СЛОВО
на председателя на Народното събрание Цецка Цачева на тържественото честване, посветено на 102-та годишнина от обявяването на Независимостта на България

22 септември 2010 г., Велико Търново

Уважаеми господин Кмете,
Уважаеми господин заместник министър-председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми генерали, офицери и войници,
Ваше Високопреосвещенство,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми гости от френския парламент,
Уважаеми граждани и гражданки на Велико Търново,
Драги сънародници,

Преди 102 години, през далечната вече 1908-ма година, тук, в старата българска столица, е провъзгласена с Манифест Независимостта. Освободеното ни тридесет години по-рано Отечество заявява пред света, че вече е независима България. И Велико Търново, и църквата “Св. 40 мъченици”, и хълмът Царевец, са места – символи на българската държавност. Избрани са, за да обвържат вековната славна история с очакваното добро бъдеще за българския народ.

Днес ни е трудно да си представим колко дълго търпеливи усилия, жертвоготовност, политическа воля и дипломатически такт са били нужни на предците ни, за да извървят пътя от Свободата до Независимостта.

След Съединението на Княжество България и Източна Румелия, през 1908 г. ние, българите, отново се възправяме, за да се обявим срещу несправедливите решения на Великите сили и Берлинския договор. Правим го, за да осъществим националния си идеал, този път опрели се и на умелата си външна политика.

22 септември не само връща България като независима държава на Европейската карта. Този ден отваря нови политически, икономически и духовни хоризонти пред страната ни. Този ден не само възстановява националното ни достойнство, но утвърждава и националното ни самочувствие.

Днес насъщно се нуждаем от духа, енергията и мъдростта на 22 септември от 1908 г. Провъзгласяването на Независимостта дава законова рамка на стихията на свободата. България не само заявява превръщането си от васално княжество в независима държава. На този ден Родината ни доказва, че е равнопоставена  с  другите независими европейски държави. Нацията ни решително показва на цивилизования свят, че изповядва неговите ценности.

И тази вечер тук, 102 години след онзи 22 септември, притихнали пред каменните стени на Царевец, заслушани в ромона на Янтра, като ехо от звън на църковни камбани отново звучат в нас думите от Манифеста: “Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи на преуспяването й. Такова е желанието на народа ми, такава е неговата воля…”.

Думи – завет, думи, достойни за национална кауза!

Драги сънародници,

Вече 102 години, в изпитание или подем, народът и политиците ни усвояваме заедно уроците на онзи далечен 22 септември. Стремим се да ги учим и сега, въпреки трудностите на настоящето. Убедена съм, че сме способни гордо и решително да постигнем записаното в паметния Манифест от 1908 г. Ние можем да утвърдим България като стабилно, подредено и предвидимо място за икономически и културен напредък.

Честит празник, България!