Регламентирането на лобистката дейност у нас и опита на страните от ЕС и на САЩ в тази област обсъдиха народни представители на двудневна конференция „Ролите на лобистите”

22 – 23 ноември 2010 г.

Регламентирането на лобистката дейност у нас и опита на страните от ЕС и на САЩ в тази област обсъдиха народни представители на двудневна конференция „Ролите на лобистите”. Форумът беше организиран от Народното събрание и Института за икономическа политика, с подкрепата на посолството на САЩ в България.

На откриването на конференцията на 22 ноември 2010 г. председателят на Народното събрание Цецка Цачева отбеляза, че регламентацията на лобизма е част от комплекс нормативни правила, които в съвременното общество трябва да осигурят прозрачност на политическия процес. Тя посочи, че американският модел на регламентация предвижда стриктни задължения за лобистите за разкриване на информация за целите и бюджета на своята дейност. Европейската комисия прилага режим на доброволно вписване в специален регистър, а в Европейския парламент е предвидена акредитационна система за всички лица и организации, които искат да имат достъп до институцията. В Полша и в Литва са приети закони за лобизма. Председателят на парламента акцентира върху опита и практиката на Германия, където всяка година Будестагът публикува списък на всички лица и организации, които искат да изразяват позиции и мнения по законодателни въпроси. По думите й очерталите се обществени отношения по темата за лобизма не могат да останат без отговор.

Все още не сме готови за цялостен закон за лобизма, отбеляза Цецка Цачева. Тя се спря на досегашните опити в предишни парламенти за приемане на такъв закон. В България нямаме професионални лобисти, на които се плаща, за да прокарват една или друга законодателна инициатива, посочи Цецка Цачева.

Според председателя на парламента с оглед на българските реалности и социални практики и на днешния етап от развитието на законодателството в България, е добре да се обмисли въвеждането на правила и норми по аналогия с т. нар. „европейски модел” на регламентация на лобизма. С въвеждането на публични регистри ще се отразява участието на организациите на гражданското общество в най-широкия смисъл на това понятие в законодателния процес – какви предложения се внасят, в какви постоянни комисии се участва. Тя изрази очакване регистрите да бъдат готови до края на есенната сесия на  Народното събрание.

Посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик изрази мнение, че в  България трябва да се създаде законодателна рамка по отношение на лобизма. Въпросът е не дали лобизмът се случва, а как се случва и по какъв начин може да се контролира, уточни той. По думите му трябва да има правила, прозрачност и етични стандарти. Според посланик Уорлик лобистите трябва да бъдат регистрирани, а членовете на Конгреса да бъдат прозрачни - какъв е дневният им график, с кои компании се срещат.

Акцент на първия панел на конференцията беше ролята на лобистите в демократичния политически процес. Водещ на дискусията беше доц. д-р Ивка Цакова, преподавател в Университета за национално и световно стопанство и специалист по темата за лобиране в България. Лобирането в Европейския парламент е темата на втория панел, по който говори председателят на Асоциацията на акредитираните лобисти към Европейския парламент в Брюксел Кристиан Д. дьо Фульо.

В третия панел проф. Андраш Инотай, Генерален директор на Института за световна икономика към Унгарската академия на науките и почетен президент на Института за икономическа политика, София  запозна с организационната структура, методите и стратегиите за ефективно лобиране в Европейския съюз.  Той представи и правната рамка на лобирането в ЕС.

Тема на четвъртия панел беше: ”Отговорното застъпничество: ролята на лобиста като застъпник за политики от правителствена и лобистка гледна точка”. Джули А. Джоли и Уенди Ноуз, опитни специалисти по темата, представители на Люис-Бърк Асошиътс, Вашингтон споделиха своя опит и посочиха практически примери в сферата на лобирането.