Български
English
Доклади
Комисия по бюджет и финанси
09/10/2017
изслушване на предложените кандидати за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор: Диана Иванова Йорданова за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор” и Бойко Атанасов Атанасов за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
Д О К Л А Д
Относно: изслушване на предложените кандидати за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор: Диана Иванова Йорданова за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор” и Бойко Атанасов Атанасов за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”
На открито заседание, проведено на 6 октомври 2017 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на предложените кандидати за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор по реда на раздел IV от приетите процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор” на представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (ДВ, бр. 53 от 04.07.2017 г.), наричани по-нататък „процедурни правила”.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси г-жа Менда Стоянова отбеляза, че видно от представените документи кандидатите отговарят на изискванията на Закона за Комисията за финансов надзор за членове и следва да бъдат допуснати до изслушване.
Съгласно раздел III от процедурните правила становището на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е, че към настоящия момент няма открити документи, установяващи принадлежност на Диана Иванова Йорданова и на Бойко Атанасов Атанасов към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Кандидатурите бяха представени от председателя на Комисията за финансов надзор г-жа Карина Караиванова.
За ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ тя предлага г-н Бойко Атанасов. Повече от 20 години професионалната му съдба е изцяло свързана с Приходната агенция. Той е започнал като данъчен инспектор в Главно управление на НАП, след това последователно е заемал различни ръководни позиции в системата на данъчните власти, за да стигне през 2013 г. до върха на професионалната пирамида изпълнителен директор на НАП. В момента е заместник-министър на финансите.
Господин Атанасов е добре известен в средите, които следят тематиката „Публични финанси“. Има значителен принос в развитието на електронното управление на НАП. Въвежда редица оптимизации на работните процеси и проявява иновативност в мотивирането на служителите.
Генезисът на професионалното израстване на господин Атанасов достатъчно красноречиво свидетелства не само за безспорния му управленски опит, но и за отличните му познания по данъчната проблематика.
Госпожа Караиванова заяви, че със своите качества г-н Атанасов ще бъде от голяма полза за Комисията по финансов надзор, а бизнесът и потребителите на финансови услуги ще бъдат доволни, че в КФН ще влезе изключително отговорен човек, който има сериозни постижения в опростяването на процедурите, има усет към конструктивния диалог и притежава сериозен международен авторитет.
За заместник-председател и ръководещ управление „Осигурителен надзор“ е предложена г-жа Диана Йорданова.
Госпожа Йорданова е с опит в частния сектор като управляващ съдружник в областта на счетоводството. Освен при управление на частни финанси, тя има сериозен опит и в управлението на публични финанси като председател на Бюджетната комисия към Общинския съвет в Бургас, впоследствие и като председател на Подкомисия по контрол и отчетност на публичния сектор в Народното събрание.
Сериозната й практика, както в частния, така и в публичния сектор е значителна предпоставка да се справи успешно с организацията и дейността на Комисията и в частност управление „Осигурителен надзор“.
Освен това г-жа Йорданова е добър комуникатор и успява да намира решение в трудни и сложни казуси, като тези качества са изключително важни в диалога с поднадзорните лица. Като народен представител и като заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси Диана Йорданова активно участва в процеса по приемането на редица закони във финансовата и бюджетната сфера и добре познава юридическата основа, върху която функционира пенсионното осигуряване, което я прави пълноценно попълнение в ръководния състав на Комисията за финансов надзор.
След представянето на кандидатурите се премина към лично представяне и концепции за дейността им в Комисията за финансов надзор.
Първа своята концепция представи г-жа Диана Йорданова -кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор”.
Като благодари за своята номинация, г-жа Йорданова представи своята концепция за бъдещата си дейност в Комисията за финансов надзор.
Общата визия е КФН да бъде асоциирана с професионализъм, диалогичност, прозрачност в работата и не на последно място равно третиране на всички поднадзорни лица. Изключително предизвикателство би било и увеличаване на доверието на самите поднадзорни лица по отношение на управление „Осигурителен надзор“. Основната й цел ще бъде създаването на по-голяма сигурност за самите осигурени лица, като се засили контрола и се подобри управлението на пенсионно-осигурителните дружества, които не са просто финансови инвеститори, а преди всичко институции с много важна социална цел. Именно тази огромна обществена значимост, която ги отличава от повечето останали големи финансови инвеститори, в още по-голяма степен налага необходимостта от здрав стриктен финансов надзор, за да не се допуснат финансови колапси на институции в областта на допълнителното пенсионно осигуряване.
Госпожа Йорданова заяви, че ще работи активно по въвеждане на риск „базиран надзор“, а именно идентифициране на рисковите фактори, оценка на риска, надзор и последващо наблюдение, преглед и последващи действия, като това ще бъде непрекъснат и цикличен процес, каквато е и препоръката, дадена ни в Доклада на Световната банка.
Тя смята, че е необходимо да се фокусира, освен върху борбата с пазарните манипулации и върху превенцията, която стимулира добрите бизнес практики. Превантивните мерки изискват събирането и обработването на значителна по количество статистическа информация и съответно правенето на задълбочени анализи. Така че, това също ще бъде един от бъдещите акценти на работата й в Комисията.
Госпожа Йорданова заяви, че в работата си ще се ръководи от един от основните принципи, залегнал в Закона за Комисията за финансов надзор, а именно чл. 11, който казва, че Комисията трябва да работи за защита на интересите на инвеститорите, но най-вече на осигурените лица.
Пояснено бе, че в съвместния си доклад от тази година Международният валутен фонд и Световната банка констатират устойчивост и стабилност на осигурителния сектор, но в същото време препоръчват да се предприемат последващи мерки по прегледите на нефинансовия сектор, по-специално по отношение на надзора на групово равнище, активите с трудно определима стойност, експозициите към свързани лица, подобряване на небанковия надзор. Промените, които предстои да се приемат в Кодекса за социално осигуряване отразяват именно тези препоръки, по които трябва да се работи и в самия сектор.
Друга важна задача е поредица от срещи, мероприятия с инвестиционната общност, бизнеса, така че да се събере информация за обратната връзка за отношенията и работата с Комисията за финансов надзор. След анализиране на получената информацията, ще се набележат допълнителни мерки, в рамките на компетенцията на самата Комисия, с които да бъде съживен и активизиран капиталовият пазар в България.
Една от задачите, която г-жа Йорданова си е поставила, е повишаване финансовата култура на осигурените лица, съвместно с бизнеса, опериращ на осигурителния пазар, както чрез средствата за масова информация, така и чрез социални платформи, например „Фейсбук“.
Друга важна тема е институционалното управление и евентуалните реформи, които трябва да бъдат реализирани в рамките на Комисията за финансов надзор – подобряване на автоматизацията, на обработката на данни за финансовите институции и улесняване надзорната дейност и координацията между националните надзорни органи и компетентните органи на Европейския съюз.
Същевременно отчитайки съвременните развития на пазарите, да се дадат допълнителни възможности на пенсионно-осигурителните дружества да диверсифицират своите инвестиции, така че в рамките на разумното и сигурно поведение от тяхна страна да се осигури възможност за генериране на допълнителен доход, без да застрашават сигурността.
Госпожа Йорданова заяви в заключение, че най-важното е парите на хората, на осигурените лица да бъдат разумно и сигурно управлявани и инвестирани, да носят доходност и най-вече да бъдат в наличност в пенсионно-осигурителните дружества след 20 и след 30 години.
Следващият, представил своята концепция, беше г-н Бойко Атанасов – кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”.
Като благодари за своята номинация и оказаното доверие, г-н Атанасов представи своята концепция за бъдещата си дейност в Комисията за финансов надзор, като заяви, че концепцията му е базирана изцяло на визията му за реализацията на Стратегията за развитието на капитала и пазар в България и би могла да се реализира чрез предприемане на конкретни действия по приложението на мерките, които са заложени в нея, и чрез промяна в начина на работа в „Управление и надзор на инвестиционната дейност“.
Господин Атанасов представи накратко актуалната ситуация в КФН към момента, което е задължителна основа за представяне целите, които се поставят пред Комисията, съответно и предлаганите от него инструменти за тяхното решаване.
Към настоящия момент Комисията за финансов надзор следи дейността на бизнеси, които управляват активи от близо 23 млрд. лв. Това са 335 публични дружества, емитенти на ценни книжа, които се търгуват на Фондовата борса, 60 дружества със специална инвестиционна цел, съответно 31 управляващи дружества със 118 колективни инвестиционни схеми, 69 инвестиционни посредника, 43 застрахователя, 394 застрахователни брокера и 9 пенсионни дружества. На всички тези компании отчетите и периодичните справки се разглеждат от екипа на Комисията за финансов надзор, чиято численост е малко под 250 човека. Според анализите на кандидата работещите там имат нужда от по-високо възнаграждение, по-добра техника и по-висока мотивация за работа.
Комисията за финансов надзор разполага със Стратегията за развитие на българския капиталов пазар, в която ясно са дефинирани проблемите и предизвикателствата, които трябва да намерят своето решение. Най-важните от тях са: осигуряване на достатъчна ликвидност; генериране на идеи за достатъчно добри инструменти и компании за инвестиране; генериране на идеи и намиране на инструменти в достатъчно голям обем, за привличане на големи институционални инвеститори; стратегия за привличане на оттеглилите се инвеститори след 2008 г.
Кандидатът заяви, че заемащият позицията „заместник-председател, ръководещ „Управление и надзор на инвестиционната дейност“” е длъжен да защитава интересите на инвеститорите. Също така, той трябва да осигури стабилност, прозрачност и доверие на финансовите пазари, както и да осигури тяхната адекватна и стабилна инфраструктура.
Целите могат да бъдат постигнати чрез инициатива в три основни направления.
Първата инициатива е по отношение на законодателството. Освен надзорна функция Комисията за финансов надзор е необходимо да има и основна роля в развитието на финансовите пазари в страната. Комисията е регулатор и създава и предлага законодателна рамка и поднормативна уредба. Контролира и тяхното изпълнение. Комисията за финансов надзор е основен орган, който предлага подобни промени, но заместник-председателят като част от нея е действащ инициатор в това отношение. Той трябва да следи много детайлно и да анализира пазара, да наблюдава добрите практики, своевременно да извършва предложения за законови и подзаконови промени с цел мотивиране на добрите практики и ограничаване на лошите.
Заместник-председателят и екипът му трябва да подготвят и предлагат промени в поднормативната уредба с цел облекчаване на административните услуги в посока на модернизиране и актуализиране. В този процес на законодателни промени и предлаганите такива трябва да има много тесни взаимоотношения и активна комуникация с всички заинтересовани лица на пазара.
Изключително важна част от законодателната инициатива е хармонизирането с европейското законодателство. В момента е в ход хармонизирането на Директива МФ-2 с предложението за промяната в Закона за пазарите на финансовите инструменти.
Много важно е и хармонизирането на Регламент 909 от 2014 г. на Европейския парламент и Съвета за подобряване сетълмента на ценните книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа. Това ще внесе много яснота на ниво закон по отношение на финансовите инструменти и ще създаде явна правна уредба за стартирането на нови финансови инструменти, като уреди услугите, свързани с приключването на сделките с тях.
Други законодателни инициативи са свързани с поднормативни уредби или с оптимизация на наредбите на Комисията.Става въпрос за Наредба № 16, която касае късите продажби. Тя трябва да се промени или да се отмени от гледна точка, че има действащ регламент на Европейската комисия в това отношение. Наредба № 38 за дейността на инвестиционните посредници трябва да бъде променена в посока облекчение на административните процедури.
Накратко казано, основната посока на законодателна дейност е оптимизация и промяна на законовата уредба с цел хармонизиране с европейското законодателство и в посока електронизиране и модернизиране на административните услуги.
Вторият тип инициативи са по отношение на надзорната дейност. В областта на надзорната дейност целта ще бъде префокусиране на основните функции на надзорния орган от наказателни към превантивни. Дългосрочна цел е стимулиране на добрите бизнес практики. Приоритет ще бъде въвеждането на риск базиран контрол, което ще е следваща стъпка в развитието на надзорната дейност на Комисията. Управлението на риска е процес с фокус намиране на потенциал от риск в участниците на пазара и преодоляването му или предотвратяването му преди да се е реализирал. Въвеждането на риск базиран надзор е свързано със събирането и анализ на информация и способността да се управлява и ръководи този въпрос и с подкрепата на председателя и другите членове на Комисията, да бъде създадена Стратегия за внедряване на риск базиран контрол в Комисията за финансов надзор.
От гледна точка на вътрешна организация ще бъдат изградени съвместни целеви екипи за проверка. Също така ще е важно да има обща база данни в Комисията, която да предоставя синхронизирана информация от трети управления. Внедряването на тази система да бъде съпроводена с екипна работа за анализ и на различни аспекти на дейността на поднадзорните лица и по-ефективния им контрол.
При осъществяване на надзорната дейност е важна активната комуникация и взаимодействието между органите на МВР, ДАНС, Прокуратура, НАП и други институции по отношение на осъзнаване на ролята на Комисията и действията й с други институции. КФН ще има отговорността да разяснява и да информира как функционира пазара и кои са добрите практики.
Инструментите на действие по тази цел могат да се представят чрез провеждане на редовни семинари и обучения, на които да се канят представители на различните институции, включително и на Комисията за финансов надзор, Българска фондова Борса, Централен депозитар, БНБ.
Трето, това са административните инициативи по издаване на одобрения, разрешения, предвидени в специални закони.
Друга основна дейност е разглеждането и придвижването на различните административни производства, свързани с издаването на одобрения и разрешения на поднадзорните лица. Важна част е налагането на ясни принципи на работа по тези производства от служителите от управлението и ясни принципи на комуникация с поднадзорните лица. Добра практика е изготвянето на препоръките по едно производство да се извършва наведнъж и да се предоставят на поднадзорното лице. Важен елемент тук е създаването на подходяща вътрешна организация в управлението, правилното и равномерното разпределение на задачите между служителите, за да бъде осигурено спазването на административните срокове и качествено извършване на работата. В тази връзка е необходимо оптимизиране на бизнес процесите, както и от анализ и оптимизация на организационната структура.
Господин Атанасов заяви, че важна част от неговата концепция е идеята за изграждане на Единен интернет портал за предоставяне на услуги на поднадзорните лица чрез проект „Единна входна точка“ и това е бъдещето в развитието на капиталовия пазар.
Друг пример за добро сътрудничество в тази област е въвеждането в експлоатация и активното използване на системата за електронни справки за Комисията за финансов надзор от страна на Централния депозитар.
Променяйки модела на работа в Комисията към диалог, поемане на отговорност, търсене на най-добрите практики и даване на личен пример ще допринесе до вземането на правилни решения в своята финансова дейност и финансова дисциплина.
На последно място г-н Атанасов отбеляза, че важна част за просперитета на капиталовия пазар е активната комуникация с бизнеса чрез регулярни срещи, семинари и обсъждания. Всичко това ще позволи да се получи директен поглед върху бизнеса, извършван от поднадзорните лица, както и върху проблемите, които те срещат, съответно и върху техните очаквания, които те имат от Комисията.
След представянето на концепциите бе дадена възможност на народните представители – членове на Комисията по бюджет и финанси да зададат въпроси и да изкажат мнения.
Народният представител Йордан Цонев заяви своето задоволство от представянето на двамата кандидати и от изчерпателните им концепции. Той поздрави г-жа Караиванова за добрия подбор на двете кандидатури и заяви, че работейки в сложна обстановка е необходимо да имат добра комуникация не само с европейските надзорни органи, но и с поднадзорните лица.
Председателят на Комисията г-жа Менда Стоянова заяви, че Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи предложените кандидатури и че двамата кандидати са с отлична репутация. Имат перфектна професионална биография и всеки с натрупания опит в своята област ще допринесе за развитието на административния капацитет на Комисията. Тя заяви, че се надява да работят успешно заедно и че ще получат подкрепа от всички народни представители.
Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува по реда на раздел V от процедурните правила предложените кандидатури на Диана Иванова Йорданова за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор” и на Бойко Атанасов Атанасов за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, за което прилага към настоящия доклад проект на решение за избора им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
МЕНДА СТОЯНОВА
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
________________________________________________________________
Проект!
Р Е Ш Е Н И Е
за избиране на заместник-председатели на Комисията за финансов надзор
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор
Р Е Ш И:
Избира:
1. Диана Иванова Йорданова за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор” и
2. Бойко Атанасов Атанасов за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
Д О К Л А Д
Относно: изслушване на предложените кандидати за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор: Диана Иванова Йорданова за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор” и Бойко Атанасов Атанасов за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”
На открито заседание, проведено на 6 октомври 2017 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на предложените кандидати за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор по реда на раздел IV от приетите процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор” на представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (ДВ, бр. 53 от 04.07.2017 г.), наричани по-нататък „процедурни правила”.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси г-жа Менда Стоянова отбеляза, че видно от представените документи кандидатите отговарят на изискванията на Закона за Комисията за финансов надзор за членове и следва да бъдат допуснати до изслушване.
Съгласно раздел III от процедурните правила становището на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е, че към настоящия момент няма открити документи, установяващи принадлежност на Диана Иванова Йорданова и на Бойко Атанасов Атанасов към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Кандидатурите бяха представени от председателя на Комисията за финансов надзор г-жа Карина Караиванова.
За ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ тя предлага г-н Бойко Атанасов. Повече от 20 години професионалната му съдба е изцяло свързана с Приходната агенция. Той е започнал като данъчен инспектор в Главно управление на НАП, след това последователно е заемал различни ръководни позиции в системата на данъчните власти, за да стигне през 2013 г. до върха на професионалната пирамида изпълнителен директор на НАП. В момента е заместник-министър на финансите.
Господин Атанасов е добре известен в средите, които следят тематиката „Публични финанси“. Има значителен принос в развитието на електронното управление на НАП. Въвежда редица оптимизации на работните процеси и проявява иновативност в мотивирането на служителите.
Генезисът на професионалното израстване на господин Атанасов достатъчно красноречиво свидетелства не само за безспорния му управленски опит, но и за отличните му познания по данъчната проблематика.
Госпожа Караиванова заяви, че със своите качества г-н Атанасов ще бъде от голяма полза за Комисията по финансов надзор, а бизнесът и потребителите на финансови услуги ще бъдат доволни, че в КФН ще влезе изключително отговорен човек, който има сериозни постижения в опростяването на процедурите, има усет към конструктивния диалог и притежава сериозен международен авторитет.
За заместник-председател и ръководещ управление „Осигурителен надзор“ е предложена г-жа Диана Йорданова.
Госпожа Йорданова е с опит в частния сектор като управляващ съдружник в областта на счетоводството. Освен при управление на частни финанси, тя има сериозен опит и в управлението на публични финанси като председател на Бюджетната комисия към Общинския съвет в Бургас, впоследствие и като председател на Подкомисия по контрол и отчетност на публичния сектор в Народното събрание.
Сериозната й практика, както в частния, така и в публичния сектор е значителна предпоставка да се справи успешно с организацията и дейността на Комисията и в частност управление „Осигурителен надзор“.
Освен това г-жа Йорданова е добър комуникатор и успява да намира решение в трудни и сложни казуси, като тези качества са изключително важни в диалога с поднадзорните лица. Като народен представител и като заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси Диана Йорданова активно участва в процеса по приемането на редица закони във финансовата и бюджетната сфера и добре познава юридическата основа, върху която функционира пенсионното осигуряване, което я прави пълноценно попълнение в ръководния състав на Комисията за финансов надзор.
След представянето на кандидатурите се премина към лично представяне и концепции за дейността им в Комисията за финансов надзор.
Първа своята концепция представи г-жа Диана Йорданова -кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор”.
Като благодари за своята номинация, г-жа Йорданова представи своята концепция за бъдещата си дейност в Комисията за финансов надзор.
Общата визия е КФН да бъде асоциирана с професионализъм, диалогичност, прозрачност в работата и не на последно място равно третиране на всички поднадзорни лица. Изключително предизвикателство би било и увеличаване на доверието на самите поднадзорни лица по отношение на управление „Осигурителен надзор“. Основната й цел ще бъде създаването на по-голяма сигурност за самите осигурени лица, като се засили контрола и се подобри управлението на пенсионно-осигурителните дружества, които не са просто финансови инвеститори, а преди всичко институции с много важна социална цел. Именно тази огромна обществена значимост, която ги отличава от повечето останали големи финансови инвеститори, в още по-голяма степен налага необходимостта от здрав стриктен финансов надзор, за да не се допуснат финансови колапси на институции в областта на допълнителното пенсионно осигуряване.
Госпожа Йорданова заяви, че ще работи активно по въвеждане на риск „базиран надзор“, а именно идентифициране на рисковите фактори, оценка на риска, надзор и последващо наблюдение, преглед и последващи действия, като това ще бъде непрекъснат и цикличен процес, каквато е и препоръката, дадена ни в Доклада на Световната банка.
Тя смята, че е необходимо да се фокусира, освен върху борбата с пазарните манипулации и върху превенцията, която стимулира добрите бизнес практики. Превантивните мерки изискват събирането и обработването на значителна по количество статистическа информация и съответно правенето на задълбочени анализи. Така че, това също ще бъде един от бъдещите акценти на работата й в Комисията.
Госпожа Йорданова заяви, че в работата си ще се ръководи от един от основните принципи, залегнал в Закона за Комисията за финансов надзор, а именно чл. 11, който казва, че Комисията трябва да работи за защита на интересите на инвеститорите, но най-вече на осигурените лица.
Пояснено бе, че в съвместния си доклад от тази година Международният валутен фонд и Световната банка констатират устойчивост и стабилност на осигурителния сектор, но в същото време препоръчват да се предприемат последващи мерки по прегледите на нефинансовия сектор, по-специално по отношение на надзора на групово равнище, активите с трудно определима стойност, експозициите към свързани лица, подобряване на небанковия надзор. Промените, които предстои да се приемат в Кодекса за социално осигуряване отразяват именно тези препоръки, по които трябва да се работи и в самия сектор.
Друга важна задача е поредица от срещи, мероприятия с инвестиционната общност, бизнеса, така че да се събере информация за обратната връзка за отношенията и работата с Комисията за финансов надзор. След анализиране на получената информацията, ще се набележат допълнителни мерки, в рамките на компетенцията на самата Комисия, с които да бъде съживен и активизиран капиталовият пазар в България.
Една от задачите, която г-жа Йорданова си е поставила, е повишаване финансовата култура на осигурените лица, съвместно с бизнеса, опериращ на осигурителния пазар, както чрез средствата за масова информация, така и чрез социални платформи, например „Фейсбук“.
Друга важна тема е институционалното управление и евентуалните реформи, които трябва да бъдат реализирани в рамките на Комисията за финансов надзор – подобряване на автоматизацията, на обработката на данни за финансовите институции и улесняване надзорната дейност и координацията между националните надзорни органи и компетентните органи на Европейския съюз.
Същевременно отчитайки съвременните развития на пазарите, да се дадат допълнителни възможности на пенсионно-осигурителните дружества да диверсифицират своите инвестиции, така че в рамките на разумното и сигурно поведение от тяхна страна да се осигури възможност за генериране на допълнителен доход, без да застрашават сигурността.
Госпожа Йорданова заяви в заключение, че най-важното е парите на хората, на осигурените лица да бъдат разумно и сигурно управлявани и инвестирани, да носят доходност и най-вече да бъдат в наличност в пенсионно-осигурителните дружества след 20 и след 30 години.
Следващият, представил своята концепция, беше г-н Бойко Атанасов – кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”.
Като благодари за своята номинация и оказаното доверие, г-н Атанасов представи своята концепция за бъдещата си дейност в Комисията за финансов надзор, като заяви, че концепцията му е базирана изцяло на визията му за реализацията на Стратегията за развитието на капитала и пазар в България и би могла да се реализира чрез предприемане на конкретни действия по приложението на мерките, които са заложени в нея, и чрез промяна в начина на работа в „Управление и надзор на инвестиционната дейност“.
Господин Атанасов представи накратко актуалната ситуация в КФН към момента, което е задължителна основа за представяне целите, които се поставят пред Комисията, съответно и предлаганите от него инструменти за тяхното решаване.
Към настоящия момент Комисията за финансов надзор следи дейността на бизнеси, които управляват активи от близо 23 млрд. лв. Това са 335 публични дружества, емитенти на ценни книжа, които се търгуват на Фондовата борса, 60 дружества със специална инвестиционна цел, съответно 31 управляващи дружества със 118 колективни инвестиционни схеми, 69 инвестиционни посредника, 43 застрахователя, 394 застрахователни брокера и 9 пенсионни дружества. На всички тези компании отчетите и периодичните справки се разглеждат от екипа на Комисията за финансов надзор, чиято численост е малко под 250 човека. Според анализите на кандидата работещите там имат нужда от по-високо възнаграждение, по-добра техника и по-висока мотивация за работа.
Комисията за финансов надзор разполага със Стратегията за развитие на българския капиталов пазар, в която ясно са дефинирани проблемите и предизвикателствата, които трябва да намерят своето решение. Най-важните от тях са: осигуряване на достатъчна ликвидност; генериране на идеи за достатъчно добри инструменти и компании за инвестиране; генериране на идеи и намиране на инструменти в достатъчно голям обем, за привличане на големи институционални инвеститори; стратегия за привличане на оттеглилите се инвеститори след 2008 г.
Кандидатът заяви, че заемащият позицията „заместник-председател, ръководещ „Управление и надзор на инвестиционната дейност“” е длъжен да защитава интересите на инвеститорите. Също така, той трябва да осигури стабилност, прозрачност и доверие на финансовите пазари, както и да осигури тяхната адекватна и стабилна инфраструктура.
Целите могат да бъдат постигнати чрез инициатива в три основни направления.
Първата инициатива е по отношение на законодателството. Освен надзорна функция Комисията за финансов надзор е необходимо да има и основна роля в развитието на финансовите пазари в страната. Комисията е регулатор и създава и предлага законодателна рамка и поднормативна уредба. Контролира и тяхното изпълнение. Комисията за финансов надзор е основен орган, който предлага подобни промени, но заместник-председателят като част от нея е действащ инициатор в това отношение. Той трябва да следи много детайлно и да анализира пазара, да наблюдава добрите практики, своевременно да извършва предложения за законови и подзаконови промени с цел мотивиране на добрите практики и ограничаване на лошите.
Заместник-председателят и екипът му трябва да подготвят и предлагат промени в поднормативната уредба с цел облекчаване на административните услуги в посока на модернизиране и актуализиране. В този процес на законодателни промени и предлаганите такива трябва да има много тесни взаимоотношения и активна комуникация с всички заинтересовани лица на пазара.
Изключително важна част от законодателната инициатива е хармонизирането с европейското законодателство. В момента е в ход хармонизирането на Директива МФ-2 с предложението за промяната в Закона за пазарите на финансовите инструменти.
Много важно е и хармонизирането на Регламент 909 от 2014 г. на Европейския парламент и Съвета за подобряване сетълмента на ценните книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа. Това ще внесе много яснота на ниво закон по отношение на финансовите инструменти и ще създаде явна правна уредба за стартирането на нови финансови инструменти, като уреди услугите, свързани с приключването на сделките с тях.
Други законодателни инициативи са свързани с поднормативни уредби или с оптимизация на наредбите на Комисията.Става въпрос за Наредба № 16, която касае късите продажби. Тя трябва да се промени или да се отмени от гледна точка, че има действащ регламент на Европейската комисия в това отношение. Наредба № 38 за дейността на инвестиционните посредници трябва да бъде променена в посока облекчение на административните процедури.
Накратко казано, основната посока на законодателна дейност е оптимизация и промяна на законовата уредба с цел хармонизиране с европейското законодателство и в посока електронизиране и модернизиране на административните услуги.
Вторият тип инициативи са по отношение на надзорната дейност. В областта на надзорната дейност целта ще бъде префокусиране на основните функции на надзорния орган от наказателни към превантивни. Дългосрочна цел е стимулиране на добрите бизнес практики. Приоритет ще бъде въвеждането на риск базиран контрол, което ще е следваща стъпка в развитието на надзорната дейност на Комисията. Управлението на риска е процес с фокус намиране на потенциал от риск в участниците на пазара и преодоляването му или предотвратяването му преди да се е реализирал. Въвеждането на риск базиран надзор е свързано със събирането и анализ на информация и способността да се управлява и ръководи този въпрос и с подкрепата на председателя и другите членове на Комисията, да бъде създадена Стратегия за внедряване на риск базиран контрол в Комисията за финансов надзор.
От гледна точка на вътрешна организация ще бъдат изградени съвместни целеви екипи за проверка. Също така ще е важно да има обща база данни в Комисията, която да предоставя синхронизирана информация от трети управления. Внедряването на тази система да бъде съпроводена с екипна работа за анализ и на различни аспекти на дейността на поднадзорните лица и по-ефективния им контрол.
При осъществяване на надзорната дейност е важна активната комуникация и взаимодействието между органите на МВР, ДАНС, Прокуратура, НАП и други институции по отношение на осъзнаване на ролята на Комисията и действията й с други институции. КФН ще има отговорността да разяснява и да информира как функционира пазара и кои са добрите практики.
Инструментите на действие по тази цел могат да се представят чрез провеждане на редовни семинари и обучения, на които да се канят представители на различните институции, включително и на Комисията за финансов надзор, Българска фондова Борса, Централен депозитар, БНБ.
Трето, това са административните инициативи по издаване на одобрения, разрешения, предвидени в специални закони.
Друга основна дейност е разглеждането и придвижването на различните административни производства, свързани с издаването на одобрения и разрешения на поднадзорните лица. Важна част е налагането на ясни принципи на работа по тези производства от служителите от управлението и ясни принципи на комуникация с поднадзорните лица. Добра практика е изготвянето на препоръките по едно производство да се извършва наведнъж и да се предоставят на поднадзорното лице. Важен елемент тук е създаването на подходяща вътрешна организация в управлението, правилното и равномерното разпределение на задачите между служителите, за да бъде осигурено спазването на административните срокове и качествено извършване на работата. В тази връзка е необходимо оптимизиране на бизнес процесите, както и от анализ и оптимизация на организационната структура.
Господин Атанасов заяви, че важна част от неговата концепция е идеята за изграждане на Единен интернет портал за предоставяне на услуги на поднадзорните лица чрез проект „Единна входна точка“ и това е бъдещето в развитието на капиталовия пазар.
Друг пример за добро сътрудничество в тази област е въвеждането в експлоатация и активното използване на системата за електронни справки за Комисията за финансов надзор от страна на Централния депозитар.
Променяйки модела на работа в Комисията към диалог, поемане на отговорност, търсене на най-добрите практики и даване на личен пример ще допринесе до вземането на правилни решения в своята финансова дейност и финансова дисциплина.
На последно място г-н Атанасов отбеляза, че важна част за просперитета на капиталовия пазар е активната комуникация с бизнеса чрез регулярни срещи, семинари и обсъждания. Всичко това ще позволи да се получи директен поглед върху бизнеса, извършван от поднадзорните лица, както и върху проблемите, които те срещат, съответно и върху техните очаквания, които те имат от Комисията.
След представянето на концепциите бе дадена възможност на народните представители – членове на Комисията по бюджет и финанси да зададат въпроси и да изкажат мнения.
Народният представител Йордан Цонев заяви своето задоволство от представянето на двамата кандидати и от изчерпателните им концепции. Той поздрави г-жа Караиванова за добрия подбор на двете кандидатури и заяви, че работейки в сложна обстановка е необходимо да имат добра комуникация не само с европейските надзорни органи, но и с поднадзорните лица.
Председателят на Комисията г-жа Менда Стоянова заяви, че Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи предложените кандидатури и че двамата кандидати са с отлична репутация. Имат перфектна професионална биография и всеки с натрупания опит в своята област ще допринесе за развитието на административния капацитет на Комисията. Тя заяви, че се надява да работят успешно заедно и че ще получат подкрепа от всички народни представители.
Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува по реда на раздел V от процедурните правила предложените кандидатури на Диана Иванова Йорданова за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор” и на Бойко Атанасов Атанасов за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, за което прилага към настоящия доклад проект на решение за избора им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
МЕНДА СТОЯНОВА
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
________________________________________________________________
Проект!
Р Е Ш Е Н И Е
за избиране на заместник-председатели на Комисията за финансов надзор
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор
Р Е Ш И:
Избира:
1. Диана Иванова Йорданова за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор” и
2. Бойко Атанасов Атанасов за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”.
