Парламентът прие промени в Административно-процесуалния кодекс, с които облекчава работата на Върховния административен съд

15 октомври 2010 г.

Парламентът прие промени в Административно-процесуалния кодекс, според които се променя подсъдността на делата и се облекчава работата на Върховния административен съд /ВАС/. Депутатите гласуваха на първо четене промените в кодекса, внесени от Министерския съвет. По отношение на местната подсъдност се предлага критерият седалище на органа, издал оспорения административен акт, да се замени с адреса или седалището на жалбоподателя. Когато адресът или седалището са в чужбина, делата ще бъдат разглеждани от Административния съд - София-град. По този начин ще се използва по-пълно капацитетът на съществуващите 28 административни съдилища, посочват вносителите. Същевременно ВАС остава първа и касационна инстанция само за това, което Конституцията му възлага, а именно жалби срещу актове на Министерския съвет, на министрите и на посочените в други закони органи.

По този начин се постига и последователност в прилагането на принципа на инстанционността - отделните административни съдилища да действат като първоинстанционна, а Върховният административен съд - като касационна инстанция. По определена категория дела, които ВАС разглежда като касационна инстанция, се предвижда те да приключват на една съдебна инстанция. Предвидено е делата, образувани до влизането в сила на този закон, да се довършват от същите съдилища, независимо от промяната на подсъдността. Законопроектът беше подкрепен от управляващите и от опозицията. Мая Манолова от ПГ на Коалиция за България посочи, че с него се разтоварва ВАС и се дава повече работа на административните съдилища в страната, които в момента са неравномерно натоварени. Манолова добави, че трябва да бъдат прецизирани категориите дела, които отпадат от разглеждането на ВАС като първоинстанционен съд.

Емил Василев заяви, че депутатите, избрани с листата на РЗС, също подкрепят законопроекта. Сред аргументите той посочи, че административните съдилища в страната са малко натоварени и че досега се затрудняваше достъпът до правосъдие. Тодор Димитров /ПГ на ПП ГЕРБ/ добави, че се предвиждат подобни промени и в Данъчно- осигурителния процесуален кодекс, с които да се промени подсъдността на всички дела, засягащи данъчно-ревизионните актове. Целта е също да се натоварят всички 28 административни съдилища, добави той.

Парламентът отхвърли предложението да бъде възстановено информираното съгласие, изразено приживе, за дарение на органи. Това стана при гласуването на първо четене на промени в Закона за за трансплантация на органи, тъкани и клетки, внесени от депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев. С отхвърленото предложение се запазва сегашният принцип - органи да се даряват, ако няма заявено несъгласие приживе от починалия. Предложението на Тошев предвиждаше заявено съгласие приживе. Ако такова съгласие не е изразено приживе, депутатът предлагаше да се взема съгласие от близките на починалите.