Парламентът прие на второ четене Закона за създаване на Българска агенция по безопасност на храните. Агенцията ще оценява доколко качествените характеристики на храните съответстват на националните стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентните органи.  Агенцията по безопасност на храните ще контролира всички храни. Изключение са бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води. Контролът върху тях ще упражняват регионалните здравни инспекции към Министерството на здравеопазването. Предвижда се министърът на земеделието и храните, съответно на здравеопазването, да определя национални референтни лаборатории за изпитване на храните.

Агенцията по безопасност на храните поддържа национален регистър на одобрените обекти, който съдържа данни от регистрите на областните дирекции по безопасност на храните. Той се публикува на интернет страницата на БАБХ. Депутатите решиха в едномесечен срок от влизане на закона в сила промяната на статута на акредитираните агенции да се извършва по служебен ред. До издаването на новите сертификати за акредитация лабораториите продължават работа по досегашния ред. Изпълнителният директор на БАБХ определя главния ветеринарен санитарен инспектор, предвижда още законът. За осъществяване на дейности по този закон се събират различни такси. Агенцията по храните е правоприемник на активите, пасивите, архива, правата и задълженията на Националната ветеринарномедицинска служба и на Националната служба за растителна защита, както и на част от Националната служба по зърното и фуражите, на регионалните здравни инспекции и на областните дирекции "Земеделие". БАБХ е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити  и е към министъра на земеделието.

Парламентът въведе синя карта за достъп в страната ни на висококвалифицирани чуждестранни работници. Това стана с окончателното приемане на второ четене на промени в Закона за чужденците в Република България. Синята карта на Европейския съюз за достъп на чуждестранни висококвалифицирани работници е по подобие на зелената карта, издавана от САЩ. Чужди граждани могат да получат синя карта на ЕС, ако притежават виза за престой в България и са висококвалифицирани работници, е записано в закона. Разрешението за пребиваване от типа "синя карта на ЕС" се издава след разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика за срок една година, който се подновява при наличие на основания за преиздаването му. Разрешение за продължително пребиваване могат да получат и членовете на семейството на притежателя на синя карта. Чужденците пребивават в България краткосрочно - до 90 дни, като този срок може да бъде удължен еднократно, продължително - с разрешен срок до една година, дългосрочно - с разрешен първоначален срок пет години и с възможност за подновяване, постоянно - с разрешен неопределен срок. Статут на дългосрочно пребиваване се предоставя на човек, който е пребивавал законно и без прекъсване в страната в рамките на пет години преди подаването на заявлението  за разрешаване на дългосрочно пребиваване. След придобиването му статут на дългосрочно пребиваване е постоянен, докато не са възникнали основания за отнемането му. За предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване чужденецът трябва да предостави доказателства, че разполага  за себе си и за членовете на своето семейство с достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане. Размерът на средствата не трябва да е по-малък от минималната работна заплата и минималната пенсия. Чужденецът трябва да докаже, че притежава задължителна здравна осигуровка или застраховка за срока на пребиваване. Разрешение за пребиваване може да се издаде и по причини от хуманитарен характер. Въведени бяха правила за събиране на разделени семейства на чужденци, пребиваващи в държавата ни, както и за отнемане на издадени разрешителни за пребиваване на територията на страната. Сред изискванията за отнемане на разрешението е, когато се установи, че е сключен граждански брак или е осиновен от чужденец с цел да се заобиколят нормите, регламентиращи режима на чужденците.

Парламентът прие срокът на визата за краткосрочно планирано пребиваване на чужденец да не надхвърля пет години. Визите за краткотрайно пребиваване са за транзитно преминаване до два дни, както и с цел планирано пребиваване в страната с продължителност не повече от три месеца в рамките на всеки 6-месечен период, считано от датата на първото влизане на територията й. За издаване на виза кандидатът подава не по-рано от три месеца преди началото на планираното посещение заявление. Към него се прилагат и документи, доказващи целта на пътуването. При издаването на визи се обработват биометрични данни, които включват снимка на лицето и неговите десет пръстови отпечатъка. Не се снемат пръстови отпечатъци на деца под 12 години, лица, на които снемането на пръстови отпечатъци е невъзможно. Биометрични данни няма да бъдат изисквани и за държавните и правителствени ръководители и членовете на националното правителство и придружаващите ги съпруги/съпрузи, както и на членовете на официалните им делегации, когато са поканени от правителства на държави членки или от международни организации с официална цел. Пръстови отпечатъци няма да се вземат и от кралски особи и други високопоставени членове на кралското семейство, когато имат официална покана. Данните за издаване на визи могат да бъдат използвани за целите на граничния контрол, за административния контрол на чужденците, за предоставянето на убежище, както и за предотвратяването, разкриването и разследването на терористични действия и престъпления, определени от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Отказва се издаване на виза на чужденец, когато влизането му в страната може да навреди на отношенията на България с друга държава. Виза не се издава и когато чужденецът е осъден за извършено умишлено престъпление в страната ни, което според българското законодателство, се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода. Отказ за издаване се прави ако не е доказана целта и условията на планирания престой, както и когато е пребивавал три месеца в рамките на текущия 6-месечен период. Не се издава виза и когато има сигнал в Шенгенската информационна система на ЕС за отказ, или ако при предишно пребиваване в България системно е извършвал  нарушения на обществения ред.

Народните представители ратифицираха спогодбата между България и Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и протокола към нея.

Парламентът ратифицира Меморандума за разбирателство на Секретариата на ЕВРИКА между членовете на инициативата.

Плащанията над 5000 лева да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, предвижда законопроектът за ограничаване на плащанията в брой, който парламентът прие на първо четене. Предлага се и трудовото възнаграждение на хората също да се изплаща по безкасов път. От ГЕРБ обаче се ангажираха да поискат отпадането на този текст  при второто четене. В мотивите си към проекта вносителят - Министерският съвет, посочва, че текстовете ще доведат до значително повишаване на постъпленията в държавния бюджет и до създаване на възможност за ограничаване на сивия сектор в икономиката на страната.