Посланиците, сътрудничили на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, да бъдат освободени от заеманите публични длъжности, реши парламентът, който с 92 гласа "за", 21 "против" и 13 "въздържал се" прие на първо четене промените в Закона за дипломатическата служба. Измененията, внесени от Министерския съвет, подкрепиха от ПГ на ПП ГЕРБ, ПГ на Синята коалиция и независими депутати. Против гласуваха от ПГ на Коалиция за България, а ПГ на ДПС и ПГ на партия Атака се въздържаха. Промените предвиждат служители в дипломатическата служба, за които до момента е установена принадлежност към бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, да бъдат освободени от съответната публична длъжност и да бъдат преназначени на друга длъжност в дипломатическата служба. Предвижда се при постъпване в службата служителите вече да дават писмено съгласие за проверка за принадлежност или да представят документ за извършена такава проверка. С промените детайлно се регламентират правомощията на министъра на външните работи и се въвежда фигурата на постоянния секретар като най-висшия дипломат в българската дипломатическа служба. Въвежда се и възможност за назначаване на извънредни и пълномощни посланици със седалище в България за страни, в които нямаме задгранично представителство. С измененията се дава възможност посланиците за специални поръчения и специалните координатори да бъдат не само кариерни дипломати, а и лица с доказана квалификация и опит и да изпълняват външнополитически задачи. Предвижда се в системата на дипломатическата служба освен чрез общ конкурс за стажант-аташе да бъдат назначавани хора и чрез конкурс за конкретна длъжност, за която се изисква специална квалификация. В МВнР се въвеждат генерални дирекции, оглавявани от генерални директори, и така структурата на министерството и на дипломатическата служба се привежда в съответствие с 90 процента от институциите в държавите от Централна и Източна Европа.

Парламентът реши да се ограничи възможността мобилните оператори автоматично да подновяват срочните договори на клиентите си. Това стана при приемането на първо четене на промени в Закона за електронните съобщения , внесени от Министерския съвет. Срочният договор може да бъде подновен само при изричното съгласие на абоната относно условията му, а когато липсва такова съгласие след изтичане на срока, той се преобразува в безсрочен при същите условия. В този случай абонатът има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това. Поставено е условие максималната продължителност на срочния договор де не надвишава 24 месеца. Предвидено е индивидуалният договор да влиза в сила в срок до 7 дни след сключването му, освен ако абонатът изрично не е заявил желание договорът да влезе в сила незабавно. Въведено е изискването на процедурата по преносимостта на номерата да се осъществява във възможно най-кратък срок, като срокът, в който може да бъде преустановено предоставянето на услугата на абоната, не може да надвишава 8 часа. Предлага се предприятията да имат задължение за предоставяне на услуги за контрол и наблюдение на потреблението и уведомяване на абоната при нетипичен трафик или прекомерно потребление.

Парламентът не забрани събрания, митинги и манифестации да се организират в непосредствена близост до обредни, молитвени или богослужебни домове, храмове или манастири по време на служба. Със 17 гласа "за", 11 - "против" и 57 въздържали се депутатите отхвърлиха на първо четене промени в закона за митингите и манифестациите, предложени от Христо Бисеров.

Парламентът прие доклада за работата на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за миналата година. За 2010 г. КЗК е образувала общо 1146 производства, от които 936 по Закона за обществените поръчки, шест - по Закона за концесиите, и 204 – по Закона за защита на конкуренцията. Комисията се е произнесла с 1061 решения или определения, с които е приключила съответните производства по Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки или Закона за концесиите, предявила е твърдения за извършени нарушения или е наложила глоби на физически лица за извършени от тях нарушение по Закона за защита на конкуренцията или за непредоставяне на информация. КЗК е наложила с приетите си през 2010 г. решения глоби и имуществени санкции в размер на 4 856 991 лева. Сред темите в доклада е и дейността по процесуалното представителство на комисията пред Върховния административен съд. От постановените през 2010 г. 223 решения по Закона за защита на конкуренцията, 105 са обжалвани пред Върховния административен съд (ВАС). ВАС през 2010 г. е постановил 123 решения по жалби, подадени срещу решения на комисията. От окончателните 65 решения на ВАС, 36 решения на комисията са оставени в сила, пет решения са отменени и върнати за ново разглеждане, шест решения са отменени, а 18 решения са частично отменени. Бюджетът на КЗК за 2010 г. е в размер на 9 млн. лева в приходната си част и 4 406 457 лева - в разходната. Приходите за 2010 г. са имуществени санкции по Закона за защита на конкуренцията в размер на 5 199 050 лева, държавните такси в размер на 2 279 711 лева, приходи от наеми в размер на 3 909 лева и други неданъчни приходи в размер на 45 311 лева. След промени в бюджета на КЗК през 2010 г. разходната му част е намалена и е в размер на 3 625 167 лева. Към 31 декември са усвоени 3 619 092 лева, което представлява 99.83 на сто от коригирания бюджет за 2010 година.