Изказване на председателя на Народното събрание Цецка Цачева на Eвропейската конференция на председателите на парламенти на 47 страни-членки на Съвета на Европа

Кипър, 11 юни 2010 г.(Първа сесия на конференцията на тема „Права и отговорности на опозицията в парламента)

Уважаеми дами и господа,

В съвременна Европа парламентарната опозиция се оказа носител на следния парадокс: тя никога не е напълно опозиционна. Особено, ако иска да има съществена роля в политическия и парламентарния процес.

Най-простият начин да се каже това е да се посочи, че опозицията има особено съществена роля в контекста на парламентарното представителство на Европа днес. Това твърдение може би звучи тривиално. И все пак то трябва да бъде припомняно, защото в полемиката на политическото ежедневие сме склонни да го забравяме. Неговото недвусмислено основание се корени в конституционно закрепената функция на представителството. Тя обвързва не само управляващото мнозинство, но и опозицията, с отговорността за управлението.

Тук обаче няма да се спирам върху конституционно-правните основания за изключително важната роля на опозицията в едно парламентарно управление. Ще се насоча към нейните функционални измерения, задавани от логиката на политическия процес. Те могат да бъдат ограничени до три основни групи: първо – ефекти върху политическите парии, второ – върху парламентарната институция и трето – върху демократичното управление изобщо.

Престоят в опозиция на една партия има несъмнени предимства за нейното институционално и експертно развитие. Когато тя премине от управлението в опозиция, парламентът се превръща в основа за запазването на нейния управленски и експертен потенциал. Парламентът е мястото, където бившите и бъдещи министри остават ангажирани с политиката и получават възможност да работят активно по разработването на политики. Ярък пример в това отношение са правителствата в сянка във Великобритания. Запазването и развитието на този потенциал позволява постигането на приемственост и професионализация на управлението. Когато дадена опозиционна партия поеме отговорността за съставяне на ново правителство, капацитетът, развиван в опозиционния период, се превръща в предпоставка за ефективно управление.

Този аспект предоставя възможности, но поражда и задължения. Присъствието на дадена партия в парламента, макар и в опозиция, е условие за нейното оцеляване. Обикновено неуспехът да получи места в два последователни мандата води до нейното маргинализиране. Но самото присъствието в парламента на опозиционните партии не може да бъде самоцелно. Те имат отговорността да използват парламентарната работа за усъвършенстване на своя експертен потенциал в качеството си на коректив на мнозинството. Активното и конструктивно участие на опозицията в пленарните дебати е нейна първостепенна отговорност, но и условие за развитие на управленски капацитет.

По отношение на функционирането на самата парламентарна институция, опозицията има още по-решаваща роля, особено в държавите, участващи в процеса на европейска интеграция. Интеграционните процеси изискват все по-голяма технократична експертиза от стана на народните представители. А това неминуемо води до трансформация на парламентарния дебат. От арена на идеологически сблъсъци, той еволюира в пространство, където различни управленски визии намират пресечните си точки. Този процес предоставя уникална възможност за утвърждаването на парламентарната институция като център за формиране на политики и тяхното открито, експертно обсъждане. За нейното пълноценно използване обаче опозицията, в качеството си на активен и конструктивен участник, има ключова роля. Опозицията е тази, която чрез процедурите на парламентарен контрол може да допринесе за прозрачността на процеса на правене на политики. А чрез своите представители в парламентарните комисии може и да инициира обсъждането и приемането на нови управленски решения.

В страните-членки на ЕС, опозицията притежава и друг инструмент за влияние върху управленския процес. Членството на опозиционните партии в европейските партийни фамилии им позволява да оказват влияние на наднационално ниво. По този начин те стават съпричастни към развитието на политиката на Европейския съюз. Това прави тяхната роля още по-отговорна и съществена. В новите европейски реалности опозиционните партии от самоцелни критици на мнозинството следва да се трансформират в генератори на политики.

В една парламентарна демокрация опозицията е най-мощният инструмент за представителство на интересите на малцинството. Това представителство гарантира както легитимността на управлението изобщо, така и интегритета на нацията. В съвременните макро-политически условия обаче опозицията притежава още една много важна за демократичното управление функция. Това е нормализацията на крайните партии, които са често срещано европейско явление в последните години. Анализите на европейските партийни системи показват, че институционализирането на крайните, антисистемни партии като парламентарна опозиция води до тяхното демократизиране и смекчаване, както на крайната им политическа реторика, така и на крайните им политически визии.
За ефективното изпълнение на изброените функции опозицията се нуждае от институционални стимули за активно участие. Такава мотивация могат да предложат:

създаването на повече комисии на паритетен принцип;

ротационното председателство на парламентарните комисии;

възможността опозицията да влияе върху определянето на дневния ред на парламентарните заседания и заседанията на комисиите;

по-високите изисквания за кворум и мнозинство при вземането на важни решения в комисиите и в пленарна зала;

разширяването на експертния ресурс на парламентарната институция.

Предоставянето на подобни разширени възможности обаче трябва да се прави внимателно и балансирано. Тяхното въвеждане налага като императивно условие наличието на отговорна и конструктивна опозиция. Ако то не бъде спазено, подобни институционални мерки биха създали предпоставки за блокиране на работата на парламентарната институция. В този смисъл, каквито и правила и институционални инструменти да използваме за въвличане на опозицията в парламентарния процес, не можем да заобиколим едни фундаментално условие: да бъдеш в опозиция е преди всичко отговорност, парламентарна, политическа и широко обществена.

Благодаря за вниманието!