Полицаи и военни, които работят като държавни служители след пенсионирането си, ще могат да бъдат освобождавани от работа на основание на навършена обща възраст за пенсия

4 юни 2010 г.

Народното събрание прие на заседанието си на 4 юни 2010 г. на второ четене промени в Закона за държавния служител. Те предвиждат военни и полицаи, които работят като държавни служители след пенсионирането си, да могат да бъдат освобождавани от работа на основание на навършена възраст за пенсия, определена за всички български граждани. Това предвиждат промените в закона за държавния служител, приети от парламента на второ четене. Измененията уреждат случаите на т. нар. ранно пенсиониране по закона за въоръжените сили, за МВР и за ДАНС. Досега за тези хора, които са ползвали права за по-ранно пенсиониране и са получили всички бонуси от това и продължават да работят в администрацията, няма законово основание за прекратяване на трудово-правните им отношения отново на база пенсия, обясни Емилия Масларова от левицата. Така те на практика могат да останат на служба и след 63 години.

Искаме да се създаде изрична разпоредба в случаите, когато дадено лице е ранно пенсионирано и е станало държавен служител, достигайки пенсионната възраст, определена за всички български граждани, да може да бъде освобождавано именно на това основание, добави Моника Панайотова, един от вносителите на законопроекта. До момента съществувала противоречива съдебна практика и тези казуси се тълкували също нееднозначно. За стимулиране на младите хора да останат в държавния апарат младежката  организация на ГЕРБ е внесла предложение в Съвета за административна реформа, с което се дава възможност за т. нар. бърза писта в администрацията. Това означава, младите хора, които са мотивирани, показват положителни резултати, да не трябва да изминават цялата тромава процедура в йерархичното израстване, обясни Панайотова.

Промените в Закона за околната среда и водите, част от които депутатите приеха днес на второ четене, регламентират национална схема за зелени инвестиции. С измененията се очертава структурата и основните принципи за работа на схемата, които ще гарантират прехвърлянето на предписани емисионни единици /ПЕЕ/ между държавите съгласно правилата на Протокола от Киото и тяхното т.нар. позеленяване. Всички страни - купувачи на такива емисии, имат изискване за "позеленяване" на средствата от продажба, т.е. получените средства да бъдат изразходвани за проекти и други дейности, водещи до намаляване на емисиите на парникови газове.

Според текстовете националната схема за зелени инвестиции има за цел финансовото и институционалното подпомагане на инвестиционни и други проекти, които водят до намаляване на емисиите на парникови газове на територията на страната или до други положителни екологични ефекти. Схемата включва организация на дейностите по набирането, оценката, валидацията и финансирането на проекти за зелени инвестиции, чрез Националния доверителен екофонд. Тя включва и мониторинга и контрола по изпълнението на такива проекти. Процедурата по продажба  на парниковите емисии се открива по искане на страните-участници в международната търговия, Преговорите се провеждат от трима министри - финансите, на околната среди и министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Те подписват и договора за продажба.

Дискусия предизвика предложението на депутата от ГЕРБ Костадин Язов ако липсва изрично изискване от страна на купувача на емисията, средствата от продажбата чрез Националната схема за зелени инвестиции да постъпват в държавния бюджет. Според Румен Такоров от левицата  това предложение "обръща" закона с "главата надолу". Министърът на околната среда и водите Нона Караджова отговори, че до момента нищо не е направено за парниковите емисии. Според Караджова текстът дава възможност за гъвкавост, а средствата от продажба на емисии така или иначе ще се използват само за екологични проекти и дейности. По искане на левицата депутатите излязоха в почивка, а след това започна парламентарният контрол, така че измененията не бяха одобрени.