Народните представители не подкрепиха предложението на ЕК за два нови европейски данъка. На съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по бюджет и финанси депутатите разгледаха пакета от законодателни предложения на ЕК за новата Многогодишна финансова рамка 2014-2020 г., включени в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2011 г.).

Докладът на двете парламентарни комисии бе обсъден в дискусия съвместно с изпълнителната власт, неправителствения сектор и бизнеса. Позициите на българското правителство по законодателния пакет бяха представени от заместник-министъра на финансите – г-жа Боряна Пенчева. Активно участие в дебата по МФР взеха и представители на неправителствения сектор – Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество”, Десислава Николова – главен икономист в Института за пазарна икономика и Камен Колев – заместник-председател на Българската стопанска камара и председател на Съвета за обществени консултации към КЕВКЕФ.

Членовете на двете комисии приветстваха МФР, като финансов инструмент за постигане на  целите на Европа 2020. Те отбелязаха, че представените разходни пера в МФР (1 025 млрд. евро или 1,05% от БНД на ЕС) са в унисон със заложените цели за България, като подчертаха, че е важно да се имат предвид и възможностите на страната ни, както са представени в Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.).

Сред ключовите политики в МФР, които са от съществено значение и за България, депутатите разгледаха заложените разходни пера за развитие на Кохезионната политика, Общата селскостопанска политика, контрола на външните граници и управление на нелегалната миграция, както и политиката за добросъседство и развитие.

Депутатите подчертаха необходимостта от увеличаване на средствата за политиката на сближаване с акцент върху стимулиране изграждането на базисна инфраструктура.

В съответствие с по-широките правомощия на националните парламенти, съгласно Договора от Лисабон, да участват на най-ранен етап в процеса на вземане на решения на ниво ЕС, двете парламентарни комисии изразиха принципните си съображения по приходната част на предложената МФР. По-конкретно, депутатите се обединиха около становището, че реформирането на системата на собствените ресурси на ЕС, посредством въвеждането на данък върху финансовите транзакции (ДФТ) и европейски данък върху добавената стойност (европейски ДДС), би довело до допълнително данъчно бреме за гражданите и бизнеса в ЕС и би породило негативни настроения към ЕС сред европейските данъкоплатци. Народните представители единодушно се съгласиха, че изместването на фокуса от Брутния национален доход към допълнителни данъци при формирането на вноската към бюджета на ЕС, няма да се отчита реалното икономическо развитие на държавите-членки.

Според депутатите нов ДФТ би довел до загуба на конкурентни предимства на финансовите институции в рамките на ЕС, както и до неконкурентност на европейските финансови пазари като цяло и преместване на сделките в други регион. За страните с недостатъчно развит пазар на акции и облигации, каквато е България, облагането с нови данъци допълнително ще затрудни развитието им и ще намали алтернативните възможности на фирмите за достъп до финансиране.

Изразеното, чрез КЕВКЕФ и КБФ, становище на българския парламент по МФР ще бъде изпратено на Европейската комисия и Европейския парламент в рамките на политическия диалог.