Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ

На 13 април 2010 г. се проведе заседание на Временната комисия изработване на изборен кодекс при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Организиране, провеждане и регламентиране на гласуването в чужбина.
2. Особености при провеждането на местни избори. Териториална отседналост при упражняване на активно и пасивно избирателно право. Норми за политическото номадство.
3. Регистрацията на политическите партии и коалиции за участие в отделните видове избори. Критерии за регистрация на политически партии и коалиции в отделните видове избори.

Списък на присъстващите народни представители и експерти към комисията се прилага.
***
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Здравейте на всички! Започваме днешното заседание на Временната комисия за изработване на Изборен кодекс. Имате предварително раздаден дневен ред. Това, което сме ви раздали преди да започне заседанието, е един предварителен вариант вече и на конкретни текстове от нашата работна група, която касае изборите за кмет и общински съветници, пак с уговорката, че е съвсем примерно. Има неща, които според мен са абсолютно безспорни и можем да започнем да ги отхвърляме за следващо заседание едно по едно, но има въпроси, които трябва да дообсъдим вече в детайли, за да може да подготвим и да разпишем конкретни текстове. От останалите работни групи нямаме вече предоставени и предадени готови текстове и ще помоля може би, ако искате, и с това да започнем или накрая да го оставим за заседанието да определим за следващата седмица коя работна група ще има готовност да започнем сглобяване глава по глава вече самия кодекс с конкретни текстове.
На проведената втора кръгла маса на 30 март постигнахме съгласие и консенсус по още няколко теми и имаме абсолютна готовност вече за разписване на конкретни текстове. С това ли да започнем – за определяне за следващата седмица по глави, или да вървим по дневния ред и след това накрая да остане сформирането на екипите с експертите за изработване на текстовете? Накрая ще го оставим.
По първата тема имаше подробен коментар на проведеното обществено обсъждане на 30 март. Поставиха се няколко основни въпроса.
За гласуването в чужбина първият основен въпрос беше дали да се разкриват извън българските дипломатически и консулски представителства избирателни секции. Темата за завеждането на постоянната изборна администрация също беше коментирана в този контекст.
Друг въпрос, който се постави на общественото обсъждане, беше във връзка с гражданството на тези, които ще имат право да гласуват и изготвянето на избирателните списъци. От работната група за гласуването в чужбина кой ще вземе отношение? Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз ще взема отношение, макар че като конкретика по тази тема ние нямаме нещо постигнато като съгласие.
По отношение на гласуването в чужбина по първата част за секции, дали трябва да бъдат само в мисиите, или и в представителствата на България, в „или” и „извън”, нямаме постигнато съгласие, тъй като общото мнение макар, което надделява и на кръглата маса, е, че гласуването би трябвало да бъде само в българските представителства в чужбина при участие на представителите на държавата и на политическите партии, които участват в изборния процес, като, за яснота, за участие на представителите на държавата, за да няма двусмислие и недоразумение, не става въпрос за пряко участие, както на места така се тълкува в секциите само на държавата, а по-скоро участие на държавата в подготовката и организирането на изборите и на изборните секции.
В три държави в Европейския съюз се допуска гласуване извън мисиите. В останалите държави се допуска по принцип, понеже се … така че дали да се гласува извън мисиите в дадените държави или и други, разбира се, организирани от държавата места, е въпрос, който ние трябва да го решим тук.
По отношение на участието на държавата в организирането на изборите няма спор, че представителите на държавата би следвало да участват в организирането на изборите, подготовката на секции, което, пак искам да повторя, за да няма недоразумение, не означава, че членовете на секционните избирателни комисии трябва да бъдат само с представители на държавата, но е добре да има и представител на държавата в тези секции, които са организирани в чужбина, разбира се, и представители на политическите партии, които участват в съответните избори.
Няма спор, то се разбра и на кръглата маса, по отношение на възможността за всички български граждани извън България, без значение дали са на страна-членка на Европейския съюз или не са, да имат право да упражнят своя глас. Това е общото, което е постигнато. Останалото са детайли вече за участието, които предстои да бъдат разписани, на представители на политическите партии и на държавата в организацията, подготовката и провеждането на изборите.
Последният въпрос, който следва да бъде решен, е дали да се гласува само в мисии на България, консулства и търговски представителства, или би могло да се провеждат избори и в места извън мисиите.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на господин Лазаров. Има ли други желаещи за изказване по тази тема?
Разбирам, че няма.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Само един въпрос. Тъй като имате предвид всички български граждани, които са извън страната да могат да гласуват, нямате предвид особеностите при европейски избори.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: За парламентарни и президентски избори.
РУМЯНА СИДЕРОВА:За парламентарни и президентски избори. Тоест, трябва да запазим принципа, който действа в сегашното законодателство, но да разширим участието в секциите.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз не бих казал, че в предишните парламентарни избори държавата-организатор е била навсякъде в изборите в чужбина, защото в изборите, провеждани в Турция, при срещата с турския консул и с представител на МВнР на зададения въпрос в тези секции извън мисиите, където са провеждани избори в какви помещения, как е заплащано, как са наемани, как е договаряно от страна на държавата, получих отговор от българския консул тогава в Турция, че МВнР изобщо не се е занимавало с този въпрос. Тази организация е била правена от съответна организация. Това имах предвид по участието на държавата.
МАЯ МАНОЛОВА: Тъй като разговорът продължава да е в сферата на общите положения, като се търси консенсус сред част от тях, според мен конкретните решения ще се намерят, като се пишат текстовете, включително и механизми за включване на представители на държавата в различните избирателни комисии. Това е въпрос на законодателно решение, което не е невъзможно. Но тук отново трябва първо да изясним общите принципи, които са различни предложения за нов подход при формирането на избирателните комисии, който не може да е различен и за формирането на избирателни секции и комисии в чужбина. И тук отново, от общото към частното, като се приемат общите правила, те трябва да се разпишат, без да противоречат и за изборите в чужбина. Така че този въпрос няма как да се реши, без да решим някои базови въпроси, включително и за изборната администрация и т.н.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, вие знаете нашата позиция по този въпрос. Няма да я повтарям. Тя е основана на българската конституция. Искам в това изказване да обърна внимание на един по-частен въпрос, свързан именно с гласуването за избори за Европейски парламент. Още когато се прие Законът за гласуването за избори за Европейски парламент, ние се противопоставихме на това ограничение, което се въведе, да се гласува само в рамките на страни-членки на Европейския съюз. Нашите аргументи са, че, първо, и включително според новия Лисабонски договор, който вече е в сила, всеки гражданин на страна-членка на Европейския съюз е и европейски гражданин. Тоест, всеки германски гражданин е и гражданин на Европейския съюз, всеки чешки гражданин е и гражданин на Европейския съюз и също и съответно, и съвсем естествено, всеки български гражданин е и гражданин на Европейския съюз. Той е европейски гражданин наравно и заедно със своето национално гражданство.
От тази гледна точка ми се струва и противоконституционно, и противоречащо именно на основния принцип, залегнал и в Лисабонския договор, и в цялото европейско първично законодателство, да се поставя подобно ограничение за правата на един европейски гражданин. Аз не мога да си обясня на какво правно основание може да се отнеме правото, например, на българския посланик в САЩ или в Москва да гласува в посолството на избори за Европейски парламент.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: То и сега се гласува там. Извинявам се, че Ви прекъсвам така, но и сега се гласува в посолствата за евроизборите. Само го споменавам.
ЧЕТИН КАЗАК: Добре, но понеже се поставя ограничение категорично, и такава е идеята, да се гласува само и единствено на територията на Европейския съюз, на страните-членки.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Посолството е европейска територия.
ЧЕТИН КАЗАК: Ако се запази тази разпоредба, тогава няма противоречие.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Това, което каза г-н Лазаров и което беше доуточнено, е, че се запазва сега действащият принцип. Няма да има промяна в тази посока за избиране на членове на Европейския парламент. Както досега се гласувало - това е предложението, да остане, мисля, че е ясно.
Други желаещи за изказване? Господин Константинов.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Аз искам само да кажа, че е възможно двата вида избори, които сложихме в едно разглеждане в момента – президентски и парламентарни, също да бъдат по някакъв начин разделени. Не казвам, че трябва, но е възможно. В крайна сметка, съвсем различни са двата органа, които се избират. Президентът е глава на нацията, обединител и т.н., тоест евентуални при президентски избори би могла да се разтвори малко повече палитрата на местата, където се гласува, разбира се, при въпросните строг контрол на държавата, присъствие на двама държавни служители в секциите и т.н.; докато евентуално при парламентарни избори би могло да бъде в по-рестрективния аспект, който току що се обсъжда.
Така че просто моята молба е да се отчете, че при президентските избори единствено може да се опита по-широко разширяване на местата, в които може да се гласува.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Аз искам да засегна нещо друго, защото това, което каза професор Константинов, поставя въпроса може ли някой друг извън секциите, открити в посолства и консулства, да се гласува. Искам да повторя нашата позиция, която сме изразявали – говорим за националния парламент и за президент. На местни избори не може, естествено; за европейски запазваме старата ситуация, която е – на територията на Европейския съюз. Искам да обърна внимание, че нашата позиция е била винаги за това, да има възможност и на останалите български граждани в чужбина да гласуват, но говорим за електронното, за интернет гласуването. Някак си като говорим за гласуване в чужбина, е хубаво да кажем и тази тема, за да не я разглеждаме само като гласуването на секциите в посолствата, а и възможностите дали ще реализираме интернет гласуване, което вече дава съвсем друга картина и възможност. Така че някак си искам да поставя и този въпрос, защото иначе ще останем като че ли разглеждайки въпроса единствено и само в рамките на секциите в посолствата.
МАЯ МАНОЛОВА: Използвам формата на реплика, но принципно съм абсолютно съгласна с това, което казахте в следния контекст. Ясно е, че първо трябва да си изясним общите положения, които касаят както изборната администрация, така електронното гласуване и прочее, за да минем от общото към частното. Според мен няма никаква логика да ограничим образуването на секции и в места извън посолствата и консулствата в градове, в които има българска диаспора, да кажем, някой испански град или няма значение къде, при положение, че ще разрешим интернет гласуването. Няма логика, защото интернет гласуването дава възможност на неограничен брой българи, независимо къде живеят, да упражнят правото си на глас, а в същото време по някакви причини да ограничим, примерно, един град, в който е доказано, че на последни избори има, примерно, гласуващи по две, три, пет хиляди души, и да не се създадат избирателни секции. Така че трябва да има симетрия и в тези законодателни решения.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да добавим и следното. Когато коментирахме на две заседания електронното гласуване и по-скоро интернет гласуването, го коментирахме именно в тази посока, въвеждането на пилотния проект именно за гласуване в чужбина и винаги сме го разглеждали във взаимовръзка с тази тема. Така че ако тук няма вече възражения по това, може би за следващия път с готовност за конкретни текстове да започнем и обсъждане подробно на тази тема, както и като приключим с изказванията по темата за и против разкриване на изборни секции извън дипломатическите и консулски представителства, да коментираме изборната администрация, за да можем да започнем пак да разписваме конкретните правомощия и текстове.
Господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Благодаря Ви много, госпожо Фодосова. Искам да се обърна тук към всички колеги с едно теоретично напомняне. Ново законодателство, и по принцип законите се приемат с цел да отговорят на дадени и да уредят дадени обществени отношения. Те се променят с цел да уредят нововъзникнали обществени отношения, или с цел да отстранят лоши практики, които са се създали на базата на старото законодателство, които практически заобикалят закона или по някакъв начин се възползват от негова слабост.
Искам отново да ви напомня, че тази година за първи път имахме случай, в който Конституционният съд на Република България обяви провеждането на изборите в две държави извън Европейския съюз, особено в едната, за незаконосъобразно проведени, особено в държавата Турция бяха касирани толкова много гласове, че това доведе до промяна на персоналния състав на Народното събрание. Това означава, че в продължение на половин година в Народното събрание е седял народен представител, който не е имал право да бъде там, гласувал е законите и е приемал законодателство без той да се ползва с представителна власт.
Когато говорим за промяна на законодателството по отношение на гласуването в чужбина, ние трябва да се ръководим точно от този факт. Иначе няма никакъв смисъл да променяме действащото в момента законодателство и просто ще направим едно обединяване на законодателството, без да го променим, без да опитаме да отстраним тези лоши практики, които са създадени и специално тази лоша практика, която е трън в петата на всеки един български гражданин, който гласува честно, без да си продава гласа. Всички тези граждани са изключително подразнени от това, което става там. Това, което те очакват от нас и по-точно от вас като народни представители да направите сега, е да направите така, че законът да предотврати тази практика. Как ще стане точно това, остава комисията да го приеме, но това е насоката и това е целта и мнението на Атака е, че колкото повече бъде стеснена възможността за създаване на такива практики, толкова повече те няма да съществуват. А тази възможност е чрез отнемането на вече създадената практика, както каза и господин Лазаров, да се назначават някакви хора, които всъщност да фалшифицират изборите в чужбина.
Единственият начин да се упражни ефективен контрол е максимално да бъде стеснено откриването на избирателните секции в държавата Турция, в която имаме проблеми. Съответно в закона не може да бъде записано, така, така че нека да разгледаме реалните варианти. Имаме чудесния пример от Европейските избори, където нямаме никакви проблеми с провеждането на изборите в чужбина и аз предлагам да се придържаме към него и да го следваме за абсолютно всички видове избори. Няма смисъл да се прави за този избор, понеже бил еди какъв си, един вид, а за онзи избор, понеже сме избирали нещо друго, да правим така. Така се създава объркване в самите избирателни секции, в самата изборна администрация и в съзнанието на гражданите също се създава объркване. Трябва да бъде едно за всички. Имаме добър пример - това са европейските избори . той трябва да бъде приложен за всички други видове национални избори.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на господин Стоянов. Господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН: Този пример е чудесен за Атака, но не и за българските граждани. Ние знаем мнението на Атака. Ако слушаме мнението на колегите от някои партии – няма да спомена имена на партии – да отричат, че една част от българските граждани да имат право да гласуват, другата част нямат право да гласуват, дайте да закрием и парламента тогава, да закрием и президентство, и Министерски съвет. Вече има един човек да управлява. Това е най-лесното.
Госпожо председател, по отношение на примера, който беше даден от наши колеги, примерно да кажем, има някакви грешки, друг е въпросът дали е правилно решението на Конституционния съд или не, аз като юрист уважавам решението на Конституционния съд, но не споделям това решение. Много интересно е сега, абсолютно по същите казуси, със същите проблеми, да видим как ще се произнесе Конституционният съд вътре в страната и в някои други секции. Много интересно как ще се произнесе Конституционният съд. По тази логика ако някъде е имало грешка – допускаме теоретично – означава ли това, че имаше десетки касирани избори за кметове на села, за съветници и кметове на общини. По тази логика не бива да има секции в тези населени места. Да, ако има грешки, те трябва да бъдат отстранени, но за това, че някой не е следил правилно да бъдат проведени изборите или някой е допуснал грешка даже, - а аз съм убеден, че не е допусната грешка в тези секции, където говори колегата, - но даже и да е така, това означава ли българските граждани да нямат право да гласуват? И българските граждани са равни според Конституцията, както каза господин Четин Казак, всички са равни пред Конституцията и не може да бъдат разделени – едни български граждани са по-български граждани, други не са български граждани.
Примерът със Закона за избиране депутатите за Европарламента не е много чудесен. Там имаше текстове, за първи път ще го кажа, ако се бяхме обърнали в съда, и съжаляваме, че не се обърнахме, щяхме да спечелим делото сто пъти. Хиляди български граждани ако бяха сезирали, че нямат право да гласуват, вътре в страната нямаше право да гласуват! Оставете чужбина! От чужбина се върнал, тук той нямаше право да гласува за Европарламент. Ако тези български граждани се бяха обърнали в съда, сто на сто щяха да спечелят делото, и 5000 човека да отидат в Европейския съд, щяхме да станем за резил. Аз съм народен представител и давам съвет на хората, че не могат да бъдат лишавани от права и ако някой си въобразява, че някой ще бъде лишен от права и тези, които са лишени от права, ще мълчат, няма да стане тази работа.
Завършвайки, госпожо Председател, разбира се, че някакъв подход трябва да се предприеме. И да има грешки, и да няма грешки, ние сме законодатели. Там, където има грешки, подходът трябва да е еднакъв. Да гледаме как може да се направи да се минимализират грешките, ако има някъде, по някакъв начин е повлиял. По същия начин ще ви кажа, че има хиляди гласове на местните избори, както сме коментирали и преди, които са обявени включително и за изборите за парламент сега – обявени за недействителни, въпреки че гласовете не бяха недействителни. По тази логика половината общински съвети в страната, колеги, трябва да бъдат касирани и там не бива да има секции, защото била допусната грешка. Може ли да има села без секции в страната – дали е в Родопите или Стара планина, има ли някакво значение?
Изборният процес е труден. Ако и след двадесет години ние все още разсъждаваме, че ако някой български гражданин може да бъде лишаван от права, като другият да има повече права, това няма да стане. Изобщо не си въобразявайте И текст да има в закона, има начин как да бъдат оспорени, както говорим, пред съответните европейски институции. И това ще го направим.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на господин Осман. Реплика от господин Гяуров. След това – госпожа Сапунджиева.
ДИМО ГЯУРОВ: Малко изместваме темата, особено смесвайки нещата с местните избори и евентуалните грешки. Нека да сме наясно, че българските граждани имат право да гласуват, но е въпрос на технологични възможности и условия за организиране на тези избори. И нека не се заблуждаваме, те няма как да бъдат равни всичките в чужбина поради простата причина, че някои държави не разрешават гласуване на места извън територията на българските посолства на съответната държава. Така че няма как гражданите в две, три, пет държави в чужбина да бъдат съвсем равни.
Тук въпросът се отнася по-скоро до това, доколко българската държава е способна да организира честни избори в чужбина и доколко не и доколко да реализира тези права. А иначе ако говорим чисто теоретично, темата е много широка, всеки един гражданин в чужбина би могъл да реализира това си право и пътувайки до България.
По-скоро говорейки за организацията на изборите в чужбина, трябва да сме наясно, че трябва да затворим всичките тези широко отворени врати в празното поле, защото проблемът, свързан с назначаването на секционните комисии опира до субективната преценка на посланика. Ако той не е в час, ако се поддаде на някакви изселнически организации или на някого другиго ще стане това, което се случи – някой прави избори, но никой не знае кой е този, който ги организира, никой не знае къде ги организира и никой не проследява как се организират. Нашата задача като законодатели е да затворим тези субективни възможности и няма защо да разширяваме дебата. Мисля, че всички тук сме наясно за какво става дума.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря. Госпожа Сапунджиева.
РЕМЗИ ОСМАН: Приемам забележката. Разбира се, затова сме законодатели - ако има някакъв проблем, то трябва да бъде изчистен. Ние споделяме това. Въпросът е, че като законодатели ние не бива да правим разделение, тоест, единият да има повече права, другият да няма повече права. Изселнически организации, вие знаете, избори не правят.
РЕПЛИКА: Така се прие.
РЕМЗИ ОСМАН: Вие така коментирате. Не е така. Тук не приемам, но както и да е. Но за първата забележка приемам.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, аз си позволявам за пръв път да взема думата, въпреки че това е може би деветото или десетото заседание на комисията, в която участвам. Участвах и в работата на кръглата маса. Подробно чета всички стенограми и активно водя записки за това, което се случва в тази комисия и искам да изразя тревогата си като гражданин и като юрист от това, което се случва - и е записано в стенограмите. Бях предизвикана от това, което беше казано днес тук. Направих си труда да извадя Всеобщата декларация за правата на човека. Направих си труда да извадя международния пакт за гражданските и политическите права, по които България е страна и я е ратифицирала и Българската конституция. Нормите в тези международни актове, които са основополагащи за демократичните общества в света, са прокарани в българската Конституция и в българската Конституция е казано, че организацията и редът за провеждането на изборите и референдуми се определят със закон.
Никъде в българската Конституция, нито в тези международни актове не се говори за условия, а вече два месеца в тази комисия аз чувам как се говори за условия за провеждане на избори, за това как едни граждани да бъдат ограничени, как едни политически партии да бъдат ограничени. Това, колеги, наистина е тревожно. Аз считам, че когато трябва да се говори за реда и за организацията на провеждането на изборите, целта е да се облекчат българските граждани, да се гарантира прозрачност, да се спре купуването на гласове, а не да търсим начин да ограничим едни български граждани за сметка на други, защото, видите ли, били… Проблемът е в това, че политическата система не е ферментирала, проблемът е в това, че политическите партии трябва да си свършат добре ви качествено работата, а не да се сърдят на другите, които са си свършили работата и дават по-добри резултати.
Разбира се, че на изборите едни имат по-добри резултати, други имат други. Това е промяната, това е демократичният процес. Но тревогата идва от това, че непрекъснато се мисли за условия, по които по някакъв начин да се ограничи гласуването на част от българските граждани, било то в чужбина, било то в България.
Ще говоря по-конкретно и по-нататък за текстовете, но по отношение на това, което каза и колегата Димо Гяуров искам да кажа, че България е страна по Виенската конвенция. Като член на Централната избирателна комисия ние имахме много проблеми с българските студенти в Германия, където българските дипломатически представители не бяха поискали навреме да се открият секции извън дипломатическите и консулските представителства и всички колеги знаят как в продължение на един месец ние бяхме бомбардирани с жалби, с искания да се осигури възможност на българските студенти да гласуват там. В условията на членството на Европейския съюз, когато имаме свободно движение на хора, когато имаме огромни общности в Мадрид, в Англия, в Германия, във всички европейски страни, включително и в Съединените американски щати, да се говори за това как да не се даде възможност на тези български граждани да гласуват там, въпросът е тревожен. Това е просто тревожно. Вие сте били дипломат, господин Гяуров и знаете, че това се урежда…
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Аз ще взема думата за реплика, защото според мен беше изключително некоректно Вашето изказване, което е обидно за цялата комисия и аз смятам, че тук колегите ще ме подкрепят. Първо, нито веднъж не сме си позволили в тримесечната работа на временната комисия да говорим за условия за ограничаване на правата на който и да било български гражданин да гласува. Не ме прекъсвайте, госпожо Сапунджиева, Вие сте експерт тук и само като експерт имате право да вземате думата, по отношение на принципни въпроси или конкретни текстове, но единствено като експерт. Не може да правите нито политически декларации, нито политически изказвания. Политическите изказвания ги правят колегите от парламентарната група на ДПС. Това са правилата в тази комисия и във всички други комисии. Когато правите едно такова изказване, Ви моля да спазвате правилата, които сме приели за работа на тази комисия и да не се отклонявате от тях. В противен случай ще бъде принудена да Ви отнема думата или да не Ви я давам повече. Аз не смятам, че ние в тези три месеца, в които проведохме заседания, включително двете обсъждания, които направихме, сме си позволили по някакъв начин да нарушим или да накърним правата на който и да било български гражданин до този момент. Ние говорим за създаване и за изработване на Изборен кодекс, в който принципно да запишем такива правила и такива норми, които да бъдат еднакви за всички видове избори, там, където, разбира се, е възможно. Няма нищо лошо в това да се казват различни мнения и становища. И не бива да се реагира по този начин. Наистина, моля ви всички, да спазвате тези правила, които сме приели и да вървим към конкретно изработване на текстове, вместо да влизаме в такива ненужни дебати.
РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо Председател, уважаеми колеги, искам по същия начин оттук нататък, когато се изказват експертите, подходът да бъде абсолютно еднакъв за всички. Помните, че преди две заседания, наистина се уверих, че Вие не забелязахте нашия експерт, когато искаше думата и експертът остана с впечатление, че не му се дава думата. Молбата ми е подходът да бъде еднакъв към всички експерти. Няма никакви проблеми, не се разминаваме, но подходът трябва да е еднакъв.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Госпожа Фидосова беше абсолютно права. Експертите са тук, за да дават оценки и да ни помагат със своя експертна позиция, а не да правят политическа декларация. Напротив, тук всичките народни представители нямаше политически позиции – и изведнъж аз съм шокиран от някаква политическа позиция от експерт и тя, бих й сложил етиката: доста демагогска позиция. Абсолютно!
МАЯ МАНОЛОВА: Мисля, че тук беше установен един толерантен тон, в който се даваше възможност на всички независими експерти или народни представители да си казват мнението. Аз лично не чух нищо толкова драматично в изказването на госпожа Сапунджиева. Тя просто наистина не се е изказала до момента и даде свое обобщено мнение за това, какво според нея се случва в комисията. Аз мисля, че по повечето от въпросите – седяхте на тази маса, имаме различно мнение. Не знам къде ще се съберат в крайна сметка позициите, но поне нека да запазим демократичния тон, всеки да може свободно да се изкаже и да си каже мнението, независимо от мнението на останалите. Така че не сте, господин Гяуров, особено толерантен в случая, което, според мен, нарушава общия тон на работа на комисията.
ДИМО ГЯУРОВ: Напротив, съвсем съм толерантен, но нека да не демагогстваме. На всички ни е ясно, никой от нас не се опитва да ограничава когото и да е в чужбина. Аз какво казах? Че просто законодателствата на определени европейски държави не разрешават това гласуване извън посолствата. Така ли е? Има ли спор по тази тема? Няма спор. Какво означава това? Няма как да бъдат всички граждани в чужбина еднакво равни, дори, ако щете, гражданите в една европейска държава с друга европейска държава, българските граждани там. Държавата трябва да направи максимума да им осигури условия, но не с риска за незаконност на изборите и не с риска за шашми на изборите.
Специално по отношение на тази тема, бихте ли ми отговорили къде са протоколите от 2007, 2005 години? Дойдоха ли всички протоколи от чужбина? Не дойдоха. Защо ЦИК си затваряше очите през всичкото това време? Не сте ги изисквали. Така че не ми говорете за честност на изборите в чужбина. Темата е много широка, можем безкрайно да си я дебатираме. Но нека да бъдем ясни, коректни. Никой никого не ограничава. Говорим за условия, за максимално възможните условия, не отвъд възможното, което вече граничи с глупост.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колеги, наистина, ние говорим за цялостна уредба, която обаче неминуемо включва и условия, като например, принципа за отседналост. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, ако някой ми каже, че принципът за отседналост фигурира някъде в Конституцията като условие за упражняване на активното избирателно право, нека да го докаже. Принципът за отседналост беше едно ново, нефигуриращо до момента и нефигуриращо в българската Конституция условие, ограничаващо упражняването на активното избирателно право на българските граждани. Ето ви едно ограничение, което беше въведено и което е противоконституционно, което виждаме, че има желание да бъде утвърдено в новия Изборен кодекс. Това – първо.
Второ, уважаеми господин Гяуров, аз съм съгласен, че обективно пълно равенство не може да се постигне, но съм убеден, че и Вие ще се съгласите с мен, и Вие сам преди малко казахте, че държавата трябва да положи всички усилия, за да осигури максимално възможности на българските граждани, които желаят, да участват в изборите. Затова българската държава, ако е в състояние да организира избори и извън дипломатическите представителства в онези държави, които го позволяват и където е ясно, че има в определени градове, в които нямаме дипломатически представителства и има големи български общности, защо вие искате предварително българската държава да се самоограничи и по този начин да лиши тези общности от това право? Ето срещу това ние възроптаваме и с госпожа Манолова – това, което преди малко тя каза. Ние сами се ограничаваме и ограничаваме българските граждани тогава, когато дадената държава не поставя подобни ограничения. Там, където съответната държава поставя тези ограничения, съвсем естествено, това вече е обективна пречка за нас като българска държава и ние не можем да я преодолеем, но там, където можем, ние сами се ограничаваме.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз мисля, че досега в дебатите на кръглата маса не е имало спор, че всеки български гражданин да има конституционно гарантирано право да гласува. Не виждам защо наново влизаме в тези дебри – става въпрос за българските граждани дали ще гласуват в чужбина или в България.
По отношение на организацията на изборите мисля, че и тук при дебатите, във Временната анкетна комисия, с чийто доклад всички сме запознати, се очерта становището (може би не всички го споделят), че на изборите през 2009 г. и в самия закон бяха дадени правомощия, от една страна, на ЦИК, от друга страна, на представители на изпълнителната власт – имаме предвид за гласуването в чужбина, поради неясното или недетайлното разписване в закона, правомощия за преценки от страна на Министерството на външните работи, като се създаде някакъв предизборен щаб и преценка, както каза господин Гяуров. Всички ние го знаем, защото това са фактите и цифрите – преценка на съответните посланици (не фиксирам абсолютно никаква държава) и консулите да преценяват къде могат да разкриват изборни секции. Ако не се лъжа, ЦИК една седмица преди започване на изборния процес излезе с едно ново решение, в което се казва, че може да бъдат разкривани все пак изборни секции, защото преди това тълкуването беше малко по-друго. На кръглата маса се обединихме около становището, че законът, в чието изготвяне сега участваме, трябва детайлно ясно и точно да бъде разписано какво следва да се прави, кой да го прави, без да оставяме възможност за преценка. Аз ще ви дам само едни данни. През 2005 г. в чужбина е имало 344 секционни избирателни комисии на изборите през 2005 г. и 75 250 действителни гласове. През 2009 г. – миналата година, говоря за парламентарни избори, тази секция е намалена с близо около 100 – 274 секции, при 153 000 действителни гласове.
Освен това, ако говорим за разкриване на секции, в 226 градове извън държавата, ако са били 2005 г., то 2009 г. са вече свити в 138 градове тези секции. Аз просто казвам цифри, госпожо Манолова. Никакво обяснение не казвам, просто казвам цифрите. В някои от големите градове в 2005 г. в САЩ има 44 градове, 2009 бяха - в 18, във Великобритания през 2005 г. са 11, а само 3 са 2009 г. на изборите. Това са само цифри. Аз не ги коментирам.
Това е въпрос на преценка, тъй като е много разтегливо понятие, на преценка на посланика, на консула, на МВнР дали да разкрива секции, дали да не разкрива, при какви условия а също и това, че законът дава възможност на ЦИК, а ние знаем, че ЦИК винаги е политически доминиран дори и професионалистите да тълкуват по някакъв начин закона. Досега изборните закони се тълкуваха с едни указания от ЦИК. Ние тук се обединихме около идеята максимално подробно, детайлно да има този изборен кодекс, който трайно да регламентира тези отношения. Няма начин да има тълкуване от Централната избирателна комисия, на националната, но те да бъдат, наистина, при един закон, който не се променя през две години или да бъдат поне постоянни. Ето тези цифри исках да съобщя, що се касае до избирателното право на българските граждани.
По отношение на това, което казахте за принципа за отседналост, господин Казак, за принципа за отседналост, тези български граждани не са лишени по отношение на принципа на отседналост. Това важи, що се касае до активното ни избирателно право, за местните избори.
ЧЕТИН КАЗАК: Само една реплика. Уважаеми колеги, именно тези цифри красноречиво говорят колко е бил правилен подходът, който е възприел законодателят за изборите за 2009 г. да даде право на преценка на съответния ръководител в дипломатическото представителство да направи преценката къде е уместно и къде си заслужава да се разкрият секции и къде не. Затова броят на секциите в чужбина е намалял, но за сметка на това, вие ще се съгласите с мен, че във всяка секция има неимоверен ръст на гласувалите. Затова, например, в Деспейнс, САЩ е разкрита секция и там са гласували над 1000 човека. Затова е разкрита секция в Палма де Майорка в Испания и там са гласували няколкостотин български граждани. Така че тези цифри показват именно това - ръководителите преценяват къде има голяма общност от български граждани, които са способни да упражнят правото си на глас, там предлагат да се разкрие секция и това се оправдава. Изборните резултати показаха, че има ръст на избирателната активност и във всички секции, разкрити в чужбина, особено в тези държави, беше оправдано тяхното разкриване.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Това, което Конституцията постановява като равно право, няма друг начин технически да бъде реализирано като равно, освен като присъствие в избирателния списък. И аз и друг път съм повтарял и просто напомням за това, че ако бъде създаден регистър на избирателите в който различните по обем права някои са ограничени от различни цензове, бъдат фиксирани в такъв регистър, правото ще бъде реализирано. Оттук нататък всички спорове – на кого ще създадем условие, на кого няма да създадем условие, ще илюстрирам с това, че това, че така наречената преносна урна е създадена по една единствена причина – за тези които знаят защо е създадена преносна урна, с която се ходи по домовете и се събират гласове. Защото по друг начин е нямало как да се обясни, че гласуват 99,99% от избирателите. Нормално толкова хора не могат да стигнат до избирателно участие при никакви условия просто защото животът е различен. В края на краищата, всеки е избрал индивидуално да живее в чужбина и условия, пречещи, възпрепятстващи, обясняващи и т.н., са условия, които нямат отношение към правото. Правото му е да присъства в един избирателен списък и в този списък да е ясно дефинирано на кой избор какво е неговото право. Всички останали условия са просто всякакви спорове. Могат да бъдат различни – за едни удобни, за други неудобни. В този смисъл те не са безпристрастни и няма как да бъдат справедливи.
ЯНКО ЯНКОВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги, първо, едно процедурно предложение. Според мен ние трябва да се фокусираме вече върху по-голяма конкретика. Тези политически дебати, които водим, според мен до голяма степен се обезсмислят. Редно е на нашите заседания да се уважаваме взаимно, всяка политическа сила да си каже позициите и оттам нататък да вървим напред.
Каква е нашата конкретна политическа позиция по тази точка? Ние вече я казахме. Аз ще се постарая само да я обобщя с две думи.
Първо, ние като политическа сила считаме, че трябва да се даде възможност така да се организират изборите в чужбина, че да се даде възможност на максимален брой български граждани да участват в тях, да кажат волята си. Това е възможно до някаква степен от страна на държавата, но има ограничителни параметри от гледна точка на финансов ресурс, от гледна точка на административен капацитет. Това вече стана ясно.
Другата посока, по която трябва да се върви, е електронното гласуване. Беше казано от госпожа Михайлова преди малко, че електронното гласуване в значителна степен ще разшири възможностите българските граждани да гласуват, но всъщност на този етап ние мисля, че стигнахме до този извод, това е приложимо само като отделен експеримент, за който трябва да видим плюсовете, минусите, техническите гаранции, другите възможности и т.н.
Ние сме категорично против да се прави разлика между различните държави и да се казва, че в едни държави може, в други държави не може. В това сме категорично против. Освен това, нашата политическа позиция е следната. По никакъв начин, ако има някакви допуснати нарушения в изборите, трябва да се обвиняват избирателите за това. Ако има някакви нарушения, виновна е държавата, че не е успяла да създаде необходимата организация, контрол за прозрачност на изборите. Избирателят е отишъл, дал си е гласа и въпросът за него е приключен.
Ако в момента се направи проверка, и примерът, който беше даден, е удачен, за Република Турция. Ако се направи проверка на различните държави, според нас ще се констатират същите или подобни нередности. Какво означава това? Че слабостите са едни и същи навсякъде. Добре е да се даде възможност за преценка на посланиците и администрациите в посолствата да преценят от гледна точка на количеството български граждани, които са на тази територия как да разкриват секциите, но тази преценка не трябва да бъде 100%. Няма административен служител, колкото и отговорен да е той, който да иска да се натовари с повече работа, отколкото му се иска. Това няма как да се случи. В нашия нормативен документ, който подготвяме, ние трябва да вменим и съответни задължения в посока на осигуряване конституционното право на глас на българските граждани и затова отговорност да носят МВнР и подчинените му структури. Няма друг начин, по който да се реализира това и по никакъв начин не бива да го заковаваме сам в посолствата, защото това на практика води до косвено ограничаване на правата поради невъзможност да гласуват българските граждани. Трябва да дадем възможност, наистина, в по-голяма степен по-голяма свобода да се преценява как това да се реализира и конкретно за територията на всяка една държава.
В противен случай, да, вярно е, че другите държави процедират по най-различни практики, но ние трябва да знаем, че извън територията на България в момента има около 2 млн. български граждани. Не зная дали като процентно съотношение друга държава има толкова граждани, които да са извън нейната територия. Това всъщност - че голяма част от тях представляват елитът на българската нация, ако ние ги лишим от възможността те да си казват мнението, каквато и … е тогава, много трудно ще можем да обясним и ще бъдем обект на критика от страна на българските граждани по всякакви линии.
Така че нека да се фокусираме, наистина, върху конкретиката и тогава вече като дойде въпрос до конкретните текстове, ние ще си кажем тогава и позициите, но да излезем от тези политически обвинения партийни и т.н,. ако можем като комисия да се поставим над тясно партийните интереси, би било добре и трябва да е ясно, че ние не правим догматичен документ за тези избори само, а го правим за години занапред и трябва да дадем възможност колкото може по-малко промени да се правят по следващите представителства в българския парламент.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Колеги, съвсем ясно е, че правата се упражняват при определени условия, така че това е нещо, което е ясно и когато ние говорим, че чрез закон регулираме нещо, всъщност законът е този, който фиксира конкретни условия за упражняване на едно право. В тази връзка има още един проблем, който не беше засегнат тук, но той пряко касае Конституционните права на българските избиратели в чужбина.
Ще започна с четвъртата по население държава в света – Индонезия, в която нито един български гражданин не може да гласува. Защо? В столицата Джакарта 8 души са извън посолството, в което има двама души, осем души са се обозначили като българи. В момента имаме 20 души и трябва да се разкрие секция в чужбина. Защо никой не говори за това, че там, където има малки диаспори, те не могат да гласуват. Това не е ли нарушение на техните права? Тоест, има още един законово определен праг от 20 души, който казва, че ако са 19 души на територията на една чуждестранна столица, не може да гласувате, а ако са 20, можете. Това не е ли очевидно законово ограничение просто защото, от друга страна, е ясно, че един избирател секция няма да правим. За 100 – ще правим. Между 1 и 100 има някакво число, в случая, законодателят е избрал 20, което е границата.
Така че, наистина, нека да не демагогстваме. Условия, ограничителни ще има, защото иначе просто процесът няма смисъл.Но като ще обсъждаме това, дайте този параметър другия път да вземете отношение какъв да бъде – 20 ли да бъде, 25 ли да бъдат. Повтарям, аз бях в Джакарта 2005 година. Питах посланика, който изпълняваше това къде е нашата секция. Той каза: няма как, 8 души са в Джакарта.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Други желаещи по тази тема? Господин Лазаров, Вашата работна група за следващия вторник ще имате ли възможност за разписани текстове с участието на експертите не изцяло, поне като чернови вариант, за да започнем да коментираме. Това, което ние даваме за местните избори. Ще помоля да се организирате и да имаме някаква готовност, за да вървим към конкретни текстове, които да коментираме и да обсъждаме.
Темата за изборната администрация, накратко. Това, което беше като идея предварително за постоянно действаща изборна администрация, имаше два варианта и две разновидност, които до този момент се лансираха на наши заседания. Категорично постигнахме съгласие на заседанията до този момент и на проведената кръгла маса миналия месец по отношение на това, да има една Централна избирателна комисия за четирите вида избори и тук вече имаме готовност за подготвяне и на конкретните текстове.
По отношение на т.нар. постоянно действаща администрация, единият вариант, който се предложи във формат на работните групи беше тази Централна избирателна комисия да има един пет- или седемчленен постоянно действащ състав като професионална администрация, като тук също имаше няколко варианта. Единият вариант, който предложиха колегите, беше за петима, например, избрани от квотата на Народно събрание, двама предложени от съдилищата и от прокуратурата – по един и назначени със съответния указ от Президента, като тези хора да работят постоянно, да работят по отношение на изчистване и подготвяне на избирателни списъци, регистрацията на политическите партии и коалиции. Ако въведем това ограничение за по-ранно регистриране, което коментирахме също във формат работни групи – било 6 месеца, било 12 месеца преди съответния вид избори, тази постоянно действаща администрация ще има съответните правомощия в тази посока. Тоест ние можем да разпишем много подробни правомощия и задължения.
Оттук нататък следва и следващият въпрос – когато стигнем до провеждането на съответния вид избори и се попълни целият състав на Централната избирателна комисия на квотен принцип с указ на президента, както е било до този момент, какви ще останат правомощията на тази постоянно действаща професионална администрация. Дали ще имат право на глас – това беше единият основен въпрос, който се постави и изобщо в тази посока трябва да направим един може би последен дебат, за да може за следващия път да предложим и конкретни текстове, които да започнем да обсъждаме.
Другото, което коментирахме, е дали да бъде особена юрисдикция тази Централна избирателна комисия – това, което коментираме няколко пъти. Тази тема я коментираме във връзка с темата за обжалване на изборните резултати. Ще помоля за кратки изказвания само по тази тема, за да може да преминем по-нататък. Това е пак в тази работна група, която е за изборите в чужбина. Господин Лазаров, има ли нещо, което аз пропуснах да кажа в тази връзка, или това е в общи линии като идея?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не, нищо не е пропуснато, може би като разсъждения ще продължа. Ако се приеме, че е нормално да има постоянно действаща изборна администрация, тоест от качеството на експерти, 5 плюс 2 – един от квотата на съдиите да бъде избран, със запазване на възможността след това когато се върне в съда, да се заеме същата длъжност (има такъв подход) и евентуално от Прокуратурата, назначен с указ от Президента, и евентуално по един, пак постоянно действащ, назначен в районните избирателни комисии (макар че ние все още не сме уточнили броя на районните избирателни комисии), които да подготвят основно избирателните списъци, регистрацията. Ние дебатирахме, но не сме взели решение дали да има и уведомяване на българските граждани, че са включени в избирателния списък да получават, както в някои други европейски държави, уведомление, че са включени в избирателния списък и могат да бъдат регистрирани. Основното, разбира се, е актуализиране всяка година февруари – март евентуално, на избирателните списъци, за да се въведе все пак някакъв ред в тези избирателни списъци, за които се говори от доста време. В този смисъл е идеята на тази изборна постоянно действаща администрация, бих я нарекъл, а също и обучение на съответните секционни избирателни комисии. Това, което исках да допълня, е и евентуално по един такъв секретар в районните избирателни комисии. Отделен е въпросът, както каза и госпожа Фидосова, дали тези 5 или 7 човека биха имали впоследствие право на глас, когато Националната избирателна комисия вече, да го приемем като работен термин, за да не го бъркаме със сегашните правомощия на ЦИК, когато Националната избирателна комисия взема своите решения.
ДИМО ГЯУРОВ: Да допълня и да доразвия това, което току що каза господин Лазаров. Тази тема кореспондира с идеята за евентуално въвеждане на изборни книжки или карти или независимо как ще го наречем, защото едната опция е да бъдат уведомявани, както каза господин Лазаров, българските избиратели за това, че са включени в списъците, а другата опция е вместо това, да бъдат заверявани и актуализирани постоянно тези книжа, както и да ги наречем – книжка или нещо подобно. Това ще бъде ангажимент на тази постоянна изборна администрация, включително и в района.
МАЯ МАНОЛОВА: Не чух встъплението на господин Лазаров, но се надявам той да не е казал, че по темата за въвеждане на различни форми на постоянна изборна администрация има консенсус сред политическите сили.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Вие досега не сте били на работна група.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз съм участвала категорично във всички заседания и на работната група. Мисля, че ако Вие сте слушали внимателно или като госпожа Сапунджиева сте си водили бележки от всички стенограми на проведените публични заседания на тази комисия, ние сме заявили категорично, че сме против Постоянната изборна администрация и не е нужно да го повтаряме всеки път и по следните причини. Това е една груба намеса в принципа за равно участие на политическите сили в организацията и наблюдението на изборите и ние ще се противопоставим категорично срещу това, да бъдат назначавани постоянни членове, още повече в районните избирателни комисии. Изхождаме от практиката, която до момента имат управляващите – да назначават абсолютно категорично не по политически, а по партиен признак даже своите представители в различните органи на държавна власт и техните регионални структури.
Аз отново казвам, че едва ли на които и да е управляващи им е необходимо служебно предимство в следващи избори. Едва ли ГЕРБ в момента се нуждае от това, да си осигури превес в избирателните комисии, включително и в Централната избирателна комисия. Ясно е как ще бъдат избрани тези пет души от Народното събрание, които ще работят постоянно. Искам да ви кажа, че това противоречи на принципа, който правителството въведе за оптимизиране на администрацията и за съкращаване на разходите. Не разбирам какво ще правят тези постоянни членове на районните избирателни комисии непрекъснато в период от N на брой години, още повече че предвид предстоящите избори е ясно, че ще има избори чак следващата есен. Най-вероятно ще бъдат заедно президентските с местните избори. За какво е необходим постоянен щат на изборната администрация?
Още повече, тук в раздадения ни материал има едно смесване на общинските с районните избирателни комисии. Ако ще правим районни избирателни комисии в местните избори, аз не виждам никаква логика и никакъв смисъл в това упражнение, освен да намерим работа на едни хора, които да се водят постоянни членове на районни избирателни комисии.
Така че ние сме категорично против ограничаване на възможността, която е доказана в 20 години демокрация, на политическите сили по определени правила да имат свои представители в избирателните комисии. Искам да ви обърна внимание, че вие ще сте първото мнозинство, което ще си позволи да наруши този принцип. Това не го направи и тройната коалиция, въпреки че имахме тази възможност, да си пратим наши хора тук и там, защото просто никои управляващи нямат нужда от служебно предимство преди избори; вие ще сте първите.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По отношение на практиката, двадесет години и българските избиратели, и всички ние знаем каква е практиката и на управляващи, и на преждеуправляващите.
По отношение на възможността за служебна победа, видяхме миналата година опитите за служебна победа от страна на тройната коалиция и с мажоритарните кандидати, и с вдигане на избирателния праг.
Мисля, че ГЕРБ от миналата година досега неизменно и трайно показва волята си най-малкото в разпределението на комисиите и в тази комисия, и в Комисията за контрол на ДАНС, и в подкомисията за контрол на СРС, и в другите комисии, където ние категорично сме заявили и това продължава практика на ГЕРБ да няма парламентарно надмощие на една от парламентарно представените сили - що се касае до това, че ГЕРБ, видите ли, щял сам да си назначи, евентуално ако се стигне до тази изборна администрация, свои хора. Не, тази практика двадесет години ние я видяхме и ние я отричахме и затова ни беше гласувано доверие на тези избори и не смятаме да продължаваме тази действаща до миналата година практика. По отношение на политическите изявления – дотук.
По отношение на чисто юридическите доводи, може би сте пропуснала, госпожо Манолова, тук се обсъждаше въпросът евентуално – казвам, евентуално идеята за тази постоянно действаща изборна администрация те да нямат право на глас, ако ви притеснява. Може би, изхождайки от предишната практика, когато Националната избирателна комисия взема своите решения, тоест това да бъдат администраторите, които всяка година в началните месеци до февруари-март да подготвят избирателните списъци и да ги актуализират, да обединяват гражданите или да издават тези книжки, ако се спрем на този вариант, който лично за мен не е най-удачният - да регистрират политическите партии, които ще се регистрират, защото ние изтегляме срока на регистрация, съответно да организират подготовката на изборите, аз тук бих отворил една скоба, която всички ние много добре знаем. Границите на секциите, особено при местни избори всеки кмет може да си ги преразпределя както си иска, така, както счита че за него би било по-добре. Нека да не го пропускаме този момент. Това също би могло да бъде правомощие на тази изборна администрация. Така че не мисля, че идеята тук е за служебна победа на която и да било политическа партия. Това са теми просто за дискусия и аз мисля да разсъждаваме прагматически, с логически доводи; чисто политически изказвания може да правим до безкрайност.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Само една добавка и реплика към госпожа Манолова. И аз, и господин Лазаров – във връзка с това, което каза, че ние запазваме квотния принцип за сформиране на Централна избирателна комисия с указ на президента – това, което до този момент съществува като принцип и като начин на сформиране на Централната избирателна комисия.
За тази постоянно действаща професионална администрация предложението е и за включване и на представител на съдиите, на представител на Прокуратурата като тяхна квота, те ще си го предложат, те ще си го изберат. Няма как ние или която и да е друга партия да се намесва в тяхното предложение и в техния избор.
Въпрос на преценка на решение на парламента е дали ще бъдат трима, петима или седем. Парламентът ще ги избере, както избира и назначава и както избира и много други представители на контролни и на регулаторни органи и в това няма нищо лошо. Няма да има политическо надмощие нито на ГЕРБ, нито на която и да било друга парламентарно представена политическа партия. Аз не виждам нищо лошо и в това, да бъдат и само съдии и прокурори. Ние сме си говорили много пъти за това, че трябва да има и превантивен контрол, но дали е възможно – това трябва да го обсъдим също с формати с тези гилдии. За това става въпрос.
Не става въпрос нито за демагогстване, нито за служебна победа от страна на ГЕРБ или на друга политическа сила, нито за подмяна на досега действащия принцип за формиране на Централна избирателна комисия, а за регионалните господин Лазаров повдигна въпроса дали е редно да мислим нататък към регионалните избирателни комисии за формирането на един или може би повече, петима представители.
Моля ви да мислите само в тази посока и връзка – на едновременно провеждане на местни и президентски избори. Там трябва да действат общинските избирателни комисии, а не регионалните. В тази връзка ние трябва да разпишем конкретни текстове в изборния кодекс, колеги, които да визират не само тези избори, които предстоят 2011 година, а и следващите, когато има съвпадение, както сега ще се получи, че в тези случаи действа общинската избирателна комисия, а не районната, защото няма как районната да направи общинските избори. Ще бъде много сложно и усложняващо много повече нещата, но пък общинската може да отчита резултатите от изборите и за президент, което е много по-лесно, вместо да усложняваме и да дадем на районната избирателна комисия да брои и за съответните общини, N на брой във всяка една област.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е интересна идея, постоянно действащите членове на изборната администрация да са съдии и прокурори. Даже аз бих предложила да са само прокурори. Прокуратурата стана многопрофилна и многофункционална. Би било интересно само прокурори да има в избирателните комисии. Това – в кръга на шегата, но тъй като и господин Лазаров започна с една шега, а именно, че ГЕРБ били абсолютно безпристрастни при назначаването на едни или други представители в различните органи. Господин Лазаров, от девет месеца в страната се вихри една безпрецедентна политическа чистка, при която се уволняват професионалисти и се назначават само… Така или иначе, тези секретари, както ще ги кръстим там, които ще изпълняват основни административни функции в районните избирателни комисии…
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: В Централната избирателна комисия само и единствено на този етап.
МАЯ МАНОЛОВА: Изхождам от това, което каза Лазаров – Централната избирателна комисия също – прочетете какви са функциите на избирателните комисии. Няма как Централната избирателна комисия да се занимава с избирателните списъци, освен ако не искате да раздуваме втора администрация, която да дублира ГРАО и администрацията, която поддържа базите данни. Защо е нужна втора администрация? Няма как да се занимава ЦИК с това, нито с издаването на книжки, защото това е конкретна административна работа, която трябва да бъде там, където се намират регистрите на населението. Иначе една и съща дейност ще я вършат две различни администрации.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ставаше въпрос за създаване на регистър на гласоподавателите, а не на регистър, който е в ГРАО.
МАЯ МАНОЛОВА: Той ще се опира върху регистъра на ГРАО. Защо да правите втора администрация, която да поддържа това, което поддържа ГРАО? Освен това нека не забравяме, че ЦИК има политически функции. Там се вземат решения по жалбите на гражданите срещу нарушенията на изборите. Извинявайте, ние сме категорично против Народното събрание да излъчва пет души – сетете се от кои групи ще са тези хора, кой ще ги доминира, – които да решават въпроси, свързани със законосъобразността на изборите. Досега практиката двадесет години е била представителство на всички парламентарно представени политически сили в избирателните комисии. В нея има логика. Това е обективен критерий.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: И сега е запазен, госпожо Манолова, ние не отменяме този принцип, три пъти го обясних. Това, което до този момент съществува, се запазва, само че през останалото два или един месец преди изборите да започнат да действат и да заседава на квотен принцип сформираната Централна избирателна комисия, ще има една администрация от трима, пет или седем или колкото решим човека.
МАЯ МАНОЛОВА: Как пет души ще напишат избирателните списъци на България и ще ги актуализират? Според мен почнете по нормалния начин – първо от функциите на ЦИК и след това – от това, каква ще е ЦИК. Изяснете си първо въпроса с функциите.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ставаше въпрос към ЦИК да се създаде такава постоянна администрация, пак казвам, от трима, петима, седем души.
ЧЕТИН КАЗАК: Госпожо Председател, уважаеми колеги, аз мисля, че изначалната неяснота и не докрай оформеност на идеята предизвиква съвсем основателно опасение и съмнение у колежката Манолова и въобще у представителите на опозицията относно бъдещия характер, правомощия и състав на този орган.
Първо, искам да си изясним следния казус. Използват ли термина администрация, в случая и същевременно вие предвиждате това да са хора, които са излъчени от парламента, назначени с указ на президента, част от които ще бъдат магистрати, излъчени от съответните магистратски гилдии и този орган вие предвиждате да бъде някакъв особен вид юрисдикция? Според мен, ако вие имате такава идея, категорично оставете термина администрация, първо.
Второ, в момента, доколкото знам - членовете на ЦИК ще ме коригират, ако греша – в момента има три действащи ЦИК за всеки вид избори. Има ЦИК, ЦИКМИ и ЦИКЕП. Те са един вид постоянно действащи, тоест те се събират при необходимост, когато, например, трябва да се насрочат частични избори за кмет на дадена община, ЦИКМИ се събира и взема решения. Когато трябва да се обяви избор на нов народен представител поради оставка или поради някаква друга причина на друг, се събира ЦИК и за ЦИКЕП – ако възникне нещо с някой евродепутат, също.
Наред с това има, доколкото знам, има администрация към този триглав орган, наречен ЦИК, най-общо, която е една – това са експерти към трите вида. Това е изборната администрация на централно ниво, реално.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: В момента има една жена, която е сътрудник, няма друга администрация.
ЧЕТИН КАЗАК: Ако ще става въпрос за техническа работа, няма нужда парламентът, магистратският корпус, президентът с указ да се ангажира, за да назначава някакви експерти. Ако ние имаме идея да създадем някакъв съкратен вариант на ЦИК, общ за всички видове избори, някакъв перманентен ЦИК за съкратен вариант, но със статута на пълноправни членове на ЦИК, не администратори, а реални хора с реални правомощия, това е друго. Тогава наистина трябва да си помислим как ще оформим техните правомощия тогава, когато между изборите, когато те ще заседават и ще взимат категорично решения, а няма само да отмятат административна техническа работа и в периода, в който те ще бъдат допълнени от други членове, вече избрани за съответния вид избори. Това трябва да се изясни веднъж завинаги, да се знае, че тези хора няма да бъдат секретариат, може би ще бъдат един постоянно действащ съкратен вариант на ЦИК, който ще взима някакви решения в ограничен периметър, но те ще бъдат допълвани за всеки вид избори от други членове и вече съответните по-кардинални решения ще се взимат от разширения формат на ЦИК за всеки вид избори. Това трябва да си изясним, за да знаем за какво говорим. Ако ще са само администратори, тогава няма смисъл от упражнението. Всеки ЦИК си има администрация, която го подпомага. Всеки секретар на ЦИК организира работата със съответните експерти.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Колеги, ще ви припомня, че такъв проект за постоянна изборна администрация или постоянна ЦИКМИ, за която говорим, има вече от три години. Той така се и нарича: Проектозакон за постоянната изборна администрация. Накратко, идеята е следната. Това е постоянна – въпросна администрация, която е нещо повече от администрация – 12 души, които се назначават и освобождават от длъжност изцяло по механизма на Конституционния съд – четирима от Парламента, четирима от Президента и четирима от Обединената колегия на върховните съдилища. През определен брой години се въртят и т.н. Просто взимате Закона за Конституционния съд и по него сменяте тези хора.
Когато има национални избори, два месеца преди това и четиридесет дена след това още 13 души, посочени от политическите сили разширяват този орган до 25 души, както е сега ЦИК в момента и те произвеждат националните избори.
Когато има частични избори, които текат през целия мандат – говорим за местни избори, го провежда малкият състав, защото мисля, че тогава голям състав не е нужно.
Какво ще правят тези хора има, друг е въпросът дали ще бъде преценено, че си струва чак такъв голям орган да се прави. Това беше идеята – пулсираща изборна администрация на централно ниво с ядро от 12 души, като Конституционния съд, и 13 души, които разширяват това за всички национални избори.
Позволете ми да ви предложа още един вариант. В момента съществуващите три централни избирателни комисии са смешка, очевидно, те даже в даден момент са и четири, когато има и президентска кампания. Със сигурност знаем, че едни единствени избори са забити във времето, докато има Република България. Това е месец октомври през четири години. Следващият месец октомври настъпва догодина, както знаете. Това ще бъдат избори, които в обозримото бъдеще няма да си сменят датата. Следователно, досегашната ЦИКМИ е единствената ЦИК, която всъщност знае откога докога е, защото могат да изчезнат конкретни кметове, конкретни общински съвети, но националните избори, местните винаги ще бъдат края на октомври.
Нищо не пречи да се вземе следното компромисно решение. Да има само една ЦИК, която да не е постоянно действаща, но да е тази, която сега е ЦИКМИ, да се знае, че тя е ЦИК на всички останали избори и да не стигаме до смешното положение преди назначаване на всеки – скандали, разправии, клюки и т.н. ЦИК е професионален орган, да оставим тези 25 души да си работят този четиригодишен мандат. Да се вмени в задължение на тази единна ЦИК да свърши всички тези полезни неща, за които говорим. Между впрочем, тук се казаха неща, които не са съвсем верни. Има какво да се направи по списъците. Иначе ако става въпрос за списъка, то е ясен кой е – в ГРАО списъка го има и не е нужно да се прави нов. Но актуален изборен списък няма. Имаме лошо обучение на комисиите. Абсолютен порок на нашата работа – казвам го като човек, който двадесет години го прави това нещо – е лошото обучение, недостатъчното обучение, ниското качество на изборните комисии в България, главно на секционните комисии, но някой път и на районните и на общинските. Това положение трябва да се прекрати. Имаме пълна неграмотност по места. Хората даже искат да направят нещо но не могат. Като до бавим и злонамереност някъде, стигаме до катастрофални резултати.
Поддържането на актуализирани и изборни списъци, евентуално активна регистрация, евентуално изборни карти или изборни книжки, плюс перманентно обучение на комисиите на по-ниско ниво – това е гигантска работа, която може да я свърши както този вариант, първият, за който ви говорих, така да се вмени в задължение на една ЦИК, която ще се избира на всеки четири години и мандатът й ще изтича в края на октомври. Това може да го направим още сега със закон, още сега, преди да са дошли изборите, да кажем коя ще е тази ЦИК, която ще проведе изборите в края на октомври и за президент, и за местни избори. Междувременно може да й вменим и всички останали задължения. Ето ви компромисен вариант, ако желаете, разбира се.
Благодаря ви
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Разбирам силното притеснение на представители на опозицията в една ЦИК, която се избира от парламента, защото парламентът в момента не е в техните ръце. Иначе 2006 година нямаше никакъв проблем, защото искам да ви напомня, че в момента има една централна комисия, която се избира от Народното събрание. Това е Централната избирателна комисия за президентските избори. За 2006 година за тройната коалиция нямаше никакво притеснение да назначи този ЦИК и той да бъде действащ.
Предстоят ни два вида избори, които ще бъдат заедно, очевидно – президентските и местните. Ако вървим към идеята за обединена ЦИК, кой ще трябва да назначи този ЦИК за президентските и за местните избори? Кой? Защото сега в единия случай едната комисия я назначава парламентът, другата я назначава президентът и ако отиваме към обединение… Мисля, че отново трябва да изхождаме от това, за което казах в първото си изказване. Къде има проблеми, които са се проявили, които очевидно са нежелани от гражданите да съществуват повече и основният проблем в Централната избирателна комисия е, че тя се мултиплицира в много свои варианти. Аз съм съгласен с това, което каза господин Константинов, че най-правилният вариант е да се върви към избирателна комисия, която е единна, тя няма да бъде постоянно действаща, а само тогава, когато е необходимо, но нейният състав ще е ясен, за период от време и няма да има спорове преди всеки вид избори да се назначава нова ЦИК, да се хвърлят обвинения за политически превес. Нещата ще бъдат ясно описани и това е нашето виждане на Атака за Централната избирателна комисия – една централна избирателна комисия. Ако следваме практиката досега, тя е Централната избирателна комисия да повтаря съотношението на парламентарно представените сили. Аз мисля, че много пъти, включително и през 2006 година, а и преди това за президентските избори Народното събрание е назначавало централни избирателни комисии. Наистина, няма абсолютно никакъв проблем единната Централна избирателна комисия също да бъде назначавана от Народното събрание и да действа за мандата на Народното събрание и всяко новоизбрано народно събрание да избира нова ЦИК, това да е една от първите му работи и оттам нататък за следващите четири години да е ясно коя е Централната избирателна комисия.
РЕМЗИ ОСМАН: В нашата група, преди да бъде създадена комисията, развихме идеята. В предишния парламент, както каза професор Константинов, подобни идеи имаше и сме ги обсъждали много пъти, но виждаме, наистина, както преди малко господин Казак се изрази, че има една неяснота в идеята за създаване на една постоянна изборна администрация. Тоест, това притеснява всички колеги. Тоест, ние не знаем с какво ще се занимават те. Дискутираме, изразяваме различни мнения. До този момент аз не разбрах точно с какво ще се занимава, ако има такава подобна администрация. Възникват много нови идеи те да бъдат избрани от парламента, назначавани или политически представени, тоест успоредно с различните идеи за създаване на т.нар. постоянна изборна администрация, която в момента, според мен, нелошо се върши от Централната избирателна комисия. Сегашната избирателна комисия, ако има необходимост, назначава експерти, които да свършат тази работа.
Тоест, оттук нататък вече, тъй като не знаем с какво ще се занимават, възникват съвсем нормално съмнения с какво ще се занимават, няма ли да бъдат пристрастени. Никой не е казал точно по какъв начин и в кои неща те ще имат правомощия, а целта на законодателят трябва да бъде максимално да минимизираме евентуални съмнения в Централната избирателна комисия. Аз мисля, че тук се обединяваме всички, че каквато и да е Централната избирателна комисия, задължението ни е обществото максимално повече да се доверява на тази Централна избирателна комисия. Но ако ние предложим на обществото, ако приемем един закон с неяснота с какво ще се занимава, съмненията винаги ще се увеличат.
Споделям опасенията на професор Константинов, но сме го говорили и в предишни парламенти. Имало е случаи, когато членове на ЦИК, на секционни избирателни комисии, на общински или на районни, не подписват съответни документи, въпреки че са задължени. Има начин това нещо как да се преодолее. Ние сме предлагали много големи наказания, когато членове на секционни избирателни комисии злоупотребяват с право или членове на общински избирателни комисии не са подписвали протоколи. Някои общини не можеха да встъпят в длъжност на време и губеха всички граждани в съответната община. Но самата постоянна администрация какво ще промени, аз не чух нищо полезно. Единствено ще знаем, примерно, че четирима, шест или единадесет човека ще бъдат избрани или назначени, с какво ще се занимават? Ние не сме получили отговор на тези въпроси и докато ние не знаем с какво ще се занимават, не е възможно да бъде подкрепена една такава идея.
Ако идеята е наистина да свърши техническа работа, какъв е проблемът, повтарям, за което се извинявам – да бъдат назначени от ЦИК. Нека членовете на ЦИК да ни кажат има ли такъв проблем. Ако, примерно, в определени секции някой не си е свършил работата, да кажем, в някоя секция има някакъв проблем – не са получили необходимите познания как да работят, сигурно има, но постоянната изборна администрация какво ще промени? Преди избори ще има ли пак секционни избирателни комисии? Ще ги има. Тоест, говорим, в секцията. То и сега стартира навреме обучителната кампания, тези, които стават членове на секционни избирателни комисии, на общински избирателни комисии, навреме се изтегля във времето напред, за да могат да бъдат обучени.
Аз не смятам, че в България имаме проблем, особено политическите сили да имат проблем да посочат представители в секционните избирателни комисии, в общинските избирателни комисии. Аз се учудвам, че може да има такъв проблем.
Другото, което е много важно, това, което наистина за 20 години успяхме всички заедно, няма значение дали сме били управляващи или извън парламента, политическата система успя не само представители на политическите сили, представени в парламента; в комисиите имаше хора, представители на политически сили, които не са представени и законът винаги е допускал тази възможност. Надявам се, че и за в бъдеще тази възможност ще я има. Защо давам този пример? Постоянната изборна администрация не виждам с какво ще промени, професоре, обучителната кампания - аз не се съмнявам в качеството на членовете на Централната избирателна комисия, на експертите – по какъв начин да бъдат подготвени членовете на секционните избирателни и на общинските избирателни комисии.
Тази постоянна администрация, да кажем, четири или пет човека, те ще се занимават със същите въпроси, които като членове на ЦИК на времето сме го стартирали и сме го правили максимално добре, според мен, и членовете на районните комисии, и в общинските избирателни комисии, но ще възникнат съмнения защо има една такава администрация, за която има една неяснота. Тоест, нас това ни притеснява. Иначе всеки законодател има желание, според мен, от всички партии максимално да се изчисти целият процес, тоест избирателят да бъде улеснен. Но ето, възникна въпросът тази – мисля, че госпожо Председател, Вие го казахте, или господин Лазаров – тази администрация ли ще се занимава с избирателни списъци. Нови и нови идеи възникват – мисля, че Вие го казахте. Тоест когато имаме една неяснота - аз разбирам, има различни идеи, - но да сглобим един хубав закон. Разбирам тази идея и е полезно. Опасявам се, че когато има минимално присъствие на политически сили, да се занимава с избирателни списъци, вероятността да се намесят в неща, където те нямат право, е по-голяма. За съжаление, човешкото същество така е създадено, че има хора, които обичат да злоупотребяват и затова им прокуратура, затова има съд. Има хубави закони, но винаги има съдебна власт, винаги има хора,в които не спазват законите в цялото общество, в целия свят.
Завършвайки, госпожо Председател, искам да кажа, че мисля, че експериментът може да изиграе лоша шега в цялата държава. Според мен тази практика – максимално присъствие на политическите сили, представени в парламента и политически сили включително, които не са представени в парламента и имат възможност да участват, една такава комисия има по-голям авторитет пред обществото, отколкото една група с минимално присъствие на политически сили, даже и да са администрация. Винаги ще има съмнение и мисля, че не си заслужава да правим този експеримент.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Други желаещи за изказване? Господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Само едно изречение като реплика. Създаването на постоянна изборна администрация и упълномощаването й да поддържа избирателни списъци ще позволи наистина да се реализира абсолютно равно право, тоест присъствието на един избирател … от въпросния национален регистър ще реализира право, което не може да бъде оспорвано. От друга страна, при добре изградени правила ще позволи активно да се коригира, тоест активно, говоря за всеки отделен избирател, да може да поиска преместването си от един адрес на друг адрес в определен ред и в определени условия, с което ще се съчетаят двете досега несъчетаеми неща – равното право с активното участие, на гражданите, обаче, повтарям. Откъде накъде един посланик ще може да създава списъци, а гражданите няма да имат отношение към това? няма да има изборна администрация, която да създава списъци, а посланикът ще ги създава!
РЕМЗИ ОСМАН: Тъй като беше реплика, госпожо Председател, щом се използва възможността за реплика, ще се възползвам от правото на дуплика. Какво пречи сегашната администрация, Централната избирателна комисия да промените, ако има някакви нарушения на някакви правила вътре в страната? Ние говорихме за това. Какво пречи? Нищо не пречи. Но ще възникнат въпроси, че ще има едно съмнение, че определени политици със сили налагат по някакъв начин мнозинство, или в администрацията. Мен лично това ме притеснява, не толкова като представител на политическа сила, а като гражданин. Обществото по-малко ще се довери на една такава комисия, отколкото сега, когато има максимално присъствие на политически сили...
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Защо непрекъснато говорите, че няма да има присъствие максимално на политическите сили? Десет пъти, и аз го казах: запазваме това, което е в момента. Става въпрос за една национална администрация към този ЦИК. Това се предложи.
Другият вариант е този, който предложи професор Константинов – има достатъчно работа за тази администрация, пак казвам – от трима, пет или седем – въпрос на конкретна преценка.
Но кажете ми, господин Осман, как два или три месеца преди изборите Централната избирателна комисия, или ЦИКЕП, една от трите, която до този момент действаше, да коригира всичките тези избирателни списъци. Няма как, физически не е възможно. Защо са 7 800 000 избиратели в момента? Колко точно бяха, професор Константинов? Защо се правят всичките тези еквилибристики преди изборите, за да може да се получи що-годе нещо на пръв поглед да изглежда като нормално като избирателен списък? И не става въпрос за никакво надмощие – нито на политическа сила, нито на който и да било.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Аз исках да кажа само едно нещо, но ще кажа две. Избирателни списъци има в момента, но те не са списъци на избирателите а на всички български граждани, навършили 18 години, които са поставени под запрещение и не изтърпяват наказанието лишаване от свобода. В България има 5 800 000 такива граждани. В списъците са 7 милиона и кусур, да не казваме точно колко са, защото е срамно числото да се казва. Така че, списъци има, но те не са това, което трябва.
В този смисъл веднага допълвам и една мисъл на господин Янков. Той казва, че има 2 милиона българи навън. Да, но има 1 милион избиратели навън, малко над 1 милион. Така че просто различавам двете неща. Исках просто да разведря малко обстановката и да ви кажа два емблематични примера.
През 2001 г. - парламентарни избори, появява се една политическа сила без нито един представител в ЦИК, без нито един представител в РИК, без нито един представител в СИК. Това е НДСВ. Печели почти пълно мнозинство – 120 души.
РЕМЗИ ОСМАН: Хубава партия.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Аз не искам да коментирам политически въпроси, защото нямам право. Щеше да има пълно мнозинство, ако не се бяха появили две НДСВ-та.
Да не ходим много далече за примери. Миналата година – появява се нова партия – ГЕРБ. Вярно е, има един представител в ЦИК – едно от 25, 4 на сто. Практически ГЕРБ получава мнозинство.
Така че, нека да не надценяваме тези представители в ЦИК като хора, които предрешават изборите. Избори се печелят с гласове и с бюлетини в урните. Не се печелят с комисии. Искам да кажа, че много пъти аз съм присъствал как изпадаме в истерия в ЦИК заради квотите на Фриг. Оставете ги тези квоти, то тях нищо не зависи. Хората си знаят как да гласуват. И колкото повече се опитваме да изкривяваме нещата, те ни го връщат. Аз съм бил в ЦИК, която – да не казвам явно, но тайно се опита да попречи на регистрацията на Симеон. Какво постигна? - още гласове… Скандалите, които станаха около регистрацията на Синята коалиция миналата година? Пак бях в тази ЦИК. До какво доведоха? Мобилизираха сините избиратели.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Уважаеми колеги, аз ще изразя една резерва по отношение на постоянната администрация, която да се занимава, и то централна администрация в този вид, в който тук се коментира, която да се занимава само със списъците. Ще повторя казаното вече, че списъците на населението се намират в общинските администрации, там, където се води регистър. Това би довело до по-големи грешки.
Освен това аз считам, че покрай списъците в момента се разиграва и в обществото съществува, да не кажа думата истерия, но – една невярна представа. Съжалявам, че нямам точните списъци, но на изборите за местни органи за власт, ако не се лъжа, бяха дописани – дали бяха повече от 6 000 избиратели, като повечето от тях, които са дописани в списъците, се намираха, но не са намерени, защото са в сгъвките на списъците от самите избирателни комисии в деня на изборите. Не бива да се истеризира този процес.
Истина е, разбира се, че има малки общини, в които не се изчистват умрелите избиратели изобщо, но те не се изчистват от списъка на населението, за да не падне броят на общината под 1000 души и да не бъде закрита. Така че, аз считам, че по-добре ще си се изработват списъците така, както е създадена сегашната система.
Освен това, така, както вие мислите за постоянно действаща администрация, доколкото разбирам, вие я разграничавате от централна избирателна комисия, но подкрепям тук изразените становища, че не може да не остане една избирателна комисия, която да работи между избори. Става дума за комисия, която ще организира местните избори - частични и нови. Става дума за комисия, която ще обявява на мястото на народен представител с предсрочно...
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ние десет пъти обяснихме, че този ЦИК, който ще действа, ще бъде един с мандат, непрекъснато ще действа. Това сигурно е единадесетото обяснение. От мен и колегите.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Така че, трябва да се запазят функциите на постоянно действащ орган. Разбира се, той може да е един, няма нужда да са три едновременно.
МАЯ МАНОЛОВА: Както Вие повторихте единадесет пъти, така и аз ще повторя единадесет пъти защо сме против назначаването на хора в избирателните комисии. Тук ще си позволя да не съм съгласна с професор Константинов, защото едно е членове на избирателни комисии, излъчени от различни политически сили, друго е назначение от управляващите членове на тези избирателни комисии. Ако тук експертите не са длъжни да следят в момента каква е генералната линия на управляващите, то поне представителите на мнозинството би следвало да го правят, а то е: оптимизиране, съкращаване на администрация. Давате ли си сметка какво означава избирателните комисии да поддържат цялата база данни с избирателните списъци? Това, което, професоре, липсва в момента като звено в цялата процедура по изготвянето на избирателните списъци, е конкретни законодателни решения по какъв начин да действа администрацията, кои граждани да не включва, кои да изключва и прочее.
Когато се подобрят процедурите, ако това изобщо е нужно, тази същата работа ще си я правят хората, които така или иначе поддържат базите данни. Вие представяте ли си какво означава списъците да се правят от изборната администрация? Тя означава компютър.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Кой е казал, че ще се правят? Никой не е казал да се правят.
МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, каква ще е функцията на избирателната комисия по отношение на избирателните списъци? Нали за това са необходими компютри, хора, технически персонал. Това, което се прави в ГРАО, да се дублира в изборната администрация. Как иначе ще правят корекции, ми обяснете, господин Лазаров.
За този регистър на избирателите ще трябват 4, 5, 6 милиона души. Как 5 човека в ЦИК ще поддържат един регистър от 5 милиона души, ще го оптимизират, ще го коригират своевременно? Вие чувате ли се какво говорите?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Госпожо Манолова, правите ли разлика между списък с навършилите 18 години български граждани и списък – регистър на избирателите?
ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря госпожо Председател. Уважаеми колеги, само пет изречения. Въпросът с постоянната изборна администрация не е еднозначен. Всъщност тук има два основни проблема: единият е с нейното конституиране; другият е с нейното функциониране.
Безспорно, основните ни проблеми по отношение на провеждането на всички избори идват от неправилно функциониране на моментните органи, които организират и провеждат изборите. Безспорно, това е така. А ние в момента се фокусираме върху второстепенните проблеми, които би трябвало да извършва една такава изборна администрация, както например избирателните списъци. Вижте, според нас – и това е мое лично мнение, което казвам – съгласно действащата Конституция на Република България не може да има разминаваме между избирателните списъци и списъците на лицата, навършили 18 години, които имат право да гласуват. Всяко едно изготвяне на предварителен такъв списък означава гласуване при някакво условие евентуално, което няма как да се случи. Всеки един български гражданин може в последната минута да реши, че трябва да гласува. Има ли право, да отиде да гласува. Никой не може да му ограничи това право.
Освен това, уважаеми колеги, ако ние снемем отговорността на общините за поддържане на тези списъци, за тяхното актуализиране, голямо чудо ще стане. Който иска това, трябва да ви кажа, че поема страхотна отговорност. Общините само това и чакат.
МАЯ МАНОЛОВА: Какво разбирате под това ЦИК да оправя избирателните списъци? Обяснете ни.
ЯНКО ЯНКОВ: Ние в момента дискутираме хипотези, госпожо Председател, а не реалности на писане на текстове. Една от хипотезите беше тази че тази администрация - не си спомням кой точно каза, че трябва да се занимава със списъците. Голяма грешка. Тя трябва да се занимава с превенцията за перфектната организация на изборите. С какво точно ще я натоварим, е отделен въпрос. Как да се организират съответните избирателни комисии, какви ще бъдат те, това ще бъде въпрос на кодекса, който изработваме. Но те трябва да носят отговорността за тяхното функциониране и обучение и т.н. Това, което каза професор Константинов, може би е по-добрият вариант, част от избирателната комисия да има статута на постоянно действаща администрация, отколкото да има допълнително, с неясен статут назначение на чиновници към тази комисия. Това е вече, въпрос, който ще се прецени. Но, наистина, постоянно действащата администрация е въпрос, политическото отношение към който ще бъде ясно определено, когато видим конкретната идея в съответните текстове, написани в кодекса. Иначе сега коментираме хипотези, които са вероятно или невероятни. В крайна сметка, безспорно, въпросът е със силна политическа чувствителност. Ще има политическо говорене по тази тема, но всъщност би трябвало ясно да формулираме идеята, а тя трябва да бъде: да намалим до минимум възможностите за грешки, касиране и лошо провеждане на изборите поради некомпетентност на органите, от които зависи тяхното провеждане.
Що се отнася до постоянно действащата администрация, да видим текстовете и ще кажем мнението по този въпрос, но пак казвам: нашето мнение е, че тя трябва да се фокусира дейността си основно върху организацията и управлението на изборния процес от техническа г чл. и от гледна точка на спазването на закона, отколкото да се занимава с някакви други проблеми, свързани с избирателни списъци и други въпроси.
МАЯ МАНОЛОВА: Понеже не разбрах, нека точно господин Лазаров обясни каква ще е ролята на ЦИК с избирателните списъци. Обяснете ни, че ние нещо не сме ви разбрали.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, нека да остане за следващия път с конкретни текстове. Може би има наистина някакво неразбиране по отношение на това, което се предлага.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо Манолова, ГРАО е една служба, която има други функции, основни, освен подготвянето и изнасянето на избирателни списъци за изборите, съответно общините, съответно кметовете.
МАЯ МАНОЛОВА: Добре, какво ще прави ЦИКМИ?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Тази тема може да я говорим. Нека сега да не занимаваме всички. Аз, например, не съм сигурен, че Вие не фигурирате в две общини в ГРАО.
МАЯ МАНОЛОВА: Не, не фигурирам.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Но има други, които ги няма изобщо, а фигурират.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Приключваме с тази тема. За следващия път – работната група с готовност за конкретни текстове и обсъждане. По темата за изборната администрация?
МАЯ МАНОЛОВА: Тъй като сте раздали един материал, не знам кой е авторът, но като ще дебатираме по него? Да го оставим за следващия път.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да, казах в началото, че това е един примерен материал. За следващия път, и то ще се постарая и аз, и колегите поне два дни преди това да подготвим един по-подробен материал, който да започнем вече да обсъждаме като конкретни текстове. Това са идеите, които коментирахме ние в нашата работна група, запазване на принципа на отседналост, увеличаването – тук е изписано - с 12 месеца, активното и пасивно право, касаещо също отседналост и за избирателите, и за тези, които ще бъдат кандидати и ще бъдат избирани за кметове и за общински съветници, съответно да са регистрирани по настоящ адрес с отседналост – е записано като вариант – не по-малко от 12 месеца или 10, няма значение, въпрос на обсъждане и на гласуване в комисията.
Това, което коментирахме, е да помислим за конкретни текстове за задължителна регистрация 12 месеца или не по-малко от 6 месеца преди провеждането на местните избори. Това също трябва да се разпише като конкретен текст, и то отбелязано на съответното място, изчистване на правомощията и задълженията на председател на общински съвет, общински съветници и още много подробности, което ние сме коментирали и сме ви запознали с тези въпроси от работната група, която подготвя текстовете за местни избори. Така че, моля ви да погледнете този материал за следващия път. Ангажирам се – тук от тази работна група сме с господин Лазаров и господин Михайлов.
РЕПЛИКА: Когато кажете, се събираме.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Утре или в четвъртък да се съберем и за петък да можем да изготвим малко по-подробни и разширени варианти. Тук ще помоля експертите, които смятат, че са подготвени и имат готовност за разписването на конкретни текстове по отношение на местните избори, също да присъстват на това наше заседание. Ще видим, според дневния ред или утре, или в четвъртък ще го направим в другата сграда, както си правим редовните заседания на работните групи.
Тук е и темата с районните кметове, която също коментирахме. Ако някой има готовност с подаване на конкретни текстове, също ще моля да ги предаде, за да може да ги обобщим за следващия път и да започнем да ги гледаме вече като конкретни текстове по глави.
Няма пречка да започнем да изработваме общите правила на кодекса, това, което коментирахме за видовете избирателни системи, структурата да се започне, като глави да можем да го направим като наименования на главите и като структура.
Дали да направим една нова работна група, която да започне да прави структурирането, може би така ще е най-добре, и тук с разширеното участие на експертите, или по-скоро да поставим всички експерти, които са до този момент, от всички парламентарни групи и по един човек от парламентарна група, който да координира и да докладва следващия път вече по структурата на изборния кодекс и първите глави които аз смятам, че вече са безспорни. Там няма нещо, по което да спорим. По един представител от група. От Синята коалиция – Михаил Михайлов, от ДПС – Четин Казак, може би Димчо Михалевски, от Атака – Стоичков и от нас не уточнихме.
Експертите в четвъртък имате задължение преди празниците да започнете. Въпросът е да седнете заедно вие, експертите и да ги погледнете заедно тези неща, за да има някакво постигнато съгласие и консенсус поне по безспорните теми, за да може и ние да ги гледаме.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Ако позволите, една забележка. Поне по тези общите неща това е много хубаво заедно да го обсъждаме и заедно да го движим, но скоростта на този процес е изключително ниска. Моето предложение е един човек да напише варианта и оттам нататък всеки да драска върху документа и т.н., за да се стъпи на нещо. Още повече, две народни събрания вече обсъждаха един изборен кодекс и общо взето по структурата му големи спорове не е имало. Ако не разсъждавате, до края на работния ден ще пратя на председателката сегашната структура с малки изменения. Всичко там подлежи на промени. Тоест, нека да се стъпи на нещо. Обсъждания, които са от нулата, голяма част се придвижват напред.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ще помоля за следното. Това, което ще изпратите, ще бъде изпратено незабавно на всички експерти и на членовете на комисията. Ще помоля експертите от различните политически сили да погледнат този материал, да си дадат експертното мнение и становище и в четвъртък нека да остане, защото за утре няма да се успее, в четвъртък следобед да направим заседание на тази работна група вече по структурирането и да може за вторник да започнем вече глава по глава и първите текстове да минат на обсъждане, а може и на гласуване.
По отношение на регистрацията тази последна точка, която бяхме записали, тя пак е във връзка с евентуално създаване на такъв вид постоянна изборна администрация. Това, което ние имахме като идея специално в нашата работна група за създаване на задължение за по-раншна регистрация на партиите и коалициите за участие на местни избори, изисква възлагане на такова правомощие на някаква постоянно действаща администрация, защото те трябва да отидат да се регистрират там. Това е един процес, който има редица условия и дейности, които трябва да бъдат свършени и проконтролирани. Да ги контролират и да ги спазват. Това беше идеята. Ние затова всъщност тръгнахме от това, че ще ни е необходим такъв орган, да мислим за създаването на някакъв вид постоянно действаща администрация. Това беше нашата идея и тук господин Янков ще го потвърди, нямаше противоречия в нито една парламентарна група.
За следващия път уточнихме първата тема, по структурата, с изясняване за идеята за администрацията, за да може да вървим нататък, с гласуването в чужбина, ако имате готовност и при вас, вашата група с парламентарните и евроизборите. При евроизборите нещата са чисти, остава само накрая да коментираме прага.
Нека да изчистим тези и тогава ще започнем с обжалването, като изчистим всичко друго.
Има ли други въпроси, които смятате, че трябва да се коментират, да се подготвят за следващото заседание.
Поставя се въпросът продължава ли заседанието да бъде във вторник сутрин от 10 или 10.30 часа?
РЕМЗИ ОСМАН: Вторник сутринта е най-удобният момент.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: В 10.30 часа.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Тоест, запазваме деня. Имахме уговорка в началото че до Великден ще бъдем за сутрешни заседания.
РЕПЛИКА: Нека да обсъдим и първоначалното предложение работната група да се събира следобед в 13 ч. или в 13.30 часа. С оглед ангажиментите на госпожа Михайлова беше приет като временен вариант да започва сутрин. Нека да обсъдим вариант и да започнем към 13.00 часа във вторник и до 15.30 – 16.00 часа мисля, че е достатъчно технологично време.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да, наистина имахме такава уговорка съвсем в началото на първото заседание. Аз го подкрепям, но аз се притеснявам, че от следващия път заседанията ни ще бъдат доста по-дълги с гледане на конкретни текстове, гласуване и не знам доколко ще бъде удачен този вариант. Ако искате да не е 10, в 11 да започваме, но нека да имаме четири часа на разположение. Уговорката ни беше, че до Великден ще бъдат сутрин в 10 часа. Сега продължават сутринта и това, което предлагат колегите, да бъдат до 12 часа?
РЕМЗИ ОСМАН: Ние в 13 часа имаме политически ангажименти.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Десет и половина удобно ли е?
ЯНКО ЯНКОВ:? Десет часа е добре.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на всички.

ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ВКИИК:
/И. Фидосова/