Увеличаване на състава на Комисията за защита на конкуренцията с двама души - от пет на седем членове, предвиждат промени в Закона за защита на конкуренцията, приети на първо четене от парламента. Мотивът на вносителите - Валентин Николов от ГЕРБ и група народни представители, е по-големият брой и сложността на преписките пред КЗК в областта на конкуренцията, обществените поръчки и концесиите, съкращаването на сроковете за произнасяне на КЗК. Новите членове на Комисията за защита на конкуренцията ще се избират от Народното събрание за срок до приключване на мандата на досегашните членове. Миналата година съставът на КЗК беше намален от 7 на 5 души с цел да се намали тежестта върху бюджета.

Да бъде въведено пряко възлагане на обществени поръчки на дружества, свързани с възложителя – териториален орган на държавна власт, реши парламентът с приетите на първо четене промени в Закона за обществените поръчки. То ще се допуска само за договори за комунални услуги. С промените отпадат платените публикации за обществени поръчки в "Държавен вестник". Изменят се правомощията на Агенцията по обществени поръчки, като се предлага да отпадне това, което регламентира специфично изключение от правото на обжалване. То води до ненужно удължаване на законово определените срокове за обжалване, като вместо 10 дни, периодът трае до изтичане на срока за подаване на оферти, пише в аргументите си вносителят - Министерският съвет. Въвежда се и облекчение на процедурите за кандидатите за обществени поръчки в строителството. Същевременно е предвидено изключение от разписания ред за провеждане на процедури на договаряне без обявление за сключване на договори за доставка на природен газ, топлинна и електро-енергия, питейна вода, с дружества, притежаващи изключителни права, както и за договори за процесуална защита. С промените се усъвършенстват и допълват разпоредбите за преодоляване на пропуски, установени в практиката. Разширява се кръгът на лицата, които могат да подават жалба срещу решението за откриване на процедурата и/или решението за промяна. Предлага се и изцяло нов модел за предварителен контрол на Агенцията по обществени поръчки, който да бъде на два етапа - преди и след публикуване на обявлението за откриване на процедура за обществени поръчки. Отпада и задължението за поддържане на списък на възложители, за които при проверка на Агенцията за държавен финансова инспекция са констатирани нарушения при изразходването на средства по програми на Европейския съюз. По-качествен контрол при възлагане на обществените поръчки за намаляване на случаите на нередности и грешки и - от друга страна - по-прости и ясни текстове, които да облекчат бюрократичния товар за възложителите и за участниците в процедурата, са мотивите за промените.

Директорът на Агенцията за държавната финансова инспекция /АДФИ/ вече ще трябва да утвърждава годишен план на финансовите инспекции на възлагането и изпълнението на обществени поръчки. Това решиха депутатите, които приеха на второ четене промени в Закона за държавната финансова инспекция. Измененията, внесени от Министерския съвет, създадат възможност за разширяване обхвата на контрола на агенцията. Според действащото законодателство, инспекционната дейност на АДФИ не е планова и финансовите инспекции се извършват основно по искане на външни за агенцията органи. Според приетите днес промени, годишният план на финансовите инспекции ще се изготвя на базата на анализ на възлагането и изпълнението на обществени поръчки, както и на оценката на рискови фактори. Парламентът реши още, че чрез писмено искане от директора на АДФИ Сметната палата ще предоставя информация за възложители на обществени поръчки за съответната година, които са включени в годишната програма за одит. Агенцията по обществени поръчки, управляващите органи на оперативните програми на ЕС са длъжни да предоставят информация за възложителите на обществените поръчки, ако получат писмено искане за това от директора на АДФИ. Директорът на агенцията или упълномощени от него длъжностни лица трябва да информират обществеността за дейността на АДФИ и за резултатите от извършени финансови инспекции само след приключването им, решиха още депутатите.

Уговарянето и манипулирането на резултати от спортни състезания и незаконни залагания вече са престъпления. Това стана с промени в Наказателния кодекс /НК/, приети на второ четене от парламента. В НК беше създадена нова глава осем "а" - престъпления против спорта. Един от вносителите - Огнян Стоичков, посочи, че промените са свързани и със станалите много популярни незаконни залагания в Интернет. Промените предвиждат лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 1000 до 10 000 лева за всеки, който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин склони друг да повлияе на развитието или резултата от спортно състезание. Санкцията за предлагането или даването на облага, за да се повлияе на развитието или резултата от спортно състезание, е глоба от 5000 до 15 000 лв. и затвор между една и шест години. Наказание до три години затвор и глоба до 5000 лева е предвидено и за посредничество при уреждане на резултатите от спортни състезания или незаконни залагания. За незаконно устройване на хазартна игра се предвижда лишаване от свобода до шест години и глоба от 1000 до 10 000 лева. Лишаване от свобода от една до осем години и глоба от 2000 до 50 000 лева записаха депутатите, в случаите, когато деянието е извършено при условията на опасен рецидив и представлява особено тежък случай. Депутатите определиха и санкция лишаване от свобода до 3 години или пробация при нарушаване на срока на забрана за посещение на спортни мероприятия в страната или в чужбина. Преди обаче санкцията да бъде приложена, на нарушителя трябва да е било наложено административно наказание за същото провинение. Парламентът промени и текст от Закона за хазарта, така че юридическо лице или едноличен търговец, който организира или провежда хазартни игри без разрешение да се наказва с имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.

Парламентът гласува извънредно заседание на 25 юли 2011 г. от 12.00 часа, на което да бъде обсъден вотът на недоверие към кабинета "Борисов". Той беше внесен на 18 юли от 74 народни представители от ДПС и "Коалиция за България". Тема е "Провал на политиката по вътрешна сигурност и обществен ред, отложеното членство в Шенгенското пространство, полицейщината и нарушаването на основни човешки права".