---

На 12 февруари 2013 година се проведе редовно заседание на Временната парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта АЕЦ „Белене” от 2002 година до края на месец март 2012 година.
Заседанието беше открито в 14.00 часа и ръководено от председателя на комисията господин Диан Червенкондев при следния


Дневен ред:


1.Разглеждане и обсъждане на Доклад № ДИ1СФ-004/15.01.2013г. на АДФИ за извършена финансова инспекция на Националната електрическа компания с предмет проверка на законосъобразност на сключването и изпълнението на договор за масово финансиране на проект АЕЦ „Белене“ с БНП „Париба С.А.“, клон София на стойност 250 милиона евро, в т.ч. спазване на режима за възлагане на обществените поръчки и отчитане на приходите и разходите във връзка с финансирането.

2.Разни.


Гости и докладчици на заседанието бяха:

Български енергиен холдинг:
-Михаил Андонов, изпълнителен директор

Национална електрическа компания:
-Крум Анастасов, изпълнителен директор

Асоциация за ядрено регулиране:
-Сергей Цончев

Агенция за държавна финансова инспекция":
-Теменужка Петкова, председател
-Росица Недялкова, директор на дирекция "Извънпланова дейност"

Министерство на икономиката, енергетиката и туризма:
-Борис Първанов, главен експерт в дирекция „Сигурност на енергоснабдяването“
-Антоанета Пенева, главен експерт в дирекция „Сигурност на енергоснабдяването“

-Галина Тошева, Георгиева, бивш член на управителния съвет на НЕК
-Георги Миков, бивш изпълнителен директор на НЕК


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Диан Червенкондев: Добър ден. Уважаеми колеги. Уважаеми дами и господа. Имаме необходимия кворум за откриване на редовното заседание на Временната парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта АЕЦ „Белене“ от 2002 година до края на месец март 2012 година, съгласно решението на Народното събрание.
Дневния ред, който предлагам да гласуваме за днешното заседание е продължаване на разглеждането и обсъждането на Доклад от 15 януари 2013 година на АДФИ за извършена финансова инспекция на Националната електрическа компания с предмет проверка на законосъобразност на сключването и изпълнението на договор за масово финансиране на проект АЕЦ „Белене“ с БНП „Париба“, клон София на стойност 250 милиона евро, в това число спазване на режима за възлагане на обществените поръчки и отчитане на приходите и разходите във връзка с финансирането. И точка втора – Разни, ако има такива.
Във връзка със спазването на процедурата и наличието на кворум предлагам да гласуваме. Господин Лаков, процедура.

Господин Венцислав Лаков: От името на партия „Атака“ искам да добавя още една точка в дневния ред и тя е, за пореден път да изслушаме двамата министри след 2009 година. Имам предвид Трайчо Трайков и Делян Добрев.
Какви са основанията за това искане? Това да бъде точка първа, може би на следващото заседание, или пък сега след Разните, това вие преценете. Основанията са, че имаме основателни предположения, модерна е вече тази фраза, че НЕК умишлено е била източвана чрез неизгодни договори и че продължава в момента да бъде източвана Националната електрическа компания. Затова трябва да получим и съответна актуална информация по въпроса.
Това искане е и във връзка с протестите, които последните дни вървят срещу сметките за тока, защото се оказва, че не само електроразпределителните дружества формират тази висока цена. Много голяма част, над 40 % от калкулацията в сметките са такси към НЕК. Така, че нека да свържем нещата и да отговорим на обществения интерес.
Моля Ви, поставете на гласуване искането на Атака да дойдат бившият министър Трайчо Трайко и сегашният Делян Добрев, за да отговорят как са се развивали нещата след 2009 година. Иначе нямам нищо против да продължим с изслушванията н АДФИ, но това ви казвам, това е само един от източниците на информация, трябва да има още източници на информация.
Благодаря Ви за вниманието.

Председател Диан Червенкондев: Напомням само на господин Лаков, че има доста източници на информация в кабинет 350.

Господин Венцислав Лаков: Н, не, живи, живи. Искаме живи източници на информация.

Председател Диан Червенкондев: Господин Иванов искаше думата.

Господин Станислав Иванов: Обратно процедурно предложение. Уважаеми колеги, спазваме някаква хронология на събития по дати, които досега сме работили, разглеждаме доклад след доклад и така нататък. Нека продължим в този дух. Ако по-нататък се наложи, господин председателят предполагам, че сам ще поеме инициативата да ги покани.
Затова ви предлагам нека да продължим да разглеждаме нещата, да не действаме от тук нататък на хаос и да стреляме така малко безразборно. Да прескачаме важни събития, които са се случили, защото след това ще трябва да се връщаме, ще загубим нишката и така нататък.
Благодаря Ви, господин председател.

Председател Диан Червенкондев: Съгласен съм, господин Иванов. Само искам да кажа, че когато обсъждаме окончателния доклад за работата на комисията, преди да го приемем, ще имаме по-широко обсъждане на база цялата работа на комисията, всички гости. А в момента, чисто хронологически, ние разглеждаме какво се е случвало от 2006 година насам и не сме свършили и не сме останали, така да се каже, свободни в работата си на комисията да прескачаме хронологически, но ще поставя и това на гласуване.
Господин Петър Димитров искаше думата.

Господин Петър Димитров: Господин председател, още миналия път поставих въпроса, че е добре при обсъждането на този доклад на АДФИ да има представители на Банков надзор и на търговските банки, няма значение кого. Има ли поканени такива хора или няма? И отново не виждам представителите на НЕК, които трябва да присъстват при това изслушване.
Разбирате колко е абсурдно при обсъждането на тези въпроси първо, да няма нито един представител на професионалистите в съответната сфера, да не говорим, че примерно „суап“ на нашите телевизионни зрители явно ще им говори нещо много дълбоко съдържателно, беше хубаво да има специалисти от тази сфера. Специално в БНБ имаме направление Банков надзор. Те са с много висок ранг и са специалисти, с голяма квалификация, но не виждам и представители на Министерството на финансите, които могат да разглеждат финансовата страна на тези въпроси. Тъй като най-простото е, те биха могли да кажат какви са били лихвите през периода, когато е сключван този договор за кредит от БНП „Париба“. Нещо, което АДФИ няма как да ни отговори.
Та настоявам тези хора да присъстват. Не виждам отново нито Папазян, нито Велков, нито Галина Тошева. Не знам къде са, но очевидно без тях обсъждането няма да е пълноценно.

Председател Диан Червенкондев: Имаме справки за лихвите, които са били през този период от време. А що се отнася до господин Мардик Папазян и господин Велков, както и госпожа Тошева, всички бяха поканени още на предното заседание, с изпратени писмени покани. Господин Миков се отзова на поканата, която получи от временната комисия, за да разгледаме и да чуем неговото мнение по направените констатации.
Така, че всичко, което е било необходимо да бъде направено от страна на ръководството, мисля че сме го направили. Ние тук разглеждаме, основно в случая Закона за обществените поръчки. Мисля, че БНБ и Банков надзор в конкретния случая нямат отношение. Ще разгледаме и по-нататък ще има и добри обяснения що е то „лихвен суап“ и ние ще поразсъждаваме над темата дали е бил необходимо да се направи или не, какво е спечелила или загубила Националната електрическа компания.
Така, че много ми е странно, защо уважаваните бивши изпълнителни директори – господин Папазян и Велков, както и госпожа Тошева не са на днешното заседание. Не знам вече по какъв начин, явно е необходимо, налага се да има промяна в Правилника за организация и дейността на Народното събрание, да има възможност и за принудително канене на нашите гости. Това е анкетна комисия, господи Овчаров, така че абсолютно е необходимо, за да може обществото и работата на Народното събрание да не се затруднява.
Подлагам на гласуване. Процедура ли имате, господин Овчаров? Кажете.

Господин Румен Овчаров: Първо искам да Ви информирам, че от името на група народни представители внасям предложение в комисията, до Вас със следното съдържание:
Уважаеми господин председател, вече шест месеца "Комисията "Белене" се занимава единствено с петте поръчкови и тенденциозни доклада на АДФИ.
Съвсем целенасочено Вие не допускате в комисията да бъдат разгледани и обсъдени въпроси, които са решаващи за прекратяването на проекта "Белене" и които доведоха до огромни, над 3 милиарда лева загуби за България. Тези загуби вече се отразяват в сметките за електроенергия на българските граждани.
Не бяха обсъдени въпросите по проекта "АЕЦ "Белене". Първо – Защо в продължение на три години, от юли 2009 година до март 2012 година нито е подписан окончателен договор за строителството на АЕЦ „Белене”, нито са предприети мерки за прекратяване на действащите договорни споразумения с „Атомстройекспорт“? Защо през този период ръководството на НЕК подписва 9 нови Допълнения към Договорното споразумение и изплаща около 500 млн. лв. по проекта.
Второ – защо от проекта беше прогонен стратегическият инвеститор РВЕ? Защо, в условията на световна финансова криза, когато други правителства рефинансираха своите банки и компании …

Председател Диан Червенкондев: Каква е процедурата, господин Овчаров?

Господин Румен Овчаров: Ще Ви кажа, господин председател. Имам две минути.

Председател Диан Червенкондев: Вие правите политическо изявление.

Господин Румен Овчаров: Имам две минути да направя предложението си.
Българското правителство отказа гаранции на НЕК, с което обрече не само проекта „Белене” и ускори действието на кризата, но обрече на провал и НЕК. Сега НЕК е губеща компания с над милиард задължения, и с арбитража в Париж.
Защо правителството на ГЕРБ спря държавните гаранции по проекта и лиши НЕК от достъп не само до изгодно кредитиране чрез Европейската инвестиционна банка, а и изобщо от кредитиране?
Защо след излизането от проекта на РВЕ не е проведен нов конкурс за привличане на друг стратегически инвестито?
Защо без дебати и без никакво обяснение беше отхвърлено предложението за руско финансиране на проекта по схемата за финансиране на проекта „Южен поток”?
Защо след като беше нает специален консултант по проекта решението за спиране на проекта беше взето дни преди изготвянето на окончателния доклад от банката „Ейч Ес Би Си“?
Защо и как беше взето политическото решение за спиране на проекта? Защо и до днес няма решение на Съвета на директорите на НЕК и на БЕХ за спирането му?
Как ще се покрият направените досега и предстоящи, във връзка с арбитража разходи по проекта?
Кой ще компенсира НЕК? Или загубите ще бъдат покрити от населението на България чрез вдигане цената на електроенергията?
Има ли решение на Съвета на директорите на НЕК за прекратяване на проекта? Къде е то?
Във връзка с гореизложеното предлагаме. Първо на комисията да бъдат предоставени всички отговори на НЕК до РВЕ
Второ – всички паметни записки, протоколи и информации от проведени срещи и преговори на български официални лица и представители на руската и германската страна, в това число разговори на министър-председателя Бойко Борисов и министрите Симеон Дянков, Трайчо Трайков, Делян Добрев
Предложения от потенциални инвеститори за участие в проекта, информация за проведени преговори с тях, както и с потенциални финансиращи институции и организации.
Второ, да бъдат изслушани в комисията:
а) бившите министър-председатели Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, както и министър-председателят Бойко Борисов за вижданията, стратегията и действията на техните правителства за реализацията на проекта "Белене".
б) бившите министри на енергетиката, които не са членове на настоящата комисия – Милко Ковачев, Мирослав Севлиевски, Трайчо Трайков, както и настоящият Делян Добрев.
в) упълномощени представители на "Росатом" и "Атомстройекспорт", РВЕ, БНП „Париба“, "Фортум", "Алтран", "Квантум".
г) консултантите на проекта "Делойт", "Парсънс", "Нортън Роуз".
д) наетите от правителството на Бойко Борисов консултанти от „Ейч Ес Би Си“ да представят пред комисията резултатите от проучванията си, представени в Междинния доклад на консултанта от 2011 година.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, господин Овчаров. Входирайте го при нашите експерти и в деловодството на комисията, ще го разгледаме и на следващи заседания, съгласно нашия Вътрешен правилник за организация на работата на комисията, ще бъде подложено на гласуване Вашето предложение.

Господин Петър Димитров: Господин председател, бъркате нещо.

Председател Диан Червенкондев: Не, не бъркам.

Господин Петър Димитров: Искане, подписано от една трета от народните представители не се приема чрез гласуване. Извинявайте много.

Председател Диан Червенкондев: Не съм видял такова нещо.

Господин Петър Димитров: Бъдете сигурен. Прочетете Правилника на Народното събрание.

Председател Диан Червенкондев: Не съм видял такова нещо. Благодаря ви.

Разговори между народните представители в залата при изключени микрофони.

Председател Диан Червенкондев: Уважаеми колеги моля ви. Господин Иванов, процедура.

Господин Иван Иванов: Господин председателю, нормалната процедура е след като е направено едно процедурно предложение, материалът, който прочете господин Овчаров да бъде заведен в комисията. И след като се запознаят с него, а не само устно прочетено на народните представители да вземат отношение на следващото редовно заседание на комисията. Няма процедура, която императивно налага всяко предложение да влезе в дневния ред.
И второ, правя предложение, след като миналия път Комисията изслуша всичките доводи, основания при подписването на договора, нарушения свързани с подписването на договора, с проведената процедура по търг за избор на изпълнител на обществената поръчка за мостов кредит по АЕЦ „Белене“ и това как всъщност този кредит се е оказал, че е кредит за осигуряване на общи финансови нужди на НЕК, нека да преминем към това, което го взехме като решение в края на нашето заседание, миналата седмица. А именно, да изслушаме какви са финансовите параметри свързани с обслужването на кредита, с такси, лихви и как кредитът е бил разходван от НЕК след като е било подписано кредитното споразумение.
Това е наше решение и ви приканвам да пристъпим към изпълнение и в съответствие с това госпожа Петкова да ни запознае със заключенията на Държавната финансова инспекция по тази част от разискванията, след което да пристъпим към разискване от страна на народните представители, които са в залата.
Благодаря.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, господин Иванов. Подлагам на гласуване дневния ред така както го прочетох преди малко.

Господин Венцислав Лаков: Прощавайте, господин председател трябва да се гласува. Аз направих предложение да се извикат двама министри, господин Овчаров направи предложение, то тези неща трябва да се гласуват.

Председател Диан Червенкондев: Предложението на господин Овчаров не е заведено в деловодството, така че уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Лаков за изслушване на министрите. Който е „за“, моля да гласува, за включване като точка в дневния ред. 3 „за“. „Против“? 5 „против“. „въздържали се“? 2 „въздържали се“. Предложението не се приема. Просто имаме друга работа, господин Димитров, сега продължаваме както е дневният ред.
Подлагам на гласуване предложения от мен дневен ред за продължаване обсъждането на доклада на АДВФ във връзка с мостовото финансиране на Националната електрическа компания, предоставен от БНП „Париба“, който е „за“, моля да гласува. 7 „за“. „Против“? Не виждам. „Въздържали се“? 3 „въздържали се“. Дневният ред се приема.
Наши гости са, госпожа Тошева дойде, за протокола, все пак господин Миков е тук, който е бил изпълнителен директор на Националната електрическа компания в част от периода, в който визира доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция, господин Крум Анастасов, който е изпълнителен директор на НЕК, в момента. Господин Михаил Андонов се обади, че е много болен и не може да присъства на днешното заседание.
На мен лично господин Велков или господин Папазян не са ми се обаждали, ако на господин Димитров или Овчаров им са се обадили, защото по едно време така кореспондирахме. Нямаме такава информация. Госпожа Петкова, това е Агенция за държавна финансова инспекция, нейния директор. Росица Недялкова, директор на дирекция „Извънпланово инспекционна дейност“. Това са нашите гости.
Колеги, нека да продължим нашата работа така както предложихме и да разгледаме …

Господин Румен Овчаров: Процедурен въпрос.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: Госпожо Петкова, имате ли окончателен вариант на Вашия доклад или той продължава да бъде междинен и ще разглеждаме отново така предварителни документи?

Председател Диан Червенкондев: Нали го обсъждахме този въпрос, господин Овчаров? Госпожо Петкова, кажете на комисията има ли получени вече възражения от страна на длъжностните лица, които са визирани и дали ги обработвате?
Даваме им цялата трибуна всички медии, в случая националния ефир да могат да си кажат своите мотиви и да защитят своите действия, те не идват.

Господин Румен Овчаров: Ами, за да ги защитят, първо трябва първо да научат какво трябва да защитават, господин Червенкондев.

Разговори между народните представители и гостите в залата при изключени микрофони.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, много Ви моля, нека да продължим нашата работа. Госпожо Петкова, моля Ви за Вашите отговори и да продължим направо работата по доклада.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря, господин председател. Аз може би за пореден път, но ще обясня на господин Овчаров и на всички членове на комисията, че всъщност докладът е един, господин Овчаров, няма предварителен или окончателен доклад. Докладът е този, с който разполага комисията.
Що се отнася до процедурата, свързана със запознаване на лицата, чиято дейност е била предмет на проверка, тя е стартирала и тя е на своя финал и тя няма нищо общо с доклада, с който вие разполагате. Докладът е този, който е пред вас, той не е предварителен, не е окончателен, той е доклад. Документът, който ще бъде предоставен в последствие, след като постъпят възражения, ако постъпят такива от всички лица, които ние сме уведомили, ще бъде изготвено заключение, което заключение ще бъде предоставено отново на комисията, ведно с всичките становища на тези лица.
Само искам да уведомя комисията, че до настоящия момент са постъпили възражения, в това число и от господин Велков и от господин Папазян, даже господин Велков малко преди да тръгнем за тук депозира своето възражение, аз даже съм изненадана, че не е в залата, но това е негова воля.
Това, което мога да кажа до момента, че от възраженията, които пристигат в агенцията, те са много емоционално написани и са насочени, с едно отношение да атакуват, всъщност финансовия инспектор, неговите компетентности дали знае английски или не знае, дали сме прочели правилно документите или не сме, нещо което аз лично не смятам, че е най-достойната постъпка. Но за жалост няма нито един документ, който да се предоставя, който по някакъв начин да обори нашите констатации. Това го споменавам със съжаление.
Това е картината до момента, докладът е един и той е този, с който всички вие разполагате. Благодаря.

Господин Румен Овчаров: Тоест това, което сте разкрили не може да бъде коригирано по никакъв начин.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, много Ви моля. Госпожо Петкова, продължете. Нека да разгледаме в момента какви са били финансовите параметри и ние това, което установихме в предното заседание на комисията какви са били процедурните, според вас, нарушения, които сте констатирали в доклада. Нека да поразгледаме кога, как е сключен договорът за мостово финансиране, дали е за мостово финансиране, не е ли за мостово финансиране и да продължим работата по изразходването на средства, финансовите параметри, условия по кредита.

Господин Румен Овчаров: Не сме изчистили процедурата, имаме въпроси.

Председател Диан Червенкондев: Имате ли въпроси?

Господин Марио Тагарински: Дневен ред сме приели.

Председател Диан Червенкондев: Вижте, господин Овчаров, Вие предния път доста въпроси зададохте.

Господин Румен Овчаров: Задал съм само два въпроса.

Председател Диан Червенкондев: Не два, напротив, над седем, осем въпроса зададохте.

Господин Румен Овчаров: Не е вярно, аз тук съм си записал.

Господин Иван Иванов: Нека да чуем госпожа Петкова, след това ще има и въпроси. И аз имам въпроси.

Господин Румен Овчаров: Госпожа Петкова ще говори, а пък ние няма да имаме право да задаваме въпроси, то вече става …

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, говорите Вие, само Вие.

Господин Румен Овчаров: Добре, нека да си зададем въпросите. Ние имаме по предната част въпроси.

Председател Диан Червенкондев: Не, нека госпожа Петкова да се изкаже първо. По коя част имате въпроси? По процедурната? Колко въпроса?

Господин Румен Овчаров: Осем. Е „а“, какво значи „а“? Б. Тоест, госпожа Петкова е написала нещо, нито бившите директори могат да го оспорят, нито ние можем даже да попитаме. Сега, извинявайте, ако така ще правим комисията, няма смисъл да я правим по този начин.

Председател Диан Червенкондев: Не можем да слушаме по осем въпроса, в случая едни и същи въпроси, само да губим време. Добре, заповядайте, господин Овчаров, но не повече от две минути.

Господин Румен Овчаров: Какво значи не повече от 2 минути?

Господин Иван Иванов: Господин председател, Вие дадохте думата на госпожа Петкова, нека да я изслушаме в крайна сметка госпожа Петкова и да вървим по дневния ред.

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте, госпожо Петкова, господин Овчаров се отказа.

Господин Марио Тагарински: Първо се слуша, а след това се задават въпроси.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря, господин председател. Аз съвсем накратко ще се опитам да направя една ретроспекция на това какво всъщност обсъждахме на предишното заседание и докъде стигнахме в тези обсъждания.
Предмет на обсъжданията стана основно процедурата за избор на банка-изпълнител, която да осигури мостовото финансиране за проекта АЕЦ „Белене“ в първата година на неговото изграждане. Най-общо казано, нарушенията, които ние констатирахме по отношение на избора на банка са редица, в това число те са процедурни нарушения свързани с методиката, свързани с документацията за участие, но най-сериозните нарушения в областта на обществените поръчки по отношение избора на банка, могат да бъдат определени като две най-сериозни нарушения и те са свързани с двете възможности, които комисията, която е била определена да разгледа и оцени, първо да направи предварителния подбор и да допусне, съответно банките, които са подали заявления за участие и след това комисията, която да разгледа и оцени офертите на първоначалните оферти на кандидатите. Били са на лице две условия, в комисията е имала пълното основание да отстрани банка „Париба“, която всъщност е и единственият участник в тази процедура.
Първия случай е бил още на етап подаване на заявление, когато на практика ние сме констатирали, че банката не е представила един от задължителните документи, доказващи икономическите и финансови възможности на банката, а то е именно да предостави референции за това, че е имала водеща роля в структурирането на подобни кредити, че са отпускани такива кредити в период, последните 5 години. Такава референция установихме, че не е представена, представен е един списък на последните транзакции, които банката е извършила. Това нещо е било сериозно нарушени и е било основание банката да бъде отстранена.
Втория случай е когато комисията е разглеждала офертите на кандидата. В офертата на банка „Париба“ са на лице условия, които се различават съществено от първоначално обявените от възложителя условия и това всъщност е било основание да бъде отстранена и на този етап. Всички тези неща не са се случили. Комисията е докладвала на Съвета на изпълнителните директори на НЕК. Те от своя страна са взели решение на Съвета на директорите, определен е за изпълнител, в крайна сметка банка „Париба“.
В последствие какво се установи? Че в много важен момент, на който трябва да акцентирам, и може би на който миналия път не можахме да отделим достатъчно внимание е проектът на договор, който се съдържа към офертата на банка „Париба“, той е много важен документ, тъй като той на практика определя какви ще бъдат ангажиментите на съответния изпълнител. Та, анализирайки този проект на договор, всъщност става ясно, че целта на кредита и банка „Париба“ е била напълно наясно с това. Целта на кредита е да се осигури пълния размер на заема от 250 милиона евро за мостово финансиране на проекта АЕЦ „Белене“ през първата година на неговото осъществяване, на неговото изпълнение.
Така, другият много важен момент, който трябва да изясним сега, за да няма спекулации в последствие е това, че банката, в този проект на договор е поела ангажимент да отпусне кредита в размер на 250 милиона евро. Това е записано в проектодоговора, който е част от офертата на банката и този проектодоговор е подписан от представителите на банка „Париба“.
Всичките тези неща, това са основните моменти от проектодоговора, в последствие коренно се променят в подписаното кредитно споразумение. Променя се целта на кредита, който от мостово финансиране за проекта АЕЦ „Белене“ се превръща в кредит за текущи разходи на групата на НЕК. И наред с това се изменят редица други условия, вече започваме да говорим за възможност за поемане на този кредит и възможност за неговото синдириране, в последствие, което са едни много съществени изменения на условията, при които е обявена обществената поръчка и много съществен порок в тази обществена поръчка.
Ако ние успеем да изясним, защо всъщност се е получило така и кое наложи тази трансформация от проектодоговора, от обявлението на обществената поръчка така както тя е зададена, кое наложи тя да бъде променена от кредит за осигуряване на финансирането на АЕЦ „Белене“ за текущи разходи ще бъде много добре. Тук е и госпожа Тошев, тя като шеф на Съвета на директорите, може би ще може да даде някакво обяснение и яснота по този въпрос, но е факт, че е променена целта на кредита. И от тук нататък всъщност идват всичките беди по отношение на този кредит от банка „Париба“.
Това е един много важен и основен момент, който е добре да бъде дискутиран с представителите от НЕК.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, госпожо Петкова. Госпожо Тошева, това е един изключително важен въпрос в днешното заседание и от предното заседание във връзка с кредита, отпуснат от БРП „Париба“ и синдиката от банки относно целта на тези средства.
Съгласно това, което четем от доклада на АДФИ, това се оказва и е направена процедурата за мостово финансиране, целево единствено и само за проекта „Белене“. След това, така е докладвано и пред Съвета на директорите, принципала ДКЕВР и след това се подписва договор, буквално казано, общи нужди на групата, свързани с текущи нужди на Националната електрическа компания и свързаните с нея компании.
Бихте ли ни разяснили защо се доведе до тази промяна и Вие знаете ли защо е променена целта на кредита? Това минало ли е с решение на Съвета на директорите във ваши работни срещи с принципала – Министерство на енергетиката или не? И въобще, какво е Вашето мнение по този кредит въобще и по доклада на АДФИ?

Господин Петър Димитров: Може ли и аз да задам един въпрос?

Председател Диан Червенкондев: Към госпожа Тошева? Нека да си приключа въпроса?

Господин Петър Димитров: Аз така разбирам, че само управляващите могат да питат.

Председател Диан Червенкондев: Има си ред, господин Димитров.

Господин Петър Димитров: Имаме въпрос по тази тема. Нали така?

Председател Диан Червенкондев: Нека да отговори и след това ще Ви дам думата.

Господин Петър Димитров: Аз така разбирам. Ако само вие ще задавате въпроси, можем да напуснем, нямате проблеми. Ако ви е по-леко така?

Председател Диан Червенкондев: Ако вие искате да чуете отговорите, когато вие задавате въпросите никой не ви е прекъсвал предните заседания.
Заповядайте, госпожо Тошева.

Госпожа Галина Тошева: Благодаря, господин Червенкондев. Искам да благодаря за предоставената ми възможност да присъствам на днешното заседание, както и за възможността да се запозная с доклада. Трябва да отбележа, че на мен докладът от страна на АДФИ ми беше предоставен едва в петък, така че нормално имам две седмици срок за становище.
По отношение на кредита доколкото се запознах със самия доклад, така както е докладван на Съвет на директорите, в тази част докладът на АДФИ не намира някакви нарушения ,доколкото поне аз видях в доклада.

Председател Диан Червенкондев: Но в последствие във вашата текуща дейност, в работата Ви в Националната електрическа компания като Съвет на директорите, заедно с изпълнителното ръководство, имало ли е някакъв текущ доклад за разходваните средства и въобще за подписването на договора, че той е с променен характер?

Госпожа Галина Тошева: Доколкото си спомням не. Доколкото си спомням така както е докладван на Съвет на директорите, така е взето и решението.

Председател Диан Червенкондев: Тоест, за мостово финансиране за финансирането на АЕЦ „Белене“?

Госпожа Галина Тошева: Да, както е обявена процедурата. Аз не мисля, че там има някакви проблеми.

Председател Диан Червенкондев: И в Съвета на директорите не е коментирана промяна на целта на кредита?

Госпожа Галина Тошева: Не си спомням да е коментирано такова нещо.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, госпожо Тошева. Господин Димитров искаше думата за въпроси. Заповядайте.

Госпожа Галина Тошева: Разбира се. Госпожо Петкова, в периода на договаряне на кредита какви са били лихвите по правителствения краткосрочен дълг през този период? Тоест, ако се сключи такъв дълг, за да направим аналогия, значи там какви са били процентите и тук какви са били процентите, за да видим добре ли е или е лошо?
И искам да задам въпрос и към действащия директор на НЕК, тъй като първо разбирам, че кредитът очевидно не е бил за „Белене“, а харчен за нещо друго. И, че той е бил мостов и парите е трябвало да се харчат само за „Белене“ и за нищо друго. И аз Ви задавам въпроса, 21 май 2012 година, защо не го върнахте на „Париба“? Той ви е в тежест. Значи, от това което пише госпожа Петкова, този кредит е в тежест и връщате го, и се отървавате от този кредит.
Значи, дори и към момента нещата звучат така. Ако изключим онези петдесетина милиона, които са дадени за обслужване на кредита, значи в момента спокойно ще върнете онези 195 милиона и ще се облекчите, ще ви стане по-лесно. Задавам го въпроса точно за това, дали е корпоративен или не е корпоративен? Тъй като ако това е проектно финансиране, парите трябва да се харчат само за „Белене“. Нали – няма „Белене“ не могат да се харчат. И сега, онези милиони, които сте дали и които не били дадени от тези пари, вие от кои пари ще ги покриете? Кой ще ви ги покрие? И ако го нямаше този кредит, в по-добро състояние ли щеше да е НЕК или щеше да е в по-лошо състояние? Тъй като тук стигаме до абсурдната ситуация да твърдим, че без кредита, на НЕЩ щяло да му бъде по-леко и финансовото му състояние сега щяло да бъде по-добро. Та искам да чуя вашето становище.

Председател Диан Червенкондев: Колеги, в момента, както се разбрахме и на миналото заседание, вървим текущо по доклада. Ние не сме стигнали до финансовите параметри, господин Димитров. Така ли е? Да сме обсъждали тази тема? Ако бъркам, кажете. Защото нито сме говорили за лихви, нито за финансово състояние на Националната електрическа компания. Така ли е? В момента не го приемайте лично?

Господин Петър Димитров: Кое обсъждаме в момента, господин председател?

Председател Диан Червенкондев: Обсъждахме досега процедурата, начинът по който тя е направена, целта на кредита и подписването на договора.

Господин Петър Димитров: Ами гледайте какво обсъждаме, НЕК има нужда от пари и се появява някой, който му е готов да му ги даде. Не просто да му ги даде.

Председател Диан Червенкондев: Ами да ги подари?

Господин Петър Димитров: Трябва да е с плюс 3 %, най-малкото според средносрочните кредити на държавата – плюс три. Тя му го дава с плюс 0,42 % - десет пъти по-евтин кредит. И му ги дава без гаранции. И тук се обяснява как НЕК възмутен трябвало да ги изгони и да каже, не аз търся пари, аз ви правя услуга. И понеже правя услуга на вас, ако искате, ще ви взема парите, но ако не искате – няма да ви взема парите.
Просто, говорим си като малките деца, като един дом със специални изисквания.

Председател Диан Червенкондев: Господин Димитров, чухме ви.

Господин Иван Иванов: Господин Димитров, Вие ни мислите нас за малки деца, да вярваме на това, което говорите.

Председател Диан Червенкондев: И всички, които ни слушат.

Господин Иван Иванов: Нека господин Анастасов отговори тогава когато започнем да разглеждаме как са разходвани тези 250 милиона. Нали вървим постепенно, разходването на 250 милиона са накрая на доклада на Държавната финансова инспекция. Тогава и аз имам въпроси, не само господин Димитров.

Господин Петър Димитров: Господин Иванов, ако смятате, че буква по буква и ред по ред обсъждаме, кажете го. Аз мисля, че обсъждаме доклада на АДФИ по този въпрос.

Председател Диан Червенкондев: Ако искате, можем да започнем да обсъждаме в неговата цялост, а не в случай както говорите.

Господин Петър Димитров: Нямам възражения, но искам народните представители да имаме думата да изразяваме становища, а не да ни пускате от време на време да зададем въпрос.

Председател Диан Червенкондев: Така. Господин Димитров, прочетете стенограмите, освен Вие, господин Овчаров, господин Аталай винаги сте имали думата в тази комисия.

Господин Мартин Димитров: Аз също имам въпрос, господин Червенкондев.

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте, господин Димитров.

Господин Мартин Димитров: Започвате да толерирате господин Овчаров и господин Петър Димитров те постоянно взимат думата. И който депутат е дошъл, всеки депутат, който е тук може да вземе думата. По въпросите, които госпожа Теменужка Петкова досега разглежда, има конкретно питане към нея.
Промяната от мостово финансиране към кредит за текущи нужди се взима от кои лица и на какво основание? Тоест, кой е взел това решение и на какво основание? Информиран ли е бил министърът например? Информиран ли е бил Съветът на директорите? Тоест, какво е основанието да се вземе това решение? Трябва да има основание и кой го е взел?
Аз държа, господин Червенкондев, държа да бъде отговорено на този въпрос.

Председател Диан Червенкондев: Разбира се. Госпожо Петкова, отговорете на колегата и освен това кажете, какъв е законът, как е трябвало да бъде? Благодаря.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря, господин председател. Аз може би първо, ако позволите, да отговоря на въпроса на господин Димитров по отношение на проучването във връзка с лихвите? Само да кажа, че това е един много добър въпрос, но трябваше да бъде зададен малко по-назад във времето и на други лица. Че ние сме контролен орган, който всъщност следи спазен ли е законът.
Законът за обществените поръчки, дали ни харесва или не, той е закон и ние сме длъжни да го спазваме. Той е закон, който се отнася за всички, които имат качеството на възложител и които разходват публични финанси.

Господин Петър Димитров: Госпожо Петкова, Вие пишете, че договорът е лош, и че той е влошил финансовото състояние на НЕК.

Председател Диан Червенкондев: Господин Димитров, моля ви.

Господин Петър Димитров: И аз Ви питам добър ли е или е лош по отношение на лихвите, които действат в момента на пазара?

Председател Диан Червенкондев: Господин Димитров.

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Димитров, никъде в доклада няма да видите думата „лош“. Направен е анализ на този кредит. Значи, аз съм съгласна с това, че на НЕК е бил нужен кредит тогава, поне такава е мотивировката и пред принципала, и пред Държавната комисия, но въпросът е не на всяка цена. Нали разбирате? Когато харчим публичните финанси …

Господин Петър Димитров: Кажете за цената. Цената добра ли е или е лоша?

Госпожа Теменужка Петкова: Цената е в доклада. Ще стигнем и до там. Оставете цената. Дайте да видим ефекта. Нека да видим как е проведена процедурата, за да сме наясно дали е правилна цената и дали това е цената.

Председател Диан Червенкондев: Дайте шанс на госпожа Петкова, моля ви. Ама какво слушате, господин Димитров?

Господин Мартин Димитров: И аз имам въпрос към Вас госпожо Петкова, моля Ви, не само към господин Овчаров и към господин Петър Димитров и другите сме хора, имаме въпроси и така. Имате вече пристрастия, забелязвам.

Госпожа Теменужка Петкова: Разбира се, извинявайте.

Господин Румен Овчаров: Ти не си член на комисията, бе Мартине. Ние имаме въпроси.

Господин Мартин Димитров: Има правилник на парламента, господин Овчаров, всеки депутат може да дойде тук и да задава въпроси.

Госпожа Диана Йорданова: Господин Овчаров, освен Вас никой друг просто няма възможност да вземе думата. Ако се проверят стенограмите ще видите как основно Вие говорите. И тупкате топката, за да не стигнем до съществото.

Председател Диан Червенкондев: Колеги, нека да спазваме правилника и да се изслушваме. Госпожо Петкова.

Господин Румен Овчаров: Очевидно говоря и като мълча, нали?

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, много Ви моля. Заповядайте, госпожо Петкова.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря. На въпроса на господин Мартин Димитров как всъщност е станала промяната на целевото предназначение на кредита, който от мостово финансиране за АЕЦ „Белене“ се превръща, най-общо казано в кредит за текущи разходи на НЕК. Това е един много интересен въпрос, на който и ние се опитахме, търсихме и се опитахме да намерим отговора, за съжаление не можахме да намерим отговора или по-точно намерихме го, но той се изразява в това, че изпълнителните директори на НЕК – господин Велков и господин Папазян еднолично, тъй като не са налице документи, от които да става ясно, че те са поставили този въпрос пред принципала или пред Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, да са искали някакво преоформяне на кредит или някакви мотиви, които налагат промяната на целевото предназначение на кредита, абсолютно изненадващо и неясно на какво основание, без да е налице нито решение на Съвета на директорите, превишавайки своите права, изпълнителните директори на НЕК са променили целевото предназначение на кредита. А това, че кредитът е бил целеви, става ясно и от проекта на договора, който е подписан от банка „Париба“. Банката е знаела, че този кредит ще бъде за АЕЦ „Белене“. И не случайно в проекта на договора е записана такава клауза, която е била съгласувана и от двете страни, че този кредит ще се използва единствено и само за целите на проекта, на проекта „Белене“.
След това, неизвестно как тази цел се променя. Промяната е извършена от изпълнителните директори на НЕК по неизвестни за нас причини, които еднолично са преценили, по всяка вероятност, че е налице необходимост да бъде променена целта на този кредит. И от тук вече започват така да се каже, сериозните беди за НЕК.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова, аз имам въпрос към госпожа Тошева и към колегите примерно господин Овчаров е бил тогава принципал, изпълнява ролята на принципал. Така ли е трябвало да бъде? В смисъл, когато се сменя целта на кредита, не е ли било необходимо да се иска разрешението от Съвета на директорите и от уважаваните министри тогава?
Госпожо Тошева, според Вас процедурата спазена ли е или не? Вие, като тогава представляващ Съвета на директорите на НЕК.

Госпожа Галина Тошева: Аз не съм орган, който да прецени дали процедурата е спазена или не, а Агенцията за държавна финансова инспекция очевидно е този орган. Това, което е гласувано в Съвета на директорите, очевидно отговаря на изискванията и на закона. От там нататък аз не мога да коментирам кой какво е напавил.

Председател Диан Червенкондев: Ако е била необходима промяна на целта на кредита, е ли било необходимо да се иска отново разрешението на Съвета на директорите? Вие сте представител на съвета и правите Борд на директорите.

Госпожа Галина Тошева: Да, така е.

Председател Диан Червенкондев: Тоест, било е необходимо?

Госпожа Галина Тошева: Предполагам. Нямам представа. Не знам.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, да въпросът е и към Вас. Господин Имамов, заповядайте.

Господин Алиосман Имамов: Аз мисля, че това е господин председател, и въпрос на договора. Моят въпрос е, в договора предвидена ли е клауза, която позволява смяната на предназначението, целевото предназначение на кредита, договора, имам предвид? Трябвало ли е да се пита банката, при подобна операция?

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, заповядайте.

Господин Иван Иванов: Нека да отговори госпожа Петкова.

Председател Диан Червенкондев: Не, то няма такъв договор.

Господин Петър Димитров: Как няма такъв договор?

Господин Рамадан Аталай: Между банката и НЕК как няма договор?

Председател Диан Червенкондев: За мостово финансиране има ли, че да се сменя, господин Аталай?

Господин Рамадан Аталай: Господин председател, ако не слушате?

Председател Диан Червенкондев: Много добре слушах. Вие не слушахте.

Господин Рамадан Аталай: Госпожа Петкова много добре чу зададения въпрос. Дайте възможност госпожа Пекова да ни отговори на този въпрос, за да видим дали да вземем отношение.

Председател Диан Червенкондев: Да, госпожо Петкова. Молбата ми е господин Аталай да слуша внимателно имало ли е такъв договор. Заповядайте, госпожо Петкова.

Госпожа Теменужка Петкова: Значи, на първо място трябва да изясним това, какво предвижда законът в такива случаи. Законът за обществените поръчки, който регулира точно този род обществени отношения категорично не допуска и забранява, това изобщо е недопустимо в рамките на закона да се случи, да се промени предмета на договор, сключен след проведена обществена поръчка или някъде в хода на процедурата да се промени нейното предназначение. Това е абсолютно недопустимо от гледна точка на Закона за обществените поръчки. Кредитът е поискан, така е обявен за осигуряване на мостово финансиране на проекта АЕЦ „Белене“, поръчката е обявена по този начин. Всички, които са имали интерес и са искали да знае за какво е тя, са знаели, че тя е за мостово финансиране за проекта АЕЦ „Белене“.
Проектът на договора, с който се разполага е един, той е между две страни, между банката, която ще бъде потенциалният изпълнител и възложителя НЕК. И договорът е категоричен, че той е с предмет мостово финансиране на проекта АЕЦ „Белене“. Категоричен е и в още едно нещо, че тези пари ще бъдат разходвани единствено и само за този проект, каквато е и обществената поръчка и не може да бъде нищо друго.
В последствие, нещата се променят коренно, абсолютно в нарушение на закона, променяйки изцяло предмета на обществената поръчка и се сключва един договор за текущи разходи. Това е договор за кредит за текущи разходи. Това е.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова, благодаря ви. Господин Овчаров.

Господин Алиосман Имамов: Може ли да кажа една реплика на отговора?

Председател Диан Червенкондев: Да, може. Но неискате ли да чуете господин Овчаров, той ще отговори също?

Господин Алиосман Имамов: Аз бих задал въпроса си така, банката реагирала ли е на обстоятелството, че е променен целевия характер на договора? Тоест, от целеви, специално за АЕЦ „Белене“, както вие се изразявате, става кредит за текущи нужди. Банката реагирала ли е по отношение на тази промяна?

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова.

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Имамов, ако ме питате дали имаме такъв документ, от който да става ясно, че банка „Париба“ е поставила някакви във връзка с предназначението на кредита, не, с такъв документ ние не разполагаме. Разполагаме с документите от офертата на банката и това е, ето го, този проектодоговор, от който става ясно, че банката е знаела, че кандидатства за кредит, чиято цел е осигури мостовото финансиране на проекта АЕЦ „Белене“. Поради тази причина, в договора са залегнали и точно такива клаузи. Но няма документ, от който да става ясно, че банката е имала някакви претенции или някакво съгласие или несъгласие. Но тук въпросът не е как би реагирала банката. Тук въпросът е как реагира възложителят, който е едно търговско дружество със 100 % държавно участие в капитала. И въпросът е дали са спазени законите, тъй като нашата работа не е да следим дали са защитени интересите на банката и дали тя по някакъв начин би накърнила нейните приходи, разходи и така нататък. Нас ни интересува какво се случва с едно търговско дружество, което трябва да спазва закона. Това е. 100 % държавно.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, с интерес ще чуем Вашия отговор. Заповядайте.

Господин Румен Овчаров: Та да си кажа и аз мнението по този въпрос. Въпросът на господин Имамов е изключително важен и много съдържателен. Тогава, когато една банка отпуска целеви кредит за проектно финансиране, този кредит се контролира от банката, за да се изразходва само по предназначението си. В дадената ситуация не става дума за такъв кредит, а става дума за корпоративен кредит. Поради тази причина и банката не контролира изразходването на тези средства.
Защо и как е станала тази промяна, аз ви казвам моето мнение. Бил съм принципал тогава, ако някой ме е попитал дали съм съгласен с това, бих се съгласил, просто защото една корпорация се управлява като корпорация. Ти не можеш когато имаш нужди за нещо днес да държиш едни пари на друго място и да харчиш други заеми. В крайна сметка, въпросът, който и миналия път зададохме е следният – изхарчени ли са по проекта „Белене“ повече от 250 милиона евро или не са изхарчени? Ако са изхарчени, то очевидно тук не може да става дума за никакви нарушения и всичкото е претакане и търсене на нещо, за да си приказваме.
И тъй като съм взел думата, господин Червенкондев, искам да ви връча, от името на петима народни представители в дневния ред на комисията да бъдат …

Председател Диан Червенкондев: Да, разбира се, но да мине през деловодството.

Господин Румен Овчаров: То е минало през деловодството, заведено е, с номерче и искам Вие сега да определите на кои заседания кого и как ще изслушваме и кои въпроси ще разгледдаме.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, но това ще го определим след като се запознаем. Благодаря Ви, ще се запозная.
Господин Овчаров, вие не отговорихте на въпроса.

Господин Румен Овчаров: Вие се запознахте, аз вече ви запознах с него.

Председател Диан Червенкондев: Не, не съм се запознал. Господин Овчаров, Вие не отговорихте на въпроса спазена ли е процедурата. Аз съм далеч от мисълта, че нямаше да се съгласите за смяната на целта на кредита, но въпросът е дали са имали изпълнителните директори на Националната електрическа компания, 100 % държавно предприятия да направят тази промяна, без да питат Съвета на директорите и Вас, като принципал?

Господин Румен Овчаров: На това трудно мога да ви отговоря, но за мен такава промяна няма. Кредитът е корпоративен и той остава корпоративен. Той не е кредит за проектно финансиране с целево изразходване на средствата. Ако беше такъв, банката щеше да контролира изразходването на тези средства.

Господин Станислав Иванов: Извинявайте, господин председател, аз току що чух нещо много важно, което каза господин Овчаров, затова ще го помоля да го повтори ако е така или аз може би, не съм го разбрал. Той каза, че като принципал тогава е щял да бъде съгласен да наруши българското законодателство като смени процедурата, която е била за отпускане на кредита …

Господин Румен Овчаров: Не определяйте Вие кога е нарушен закона, съдът го определя това. Така, че не правете тези заключения.

Господин Станислав Иванов: Това чух от Вас, че Вие ще бъдете съгласен да се извърши нарушение на българското законодателство само и само да се изхарчат парите.

Господин Румен Овчаров: Не говорете глупости. Не съм казал такова нещо.

Господин Станислав Иванов: Казахте, че като принципал ще бъдете съгласен. Значи ще бъдете съгласен именно с това да се промени процедурата, което е нарушение на българското законодателство. Това го казахте. Това ли казахте?

Господин Румен Овчаров: Това е Вашата интерпретация. Не не съм казал това.

Господин Станислав Иванов: Лъжете, господин Овчаров.

Председател Диан Червенкондев: Господин Иванов, моля Ви. Господин Овчаров, благодаря Ви.

Господин Румен Овчаров: Господин Иванов, аз нямам намерение да влизам в дилетантски популистки истории.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова, имаше като реплика на господин Овчаров, заповядайте.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря. Аз ще взема повод от думите на господин Овчаров във връзка със смяната на предназначението на кредита. И ще кажа следното, ако обществената поръчка беше проведена по всички законови изисквания, беше проведена максимално прозрачно, в условията на реална лоялна конкуренция и ако комисията, която е определена, всъщност да направи класирането на офертата на съответния изпълнител и съответно да договори, в процеса на договаряне всички условия по бъдещия договор, то тогава, може би нямаше да си задаваме всички тези въпроси. Защото, отново Законът за обществените поръчки предвижда следното изискване. Когато имаме процедура на договаряне с обявление, комисията, която е определена да води преговорите и да класира кандидатите, тя трябва наистина да води преговори с тях. И в рамките на тези преговори да говори всяка една клауза от договора.
Законът предвижда възможност ако потенциалният изпълнител на обществената поръчка има някакви предложения или някакво несъгласие по отношение на проекта на договор, на условията, той може да представи своето предложение и да каже – ето в тази част аз не съм съгласен, не съм съгласен с тази част на договора, или предлагам тази клауза от проектодоговора да изглежда по следният начин. Всичко това нещо се документира в тези протоколи от водените преговори. И някъде в доклада, вие ще видите някакъв наш извод, че обществената поръчка е проведена формално и всичко това, което се е случило и сега това, което дискутираме, може би нямаше да е така ако комисията си беше свършила работите. И ако входа на преговорите бяха водени протоколи, от тези протоколи да става ясно кой какво е предложил в хода на договарянето, за да стигнем до това много нарушение, да не се питаме сега кой е извършил нарушението и кой какво би направил.
Така, че отново искам да повторя, че законодателството в областта на обществените поръчки е много сериозно нарушено, защото протоколите, с които ние разполагаме от водените преговори, става ясно, че преговори на практика не са водени, просто са взети условията от офертата на банка „Париба“ и са пренесени в протокола, който е наречен „Протокол от водени преговори“. Това е истината.

Председател Диан Червенкондев: Заповядвайте, господин Иванов.

Господин Иван Иванов: Благодаря. По същата тема. Добре, ще вземеш думата след мен. По същата тема ти казвам.

Господин Румен Овчаров: По темата на мен отговаря, ти ще си задаваш въпросите.

Господин Иван Иванов: Ама не може само ти да говориш, извинявай много.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, господин Иванов, моля ви.

Господин Иван Иванов: 80 % от времето на комисията се заема от изказванията на господин Овчаров.

Председател Диан Червенкондев: Господин Иванов.

Господин Румен Овчаров: Тя коментира мои думи, сега аз нямам яли право да кажа мнение?

Господин Иван Иванов: Разбира се. Казах ти само да допълня нещо и ще вземеш думата и по отношение на моето изказване и на нейното.
Господин Овчаров твърди, че всъщност това е корпоративен кредит и възложителят има право да си го използва както си пожелае. Ще посоча три факта, които показват, че това съвсем не е така.
Първият факт е решението на Съвета на директорите на НЕК от 5 април 2007 година, в което разрешава, именно да се подпише договор за мостово финансиране на проекта АЕЦ „Белене“. Не за текущи финансови нужди, а съвсем ясно за какво. Това е решение на Съвета на директорите на НЕК.
Втори факт, господин Овчаров е решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, което тя взима две седмици по-късно на 19 април 2007 година, с което разрешава на НЕК да сключи с БНП „Париба“ кредитно споразумение на стойност 250 милиона евро, със същата цел като мостово финансиране на проекта АЕЦ „Белене“, а не за текущи финансови нужди.
И третото е Вашето собствено решение, господин Овчаров, което Вие вземате седмица по-късно, на 25 април 2007 година, с протокол номер РД 21-201, министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, в качеството си на орган, упражняващ правата на собственост на държавата в капитала на НЕК е дал разрешение на НЕК да подпише договор за мостово финансиране на проекта АЕЦ „Белене“.
Ако сте искали, да сте подписали за общи финансови нужди. Вие подписвате разрешение за целево финансиране, кредит с цел мостово финансиране на проекта АЕЦ „Белене“. Моля Ви се, не подвеждайте тук депутатите, а и тези, които вероятно ни гледат и слушат.

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте, господин Овчаров за реплика.

Господин Румен Овчаров: Господин Иванов, аз знам какво съм подписал и затова казвам какво съм подписал. Подписал съм това, което са ми поискали. Само, че обяснявам на Вас и на зрителите, че има разлика между корпоративно финансиране и проектно финансиране. Даденият кредит не е проектно финансиране.

Господин Иван Иванов: Целеви.

Председател Диан Червенкондев: Какво е искано от банката?

Господин Румен Овчаров: Проектното финансиране се следи от банката и тя отпуска средствата.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, какво Ви е поискано?

Господин Румен Овчаров: Това е корпоративно финансиране. Поискано ми е корпоративно финансиране и аз съм го дал. Сега, извинявайте, този въпрос мисля, че го изяснихме.
Госпожо Петкова …

Господин Иван Иванов: Съвсем не сме го изяснили.

Господин Румен Овчаров: Госпожо Петкова, говорите неща, които са просто абсурдни. Как може така, уж банката и НЕК се договарят за нещо, всички без всякакви преговори, изведнъж подписват нещо съвсем друго? Тези БНП „Париба“ освен, че ги изкарахте терористи, които ще включат не знам си какви банки в кредиторите, сега ги изкарвате почти малоумници, които не знаят какво подписват. Те дали не са забелязали, че е променен, така да се каже, обектът на кредита? Как може такива неща сега? Хайде нека да са се държим малко по-сериозно.

Председател Диан Червенкондев: То по-странен е фактът, че принципалът и Съветът на директорите не са забелязали промяната на целта на кредита, да не говорим за банката.
Госпожо Петкова.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря, господин председател. Аз съм абсолютно съгласна с господин Овчаров, че тук говорим за един пълен абсурд, господин Овчаров. Става въпрос за това, че наистина, ето я документацията, има може би десет страници описание на проекта АЕЦ „Белене“. От тук става ясно, че за никакъв корпоративен кредит не можем да говорим. Става въпрос за кредит с целево предназначение и той е за АЕЦ „Белене“. Написана е цялата история на АЕЦ „Белене“, господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: Изхарчени ли са 250 милиона от НЕК за АЕЦ „Белене“? Изхарчени ли са, кажете?

Госпожа Теменужка Петкова: Оставете колко са изхарчени.

Председател Диан Червенкондев: И повече са изхарчени.

Господин Румен Овчаров: И много повече са изхарчени.

Председател Диан Червенкондев: И много повече са изхарчени, господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: За какво приказваме тогава? Стига вече.

Председател Диан Червенкондев: За това, както и Вие започнахте в началото – цената на тока расте, именно заради тези милиард и половина вложени в Белене.

Господин Румен Овчаров: Да, но „Белене“ трябваше да работи, господин Червенкондев. Трябваше да работи. „Белене“ трябваше да работи.

Председател Диан Червенкондев: Да, точно така. И 1 милиард в Цанков камък и именно затова пропуснахте да кажете и всички които протестират трябва да знаят. Госпожо Петкова, заповядайте.

Госпожа Теменужка Петкова: След като се съдържат около 10 страници информация за проекта АЕЦ „Белене“ в документацията, господин Овчаров, наистина става въпрос за пълен абсурд, че кредитът изведнъж става за текущи разходи. И другото, което е по-притеснително и ние сме го отразили в нашия доклад е това, че дори след като е сключено така нареченото кредитно споразумение, което коренно се различава от проектодоговора, в него условията са коренно различни, целта е съвсем различна, което е основната причина, в последствие, започва, изпълнителните директори на НЕК да изпращат една информация до Агенцията по обществени поръчки, тъй като такова е искането на закона, трябва да се изпрати информация за сключения договор, там продължава да се твърди, че е проведена обществена поръчка и е сключен договор за мостово финансиране на проекта АЕЦ „Белене“. Нали разбирате абсурда? Това е абсурдът. Защо тези хора не казаха на Агенцията за обществени поръчки, в последствие не уведомиха и ДКЕВР, когато искаха промяна по повод подписването на първото допълнително споразумение, отново продължават да твърдят, че става въпрос за кредита за „Белене“.

Господин Румен Овчаров: Ако бяхте изчакали обясненията им, може би щяхте да знаете отговора. Но вие не ги чакате, вие знаете всичко предварително.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров.

Госпожа Теменужка Петкова: Не, обясненията са при мен, аз мога и да ви ги предоставя, ако държите, но от тях няма да разберете нищо, освен това колко некомпетентни са АДфИ, нещо, с което аз категорично се съм съгласна, но това е друга тема на разговори.
Та това е абсурдът, господин Овчаров, наистина.

Председател Диан Червенкондев: Колеги, да продължим. Заповядайте, господин Димитров.

Господин Мартин Димитров: Колеги един въпрос. От думите на госпожа Петкова става ясно, че самата информация, която е пратена от страна на НЕК от ръководителите на НЕК до Агенцията за обществените поръчки се говори за мостово финансиране. Тоест, излиза, аз започвам да разбирам, че при това положение ръководството на НЕК към този етап самоволно са променили целта на кредита и ако не е имало съгласието на Съвета на директорите и на принципала, от думите на господин Овчаров той не каза дали е бил питан или не. Той не каза дали бил питан, но без съгласието на принципала, в случая господин Овчаров и без съгласието на Съвета на директорите, уважаеми колеги, вие всички сте сериозни хора тук, без изключение, това за мен е нарушение на българското законодателство. Не може по такъв начин да се постъпва. Пращаш на една институция, че е мостово финансиране, а пък ти го харчиш като корпоративен кредит. И проектодоговорът ти е за мостово финансиране.

Господин Петър Димитров: Господин Председател, аз не случайно Ви призовах да поканите човек от банковия надзор, тъй като непрекъснато опираме до този въпрос дали мостовото финансиране е вид корпоративно кредитиране?

Председател Диан Червенкондев: Определено не е потребителски кредит, господин Димитров.

Господин Петър Димитров: Дайте да не откриваме Америка. Дайте да поканим хората, които се занимават с това, тъй като то категорично не е проектно финансиране. Ако беше проектно финансиране сега НЕК нямаше да го връща като корпоративен кредит, а щеше да каже – скъпи БРП „Париба“, вие сте го дали целево, проектно, да сте си го контролирали, като не сте контролирали, аз ще ви върна само това, което е отишло за АЕЦ „Белене“. Така е.

Председател Диан Червенкондев: Чухме Вашето твърдение.

Господин Петър Димитров: Не, не е твърдение. Аз искам да поканите специалист, който да каже, е ли корпоративно кредитиране мостовото или не е. Толкова, просто и ясно.

Председател Диан Червенкондев: Господин Димитров, затова щяха да се поискат само размер на средствата в принципала и Съвета на директора, че на НЕК му трябват едни 250 милиона и до там. И за каквото си искат. И пак щеше да се корпоративен кредит.
Господин Тагарински искаше думата.

Господин Марио Тагарински: Господин Димитров, Вие сте уважаван икономист и такова твърдение от Ваша страна и освен това сте били и министър и дълги години сте в парламента.
Тук говорим само за едно нещо – разходване на обществени средства, бюджетни средства. Какъв банков надзор, какви пет лева?

Гласове от залата: Какви бюджетни средства?

Господин Петър Димитров: Господин Тагарински, Вие също сте били министър, не се излагайте.

Господин Марио Тагарински: Плащаме ги и още имаме да плащаме. Има само един начин. Не, хайде моля ви се, не ме карайте да викам.

Господин Петър Димитров: Бюджетът на България са обществени средства, а не от БНП.

Господин Марио Тагарински: Вие си правите някаква предизборна кампания, цялата ви партия. Аз съм дошъл тук да участвам в парламентарна комисия, а не на митинг на БСП. Така, че пак се обръщам към вас, към здравия ви разум.
Има законодателство в България както във всяка друга европейска държава и ние затова сме го приели това законодателство за обществените поръчки, а не държавните поръчки, както вие практикувахте и продължавате да го практикувате. Така, че тези средства се разходват само по един начин – по Закона за обществените поръчки. Нарушен ли е законът и нашият въпрос е само един – нарушен ли е Законът за обществените поръчки? Нарушен ли е предметът на този конкретен договор? Няма значение дали става въпрос за банка, или за инвеститор или за изпълнител, за каквото ще да става дума.

Господин Петър Димитров: Господин Тагарински, прочете договора, той е за корпоративен кредит.

Господин Марио Тагарински: Хайде моля Ви се, не ме прекъсвайте. И аз мога да викам не по-малко от вас. Хайде млъкнете малко. Хайде малко се засрамете. Най-малко се засрамете и нямате право да говорите както щяло да работи и какво не, защото вие сте виновни за всичко.

Председател Диан Червенкондев: Колеги, нека да спазваме добрия тон.

Господин Марио Тагарински: Вие сте били принципалите и е трябвало да контролирате по закон и по Конституция е така.

Господин Румен Овчаров: Може ли да ни се караш, господин Тагарински?

Господин Марио Тагарински: Ще ви се карам, защото вие се опитвате …

Господин Румен Овчаров: Не, няма да ни се карате.

Господин Марио Тагарински: И аз имам право на изказване, а вие ме прекъсвате. Вие се държите хулигански тук през цялото време и ние ви търпим. И се опитвате да манипулирате цялата комисия. Ние сме комисия, слушаме съответните институции и можем да задаваме въпроси в рамките на това, което е предмет на нашия днешен дневен ред. И това е този договор, конкретен и доколко е нарушен общественият и държавният интерес и законът. Това е.
Благодаря.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря, господин Тагарински.

Господин Марио Тагарински: И моля, господин председател, прекъсвайте, когато не е по темата.

Председател Диан Червенкондев: Ще упражня и правилника и правилата на комисията.

Господин Рамадан Аталай: Господин председател, ще ми дадете ли думата?

Председател Диан Червенкондев: Да, заповядайте, господин Аталай, Вие сте наред.

Господин Рамадан Аталай: Да се опитаме да успокоим малко атмосферата, защото явно, че когато започнат да говорят бивши министри температурата се повишава. Неяснотата още повече.
Аз искам да се върнем на онзи въпрос, който зададе господин Имамов, на който отговор не можахме да получим така категорично с да и не. Спорът е дали е нарушен Законът за обществените поръчки. Но тук според нас, в момента сме излезли извън Закона за обществените поръчки. Законът за обществените поръчки е обявен и въз основа на този закон е сключен договорът между двете институции – банката и Националната електрическа компания. До тук нямаме разминаване, нали така?
И сега, ние зададохме въпроса и аз ще се опитам да улесня по този начин въпроса. Имало ли е, има ли клауза в договорите кредитополучателят с какви документи да усвои съответния кредит или как се отчита Националната електрическа компания пред банка „Париба“ за усвоените средства? Ако този въпрос разрешим, ако този въпрос е изчистен, от там нататък ще бъдат излишни въпросите и да се включим да изясняваме терминологията за мостове и за хвърчила.
Благодаря ви.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, господин Аталай. Господин Иванов.

Господин Иван Иванов: Госпожо Петкова, понеже говорим дали е нарушен Законът за обществените поръчки, аз имам въпрос към Вас и той е свързан с чл. 45, ал. 2, т. 1 от Закона за обществените поръчки, който член в този вид договори, с международен търг изисква договорът да бъде изпратен на Европейската комисия, не само за нотифициране, но ако има от нейна страна забележки, тя да ги отправи към заемополучателя.
Ръководството на НЕК като заемополучател, в случая, спазило ли е Закона за обществените поръчки в тази си част, в чл. 45, ал. 2, т. 1? Защото от това зависи дали те са избегнали, в нарушение на закона контролните функции на Европейската комисия като имате предвид, че България вече е страна-член на Европейския съюз от 1 януари същата 2007 година?
Благодаря.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова, преди да отговорите, господин Лаков, също в тази връзка.

Господин Венцислав Лаков: И аз да допълня в тази връзка колегите. Уважаеми колеги, оставам с впечатлението, че ние в момента преливаме от пусто в празно и теоретизираме нещата какво е мостов кредит, дали той е корпоративен, нещо, което в крайна сметка не интересува аудиторията.
Въпросът ми към госпожа Петкова е, от една страна, от банка „Париба“ имало ли е постъпили възражения по изразходването на средствата от кредита? И вторият ми въпрос е, има ли незаконосъобразно изразходване на средства, от страна на НЕК, при получаване на кредита или 250 милиона евро са отишли в АЕЦ „Белен“ в проекта? Тоест, и от двете неща може би ще стане ясно и ви предлагам да не теоретизираме в мостовото споразумение дали е корпоративен кредит.

Председател Диан Червенкондев: Това са много важни неща, господин Лаков.

Господин Венцислав Лаков: Това са важни неща, но в крайна сметка те не променят, това са формули. Може би изгубихме три заседания дали договорът с „Атомстройекспорт“ е споразумение или е договор. В крайна сметка, нека да се движим напред. С тази скорост, няма да го бъде.
Благодаря.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря, господин Лаков. И аз искам да задам един доуточняващ въпрос на господин Аталай.

Господин Рамадан Аталй: Господин председател, госпожа Петкова ще забрави пак въпроса, който зададохме.

Председател Диан Червенкондев: Господин Аталай, много Ви моля, това е във връзка с Вашия въпрос, господин Аталай. Искам да отговорите на господин Аталай, явно и на господин Имамов, има ли договор, подписан с БРП „Париба“ за мостово финансиране за проекта АЕЦ „Белеен“. От там насетне да говорим за клаузите дали това е свързано с целево разходване, с промяна. Има ли такъв сключен договор между НЕК и БНП „Париба“?
Благодаря.

Господин Рамадан Аталай: Господин председател, ние точно това искахме – да Ви изкараме от това Ваше съждение, че непременно има някакъв договор, който е нарушен. Има обществена поръчка, обществената поръчка е обявена и е сключена с „Париба“ и приключваме от там нататък. Договорът е изпълнен и е подписан, според клаузите за обществените поръчки. От тук нататък ние задаваме въпроса не ни преиначавайте въпроса. От тук нататък нашият въпрос е точно и ясно – „Париба“ изисквала ли е разходване на средства по „Белене“ и фактурите от „Белене“ изисквала ли ги е „Париба“ през НЕК да отидат в „Париба“? Ако такива клаузи няма в този договор, ако това банката не е изисквала, господин Лаков, не три заседания, изобщо самата комисия започнахме да се въртим в един омагьосан кръг, за да се опитате да докажете, че сте прав. Но ние искаме пред обществото да разберете …

Председател Диан Червенкондев: Какво казвате, господин Аталай, че в момента …

Господин Рамадан Аталай: Обществото да разбере истината? Какво, искате думата ли?

Председател Диан Червенкондев: Да, искам думата. Ще ми я дадете ли?

Господин Рамадан Аталай: Да, елата на моето място, аз ще Ви дам думата.

Председател Диан Червенкондев: Не, няма. Трябва да свиквате, господин Аталай.

Господин Алиосман Имамов: Има ли банка, господин председател, която не се интересува как ще бъде харчен кредитът, който отпуска?

Председател Диан Червенкондев: Господин Имамов, зависи как е договорена и каква е целта.

Господин Рамадан Аталй: Не това искаме да разберем от госпожа Петкова. Ако трябва да млъкнете.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова, пак Ви моля, още по-подробно, специално за господин Аталай, обяснете каква е обществената поръчка на НЕК, конкретно, точно каквато е одобрена от Съвета на директорите, от ДКЕВР и от принципала. Каква е целта на кредита и какво е сключено. И има ли в обществената поръчка водно огледало или не? Това явно е проблемът.

Господин Рамадан Аталай: Господин председател, много сте смешен.

Господин Алиосман Имамов: Много, много примитивно е това.

Господин Рамадан Аталай: Ние точно това не искаме да ни обяснявате, защото на нас ни е ясно обаче на вас не ви е ясно.

Председател Диан Червенкондев: Сега на всички ще стане ясно. Госпожо Петкова, заповядайте.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря Ви, господин председател.

Господин Рамадан Аталай: Защо вземате всяко наше включване като хора, които не се интересуваме от истината? Че вие искате само да лъжете, а пък ние да мълчим? Няма да стане.

Председател Диан Червенкондев: Напротив, Вие лъжете, господин Аталай. Заповядайте.

Госпожа Теменужка Петкова: Да започнем първо с отговора на господин Аталай. Значи, да повторим въпроса, за да можем да се концентрираме, съответно в това, което искаме да разберем.
Вашият въпрос е има ли документи, които са предоставени на банка „Париба“, те са свързани с АЕЦ „Белене“, с проекта АЕЦ „Белене“, които всъщност са оставали в банката и тя е получавала информация за какво се харчат парите?

Господин Рамадан Аталай: Не, има ли клаузи в договорите, които да задължават кредитополучателя с какви документи да се отчете пред банката? В договора има ли такива клаузи?

Председател Диан Червенкондев: Господин Аталай. Заповядайте, госпожо Петкова.

Госпожа Теменужка Петкова: Значи, господин Аталай, ако имаше договор с предмет осигуряване на мостово финансиране на проекта АЕЦ „Белене“, безспорно такава клауза щеше да има. Но тъй като ние нямаме такъв договор за мостово финансиране на проекта АЕЦ „Белене“, имаме кредит, който е за текущи разходи, няма как банка „Париба“ да иска документи за АЕЦ „Белене“. Това е много сериозно нарушение на закона, господин Аталай. Това е, което мога да Ви кажа.

Господин Рамадан Аталай: Благодаря Ви много. Мисля, че и тези обикновени хора, които в момента ни слушат и те разбраха, че няма никакво закононарушение.

Председател Диан Червенкондев: Че взимат пари без договор.

Господин Рамадан Аталай: Ако не сте разбрали, обяснете им още веднъж на хората.

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Аталай, има тотално нарушение на законодателството в областта на обществените поръчки. Тотални.

Председател Диан Червенкондев: Господин Аталай, само Вие сте разбрали и то погрешно. Има толкова грубо нарушение и всички ….

Господин Станислав Иванов: Госпожо Петкова, не разбрахте ли, че Законът за обществените поръчки е тесен за тези господа и те работят по някакви техни закони при грубо нарушаване на законите на Република България. Това го установихме всички от самото начало.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова, продължете ако имате какво да отговорите.

Господин Иван Иванов: И аз имам въпрос, на който чакам отговор.

Господин Рамадан Аталай: Ако ще разглеждаме само този договор, господин председател, ние можем да си тръгнем. Нещата се изясниха на хората, защото господин Иванов сега ще вземе думата, пак четвърти ред, пета подточка и запетайка …

Председател Диан Червенкондев: Господин Аталай, явно и три пъти да ви обяснят, не можете да разберете, но както прецените.

Господин Иван Иванов: Довиждане, господин Аталай.

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте, госпожо Петкова.

Госпожа Теменужка Петкова: Аз се насявам наистина, че всички хора, не само професионалистите, които се занимават с тази материя, но и всички граждани на нашето общество могат да разберат и всъщност разбират за какво става въпрос. Става въпрос за нещо много елементарно. Обявена е една обществена поръчка така, както предвижда законът да бъде обявена, с определен предмет. В последствие, провежда се тази процедура. Тези, които участват знаят, че участват за нещо, което е свързано с осигуряването на финансиране на АЕЦ „Белене“, стига се вече до решение на Съвета на директорите, уведомява се принципалът, уведомява се ДКЕВР, че е избран е този изпълнител, който ще ни осигури парите за „Белене“, но в последствие, неизвестно поради какви причини, се сключва друг договор, който е за текущи разходи на НЕК. Ето това е простото нарушение и то е много просто и много сериозно, защото нарушава тотално принципите на Закона за обществените поръчки.
А по отношение на въпроса на господин Иванов, свързан с изпращането на информация до Европейската комисия. Да, това наистина е много съществен въпрос, господин Иванов, тъй като НЕК е имал такова задължение да уведоми Европейската комисия, това е един изискване, което е определено в закона, в случай, че стойността на обществената поръчка, прогнозната стойност на обществената поръчка достига определени прагове, то тогава за възложителя възниква задължението той да уведоми Европейската комисия. Това категорично не е направено от страна на НЕК. Ние сме извели нарушение, но тъй като са изтекли сроковете за ангажиране на административно наказателна отговорност, не е съставен акт. Но е грубо нарушение, което е свързано точно с публичността и с прозрачността на обществените поръчки.

Господин Венцислав Лаков: А моят въпрос?

Госпожа Теменужка Петкова: А Вашият въпрос беше?

Господин Венцислав Лаков: Два въпроса бяха – дали има възражения от страна на „Париба“ за изразходваните средства? И второ, вложени ли са от страна на НЕК 250 милиона евро в проекта, от така получени кредит? Това бяха въпросите.

Председател Диан Червенкондев: От този кредит.

Госпожа Теменужка Петкова: Няма възражения от страна на банка „Париба“, тъй като банка „Париба“ няма по какво да възразява. На нея и е предоставен в последствие един договор за кредит, който е за текущи разходи. Банката го е отпуснала, на практика за текущи разходи, въпреки че ние сме го обявили за нещо съвсем различно. Така, че банката няма проблем с този кредит. Банката няма. Проблемът е на НЕК. Моля?

Господин Петър Димитров: Точно банката има проблем.

Госпожа Теменужка Петкова: Банката има проблем сега в резултат на това, което се е случило, господин Димитров. Разбирате ли? Значи, ако този кредит наистина беше използван за инвестиция …

Господин Иван Иванов: Проблемът е за българските граждани.

Госпожа Теменужка Петкова: Да, ако той беше вложен наистина и беше използван за инвестиционни цели, за това, за което е поискан и този хубав анализ, който е направен в документацията, че всъщност този проект ще носи едни много сериозни приходи, ще има едни много добри печалби, от които ще се погасява този кредит, и ДКЕВР дава своето разрешение да бъде подписан такъв кредит, точно заради това. Защото има много добра финансова обосновка. Но това не се случва. И този кредит, на практика не отива за „Белене“, за добрата инвестиция, както е обозначен, а отива за нещо друго.

Господин Петър Димитров: Искам да Ви благодаря за думите, които току що казахте. Ако първият реактор в „Белене“ работеше от 1 януари тази година, щеше да има едни приходи, …

Председател Диан Червенкондев: Цената на тока щеше да е по-висока.

Господин Петър Димитров: … от които да се връща кредитът. Понеже го няма, сега някой друг трябва да върне парите и тук НЕК трябва да обясни откъде ще ги вземе.

Председател Диан Червенкондев: Ще стигнем до условията, господин Димитров.

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Димитров, ако парите бяха похарчени за това, което трябва, със сигурност щеше да бъде построен „Белене“.

Председател Диан Червенкондев: А не за други текущи разходи.

Господин Петър Димитров: Лихви, лихви, госпожо Петкова. За какво са похарчени, ще обсъждаме допълнително.

Госпожа Теменужка Петкова: Имало е достатъчно време ако някой е искал да го е направил „Белене“, да го е направил. Защото е имало и някакви възможности по отношение на финансите, кредити са взети, от бюджета са отпуснати 300 милиона, всичко това, наистина са някакви предпоставки, при желание да се построи „Белене“, но това така или иначе не се е случило. А сега трябва да се връща този кредит. Това е.
Господин Лаков, по отношение на това колко от парите всъщност са отишли за „Белене“? От тези 250 милиона евро, или половин милиард лева, всъщност за плащания по задължения към „Атомстройекспорт“ са платени 162 милиона лева, което е 32 % от стойността на кредита. Всичко останало е отишло за други текущи разходи, които нямат нищо общо с АЕЦ „Белене“. Просто са плащани задължения по други кредити, плащания към доставчици …

Господин Иван Иванов: За Цанков камък близо 40 милиона.

Госпожа Теменужка Петкова: За Цанков камък близо 41 милиона са платени. Това е всъщност усвояването на кредита.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров имаше въпрос. След това господин Имамов, господин Мартин Димитров.

Господин Румен Овчаров: Аз имах въпроси от миналия път, които не успях да дозадам и някои не успяхме да ги изчистим. Имам предвид констатациите на инспекцията, които касаят нарушения на Закона за обществените поръчки. Искам, госпожо Петкова, още веднъж да ми потвърдите, че първата ви е една от важните ви констатации, съгласно вашата е, че е нарушен чл. 56, ал. 1, т. 7 от Закона за обществените поръчки, която касае необходимостта от деклариране на подизпълнителите. Въпреки, че в този член се казва – подизпълнителите, които ще участват при изпълнението на поръчката и дела на тяхното участие, ако участникът предвижда подизпълнители.
Въпреки това, Вие твърдите, че това е грубо нарушение на закона. Нека да си кажа всичките въпроси наведнъж, защото след малко господин Червенкондев ще ме прекъсне.
Втората констатация за грубо нарушение на Закона за обществените поръчки е, че в документацията за участие, възложителят не е определил изискванията за изпълнение на поръчката. Макар, че само 10 сантиметра по-нагоре, финансовата инспекция е установила, че процедурата еди как си, има техническо задание и описание на предмета на поръчката, който има съдържание, предназначение, размер и така нататък и така нататък.
Вие твърдите, че тази техническа спецификация трябва да бъде направена, съгласно § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки. Може ли да ми покажете една дума от тази т. 30, която има отношение към финансови услуги въобще.
И продължавам нататък.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, Вие ги задавахте тези въпроси. Тези въпроси бяхте ги задали. Да ви отворя ли стенограмата?

Господин Марио Тагарински: Колко пъти задавате едни и същи въпроси?

Господин Иван Иванов: Нека отговори на трите, след това пак ще ти отговори.

Господин Румен Овчаров: Така.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, няма на всяко заседание едни и същи въпроси да задавате, извинявайте.

Господин Румен Овчаров: Ама все пак искам да чуя отговора. Става дума за констатации от доклада. И то констатации, които са сериозни нарушения според тези, които са го писали.

Председател Диан Червенкондев: И за техническата спецификация, също беше зададен въпроса.

Господин Румен Овчаров: Добре, де какво значи нищихте, като никой не ми отговори?

Председател Диан Червенкондев: Имаше отговор.

Господин Иван Иванов: Господин председател, това е дискриминация. Господин Овчаров задава по осем въпроса, а на нас ни давате думата само за по един. Сега не може така.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, господин Овчаров.

Господин Рамадан Аталай: Абе Иван, млъкни малко бе Иване.

Председател Диан Червенкондев: Господин Иванов, същи искаше за въпрос, има думата.

Господин Румен Овчаров: Досега щях да съм завършил, ако ми бяхте дали думата. На страница осма и девета …

Председател Диан Червенкондев: Господин Имамов има думата.

Господин Румен Овчаров: Сеща, що за работа?

Председател Диан Червенкондев: Сега, извинявай, но ти тези въпроси …

Господин Румен Овчаров: Аз пак стигам до третият въпрос, който искам да задам и ти пак ме прекъсваш.

Господин Станислав Иванов: Ами да бяхте започнали с третия въпрос.

Господин Румен Овчаров: Що за начин на водене на разговори е това? Вие си задавате въпроси, а когато ние искаме да зададем въпроси и то по същество, изведнъж вече не може да ги задаваме.

Господин Иван Иванов: Нека да отговори и на три въпроса и на другите колеги и след това.

Господин Румен Овчаров: Какво значи три, господин Иванов?

Господин Иван Иванов: Ама не може на осем въпроса да се отговаря, господин Овчаров. Вие сте стар парламентарист и знаете, че е невъзможно. Вие лишавате от право да задава въпроси господин Имамов, господин Димитров и останалите.

Господни Румен Овчаров: Господин Димитров не е член на комисията.

Господин Иван Иванов: Това не му пречи да задава въпроси. Познавате Правилника на Народното събрание.

Господин Румен Овчаров: Той може, но след като ние си зададем своите.

Господин Иван Иванов: Това не пречи да задава въпроси.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, аз съм убеден, че и господин Димитров сигурно е подготвил 16 въпроса и той ще остане разочарован.

Господин Румен Овчаров: Ама чакайте сега, ако вие само ще си задавате въпросите, а ние ще си мълчим …

Председател Диан Червенкондев: Не, дайте да има колегиалност между нас.

Господин Иван Иванов: Аз съм задал само един въпрос, не може да оспорите това. Само един. Аз имам тук още четири въпроса, които искам да задам, но се оказа, че няма да може заради вас.

Председател Диан Червенкондев: Последен въпрос, господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: Ако ми бяхте дали думата, досега щях да съм свършил.

Господин Иван Иванов: То след това трябва да се отговори на тези осем въпроса.

Председател Диан Червенкондев: Последният Ви въпрос, след това е господин Имамов.

Господин Румен Овчаров: Сега, няма да повтарям това, което казах предния път за формулите и субективните оценки, което е субективна оценка. Искам, все пак да ми кажете, по какъв начин, според вас, това което БНП „Париба“ е представила като референция не е референция, при положение, че вие самите на страница 13 долу сте казали, че са представени документи, доказващи икономическото и финансово състояние на кандидата, като документите, доказващи техническите възможности или квалификация са представени на чужд език и в превод на български. Тоест, два пъти казвате, че са представени документите, и накрая правите констатацията, че те не са представени. Може ли по такъв начин да се правят констатации по един такъв важен въпрос?

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова, въпреки, че на предното заседание същите тези въпроси дискутирахме и също от господин Овчаров …

Господин Румен Овчаров: Не, нищо не сме дискутирали.

Председател Диан Червенкондев: Не, не, прочетете стенограмите. Госпожо Петкова, наистина ако имате нещо ново да ни кажете, добре, ако не, господин Имамов и господин Иванов.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря. Господин председател, аз няма какво ново да добавя.

Председател Диан Червенкондев: Отново, нали така?

Госпожа Теменужка Петкова: Отново няма какво да добавя, тъй като миналия път мисля, че ги изяснихме, господин Овчаров тези неща. Значи Вие обичате да четете много нашите доклади, обаче ги четете изборно, господин Овчаров. Ако прочетете малко по-нагоре за какво става въпрос, ще видите, господин Овчаров, че става въпрос за това, какво всъщност е видяла комисията, която е разглеждала офертата на банката. Не сме го казали ние. Ние цитираме какво пише в протокола. Аз много добре знам какво пише в нашия доклад.
Ето това е въпросната референция, господин Овчаров, която представя банка „Париба“. Това, според Вас, може ли банката да дава референция сама за себе си и представя един …

Господин Румен Овчаров: Е че кой да дава референция?

Госпожа Теменужка Петкова: Ами някой, който се е ползвал от нейните услуги, бе господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: А ми обяснете какво според Вас е референция.

Госпожа Теменужка Петкова: Ами референция не е аз да дам сама за себе си оценка, при всички случаи.

Господин Румен Овчаров: А кой, кажете ми кой?

Председател Диан Червенкондев: Препоръка.

Госпожа Теменужка Петкова: Някой, който е ползвал услугите.

Господин Румен Овчаров: Чакайте, чакайте, спрете се малко. Какво значи референция според Агенцията за държавна финансова инспекция, може ли да ми кажете? Кажете ми какво значи рефенеция?

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, отнемам Ви думата.

Госпожа Теменужка Петкова: Не само според агенцията.

Председател Диан Червенкондев: Господин Имамов, има думата, заповядайте.

Господин Румен Овчаров: Кажете ни какво значи референция. Кажете ни да чуят всички българи да чуят какво значи референция според вас.

Председател Диан Червенкондев: Да препоръчаш сам себе си. Благодаря Ви.

Господин Румен Овчаров: По Закона за обществените поръчки референция означава друго и госпожа Петкова трябва да го знае.

Госпожа Теменужка Петкова: Какво означава? Може би ще науча нещо ново?

Господин Румен Овчаров: Означава доказателство, за извършени съответни транзакции и участие в съответни проекти.

Председател Диан Червенкондев: По кой член от Закона за обществените поръчки?

Госпожа Теменужка Петкова: Изобщо не означава това, господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: За съжаление това определени го няма, аз иначе щях да го прочета.

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Овчаров, такова определение в Закона за обществените поръчки няма. Категорично.

Председател Диан Червенкондев: Господин Имамов, заповядайте.

Господин Алиосман Имамов: Моите въпроси не са повторение. Доколкото знам ние сме на фаза обсъждане на процедура. Значи, следващата фаза е съдържанието на кредита и така нататък. Според мен, основния въпрос и в двете фази е да намерим отговор на това дали има злоупотреба с публични средства и ако има, каква е злоупотребата и ако е възможно, да кажем в какъв размер?
До тук аз не смятам, че констатацията, че е сменено предназначението на кредита все още може да се класифицира като „злоупотреба“. Това е мое мнение, разбира се. Има специални органи, които ще се произнесат по този въпрос.
Моят конкретен въпрос, във фазата на процедурите е, госпожо Петкова, на страница 21 в доклада, в четвъртия абзац, отдолу нагоре се казва следното – нарушение на чл. 42, т. 3 от ЗОП, главният изпълнителен директор на НЕК, еди кой си, и изпълнителният директор сключили кредитно споразумение номер от 21.05.2007 година. По-нататък се казва – при подписване на договора не е представена определената гаранция за изпълнение на договора. След това следва един текст, че тази гаранция е представена шест месеца по-късно в размер на 73 438 евро.
Въпросът ми е какви негативни последствия са постъпили от този факт, от вашата констатация по отношение на злоупотребата с публични средства?

Господин Иван Иванов: След това съм аз, може и сега.

Председател Диан Червенкондев: Господин Иванов искаше думата. Господин Станислав Иванов. Заповядайте, колега.

Господин Станислав Иванов: Аз имам един въпрос към госпожа Петкова, понеже преди малко господин Овчаров цитира членове от ЗОП, които касаят подизпълнителите, тяхното обявяване.
Извинявайте, госпожо Петкова, когато банка „Париба“ е заявила своя интерес за участие в процедурата, моля ви, ясно, това сте го казвали нееднократно, но нека стане ясно, заявила ли е като подизпълнители някои други банки, които се появяват на един по-късен етап, дали тези банки по някакъв начин са участвали при подаването и подготовката на офертата или говорим не за подизпълнители, а говорим, терминът „синдикиране“ не е точно за подизпълнители, а едно поделяне на задължението между различни банки.
И между друго, по този начин банка „Париба“ не е ли променила условията за предоставяне на кредита, като пък нейното участие от 250 милиона спада на 60 или 70 милиона, ако не ме лъже паметта? Изяснете го, ако обичате това на мен и на уважаемите зрители, защото господин Овчаров явно се опитва да въведе в заблуждение българските зрители, мен и колегите ни. Благодаря ви.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, господин Иванов. Господин Иван Иванов.

Господин Иван Иванов: Благодаря Ви, господин председателю. Както обещах, ще задам само три въпроса, няма да задавам осем, въпреки, че мога и осем да задам.
Госпожо Петкова, съгласно документацията, която е пред мен, на 30 юли 2007 година между „Париба“ и НЕК е сключено споразумение за лихвен суап. По повод на това споразумение имам три въпроса.

Председател Диан Червенкондев: Господин Иванов, не сме стигнали до финансовите условия и суаповите сделки.

Господин Иван Иванов: Защото част от въпросите на господин Овчаров бяха дори и на тази фаза.

Председател Диан Червенкондев: Не, не сме стигнали до там. Господин Мартин Иванов.

Господин Мартин Димитров: Господин председател. Аз имам един въпрос към госпожа Петкова.
Господин Лаков зададе много коректен и точен въпрос, от който стана ясно, че под 30 % от тези 500 милиона лева са отишли за „Белеен“. Тогава иска да ви задам следният въпрос. Останалите пари, става въпрос за 500 милиона лева, те са харчени за други цели. Кой е решавал за какво? Това са еднолични решения на двамата изпълнителни директори, за това ли говорим? За това, че 500 милиона лева са изхарчени за различни нужди, с техните еднолични решения, за това ли става въпрос? Няма ли решение на Съвета на директорите, няма ли писмо от принципала? Те са харчени за повече от година – от 21 юли 2007 година до 10 август 2008 година. 500 милиона лева. Двама души са си ги харчили по тяхно усмотрение, това е въпросът или, то е ясно, че е управлението, че е Тройната коалиция.

Господин Румен Овчаров: Прочети за какво са харчени.

Господин Мартин Димитров: Въпросът е, двамата са решавали еднолично или има решение на Съвета на директорите, има писмо от принципала? И накрая, питал ли е Съветът на директорите къде са парите? Питал ли е принципалът къде са парите, за какво са изхарчени? То това е най-важният въпрос. Кажете ни как е станало всичко това.

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте, госпожо Петкова.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря, господин председател. Значи, господин Димитров, това нямаше да се случи ако договорът за кредит беше сключен така, както е обявена обществената поръчка. Ако го нямаше това грубо нарушение на Закона за обществените поръчки в резултат на което е променен изцяло предметът на обществената поръчка и условията, при които тя е обявена.
Всичките негативни последици и всичките решения и всичките разпоредителни сделки, в последствие, водят своето начало от този договор за кредит, който е сключен в нарушение на Закона за обществените поръчки и който е променил целта на това финансиране. Ако това нещо не се беше случило, да, по всяка вероятност днес нямаше да станем свидетели на тези сериозни нарушения и на тези разпоредителни действия от страна на двамата изпълнителни директори на НЕК, които всъщност са решавали за какво да харчат парите, тъй като кредитът вече не е целеви за АЕЦ „Белене“, те сами са променили предназначението на кредита и са си харчили парите, да, наистина по тяхно усмотрение за други цели.

Господин Мартин Димитров: 500 милиона лева, двамата изпълнителни директори?

Госпожа Теменужка Петкова: Да, така се получава на практика. Да.

Председател Диан Червенкондев: Аз мисля, че не са само 500 милиона. Ако разглеждахме и предните доклади и споразуменията с „Атомстройекспорт“ те така бяха по същия начин.

Господин Рамадан Аталай: Господин председател, пак правите някакви внушения ми се струва.

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте. Моля?

Господин Рамадан Аталай: Пак правите някакви внушения. Сънувате нещо пак. Съжденията ви на там вървят.

Председател Диан Червенкондев: Не, не правя.

Господин Мартин Димитров: Само простете, господин Червенкондев, имах втора част от въпроса. Съветът на директорите и принципала поискал ли е сметка за какво са изхарчени парите на даден етап, къде са, за какво са похарчени? Има ли, сметка поискана ли е? Това са 500 милиона лева, бе колеги.

Господин Петър Димитров: Господин Димитров, аз искам да Ви отговоря. Като започнете от страница 56-та и нататък е дадено за какво са похарчени парите.

Председател Диан Червенкондев: Господин Димитров, това е доклада на АДФИ. Този доклад не е доклад на министъра на енергетиката.

Господин Петър Димитров: Тези разходи не са личните разходи на Папазян и на Велков. Това са разходи на НЕК. И там където уставът е налагал решението да се взема от Съвета на директорите, то е взимано от Съвета на директорите. Там където няма такова изискване в устава, са взимали упълномощените изпълнителни директори. Но разходите са разписани и те не са дадени хей така като прищявка.
И с риск да предизвикам отново гнева на колегата екс министър, Вие обвинявате в момента, че и „Париба“ е направила нарушение. Тоест, „Париба“ е спечелила търг за отпускане на мостови кредит, след това го е нарушила и отпуснала корпоративен. Така, значи не случайно зададох одеве въпроса, този кредит вид корпоративен ли е или не е? Направих си труда да изляза да се консултирам с виден български банкер и той каза, че това е вид корпоративен. И, за да не манипулирате ви казвам, поканете специалисти от банков надзор, за да кажат, тъй като за „Париба“ това не е било нарушение. Тя се е явявала на конкурс за корпоративен кредит на НЕК, спечелила го е и е сключила договор за такъв кредит. Просто и ясно.

Господин Иван Иванов: Това са смешни неща.

Председател Диан Червенкондев: Наистина е просто и ясно. Нека да се отговори на господин Димитров.

Госпожа Теменужка Петкова: Не, ние на такива документи не сме се натъквали, от които да става ясно, че двамата изпълнителни директори са докладвали на принципала, на Съвета на директорите, затова за какво разходват тези средства по кредита.

Господин Петър Димитров: Вие сте ги искали, или не сте ги искали?

Госпожа Теменужка Петкова: Искали сме всички относими документи във връзка с кредита от банка „Париба“ и разходването на средствата. Ето и господин Анастасов е тук, и госпожа Тошева е тук, нека да кажат.

Разговори между народните представители и гости в залата при изключени микрофони.

Председател Диан Червенкондев: Господин Тагарински иска да зададе въпрос.

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Димитров, ние банката не я проверяваме, това трябва да го изясним. Разбирате ли? Как, НЕК разходва средствата, а не как банката дава кредит и срещу този кредит иска обезщетение.

Господин Петър Димитров: Не, как са дадени пари на НЕК проверявате. Как са дадени. И господин Димитров Ви пита, тъй като произволни решения ли или на който искате, или обратно – имало решение на Съвета на директорите. Какво отговаряте вие?

Госпожа Теменужка Петкова: Е решение на Съвета на директорите НЕК да изтегли кредит за текущи нужди – няма. Категорично.

Господин Петър Димитров: Това не е сериозно.

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Димитров, недейте така.

Господин Петър Димитров: Това не е сериозно. Ето, стои бившия шеф на БЕХ, тя ще ви обясни, че и през БЕХ е минавало, и през министъра е минавало.

Госпожа Теменужка Петкова: Нека да каже госпожа Тошева, след като господин Димитров, след като не вярвате на документите и на закона, очевидно и на Агенцията за държавна финансова инспекция, госпожа Тошева нека да каже.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Тошева, бихте ли отговорила на господин Димитров има ли решение на Съвета на директорите на НЕК за корпоративен кредит за текущи нужди? Бихте ли отговорили?

Господин Петър Димитров: Въпросът не е този. Аз казах, разходите, които са правени, там си има изисквания на устава, когато размерът е бил по-голям, госпожо Тошева, минавало ли е през Съвета на директорите или не е минавало? Може ли Папазян и Велков да дадат 100 милиона кредит на НЕК, без разрешение на Съвета на директорите? Това е въпросът.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Тошева, моля да отговорите.

Госпожа Галина Тошева: Без разрешение не би трябвало да могат да вземат кредит от някой.

Господин Станислав Иванов: Не би трябвало, но са го правили.

Госпожа Галина Тошева: Те не са го правили. То очевидно има решение на Съвета на директорите за взимане на кредит.

Председател Диан Червенкондев: За какво има решение на Съвета на директорите, госпожо Тошева?

Госпожа Галина Тошева: Няма дружество АЕЦ „Белене“, така че няма Съвет на директорите на АЕЦ „Белене“. Има Съвет на директорите на НЕК. Има решение за взимане на кредит за АЕЦ „Белене“ и той е взет.

Господин Станислав Иванов: Той е взет, но Ви питат знае ли Съвета на директорите на НЕК за какво са харчили Велков и Папазян? Това Ви питат.

Госпожа Галина Тошева: Аз доколкото мога да се ориентирам във всички документи, които са представени навсякъде, все пак, в крайна сметка, ако се съберат всички суми, които са изхарчени по АЕЦ „Белене“, те ще бъдат повече от 350 милиона евро. Нали така?

Господин Станислав Иванов: Питаме Ви знаел ли е Съветът на директорите за какво се харчат парите, това Ви питам. Не Ви питам за сумарната …

Госпожа Галина Тошева: Харчат се за АЕЦ „Белен“, нали затова е взет кредитът.

Председател Диан Червенкондев: Господин Марио Тагарински има думата.

Господин Марио Тагарински: Господин председател, ще осигурите ли тишина, за да могат да се зададат въпросите?

Председател Диан Червенкондев: Колеги, нека да се изслушваме. Господин Тагарински, заповядайте.

Господин Марио Тагарински: Пак успахме почти два часа да убием на нашите зрители. Мисля, че за тях стана ясно за какво става дума.
Господин Димитров, искам, без нотка на гняв или каквото и да е, но наистина от всичкото това, което правите човек, и тези, които ни гледат, сигурно доста се възмущават. Искам само един въпрос, пак повтарям въпроса от миналия път.
Банка „Париба“ е изпълнител по обществена поръчка, така или иначе по силата на нашето законодателство, а ние сме парламентарна комисия и ни интересува само законът и Конституцията. Каква част от този кредит, както и да го наричаме, защото тук чухме и госпожа Тошева, че този кредит е взет за АЕЦ „Белене“, за финансиране на АЕЦ „Белене“ и това е било предметът на обществената поръчка. Каква част от тези средства са изразходвани правомерно за АЕЦ „Белене“ и каква неправомерно? Това, което зададе и господин Мартин Димитров.
Тоест, има ли законно основание за харченето на другите средства, които са изхарчени за Цанков камък и за незнайно какво, по усмотрение на двамата изпълнителни директори? Те могат да функционират като корпорация, но принципалът е държавата, тоест данъкоплатците, бюджетът. Останалите пари, за които питат уважаемите мои колеги, колко пари общо били изхарчени, има ли друго финансиране, което е осигурено с бюджетни средства, какъв размер? За да стане ясно на нашите зрители, колко пари са изхарчени неправомерно, за да не казваме незаконно? Това ще го кажат съдът и прокуратурата.
Благодаря ви. Пак задавам този въпрос. Квалифицирайте го, според вас като институция. Отново отговорете на този въпрос, за да стане ясно и на нашите зрители.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова, отговорете на този въпрос. Госпожо Петкова, заповядайте.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря. Господин председател, въпросът на господин Тагарински е намерил своя отговор в нашия доклад, господин Тагарински. И в заключение, на финала на нашия доклад ясно сме казали, че в крайна сметка договор за мостово финансиране на проекта АЕЦ „Белене“ няма така както е обявена обществената поръчка. Сключено е едно кредитно споразумение за 250 милиона евро, или за половин милиард лева, за текущи разходи. От тези половин милиард лева, 162 милиона лева са похарчени във връзка с АЕЦ „Белене“ по отношение на задължение към доставчици – към „Атомстройекспорт“ към „Уорли парсънс“ има плащания. Да, и към архитект-инженера и към „Атомстрйекспорт“.
Останалата част от кредита – 326 милиона лева, всъщност са похарчени за други цели, които нямат нищо общо с проекта „Белене“.

Господин Марио Тагарински: Няма решение на Борда на директорите, няма решене на принципала, има ли обществена поръчка, след като тези средства са взети и ще бъде задължен бюджетът с него?

Госпожа Теменужка Петкова: Категорично няма обществена поръчка, която да е проведена с предмет – осигуряване на кредит за текущи разходи на НЕК. И аз не знам коя банка би дала такъв кредит на НЕК в такива размери. Такава обществена поръчка, категорично няма. И не е проведена.

Господин Марио Тагарински: Какъв е бил предметът на обществената поръчка за този кредит с „Париба“? Кака е обявена като обществена поръчка?

Госпожа Теменужка Петкова: Предметът на обществената поръчка по отношение на кредита с банка „Париба“ е обявена като осигуряване на мостово финансиране на проекта АЕЦ „Белене“ през първата година на неговото изпълнение. Това е.

Господин Марио Тагарински: Благодаря Ви и договорът, който е сключен тогава за финансиране, изобщо за финансиране, както казахте Вие, не отговаря на предмета на обществената поръчка. Този договор е сключен неправомерно. Това да бъде ясно на нашите зрители.

Госпожа Теменужка Петкова: Категорично е заобиколен законът и ние това сме го написали в нашия доклад. Това е.

Господин Марио Тагарински: За какво говорим тогава?

Госпожа Теменужка Петкова: Нарушен. Тотално принципите на закона са нарушение тотално. Това е нашата констатация.

Председател Диан Червенкондев: Господин Иванов искаше да уточни.

Господин Станислав Иванов: Господин председател, аз зададох един въпрос, който беше продиктуван от това, което господин Овчаров каза, цитирайки членове от закона и така нататък. Помолих за отговор, така че го очаквам.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова.

Госпожа Теменужка Петкова: Аз се извинявам на господин Иванов, наистина не отговорих на неговия въпрос.
Що се отнася до нарушението, но не на чл. 56, както твърди господин Овчаров, а на чл. 28, господин Овчаров, по нататък има една запетайка и се казва – във връзка с чл. 56 от ЗОП. Точно така. Аз го познавам доклада много добре.
Значи, когато говорим за това нарушение, имаме предвид следното. Аз и миналия път обясних, сега пак ще повторя, просто дано да се изяснят нещата. В документацията следва да има указания и образци на документи, и към офертата, съответно, проекта на оферта трябва да има такива образци на документи, които потенциалният изпълнител на обществена поръчка да може да попълни и един от тези документи е именно декларацията за подизпълнители. В случай, че той има намерение да наема такива подизпълнители, или в случай, че няма да ползва такива.
Никъде не сме казали, че тези банки са подизпълнители на банка „Париба“. Ние казваме, проблемът е, че в документацията няма такъв образец на документ, който да даде възможност на потенциалния изпълнител да декларира, в случай, че ще ползва такива подизпълнители тяхното наличие. Или в случай, че няма да ползва, да декларира, че няма да ползва. Това е нарушението.
И по-натам сме развили въпроса в още една посока и тя е свързана с това …

Господин Румен Овчаров: Госпожо Петкова, тук пише ако участникът предвижда подизпълнители. А той не предвижда такива. Вие си ги измисляте тези неща.

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Овчаров, вие четете много избирателно. Не си измисляме.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров, прочетете Закона за обществените поръчки.

Господин Румен Овчаров: Аз него чета.

Председател Диан Червенкондев: Нищо не четете, това е докладът, не е ЗОП.

Господин Румен Овчаров: Тя слуша само вътрешния си глас.

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова.

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Овчаров, Вие наистина четете нашия доклад и аз се радвам на това, но четете коректно това, което пише четете. И там ще видите, че става въпрос точно за това, че в документацията възложителят не е представил такива образци на документи. Това е нарушението. Ако един, както е в случа, с появата на тези осем банки в последствие, във връзка със синдикирането на този заем се появяват осем банки, ние не твърдим, че те са подизпълнители на банка „Париба“. Това е едно друго нарушение, по отношение, на което извеждаме нарушение, че се изменят страните по договора. Това е.

Господин Станислав Иванов: Точно така. Аз това Ви питах. Това го обяснете, защото явно не разбират. Точно това ми беше и въпросът. Има разпределяне на задълженията.

Госпожа Теменужка Петкова: За да бъде изпълнител на обществена поръчка юридическо лице, респективно да бъде страна по договора, той задължително трябва да е участник в процедурата. Или, първо той трябва да е участвал в процедурата, отговаря на съответните изисквания на възложителя. Другата възможност е с декларацията за подизпълнители и когато банката, в случая, така хипотетично говорим сега, когато в банката, ако имаше такъв документ, съгласно който тя да може да декларира, че ще може да ползва подизпълнители, беше декларирала определени банки, то изискването на закона е тези подизпълнители да отговарят на всички изисквания, на които отговаря и изпълнителят по договора. Нали, нещата са много, много сложни, господин Овчаров, но разбирам, че не, да слушам?

Господин Станислав Иванов: Разбирам, че отново е нарушен Законът за обществените поръчки, дали като подизпълнител, дали като синдикиран, имаме тотално нарушаване отново на закона.

Господин Румен Овчаров: Господин Иванов, този път чета самия закон, а не вашия доклад. Т. 7 – в сила от 01.07.2006 г. Подизпълнителите, които ще участват при изпълнението на поръчката и дела на тяхното участие, ако участникът предвижда подизпълнители. Това е законът. Участникът не предвижда.

Госпожа Теменужка Петкова: Това Ви обяснявам, господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: Затова такова нарушение няма и Вие трябва да махнете констатацията. А на господин Иванов искам да му обясня една много простичка истина, тези, които участват в крайните, като синдикиране не са подизпълнители. Господин Иванов …

Председател Диан Червенкондев: Колеги, нека да се изслушваме. Заповядайте, кажете господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: Аз го слушах толкова внимателно. Синдикирането на кредита не означава ползване на подизпълнители. И госпожа Петкова го е написала едно към едно в констатацията си. Тоест, нарушение на чл. 57 няма.
Що се отнася до подизпълнителите. Искам на всички да стане ясно. БНП „Париба“ поема ангажимент да осигури финансирането. И БНП „Париба“ осигурява финансирането като го разпределя на няколко банки, като условията по кредита не се променят. Не се променят нито лихвения, нито всичко останало. Затова недейте да представяте историята като някакво изключени. И наистина вземете извикайте някой човек, който да ви каже синдикиране на кредити и какво значи корпоративен кредит, и какво значи целеви кредит за проектно финансиране. Защото очевидно тези неща на Държавната финансова инспекция не са ясни.

Господин Станислав Иванов: Госпожо Петкова, обяснете го отначало.

Председател Диан Червенкондев: Колеги, нека да не говорим всички заедно.
Господин Овчаров, явно в момента говорим за различни неща.

Господин Румен Овчаров: Чета закона, господин Червенкондев, а не констатациите и интерпретациите на госпожа Петкова.

Председател Диан Червенкондев: И там вижте, в една конкурсна процедура по Закона за обществените поръчки има административни документи, които трябва да се представят. Дори и да няма подизпълнител трябва да има декларация, че няма да се изпълни.

Господин Румен Овчаров: Пише в кои случаи трябва да я има, но то я няма бе.

Господин Станислав Иванов: Господин председател, това не са подизпълнители.

Председател Диан Червенкондев: Той не казва, че има, но той трябва да декларира, че няма да използва, господин Овчаров. Така и не го разбрахте. Госпожо Петкова. Ако има, той трябва да декларира дали ще има или няма. И това е формално нарушение на същия този закон, който четете.

Господин Станислав Иванов: Госпожо Петкова, вкарани са още осем или девет участника, с които е подписан договор, които не са участвали още от самото начало на процедурата. Извинявайте, това ако не е нарушение, то кое е?

Господин Петър Димитров: Госпожо Петкова, да Ви задам уточняващи въпросчета, съвсем дребни.

Председател Диан Червенкондев: Нека да приключим, господин Димитров.

Господин Иван Иванов: Нека да отговори преди това.

Господин Петър Димитров: Уточняващи са, няма да бягам по друга писта аз.

Господин Иван Иванов: Хайде без тези елементарни номера. Госпожа Петкова има думата да отговори на господин Овчаров.

Господин Румен Овчаров: Дайте ни думата, няма да слушаме само нея.

Господин Иван Иванов: А само тебе ли да слушаме?

Господин Петър Димитров: Аз не знам господин Иванов каква роля играе – на заглушител ли?

Председател Диан Червенкондев: Господин Димитров, слушаме Ви, наистина кратки, уточняващи въпроси.

Господин Петър Димитров: Госпожо Петкова, чували ли сте, че банките работят с привлечени ресурси? И че дали ги взима от населението или ги ползва от други банки, от които прави синдикат, това е друг въпрос. Просто Ви питам, чували ли сте? И освен това, след като имате търг, на който тези осем банки биха могли да бъдат конкуренти на „Париба“, хайде обяснете ми как предварително да се направи синдикатът, при какви условия и как да се обяви при участието в търга?

Председател Диан Червенкондев: Госпожо Петкова, заповядайте.

Госпожа Теменужка Петкова: Благодаря, господин председател. Значи, господин Димитров, целта не е била да станат известни банките и да се направи синдикатът предварително. Целта на Закона за обществените поръчки е той да бъде максимално ясен, прозрачен, да осигури конкуренция. Нещо, което тук не се е случило.
Ако в обявлението на обществената поръчка беше посочено, че съществува такава възможност за синдикиране, тогава може би и други банки щяха да изразят готовност и съответно да подадат заявление за участие.

Господин Петър Димитров: Нали Ви казах, че банките работят с привлечен ресурс. Няма проблем, тя печели. Поема ангажимент да намери парите и ги намира. Кое е престъплението, ще кажете ли?

Госпожа Теменужка Петкова: Това е ноторно известен факт. Сега, господин Димитров, банка „Париба“ поема ангажимента да осигури, забележете, това е много важна подробност, да осигури кредита, това е вече след като са извършени куп нарушения – променил се е договорът, стигнало се е до кредитното споразумение, така и тя поема ангажимента да осигури този кредит, но не сама. Поема ангажимента да го осигури чрез синдикиране.

Господин Станислав Иванов: И това са нови страни по договора.

Госпожа Теменужка Петкова: Значи кредитът може да бъде усвоен едва след като се намерят банките, които да направят синдикат. Господин Димитров, има закони в тази държава, приемате ги в парламента, недейте така.

Господин Станислав Иванов: Госпожо Петкова, това не е привличане на ресурс на банката. Това е синдикиране, което е съвсем друга процедура. Моля Ви, обяснете го на тези господа, защото техният популизъм и демагогия вече ми идват до гуша.

Господин Румен Овчаров: Не е друга процедура, господин Иванов, защото в техническите спецификации за банкови услуги няма нищо подобно и госпожа Петкова много добре го знае.

Председател Диан Червенкондев: Господин Овчаров. Колеги, колеги, когеги.

Разговори между народните представители и гостите в залата при изключени микрофони.

Господин Румен Овчаров: Банката БНП „Париба“ осигурява кредита. Вие това разбирате ли го?

Госпожа Теменужка Петкова: Само, че щяха да бъдат спестени няколко милиона от такси на банките. Това е последицата.

Председател Диан Червенкондев: Колеги, стана говорилня.

Господин Станислав Иванов: Да, кажете, госпожо Петкова, какви са последиците в крайна сметка?

Госпожа Теменужка Петкова: Последиците са, че няколко милиона лева всъщност са отишли в резултат на това последващо синдикиране. Всичко това щеше …

Председател Диан Червенкондев: Колеги, аз предлагам да преминем, колеги, когато заговорихме за милиони, предлагам наистина да преминем и да видим какво се е случило и този кредит какво струва на Националната електрическа компания, тоест какви са финансовите параметри по кредита, последващи промени и суапови сделки, какво струва това на НЕК? И съответно, как се е отразило на неговото финансово състояние?

Господин Станислав Иванов: Извинявайте, господин председател, само една дума мога ли да кажа? Наш зрител преди малко ми пусна какво означава референция и референция се оказа, че означава похвала, гаранция или поръчителство. Питам, банката сама ли си е издала този документ? Гаранцията, поръчителството или похвалата тя сама на себе си ли е издала или не, защото имаше и такъв спор?

Госпожа Теменужка Петкова: Да, точно такъв е случаят, банката сама на себе си е издала такава референция, в която е посочила един списък. Това е, което не е референция.

Председател Диан Червенкондев: Така, колеги …

Господин Петър Димитров: А Вие от коя банка сте искали референции да предостави? От конкурентите си?

Госпожа Теменужка Петкова: Ние да искаме референции?

Господин Петър Димитров: Да, откъде да предостави референции банката БРП „Париба“?

Госпожа Теменужка Петкова: Господин Димитров, референция се предоставя от някой от клиентите.

Председател Диан Червенкондев: Референция се предлага и от клиентите на банката, ако не знаете.

Господин Румен Овчаров: Референция означава, че банката е извършвала подобни проекти. Това може да го направи само самата банка и никой друг. Недейте да ги приказвате тези неща. Как може такова нещо – препоръка?

Господин Алиосман Имамов: Вие не вярвате ли в автореференциите на банката?

Госпожа Теменужка Петкова: Законът за обществените поръчки не борави с термина „автореференция“. Поради което аз ще се въздържа от това дали вярвам или не. А дали вярвам аз или не на автореференцията не е важно. Господин Имамов, аз вярвам в това, което изисква законът и това, което се случва в рамките на закона. Мога да вярвам само на това. Но на това нещо, което е референция от банка „Париба“ за нея автореференция, не мога да приема, че това е референция от трето лице.

Господин Румен Овчаров: Госпожо Петкова, как една фирма, която участва в строежа на автомагистрала „Тракия“ гарантира, че е изпълнявала подобни поръчки с подобни мащаби и в подобни обеми? Като взема референции от кого ги взема тя, от господи бог ли?

Председател Диан Червенкондев: От Агенция „Пътища“ или от други, които са възложили поръчка.

Господин Румен Овчаров: Или казва: „Строили сме лот еди кой си, и затова можем да строим лот еди кой си“?

Госпожа Теменужка Петкова: Горещо се надявам да не си издава автореференции, господин Овчаров. Надявам се да я е получила от съответния изпълнител, от клиенти, с които е работил. Това е. Иначе, автореференцията …

Господин Иван Ивано: Това е толкова очевидно, че не е необходимо дори да се обяснява.

Председател Диан Червенкондев: Колеги, имам чувството, че наистина различни закони за обществените поръчки четем, различно тълкувание и най-вече различно изпълнение, защото в момента прилагането на Закона за обществените поръчки по този кредит, както и по предходните ви процедури, които бяха свързани с възлагането на строителство на АЕЦ „Белене“, съответно за разчистването на площадката, продажбата на отработеното оборудване се доказва, че всичко, което има марката АЕЦ „Белене“, законите са тесни за него, това се доказа за пореден път.

Господин Иван Иванов: Процедура.

Председател Диан Червенкондев: Господин Иванов, процедура.

Господин Иван Иванов: Господин председател, тъй като остават само пет минути до определения край на нашето заседание, предлагам финансовите вреди, които са нанесени на НЕК, а от там и на българските граждани от подписаното кредитно споразумение да бъдат разгледани на следващото заседание. Няма просто време, аз имам три въпроси и само по този въпрос, вероятно ще има половин час разисквания.

Председател Диан Червенкондев: Аз наистина съжалявам, че днес не можахме да преминем към финансовите параметри, защото господин Миков присъства на днешното заседание. Имам молбата и поканата да присъства и на следващото заседание, когато ще разглеждаме споразумението, което се надявам да стигнем дотогава. Още отсега казвам, че няма да разглеждам повече процедурните нарушения, които са по процедурата за взимане на мостовото финансиране, а ще разглеждаме финансовите параметри, от там насетне и финансовите вреди, които нанесени върху НЕК.

Господин Иван Иванов: 36 милиона лева.

Председател Диан Червенкондев: Господин Миков.

Господин Румен Овчаров: Господин председател, ние имаме предложение за включване на точки в дневния ред. Да ни кажете кога ще бъдат включени.

Председател Диан Червенкондев: След като се запозная с тях, ще се вземе отношение.

Господин Румен Овчаров: С една трета от народните представители, Вие сте длъжен да направите заседание на комисията.

Председател Диан Червенкондев: Заповядайте, господин Миков.

Господин Георги Миков: Аз пълно бих искал да Ви благодаря за поканата.

Председател Диан Червенкондев: Аз Ви благодаря за присъствието, защото доста Ваши колеги не благоволиха, тъй като счетоха, че комисията е недружелюбна, а тя е считам достатъчно обективна в своята работа.

Господин Георги Миков: Надявам се следващия път да бъда по-полезен с присъствието си.

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви предварително и сте поканен. Ще получите и писмена покана.

Господин Рамадан Аталай: Господин председател, имаше идея да присъстват и други. Аз не знам, имам едно процедурно предложение да вземат членовете на комисията да работят поне няколко години като изпълнителни директори на някое производствено предприятие и тогава да дойдем да седнем и да говорим, защото иначе изпадаме в една такава ситуация.

Господин Иван Иванов: Да разглеждаме ли това като твоя кандидатура за изпълнителен директор?

Господин Рамадан Аталай: Като хора, които не са разделяли сламата на две магарета. И съжалявам …

Председател Диан Червенкондев: От много разделения така се видя и за „Кремиковци“ какво се случи.

Господин Рамадан Аталай: Защото господин Миков загуби днес два часа време, поканете и другите изпълнителни директори.

Господин Станислав Иванов: Кой визирате в това предложение, господин Аталай?

Господин Рамадан Аталай: Господин председател, поканете и юристите, които се занимаваха с цялостната подготовка на документацията.

Председател Диан Червенкондев: Има си длъжностни лица, отговорни за това господин Аталай.

Господин Станислав Иванов: Господин Аталай, Вие кой визирате да бъде изпълнителен директор?

Господин Рамадан Аталай: За да дойдат и да представят документите тук пред нас, защото един изпълнителен директор едва ли без съответните юристи е подписвал какъвто и да е документ.

Председател Диан Червенкондев: Кой носи отговорността? Разбирате ли?

Господин Рамадан Аталай: Разбира се, че носят отговорност. А в този проект има хора, които са ангажирани и са работили по този проект. Имат съответни подписи на тези документи, които госпожа Петкова ги разглежда. Разбира се.

Председател Диан Червенкондев: Но има финални подписи, които носят и задължават Националната електрическа компания.

Господин Станислав Иванов: Не, има отговорни лица, които могат да подписват документите. Кой е парафирал преди това документа няма никакво значение.

Председател Диан Червенкондев: Колеги, предлагам днешното заседание да приключва и следващо редовно заседание, следващия вторник от 14:00 часа. Продължаваме с финансовите параметри и финансовата тежест на кредитът, ползват от Националната електрическа компания. Закривам днешното заседание.

Заседанието беше закрито в 16:00 часа.