Парламентът обсъжда на второ четене проекта за Изборен кодекс. Депутатите гласуваха текстове, според които Централната избирателна комисия се назначава с президентски указ за срок от пет години. ЦИК ще се назначава след консултации и по предложение на парламентарно представените партии и коалиции и на политическите сили, които имат членове в Европейския парламент, но не са парламентарно представени.

Членовете на районните и общинските избирателни комисии трябва да са с висше образование и да владеят български език. Това приеха още депутатите при второто четене на текстове от проекта за изборен кодекс. Членовете на районните и общинските избирателни комисии трябва да отговарят и на  принципа за уседналост, задължителен за съответния вид избори. Депутатите приеха членовете на Централната избирателна комисия, на районните и на общинските избирателни комисии да са препоръчително юристи. Депутатите приеха още председателят и секретарят в избирателните комисии да не могат да бъдат предложени от една и съща партия или коалиция.

Изборите да бъдат в неделя, реши парламентът, който гласува на второ четене Изборния кодекс. Предложението е на "Атака". Вносителите предвиждаха вотът да бъде в един неработен ден за цялата страна. Евровотът се съгласува с изборния период, определен от Съвета на Европейския съюз. Изборите за народни представители и евродепутати се насрочват от президента не по-късно от 75 дни преди вота, записаха в кодекса депутатите. Пак в същия срок от парламента се насрочва вотът за президент и вицепрезидент. Депутатите приеха в разпределението на мандатите за общински съветници да участват партиите, коалициите и независимите кандидати, получили гласове не по-малко от общинската избирателна квота. Според приетите текстове, изборите за съветниците ще се произвеждат по пропорционална система с кандидатски листи на регистрирани в многомандатни изборни райони партии и коалиции и независими кандидати.

Право да бъдат избирани за общински съветници и кметове ще имат българските граждани, които са живели най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място. Това реши парламентът с приемането на второ четене на текстове от проекта на изборен кодекс. Парламентът въведе 12 месеца уседналост и за гражданите, които имат право да избират общински съветници и кметове. Право да бъде избиран за общински съветник или кмет ще има и всеки гражданин на държава – членка на Европейския съюз, който няма друго гражданство в държава извън ЕС и е живял през последните 12 месеца в съответното населено място. Кандидатите трябва да са навършили 18 години към изборния ден, да не са поставени под запрещение и да не изтърпяват наказание лишаване от свобода.

Парламентът реши районните кметове в София, Пловдив и Варна  да не бъдат избирани пряко от гражданите, а да бъдат назначавани от кметовете на общината. Това стана при приемането на предмета на Изборния кодекс, описан в член първи. Депутатите решиха този кодекс да определя организацията и реда  за произвеждане на избори за народни представители, президент и вицепрезидент, членове на Европейския парламент, общински съветници, кметове на общини и кметства, както и условията за избирането им. С кодекса се определят и условията и реда за попълване на мандати при предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител, член на Европейския парламент, общински съветник, както и на кмет на община и кметство.

Парламентът реши ЦИК да определя районните избирателни комисии /РИК/, ако политическите партии и коалиции не постигнат съгласие. Това стана при гласуване на текст от Изборния кодекс. В случаите когато не е постигнато съгласие между представителите на парламентарно представените партии и коалиции и на партиите и коалициите, които имат членове в Европейския парламент, но не са парламентарно представени, областният управител не по-късно от 65 дни преди изборния ден изпраща в ЦИК направените предложения. В случаите, когато не е постигнато съгласие ЦИК назначава районната избирателна комисия  по направените предложения, решиха депутатите. Предложението за тези текстове е на независимите депутати Марио Тагарински, Димитър Чукарски и Венцислав Върбанов. Парламентът реши ЦИК да откаже регистрацията на партия, когато установи, че не е провеждала предвидените в устава заседания на върховния й орган повече от два последователни пъти, но не по-малко от веднъж на пет години, и не е представила в съда за вписване състава на новото ръководство. При произвеждането на избори за президент и вицепрезидент ЦИК ще обявява резултатите от изборите и датата за провеждане на нов избор, ако няма избран кандидат, съгласно чл. 93, ал.3 от Конституцията, решиха още народните представители.

Централната избирателна комисия /ЦИК/ ще назначава секционни избирателни комисии /СИК/ извън страната за всички избирателни секции не по-късно от 12 дни преди изборния ден, приеха депутатите при второто четене в Изборния кодекс. Това важи за изборите за президент, Народно събрание и Европейски парламент. Предложението ще прави министърът на външните работи или  оправомощен от него заместник-министър, след консултации с парламентарните и извънпарламентарните политически сили, които имат членове в ЕП. В случаите, когато не е постигнато съгласие между партиите, външният министър прави предложение за състава на СИК. ЦИК назначава във всяка секция зад граница по един представител, предложен от министъра на външните работи. Разходите за командировка на членовете на СИК, изпратени по предложение на партиите или коалициите, е за сметка на съответните политически сили. Депутатите приеха броят на членовете на СИК извън страната, включително председател, заместник-председател и секретар, да бъде до седем, но не по-малко от 5 в секции с до 500 избиратели. За секции с над 500 гласоподавателя съставът на комисията е до девет души и не по-малко от пет.

От пет до седем ще са членовете на секционните избирателни комисии в секции с до 500 избиратели, приеха депутатите при второто четене на текстове от проекта за Изборен кодекс. Членовете на секционните избирателни комисии в секции с повече от 500 избиратели ще наброяват от пет до девет души. Тези състави включват председателя, заместник-председателя и секретаря на комисиите. Депутатите приеха още районната или общинската избирателна комисия да назначава секционните комисии за всяка избирателна секция не по-късно от 25 дни преди изборния ден. А преди това - не по-късно от 30 дни преди деня на вота, кметът трябва да представи писмено предложението за състава на комисиите, заедно със списък на резервните членове.

Парламентът реши ЦИК да определя районните избирателни комисии /РИК/, ако политическите партии и коалиции не постигнат съгласие. Това стана при гласуване на текст от Изборния кодекс. В случаите когато не е постигнато съгласие между представителите на парламентарно представените партии и коалиции и на партиите и коалициите, които имат членове в Европейския парламент, но не са парламентарно представени, областният управител не по-късно от 65 дни преди изборния ден изпраща в ЦИК направените предложения. В случаите, когато не е постигнато съгласие ЦИК назначава районната избирателна комисия по направените предложения, решиха депутатите. Предложението за тези текстове е на независимите депутати Марио Тагарински, Димитър Чукарски и Венцислав Върбанов. Парламентът реши ЦИК да откаже регистрацията на партия, когато установи, че не е провеждала предвидените в устава заседания на върховния й орган повече от два последователни пъти, но не по-малко от веднъж на пет години, и не е представила в съда за вписване състава на новото ръководство. Мая Манолова и Ангел Найденов от /Коалиция за България/посочиха, че с този текст реално мнозинството в ЦИК ще определя кои партии да участват в изборите. Ангел Найденов заяви, че това е текст, натоварен с много политическо двусмислие, доколкото комисията се формира от едно политическо мнозинство. При произвеждането на избори за президент и вицепрезидент ЦИК ще обявява резултатите от изборите и датата за провеждане на нов избор, ако няма избран кандидат, съгласно чл. 93, ал.3 от Конституцията, решиха още народните представители.