Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ


На 4 май 2010 г. се проведе заседание на Временната комисия по изготвяне на изборния кодекс при следния


ДНЕВЕН РЕД:
1. Гласуване на текстовете на глава първа „Общи положения”.
2. Обсъждане на глава шеста „Партии, коалиции и инициативни комитети”.
3. Обсъждане на глава осма „Предизборна кампания”.

Списък на присъстващите народни представители и експерти към комисията се прилага.


ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Имаме кворум. Госпожа Манолова помоли да започваме, да не я чакаме, ще дойде до няколко минути. Имате предварително обявен дневен ред, съгласно това, което обявихме на предишното заседание, което остава за днес. Предварително сме ви раздали материалите.

ПО ТОЧКА ПЪРВА Гласуване на текстовете на глава първа „Общи положения”
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Започваме с глава първа – това, което остана от предишното заседание. Първо, по направените тогава предложения и бележки, в чл. 1, текстът е коригиран и изчистен. Има ли нещо, което е необходимо още за чл. 1, за да го огледаме като текст още веднъж. След това изчистихме текстовете, които бяха поставени само на предварително обсъждане. Става въпрос за отпадналостта за парламентарните избори. В чл. 4, ал. 5 сме коментирали и го оставихме, след като коментираме допълнителната разпоредба по отношение на изискването за уседналост дали ще запазим това, което е в момента десет месеца, или ще отидем на увеличение от 12 месеца, тъй като имаше постъпили такива предложения, коментирани в нашата работна група, която отговаря за местните избори.
Включихме един текст в чл. 12, ако приемем и решим, когато стане готов в окончателен вариант целият Изборен кодекс, че изборните книжа остават като неразделна част от приложение към кодекса, да имаме един подобен текст. Не претендирам, че е написан много добре и коректно, възможно е да направим редакция, в който при установяване на техническа грешка при изборните книжа президентът с указ ще може да извърши съответната поправка.
РУМЯНА СИ ДЕРОВА: Струва ми се, че ако изборните книжа са част от изборния кодекс, ние така даваме права на президента. Това беше възможно ако той утвърждава изборните книжа. Иначе му даваме право с указ да променя реално закон, макар и техническа грешка.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Аз затова казвам, че подлежи още веднъж на коментар. Помислете го, преди да го изчистим окончателно. Миналия път поех ме ангажимент да предвидим един текст, който да бъде на разположение.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Имам възражение. Считам, че не отговаря на правомощията на съответните органи.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Става въпрос само за техническа грешка.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Но не ги е правил той.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ние затова имаме притеснение тук, ако запишем такъв текст, дали отговаря на общите изисквания по Закона за нормативните актове.
Да направим още един преглед на този текст и на това, дали изборните книжа да бъдат приложение, част от Изборния кодекс, или да ги оставим както са в момента.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Лично за мен е хубаво изборните книжа да си бъдат част от Изборния кодекс като приложения, тъй като говорим, че целта на този кодекс е да регламентира тези отношения. Хипотезата при техническа грешка при публикуването би била еднократна, приемайки, че тези изборни книжа, публикувани веднъж в Изборния кодекс, няма да търпят такава честа промяна, както досега всъщност на практика за всички избори. Няма пречка, според мен, дори и Народното събрание в рамките на срок, като се установи техническата грешка, да промени закона за поправка на тази техническа грешка. Говорим за техническа грешка. Но това значи, говоря принципно, че за следващите, за по-следващите избори не би следвало да има този проблем.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Вие вкарвате президента в ролята на редактор, при това му давате един срок - 55, а техническата грешка може да бъде открита много по-късно.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Казах, че няма пречка Народното събрание при установяване на техническа грешка да направи съответната поправка. Не казвам – чл. 12, че президентът ще редактира закона. Но публикувайки този кодекс, той ще действа занапред и една техническа грешка може да бъде коригирана, ако говорим за техническа грешка. На практика правим това, което и тук се спомена – да, с указа също може да се допусне техническа грешка. За всички избори те се публикуват. Предотвратяваме точно това. Всъщност за мен е добре да бъдат в Изборния кодекс, трайно да бъдат уредени.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Други предложения, желаещи за изказване?
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Аз ще повторя въпроса си от миналото заседание. Ако остане така, книжата да са част от кодекса, трябва да се предвиди хипотеза какво става, когато се открие техническа грешка и Народното събрание не заседава. Трябва да се уреди тази хипотеза.

ОРЛИН ИВАНОВ: Тъй като става въпрос наистина за техническа грешка, подчертавам, техническа, аз мисля че би било много по-оперативно да се даде то ведомства правомощие на Централната избирателна комисия, която в периода на кампанията заседава на практика непрекъснато. Според мен няма законова пречка ЦИК да може да установява технически грешки.

САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Госпожо Председател, аз си направих труда преди да дойда, да прегледам Закона за нормативните актове. При това положение, тъй като правомощията на Централната избирателна комисия не са уредени в Конституцията, няма да има проблем да се делегира такова правомощие на ЦИК, но правомощията на президента са уредени изрично в Конституцията и няма как със закон Народното събрание да му делегира други.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Това, което е притеснителното, според мен, е, че един е органът, който ги приема – в случая ще бъде Народното събрание, а след това възлагаме на друг, който да може да ги променя.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Може би само в хипотезата, когато Народното събрание не заседава и се установи техническа грешка, Централната избирателна комисия с решение я отстранява, като трябва да се даде и възможност това решение на Централната избирателна комисия да бъде обжалвано при Върховния административен съд.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да го оставим още малко, да го обмислим и да предложим варианти, защото мен лично ме притеснява тази формулировка, както и тази, която в момента сме направили.
Стигаме до Допълнителната разпоредба, където спряхме на предишното заседание. В това, което е новото и в точка 4 – това, което се разбира под отседналост, всъщност това е и текстът, който преди това беше предложен, който в пленарна зала всъщност не се гласува тогава, когато се подготвяха промените в Закона за местни избори 2007 г.
РЕМЗИ ОСМАН: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, предишния път г-н Четин Казак започна дискусията по тази тема и изрази нашата официална позиция. Аз ще изразя официалната позиция на нашата организация. Колеги, първо, чисто процедурно, това е един материал, който все още не е законопроект. Разбира се, дейността на нашата временна комисия, е възложена от парламента и ние трябва да подготвим този кодекс. Аз не виждам основание то да се гласува, преди официално да бъде внесено. Като процедура трябва да бъде изчистено. Ние не можем да гласуваме един материал, който не е официално внесен в Народното събрание. След като бъде внесено официално в Народното събрание, тогава вече – в комисията с гласуване. Но трябва да излезе един материал помежду ни. Така е възложено на парламента – да се изчисти и да разглеждаме законопроекта, но по същество като работен вариант на този проект.
Госпожо Председател, уважаеми колеги, още в чл. 2 в ал. 3 ние казваме: „Всеки избирател има право да гласува само веднъж в едни и същи избори”. В чл. 2, ал. 1 казваме, че изборите се произвеждат въз основа на всеобщо равно и пряко избирателно право. След това виждаме в различните алинеи на чл. 3, включително и в чл. 4 в различните алинеи и след това стигаме в Допълнителната разпоредба. Там виждаме доста членове, където много ясно се посочва едно разграничение, например какво означава да е живял най-малко през последните три месеца в Република България или друга държава членка на Европейския съюз. Едно разграничение, тоест ограничение правата на гражданите на тези, които са в Европейския съюз и на тези ,които са извън Европейския съюз, включително тези, които имат адрес, за първи път се посочва постоянен и настоящ адрес, а не „или”. Стигаме до точка 4 – какво означава, че е живял най-малко през последните 10 или 12 месеца в съответното населено място. За първи път от 20 години ние забелязваме един текст, не само дискриминационен. Той е противоконституционен текст. След малко ще изчета точно текстовете, за да остане в стенограмата ни.
Именно много ясно разграничение и много ясна дискриминация по адрес на българските граждани, тези, които са в страната, в Европейския съюз и извън Европейския съюз. А изборите са по принцип равни – всеки има право на един глас и никой няма право да бъде лишават от правото да гласува. А правото да гласува един български гражданин е свещено право. То е неотменимо право. То е казано точно – кои случаи може да бъде лишен от правото да гласува.
Разбирам принципа на отседналост – така е било в последните 20 години – ако няма право да гласува в една община, се поставя определен срок, но има право да гласува в друга община. В случая граждани, които са извън Европейския съюз, много ясно да го кажем – основно, да кажем, тези, които са в съседна ни държава, Турция и Македония, говоря за съседните държави – полицията изисква от тях да посочват настоящ адрес в чужбина. И те като съвестни български граждани посочват постоянния адрес. Те са български граждани по рождение. Може да са по натурализация които са от Македония. Но те посочват, тъй като изискват от МВР, и настоящия адрес. Те могат да не посочват настоящия адрес и никой не може да ги задължи да посочат, но са съвестни. Друг е въпросът дали в своите виждания полицията е права.
Какво става тогава с един български гражданин? Той може да има и десет жилища и да живее в града, може да се върне един ден преди изборите или три месеца преди изборите – той няма да има право да гласува, върнал се е. Един български гражданин няма да има право да гласува! Това никога не се е случвало в България 20 години. По време на комунизма само може да е имало някакви ограничения. Да, госпожо Председател, това е истината, така, както текстът е изписан. Този, който е регистриран в София, разбира се, че няма право да гласува в Плевен, идеята е: два или един месец, изборния туризъм, но да ограничиш един човек да гласува от правото на глас, това вече не е демокрация.
Ще прочета няколко текста от Конституцията – чл. 4 от Конституцията - тези текстове противоречат много ярко с текстове от Конституцията. Република България е правова държава, има принципи на правовата държава, ние няма да откриваме топлата вода.
В чл. 5 в Конституцията, ал. 1 изрично се посочва, че Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. Ще ви прочета текстове, където тази допълнителна разпоредба е в искрящо противоречие с конституционни текстове, включително в ал. 4 на чл. 5:
„Международните договори, ратифицирани по конституционния ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство които им противоречат.”
Тези норми на този специален закон са в ярко противоречие на всички международни договори, които касаят правата на човека и са ратифицирани от България.
Чл. 6 от Конституцията – тази допълнителна разпоредба и текстовете, които са в проекта, противоречи, включително и на чл. 6: „Всички граждани са равни пред закона, а в тази допълнителна разпоредба има такива текстове, че гражданите не са равни пред закона. Българският гражданин ще бъде лишен от правото да гласува и никой няма правото да отнема правото на глас на един български гражданин. Пак казвам, трябва да се разграничи един човек, който има регистрация в София или Плевен, не може да отива, но той някъде трябва да има право да гласува. Допълнителната разпоредба точно това цели – ограничава правото да гласува, свещеното право да гласува. Това е основният принцип на Европейския съюз, свободното движение на хора и капитали.
Глава 2 на Конституцията – основни права и задължения на гражданите, в чл. 26 – гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция, тоест, и права, и задължения. Никой не може да има повече права от другия български гражданин или пък повече задължения от другия български гражданин.
Госпожо Председател, трябва да обърнем внимание на няколко международни документа. Когато вече официално е внесен законопроектът, аз тогава ще изчета текстовете от всеобщата декларация за правата на човека - ние сме страна на този международен договор, Между народният пакт за гражданските, политическите права - ние сме страна по този международен договор, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Тоест, тази допълнителна разпоредба и тези текстове са в искрящо противоречие с тези международни договори, ратифицирани от нашия парламент, които имат пряко действие, в противоречие с текстовете от нашата Конституция. Моята молба е навреме всички заедно да намерим воля да изчистим тези текстове, защото обратното би означавало много ярко да ограничим правата на българските граждани, правото им да гласуват. Без право на гласуване част от българските граждани или с по-големи права на други български граждани не може да има демокрация.
По-дълги коментари не бих направил, но по-късно сигурно пак ще се включа. Разбира се, предишния път Вие казахте, но има текстове, които са и от предишния и от по-предишния парламент, за Европейския парламент. Да, така е, но не са били в толкова искрящо противоречие. Ако погледнете кога се появява за първи път от двадесет години тази Допълнителна разпоредба, но вие сте прави – ако тогава например български гражданин се беше обърнал до Европейския съд, той сто на сто щеше да спечели делото и подобен казус в историята на Европейския съд по правата на човека – намерете време, възложете на експерти да проучат – за подобни решения за тези, които са граждани на съответната държава, са били лишени. Имат подобни казуси и решения, че никой не може да бъде лишаван от правото да гласува. Останалото вече не е демокрация. Останалото по някакъв начин ние да ограничим българските граждани и да ги разделим на тез,и които са в Европейския съюз и тези, които не са в Европейския съюз. Но текстовете на Конституцията казват друго – всички са равни по право. Не бих приел тези коментари, че затова, че не е бил сезиран Европейският съд по време на първите евроизбори – това не е основание този текст да съществува и в по-тежкия вариант да влязат текстове. Да, тогава голяма група български граждани щяха да сезират Европейския съд. Аз бях ангажиран. Спряхме да не се обърнем до Европейския съд по правата на човека. Но този път аз съм длъжен предварително да информирам, колеги, това е правото на всеки български гражданин, разбира се, когато има искрящо противоречие и тази тенденция продължава с по-тежки паузи, не остава нищо друго, освен политиците да дадат съвет на българските граждани, които нямат право да гласуват – в кавички! - измислен от закона, въпреки че имат право да гласуват по Конституция, да сезират съответните европейски и международни институции. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ще си позволя да направя изказване или по-скоро като реплика към това, което Вие казахте преди малко. Първо, аз не мога да разбера защо във Вашето изказване постоянно правихте аналогия с евроизборите, тъй като там критерият е съвсем различен и се смесваха непрекъснато нещата. Във Вашето изказвате, че според Вас ако се въведе такъв критерий и се разпише по този начин, по който в момента сме предвидили и сме предложили, се нарушава основен принцип в Конституцията за равно право, за активното избирателно право на всеки един български гражданин.
Аз обаче разбирам нещата по следния начин и ще се опитам да се аргументирам и със съответните примери, които ще дам от другите страни. Раздавали сме ви този анализ в началото, имате го всички, стига да сте си извадили примерите как е уредено за други европейски страни. Говорим само и единствено в хипотезата местни избори. Не бих искала да го смесвам по никакъв начин с евроизборите.
При местните избори основен принцип е, че за да има активно избирателно право, гражданинът, за да има такова право, той трябва да е свързан по някакъв начин с общината и с държавата. Това, което тук се предвижда всъщност, е свързано с общината. Независимо къде се намира в страната, той може да гласува в една или в друга община. Ако иска да гласува в София, но в момента настоящият му адрес е в Плевен, има достатъчно време да си направи съответната корекция, да си направи регистрация по настоящ адрес и да отиде да гласува в Плевен.
Аз ще си позволя да Ви задам един въпрос тук, на който ще чакам с нетърпение Вашия отговор. Вие казвате „равни права”. Дадохте пример със София и Плевен и в същото време другият пример е Турция. Аз Ви питам следното нещо. Защо гражданите, които живеят в Турция, трябва да бъдат привилегировани по отношение на активното избирателно право? Какво имам предвид?
Ако един български гражданин живее в София и три месеца преди местните избори иска да гласува в Плевен, след като няма промяна в настоящия адрес, той не може да гласува там на местните избори. А защо трябва да дадем право на българския гражданин, който има настоящ адрес в Турция и реши, че иска два месеца преди местните избори да дойде и да гласува в София или в Плевен, да може да го направи това нещо? Това не е ли нарушение и противоречие на това, което казахте преди малко? Ще си позволя да дам няколко примера. Над 15 от страните членки на Европейския съюз - може би са и повече, но за тези, които внимателно прочетох преди заседанието, мога да цитирам и да дам пример – има страни, в които са въведени още условия по отношение на активното избирателно право.
Във Франция критерият освен реално местожителство (използват термина реално, тоест, равно на нашия настоящ адрес, настоящо местожителство) там е не по-малко от шест месеца могат да гласуват на местни избори френските граждани, които имат реално местожителство в общината или живеят на нейна територия не по-малко от шест месеца, включително по отношение на пасивното избирателно право имат и условие за упражняване и при активното граждани, които са били вписани в списъка на преките плащания на общината или които докажат, че следва да бъдат вписани към 1 януари Те са си избрали една дата. Възприето е като принцип в доста страни – избират си, не казват 3 или 6 месеца или една година, а казват: към еди коя си дата, след като се знае кога са съответните избори и те са регламентирани като съответна дата.
В Германия активното право да гласуват е вместо пребиваване в общината или в окръга, в който искат да гласуват, като срокът е между шест седмици и шест месеца. Същото изискване е. Кипър – по същия начин е уредено - пребиваване от шест месеца преди датата на вписване в избирателните списъци. Малко по-голям срок от шест месеца до самите избори. В Чехия – по същия начин - реалното постоянно местожителство в съответната община. Тоест, навсякъде има това изискване за връзка със съответната община. В Дания – по същия начин. В Естония има и подробно определение какво разбират под постоянно пребиваване. Казали са следното: „Постоянно пребиваване означава адресът на пребиваване да е вписан в естонския регистър на населението, като за упражняване на пасивното избирателно право за тези, които са граждани на други държави членки на Европейския съюз трябва да се регистрират – пак е определено до коя дата, тъй като там са фиксирани с конкретна дата местните избори. Във Финландия е по същия начин. Активно избирателно право имат гражданите, ако са регистрирани в общината и са живели там не по-малко от 51 дни преди изборния ден. В Латвия е по същия начин, в Литва е по същия начин.
Тъй като прочетохте и точка 4 – това, което ние предлагаме, аз не можах да се ориентирам, защото във Вашето изказване постоянно се смесваха европейските избори и критериите при тях и местните избори. Но не разбирам какво е притеснението в точка 2 – гражданин на друга държава, членка на Европейския съюз, който има адрес на пребиваване на територията на съответната община или кметство. Ние не даваме приоритет на гражданите, които са граждани на страна членка на Европейския съюз. Пак се изискват тези 10 или 12 или колкото решим месеца да са имали настоящ адрес в страната. Те нямат предимство пред тези граждани, които пребивават в държавата, която не е членка на Европейския съюз, или може би тук нещо друго предвид имахте? Аз не виждам в това, с което Вие се изказахте, къде тук има проблем в нарушение на правата. Ние не поставяме различни критерии и изисквания за едните и за другите. Напротив. Условията са еднакви за всички. Равното право трябва да бъде равно за всички. Дали ще се намира в община в страната или в Турция, дали ще се намира в страна-членка на Европейския съюз, всички имат еднакви права.
РЕМЗИ ОСМАН: Примерите, които посочвате в различните европейски държави, не касаят този казус, защото там свои граждани не са лишени от правото да гласуват. В случая това са примери, които се отнасят до следното. Ако Вашата адресна регистрация е в София, госпожо Председател, постоянното Ви пребиваване, примерно, отивате един месец преди избориет и се регистрирате в Плевен - да, тук споделям, но някъде вие имате право да гласувате. Дали в Плевен, или в София. Но ако българският гражданин е бил в страна и живее в община Х, няма значение, една община е, той няма различни адресни регистрации вътре в България, има имот. Той има къща, може да има, може и да няма, но въпреки всичко има и имот. В същия момент полицията изисква щом стоиш повече от два месеца, не може да намери работа тук, щом си в чужбина, трябва да имаш настоящ адрес, посочен в чужбина. Той няма да има право да гласува. Тези примери от Европейския съюз можем да ги отнесем, когато има едно изискване, за да не се получи този изборен туризъм по време на парламентарните избори отиваха в деня на изборите – показваха по телевизията – масово автобуси в панорамата. Нормално е, законът не забранява. Но на местните избори вие трябва да имате право някъде да гласувате. Тези примери в тези европейски държави нямат нищо общ с казуса и с текстовете, които ви, особено с точка 1 и точка 4 – изброява, получава се пак точка 1. Тогава българският гражданин няма равни права с другите български граждани. Той няма привилегията, ако си гласува в собствената си община. Той е български гражданин по рождение. Той ще плаща данъци в съответната община, но няма да има право да гласува. Това е искрящо противоречие на всички международни документи и на Конституцията.
В точка 2, ако примерно в Златоград пътят е отворен, гражданинът от Гърция само затова, че е от Европейския съюз, има един настоящ адрес или е избрал един адрес, той ще има право да гласува в Златоград. Гръцкият гражданин ще има право да гласува в Златоград, но българският гражданин, който е по рождение от Златоград, затова, че спазва изискванията на полицията и казва: Искам от теб да посочиш настоящ адрес в чужбина, има и жилище в Златоград, той няма право да гласува. Това искам да обясня. Тоест, европейският гражданин тогава в страна членка от Евросъюза има повече права, защото има право да гласува. Това са текстовете. Но българският гражданин - няма.
За Европарламента споменах, защото предишния път Вие имахте коментар защо не са били сезирани съответните европейски организации, че този текст за три месеца е от предишния парламент – аз ви казах причината. Да, хората можеха да сезират съответните институции и щяха да спечелят делото. Това имах предвид, защото имахте подобно изказване предишния път. Тоест, не е привилегия да гласуваш.
Как така този, който примерно по една или друга причина пребивава – има имот, пребивава в Одрин на пет минути от границата – той имал повече права от българския гражданин, да кажем. Той няма повече права. За изборите правото е: ако той има право два пъти да гласува. Ние ще изискваме от човека неговите задължения като български гражданин, но правото му да гласува ще му отнемем. Това не е привилегия. Това е правото.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Осман, защо във вашето изказване се опитвате да въведете в заблуда тук присъстващите? Примера със Златоград. Ще си служа с Вашия пример, който дадохте. Не може да гласува, във Вашия пример, този гражданин, който е живял в Гърция, по Вашата логика е минал в Златоград, защото няма настоящ адрес, тоест реално трябва да е пребивавал на територията на страната минимум десет месеца по настоящ адрес. Не може да гласува този човек и няма привилегия по отношение на гражданите, които са в страни-членки на Европейския съюз и такива, които са извън нея. Критерият е живял в страната, независимо къде. Десет месеца или шест месеца или 12 месеца – колкото приемем. Тоест, всеки, който е свързан с страната и общината, може да гласува на територията на определена община, там, където има настоящ адрес. Ето тук е нашето разминаване. Самите примери, които Вие давате, потвърждават моята теза и това, което се опитвам да обясня. Вие казвате примера за Златоград. Това просто не е истина. Вижте текста. Не може да гласува. Няма как. Трябва да е дошъл десет месеца преди това, да пребивава реално, да има настоящ адрес, непрекъснато и тогава да гласува.
РЕМЗИ ОСМАН: Втора реплика ще направя, ако ми позволите. По-късно ще се включа.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Осман, ще Ви дам възможност за реплика. Колеги, желаещи за изказване по допълнителните разпоредби? Господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Струва ми се, че в тази точка, която обсъждаме, трябва да бъде по-ясно записана втората хипотеза на точка 1 - включително и който има постоянен адрес в различни общини или кметства на територията на Република България. Би следвало по-ясно да се запише, ако имам постоянен адрес в Плевен и настоящ в София, къде ще гласувам. При различни постоянен и настоящ адрес ми се 8струва, че по-категорично трябва да се каже.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Той е вписан само на едно място, само в един списък, ясно е за местните избори. По постоянен адрес е вписан, освен ако не е поискал да гласува по настоящ. Той е вписан на едно място.
ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само по постоянен адрес?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да, по постоянен адрес в списъците, ако променяме списъците по настоящ, това е съвсем друга хипотеза.
ОГНЯН СТОИЧКОВ: По точка 2 – адрес на пребиваване, що се касае за граждани на други държави членки на Европейския съюз този адрес на пребиваване е нещо специфично за чужденците ли?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: По Закона за влизане и пребиваване,това е терминът.
ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това е съответният настоящ адрес?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да, коректно е изписано.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Разбира се, уважаеми дами и господа, че аз нито мога, нито желая да коментирам никакви политически опити и аспекти на повдигнатите въпроси. искам обаче да ви припомня една норма в Закона за адресната регистрация, която, доколкото ми е известно, не е отменяна. В този закон, за съжаление не мога да ви дам члена и алинеята точно, е написано, че след като лицето пребивава повече от 30 дена на място извън неговия постоянен адрес, то придобива настоящ адрес там, където пребивава. Тоест, колкото и да е странно, ако аз отида 31 дни в Созопол, аз вече имам настоящ адрес в Созопол.
Току що чух, че станало два месеца, но така или иначе това не е приумица на полицията, която искала да се посочва адреса. Задължение на българските граждани според закона е да посочват настоящия си адрес тогава, когато той пребивава повече от 30 дена извън постоянния си адрес. Ясно е в България къде става това – пред полицейските служби и службите по вписванията. В чужбина това става пред дипломатическите и консулските посолства. Тази норма, уважаеми колеги, съществува десет години. Тя вменява в задължение на български граждани да посочват настоящ адрес, когато живеят – аз запомних 30 дни, а сега се оказва – 60 дни. Не е полицейска презумпция това, а просто е законна норма.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Желаещи за изказване по тази тема? Няма. Тоест, подкрепяте това, което е предложено като норма?
В структурата за Изборен кодекс сме направили съответните корекции, които коментирахме на предишното заседание по отношение на създаване на глава шеста „Партии, коалиции и инициативни комитети”, тъй като в момента започваме да обсъждаме тази глава. В предишното предложение бяхме пропуснали и се договорихме, че ще създадем такава нова глава, в която ще бъдат регистрациите на партиите, коалициите и инициативните комитети.
МАЯ МАНОЛОВА: С тези текстове лишаваме практически от правото да упражнят правото си на глас българи, които живеят в чужбина. Просто да сме наясно какво се случва. Нашата позиция в предишния парламент беше срещу това. Ако това е допустимо примерно за местните избори…
РЕПЛИКИ: Само за местните избори е.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Коментирахме го много подробно; само за местните избори е.
МАЯ МАНОЛОВА: Наистина, по този начин ще се изключат и тук се създава една неравнопоставеност. Ако идеята е примерно само по настоящ адрес, би следвало това да се прокара еднакво за всички граждани, независимо къде живеят.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Точно това сме направили, докато Ви нямаше коментирахме над 20 минути с реплики и дуплики и аз, и господин Осман, че правилата и условията са еднакви за всички. Тези, които са граждани и пребивават и в страни-членки на Европейския съюз, и тези, които са извън, страните, които не са в Европейския съюз, имат еднакви права.
МАЯ МАНОЛОВА: Тогава и аз казвам, че създава неравнопоставеност, в зависимост, тъй като дава възможност на едно лице, което по настоящ адрес е живяло в друга община, нямало да гласува в общината за избор.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Не.
РЕМЗИ ОСМАН: Един въпрос, не като изказване. Като бъде внесен законопроектът официално, ще продължим. Вие страните членки опитен юрист и като председател на тази комисия трябва да отговорите на един въпрос пред обществеността. Ограничавайки от правото на собственост тези граждани длъжни ли са да плащат, правото да избират и да бъдат избирани, от активното избирателно право ние ги ограничаваме особено. Означава ли това, че те ще бъдат освободени да плащат данъци? Длъжни ли са да плащат данъци? Защо са длъжни?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Означава ли, че аз като гражданин, имайки имоти в десет общини на територията на страната, три имота в страни-членки на Европейския съюз и един имот в Истанбул, имам активното избирателно право да гласувам където си избера, в която и община или държава си избера, поради това, че съм собственик на имот?
РЕМЗИ ОСМАН: Вие имате право или в София, или в Плевен. Вие имате право да гласувате, но други няма право да гласува. Да предложа да не плащат данъци тогава.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Принципът е да са свързани с тази община и с тази държава, да живеете там реално.
РЕМЗИ ОСМАН: Той живее реално там плаща данъци и там. Вие сте длъжни да ги освободите от данъци.
МАЯ МАНОЛОВА: В случая, когато става дума за местни избори, е интересно какво е ограничението към конкретната община, не към държавата. Тук се дава следната предпоставка. Аз може да не съм живяла в тази община, мога да съм живяла в друга, но мога да избера да гласувам в тази община.
РЕМЗИ ОСМАН: В някоя община имате право да гласувате.
МАЯ МАНОЛОВА: Включително и който има постоянен и настоящ в различни общини. Тоест, аз имам постоянен в Кюстендил, настоящ – в Панагюрище и независимо че аз не съм живяла там, имам в Кюстендил просто защото така съм решила, но нямам никаква връзка с тази община през последните 12 месеца.
РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо Председател, каквото и да правим, противоречи на много международни актове и на Конституцията. Това е истината.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Имате десет месеца за отседналост. Но аз дадох пример с Франция и с други страни, където допълнително е въведен още един критерий – това, което Вие се опитвате да кажете или казвате, предполагам. Освен да е живял реално на територията на общината, да е свързан и чрез собственост с тази община.
МАЯ МАНОЛОВА: Не съм казвала изобщо такова нещо. Аз казвам, че тук се създава неравнопоставеност. Когато говорим за местни избори, изследването на това кой къде е живял трябва да се прави по отношение не на държавата, а на конкретната община, защото това е интересно – живял е един прекалено общ показател, който няма свои измерения. Той се измерва според българското законодателство с постоянен и с настоящ адрес. С този текст ние създаваме неравнопоставеност за гражданите - аз казвам само това – които имат примерно постоянен адрес в една община, не са живели в нея, но реално се водят живели, независимо че живеят в друга, което не е същото за български граждани, които имат постоянен адрес в Кюстендил и настоящ във Виена, да кажем. А разликата за това къде участваш в изборите е важна, независимо от това дали живееш във Виена или в Панагюрище. Важна ти е връзката с Кюстендил конкретно. Ти нямаш настоящ адрес в този град, но имаш възможност да отидеш да упражниш правото си на глас там, ако си живял даже в Панагюрище последните десет години. По този начин е неравнопоставено по отношение на общината. Това искам да е ясно.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, да приключим и да преминем към следващата

ТОЧКА ВТОРА - Обсъждане на глава шеста „Партии, коалиции и инициативни комитети”
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ще поставя един принципен въпрос, който трябва да коментираме. До този момент не сме го коментирали, мисля, в работна група и групата, която е по тази тема, ще каже. Това е въпросът по отношение за участие в изборите. В момента имаме изискване за някои видове избори да има такъв депозит, за други да няма. Например, за местните избори няма депозит. В една от хипотезите няма депозит за връщането на депозита. И за местните, и за президентските избори са различно разписани правилата.
Чл. 3, ал. 2, буква „а” и буква „б” са тези, на които трябва да направим коментари и да обсъдим по принцип въпроса, за да може да направим съответната редакция. Те касаят депозита. След това ще преминем към регистрацията, или може би сега да го поставим и този въпрос по трети раздел „Регистрация на партиите и коалициите”, тъй като тук са разписани текстовете в чл. 7 и чл. 8 за депозита. В чл. 7, т. 5 – това е за банков документ, за внесен депозит. Тук липсват местните избори. Въпросът е принципен. Поставям го – принципно. Аргументът беше, че това, което ние коментирахме на работна група, предварително да въведем изискване и ограничение по отношение на регистрацията за участие в местни избори, ние сме се опитали да направим един такъв текст, като в чл. 6, ал. 3 е заявено предварително, че съвсем условно сме сложили 100 общински избирателни комисии. Може да бъдат 50, 100, 80 – колкото решим, ако комисията възприеме този принцип, който ние всъщност предварително коментирахме и в нашата работна група се възприе от всички. В точка 6, съдържащ списъка, единния граждански номер и саморъчния подпис – тук не визира също два вида избори – местни избори и президентски избори. Поставям също принципно въпроса дали не трябва да въведем такова изискване и за тези два вида избори. Друг е въпросът дали ще бъдат 15 хиляди или някаква друга цифра.
Същото е и в чл. 8, където става въпрос за коалиции и в чл. 14, където става въпрос за инициативните комитети.
Другата тема която трябва да обсъдим, по-голямата тема е относно срока на регистрации в чл. 6, ал. 2 с оглед на това, което коментирахме по отношение на местните избори – ограничението, за което предлагаме да се въведе, разписано в момента в чл. 6, ал. 3.
След това имаме малко да коментираме по отношение на сроковете за обжалване на отказите.
РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо Председател, ако приемате тема по тема да направим дискусията. Първо, по въпроса за депозита. Едни ще говорим за депозита, други – за друго и ще се объркваме. По въпроса за депозита. Формиращ е въпросът дали за местните избори, първо, по принцип дали се възприема за парламентарни избори, за Европарламент и т.н. Досега законодателят е преценил, по една или друга причина, точно затова, че трябва да има ясни политически сили, да няма измислени политически сили, но в същия момент да няма дискриминационни текстове, нещо, което да е в допустими граници. Защо законодателят досега не е възприел за местни избори да има депозити? Партиите отнякъде трябва да тръгнат. Става въпрос за нови партии. Има хора,в които не могат да си позволят да намерят този депозит. Имущественото състояние – преди малко г-жа Екатерина Михайлова, мисля, направи една реплика – не е признак и основание да има един право да участва, ако може да намери тези пари за депозита, но другите, които не могат да намерят тези пари, не могат да участват в избори. Особено за местните избори това е много тежка отговорност. Ако няма пари но са хора, които са тачени, една нова организация са направили, хора, които евентуално биха били избрани в ръководствата на общинските съвети или кметове, защо трябва да ги ограничаваме? Една политическа сила трябва да тръгне отнякъде.
Аз разбирам, че има опасения, бизнес партии се появяват. Демокрацията е един процес. Има партии, които са направили много в близкото минало, много повече са направили, примерно, от настоящите партии или коалиции, но обществото избра ГЕРБ. Право на народа е да избере новата политическа сила, въпреки че – аз съм убеден, сегашната коалиция по-малко е направи, отколкото предишната коалиция, за ремонт на пътища, примерно. Но въпреки всичко народът избра вас. Но ако се появи една политическа сила, нова политическа сила, ако не могат да намерят пари - пак говорим аз правата на гражданите – означава ли това, че те нямат право да участват в изборите? А гражданите желаят. Някой ще каже: Ако те не могат да намерят едни определени суми, не е сериозно. Пак се подхлъзваме да търсим тогава бизнес партньори. Тази политическа сила или определени организации, за да участват в изборите, ще търсят политически партньор, за да намерят тези пари Аз категорично се противопоставям за местни избори – по принцип искам да развия идеята – категорично се противопоставям да има някакви финансови изисквания за депозит за участие в местни избори. Не е сериозно.
Въпреки че всички тези, които сме тук политически сили, в недобрия интерес е да не се появяват нови политически субекти. Моята организация не се притеснява. Нека се появят, неродът да реши. Но не бива да затрудняваме тези политически субекти, ако са нови, създали са, но нямат финансови възможност, да не им пречим за участие в изборите.
Като либерална организация ние сме застъпвали тази теза от 90-те години насам, тоест, не от днес, не от това, че сме били в управляващи мнозинства от предишен парламент.
Така че, госпожо Председател, нашата позиция е: не подкрепяме за местни избори да има изискване да бъдат внесени определени суми под формата на мито. Друг е въпросът, че още веднъж трябва да помислим за парламентарни избори и за евроизбори дали това не е висок депозит.
По темата за депозита има текстове, че тези пари се връщат, ако изборите за народни представители са не по-малко от едно на сто от действителните гласове. Ако има, ги връщат, така ли? Така го разбирам.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Тези текстове и сега съществуват, но не за всички видове избори. Аз повдигнах въпроса за да помислим дали не трябва да уеднаквим правилата, така че да бъде еднакво.
РЕМЗИ ОСМАН: Знам, че съществуват, но все пак обсъждаме да има един цялостен кодекс. Нека да помислим. Ако една политическа сила е спечелила гласовете под 1%, защо да не им се връщат парите? За това, че не са успели, трябва да им удържаме парите? Нали идеята е да намерят тези пари да участват, ако са намерили средства, говоря за национални избори? Тоест, още веднъж трябва да помислим дали този праг, първо, не е висок? Все пак трябва да има някакво регулиране,на о тези политически партии трябва да тръгнат отнякъде.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ще обясня защо поставихме принципно този въпрос и откъде тръгна изобщо този коментар? В нашата Работна група за местни избори ние коментирахме и веднъж вече представихме принципно и само като рамка пред вас нашата идея за това, да има национална регистрация по отношение на местните избори, да поставим ограничение по отношение на това, като стана въпрос да коментираме, на какъв принцип – регионален, дали за определен брой общини, дали да ползваме на ниво област, или да ползваме на ниво шестте регионални центъра за планиране и развитие, кой подход да възприемем, но да има такива условия. Това, което сме предложили в чл. 6, ал. 3, е съвсем условно „100”, да си служим с този пример. Ако няма регистрация на листи в минимум 100, както сме дали - може да са и 50 общини – те да не могат да участват на тези избори. Въпросът за депозита възниква логически, защото тази регистрация ще бъде в Централната избирателна комисия и този депозит ще се плати само веднъж, и той е един за територията на цялата страна. Тоест няма да има депозит. Може би грешно сте разбрали – не става въпрос за депозит за регистрация във всяка една общинска избирателна комисия, а става въпрос за един депозит, така, както е при останалите. Аз лично не разбирам защо трябва да има различни критерии при едните избори и при другите избори. Имаме изискване за национална регистрация. Аз така ги разбирам нещата. Това е моят коментар и моето мнение, без да ангажирам останалите.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Аз също смятам, че трябва да се уеднаквят нещата за различните видове избор. Просто по различно време са правени различните закони в различен контекст, ако щете, и политически поглед и се явяват вторични съвсем безсмислени разлики, които трябва да бъдат оправени – на едно място при 2%, на други – при 1% се връща. Но ми се струва, че сега, като правим един закон, всичко това ще се оправи. Аз смятам, че трябва да се направи с еднакви критерии за всички видове избори – и за президент, и за парламент, и за Европарламент, и за местни избори.
Въпросът, който се поставя тук, е дали не е високо това което се иска като депозит – 50 хиляди за партии и 100 хиляди за коалиции, ми е трудно да преценя и да го кажа, защото това е и финансов въпрос. Моят спомен от преди, когато сме работили тези закони и броят на подписите, да не бъде непреодолимо, а в същото време да не бъде прекалено ниско, с цел, наистина, в изборите да участват сериозните политически субекти. За местните избори искам да отбележа обаче нещо, което е важно, според мен, отсега, да го видим и с оглед на това, как ще го развием като регистрация, ще зависи и по-нататък дали ще има депозит. При местните избори връщането на депозита, който е внесен, при 1 или 2 получени процента, не е проблем, ако дадем възможност за местните различни регистрации. Как ще се прецени дали съм направила аз 1% партията или не съм, ако на места играя в различни конфигурации, тоест, депозитът и връщането са възможни при местни избори, и аз не виждам причина да не бъде така – но само ако следва логиката в закона, който имам чувството, че е дадено, че както се регистрираш на централно ниво в ЦИК, така играеш и на общините, а не правиш нови коалиции. Казвам го, защото депозита няма как да го сметнем иначе за връщане, ако аз – ето, ние с Мишо тук сме се регистрирали Синя коалиция в Централната избирателна комисия за местни избори, сме си внесли парите и сме дали подписите си. Обаче отиваме на изборите и в Пловдив влизаме в коалиция с един, трети, пети, в Русе – с други, в Бургас – с четвърти. Тоест, правим местни коалиции. Тогава се явява този проблем с връщането на депозита. Отбелязвам го, за да го имаме предвид. Тогава аз казвам, че логиката като че ли е в по сока Централна избирателна комисия и общинска да бъде едно и също, тогава няма да има проблем. Отбелязвам го, казвам, че това трябва да се прецени или най-малкото да се намери механизъм, за да се прецизира, за да не изпаднем в противоречие.
Иначе това да се регистрират на централно ниво на местни избори с депозит и с подписка, е един от начините, по които можем да спрем и тези безпринципни сдружавания на места, „Море…”, „Небе…” и т.н. Аз не приемам аргумента на господин Ремзи Осман за това, че ако въведем такова изискване, ще спрем възможността да се явяват нови партии на местни избори. Имаме пример. Политическа партия ГЕРБ се яви първо на местни избори. Там се заяви, че съществува. И на Евроизборите, и там имаше изисквания за депозит. Ако някой го има в политическото пространство, ако той има влияние, има поддръжка, на които и да е избори, той ще се появи. Няма да можем да го спрем да не се появи, което Вие казвате – имаме интерес може би тук участниците да спираме участието на партия, ако не им дадем възможност, да играят само в една община. Ако има такава партия, която има присъствие, тя ще се появи и с 50 хиляди лева депозит, и със 100 хиляди лева депозит. Ако е истинска партия, а не е някакво менте или друго сдружение, което е преследва други цели, тя се си събере и подписите.
Тук, разбира се, може да мислим дали не е прекалено много за коалиции и стоки. Аз го казвам и съм го застъпвала и в предишно гледане не заради друго – съгласна съм, че трябва да е повече, обаче тук автоматично правим двойно, независимо от това в коалицията колко партии участват, защото като участници в коалиции мога да кажа – казвам, да се прецени за размера, дали онова трябва да е критерият – едно е две партии, второ – пет партии, трето е десет партии. Разбира се, колкото повече, по-трудно става, защото пак на гърба на няколко от по-големите участници става, но го поставям като тема за размисъл, не че е нещо особено важно и непреодолимо - виждате, че се справят, но – в състояние на икономическа криза трябва да помислим въобще дали това са размерите, които трябва да има. Последния път бяха качени тези параметри. Те бяха по-ниски преди това. Знаете, че имаше и доста протести от хора и партии, които имаха съвсем добронамерено участие в изборите.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Безспорно е, че по отношение на парламентарните евроизбори, избори за президент би трябвало да е еднакъв размерът на депозита за национално регистрирани политически партии, съответно, различни за инициативните комитети, така, както е подходът тук. Отделен е въпросът за размера. Еднакъв би трябвало да бъде и прагът. Там няма технически проблем да бъде изчислено, нали така, професор Константинов, дали ще е 1 или 2 %.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Така е. Има дълбока логика в това, депозитите за парламентарни избори, за евроизборите леко да се диференцират и ако ми позволите, след малко ще обясня защо.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз съм съгласен с това, което каза госпожа Михайлова по отношение на местни избори. Да, за национално регистрираните политически партии и коалиции има логика също да има депозит, но отделен е въпросът вече как ще са изчислили този праг, защото в един регион аз може да имам 8, 10, 11, 12. Говорим за единия процент. В един или в два региона може да има много висок процент или в един град, да кажем, а национално как ще се изчисли.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Точно това се опитвах да обясня. След като имаме национална регистрация, чл. 6, ал. 3 – така, както е замисълът, няма пречка. Аз даже исках да дам един пример преди изказването, за да стане ясно. Може би мислим за различни неща.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не е противоречие. В точка 3 е казано изрично, че могат да се правят коалиции, различен за всеки един избирателен регион. Това казва алинея 3, че една политическа партия, национално регистрирана, може да направи повече, тоест, те са повече, на местните избори до 200 коалиции в 200 общини. Тогава вече става трудно изчисляването може би.
Що се касае до размера, там наистина трябва да се уточни. Лично аз смятам, че след като една партия е длъжна така, както в конкретен случай 50 хиляди лева, а дали ще остане 50 хиляди, е друг въпрос – ако се направи коалиция с три партии, защо останалите две трябва да бъдат облагодетелствани, за да не внесат тази сума, която биха били длъжни да внесат, ако се регистрират самостоятелно. Също е въпрос на принципно решение.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ще се опитам, с оглед яснота, да дам пример за това, какво сме имали предвид за това, което сме предложили като редакция на чл. 6, ал. 3. Ако ние сме направили коалиция и сме се регистрирали в Централната избирателна комисия, ГЕРБ, да кажем, и Синята коалиция, регистрирали сме се в Централната избирателна комисия и приемаме условно тези 100 общински избирателни комисии, както сме ги дали като пример. Аз го разбирам по следния начин. От тези 264 общински избирателни комисии, в минимум 100 ние трябва да имаме регистрация на същата коалиция. В същото време обаче в останалите 164 до 264 ние преценяваме, че в някои ще участваме самостоятелно, те – също. Това сме имали предвид и това сме разписали. Разбирам, че има неразбиране по коментара на този текст.
РЕПЛИКА: Трябваше да тръгнем от чл. 1.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: На чл. 1 всичко му е наред, и на ал. 1, защото уточнението идва в чл. 11. Тук вече ако трябва да дописваме нещо, то трябва да бъде в чл. 11 и в същото време в чл. 6, ал. 3 да уточним, че става въпрос за национална регистрация в Централната избирателна комисия. това беше идеята и логиката, която сме следвали, която трябва да облечем в съответния текст. Няма пречка нито да участваме самостоятелно извън тази коалиция, нито да влезем в друга.
Господин Янков в нашата работна група споделя тази идея. Господин Михалевски – също, господин Михайлов – също. Затова се опитахме и дадохме тази редакция и предложение на текст. Не претендирам, че е достатъчно точно, коректно изписан текстът. Но принципно това сме искали и ако принципно се споделя и продължава да се подкрепя, ние ще го редактираме и ще предложим окончателен вариант за следващото заседание.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз не приемат този текст, още повече че по начина, по който е разписан, излиза – мога да го дам, примерно, на госпожа Михайлова буквално. В Централната избирателна комисия се регистрират партиите и коалициите за участие в изборите – от този текст примерно излиза, че ако ДСБ се регистрира като ДСБ за участие в изборите, трябва поне в 100 общини ДСБ да участва самостоятелно. Мисля, че това е неприемлива постановка и в случая, ще си позволя да го кажа чисто политически, понеже това ще бъде и говоренето ми оттук нататък, че това е една поправка, която ползва управляващите. Партията, която ще участва като ГЕРБ, е ясно предварително коя е, в смисъл, по един и същи начин, това са управляващите. Останалите участваме в коалиции и това е абсолютно ограничително, създаването на коалиции по места. Това са местни избори, които имат своята специфика. Те са много различни от националните избори. Това е неприемливо и аз не разбирам за какво го правите освен за да извлечете някакво предварително предимство за собствената си партия. Обяснете ми защо го правите. Аз не разбирам. Освен че ползва за момента ГЕРБ на първо четене. Защото практиката за една партия, каквато е ДСБ и която да може да бъде обвинена в конюнктурност, знаете, че ние имаме структури във всички населени места и участваме в изборите във всички общини, е възможно в различните ситуации да участваме в различни конфигурации с различни леви партии, което е нормалната практика. Същото по принцип е и за едни традиционни партии, каквито са десните. По този начин тук се ограничават едни партии, които традиционно съществуват, да правят различни коалиции, съобразно спецификата в конкретното населено място. В едни места, където ние имаме други леви партии, като социалдемократи, комунисти, леви, земеделци или прочее, ще се коалираме с тях, там, където ги няма, но по този начин вие ни издигате прегради срещу реалните коалиции по места. Няма логика в това. Аз не виждам защо го правите.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Това, което коментирахме, това не е предложение на ГЕРБ; това е предложение на нашата работна група. Ние имахме два подхода и два варианта. Единият беше да мислим за формулиране и разписване на текстове в този вариант и в тази хипотеза. Другото предложение, което коментирахме в нашата работна група, беше за предварителна регистрация. Тъй като на по-предишно заседание, когато поставихме на обсъждане темата тук в комисията се чуха мнения по-скоро срещу предварителната регистрация, това, което имахме като идея – 6 месеца или 3 месеца или – няма значение колко по-рано да става тази регистрация. Аз възприех, че другото се подкрепя, защото тогава никой от вас не възрази принципно на подхода и затова ние започнахме да пишем и да правим предложения по тези текстове. Това беше. Ако смятате, че се връщаме пак, и то сега е моментът да го дискутираме, на другия подход?
МАЯ МАНОЛОВА: Аз предлагам да не се крием зад работни групи.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Госпожо Манолова, в нашата работна група е господин Михалевски. Господин Михалевски, кажете Вашето мнение какво сте изразили на тези работни групи.
РЕМЗИ ОСМАН: Това е текст, който вие сте обсъдили в работната група. Аз ще изразя позицията ми. Разбира се, след всяка дискусия възникват и нови аргументи. Човек може да си променя и позицията. Всеки е в правото да има развитие в своето мислене. Но какво ще се получи, ако текстът в този вид мине? Първото нещо ще бъде, че винаги тези, които са мнозинство в парламента, се стремят за тези 20 години служебно да спечелят чрез промени в избирателния закон и избирателят винаги наказва тези, които се опитват чрез избирателния закон по някакъв начин да влияят на резултата от изборите.
Ако е в този вид, какво ще стане? Хората масово ще се регистрират независими кандидати. По един селски кмет ще регистрират 100 общини. Ако има депозит, ако не може като политическа сила, защо ние трябва да пречим да се появяват нова организация и защо се плашим? Това не е упрек към една политическа сила. Говоря, по принцип, ако мине един такъв текст. Идеите, които аз споделям за тези години и постоянно го повтарям, ще се появят нови организации. Всеки, който се плаши от появата на нови организации с текстовете в избирателния закон, избирателят ги наказва и страната не спечелва. Тогава демокрацията се изражда. В 264 общини в страната ние имаме 264 организации. Над 90% от кметствата в България имаме местни организации. Ако погледнем чисто партийния интерес, аз трябва да подкрепям един такъв текст, защото ще има едно ограничение, но ние сме задължени да няма ограничения пред гражданите да се обединяват, да ги стимулираме, ако не одобряват нашата политика, няма значение коя политическа сила е. те тръгват от местни избори. По принцип, една политическа сила може да регистрира, госпожо Председател, само в три области. Защо е нужно да регистрира в 100 общини? Тръгва като политическа си ла, регистрира, появява се една организация, събират се граждани, съмишленици, идеите си споделят взаимно, стартира само в община София. И другото, което е – община София, професоре, като население е половин България.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Една трета от България е, ако трябва да сме точни.
РЕМЗИ ОСМАН: Да, една трета е. Ако е в София, няма да има право. Ако е в София, Варна, Пловдив, трите града са половин България. А в същия момент, ако регистрираш, примерно в 100 общини, в селски общини, като население ако се погледне, това са частици, тоест един такъв текст ще ограничи и даже не е правилен, както, примерно, за едномандатните райони, които се приеха в предишния закон. Противоконституционен беше текстът за едномандатните райони, не 80%. Друг е въпросът, че президентът трябваше да сезира и едномандатните, защото аз към казал моята позиция и по време на обсъжданията в залата. Тоест, това е един противоконституционен текст, който ще ограничи. Моята молба, госпожо председател, е да се обединим политическите сили, подобни ограничителни текстове ние трябва да измислим някакъв начин да ги изчистим, или изобщо да не съществуват, включително и за депозита.
Останалото – ние за коалицията ГЕРБ и БСП знаем отдавна, че ще направят една.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Това, което аз правя като извод, е, че всичко, което до този момент сме си говорили, Вашата партия изрази становище, че трябва да направим такива разпоредби, с които да ограничим или доколкото е възможно участието и изкривяването до такава степен с участието на партиите фантоми и на въпросните бизнес партии, които масово купуват гласове в страната на местни избори. Това беше идеята. Тъй като бяха засегнати управляващите няколко пъти, лично моето предложение беше обратното, да направим предварителна регистрация и ако отворите стенограмите, ще видите какво съм казала аз както и моите колеги. нямаме никакъв интерес, никаква умисъл не сме имали, когато сме направили един такъв примерен текст.
РЕМЗИ ОСМАН: Сигурно е така.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Пак казвам: моля и Вас, и г-жа Манолова, да не спекулирате с това и в началото на изказването казах: имаме няколко подхода, ако възприемем принципно. Можем да кажем – на ниво област, не по-малко от две трети от общините. Моля ви, не спекулирайте с това нещо, госпожо Манолова, ако кажем на по-голям регион, 10% от тези общини, ако кажем на национално ниво, цифрата 100 е съвсем условна.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз ще ви върна към работната група, в която бяхме по тези въпроси. Идеята беше следната. Първо, да има национална регистрация на съществуващия партии. Оттам – ясното условие, което го подразбираме и може би не сме го изказали, е, че за тези партии да няма ограничения по какъв начин се явяват на местно равнище, защото тук свободата, нуждите, необходимостта са различни. Ние не можем да наложим една щампа, която, без значение за коя от парламентарните, а и за извънпарламентарните партии става, ние да я приложим на национално равнище и тя да е валидна навсякъде.
Идеята, която обсъждахме, беше как да противодействаме върху чисто формалното сдружаване, и то – може би бизнес основата не е най-коректното – на някаква мотивация на местно равнище, което в определени случаи изсмуква местната енергия и просто се купуват изборите. Това беше идеята. Казахме какво ограничение ще наложим на тези формирования, първо, като временна регистрация, второ, като някакъв обхват. Но по никакъв начин не е ставало дума, че това действие ще ограничи другите партии да имат различно представителство на местно равнище. В този смисъл аз приемам, че вие сте нямали преднамереност, но този текст, така записан, ни ограничава. Това е. Трябва да измислим по-подходящ текст, отколкото е сега.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Текстът ни е даден от експертите. Аз също казах предварително, че текстът не е формулиран. Въпросът е принципен – какво правим или вървим в тая посока.
Тези варианти бяха изпратени на всички експерти. От абсолютно всички парламентарни групи няма постъпили бележки, включително от Вашата.
МАЯ МАНОЛОВА: Заседанията на подкомисиите се правят във време, в което е невъзможно във всички случаи някой от нас да присъства. Второ, тези заседания са легитимните, на които се обсъждат тезите. Аз искам да питам кога тук е възприето подобно решение, което да се разписва след това в текстове, че се ограничават партиите и коалициите да участват в избори, ако нямат регистрация в 100 общини. Всички можем да четем. Това е скандално. Ако десните искат да си решават някакви вътрешни коалиционни проблеми и вие, понеже ще участвате, като ГЕРБ, навсякъде искате да елиминирате всякаква съпротива на местно ниво, това е друга тема, заявете го ясно и ние да си вървим, приемете каквото искате.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Госпожо Манолова, това са предложения. Ние имаме задача да съставим Изборен кодекс.
МАЯ МАНОЛОВА: Възразявам подкомисиите да бъдат органи, които да вземат решение.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Комисиите не взимат решение. Всеки да се разбере във формат своята парламентарна група и да се върви с едно становище по един въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА: Тогава защо правим кръгли маси и се събираме тук? Принципната позиция, която е изразена, никога не е била в този смисъл.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Госпожо Манолова, Вие споделяте ли принципната позиция на г-н Михалевски по този въпрос? Аз не знам какво да Ви питам вече? Ако го споделяте, тогава дайте да изчистим принципно и да видим какъв текст трябва да разпишем. Дали ще бъде в чл. 6, ал. 3, дали ще бъде в друг текст, дали ще има още три алинеи, е въпрос на коментар и на решение в тази комисия. Но срещу всяко предложение да се скача! Това не е внесен законопроект, за да реагирате по този начин. Ние трябва да изчистим всички възможни хипотези.
МАЯ МАНОЛОВА: Кой стои зад разписването на тази алинея?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Госпожо Сидерова, бяха ли Ви изпратени текстовете като експерт? Изпратихте ли ги предварително? По кои текстове давахте корекции?
Договаряме се за следното. Тук се обръщам към сътрудниците и експертите от всички парламентарни групи. Без да има нещо минало със срок два дни поне или може би три, ако искате, но ще ни затрудни, по направени предложения, ако не постъпи в този двудневен или тридневен срок предложение за корекция,, раздавам материала така, както е постъпил от определена група или експерт. Ако има предложения за корекции, ще помоля да ги нанасяте отстрани с изписване в полето от кого идват, за да може да се коментира тук. Нищо умишлено не е направено от някого от нас или от когото и да било. Съжалявам, че трябва постоянно и на всяка комисия да се обясняваме по този начин.
МАЯ МАНОЛОВА: Решенията да се вземат тук на комисия, а не - експертите.
ЯНКО ЯНКОВ: Уважаеми колеги, всъщност конкретни текстове в работната група, на която аз съм член, не сме гледали. Всъщност, доколкото аз мога да преценя, функцията на тези работни групи е да подпомогнат комисията в ускорено свършване на задачата, която сме си поставили. От тази гледна точка - аз също виждам този текст за първи път - да, така, както е записан този текст, трябва да бъде променен, разбира се. Но, уважаеми колеги, ние сме си поставили за цел да осигурим устойчивост и ефективност на местното самоуправление. Това, което коментирахме на заседанието на нашата работна група, е, че в момента практиката в страната показва, че на много места, особено за по-малките, се създават инцидентни бизнес коалиции, които, както каза господин Михалевски, че изсмукват интелекта – не, изсмукват активите на общините и всъщност блокират действието на една община за дълъг период от време. Идеята беше като отговорни политически сили да потърсим възможност в този процес да участват политически сили които имат доказани или поне аргументирани сериозни намерения за участие в местното самоуправление. Това, което се споразумяхме на работната група, беше експертите да подготвят някакъв вариант, който да бъде представен на комисия. Всъщност, да се потърси именно отиване към устойчивост, ефективност на място и прозрачност – за това става въпрос.
Наистина, както е записан по този начин текстът – тук г-жа Манолова е права, създава сериозни ограничения, но всъщност този текст за пръв път тук се подлага на дискусия. Ние досега не сме виждали този текст. Принципът е много важен. Ако ние не потърсим някакъв механизъм за подобряване дейността на местното самоуправление от гледна точка на политическата практика на формирането му, нещата смятам, че са съвсем сериозни на този етап в страната. Това се ма предвид, нищо друго. Този текст, пак казвам, никой от нас не го е виждал. Ние тук имаме различна позиция и при нас по принцип, но това е въпрос, който в хода на дебатите ние ще уточним политическа позиция. Така, както е, и ние не може да го приемем.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Аз благодаря на господин Янков. Госпожо Манолова, коректни сме, и Ви моля да се спрете с тази спекулация. Да, коректно каза господин Янков, това казах и аз – коментирали сме принципно идеята, възложихме експерти да предложат формулировка. Тази наистина не е добра. Преди да вляза, аз също гледах текста, извиках двамата експерти, които бяха при мен. Единият експерт беше този, който е от парламента – госпожа Ива Митева, и попитах защо и примерът е точно този, но експертите са представили това нещо. Обсъждаме го, коментираме, ще седнем работната група, ще изчистим текстовете и за следващия път – моето предложение сега на заседанието за следващия път е във вторник да направим тук заседание по тези работни групи по главите, които експертите имат готовност и ни подават в момента да се изчистят тези неща ида се представят на комисията, за да можем да вървим по-експедитивно. И наистина ви моля да запазим добрия тон и да спазваме правилата, които възприехме. Аз лично се вслушвам в мнението и предложенията на експертите. Оттук нататък върху тези предложения ние трябва да стъпим и да направим дискусия.
Какво предлагате, госпожо Манолова? Аз и Вие да седнем и да напишем тези текстове? Нямам против за другата седмица, за тази глава, ако искате, ще седнем и ще ги напишем, ако това ще сложи точка на този дебат. Нали затова са експертите, за да помагат и да подготвят текстове, след като има взето политическо решение от определена парламентарна група или има консенсус на комисията по определена тема. Нали затова са експертите. Аз така го разбирам.
ЯНКО ЯНКОВ: Аз смятам, че особено за заседанията на работните групи е нормално всеки от нас следното. Ние няма как да вземем предварително политическо решение за проблеми, които ще разглеждаме. Ние ги разглеждаме до голяма степен на база на нашето лично усещане и мнение какво можем да мотивираме или да коментираме в нашите политически сили какво да се случи, но няма как когато още не сме запознати с конкретиката, ние да изказваме общо политическо мнение.
Освен това, според мен сега ние не бива да прехвърляме цялата вина на експертите, защото в крайна сметка тяхната работа е да предлагат текстовете. Предлагам да се фокусираме наистина върху изчистването. Пак казвам, госпожа Манолова е права от гледна точка на функционирането на този текст. Не трябва по никакъв начин да остане така, той е ограничителен текст и с помощта на юристите трябва да се изчисти и въпросът да приключи.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря. Колеги, споделяте ли и вървим ли в тази посока, споделяте ли този принцип, за да продължим нататък и да предложим текстове? Това е въпросът. В началото аз съвсем коректно казах, принципно, имате ли групи въпроси които ги поставям – единият е за депозита, другият е за освобождаване на депозита, третият – за регистрацията на партиите. Въпросът е принципен, не за конкретния текст.
МАЯ МАНОЛОВА: Припомних ви какво се случи в предишния парламент, когато се приемаше това законодателство. Ние трябва да се съобразяваме с европейското законодателство ограниченията, включително към регионалните коалиции трябва да бъдат разписани много внимателно, защото, особено за местните избори, важи принципът Европа на регионите. Това е европейска практика. В ред страни има формати, които защитават регионалния интерес. Ние не можем да направим едно законодателство, което тотално да се различава от духа и смисъла на Европейския съюз, на който сме членки. Така че се тези ограничения по-внимателно. Всичко зависи от конкретното разписване. Аз също съм автора на едни подобни предложения, в които имаха право да съществуват партии, които имат структури на две трети на територията на страната, имат толкова членове, имат еди какво си.
След един диалог с Венецианската комисия и с европейски експерти се съгласихме, че това разбиране по този начин е неприемливо. Така че моля ви, като се правят ограничения, те да бъдат съобразени изобщо с духа на европейското законодателство. Да, при нас се злоупотребява, но тук трябва да се намери точната мярка така, че от една страна да не даваме възможност за бизнес сдружения да изсмукват активите на общините, както се каза справедливо, от друга страна, да не стигнем до крайности, в които изобщо да убием регионалните инициативи, а какво остава тук да ограничаваме вече и партии. Разбирате ли колко е тънка линията? Това, че сме казали принципно, че сме „за” да се търси решение на този въпрос, не значи, че сме се фокусирали върху някакво решение, защото в момента ние в този формат не откриваме топлата вода. Има предистория и този въпрос е достатъчно сложен, така че, внимателно с него.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Госпожо Манолова, аз приемам критики тогава, когато има конструктивизъм при тях и когато насреща има и предложение. Аз разбирам, че по принцип Вие споделяте идеята, че трябва да има някаква нова регламентация и противодействие на това явление, но нямате конкретно предложение как да стане. Това правим днес и се опитваме да го направим всички тук в този формат. Аз не виждам какво лошо се случва, за да реагирате по този начин и ви моля, колеги! Госпожо Манолова, говорим по принцип, вижте стенограмите! Принципно.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Колеги, аз мисля че малко се впуснахме в дебат – важен е дебатът, но за да бъдем конструктивни, нека да отсеем спорното от безспорното, защото останах с впечатлението, че е безспорно по отношение на парламентарни избори – професор Константинов каза, че има някакво виждане по отношение на президентски избори и по отношение на евроизбори да се обединим, ако можем, върху това, трябва ли да има депозит, евентуалния размер и какъв да бъде прагът, ако не се надхвърли този праг, този депозит както досега, така разписано - това са действащи норми…. И да остане въпросът, който сега се дебатира. По отношение на коалициите биха могли много неща да се кажат. Аз също си задавам въпроса защо ще се правят коалиции от партии, преди тези партии да бъдат регистрирани като партии в ЦИК, а след това да правят коалиции. Нека си внасят депозита като партии. Но това е една друга тема. Сега аз предлагам да изчистим спорното от безспорното, парламентарни, евро и президентски избори. Мисля, че се обединихме около варианта, че трябва да има депозит и евентуално прагът ако не се надскочи, професор Константинов каза, че има съображения по отношение на евроизборите, чисто математически.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Както си започнахме депозитите, мисля, че трябваше да ги свършим и да минем след това към другите ограничителни мерки. Но така или иначе, по своето разположение те са най-напред в текстовете. Колеги, очевидно е, че депозитите за парламентарни избори и за евроизбори не е логично в някои свои части да бъдат еднакви. Ще ви дам пример.
Избирането на един независим депутат в район вече се е случвало, ще изисква около 20 хиляди гласа, условно казано – те може би са 18 хиляди, но нека да бъдат 20 хиляди. Избирането на един независим евродепутат е, примерно, около 130 – 140 хиляди гласа. Ще кажа нещо, което е също е съображение, макар че може да е малко политически некоректно. Ако един независим кандидат бъде избран за евродепутат, той за около пет години ще направи 800 хиляди евро, което многократно ще плати и депозити, и всякакви такива работи. Очевидно не е такъв случаят с обикновения депутат. Аз говоря за заплата, върху която са платени данъци. Това са парите. Така че съвсем различни са тези неща и моето първо предложение, ако не възразявате, е следното. Да направим различни депозити за инициативните комитети при парламентарни избори и при евроизбори. Просто е ясно, че трябва да са различни. Най-малкото, те се борят за различен дял от така наречения електорат. Едно е да гоните 120-10 хиляди, друго е 20.
Второ, съвсем лесно може да стане диференцирането на депозитите за коалиции, като депозитът за партията, примерно, по една намаляваща скала се пренесе върху коалицията. Такива предложения е имало в миналото, старото предложение за изборен кодекс, което, между впрочем, всеки може да провери, беше така: за партия – числото Х, за коалиция от две партии – два пъти Х, но за три партии вече става две и половина и т.н., с едно затихване, за да не трябва да умножаваме 5 партии по 5. Получават се съвсем прости формули, в които имат справедливост. Да може коалиция от две партии и от десет партии, както е сега, да плаща един и същи депозит. Ясно е, че трябва малко по-скъпо да става за повечето партии. Ако коалицията е преценила, че толкова много е ценна третата партия, ще плати още малко за нея.
По отношение на изборите за президент и вицепрезидент, там, понеже се избира една кандидатска двойка, е справедливо депозитът да бъде един. Там няма партии и коалиции и инициативни комитети отделно. Който от тях да успее, той ще избере една кандидат-президентска двойка.
Друг е въпросът – това вече е личното ми становище, че депозитът от 5 хиляди лева е стар. Той е от преди два избора за президент. Всички други депозити ги вдигнахме, този го оставихме. Така че ако има някакъв начин за вдигане на депозит, съвсем логично е да е малко по-висок. Не може да искаме за независим кандидат за евродепутат или за обикновен депутат 15 или 20 хиляди, а за президент – 5 хиляди. Смешно е, президентът, в крайна сметка е глава на тази държава.
Понеже чух призиви за обсъждане дали да ги има или да ги няма депозитите, повярвайте ми, като член на ЦИК, а и вие като обикновени избиратели сте се напатили от това, да участват 104 партии в изборите. Просто това е подигравка. От тези партии имаше и несъстоятелни х ора, имаше циркове и т.н. Вкарването на депозитите 2001 година трябва да ви кажа, че силно дисциплинира целия процес, като сведе броя на участниците в президентски избори – 6, 8, 10, на парламентарни и евроизбори – 15-ина участника, абсолютно, колкото е европейската норма. Така че, за да бъда конструктивен, ако ми позволите, разбира се, за тази диференциация за която говорим, ще ви предложа една конкретна схема, вместо тази, като също така вътре ще е посочен точно процента, при който като се върне човек, си прибира депозита. Правя следното предложение.
По отношение на това, което казах за диференциацията на депозитите, ми позволете да направя една таблица с разписани депозитите, като малко ще смъкнем за партии и коалиции, в момента както е, но ще създадем една нарастваща скала за коалициите в зависимост от броя на партиите. Ще вдигнем малко депозита за президент, който сега е смешно малък. Може за един депутат да е 15, но за президент – това е смешно. Всичките тези неща ще ги съобразим с гласовете, които стоят зад един кандидат, избран в единия или другия случай. Това нещо ще го имате още в края на седмицата. С депозит, праг, съобразен, и всичко ще бъде на принципна основа и няма да се казва защо точно това, а ще има една единна норма, така да се каже, за депозит.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, професор Константинов. Ще очакваме Вашето предложение. Знаете, че от всеки един експерт, който има предложение, ние го приемаме и сядаме да го обсъждаме.
МАЯ МАНОЛОВА: Приемам предложението на професор Константинов, - конкретната ситуация със специалната регистрация на партии непосредствено преди изборите. Първо, нека да е ясно, че проблемът не се явява от коалициите, защото знаете как се формира една коалиция на местно ниво. Тя се формира от съществуващи и функциониращи партии. Проблемът е в партиите, които се регистрират специално за участие в някакъв вот. Така че ако има някакви ограничения, а аз пак казвам, че трябва много внимателно да се подходи към това, те трябва да касаят партиите, а не коалициите, защото е нормално една партия, примерно, една дясна партия в една община да се коалира в зависимост от това какво има в дясното пространство, една лява и прочее. Мисля, че това е нормална практика.
Затова предлагам и конкретна промяна във въпросния текст на чл. 6, ал. 3, който да звучи по следния начин, ако го харесвате толкова много: „Не се допускат до участие в общи избори за общински съветници кметове, партии (махаме „коалиции”), които са регистрирали кандидатски листи в по-малко от …(бройката оставям на вас) самостоятелно или в коалиция.”
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Аз го приемам. Тук са двата варианта, които сме коментирали.
Тук има няколко варианта. Затова е необходимо да изговорим възможните хипотези и просто да стигнем до някакво общо решение. Затова ставаше дума тук, като предложение.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Трябва да решим, първо, в какъв срок преди съответния избор могат да бъдат допускани за регистрация в съответния избор партии, така наречените – слагам ги в кавички, „партии”. Дали трябва да изтегляме срока една година преди съответния избор? Това е пак с оглед на това, че – в местните избори обикновено се регистрират едни партии, които се регистрират два, три, четири месеца преди самия избор. Това е първото, което трябва да решим – дали да сложим срок една година, тоест допускат се за регистрация и участие в различните видове избори партии или партии, участващи в коалиции, които са регистрирани 12 месеца преди съответния избор. Това е първото, широко. Или 18 месеца. По този начин ние избягваме, особено преди местни избори, пък и - не искам да говоря за парламентарните избори – регистрирани партии, които се регистрират два месеца преди изборите, решават и се събират.
Вярно е, че ние правим кодекс, трайно ще регламентираме нещата, но нека тези партии да бъдат регистрирани и те като бъдат регистрирани, все пак и хората да имат някакъв поглед върху тяхната дейност, идеите, какво са правили за тази една година преди да дойде изборът. След това вече да минем на втората стъпка – това, което преди малко се каза, участието вече и в коалиции. Ако не възразявате, да обсъдим първо регистрацията на партиите, някакъв срок преди участие в тези избори.
Аз ще поставя още един въпрос тук, който касае пак регистрацията на партиите, които са регистрирани три, четири, пет или десет години назад. Ние веднъж го коментирахме. Оказа се, че тези партии по закон, за да водят някакъв редовен живот, те през определен цикъл, три години минимум, трябва да правят съответните конгреси или национални конференции, където да избират органи. Но се оказа с една справка от прокуратурата, че има партии, които три, четири, пет, шест, седем години след регистрацията просто нищо не се прави. Прокуратурата ги заличава, но тя не успява всичко да заличи и в искането за стандартните книжа, защото те са тук, дали да не се представи и това. има удостоверение за актуално състояние, но ние, да кажем, че няма да се допускат до регистрация партии, които не са провеждали съответните събрания и не са сменили, вписали своите ръководни органи. Прокуратурата не може всичко да заличи. Това е работа на ЦИК да прецени ще регистрира ли партия, която десет години не е провела национална конференция едни и същи са органите и те се сещат да се появяват от избор на избор, като се погледне устава, те не би трябвало да са такива.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Аз искам да подкрепя текста, който предложи госпожа Манолова с редакцията, която даде, защото мисля, че по този начин се решават и падат напрежения само че с още една корекция: да оставим началния текст „Не се допускат до участие в общи избори за общински съветници кметове, партии и коалиции (и нататък – както тя го предлага) – самостоятелно или в разширена коалиция.” Оставянето на коалициите като първоначално изискване нека си остане, защото може да има регистрирана коалиция на ниво ЦИК и да не я караме да не може да го направи, да трябва само на местно ниво. Който иска да се регистрира като коалиция горе. След това трябва, като същата коалиция или разширена коалиция, в минимум 100 общини, което, според мен, решава много от напрежението, а решава и проблема.
В продължение на това обаче искам да кажа и нещо, което господин Лазаров спомена. Струва ми се, че не се блъскат идеите за този тип регистрация и по-ранното регистриране на партии и коалиции както на ниво ЦИК, така и на ниво общински избирателни комисии. Този срок, разбира се, не може да е прекалено дълъг, ако щете, и заради този аргумент, който беше изтъкнат – партиите да могат да си преведат – говоря за коректните партии, а не говоря за тези, за които няма нищо, което да се събере на конгреса да си оправи актуализацията., но тези, които са коректни, да имат време, ако трябва, да си проведат конгреси, заседания или както се казвам органите, също така и по закон да знаят, че има това изискване и да има по-ранно регистриране и на ниво не само ЦИК, а и общински комисии. Ще кажа защо е добре, според мен.
Три или шест месеца – това зависи в голяма степен, първо, кога ще има излязъл закон от тук и оттам вече можем да смятаме. Така че, в момента каквото и да кажем като срок, няма да е точно, защото все пак първите избори ще трябва да бъдат съобразени във време. Но защо според мен е хубаво по-рано? Първо, хубаво е за гражданите, защото в крайна сметка правим закона най-вече заради тях, за гражданите. Колкото по-рано знаят участниците в един изборен процес, този процес става по-честен защото е информиран. Иначе имаме неинформиран избор .Аз съм се докарвала до степен да отида и да не мога да разбера точно за кой трябва да гласувам, в смисъл, аз си знам за кого трябва да гласувам. Чета отвън – има 8 сдружения в името на Пазарджик да стане най-прекрасен град и община, които почти не се различават като заглавия: За доброто на Пазарджик, Граждани за Пазарджик и т.н. Тоест, колкото по-рано има информираност, толкова е по-добре за самия гражданин да направи информиран избор.
Второ, много по-добре е и за участниците в политическия процес, защото говорим, че искаме да спрем безпринципното поведение на част от политическите субекти в един процес. Всички, които сме правили избори, знаем, че изнудването на играчите вътре продължава до последния момент, особено в коалиции. Стават едни безпринципни конфигурации и играта по най-лошия начин става до последния момент. Колкото по-рано им се сложи краят на този последен момент, толкова по-рано нещата ще се изчистят, ще има яснота. По-малко възможности за изнудване ще има, защото ние говорим точно за тези фантомни партии, които участват. Практически те са тези, които най-много злоупотребяват с правата и до последния момент, та стигнахме и дотам, да се купуват цели партии като регистрации, и това го знаем, защото и хората го знаят. Колкото по-рано го направим, толкова по-малко такива участници ще има, според мен, в едни местни избори, защото големият проблем е в местните избори. Затова аз мисля, че няма пречка за комбиниране и на двете неща в разумен подход като текстове. Разумно и като срокове, за да не се увлечем в някои срокове, където да няма яснота и хората въобще да не са мобилизирани за това, което предстои, като става въпрос за коалицията, която ще се регистрира. Като оставим кандидатски листи, и хората може да са ясни. Текстът е така. Трябва да видим дали регистрираме само партиите, или и самите кандидати.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз съм принципно съгласна с всичко, което каза госпожа Михайлова, но не съм съгласна с конкретното предложение за решение, защото стесняването на кандидатите три месеца преди изборите в настоящата ситуация, да не кажа, че си е направо и опасно.
От друга страна, една коалиция се създава и с оглед особено за кметски избори, и на конкретната кандидатура за кмет. Така че аз от името на нашата парламентарна група казвам, че това не го подкрепяме като идея, да се регистрират достатъчно рано, защото ще стане ясно, естествено, кой е кандидатът. Предвид това, което се случва в държавата, този кандидат до изборите дали ще оцелее или не, е друга тема - не казвам физически.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Тук не е ставало въпрос никога като идеи за регистрация по-рано на кандидатите.
МАЯ МАНОЛОВА: Казвам, че сме против предварителната регистрация. Когато се направи една коалиция, тя е с оглед на кандидат, примерно, за кметските избори е важна и кандидатурата на кмета. Няма как да се коалираме ние тук 10 сили, без да имаме кандидат, то е ясно.
РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо Председател, уважаеми колеги, след всяка дискусия възникват и нови идеи, абсолютно права е госпожа Мая Манолова, защото кандидатите специално за кметове на общини се появяват, една немалка част не в последния момент, но близо до изборите и всяко ограничение за възможностите да се включат в коалиции в тези райони… в края на краищата, една политическа сила като види съответния кандидат, защо да не се включи? Една политическа сила преценява дали да се включи в съответна коалиция в подкрепа на един кандидат за кмет на община в момента, когато вече се е появил този кандидат, тоест, да няма ограничителни текстове - затова казвам, че госпожа Мая Манолова е права, ограничителни текстове възможността на партиите да се включат, като видят кандидата. Той е максимално близо до изборите. Кандидатът се появява нормално, като изключим няколко града в страната, малко по-рано. Това е единият въпрос.
Другият въпрос е следният, като идея само казвам. В стремежа си да ограничим и аз мисля, че се споделя от всички политически сили, измислени партии и коалиции, които се появяват точно преди изборите точно за конкретна цел, това са партии и коалиции, които не допринасят за развитието на една община. Някакви корпоративни интереси защитават. Но няма нито за местно самоуправление, нито защитават интереса на местните хора. Но в подходящия момент те се появяват на сцената и получават подкрепата на хората под една или друга форма. В стремежа си обаче да ограничим тези т.нар. „партии” в кавички, които защитават интереса на съответната община, ние от друга страна ограничаваме правото на гражданите да се сдружават. В края на краищата, населението преценява дали да подкрепи кандидата, който се появява в последния момент, близо до изборите и съответната политическа сила преценява дали ще подкрепи или не, но той решава кога ще се появи на сцената в допустимия срок. В този стремеж обаче ние да не ограничим да се появяват и нови партии.
Опасявам се от друго. Какво ще стане, ако мине този текст? Тук сме хора, които сме правили избори на различни равнища. Ще стимулираме да се появят масово независими кандидати, тъй като няма възможност като листа за независими кандидати за съветници, което е правилно, да няма. В края на краищата, конституционният текст за политическите партии е, че трябва да ги стимулираме, изразяват политическата воля на обществото, но те ще регистрират. Ако ние сме плашим от определени групировки, има пет населени места в една община Х някъде, да кажем, единият кандидат работи, разпределили са го горе-долу само в едно село, другият – в другото населено място, третият – в другия квартал. Ако наистина трима-четирима контролират мнението и имат възможност да влияят, те така ще изопачат и изборния резултат, обществото ще загуби повече и политическите сили ще загубят повече, защото тогава изчисленията ще покажат съвсем друго. Ако цената на един съветник е 10 хиляди гласа, той ще получи 50 хиляди гласа, и гласовете отиват на вятъра. Идеята е една група да вкара трима съветника в една община. Тогава се изражда наистина изцяло демокрацията. Тоест, в стремежа да контролираме, тези, които мислят, ще минат и на този вариант. Опасявам се, че в национален мащаб това ще бъде масова практика. Тоест, общият брой на общините вече се споделя, някакви разумни граници трябва да е – или като население. Според мен, и като брой общини звучи много относително.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз съм против числото „100”.
РЕМЗИ ОСМАН: Но в този стремеж да не стане така, че още безпринципни неща да станат.
По този текст ние ще имаме възможност да дискутираме още. Дали изобщо трябва да съществува или не? Ако съществува, общият брой колко трябва да е?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви. Това е пак връщане към принципния въпрос кой подход ще възприемем. Мисля, че последния път се обърнах към Вас, госпожо Манолова – числото 100 е записано като число – дали ще е 10, 20 или 100 – е един пример просто. Моята идея в началото и когато започнахме да коментираме, и като тръгна като идея и подход, беше да ползваме не конкретно число и да разпишем, а да го вържем било на областно ниво, било на ниво – принципно говоря, регионалните центрове за развитие. Това съм казала. Така че спрете, моля Ви с това. Следващия път ще се обърнем към експертите – ако числото трябва да е 100, слагайте 10, за да няма спекулации по този въпрос, съвсем условно.
ХРИСТО ГЕНЕВ (Партия „Зелените”): Няма да бъда многословен. Понеже ние сме потърпевшите от последната заигравка с депозитите окончателно, просто искам да ви помоля, пишейки тези текстове, да погледнете много добре какви са европейските практики. Мога да ви цитирам малко в цифри: в 17 държави няма никакъв депозит, в останалите държави, където има депозит, той е средно аритметично между 5 и 10 работни заплати. Там, където има такива депозити обаче, няма събиране на подписи. Така че вие въвеждате двойно ограничение – веднъж ужасно сериозен депозит в сравнение с европейските стандарти, втори път – огромно количество подписи, което въобще не съществува в европейската практика.
В подкрепа на това искам да ви кажа само, че тъй като това е избирателен кодекс, който се предполага, че трябва да работи по-дълго, ние въвеждаме на практика не демократични принципи в този кодекс за в бъдеще. Друг е въпросът как бихме процедирали от партия „Зелените” по-нататък, ако се приеме. Само искам да ви кажа, че нашите 100 000, които заминаха във Фонда за лечение на деца, така и не стигнаха до предназначението си за лечение на деца, тъй като председателят на фонда ги върна в бюджета. Просто пример какво се случва с тези пари.
Още две неща искам да спомена. Естествено, депозитите би трябвало да бъдат равнопоставени спрямо президент, парламент и т.н., защото иначе излиза, че президентът е 10 пъти по-евтин.
Когато се регистрират партии за участие в изборите, има едно удостоверение от Сметната палата за внесени финансови отчети за партии през последните три години. Само че това са прости внесени отчети. Може да се внесе един абсолютно формален отчет, който е абсолютно неверен, с ужасно много некоректни цифри и с ужасно много превишения спрямо изискванията от предишните закони. За подобни формации, партии и коалиции не сте предвидили ограничение, а в случая предвиждате ограничение за някого, който е изтървал срока, примерно, с 5 дни или с 2 седмици. Мисля че логиката е ясна, че поне наказанията или липсата на регистрация от страна на ЦИК трябва да бъдат с еднакъв аршин, защото не са едни и същи неща.
Последното нещо, което исках да кажа, е, че когато се регистрират коалиции, моля да имате предвид като текст да не се повтарят имена на партии в името на коалицията, защото това никъде не е разписано, а вече имаме такъв прецедент на частичните местни избори в София.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря. За последното все още не са раздадени тези текстове, така че тук сте абсолютно прав. Това е тема, която ние многократно сме отстоявали.
По отношение на второто което предложихте, аз не разбрах точно какво предлагате. За тези, за които са констатирани нарушения и се наказани, да има ограничителен режим за тях?
ХРИСТО ГЕНЕВ: Поне да бъде изравнен режимът, защото в момента има ограничителен режим за този, който е изтървал срока, а без значение е какъв отчет е предал. Отчетът може да бъде абсолютно формален, написани едни цифрички, и после Сметната палата констатира, че той не е верен или че има драстични нарушения. Какво се случва с тази политическа сила? Нищо. Няма никакви наказания, никакви санкции.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Всички отчети са заверени. Взима се за това документ.
ОРЛИН ИВАНОВ: Бих искал да насоча вниманието ви, колеги, върху това, дали редакцията на г-жа Манолова по чл. 6, ал. 3, дали първоначалният текст работи само в синхрон с предложението на г-жа Михайлова за принудителна регистрация поради следния факт. За да работи предложението по чл. 6, ал. 3, към него би трябвало да има санкция и тази санкция не може да бъде друга, освен заличаване на съответната регистрация от страна на Централната избирателна комисия. Обаче ако видите чл. 11, ал. 1, регистрацията в ОИК започва преди 23 дни преди изборния ден. След като се направи тази регистрация, съответният ОИК трябва да изпрати материали на ЦИК, в които да каже, че съответната партия, която е регистрирана в ЦИК, участва, за да може да почне полемика. След като получи тези материали ЦИК, ЦИК трябва да извърши анализаторски процес дали съответната партия отговаря в 264 общини към 60, 100 и колкото се прецени, тоест дали отговаря на условията. Технически това според мен не е възможно. За да се случи сработването на този текст, според мен трябва да има предварителна регистрация както на ниво ЦИК, така и на ниво ОИК, и то, да кажем, шест месеца в ЦИК и три месеца преди изборите. Няма как да се случи чисто технически. ЦИК не може да изследва в 264 общини дали се е случило условието, за да може да излезе с решение или не, съответно това да бъде обжалвано в съда.
МАЯ МАНОЛОВА: Защо да не може?
ОРЛИН ИВАНОВ: Защото ще има много грешки.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Искам да заявя, че за съжаление всички експерти не сме получили материалите, затова сега каквото съм видяла, това ще кажа. Аз смятам, че тук са разписани много кратки срокове, тези, които са 25 и 23 дена, но не смятам, че трябва да са толкова дълги. Когато решавате въпроса колко предварително да става регистрацията, трябва да се отчитат още две обстоятелства.
Трябва да се отчете обстоятелството, че трябва да се предвиди, че районни избирателни комисии могат да работят предварително или как ще става, какви ще са сроковете на тяхното действие. Това трябва да се отчете. Общинските имат постоянен срок на действие.
Второ, предлагате едни много дълги предварителни срокове, като три, шест, десет месеца, година, са абсурдни и ненужни. Но това е политически въпрос и затова няма да коментирам. Трябва да имате предвид и едни предсрочни избори. Говорим за регистрация на политически партии по принцип, предварителни.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ще бъдат уредени като изключения.
РУМЯНА СИДЕРОВА: За това трябва да има и специални текстове.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: За следващия вторник предлагам, тъй като се събраха пет-шест глави по които има готови предложения за текстове от експертите, да направим заседанията във вторник във формат работните групи с експертите, за да се опитаме максимално да изчистим предложения и като принцип, и като текстове и вече на по-следващо заседание да можем да имаме едни окомплектовани пет-шест глави, които да гласуваме и да продължаваме по-нататък, тъй като наистина в момента се работи по доста глави и за да не става това говорене – един едно казал, друг друго казал – аз мисля че за следващия път така ще бъде най-разумно. Ще помоля да заявите от колко часа във вторник коя работна група къде ще заседава, за да можем да разпределим и участието на експертите. В 10.30 във вторник ще направим заседанието на работната група за местните избори, в 12.30 да направят заседанието колегите от работната група на господин Лазаров, а за групата на госпожа Михайлова и Петър Димитров ще остане за сряда.
Закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ВКИИК:
/И. Фидосова/