Слово на Георги Пирински пред участниците в тържествената заря-проверка по случай 122-та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия в град Съединение

5 септември 2007 г., град Съединение

Уважаеми господин кмете,

Ваше високопреосвещенство,

Уважаеми господин областен управител,

колеги народни представители,

господин министър,

Уважаеми гости,
Уважаеми жители на град Съединение,

Утре – 6-ти септември – цялата страна ще чества за 122-ри път една от най-светлите дати в новата ни история – Денят на Съединението. Но вие, жителите на град Съединение, с пълно основание отбелязвате това историческо за съдбата на възродена България събитие още днес, на 5-тия ден на месеца!

Не просто защото тогавашно Голямо Конаре още предишния ден, на 4-ти, голямоконарци начело с незабравимия Чардафон арестуват окръжния префект Димитров и обявяват на висок глас “края на Източна Румелия”. И не само защото на 5-ти пратеникът на Централния комитет Спиро Костов с облекчение констатира, че е налице пълна готовност за най-решителни действия за извоюване на Съединението.

Дълбоката причина е, че именно тук в онези паметни дни намира най-ярка, върховна изява онзи всенароден дух, онази слята в едно масова обща воля, които наложиха прогласяването на Съединението без всякакво по-нататъшно отлагане. Точно тази най-широко споделена от целия народ кауза прави акта на Съединението не просто решение на тогавашните политически дейци и сили или още по-малко силова военна акция, а напротив – венец на многогодишни непрестанни усилия и борба, завладели умовете и сърцата на хората от двете части на разделеното Отечество.

Летописците предават неповторимия начин, по който предводителят на голямоконарци на всеослушание прогласява онова, което жадуват да чуят мало и голямо. Насред мегдана пред празнично пременения народ, възкачен на импровизираната трибуна на проста маса, Чардафон произнася паметните думи – “Народе, свърши се с омразната Румелия! Вече сме едно със Северна България. Да живей Съединението”. А часове преди това, при ареста на префекта е обявил – “В името на българския княз Александър Първи обявявам днес съединението на Източна Румелия с България. Да живей руския император! Да живей Русия! Да живей България! Да живей българският княз!”

Това отразяват хрониките, така го е съхранила паметта на свидетелите, а съвременните историци могат задълбочено да разсъждават за ролята на образа на княза, за държавническите представи на един събудил се за самостоятелен живот народ, за ходовете и кроежите на императори и царе от онова време. Но в неподправените прокламации на народния вожд неотразимо звучи не само мощта на борческия дух, завладял мъже и жени, старци и деца – в тях се вплитат и определящите представи и нагласи, владеещи мирогледа, масовото съзнание на тогавашното българско общество.

Неотделима черта от този дух и мироглед е съзнанието, че става въпрос не само за съдбовно, но преди всичко за свято дело. Отново чрез гръмогласните послания на Чардафон в отговор на репликата, че може и без освещаване на въстаническото знаме “Как тъй – възмущава се той на всеослушание – Това е знаме, пред него падат и черква, и манастири! Как ще да посмеем и ние да се докоснем до тая светиня! Това не е румелийският Органически устав или калпакът на Треперко паша!” И категорично повелява на пристигналия дядо Иван Генов да извърши освещаването, след което трепетно го целува цялата дружина.

През последното десетилетие и половина всички ние с нова жажда и интерес се връщаме към паметта и посланията на делото на 6-ти септември, несъмнено защото чувстваме колко много ни липсва онзи момент на национално обединение около историческа кауза, съзнаваме с нова острота колко решаващо за напредъка на държавата и обществото е онова съединение, което прави силата. Днес, на 122-та годишнина от онзи исторически ден на тържество, не можем още веднъж да не си дадем сметка, че един народ върви напред, когато е обединен около общо споделени цели, когато ясно съзнава своите възможности и справедливи искания и интереси и когато неговите избраници и предводители са достойни за народното доверие и подкрепа.

Затова сега дългът ни е общ – и пред паметта на апостолите на българската свобода и съединение, и пред днешния и утрешния ден на страната ни, на децата ни. Да открием онази обща платформа, която да даде на България достойно европейско бъдеще, привлекателен и пълноценен живот тук за сегашните и идващите поколения. Нека дейците на Съединението, нека примерът на голямоконарци ни бъдат ярък пример за беззаветна служба на националния идеал, за това, как трябва да се работи за общото дело!