Парламентът прие на първо четене промени в Закона за техническите изисквания към продуктите, с които се транспонират разпоредбите на европейски директиви и регламенти. Когато продукт представлява сериозен риск, органите за надзор на пазара ще предписват на потребителя да спре използването му, а на производителя, вносителя или търговеца - да изземе продукта. В случаите, когато рискът не може да бъде отстранен технически, ще се разпорежда унищожаване на продукта. Редът за прилагане на тези мерки ще се определя с наредба на Министерския съвет за условията и реда за извършване на надзор на пазара. Промените предвиждат още изискването за унищожаване да не важи за строителните продукти, защото несъответствието на строителен продукт с изискваната за конкретна употреба техническа спецификация не означава, че той не е годен за друга употреба. С измененията се конкретизират националните технически условия за употребата на строителните продукти, за които няма хармонизирани технически спецификации. Предложението извежда на преден план националните нормативни актове за проектиране, изпълнение, контрол и поддържане на строежите, когато съдържат изисквания към строителните продукти. Промените предвиждат възможност прегледи и проверки по време на експлоатация на транспортируемо оборудване под налягане да се извършват от нотифицирани органи. Със законопроекта се цели също националното законодателство да се приведе в съответствие с изискванията на директивата за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението. С посочената директива се разширява обхватът на засегнатите продуктови групи. Промените в закона регламентират, че продукт, свързан с енергопотреблението, е всяка стока, пусната на пазара и/или в действие, която при употребата си оказва въздействие върху потреблението на енергия. В това число се включват и части, предназначени за монтиране в продукти, свързани с енергопотреблението, екологичното представяне на които може да се оцени самостоятелно.

Медиаторът в извънсъдебен спор не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, доверени му от участниците в процедурата. Това приеха на второ четене депутатите при обсъждането на промени в Закона за медиацията. Фактите, които медиаторът знае от участниците в спора, имат поверителен характер, когато те имат значение за решаването му. Медиаторът обаче може да разпитван като свидетели за доверените му обстоятелства, когато това е необходимо за наказателни процеси, свързани със защита на обществения ред. Изключение от поверителния характер на информацията, която участник в спор е дал, се прави и когато трябва да се осигури закрилата на деца. Депутатът от Коалиция за България Любен Корнезов посочи, че се прекрачва границата, ако парламентът допусне медиаторите да не могат да бъдат страни по административни процеси, а се допуска изключение само за наказателни дела. По всяко дело съдът трябва да стигне до истината, а това няма как да стане, ако не може да бъде разпитана една от страните в спора - било то и медиатор, каза той. Искра Фидосова /ГЕРБ/ обясни, че с текста се прилага европейска директива и предложението на Корнезов беше отхвърлено. Фидосова изтъкна като голямо предимство на законопроекта, че с него се определя ясно кога е началото на процедурата по медиация. Според приетия от парламент текст това ще е денят, в който страните са постигнали съгласие за започването на медиацията. Когато липсва такова съгласие - за начало ще се счита денят на първата среща на всички участници с медиатора. Депутатите приеха, че погасителната давност при даден спор не тече, докато трае процедурата по извънсъдебния спор. Парламентът прие медиаторите да подписват декларация за безпристрастност. В нея медиаторът трябва да посочи обстоятелствата, които могат да повлияват на обективността му. Това са случаи, в които посредникът в извънсъдебната процедура, е роднина или съпруг на някой от участниците, когато живее във фактическо съжителство с участник, който е страна по спора. Депутатите приеха още споразумение по правен спор, постигнато при медиация, да има сила на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната.

За извършване на дейност като стокова борса се изисква да е получен лиценз. Това е записано в промени в Закона за стоковите борси и тържищата, които народните представители приеха на първо четене. В момента за извършване на такава дейност се изисква да е получено разрешение при условията и по реда на Закона за стоковите борси и тържища. Според вносителя на проекта, Министерския съвет, целта на промяната е да се повиши прозрачността при търговията на едро с храни и цветя, тъй като през последните години се наблюдава тенденция на нарастване на нерегламентираните места за търговия на едро с храни. Съществуването на подобни места създава предпоставки за заобикаляне на действащото законодателство, в т. ч. данъчното, както и предпоставки за нелоялна конкуренция между търговците на едро с храни на вътрешния пазар, пише още в мотивите към законопроекта. Предвиден е преходен период от шест месеца от датата на влизане в сила на закона, за лицата, които не са регистрирани като стоково тържище или пазар на производителите и извършват търговия на едро с храни и цветя, с оглед привеждане на дейността им в съответствие с новите изисквания. Също в шестмесечен срок тези, които имат разрешение за извършване на тази дейност трябва да подадат документи за лицензиране по новата процедура, предвидена в закона. Въвежда се изискване търговия на едро с налични храни и цветя да се извършва само на стоково тържище и/или пазар на производителите. В обхвата на това изискване не попадат: търговските обекти, представляващи магазин или вериги от магазини за самообслужване за продажба на едро и дребно на храни и нехранителни стоки, където търговията се извършва от името и за сметка на едно лице; сделките между производител, включително чрез посредник, и преработвателно предприятие или вносител и преработвателно предприятие; директните доставки до обекти за продажби на краен потребител и седмичните пазари.

Българската банка за развитие да предостави на БДЖ заем до 140 000 000 лв. въз основа на целево предоставени от централния бюджет възстановими средства, одобри парламентът. С 81 гласа "за", 1 "против" и 10 въздържали се депутатите приеха на първо четене Закон за предоставяне на помощ за оздравяване на "Холдинг Български държавни железници" - ЕАД. Според проекта, средствата от централния бюджет се предоставят на Българската банка за развитие като гаранционни депозити. Условията за предоставяне и обслужване на заема се определят със споразумение между министъра на финансите, министъра на транспорта и банката, одобрено от Министерския съвет. С парите холдингът ще извършва плащания за оздравителни процедури, но с одобрението на министъра на финансите. Той, при спазване на бюджетното салдо за 2011 г. по Конвергентната програма 2011 - 2014 г., трябва да осигури средства до размера на отпуснатия заем и начислената лихва, с които да се увеличи капиталът на железопътната компания. Условието е мярката да бъде одобрена от Европейската комисия след нотификацията на плана за преструктуриране на дружеството. Общият размер на необходимите средства по плана за преструктуриране е 459 547 000 лв. През декември м.г. Европейската комисия одобри предложената от българските власти държавна помощ за дружеството в размер до 248 601 000 лв. Част от недостига в прогнозния паричен поток за периода декември 2010 - юни 2011 г. ще се покрие със собствени приходи на "Холдинг БДЖ" - ЕАД и към края на юни 2011 г. ще останат непокрити 248 601 000 лв. ЕК поставя и изискването заемът да бъде със срок шест месеца, считано от изплащането на първия транш, и с лихвен процент 5.15 на сто.