Парламентът реши кандидатът за младши прокурор или съдия да преминава през конкурс, деветмесечно обучение в Националния институт на правосъдието и изпит. Тава стана при приемането на второ четене на промени в Закона за съдебната власт. Промените са внесени от народни представители от ПГ на ПП ГЕРБ. За заемане на длъжност се организира централизиран конкурс. Той се обявява веднъж годишно през месец януари и се състои през месец април. След това бъдещият магистрат преминава обучение в НИП, което започва през септември и е с продължителност от девет месеца. През този период кандидатите за младши съдия или прокурор получават стипендия от държавата, която е в размер 70 на сто от основното възнаграждение на младши магистрат. В края на обучението те полагат писмен и устен изпит с практическа насоченост. За успешно завършил обучение се приема кандидатът за младши магистрат, получил обща оценка не по-ниска от "мн. добър 4,50". За кандидатите, които не са завършили успешно, се насрочва повторно писмен и устен изпит. Ако не ги издържат отново, кандидатите не биват назначавани на длъжност младши съдия и младши прокурор. Такива кандидати трябва да възстановят получената стипендия. Висшият съдебен съвет назначава кандидатите, които са завършили успешно обучението на длъжността, за която са одобрени при централизирания конкурс за младши съдии и младши прокурори. Насрочените до влизането в сила на закона конкурси за младши съдии и прокурори и за първоначално назначаване в органите на съдебна власт, се довършват по досегашния ред. Назначените към датата на влизане в сила на този закон на длъжност младши съдия и прокурор продължават да изпълняват длъжността по правилата, действащи преди приемането на промените, решиха още депутатите. Решено беше за прокурор или съдия да се назначават младши съдия или прокурор, който има най-малко две години и девет месеца стаж. Досега изискуемият стаж е бил три години. Депутатите решиха още кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет преди избора си да представят своя концепция за дейността на ВСС.

Регистърът на населението вече ще се поддържа в електронен вид и ще формира Национална база данни "Население". Това приеха на първо четене депутатите, които гласуваха промени в Закона за гражданската регистрация. Според действащия закон, на хората, които подлежат на гражданска регистрация, се съставя личен регистрационен картон и запис в Национална база данни "Население". С приетите промени, регионална база данни "Население" ще е част от регистъра на населението и ще се състои от електронните лични регистрационни картони на хората с постоянен и настоящ адрес в областта. Личните регистрационни картони, съставени на хартиен носител, ще се използват за справки и ще се съхраняват в общината или кметството в продължение на 130 години, след датата на създаването им. След това те се предават в Държавния архив, приеха на първо четене депутатите. Спор в пленарната зала предизвика текст от законопроекта, който предвижда заличаване по административен ред на направена адресна регистрация по настоящ адрес в периода от 1 септември 2010 г. до 31 януари 2011 година. Заличаването ще се извърши, ако лицата, сменили настоящия си адрес, не са предоставили документ за собственост или договор за ползване на имота за жилищни нужди. Необходимо е още и писмено съгласие на собственика на имота, който да декларира съгласието си хората да живеят в него. Тези документи трябва да се подадат в общинската администрация по настоящ адрес до два месеца след влизането в сила на промените. В противен случай общинската администрация по новия настоящ адрес изпраща в седемдневен срок обобщена информация на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за автоматизирано заличаване на настоящия адрес в регистъра на населението.

Общинският съвет ще може да определя заместник на кмета, когато той отсъства от общината или района и не е определил със заповед свой заместник. Това реши на второ четене парламентът, който прие промени в Закона за местното самоуправление и и местната администрация. Вносител на измененията е председателят на парламентарната комисия по местно самоуправление Любен Татарски /ПГ на ПП ГЕРБ/. Депутатите записаха, че обстоятелствата за прекратяване на пълномощията на общински съветници се установяват с издадени от компетентните органи документи, които трябва да се изпратят на общинската избирателна комисия в тридневен срок от издаването им. Ако става дума за подаване на оставка, неоправдани отсъствия от заседания, заболяване или неподадена оставка от длъжности, които не може да продължи да заема след като стане общински съветник, общинската избирателна комисия трябва да уведоми съветника и той може да направи писмено възражение пред нея в тридневен срок. След изтичането му общинската избирателна комисия приема решение и обявява за избран за общински съветник следващия в листата кандидат. Ако причината за прекратяване на пълномощията е поставяне под запрещение, присъда, избирането на общинския съветник за депутат, министър, областен управител или кмет, ако се установи неизбираемост или конфликт на интереси, тогава в тридневен срок от получаване на документите, удостоверяващи обстоятелствата, общинската избирателна комисия обявява за избран следващия в листата кандидат. Същата е процедурата и при смърт на съветника. Решенията и отказите на комисията могат да се оспорват пред съответния административен съд от заинтересованите лица или от централните ръководства на партиите по реда на Изборния кодекс.

Над 1500 жалби, молби, сигнали и петиции са постъпили от граждани и организации в парламентарната комисия по правата на човека, вероизповеданията и петициите на гражданите за периода от конституирането й до края на миналата година. В това число влиза и броят на повтарящите се жалби, по които са предоставени нови данни и обстоятелства, или се изразява недоволство от отговорите на компетентните институции. Това се посочва в доклада за дейността на комисията, който беше приет днес от парламента. Документът ще бъде изпратен на централните и други органи и организации, които имат отношение към защитата правата на гражданите. За посочения период на работа на комисията са проведени 35 приемни, на които са изслушани и консултирани над 250 човека. Приети и обработени са и над 500 устни жалби и сигнали на граждани. Най-много жалби, молби, сигнали и предложения са постъпили от София-град - над 500. На второ място е област Пловдив, след което областите Варна, Бургас, София-област, Благоевград. Комисията регистрира по-ниска активност на населението от Северна България. Най-много са жалбите и сигналите в социалната сфера срещу пенсионната реформа, некоректни работодатели, които не изплащат обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, при пенсиониране или съкращение, или не внасят осигурителни вноски. Следват тези срещу съдебната система, за нарушени потребителски права, против действия и бездействия на органите на МВР. Хората се жалват и за подробни устройствени планове, незаконно строителство, възстановяване на собственост на земеделски земи и земи от горския фонд, по проблеми в сферата на образованието и здравеопазването, религиозни и етнически въпроси. Ако се съди по внушителния брой сигнали и молби на граждани и организации, правата на хората с увреждания са значително накърнени, а държавата и общините не си изпълняват добросъвестно задълженията, е един от изводите в доклада на парламентарната комисия. Граждани се жалват и против излъчването на телевизионни предавания, които увреждат физическото, психическото, нравственото или моралното развитие на децата. Във връзка с подмяната на документите за самоличност са получени протестни писма от районни мюфтии срещу действащия правилник за издаване на лични документи, в който се разрешава снимката на лицето да е със забрадка, но само ако се виждат двете уши и част от косата.