С приемането на заключително послание във Варна завърши срещата на жени-председатели на европейски парламенти

27 август 2010 г.

С приемането на заключително послание във Варна завърши срещата на жени-председатели на европейски парламенти. Срещата беше част от инициативите на неформалния клуб на жени-председатели на парламенти от Европейския съюз. Председателките на парламентите на Австрия, България, Естония и Исландия обсъдиха темата за „Новите пространства на европейския междукултурен диалог”.

По предложение на Цецка Цачева в рамките на тази инициатива вече се канят за участие и жени–председатели на страни-кандидати за членство в Европейския съюз. Тази година в срещата участваха председателите на Националния съвет на Република Австрия Барбара Прамер, на Държавното събрание на Естонската република Ене Ергма и на Република Исландия Аста Йоханесдотир.

По решение на участниците заключенията от срещата ще бъдат изпратени под формата на писмо от председателя на българския парламент до председателя на следващата Конференция на председателите на парламенти на страните-членки на Европейския съюз и до Интерпарламентарния съюз.

НОВИТЕ ПРОСТРАНСТВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ МЕЖДУКУЛТУРЕН ДИАЛОГ

Среща на жени-председатели на парламенти от Европейския съюз и страни кандидати за членство

Варна, 27 август 2010 г.

Заключение на председателстващия на срещата

Жените-председатели на парламентите на Австрия, България, Естония и Исландия, които се събраха в един от най-древните градове на европейската цивилизация – Варна, обсъдиха следните позиции относно съвременните предизвикателства пред европейския междукултурен диалог:

Днес комуникационните процеси са мигновени, изобилието от информация е необозримо, а достъпът до културни ценности е широк и по своята масовост няма прецедент в европейската история. При тези обстоятелства гражданите на Европа, в своето всекидневно битие, сами създават новите пространства на междукултурния диалог:

дигиталните медии;

социалните мрежи;

виртуалните информационни ресурси;

отворени енциклопедични системи;

виртуални библиотеки, музеи и колекции.

Бурният технологичен напредък в сферата на комуникацията, свободата на придвижване на гражданите в Европа и разширяващите се територии на демократично управление са онези ключови фактори, които допринасят за възникването на новите пространства на европейския междукултурен диалог.

Ефективното протичане на европейския междукултурен диалог, обаче, се нуждае от  целенасочена институционална подкрепа, за да не бъдат новите пространства на диалога недостъпна зона за личности, групи и общности, които биха могли да останат изолирани поради икономически, етнически или религиозни причини, поради липсата на достъп или на знание и умения.

Ето защо считаме за важно:

националните парламенти, в тясно взаимодействие с гражданското общество, да участват активно в дефинирането на политики и приемането на съответното законодателство в областта на междукултурната комуникация в светлината на новите реалности;

да се разширява държавната политика на достъп до културни ценности, в т.ч. и в дигитална среда – най-вече чрез целенасоченото финансиране на социални мрежи и на комуникационни канали и на публични информационни ресурси, които създават нова среда на толерантно, информирано и идеологически необременено общуване;

да се провеждат политики, които адекватно отчитат, че поколението на днешните деца и младежи живее в дигиталния свят, където междукултурният диалог не е цел, а всекидневие. Това обстоятелство трябва да бъде оползотворено като шанс младите хора да израстват като личности свободни от предразсъдиците на културната изолация, ксенофобията и шовинизма, но богати със свободния и лесен достъп до постиженията на европейската цивилизация;

да се насърчава интензивният и пълноценен обмен на информация за добри практики в европейските държави що се отнася до общуването в дигиталната среда.

В осъществяването на тези цели и в реализирането на тези политики жените-председатели на парламенти виждат особено важната роля на жените-парламентаристи – ролята на активни, политически ангажирани личности, които се отнасят с просветена загриженост към въпросите на духовността, възпитанието, образованието и семейството и които отстояват европейския хуманистичен идеал с поглед към неговото бъдеще в глобализирания свят.