Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Закони
Информация за закон
| Име на закона | Закон за допълнение на Закона за държавния служител |
| Име на законопроекта | Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител |
| Дата на приемане | 04/06/2010 |
| Брой/година Държавен вестник | 46/2010 |
|
УКАЗ № 151 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за допълнение на Закона за държавния служител, приет от ХLI Народно събрание на 4 юни 2010 г. Издаден в София на 8 юни 2010 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Маргарита Попова ЗАКОН за допълнение на Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г. и бр. 15 от 2010 г.) § 1. В чл. 106 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 6: „6. при наличие на условията по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия.“ 2. Създава се ал. 5: „(5) В случаите по ал. 1, т. 6 органът по назначаване може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от държавния служител. Националният осигурителен институт предоставя информацията безвъзмездно в 14-дневен срок от получаване на искането.“ Заключителни разпоредби § 2. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г. и бр. 15 от 2010 г.) в чл. 328 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 10а: „10а. при наличие на условията на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, когато трудовото правоотношение е възникнало след като назначеният работник или служител е придобил и упражнил правото си на пенсия.“ 2. Създава се ал. 3: „(3) В случаите по ал. 1, т. 10а работодателят може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от работника или служителя. Националният осигурителен институт предоставя безвъзмездно информацията в 14-дневен срок от получаване на искането.“ § 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 4 юни 2010 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. За председател на Народното събрание: Лъчезар Иванов 4863
|
|
2007
