Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Закони
Информация за закон
| Име на закона | Закон за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди |
| Име на законопроекта | Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди |
| Дата на приемане | 28/11/2012 |
| Брой/година Държавен вестник | 98/2012 |
|
УКАЗ № 416 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, приет от ХLI Народно събрание на 28 ноември 2012 г. Издаден в София на 7 декември 2012 г. Президент на републиката: Росен Плевнелиев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието:Диана Ковачева ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм., бр. 59 от 1993 г., бр. 12 от 1996 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 33 от 2006 г., бр. 43 от 2008 г., бр. 17 от 2009 г. и бр. 38 от 2012 г.) § 1. В чл. 1, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1“. § 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: 1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г.)(обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък „Конвенцията“; 2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 – 4 на Конвенцията; 3. обвинение в извършване на престъп-ление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; 4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или админис-тративното наказание бъде отменено; 5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно; 6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер; 7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.“ 2. В ал. 3 след думите „Исковете по ал. 1“ се добавя „и 2“. § 3. Създава се чл. 2б: „Отговорност за дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок Чл. 2б. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. (3) Предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.“ § 4. В чл. 7 думата „местожителството“ се заменя с „настоящия адрес или седалището“. § 5. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1“ се заменят с „чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1“. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3. § 6. В чл. 9, ал. 2 след думите „по чл. 2, ал. 1“ се добавя „и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1“. § 7. В чл. 11, ал. 1 думата „предварителното“ се заменя с „досъдебното“. Преходни и заключителни разпоредби § 8. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон или от уведомяването им от регистратурата на Европейския съд по правата на човека искове за обезщетение по чл. 2б могат да подават и лицата, чиито жалби пред Европейския съд по правата на човека са отхвърлени поради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни средства за защита и производствата по тях са все още висящи пред националните инстанции. (2) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон или от уведомяването им от регистратурата на Европейския съд по правата на човека лицата, чиито жалби пред Европейския съд по правата на човека са отхвърлени поради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни средства за защита и производствата по тях са приключили пред националните инстанции, могат да подадат заявления за обезщетение по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт. § 9. Право да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон имат и лицата, чиито национални досъдебни или съдебни производства са приключили към датата на влизане в сила на този закон и не са изтекли повече от 6 месеца от постановяването на окончателния акт. Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 28 ноември 2012 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева 11049
|
|
2007
