Парламентът прие на първо четене промени в Гражданско-процесуалния кодекс за признаването и изпълнението на чужди съдебни решения

30 септември 2010 г.

Парламентът прие на първо четене промени в Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ относно признаването и изпълнението на чужди съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка. Вносител на законопроекта е Министерският съвет. В промените се предлага да се въведат в нашето законодателство нормите на Регламент (ЕО) номер 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка. Той е насочен към подобряване положението на лицата, които получават издръжка, посредством премахване на процедурата по екзекватура. Екзекватура е признаване силата на решение, издадено от чуждестранен съд, и допускане неговото изпълнение. Промяната е насочена и към ускоряване изплащането на издръжка в отделна държава членка и намаляване на разходите, свързани с нейното получаване. Кредиторът по издръжка ще може да получи лесно решение в една държава членка, което автоматично ще бъде изпълнимо в друга държава членка без никакви други формалности. Регламентът ще се прилага от 18 юни 2011 г. В регламента е предвидено, че за държавите членки, обвързани от Хагския протокол от 2007 г. за приложимото право към задължения за издръжка, ще се прилагат неговите разпоредби. Протоколът за приложимото право е подписан и ратифициран от Европейската общност на 8 април 2010 г. Той все още не е влязъл в сила, но ще се прилага от датата, на която ще започне прилагането на регламента. При решенията, постановени в държава членка, необвързана от Хагския протокол, в регламента е предвидена процедура за признаване и за декларация за изпълнимост. За прилагане на посочения регламент в ГПК се създава глава петдесет и осма "а". Депутатите приеха проект за промяна в ГПК, внесен от народния представител от ГЕРБ Емил Радев. В него се предлагат изменения, свързани с всички фази в гражданския процес - обжалването на решения на съдебния изпълнител, установяване на вземанията, публична продан.

Парламентът реши да бъдат намалени наполовина средствата за командированите служители на ДАНС, осигуряващи защитата на криптографската връзка на посолствата. Тази промяна в Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" /ДАНС/ приеха на второ четене народните представители. В законопроекта е записано, че за времето на дългосрочно командироване при условията и по реда на Закона за дипломатическата служба държавните служители в агенцията получават половината от предвидените по закон основни и допълнителни възнаграждения. Предвидено е законът да влезе в сила от 1 октомври 2010 г.

Парламентът прие отчет за дейността на НЗОК за 2009 г. с 85 гласа "за",  13 "против" и 15 "въздържал се". От касата отчитат,  че лечебните заведения за болнична помощ са започнали да работят на пълен работен ден с лекарите за дейности по клинични пътеки и така е преустановено движението на специалистите между различни лечебни заведения. По този начин на пациентите се гарантира присъствие на лекар специалист и качествено наблюдение през целия период на оказване на помощта в лечебното заведение, се отбелязва в отчета. От друга страна мярката е преустановила практиката едни и същи лекари да работят едновременно в няколко болнични и извънболнични лечебни заведения. По изключение, с мотивирано предложение на директора на районната каса, директорът на НЗОК разрешаваше сключване на трети договор, само в случаите на недостиг на специалисти в даден район. От НЗОК отчитат и подобряването на сътрудничеството с министерствата на здравеопазването, на финансите и на социалната политика, както и с НОИ, НАП, НСИ. От януари до декември 2009 г.касата  е направила 385 проверки на 177 болници. През първата половина на 2009 г. най-голям процент от нарушенията са свързани с неспазени индикации за хоспитализация, а след август на първа позиция излиза неспазването на диагностично-лечебния алгоритъм. През последното тримесечие на 2009 г. не е установен нито един случай на неспазване на критериите за дехоспитализация, а от септември 2009 г. не е констатиран нито един случай на неспазен минимален болничен престой. При финансовите проверки често нарушение е установяване на заплащане или доплащане за дейности, които всъщност се заплащат напълно от НЗОК - при  19.3 на сто от проверените болници. Такива примери са плащане за извършена процедура по време на болничен престой, заплащане за лабораторни кръвни изследвания, използване на лични лекарствени средства на пациенти. При 18.1 на сто от проверени болници е установено неоснователна заплатена потребителска такса.

Парламентът прие на първо четене промени в Семейния кодекс, които уреждат имуществените отношения между съпрузите и осиновяванията. "За" проекта гласуваха 68 народни представители, "против" нямаше, а 11 депутати се въздържаха. Сред промените са осиновителите или осиновените деца, навършили 16 години, да могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяване, информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства го налагат. Съдът при закрити врати, след като изслуша рождените родители и заключението на прокурора, може да разреши или не предоставянето на подобни данни. В регистър ще бъдат вписвани деца, на които се предоставя специална услуга -  резидент, е записано в изменението на кодекса. Когато на детето е предоставена такава услуга или то е настанено в приемно семейство, осиновяване без съгласие на родителя се допуска след преценка на неговия интерес от дирекция "Социално подпомагане". Предвижда се българските граждани, вписани в регистъра за осиновители и с обичайно местопребиваване в чужбина, да могат да участват в процедурата до изтичане срока на разрешението им за вписване в регистъра. Ако те не са осиновили дете до 1 октомври 2011 г., ще могат да кандидатстват за ново вписване в регистъра. Предлага се тази промяна да влезе в сила със задна дата от 1 октомври 2009г.

Утрешното заседание ще започне в 11.00 часа с парламентарен контрол. На въпроси и питания на депутати ще отговарят премиерът Бойко Борисов и министрите Трайчо Трайков, Томислав Дончев, Росен Плевнелиев, Маргарита Попова, Вежди Рашидов и Сергей Игнатов.