Започна Осмата сесия на 41-то Народно събрание. Първото за годината пленарно заседание на парламента започна с декларации от името на парламентарните групи.

Парламентът прекрати пълномощията на депутата от ПГ на ПП ГЕРБ Свилен Крайчев, който е избран за заместник-генерален секретар на ПАЧИС /Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество/. Народното събрание направи и промени в състава на постоянни парламентарни делегации. За заместващ член в делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на ОССЕ бе определен Лютви Местан /ПГ на ДПС/. Димитър Атанасов /ПГ на ПП ГЕРБ/ бе избран за ръководител на българската парламентарна делегация в ПАЧИС . Освободена бе Корнелия Нинова от ПГ на Коалиция за България като заместващ представител на постоянната делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/, на нейно място депутатите одобриха Милена Христова /ПГ на Коалиция за България/. За заместващ представител на делегацията на Народното събрание в ПАСЕ бе одобрена и Юлиана Колев от ПГ на ПП ГЕРБ.

Факултетът "Обществено здраве" в структурата на Русенския университет "Ангел Кънчев" да бъде преобразуван във факултет "Обществено здраве и здравни грижи" реши парламентът. Вносител е Министерският съвет, по предложение на академичния съвет на висшето учебно заведение. Преобразуването на факултета се разглежда като акт на възстановяване на дългогодишна традиция и за задоволяване на нуждите на района от специалисти по здравни грижи. В него ще се провежда обучение в редовна форма на медицински сестри и акушерки, които след завършването му ще придобиват степен "бакалавър".

Парламентът прие декларация, с която осъди опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани. Предложеният проект на съпредседателя на ПГ на Синята коалиция Иван Костов беше подкрепен от 112 народни представители. Трима депутати се въздържаха при гласуването в пленарна зала. В документа е посочено, че депутатите осъждат категорично асимилационната политика на тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малцинство в България, включително и т. нар. Възродителен процес. Според документа прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. е форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим. Те призовават българското правосъдие и главния прокурор да направят всичко необходимо да бъде приключено делото срещу виновниците за т. нар. Възродителен процес. Опитът той да се покрие с давност прехвърля вината от конкретните виновници върху целия български народ, е записано в документа. В преамбюла на декларацията е посочено, че народните представители изразяват огромното си съжаление за това, че в продължение на 20 години българската правосъдна система не е съумяла да накаже виновниците за опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани.