Председателят на Народното събрание Цецка Цачева произнесе на 7 февруари 2011 г. слово пред членовете на Кнесета на Държавата Израел и участниците във Втората политическа конференция „Демокрация, мир, диалог”. Форумът, организиран от „Приятели на Израел в Европейския парламент”, се проведе в залата за официални държавни церемонии „Марк Шагал”. В конференцията участват над 500 държавници, председатели на парламенти, политически лидери и наблюдатели, български депутати и членове на България в Европейския парламент.

В днешния свят Разумът води постоянна борба за човешкото достойнство, заяви председателят на българския парламент Цецка Цачева, която направи основното изказване през втория ден от работата на форума. Тя подчерта, че стремежът за свобода – лична и колективна – все още постоянно се сблъсква и трябва да преодолява фобии, омрази, понякога и масови психози. В днешния свят, заяви Цецка Цачева пред членовете на Кнесета, има опасност не само от покачване на температурата на планетата, а и от покачване на температурата на нетърпимостта. Тя изтъкна, че въпреки умножаващите се средства за комуникация, на планетата все още има места, където общуването между личности и общности е затруднено, понякога невъзможно.

България е държава, която векове е била кръстопът и живеейки на кръстопътя, сме се научили да общуваме, отбеляза в словото си Цецка Цачева. Тя допълни, че само с общуването, с разбирането на другия, може да се обясни един от най-важните, най-славния епизод в българския ХХ век – спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.

«В най-ново време именно стремежът към общуването, към обмена, подтикна България да стане член на Европейския съюз, в който общуването е първостепенна ценност. Тъкмо стремежът към общуването тласка и нашите два народа към все по-ползотворно сътрудничество», допълни още председателят на парламента.

Както във всички времена и в момента човечеството се люшка между тиранията и демокрацията, между просвещението и фанатизма. Аз съм сигурна, че ние с вас без съмнение сме заедно – на страната на свободата, на демокрацията, на просвещението, се обърна в заключение към своите израелски колеги и участниците във форума председателят на Народното събрание Цецка Цачева.

Участниците във Втората политическа конференция „Демокрация, мир, диалог” обсъдиха в Йерусалим актуалната обстановка в Близкия изток и перспективите  за партньорство между Европейския съюз и Израел.


ИЗКАЗВАНЕ
на председателя на Народното събрание Цецка Цачева пред членовете на Кнесета на Държавата Израел и участниците във Втората политическа конференция, организирана от „Приятели на Израел в Европейския парламент”

7 февруари 2011 г., Йерусалим, Кнесет на Държавата Израел


Уважаеми господин Председател,
Уважаеми членове на  Кнесета,
Уважаеми господин министър на външните работи,
Уважаеми членове на Европейския парламент,
Уважаеми гости,
Скъпи приятели,

Трудно се говори, след като току-що си посетил Яд Вашем. За вас, драги израелски колеги, това е може би спомен за болката, място за поклонение, може би и за размишление за съдбата на еврейския народ.

Но Яд Вашем е и нещо друго – там се таи срамът на човечеството, там е изложена на показ капитулацията на разума пред тиранията и масовите психози, там – зад страданието – се зъби основният му причинител – капсулираното съзнание на човека, което вижда в другия единствено враг.

Сърдечно благодаря на организаторите - „Приятели на Израел в Европейския парламент” – за поканата да участвам в този забележителен форум и за възможността да говоря днес пред вас.

За мен, като български държавник и председател на Народното събрание на Република България, е чест и привилегия да говоря пред представителите на израелския народ.

Но думите, с които искам да изразя възхищението си от напредъка на народа на Израел, с които искам да изразя вековните приятелски чувства на българския народ към народа на Израел, с които искам да пожелая едно още по-тясно сътрудничество между двата народа, ми се струват след Яд Вашем недостатъчно силни.

Защото, уважаеми колеги, едно място на паметта винаги поставя въпроси: А как ще живеем занапред? Как ще си сътрудничим в бъдещето? Как ще общуваме? В какъв свят?

В днешния свят Разумът води постоянна борба за човешкото достойнство. В днешния свят стремежът за свобода – лична и колективна – все още постоянно се сблъсква и трябва да преодолява фобии, омрази, понякога и масови психози.

В днешния свят – нека го кажем открито – има опасност не само от покачване на температурата на планетата, а и от покачване на температурата на нетърпимостта.

Въпреки умножаващите се средства за комуникация, на планетата все още има места, където общуването между личности и общности е затруднено, понякога невъзможно.

Казвам това, защото идвам от държава, която векове е била кръстопът. Която е била прегазвана от вълните нашественици, но и неизменно обогатявана от вълните на различни култури, които са я заливали. Живеейки на кръстопътя, ние сме се научили да общуваме.

Само с общуването, с разбирането на другия, което общуването дава на човека, мога да си обясня, драги колеги, един от най-важните, най-славния епизод в българския ХХ век – спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.

Няма да се спирам на него сега – искам само да подчертая дълбокото си убеждение, че съпричастието към съдбата на еврейските ни сънародници по него време е израз на онези отношения на разбирателство в земята на българите, които са направили възможно онова, което всеки българин знае – по време на християнски празници попът да кани равина и ходжата на гости, по време на еврейските – равинът да кани колегите си, а по време на мюсюлманските същото да прави ходжата.

В най-ново време именно стремежът към общуването, към обмена, подтикна България да стане член на Европейския съюз, в който общуването е първостепенна ценност.

Тъкмо стремежът към общуването тласка и нашите два народа към все по-ползотворно сътрудничество.

Както във всички времена, драги приятели, и в момента човечеството се люшка между тиранията и демокрацията, между просвещението и фанатизма.

Аз съм сигурна, че ние с вас без съмнение сме заедно – на страната на свободата, на демокрацията, на просвещението. На страната на общуването.

Благодаря за вниманието!