Георги Пирински произнесе слово при тържественото откриване на паметника на генерал Скобелев в Плевен

11 септември 2007 г.

Председателят на Народното събрание Георги Пирински участва на 11 септември 2007 г. в тържествената церемония по повод откриването на паметника на генерал Скобелев в Плевен.

Георги Пирински произнесе слово и преряза лентата на бронзовата композиция, пресъздаваща знаменития руски пълководец. Автори на мемориала са руският скулптор Владимир Суровцев и архитект Виктор Пасенко. Откриването на културния проект бе в деня, в който се навършват 130 години от Третия щурм за освобождението на Плевен по време на Руско-турската война, когато воденият от ген. Скобелев дванадесетхиляден отряд превзема два редута.

На тържествената проява присъстваха народни представители, представители на правителството и местната власт, гости от Руската Федерация, признателни граждани.

В словото си пред участниците в церемонията председателят на парламента заяви:

Уважаеми господин кмете,

Ваше Високопреосвещенство,

Уважаеми господин генерал,

Колеги народни представители,

Господин министър,

Уважаеми гости от Русия,

Уважаеми господин областен управител,

Господин председател на Общинския съвет,

Уважаеми гости,

Уважаеми гражданки и граждани на Плевен,

Вече няколко месеца цялата ни страна бележи низ от незабравими исторически дати, свързани с Руско-турската освободителна война. От първия ден на преминаването на Дунава до последните дни в началото на март 1878 г. това е летопис на бойната слава на воините освободители, това е летопис и на неувяхващата българо-руска бойна дружба, на братството между двата славянски народа.

Сред този низ от дати безспорно 11 септември 1877 г. се откроява с особена сила. Тук, тези места, Зелените възвишения, както тогава са били известни, стават свидетели на победоносния пробив на войските, предвождани от ген. Скобелев, пробив в Третия щурм на най-тежката и съдбовна битка на войната - за Плевен. Пробив, който кара Осман паша да се стяга за отстъпление, несъмнено това е пробив, победа, тържество на волята за победа, на невероятното мъжество на руските воини. Победа, която е отнета на войските, както казва и самият Скобелев, не от неприятеля, а от своите...

Но, разбира се, този пробив не е случаен, той е атестат за невероятния войнски гений на ген. Скобелев. Неговата биография в 1877-78 г. е свързана с войната от Свищов до Сан Стефано. От генерал на разположение в щаба на ген. Драгомиров, той става командващ дивизия седмица след тези боеве - на 18 септември 16-та дивизия - и командва корпус вече в края на войната. Нещо повече, той се утвърждава като неповторим военен пълководец, като неповторим водач на масите.

Безспорно най-ярката проява на неговия гений е личният му героизъм, това, че той е в предните редици на битката на своя бял кон в своя бял кител. Но той е напред и в планирането на бойните действия; както свидетелства историята, той най-внимателно разработва своите операции - бидейки в Плевен той планира вече Шипка - Шейново. И не по-малко важно – той е до своите войници и в бой, и в отдих, той осигурява онази храна, която ги прави силни, той осигурява онези дрехи и обувки, които ги правят боеспособни, той осигурява онзи дух, който ги прави победители. И както свидетелства най-близкият до него ген. Куропаткин той е един от онези избраници на историята, които притежават редкия дар да увличат масите, да направляват движението на събитията, да предизвикват към себе си безгранична любов и доверие.

Днес ние имаме честта да открием паметник тук в Плевен на ген. Михаил Дмитриевич Скобелев. Генерал, който обича цяла България и когото България цяла него обича, за което свидетелстват стотиците наименовани на него булеварди, улици, паметници, паркове като този.

Днес живеем в свят, който сме свикнали да наричаме “глобализиращ се”, свят, в който България е достоен участник, член на Европейския съюз. Но и страна, която остава Черноморска държава. България е държавата, дала основата за безсмъртното дело на братята Кирил и Методий, създателите на славянската азбука, азбука, която е вече официална и за Европейския съюз благодарение на членството на България в него. Именно в този глобализиращ се свят ние чувстваме още по-остро нуждата да осмисляме собствената си история, да живеем с нея, вървейки напред.

И е дълбоко символично, че в тези дни предстои на Славянския площад в Москва също да бъде открит паметник на ген. Скобелев. Площад, който вечно помни паметта за плевенската битка, на руските гренадири; паметник, който слави братята Кирил и Методий, светите братя, дали на славянските народи писменост, станала основа на тяхната култура.

Уважаеми дами и господа,

Историята ни е ощастливила с възможността на този ден да сме тук и да участваме в това историческо дело. С този акт да засвидетелстваме отново нашата безгранична и вечна признателност над стотиците хиляди жертви, паднали за нашата свобода. Уверен съм, че този прекрасен паметник наистина ще стане един от символите на Плевен и ще бъде символ на братството между двата народа, на преклонението пред водещите личности от онова време.

Вечна памет на героите!
Вечна слава на техния подвиг!