Парламентът разшири правомощия на Държавна агенция "Национална сигурност" да отнема и прекратява действието на сертификатите за сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи, използвани за работа с класифицирана информация. Това стана с приемане на първо четене на промени в Закона за защита на класифицираната информация, внесени от Министерския съвет. Така ще се улесни и подобри дейността на ДАНС като контролен орган в областта на защитата на класифицираната информация и ще направи правомощията, които Агенцията има по отношение на сертифицирането на АИС, симетрични на правомощията по отношение на разрешенията за достъп до класифицирана информация.

Адвокати от Европейския съюз ще могат да практикуват в България. Парламентът прие на първо четене промени в Закона за адвокатурата, внесени от Министерски съвет, с които се преодоляват несъответствията между българското и европейското право. С промените се цели да се избегне навлизането в съдебна фаза на започнала процедура за нарушение срещу България, свързана с несъвместимостта на разпоредби от закона с правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги за констатирани несъответствия между общностното право и българското законодателство. Те се отнасят до различното третиране на адвокати от Общността и адвокати от страната от една страна, а от друга - наличието на ограничения при установяването на адвокати и адвокатски дружества от Общността в България. Законопроектът въвежда понятието "адвокат от Европейския съюз". Предлага се разграничение между трайно установяване на адвокат от ЕС и временно упражняване на адвокатската професия на територията на страната от адвокат от ЕС. Уеднаквяват се правата на българския адвокат и на адвоката от общността. Депутатите приеха и още един законопроект, внесен от депутатите Ралица Ангелова, Михаил Миков и Четин Казак. В него е предвидено да се уеднакви подходът за избиране на органи на адвокатската колегия и на делегати за Общото събрание на адвокатите в страната. Общото събрание на адвокатите в страната е висш орган на адвокатурата и е редно принципът за таен избор да се прилага и за неговите членове - делегатите, смятат вносителите. Предвижда се да отпадане възможността в общите събрания да се гласува с повече от едно пълномощно. Предлага се да се оптимизират съставите на Висшия дисциплинарен съд.

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Измененията, внесени от Министерския съвет, са свързани с въвеждането на регламент на Съвета за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфичните разпоредби за някои земеделски продукти. Със законопроекта се определят условията и редът за издаване на лицензия на вносителите на семена от коноп, непредназначени за посев, и за издаване на лицензия за внос на коноп. Целта е семената, които не са предназначени за посев, да отговарят на съответни критерии и условия за намаляване риска за използването им за посев. Предвидена е забрана за пускането в свободно обръщение на семена от коноп, непредназначени за посев, с кълняемост над 10 на сто. Проверката на кълняемост ще се осъществява от Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, чрез лабораторни анализи. Вносът на семена от коноп, непредназначени за посев, ще се допуска само през одобрени съгласно европейското законодателство гранични пунктове, а контролът по преработката с цел смесване на конопените семена, непредназначени за посев, за храна на животни и/или тяхната реализация ще се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните.

Четиригодишен мандат за директорите на общинските културни институти и за регионалните културни институти предвиждат промени в Закона за закрила и развитие на културата, които парламентът прие на второ четене днес. До момента нямаше определен срок, за който тези ръководители да заемат постовете си. Мандатът на директорите на държавни културни институти ще е също четири години, освен ако друго не е предвидено в специален закон. Досега те имаха тригодишен мандат. Ръководителите на държавни културни институти остават с петгодишни договори. Остава изискването за конкурс за избирането на директорите на културните институти.

По-високи санкции за спортно хулиганство и полагане на обществено полезен труд предвиждат промени в Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни прояви. Измененията бяха приети днес на първо четене от парламента. С промените се разширява понятието "спортно хулиганство" и се дава възможност за налагане на наказанието "полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото", когато извършителят на деянието не може да заплати глобата поради липса на доходи и право на собственост, срещу които да бъде насочено принудителното изпълнение. Обществено полезен труд ще се налага също при по-тежки противообществени прояви и при повторение на деянието. Досегашните разпоредби на закона предвиждат съдът по преценка заедно с наказанието да налага и принудителната административна мярка "забрана за посещения на спортни мероприятия в страната и в чужбина". Сега се предлага кумулативно налагане на наказанието и мярката. Със законопроекта се регламентират правомощията на стюардите при спортни мероприятия. Те ще се изразяват в проверка на обекта и зоната преди и след спортното мероприятие; даване на указания и информация на посетителите; проверка на документи/знаци; недопускане на лица и превозни средства без право на достъп; наблюдение на поведението на посетителите в секторите с цел недопускане на инциденти; оказване на съдействие в района на спортните обект и зона. Предвидено е стюардите да преминават специализирано обучение, като курсовете ще се организират от спортните клубове по програма, съгласувана с Министерството на физическото възпитание и спорта и с Министерството на вътрешните работи. Въвеждат се допълнителни изисквания към монтирането и използването на видеокамерите в спортната зона и се ограничава възможността едно лице да бъде придружител на повече от три деца.