Парламентът въведе забрана да се лепят стикери при застраховането на автомобили. Това стана с приетите на второ четене промени в Кодекса за застраховането, внесени от Министерския съвет. Забранява се поставянето на знаци, белези или други индикации върху или на видимо място в моторното превозно средство, които пряко или косвено указват наличието на сключен застрахователен договор във връзка с това МПС. Предлаганите промени са насочени към прекратяване на трайно наложени практики по налагане на задължително изискване от страна на застрахователи за поставяне на "пасивни маркировки", според вносителите. Забраната не се отнася за знаците, белезите или другите индикации, чието поставяне е изрично уредено с нормативен акт, както и за такива, които рекламират физическо или юридическо лице, негов търговски знак или марка, негов продукт, стока, услуга, търговска марка или други подобни. Условието обаче е те да не са обвързани със сключването на застраховка. Записано е изрично условие застраховател или презастраховател да не може да изисква под никаква форма поставянето на знаците, белезите или другите индикации като предварително условие за сключването и/или влизането в сила на застраховка. Липсата на такива знаци не може да бъде основание за изключване от покритие на един или повече рискове по застрахователния договор, пише още в гласуваните от депутатите текстове. Въведена е глоба от 50 лева за лице, което управлява МПС с поставени знаци, белези или други индикации, с изключение на нормативно уредените такива. Санкцията за застраховател, който извърши или допусне извършването на нарушение на закона е от 30 000 до 60 000 лв., а при повторно нарушение – от 60 000 до 120 000 лв. Двата вида санкции ще влязат в сила 15 месеца след обнародването на промените в "Държавен вестник", решиха депутатите. Прието беше още в тримесечен срок от влизането в сила на закона, застрахователите да променят общите условия или съществуващите други уговорки за застраховане на МПС.

Да бъде закрит фонд "Социално подпомагане" и да се създаде фонд "Социална закрила", реши парламентът с гласуваните на второ четене промени в Закона за социално подпомагане. Наличните средства на закрития фонд ще се прехвърлят по бюджета на "Социална закрила", който също ще бъде второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда. Средствата от фонда ще се изразходват за социални помощи, целеви социални програми и проекти в областта на социалното включване, социални услуги, извършвани от общините. За изследвания и разработване на нормативна база в сферата на социалното подпомагане ще могат да бъдат харчени не повече от 2 на сто от годишния обем на фонда. За издръжка на дейността на "Социална закрила" ще бъдат заделяни не повече от 5 на сто от набраните средства, записа законодателят. Членовете на Управителния съвет ще имат петгодишен мандат. Според вносителя - Министерският съвет, до момента фонд "Социално подпомагане" не е имал утвърдена структура и експерти, което води до риск от невъзможност за изпълнение на определените от закона функции.

С 56 гласа "за", 15 "против" и 60 "въздържали се" парламентът отхвърли на първо четене промените в Закона за политическите партии, внесени от "Атака" и свързани със субсидията на партиите.

Парламентът ратифицира изменения в две заемни споразумения с Международната банка за възстановяване и развитие. Едното е "Проект за развитие на общинската инфраструктура", а второто - "Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура".