Име на закона | Закон за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи |
Име на законопроекта | ЗИД на Закона за българските лични документи |
Дата на приемане | 08/12/2016 |
Брой/година Държавен вестник | 101/2016 |
УКАЗ № 396 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, приет от ХLIІI Народно събрание на 8 декември 2016 г. Издаден в София на 13 декември 2016 г. Президент на републиката: Росен Плевнелиев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Екатерина Захариева ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 23 от 2011 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 32 от 2011 г.; изм., бр. 55 от 2011 г., бр. 21, 42 и 75 от 2012 г., бр. 23 и 70 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г. и бр. 33, 81 и 97 от 2016 г.) § 1. В чл. 16 се създава ал. 6: „(6) В личната карта освен данните по ал. 1 се съдържат и биометрични данни на лицето в случаите по чл. 18, ал. 6, т. 3.“ § 2. В чл. 18 се създават ал. 6 и 7: „(6) В заявленията за издаване на лична карта на българските граждани се посочва и: 1. отказ от издаване и записване на удостоверение за електронна идентичност върху електронния носител на информация; 2. искане за издаване и записване върху електронния носител на информация на удостоверение за квалифициран електронен подпис от избран и посочен от лицето доставчик на удостоверителни услуги; 3. искане за записване върху електронния носител на информация на други данни, включително биометрични данни, съгласно препоръките на Международната организация по гражданско въздухоплаване (ICAO) DOC 9303. (7) В заявленията за издаване на паспорт и документи за пребиваване по чл. 59, ал. 2, 3 и 4 се посочва и: 1. искане за издаване и записване на удостоверение за електронна идентичност върху електронния носител на информация; 2. искане за издаване и записване върху електронния носител на информация на удостоверение за квалифициран електронен подпис от избран и посочен от лицето доставчик на удостоверителни услуги.“ § 3. В чл. 18а се правят следните допълнения: 1. В ал. 1, т. 2 накрая се добавя „или валидно удостоверение за електронна идентичност“. 2. В ал. 2 се създава изречение второ: „Допуска се подаване на заявление и без подписване с квалифициран електронен подпис, ако лицето се е идентифицирало при подаването по реда на Закона за електронната идентификация.“ § 4. Създава се чл. 18в: „Чл. 18в. Когато заявлението за издаване на лична карта, паспорт и документи за пребиваване по чл. 59, ал. 2, 3 и 4 съдържа искане по чл. 18, ал. 6, т. 2 или по ал. 7, т. 2, удостоверението за квалифициран електронен подпис се издава от доставчик на удостоверителни услуги при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис. В тези случаи редът за взаимодействие с доставчиците на удостоверителни услуги за издаване на удостоверението за квалифициран електронен подпис се определя с акт на министъра на вътрешните работи.“ § 5. В чл. 20а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „ал. 2 и 3“ се заменят с „ал. 2, 3 и 4“. 2. В ал. 2 след думата „информация“ се добавя „по ал. 1“. 3. Създават се нови ал. 4 и 5: „(4) В личната карта се съдържа електронен носител на информация, в който се записват: 1. данните по чл. 20, ал. 2 и снимка на лицето, като те не могат да бъдат четени без осигуряване на достъп от негова страна; данните се защитават от Министерството на вътрешните работи с електронен печат по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.); 2. удостоверение за електронна идентичност и съответните му криптографски ключове, освен в случаите на отказ по чл. 18, ал. 6, т. 1; 3. удостоверение за квалифициран електронен подпис и съответните му криптографски ключове – в случаите по чл. 18, ал. 6, т. 2; 4. други данни, включително биометрични данни, в отделен защитен сегмент на електронния носител съгласно препоръките на Международната организация по гражданско въздухоплаване (ICAO) DOC 9303 – в случаите по чл. 18, ал. 6, т. 3. (5) Електронният носител на информация в паспорта и в документите за пребиваване по чл. 59, ал. 2, 3 и 4 съдържа и удостоверение за електронна идентичност и удостоверение за квалифициран електронен подпис и съответните им криптографски ключове в случаите по чл. 18, ал. 7.“ 4. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и се изменя така: „(6) Изискванията за сигурност и изискванията към форматите и данните, които се съдържат в електронните носители на информация по ал. 1 – 3 и ал. 4, т. 4, се определят с акт на Министерския съвет съгласно препоръките на Международната организация по гражданско въздухоплаване (ICAO) DOC 9303.“ 5. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и се изменя така: „(7) В случаите, когато електронен носител на информация, съдържащ се в документ по ал. 1 или 4, е недостъпен за четене поради увреждане, по искане на лицето се издава нов документ със срока на валидност на повредения документ.“ § 6. В чл. 23 се създава ал. 4: „(4) Личната карта може да служи и като носител на удостоверение за електронна идентичност и удостоверение за квалифициран електронен подпис.“ § 7. В чл. 30 се създава ал. 3: „(3) В случаите по чл. 23, ал. 4 прекратяването на удостоверението за електронна идентичност и на удостоверението за квалифициран електронен подпис не се отразява на срока на валидност на личната карта.“ § 8. В чл. 32 се създават ал. 3 и 4: „(3) Когато личната карта, съдържаща удостоверение за електронна идентичност, е обявена за невалидна, действието на удостоверението се прекратява. (4) Когато личната карта, съдържаща удостоверение за квалифициран електронен подпис, е обявена за невалидна, органът, издал личната карта, уведомява по електронен път доставчика на удостоверителни услуги за това.“ § 9. В чл. 34 се създава ал. 4: „(4) Паспортът може да служи и като носител на удостоверение за електронна идентичност и удостоверение за квалифициран електронен подпис.“ § 10. В чл. 49 се създават ал. 4 и 5: „(4) Когато паспортът, съдържащ удостоверение за електронна идентичност, е обявен за невалиден, действието на удостоверението се прекратява. (5) Когато паспортът, съдържащ удостоверение за квалифициран електронен подпис, е обявен за невалиден, органът, издал паспорта, уведомява по електронен път доставчика на удостоверителни услуги за това.“ § 11. В чл. 59 се създават ал. 7 и 8: „(7) Когато документ за пребиваване по ал. 2, 3 и 4, съдържащ удостоверение за електронна идентичност, е обявен за невалиден, действието на удостоверението се прекратява. (8) Когато документ за пребиваване по ал. 2, 3 и 4, съдържащ удостоверение за квалифициран електронен подпис, е обявен за невалиден, органът, издал документа, уведомява по електронен път доставчика на удостоверителни услуги за това.“ § 12. В чл. 75 се правят следните изменения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. лица, за които има данни, че с пътуването си застрашават сигурността или интересите на Република България или че извършват, подбуждат, участват в приготовление, подпомагане или в обучение за извършването на терористична дейност;“. 2. В т. 2 думата „достатъчно“ се заличава. § 13. В чл. 78 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Принудителната административна мярка по чл. 75, т. 1 се прилага с мотивирана заповед на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.“ 2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4. § 14. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1 се създават т. 20 и 21: „20. „Удостоверение за електронна идентичност“ е понятие по смисъла на чл. 3 от Закона за електронната идентификация. 21. „Удостоверение за квалифициран електронен подпис“ е понятие по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис.“ 2. Параграф 1а се отменя. Преходни и заключителни разпоредби § 15. Българските лични документи, издадени до влизането в сила на този закон, са валидни до изтичането на срока им. § 16. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (обн., ДВ, бр. 109 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 94 от 2008 г., бр. 22, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16, 80 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 100 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 30, 52, 65 и 71 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 24 и 61 от 2015 г. и бр. 15 от 2016 г.) в чл. 41 ал. 3 се изменя така: „(3) Председателят на агенцията прилага принудителна административна мярка за ненапускане на страната по чл. 75, т. 1 от Закона за българските лични документи.“ § 17. В Закона за електронния документ и електронния подпис (обн., ДВ, бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 30, 34 и 80 от 2006 г., бр. 38 и 53 от 2007 г. и бр. 100 от 2010 г.) в чл. 27, ал. 3 се създава т. 5: „5. постъпило уведомление по чл. 32, ал. 4, чл. 49, ал. 5 и чл. 59, ал. 8 от Закона за българските лични документи.“ § 18. В Закона за електронната идентификация (обн., ДВ, бр. 38 от 2016 г.; изм., бр. 50 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 22, ал. 2 се създава т. 5: „5. в случаите по чл. 32, ал. 3, чл. 49, ал. 4 и чл. 59, ал. 7 от Закона за българските лични документи.“ 2. В § 6 от преходните и заключителните разпоредби: а) в т. 2 думите „чл. 19 – 21, чл. 22, с изключение на ал. 1, т. 3, чл. 23 – 28“ се заменят с „чл. 19 – 28“; б) точка 4 се отменя. § 19. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г., бр. 16, 23, 52, 68, 70 и 108 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г. и бр. 15, 33 и 97 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 10, ал. 1: а) създава се т. 1а: „1а. има данни, че извършва, подбужда, участва в приготовление, подпомагане или обучение за извършване на терористична дейност или че целта на влизането му е да ползва страната като транзитен пункт към трета държава, на чиято територия да извършва тези действия;“ б) в т. 3 думите „терористична дейност“ и запетаята след тях се заличават. 2. В чл. 44, ал. 4: а) в т. 1 след думите „т. 1“ се добавя „и 1а“; б) в т. 2 след думите „т. 1“ се добавя „и 1а“. 3. В чл. 46, ал. 2: а) в т. 1 след думите „т. 1“ се добавя „и 1а“; б) в т. 2 след думите „чл. 10, ал. 1, т. 1“ се добавя „и 1а“. § 20. В Закона за убежището и бежанците (обн., ДВ, бр. 54 от 2002 г.; изм., бр. 31 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 52 и 109 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 80 и 101 от 2015 г. и бр. 33 и 97 от 2016 г.) в чл. 12, ал. 1 т. 3 се изменя така: „3. за когото има сериозни основания да се предполага, че извършва, подбужда, подпомага, участва в обучение или приготовление за извършване на действия, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации (ООН), уредени в Преамбюла и в чл. 1 и 2 от Хартата на ООН, както и в резолюциите й, относно мерките за борба с международния тероризъм;“. § 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г., с изключение на § 12, 13, 16, 19 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“. Законът е приет от 43-то Народно събрание на 8 декември 2016 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева 10051
|