Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Закони
Информация за закон
| Име на закона | Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс |
| Име на законопроекта | Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс |
| Дата на приемане | 07/02/2019 |
| Брой/година Държавен вестник | 16/2019 |
|
УКАЗ № 27 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет от 44-то Народно събрание на 7 февруари 2019 г. Издаден в София на 14 февруари 2019 г. Президент на Републиката: Румен Радев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Цецка Цачева ЗАКОН за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (oбн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 74, 79 и 102 от 2015 г., бр. 32 и 47 от 2016 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 83 от 2016 г.; изм., бр. 95 от 2016 г., бр. 13, 54, 85 и 101 от 2017 г., бр. 55 от 2018 г. и бр. 1 и 7 от 2019 г.) § 1. В чл. 93 се създава т. 31: „31. Престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.“ § 2. В чл. 116, ал. 1 се създава т. 6а: „6а. извършено в условията на домашно насилие;“. § 3. В чл. 131, ал. 1 се създава т. 5а: „5а. в условията на домашно насилие;“. § 4. В чл. 142, ал. 2 се създава т. 5а: „5а. деянието е извършено в условията на домашно насилие;“. § 5. В чл. 142а се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) Ако деянието по ал. 1 е извършено в условията на домашно насилие, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.“ 2. Досегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7. § 6. В чл. 143 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено в условията на домашно насилие, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.“ 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4. § 7. В чл. 144, ал. 3 след думите „точки 6 и 8“ се поставя запетая и се добавя „или е извършено в условията на домашно насилие“. § 8. В глава втора, раздел V на Особената част се създава чл. 144а: „Чл. 144а. (1) Който системно следи другиго и това би могло да възбуди основателен страх за живота или здравето му, или за живота или здравето на негови ближни, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация. (2) Следене по ал. 1 е всяко поведение със заплашителен характер срещу конкретно лице, което може да се изразява в преследване на другото лице, показване на другото лице, че е наблюдавано, навлизане в нежелана комуникация с него чрез всички възможни средства за комуникация. (3) Ако деянието е извършено в условията на домашно насилие, наказанието е лишаване от свобода до пет години.“ § 9. В чл. 161 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) За лека телесна повреда по чл. 130 и чл. 131, ал. 1, точки 3 – 5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 144, ал. 1, чл. 145, 146 – 148а, както и за телесна повреда по чл. 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.“ 2. В ал. 2 думите „За престъпления по чл. 133, чл. 135, ал. 1, 3 и 4 и чл. 139 – 141“ се заменят със „За телесна повреда по чл. 129, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, както и за престъпления по чл. 133, чл. 135, ал. 1, 3 и 4, чл. 139 – 141 и чл. 144а, ал. 1“. § 10. Член 177 се изменя така: „Чл. 177. (1) Който принуди другиго да встъпи в брак, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреба с власт, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което отвлече другиго, с цел да го принуди да встъпи в брак. (3) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което, с цел да принуди другиго да встъпи в брак, чрез въвеждане в заблуждение го склони да премине на територията на друга държава. (4) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което по какъвто и да е начин склонява лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното, да встъпи в брак или да премине на територията на друга държава с цел да го принуди да встъпи в брак. (5) Наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, когато деянието по предходните алинеи е извършено: 1. от родител, друг сродник или настойник; 2. по отношение на непълнолетно лице; 3. по отношение на две или повече лица; 4. с користна цел.“ § 11. В чл. 182, ал. 2 думите „или глоба от сто до триста лева“ се заменят с „и глоба от две хиляди до пет хиляди лева“, а думите „или с глоба до три хиляди лева“ се заменят с „и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева“. § 12. Член 190 се изменя така: „Чл. 190. (1) Който принуди другиго да заживее съпружески с някого, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреба с власт, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което отвлече другиго, с цел да го принуди да заживее съпружески с някого. (3) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което, с цел да принуди другиго да заживее съпружески с него или с друго лице, чрез въвеждане в заблуждение го склони да премине на територията на друга държава. (4) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което по какъвто и да е начин склонява лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното, да заживее съпружески с другиго. (5) Наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, когато деянието по предходните алинеи е извършено: 1. от родител, друг сродник или настойник; 2. по отношение на непълнолетно лице; 3. по отношение на две или повече лица; 4. с користна цел.“ § 13. В чл. 191 ал. 4 се отменя. § 14. Създава се нов чл. 193а: „Чл. 193а. За престъпление по чл. 182, ал. 2 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.“ § 15. В чл. 296 се създава ал. 4: „(4) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.“ Преходни и заключителни разпоредби § 16. (1) Неприключените до влизането в сила на този закон производства по чл. 177 и чл. 190 се довършват по досегашния ред. (2) Неприключените до влизането в сила на този закон съдебни производства по чл. 182, ал. 2 се довършват по досегашния ред. § 17. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г., бр. 13, 63 и 101 от 2017 г., бр. 7 и 44 от 2018 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 87 от 2018 г.; изм., бр. 96 от 2018 г. и бр. 7 от 2019 г.) се правят следните допълнения: 1. Създава се чл. 67а: „Информиране на пострадалия със специфични нужди от защита във връзка с мерките за неотклонение Чл. 67а. Прокурорът в досъдебното производство и съдът в съдебното производство незабавно уведомяват пострадалия със специфични нужди от защита в случаите, когато: 1. обвиняемият наруши взетата мярка за неотклонение домашен арест или задържане под стража; 2. взетата мярка за неотклонение домашен арест или задържане под стража бъде отменена или заменена с подписка или гаранция.“ 2. Създава се чл. 417а: „Информиране на пострадалия със специфични нужди от защита за освобождаването на осъдения Чл. 417а. В случаите на чл. 415 или 417 съответният прокурор незабавно уведомява пострадалия със специфични нужди от защита.“ § 18. В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн., ДВ, бр. 25 от 2009 г.; изм., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 32 и 73 от 2010 г., бр. 81 от 2011 г., бр. 103 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 42 и 79 от 2015 г., бр. 32 и 81 от 2016 г., бр. 13 и 63 от 2017 г. и бр. 7 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 15, ал. 1 се създава т. 6а: „6а. незабавно уведомява пострадалия със специфични нужди от защита в случаите на чл. 54, ал. 2;“. 2. В чл. 54: а) създава се нова ал. 2: „(2) В досието по ал. 1 се съхраняват и данни, необходими за незабавното уведомяване на пострадалия в случаите, когато лишеният от свобода: 1. избяга; 2. временно ще напусне мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при мярка за поощрение по чл. 98, ал. 1, т. 6 – 9; 3. бъде освободен в случаите на чл. 176.“; б) досегашната ал. 2 става ал. 3. 3. Създава се чл. 245а: „Чл. 245а. Когато обвиняемият или подсъдимият наруши взетата мярка за неотклонение задържане под стража, незабавно се уведомява прокурорът в досъдебното производство или съдът, който разглежда делото.“ Законът е приет от 44-то Народно събрание на 7 февруари 2019 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева 943
|
|
2007
