Приключи мандатът на 41-то Народно събрание на Република България. Когато този парламент отива в историята при другите, той добавя опит, сила и здравина на демократичния фундамент, заяви председателят на парламента Цецка Цачева в заключителното си изказване по повод края на 41-то Народно събрание. Днес си отиват депутатите, но парламентаризмът остава, допълни тя.

Сред акцентите в законодателната дейност на институцията през изминалия мандат Цецка Цачева открои кодификацията на изборното законодателство; провеждането на прозрачни процедури при избора на органи, избирани от Народното събрание; уреждането в закон на материята за публично-частното партньорство и за публичните финанси; законодателните мерки за ограничаване на сивия сектор; изцяло новите Закони за Сметната палата, за туризма, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

Председателят на парламента отбеляза, че 41-то Народно събрание има сериозен принос в развитието на демократичната парламентарна публичност. Като примери Цецка Цачева посочи излъчването на заседанията в реално време в интернет-страницата на парламента, както и разширяването на публичния достъп до информация за законодателния процес.

Председателят на парламента удари за последно парламентарния звънец и закри последното заседание на 41-то Народно събрание. След това народните представители си направиха обща снимка пред сградата на парламента.

ИЗКАЗВАНЕ
на председателя на парламента Цецка Цачева на заключителното заседание на 41-то Народно събрание

14 март 2013 г.


Уважаеми народни представители,

41-то Народно събрание приключва своята работа. От днес нататък то ще се отдалечава от нас в историята. За него ще се дават различни оценки – добри или лоши, в зависимост от времената, в които се правят тези оценки и в зависимост от хората, които ги дават. Такъв е редът, такава е съдбата на всички сменящи се в демокрацията власти.

Но, с поглед назад, не можем да не отбележим как, наслагвайки се един над друг, демократично избраните парламенти в най-новата ни история, постепенно изграждат и затвърждават европейския облик на България. Не можем да не отбележим, че  въпреки различната им партийна оцветеност  и различните отговори, които едно или друго мнозинство се е опитвало да даде през цялото това време на конкретните проблеми на хората – основната грижа на всички досегашни парламенти е била утвърждаването и укрепването на демокрацията. А това ще рече поддържане на многогласието, поддържането на плурализма.

Като отчитам, че времето ще даде безпристрастната оценка за 41-то Народно събрание и че не статистиката е тази, която казва всичко за извършената работа, в качеството ми на председател на Народното събрание съм длъжна да спазя традицията припомня следните факти и обстоятелства, които белязаха работата на този парламент.

Времето така отреди, че мандатът на 41-то Народно събрание съвпадна с най-тежката криза в Европа. Ние осъществявахме нашата дейност в ежедневие, в което най-повтаряната дума беше „криза“. Лицата на тази криза бяха – икономическа, финансова, социална, криза на доверието, криза на идеите. Не само нашият, но и всички европейски парламенти преживяваха и продължават да преживяват растящото недоверие на гражданите към демократично избраните от тях институции.

В такава среда приехме 560 закона, 568 решения и 12 декларации.

Позволете ми да откроя няколко акцента в законодателната дейност на този парламент:

Кодификация на изборното законодателство;

За първи път бяха предвидени и проведени прозрачни процедури при избора на органи, избирани от Народното събрание;

За първи път бе уредена в закон материята за публично-частното партньорство; за публичните финанси; на on-line залаганията със закона за хазарта.

Чрез промени в различни закони бе извършена сериозна реформа в администрацията – премахната е системата на безконтролните бонуси;

Бяха приети законодателни мерки за ограничаване на сивия сектор, повишаване събираемостта на приходите, стабилна данъчна политика; ограничаване на плащанията в брой;

Приети са изцяло нови Закон за Сметната палата, Закон за младежта, Закон за туризма, Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

За съжаление не успяхме да гласуваме докрай закони, по които е имало много работа с помощта на неправителствените организации, какъвто е Законът за предучилищното и училищно възпитание и Законът за водите;

Регламентирахме специализирани съдебни институции, на които са подсъдни делата за престъпления, извършени от организирани престъпни групи.

Този парламент взе решение и направи възможно провеждането на първия референдум, при действието на Конституцията от 1991 г.

И ако законодателната ни дейност беше съпътствана от разгорещени дебати, къде принципни и съдържателни, къде граничещи с откровен популизъм, то  ние, депутатите от 41-я парламент на България намерихме сили, разум и съгласие за приемането на знакови декларации. Сред тях се открояват: Декларацията по повод 20-годишнината от свикването на Великото Народно събрание; Декларацията, осъждаща опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани; Декларацията по повод на терористичния акт на летище Бургас. И последната единодушно гласувана и приета декларация по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи и почитане паметта на жертвите на Холокоста.

И в този парламент бяха използвани класическите форми на парламентарен контрол. 4020 въпроси, 685 питания, 14 разисквания по питания, 4 вота на недоверие и 1 вот на доверие, 8 изслушвания в пленарна зала, 98 проведени изслушвания в комисии.  Статистиката е впечатляваща. Не дотам обаче – ефективността на контрола над изпълнителната власт в този му вид. Нужни са нови правила за провеждането му, които да отговорят на обществения интерес от политическа оценка на актуалните събития и факти, а не от административно изготвена и обявена от съответния министър информация.

41-то Народно събрание продължи активната международна дейност на предишните народни събрания. Иска ми се да вярвам, че вложените усилия от всички нас – депутатите в този състав на парламента, са допринесли за позитивния облик на България в международен план, въпреки вътрешните ни спорове и противопоставяния. Убедена съм обаче, че можехме повече в общите ни усилия да увеличаваме потенциала си на държава – достоен член на Европейския съюз.

Конституционните функции на парламента – законодателната дейност и парламентарният контрол бяха реализирани в 489 пленарни заседания, които неизменно бяха пред погледа на обществото.

И точно тук трябва да отбележа, че 41-то Народно събрание даде сериозен принос в развитието на демократичната парламентарна публичност.

За пръв път заседанията на парламента се излъчваха  в реално време на интернет-страницата на Народното събрание. Това е дългосрочен проект, който, надявам се, следващото Народно събрание ще разширява и обогатява, защото ние поставихме началото – българските граждани в страната и в чужбина вече да могат пряко да наблюдават дейността на законодателния орган.

Направихме и други важни крачки в разширяване на публичния достъп до информация за законодателния процес. За пръв път бе създаден  публичен регистър на гласуванията на народните представители. Заедно със стенограмите от откритите пленарни заседания в 7-дневен срок на интернет страницата на Народното събрание се публикуваше и разпечатка от гласуването на всеки един народен представител чрез компютризираната система. Важна инициатива бе и създаването на публичен регистър на сътрудниците на депутатите и постоянните комисии, съгласно най-добрите европейски практики.

В този ред не мога да не отбележа и факта, че за пръв път трайно бе преодолян проблемът, измъчвал години наред предишни Народни събрания и особено техните ръководства – гласуването с чужди карти.

Уважаеми народни представители,

Днес този парламент си отива предсрочно. Не казвам преждевременно, защото времето му да се разпусне настъпи. Чувстваме го всички в тази зала, чувства го цяла България.

Защо?

В изявленията на парламентарните групи се чуха оценки, стоварващи причината на мнозинството или на някои от групите на опозицията, взаимни обвинения и нападки. Като председател на Народното събрание аз нямам право на оценка и политическо пристрастие днес. Но като народен представител съм убедена, че отговорът е по-комплексен.

И той е в сложния механизъм на Демокрацията. Като живо образувание демокрацията черпи сили от  народа. Народът е този, който се намесва, когато трябва да се коригира или забърза посоката на движение, която е избрана. Оплетени в политически страсти и амбиции, все в името на народа, който ни е овластил, днес сме стреснати от неговия вик.

Защото, колеги, в последния месец народът извика.

Много болка ни съпровождаше през всичките години на прехода. Много неразбиране се е натрупало. То отприщи гнева на хората. И нас, депутатите от 41-то Народно събрание, не ни отмина ориста да изживеем този гняв.

Тук, дами и господа, искам да изкажа своето твърдо убеждение, че викът на народа, който разтърси България, ще има смисъл и полза, само ако успее да овеществи своите желания, само когато се канализира в свободен и демократичен вот.

В последния месец чухме най-различни искания. Справедливи искания. Но и неизпълними искания. Чухме взаимоизключващи се искания. Чухме искания, които не отчитат сложността на демократичния механизъм на властта, не отчитат че в демокрацията едни искания на група хора се сблъскват с други искания – на друга група хора, не отчитат, че решенията винаги са резултат на баланс, на договаряне между групите от хора.

Мястото, където става това договаряне, където исканията се сблъскват, легитимно е Народното събрание. Защото от векове парламентът е създаден като институция на сблъсъка, от който сблъсък се раждат решенията. Няма друго място, където различните групи от народа, чрез своите представители, да спорят, да се опитват да надделеят една над друга, да се договарят в интерес на развитието и добруването. В българската история така е от Оборище.

Затова след вика на народа следва вотът на народа. Само чрез активност на прекия вот, демократичният парламентарен механизъм отново ще бъде задвижен.

Аз твърдо вярвам в това, дами и господа. Защото, когато този Парламент отива в историята при другите, той добавя опит – какъвто и да е той, но и сила и здравина на демократичния фундамент.

Благодаря на всички вас за свършената работа. Благодаря на служителите от администрацията, без чийто труд ние нямаше да можем да свършим тази работа. Споделям отговорността за това, което общо не успяхме да направим.

Затова днес си отиват депутатите, парламентаризмът остава!

Благодаря ви, колеги!