Народните представители решиха държавният бюджет да отпусне средства за дофинансиране на магистрала "Люлин"

23 юни 2010 г.

Народното събрание реши на заседанието си на 23 юни 2010 г. държавният бюджет да отпусне допълнително около 86 100 000 лева за дофинансиране на строителството и надзора на автомагистрала "Люлин" заради  удължаване на срока за изграждането й през 2011 г. Мерките за приключване на проекта са залегнали в доклад на Агенция "Пътна инфраструктура", който парламентът подкрепи със свое решение. В документа се посочва, че за тази година ще бъдат необходими 62.586 млн. лева повече. За приключването на проекта и усвояване на парите от програма ИСПА, чийто срок първоначално е в края на тази година, е необходимо да се подпише допълнително споразумение към договора с изпълнителя. В него трябва да бъдат заложени нужният финансов ресурс и мерките за ускоряване на проекта, е записано в доклада.

Срокът за завършване магистралата се фиксира на 15 май 2011 г. Изпълнителят се отказва от всички предявени до момента искове, свързани с удължаване на срока и приема възложителят да му изплати 32 млн. евро като крайна и пълна компенсация. В доклада се прави анализ на основните рискове и последици за проекта, сред които неусвояване на голяма част от средствата по програма ИСПА, налагане на финансови корекции от ЕК, както и възможността изпълнителят да поиска от българската страна повече пари от предварително договорените. Като опасност се отчита и евентуално незавършване на строителството на магистралата като част от европейските коридори 4 и 8.

Държавните служители няма да имат повече право и на допълнителен платен отпуск до 15 работни дни. Това приеха депутатите при второто четене на промени в Кодекса на труда. Правото на допълнителни, платени почивни дни, се дава в текст от Закона за държавния служител, който парламентът одобри да отпадне. С промените в трудовия кодекс депутатите одобриха и изменения в Закона за държавния служител. За 2010 г. държавните служители няма да получават представително служебно облекло. Парламентът прие също ползването на годишните отпуски на държавния служител да може да се отложи, когато той не е имал възможност да го ползва заради временна неработоспособност бременност, раждане или за отглеждане на малко дете.

Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г., приеха окончателно депутатите. С още три месеца може да се удължи периодът, за който се въвежда непълното работно време при намаляване на обема на работата, предвиждат приетите промени. В действащия сега кодекс е посочено, че в този случай работодателят може да установи за три месеца в една календарна година непълно работно време. Друга законова промяна с антикризисна цел е удължаването с още 45 календарни дни на срока, в който работодателят - без съгласието на своите работници и в случаите на производствена необходимост, може да им възлага временно друга работа в същото или в друго предприятие. Сега този период е 45 дни. Законовата промяна е временна и се предвижда да важи до края на 2011 година. Промените, приети окончателно, регламентират част от антикризисните мерки на правителството и се предвижда да бъдат с временен характер.

Парламентът прие на второ четене промени в Закона за Националната агенция по приходите. Те предвиждат задължителните указания за единното прилагане на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията да се издават от изпълнителния директор, след получаване на становище от министъра на финансите.

Депутатите намалиха размера на минималните глоби за работодателите, които са нарушили разпоредбите за безопасни условия на труд. Изменението беше прието при второто четене на промени в Кодекса на труда. Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни условия на труд, вече ще се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева. В действащия сега закон долната граница е 10 000 лева. Виновното длъжностно лице ще понася санкция от 1000 до 10 000 лева /досега долната граница беше 2500 лева/. Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, може да получи санкция от 1500 до 10 000 лева, като намалението на долната граница е с 1000 лева.

Промяна на предмета и/или целите на опазване на защитените зони да се разглежда като изменение в самите защитени зони, предвижда поправка в Закона за биологичното разнообразие. Изменения и допълнения на текстове от него бяха приети на първо четене от Народното събрание. Вносител е Министерският съвет. Досега за промени в защитените зони се признаваха случаите на увеличение или намаление на площта, или тяхното заличаване. Предвижда се добавената промяна да бъде допустима при възникване на нови данни, установени след обявяване на зоната за защитена, и да се извършва след отразяването им в стандартния формуляр. За целта министърът на околната среда издава инструкция за реда и начина, по който това да стане. Въвеждат се и изменения в изискванията към експертите, разработващи доклади по оценка за степента на въздействие върху защитени зони. Това се налага заради отпадането на  регистрационния режим за експертите, посочва в мотивите си вносителят. Едно от тях е за стаж по съответната специалност най-малко пет години, като отпада изискването те да са в рамките на последните 10 години.

Законопроектът въвежда и Регламент на Европейската общност за регулиране на международната търговия с тюленови продукти на територията на Европейския съюз, като той ще е задължителен и ще се прилага  във всички държави-членки. Преди това депутатите ратифицираха споразумение за сътрудничество между България и Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози, по силата на което Националният институт по метеорология и хидрология към БАН ще получава анализи и прогнози за времето на най-високо професионално ниво. Така се очаква българските метеоролози да правят по-точни прогнози за времето в средносрочен период /до 15 дни/.