Приветствие на председателя на Народното събрание Георги Пирински към участниците в международна конференция  „Обновената Лисабонска стратегия – нови социални и икономически реалности за гражданското общество в България”

24 септември 2008 г.

Председателят на Народното събрание Георги Пирински откри на 24 септември 2008 г. международна конференция на тема „Обновената Лисабонска стратегия – нови социални и икономически реалности за гражданското общество в България”. Форумът е организиран от Икономическия и социален съвет.

В словото си при откриването Георги Пирински заяви:
 

„Уважаеми дами и господа,
Колеги народни представители,
Уважаеми министри,
Уважаеми гости,
Уважаеми членове на Икономическия и социален съвет от различните сектори на  гражданското общество,
Уважаеми представители на академичните среди!

За мен е и чест, и удоволствие да имам възможността да открия днес тази наистина много представителна конференция, организирана от Икономическия и социален съвет на България, посветена на темата за обновената Лисабонска стратегия в светлината на новите социални и икономически реалности именно за гражданското общество в България. Казвам го, защото всички ние ясно съзнаваме, че в днешния момент страната ни е изправена пред сериозното предизвикателство да обсъди и реши кои са главните опорни точки и насоки на нашето социално и икономическо развитие в светлината на бюджета за следващата година и тригодишната перспектива, в светлината на предизвикателствата в социалната област, които всички усещаме с особена острота през тази есен и, разбира се, в светлината на новите световни финансови и икономически реалности, с които и България, и ЕС като цяло ще трябва да се съобразяват.

Считам, че възловият въпрос, който стои пред нас като страна и общество, е как и до каква степен ще прилагаме и поддържаме режимите на строгите финансови ограничения, на валутния борд, на режима на превишения на бюджета на приходите над разходите като безспорно необходимото средство за поддържане на макроикономическата стабилност и на финансовата и бюджетна стабилност. Но с ясното съзнание, че без активното социално партньорство, без ангажиране на гражданското общество, на развитието на пълноценен диалог и на съгласуване на приемливи решения по отношение на цените и доходите, на осигуровки и средства за икономически растеж, ние не можем да разчитаме на дълготрайна стабилна перспектива за ускорен икономически растеж, генериращ достойни работни места. И според мен е особено ценно, че имаме възможност да обсъдим днес тези въпроси именно в контекста и в светлината на Лисабонската стратегия, така както тя беше формулирана през март 2000 г., така както беше обновена в началото на 2005 г. и така както е анализирана и осъвременена с последните обобщаващи доклади на Европейската комисия от март тази година. Ясно си спомняме, че през 2000 г. лайтмотивът беше заетост, дълбока, радикална икономическа реформа и социална сплотеност, като формулата беше чрез икономика на знанието и на иновациите Европа да стане най-конкурентният център на световната икономика. Помним, че през 2005 г. акцентът беше поставен върху необходимостта от икономическия растеж като гарант на останалите ефекти и че бяха предприети сериозни усилия за подобряване на процеса на реализация на стратегията.

Днес ние с вас сме изправени пред предизвикателството да си представим какво означава за България и за гражданското общество в България сегашното състояние или развитие на процеса на реализация на Лисабонската стратегия. Ясно съзнаваме, че страна като България е изправена пред необходимостта ускорено да се развива, успешно да усвоява крупни суми за капиталови разходи – от национални източници и от европейските фондове. Това предполага, може би, нестандартни решения в областта на данъчната политика, на други фискални инструменти. Но отново бих искал да подчертая, че трябва да сме наясно, че формулата на успеха в крайна сметка трябва да се намери в един пълноценен процес на социален и граждански диалог и постигане на съгласие в обществото относно верните пътища за ускорен растеж, възможните равнища на доходи, необходимите ограничители, за да не бъде изпусната инфлацията, която да ликвидира ефектите, които преследваме.

Бих искал да поздравя Икономическия и социален съвет, лично неговия председател г-н Дулевски, присъстващите и участващите в Съвета представители на синдикалните и на работодателските организации, на другите структури на гражданското общество за вече сериозните постижения в развитието на такъв диалог и само да ви уверя, че в мое лице, в лицето на моите колеги от Народното събрание, имате ангажирани партньори в търсенето на верните законодателни формулировки на постигнатите съгласия в обществото. Още веднъж бих искал да ви уверя, че се стараем да разглеждаме Икономическия и социален съвет като гражданската камара на Народното събрание и с убеденост и желание ще търсим развитието на това взаимодействие.

Още веднъж на добър час на конференцията!