Парламентът прие на второ четене Изборния кодекс. Депутатите решиха този кодекс да определя организацията и реда  за произвеждане на избори за народни представители, президент и вицепрезидент, членове на Европейския парламент, общински съветници, кметове на общини и кметства, както и условията за избирането им. С кодекса се определят и условията и реда за попълване на мандати при предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител, член на Европейския парламент, общински съветник, както и на кмет на община и кметство. Депутатите решиха Централната избирателна комисия да се назначава с президентски указ за срок от пет години. ЦИК ще се назначава след консултации и по предложение на парламентарно представените партии и коалиции и на политическите сили, които имат членове в Европейския парламент, но не са парламентарно представени.

Народното събрание реши ЦИК да определя районните избирателни комисии /РИК/, ако политическите партии и коалиции не постигнат съгласие. В случаите когато не е постигнато съгласие между представителите на парламентарно представените партии и коалиции и на партиите и коалициите, които имат членове в Европейския парламент, но не са парламентарно представени, областният управител не по-късно от 65 дни преди изборния ден изпраща в ЦИК направените предложения. В случаите, когато не е постигнато съгласие ЦИК назначава районната избирателна комисия  по направените предложения, решиха депутатите. Парламентът реши ЦИК да откаже регистрацията на партия, когато установи, че не е провеждала предвидените в устава заседания на върховния й орган повече от два последователни пъти, но не по-малко от веднъж на пет години, и не е представила в съда за вписване състава на новото ръководство. При произвеждането на избори за президент и вицепрезидент ЦИК ще обявява резултатите от изборите и датата за провеждане на нов избор, ако няма избран кандидат, съгласно чл. 93, ал.3 от Конституцията, решиха още народните представители.

Централната избирателна комисия /ЦИК/ ще назначава секционни избирателни комисии /СИК/ извън страната за всички избирателни секции не по-късно от 12 дни преди изборния ден, приеха депутатите при второто четене в Изборния кодекс. Това важи за изборите за президент, Народно събрание и Европейски парламент. Предложението ще прави министърът на външните работи или оправомощен от него заместник-министър, след консултации с парламентарните и извънпарламентарните политически сили, които имат членове в ЕП. В случаите, когато не е постигнато съгласие между партиите, външният министър прави предложение за състава на СИК. ЦИК назначава във всяка секция зад граница по един представител, предложен от министъра на външните работи. Разходите за командировка на членовете на СИК, изпратени по предложение на партиите или коалициите, е за сметка на съответните политически сили. Депутатите приеха броят на членовете на СИК извън страната, включително председател, заместник-председател и секретар, да бъде до седем, но не по-малко от 5 в секции с до 500 избиратели. За секции с над 500 гласоподавателя съставът на комисията е до девет души и не по-малко от пет.

От пет до седем ще са членовете на секционните избирателни комисии в секции с до 500 избиратели, приеха депутатите при второто четене на текстове от проекта за Изборен кодекс. Членовете на секционните избирателни комисии в секции с повече от 500 избиратели ще наброяват от пет до девет души. Тези състави включват председателя, заместник-председателя и секретаря на комисиите. Депутатите приеха още районната или общинската избирателна комисия да назначава секционните комисии за всяка избирателна секция не по-късно от 25 дни преди изборния ден. А преди това - не по-късно от 30 дни преди деня на вота, кметът трябва да представи писмено предложението за състава на комисиите, заедно със списък на резервните членове.

Членовете на районните и общинските избирателни комисии трябва да са с висше образование и да владеят български език. Членовете на районните и общинските избирателни комисии трябва да отговарят и на  принципа за уседналост, задължителен за съответния вид избори. Депутатите гласуваха членовете на Централната избирателна комисия, на районните и на общинските избирателни комисии да са препоръчително юристи. Парламентът прие още председателят и секретарят в избирателните комисии да не могат да бъдат предложени от една и съща партия или коалиция.

Изборите да бъдат в неделя, решиха още депутатите. Евровотът се съгласува с изборния период, определен от Съвета на Европейския съюз. Изборите за народни представители и евродепутати се насрочват от президента не по-късно от 75 дни преди вота, записаха в кодекса депутатите. Пак в същия срок от парламента се насрочва вотът за президент и вицепрезидент. Депутатите приеха в разпределението на мандатите за общински съветници да участват партиите, коалициите и независимите кандидати, получили гласове не по-малко от общинската избирателна квота. Според приетия кодекс, изборите за съветниците ще се произвеждат по пропорционална система с кандидатски листи на регистрирани в многомандатни изборни райони партии и коалиции и независими кандидати.

Право да бъдат избирани за общински съветници и кметове ще имат българските граждани, които са живели най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място. Парламентът въведе 12 месеца уседналост и за гражданите, които имат право да избират общински съветници и кметове. Право да бъде избиран за общински съветник или кмет ще има и всеки гражданин на държава – членка на Европейския съюз, който няма друго гражданство в държава извън ЕС и е живял през последните 12 месеца в съответното населено място. Кандидатите трябва да са навършили 18 години към изборния ден, да не са поставени под запрещение и да не изтърпяват наказание лишаване от свобода.

Парламентът реши районните кметове в София, Пловдив и Варна  да не бъдат избирани пряко от гражданите, а да бъдат назначавани от кметовете на общината. Без промяна остава броят на общинските съветници в населени места до 30 000 души, реши парламентът с окончателното приемане на Изборния кодекс. Редуцирането на състава започва от градовете с до 50 000 жители - 23 общински съветници, вместо 29. В общините с население до 100 000 души общинските съветници ще са 29, а не 37. До 160 000 души - ще се избират 33 съветници, вместо 41, а в над 160 000 - 41, вместо 51 досега. В Общинския съвет на Столична община ще влизат 49 съветници, вместо досегашните 61. В преходните и заключителни разпоредби се регламентира и броят на заместник-кметовете в зависимост от жителите на общината. Софийският кмет ще има до 7 заместници. Депутатите решиха кметовете на райони в Столичната община и в градовете с районно деление да се избират с тайно гласуване от общинския съвет.

При президентските и местните избори през 2011 г. ще има експериментално гласуване по интернет, реши още парламентът. Експерименталното гласуване ще се проведе в до пет избирателни секции в страната и до пет извън страната. След регистрация на избирателя за гласуване чрез интернет той ще получи от ЦИК парола не по-късно от седем дни преди вота. Гласуването по електронен път е лично и започва не по-късно от пет дни преди изборния ден и приключва 48 часа преди него. Депутатите записаха, че избирателят може да променя своя вот чрез повторно гласуване, но в предвидения срок за гласуване по интернет. Избирателят, заявил, че ще гласува по електронен път, може да направи това и в избирателна секция по постоянен адрес след представяне на документ за самоличност и на получената парола. Избирателните секции трябва да са оборудвани с компютър, свързан с Централната избирателна комисия.

Гласът на избирателя е действителен, когато ползваният в бюлетината знак е "Х" и е направен с химикал, пишещ със син цвят. Действителен е и гласът, когато в бюлетината е отбелязана една кандидатска листа, но с отбелязани различни преференции. Тогава гласът се приема само за листата. Недействителни са гласовете, когато в плика има поставени други предмети или има вписани специални символи като букви и цифри или други знаци извън знака "Х". Бюлетината може да съдържа едно предпочитание /преференция/ за посочен от избирателя кандидат. Преференцията се зачита, само когато е отбелязана със знак "Х", положен с химикал, пишещ със син цвят, както и когато знакът "Х"  в малкото квадратче пред името на кандидата излиза извън очертанията му без да засяга другите малки квадратчета. Когато бюлетината съдържа две или повече предпочитания се приема, че тя не съдържа преференция и се смята, че гласът е подаден само за кандидатската листа. При преброяването, когато действителността на някой глас е оспорена, след решение на комисията случаят се описва в протокол, на гърба на бюлетината се отбелязва номерът на решението. В протокола на секционната комисия се записват броят на намерените в урната пликове, на недействителните гласове, на действителните гласове, на гласовете подадени за всяка кандидатска листа, както и броят на подадените заявления, възражения, жалби и взетите по тях решения. В него се вписва общият брой на предпочитанията за всеки от кандидатите. В кодекса беше уреден и начинът за преброяване на гласовете при избори за президент и вицепрезидент, както и за общинските съветници и кметове.

Социолози няма да присъстват в секциите при отварянето на урните и броенето на бюлетините, решиха народните представители при приемането на второ четене на текстове от Изборния кодекс. Депутатите приеха предложението на Димчо Михалевски от Коалиция за България в протокола на секционната комисия да бъдат записвани всички сгрешени бюлетини.

На парламентарните избори ще се гласува с отделни бели бюлетини, на които ще бъде написано името на  партията, имената на кандидатите от съответната листа и квадратче пред името на всеки кандидат за поставяне на знак "Х", отразяващ предпочитанието на избирателя. Парламентът реши приходите и разходите на стойност над 1000 лева, свързани с предизборни кампании, да се извършват по банков път. Това стана при приемане на второ четене на текстове от Изборния кодекс. Депутатите приеха физическите лица да могат да правят дарение на политически сили и инициативни комитети само в размер до 10 000 лева. Те могат да предоставят за предизборните кампании за безвъзмездно ползване само собствени движими и недвижими вещи, както и да извършват безвъзмездни услуги само с личен труд.

Партиите, коалициите и инициативните комитети могат да финансират предизборните си кампании със собствени средства на партиите и членовете на инициативните комитети, средства на кандидатите, както и дарения от физически лица. Когато общият размер на дарение от едно лице е над 1000 лева, то представя декларация по образец за произход на дарените средства. Забранява се финансиране на предизборни кампании с анонимни дарения под каквато и да било форма, от юридически лица и еднолични фирми, от чужди физически лица, с изключение на лицата граждани на друга държава-член на ЕС, които имат избирателни права по този кодекс. Забрана за финансиране и от религиозни институции, както и от чуждестранни правителства или чужди държавни предприятия, търговски дружества или организации с идеална цел, въведоха още народните представители.

Предизборните предавания по БНТ и БНР и техните регионални центрове се заплащат от партиите, коалициите и инициативните комитети по тарифа определена от Министерския съвет. Цените се определят не по-късно от 40 дни преди изборния ден. Заплащането се извършва преди излъчването на предаването. Електронните медии, с изключение на БНТ и БНР и техните регионални центрове, могат да предоставят време за отразяване на предизборната кампания на партиите, коалициите и инициативните комитети при едни и същи условия и цени. Определен е и редът, по който се правят жалби от политическите сили до централната,  районната или общинска избирателна комисия при нарушения.

Депутатите приеха, че хрониките се излъчват ежедневно, като са разделени в блокове за парламентарно представените партии и коалиции, за тези, които имат членове в Европейския парламент и за извънпарламентарните политически сили и инициативни комитети. Времетраенето за всяка една политическа сила е до една минута. Времетраенето се определя по споразумение между генералните директори на БНТ и БНР и на упълномощени представители на партиите, коалициите и инициативните комитети. Парламентът реши БНТ и БНР да представят на партиите, коалициите и инициативните комитети телевизионно и радиовреме за не по-малко от три диспута по предварително съгласувани теми с времетраене общо не по-малко от 180 минути.

Партия, включена в състава на коалиция от партии, не може да участва самостоятелно в изборите. Ако обаче тя напусне регистрирана коалиция не по-късно от 32 дни преди изборния ден, може да участва на изборите самостоятелно. Коалициите от партии се регистрират в Централната избирателна комисия (ЦИК) въз основа на заявление, подадено в комисията не по-късно от 50 дни преди изборния ден. При констатирани нередности в документите за регистрация ЦИК дава срок за отстраняване на нередностите, а ако те не бъдат отстранени, отказва регистрация. Отказът може да се обжалва пред Върховния административен съд (ВАС). Промени в коалициите от партиите могат да се правят не по-късно от 50 дни преди изборния ден. В случай че една или повече партии напуснат коалицията, регистрацията й се запазва, ако в нея са останали най-малко две партии. Когато има несъответствия и непълноти в заявление на инициативен комитет за регистрация за участие в избори, избирателната комисия дава незабавно указание за отстраняването им до три дни, но не по-късно от крайния срок за регистрация. Ако за срок от три дни не бъдат отстранени непълнотите, избирателната комисия отказва регистрация, което може да се обжалва пред ВАС. Парламентът прие и правила за участието на партиите и коалициите в изборите за общински съветници и кметове.