Публичен дебат на тема „Две години след Лисабон – Европа накъде?” се проведе в пленарната зала на Народното събрание. Той е първият от серията дискусии „Европейски разговори в парламента”, инициирани от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и под патронажа на председателя на Народното събрание Цецка Цачева. В дебата участваха избраният за президент на България Росен Плевнелиев, министри, народни представители, евродепутати, дипломати, представители на неправителствения сектор. Специалните гости бяха Елмар Брок, член на ЕП и един от говорителите на ЕНП и Жан-Доминик Джулиани, президент на фондация "Робер Шуман".

Форумът започна с едноминутно мълчание в памет на Вацлав Хавел. Председателят на Народното събрание Цецка Цачева отбеляза, че името на бившия чешки президент завинаги ще бъде свързано със свободата, с обединението на Европа, с ценностите на демокрацията.

При откриването на дискусия председателят на парламента заяви, че е приела да бъде патрон на инициативата, водена от убеждението, че българският парламент трябва да бъде територията на дебат – задълбочен и критичен – по най-горещите теми от дневния ред на Европа и българското членство в Евросъюза. Днешната дискусия започна във време на несигурност в Европа, във време, когато мнозина вещаят края на Европейския съюз, във време, когато европейските народи не са щастливи, отбеляза Цецка Цачева. Тя посочи, че криза е най-повтаряната дума и попита как определяме лицето на кризата в Европа - икономическа, финансова, социална или криза на идеи. Може ли ЕС да съществува в този си вид занапред, какво е проявлението на традиционното ляво и дясно днес в европейския и в националните парламенти, задава ли популизмът тон на европейската политика, как присъства ЕС във всекидневието на гражданите, са въпроси, на които трябва да си отговорим, каза председателят на парламента. Според нея днес ЕС преминава през сериозни изпитания. Важно е да намерим съчетанието на интересите и идеалите на всяка страна членка и на всеки гражданин, които ще позволят не само по-нататъшното съществуване на ЕС, но и неговото укрепване, посочи  Цецка Цачева.

България ще бъде един от най-солидарните и отговорни членове на Евросъюза през следващата особено важна 2012 г., заяви избраният за президент Росен Плевнелиев. По думите му малка държава като България е за пример на Европа със своята стабилност. Росен Плевнелиев посочи, че в години на сериозен икономически растеж от 4-6 на сто европейските държави са се увлекли по харченето, без да са изградили буфери за това. Изключение прави една малка България, която във времената на растеж, благодарение на усилията на три правителства, е успяла да изгради буфери. През 2001 година дългът й беше 100 процента от БВП, докато през 2011 г. – вече е 16 процента, отбеляза Плевнелиев. Това ни позволява в тежки времена държавата да стои добре, да бъде стабилна, допълни той.
По отношение на националните приоритети, Росен Плевнелиев посочи, че до средата на 2012 г. трябва да е готова програмата "България 2020". Трябва да се обединим около няколко национални
приоритета, няма време за отлагане, добави той. Ние ще успеем, ако всички в Европа сме заедно и защото това е територията на най-демократичната общност на света, заяви още Росен Плевнелиев.

Президент на фондация "Робер Шуман" Жан-Доминик Джулиани подчерта на дискусията, че онова, от което имаме нужда, е Европа на високи скорости, от интеграция на висока скорост. Според него кризата е по-скоро политическа криза на доверието, отколкото икономическа. Трябва да се върне доверието на гражданите към институциите на Европейския съюз, посочи той. Жан-Доминик Джулиани отбеляза, че държавите от ЕС трябва да последват нашия пример за намаляване на публичния дълг. По думите му общо 27-те държави в ЕС се оказват най-богатите в света, с по-малък дълг от този на САЩ и на Япония, но не са обединени. Според него решението на проблема е по-тясното интегриране на икономиката на държавите.

Елмар Брок, член на Европейския парламент посочи, че е необходимо на гражданите да се обяснява повече какви мерки трябва да се предприемат, за да се преодолеят трудностите, в които е изпаднал ЕС. Нуждаем се от директни комуникации и общи усилия между европейските парламенти, отбеляза той. Според него финансовите методи могат да разрешат само дълговата криза, нужна е политика, която да промени финансовите и банкови пазари, нужни са регулации и правила, които да са в интерес на гражданите. По думите му трябва да има равенство между страните в ЕС независимо дали са малки или големи, богати или бедни.

България губи, когато има "по-малко Европа" и печели, когато има "повече Европа", заяви на дискусията министърът на външните работи Николай Младенов. По думите му за нашата страна е важно да си отговори на политическия въпрос дали иска да има маса в Европейския съюз, на която да сядат част от лидерите и да взимат важни решения, свързани с икономическата политика на ЕС, без ние да сме част от тях. Моят личен отговор е "не", посочи Младенов. Затова, добави той, нашето предпочитание беше въпросите да се решават в рамките на Лисабонския договор. Според министъра кризата в момента в Европа се дължи на това, че правилата не се спазват и Шенген също е пример за неспазване на правилата. Доказателство е, че България отговаря на всички критерии за членство, но единствената причина да не сме в безвизовото пространство е вътрешнополитическата ситуация в Холандия, посочи Николай Младенов. По отношение на предлагания фискален пакт първата задача е да сме 100 процента сигурни, че той ще бъде в рамките на ангажиментите, които всички сме поели чрез Лисабонския договор, и че няма да излизаме от него, коментира министърът. Важни са и финансовите ангажименти, които произтичат от това, смята Николай Младенов.

Според заместник-председателя на Народното събрание Георги Пирински за България възниква въпросът как най-добре да допринесе за укрепването на ЕС и европейските институции и в същото време да се държи възможно най-отговорно. Преди всичко, посочи той, е необходима равнопоставеност по отношение правата за членство и на задълженията. Резултатите на България говорят, че сме спазвали правилата още преди те да са формулирани по начина, по който се прави сега, отбеляза Георги Пирински. Той заяви, че към такава политика са се придържало не едно правителство и затова имаме основания за членство в Шенген, както и да получаваме стимули, които имат, например, другите производители от ЕС.

Доверие, интеграция, дисциплина, стабилност и прогрес, така председателят на комисията по европейски въпроси Моника Панайотова обобщи изводите от дискусията в парламента.

Публичният дебат „Две години след Лисабон – Европа накъде?” се излъчваше в реално време в Интернет сайта на Народното събрание.