан Червенкондев: Аз Ви казах, ако не Ви харесва седянката, може да приключите и да заминете.

Господин Рамадан Аталай: Господин Червенкондев, дайте да въведем ред. Наистина, дайте тази комисия да тръгне да работи за целта, за която е сформирана.

Председател Диан Червенкондев: Колеги, нека да въведем ред и да се изслушваме. Аз както изслушвах всички, които си задаваха въпросите, държа да бъда изслушан и си задавам въпроса.

Господин Рамадан Аталай: Защо ни изключваш микрофоните?

Председател Диан Червенкондев: Аз съм председател и ще изключа.

Господин Рамадан Аталай: Ами какво като си председател?

Председател Диан Червенкондев: Имам право. Има правилник. И уважаема госпожо Петкова, искам да ми отговорите на този въпрос, подменена ли е целта на кредита и бил ли е подведен и излъган председателят и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за целта на средствата и начина, по който те ще бъдат погасявани? Това са конкретни простички въпроси, които всички ще разберат – имал нарушение, няма ли на база фактите, документите и договорите.

Господин Рамадан Аталай: Тя госпожа Петкова каза: „Аз предполагам, че са се отказали дванадесетте банки“. Тя предполага. Моят въпрос беше, тя говорила ли е с тези 12 банки, за да се откажат те? Ти ли си говорил? Ами, че ти кой си бе Иване?

Господин Иван Иванов: Аз говорих.

Председател Диан Червенкондев: Господин Аталай.

Господин Рамадан Аталай: Добре. Добре.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря, господин председател. Аз наистина не отговорих на въпроса на господин Аталай, ако ми позволите, само да отговаря на него.
Господин Аталай, аз определено нито съм врачувала, нито съм говорила с банките, които са се отказали. Но това, което се е случило е факт. Купили са документация и са се отказали. Факт.

Господин Рамадан Аталай: Кое е факта, защо са се отказали?

Госпожа Теменужка Петкова: Че са се отказали.

Господин Рамадан Аталай: За да ги напишете тези документи, тези доклади тук пред нас, Вие можете да кажете само, че са се отказали. Без да внушавате от там нататък.

Госпожа Теменужка Петкова: Отказали са се. В доклада, господин Аталай това е казано.

Господин Рамадан Аталай: Тези хора са податливи на внушения, защото вече им е края на управлението и те си внушават вече.

Председател Диан Червенкондев: Господин Аталай.

Госпожа Теменужка Петкова: В доклада точно това е казано. Господин Аталай, точно това е казано в доклада, че банките са се отказали. Това е.

Председател Диан Червенкондев: Ама той не го е чел.

Госпожа Теменужка Петкова: Понеже аз така трудно мога да се впиша в подобен дебат, аз съм човек експерт, свикнала съм да говоря с фактите, с доказателствата и закона. Така, че подобни внушения и така в сферата на вероятностите някакви възможности и истории са ми малко далечни. Затова аз пак ще се върна към това, което казва законът.
По повод на въпроса на господин Червенкондев мога да кажа следното. Категорично е променен предмета на кредита. От мостово финансиране за АЕЦ „Белене“, така както е била обявена обществената поръчка, кредитът, договорът за кредит е сключен за текущи, за фирмени разходи на „НЕК“ за целите на групата. Грубо нарушение на закона. Промяна на целта на кредита. Просто всичките тези мотиви, с които е искан този кредит, на практика са забравени и на практика са станали абсолютно ненужни никому, тъй като целта на този кредит се променя.
Това, в последствие, с поред нас, в резултат на анализите, които сме направили, се превръща и в една от основните причини този кредит да има проблеми с неговото погасяване, защото той е бил изтеглен като един инвестиционен кредит, целта е била да се развие този проект, той да носи определени приходи, да реализира печалба, да има възвръщаемост и от тази печалба да се покриват, съответно и задълженията.
Това, не се е случило, тъй като средствата по този кредит са изразходвани за други нужди и за други цели. В това число 40 милиона за Цанков камък, плащания на консултантите. 11 милиона мисля, че бяха плащанията към архитект-инженера „Парсънс“. Отделно от това са били погасявани други задължения към други банки-кредиторки. Закупувани са, плащано е на доставчици. 132 милиона, мисля че бяха сумите, които са отишли за плащания към „Атомстройекспорт“. Всичко останало е отишло за текущи разходи на „НЕК“. Така, както е сключено кредитното споразумение, и за мен тук е много интересно, действително дали принципалът е имал информация за това нещо. Защото това е много сериозно. Това всъщност е обърнало нещата и е довело до всичките тези проблеми, които и господин Велков и господин Папазян са алармирали след това, казали са, че един от показателите, това е много важен момент, един от показателите, който е трябвало да поддържа „НЕК“, още през 2008 година тотално е нарушен, което всъщност е станало условие, станало е предпоставка банката да направи този кредит предсрочно изискуем. И тогава изпълнителните директори на „НЕК“ алармират и казват: „Този показател, той е свързан със задлъжнялостта на „НЕК“, вече е много сериозно нарушени“. За нас е налице неизпълнение на договора. Причините за това са няколко.
Първата причина е, че „НЕК“ отчита много малка печалба 2008 година. Към полугодието на 2009 година „НЕК“ реализира загуба. Това са мотивите на господин Велков и господин Папазян. Те молят да им се даде мандат, за да тръгнат да водят преговори за предоговаряне на условията на този кредит. Това нещо, едва ли щеше да се случи ако наистина този кредит беше изтеглен целево и беше разходван за това, за което всъщност са били мотивите за неговото теглене.
Това е.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров също може да каже, но господин Тагарински само, ако ми позволите?

Господин Марио Тагарински: То е във връзка с това, което госпожа Петкова ,за фактите.

Председател Диан Червенкондев: Сега, аз бих искал да попитам принципала, господин Аталай зададе този въпрос, тогава принципалът дали е знаел, че е подменена целта на кредита, че тези средства ще отиват за Цанков камък, за общи нужди? Това искам да попитам тогавашните представляващи принципала.

Господин Марио Тагарински: Сега ти ми взе думата на мен.

Председател Диан Червенкондев: Извинявайте, господин Тагарински.

Господин Марио Тагарински: Сега, извинявай, но трябва да се уважаваме. От фактите, които изнесохте, госпожо Петкова се оказва, че договорът за възлагане отговаря на предмета на обществената поръчка. И тоест, изводът, който би трябвало да си направим и което от Вашите думи и от фактите, защото аз нямам съмнение, че вие изнасяте само факти пред тази комисия, че средствата, които са разходвани извън това, което е платено на „Атомстройекспорт“ са разходени без да има правно основание, тоест, няма обществена поръчка за разходване. Това ли е фактът, който е очеваден, както се казва? Тоест, не е възлагана обществена поръчка да се харчат парите за Цанков камък и за каквото и друго е останало. Тоест, „НЕК“ неправомерно е изхарчил тези пари. Така се оказва. Това е България, дали сториш космически кораб или за почистване на тази сграда се сключва обществена поръчка. Това е инструментът, заради който сме в Европейския съюз и това е едно от основните изисквания и на нашето законодателство.
И господин Овчаров може да си мисли каквото си поиска, може да живее още в социализма, нарежда ЦК, прави се какво си решим си правим, но ние живеем в една правова държава и ще се съобразяваме с правовите норми. И това са фактите. Може да не ви харесва, но това са фактите. Може лично да се чувствате засегнат, но нека да се уважаваме. Нито сме съд, нито вие сте адвокати, нито някой друг е съдия. Ние сме комисия, която ще напише доклад за нашите колеги и от там нататък вече има прокуратура, съд и така нататък. Дайте да не влизаме в лични обяснения. Да се придържаме към фактите и да уважаваме институциите.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова, заповядайте.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря, господин председател. Въпросът, който постави господин Таарински е много уместен и така, може би ще даде яснота на цялата картина.
Това, което Вие изложихте като теза, господин Тагарински, наистина е така. Обществена поръчка, в крайна сметка, за осигуряване на кредит, за текущите разходи на „НЕК“ няма. И договор за осигуряване на кредит за мостово финансиране на проекта АЕЦ „Белене“, също няма. Това е истината и това са фактите. Ето ги документите те са тук, клаузите на договора са ясни. Аз не виждам како. Предметът на поръчката е ясен, още 2007 година. Агенцията за обществени поръчки е уведомена, че е сключен такъв договор. Въпросът не е спорен. Документите са пред мен, те са факт, всеки може да ги види. Те се намират в „НЕК“. Ето и колегите от „НЕК“ могат да потвърдят дали има нещо, което всъщност е манипулирано или е представено по някакъв друг начин, така както всъщност се внушава от известно време.
Ние работим с документи, факти и закон. Това е нашата сила и това са нашите аргументи. Друго няма какво да кажа по този въпрос.

Председател Диан Червенкондев: Все пак, не са фалшифицирани някакви документи, защото имахме и такива обвинения по време на работата на комисията.
Господин Имамов, заповядайте.

Господин Алиосман Имамов: Кратък въпрос, господин председател. Вашите въпроси, господин Иванов са лесни, нагласени, защото отговорите на тези въпроси са тук. Моят въпрос е елементарен и отговорът не е тук. Госпожо Петкова, Вие можете да не ми отговорите, защото не сте длъжна да знаете отговора на моя въпрос.
Стана въпрос, че в резултат на синдикирането „Париба“ осигурява 60 милиона евро. Останалите средства до 250 милиона ги осигуряват другите банки. Така ли е? Така е. Ако добавим към това и 80 милиона евро разноски, както Вие казахте, това са разноски за целите 250 милиона евро, нали така. Така. Прави 140 милиона, което е около 280 милиона лева. На какво се дължи обаче разликата между тази сума и широко прокламираната от висши представители на властта сума над 400 милиона лева, които дължим на „Париба“. Имате ли отговор?

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте, госпожо Петкова.

Господин Иван Иванов: От главницата остават 200 милиона, 50 към някои от тези банки бяха платени миналата година на 25 април. Остават 200 милиона главница в евро, което прави 400 милиона евро.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова.

Господин Алиосман Имамов: „Париба“ е дала 60 милиона евро, останалите средства са към други банки, а не 400 милиона лева, както се тръби навсякъде.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова, имате думата.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря, господин председател. Господин Имамов, няма да ме затрудните с този въпрос, защото отговорът е в доклада и там в текста някъде ще го видите. Сега ще Ви кажа. Кредитът, който е изтеглен е 250 милиона евро. От тези 250 милиона евро първото погасяване по главницата е извършено, господин Андонов е тук, той може да каже, 2011 година са платени 55 милиона. Остават 195 милиона, които падежът им настъпва сега, май месец 2013 година.

Господин Алиосман Имамов: Да, но това не са задължения към „Париба“, а към всички банки, които участват.

Господин Алиосман Имамов: Това са задълженията към кредитора. Това са задълженията на „НЕК“ към кредитора.

Господин Алиосман Имамов: Към кредиторите.

Госпожа Теменужка Петкова: Към кредитора.

Господин Алиосман Имамов: Кой е кредиторът?

Госпожа Теменужка Петкова: Банката, с останалите други банки, които са встъпили.

Господин Алиосман Имамов: А, останалите, чакайте сега.

Госпожа Теменужка Петкова: Да, разбира се. Но задължението колко е? 195 милиона ли е?

Господин Алиосман Имамов: Вие говорите съвършено противоречиво.

Госпожа Теменужка Петкова: Не е противоречиво, как ще е противоречиво?

Господин Алиосман Имамов: Банката-координатор не носи отговорност за вземанията на другите банки. Иначе, ако не носи отговорност, тогава всички Ваши аргументи отпадат.

Председател Диан Червенкондев: Господин Имамов, ние коментирахме досега имало ли е право да има синдикат или не? А не въпросът, какъв е принципът. Има си Закон за обществените поръчки и коментираме дали имаме право на синдикат, когато в момента е казано, че не, в началото.
Господин Овчаров, заповядайте.

Господин Румен Овчаров: Тъй като тук се оказахте много специалисти по синдикирането на кредити, аз го казвам не случайно. И не случайно първият ми въпрос беше по това. Синдикирането на кредит не значи ползване на подизпълнители. И не се явява нарушение на Закона за обществените поръчки. Така, че тази абсолютно невярна констатация, колегите от Държавната финансова инспекция трябва просто да седнат и да си попрочетат някои неща, от втори курс, да, там където са ги чели преди 30 – 40 години, може би.
Вторият въпрос, на който Вие продължавате да избягвате да отговорите. Кредитът и условията по него.

Председател Диан Червенкондев: Не сме стигнали до там, господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: Не, не, чакайте.

Председател Диан Червенкондев: Имаме още заседания, господин Овчаров. Ние финансови параметри не сме коментирали.

Господин Румен Овчаров: Искаме да чуем това, за да можем да преценим дали фактът, че е била една банка е довело до лоши условия по кредита.

Председател Диан Червенкондев: Това Вие врачувате в момента или щом е била определена предварително.

Господин Румен Овчаров: Нищо не врачувам в момента.

Председател Диан Червенкондев: Откъде да знаете когато е една банка и тя не отговаря на условията?

Господин Румен Овчаров: Не много добре знаем колко плащаше България като държава по външния си дълг по него време и колко взе сега България облигациите преди шест месеца, за да финансира същия си този външен дълг. И като видите едното и другото, ще може да направите сметката дали условията по онзи кредит са били добри или са били лоши.

Председател Диан Червенкондев: Ще стигнем и до разходите, господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: И следващият въпрос, на който госпожа Петкова също избягва да отговори, тъй като въртим тук инсинуацията, че видите ли, бил взет кредита за нещо, пък използван за друго.

Председател Диан Червенкондев: Точно така.

Господин Румен Овчаров: Питам, една година колко са средствата, които „НЕК“ е изразходвал по проекта „Белене“? Те повече ли са от 250 милиона или са по-малко от 250 милиона?

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: Ако те са по-малко от 250 милиона, това, което госпожа Петкова констатира, сигурно има някаква логика. Ако те са повече, обаче, всичко останало са празни приказки и спекулации.

Председател Диан Червенкондев: И Вие избягахте от въпроса, който зададе и господин Аталай към принципала или тогавашните представляващи Министерство на енергетиката, знаели ли са, че този кредит отива …

Господин Румен Овчаров: Господин Червенкондев, хайде да не се вкарваме в казуси, които нямат никакво отношение към това, което обсъждаме в момента. Позицията на принципала в моментите, в които е била искана е била дадена в писмен вид.

Председател Диан Червенкондев: Но тя се различава.

Господин Румен Овчаров: Всякакви останали спекулации ви връщат към въпроса, който ви зададе господин Аталай.

Председател Диан Червенкондев: Но Вие не отговаряте, господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: Съжалявам, че няма да можете да станете шеф на ДКЕВР, не е необходимо да си го изкарвате на нас.

Председател Диан Червенкондев: Явно Вие ще съжалявате, защото в момента няма кой да ви тормози.

Господин Петър Димитров: Господин Червенкондев, аз няма да говоря за ДКЕВР.

Председател Диан Червенкондев: Кажете, господин Димитров.

Господин Петър Димитров: По повод на това, което госпожа Петкова каза. Госпожо Петкова, вижте колко хубаво се нареждат нещата – валидна обществена поръчка няма, така казахте Вие. Валиден договор – няма. Няма давност по Закона за обществените поръчки. Трябва да отнесете нещата към съда и съдът да се произнесе. И ако договорът падне, падат и всички други ангажименти. Тази история се повтаря както за първия договор с „Атомстройекспорт“, така се повтаря и тук. Значи, написали сте почти на всяка страница, че последствия няма, тъй като е изтекъл давностният срок. За съда давностен срок няма, след като са нищожни, ами задействайте се госпожо Петкова. Четвърта година вече ги пишете тези неща и не сте се задействали. Ами свършете си работата, не се правете на банкери. Нали, свършете си работата, която Ви се полага по закон.

Председател Диан Червенкондев: Има кой да си свърши работата, госпожо Петкова и пак не получихме отговор от принципала и тогавашните, представляващи Министерство на енергетиката дали са знаели за къде отиват средствата, но това дали отиват за „Белене“ или не? Отговорете с да или не.

Господин Петър Димитров: Господин Червенкондев, не мога да не Ви напомня случая със стоножката, която танцувала прекрасно, попитали я как го прави и тя оттогава не танцува. Значи „НЕК“ е действаща компания, това не е измислена компания и тя трябва да работи. Ако днес трябва да плати едни пари, утре трябва да получи други пари. Тя се занимава с корпоративно управление. И затова я питаме госпожа Петкова, сумарно колко е дала „НЕК“ за „Белене“? Вие дори не сте се поинтересували. Значи, когато приказва премиерът, той работи с милиард, два, три четири, пет. Вие какво сте направили? Дайте ни малко фактология тук съдът, действащите ръководители. Тази справка можете да я направите и Вие – колко е дала „НЕК“ през този период за проекта „Белене“? Кажете ни. Слушаме госпожа Петкова. Все пак Вие сте тези, които носите отговорност за настоящото. Колко са парите, които „НЕК“ е похарчил по проекта „Белене“ за този период“.

Председател Диан Червенкондев: Включително и от този кредит, госпожо Петкова.

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Червенкондев, може ли?

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте.

Госпожа Теменужка Петкова: Ами много станаха въпросите на господин Овчаров докато не съм го забравила.

Председател Диан Червенкондев: Ако искате и за стоножката може.

Госпожа Теменужка Петкова: Първо, господин Овчаров по отношение на разликата между подизпълнители и синдикиране. Правим разлика и тя е огромна. И поради тази причина точно така сме отразили нещата в нашия доклад, като сме анализирали какво значи синдикиран заем и какво значи подизпълнители. Както става ясно, ние всъщност никъде не твърдим в доклада, че банката не е обявила своите подизпълнители. Казваме, че в документацията не са налице …

Реплики от залата

Госпожа Теменужка Петкова: Те не са подизпълнители до момента, в който не се е синдикирал този кредит. Какви се явяват? Те се явяват …

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: На 25 страници Вие сама сте написали, че са други кредитори.

Госпожа Теменужка Петкова: Аз прочетох какво сме написали на 18-та страница. Смятам, че не трябва да отегчаваме хората повече с подобни …

Господин Румен Овчаров: И на 25 прочетете.

Госпожа Теменужка Петкова: Не е необходимо. Ние пишем достатъчно ясно и всичко е мотивирано в доклада и е доказано, на всичкото отгоре.
По повод думите на господин Димитров за това как са изтекли давностните срокове. Значи, господин Димитров, трябва да правим разлика. Значи, ние в доклада, както виждате, пишем, че са изтекли сроковете за ангажиране на административно-наказателна отговорност за нарушенията, които са установени в областта на обществените поръчки, тъй като законодателят, законите, които се приемат тук в Народното събрание предвиждат, че когато са изтекли три години от датата на извършване на нарушението, тогава не е налице основание за образуване на административно-наказателно производство. Тук не е необходимо ние да сезираме съда. Ние до съд не сме стигнали, защото няма образувано такова производство. Но, ние ще уведомим прокуратурата, тъй като там има други срокове, които са различни от тези за административно-наказателна отговорност и те са доста по-дълги от три години. Така, че нека да правим паралел между тези неща.
Сега, колко пари са платени за АЕЦ „Белене“? По споразумението от 2006 година, понеже непрекъснато питате, към „Атомстройекспорт“ са платени 383 816 715 евро, с включен ДДС, към 31 декември 2011 година. Това е сумата.

Господин Петър Димитров: Но тя не е по-малка от 250 милиона.

Госпожа Теменужка Петкова: Защо правите паралел с кредита, господин Димитров?

Господин Петър Димитров: Ама те тези пари не се раждат по палмите, госпожо Петкова.

Госпожа Теменужка Петкова: Ами те не се раждат по палмите. Имаме и 300 милиона от бюджета, да не ги забравяме, защото когато говорим за парите и за палмите трябва да споменем и тези пари.

Господин Петър Димитров: И колко стават?

Госпожа Теменужка Петкова: А трябва да споменем и това, че „НЕК“ е държавно дружество, нали така? Това са активи на държавата, недейте, това не са някакви частни средства.

Господин Румен Овчаров: Господин Червенкондев, само да прочета нещо тук на госпожа Петкова.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, моля Ви се.

Господин Румен Овчаров: От гореизложеното е видно, че кредиторите, респективно изпълнителите по кредитното споразумение са повече от един. Тоест, те не са подизпълнители. Това, което се опитвам да ви обясня вече два часа.

Господин Марио Тагарински: Какво значение има?

Господин Румен Овчаров: Има, има, защото е констатирано, че не са обявили подизпълнителите си.

Председател Диан Червенкондев: Просто няма декларация, бе господин Овчаров.

Госпожа Теменужка Петкова: Не с Вас сме на едно мнение, господин Овчаров.

Председател Диан Червенкондев: Уважаеми колеги, аз предлагам, 16:00 става, да приключим днешното заседание. На следващо заседание, в следващия вторник от 14:00 часа продължаваме с финансовите параметри и тогава ще отговорим какви са разходите за тези 250 милиона евро, които Националната електрическа компания досега е заплатила за този кредит, кредитът, който би следвало да бъде за АЕЦ „Белене“.

Господин Рамадан Аталай: Ще бъдат ли осигурени хората, които са се занимавали с този казус?

Господин Иван Иванов: Под стража ли да бъдат доведени?

Председател Диан Червенкондев: В монета, поканвам чрез националните медии, господин Папазян, господин Велков, госпожа Тошева си е тук. Съответно ще бъде поканен и господин Миков. Надявам се те да се отзоват на поканата. Ще бъдат поканени и писмено. Това е по правомощията на Народното събрание и Конституцията на България.
Благодаря ви. Закривам днешното заседание.

Заседанието беше закрито в 16:00 часа.