Народните представители изслушаха министъра на здравеопазването Николай Петров и управителя на НЗОК Пламен Цеков за задълженията на държавните болници, на болниците с преобладаващо държавно участие и общинските болници; за състоянието на лекарствоснабдяването с онкопрепарати; за договарянето на медицински изделия и консумативи след последното решение на КЗК; за състоянието на бюджета на НЗОК, както и плащанията към договорните партньори. Парламентарните формации се обединиха от тезата, че е необходимо реформата в здравеопазването да продължи.

Общият размер на дълговете на държавните и общински болници /176 у нас/ към 31 март т.г. е 388 099 000 лв., от тях просрочените са за 86, 886 млн.лв. Цифрите съобщи здравният министър Николай Петров. 100 процента държавните лечебни заведения са заборчлели за над 176 млн.лв., просрочените им дългове са 14 277 000 лв.

Болници с държавно участие с повече от 50 процента общо дължат 145 824 000 лв., просрочени са за над 40 млн. лв. 109-те общински лечебни заведения дължат 65 520 000 лв., просрочени са 32 320 000 лв. Общо за субсидиране на държавни и общински болници Министерството на здравеопазването превежда над 71 млн.лв., допълни справката министър Петров.

Около 156 милиона лева се очертава да са необходими тази година за онколекарства, което е обезпокоително, заяви управителят на НЗОК Пламен Цеков. Дори да използваме всички буферни механизми на бюджета, няма да ни стигнат да покрием тези медикаменти, опасява се той. Затова са и усилията на НЗОК да реши този въпрос преди още да е приключило полугодието, за да може едновременно да се съобрази с възможностите на бюджета, а онкоболните да могат да се лекуват. Проверката в онкоцентровете е констатирала, че преминаването от първа към втора линия и от втора към трета линия на терапия става много бързо. Цеков отчете тенденция за преминаване към трета линия на терапия, която е изключително скъпа и достига до 20 000 лева. В следващите месеци трябва да проведем сериозен дебат и да търсим вариант най-скъпата част от онколечението да има друг механизъм на наблюдение, ако трябва и на доставка на медикаментите, смята управителят на НЗОК. Той отбеляза, че разходите за първото полугодие на миналата година по това перо са били 47 милиона лева, а тази година се очакват 79 милиона. Това е колосален ръст, най високият във всички пера, коментира той. За 2013 г. заложихме 90 милиона лева за онкомедикаменти, с ясното съзнание ,че няма да можем да издържим, но това беше нова дейност за нас, нямахме контролни механизми да спрем нарастването на разхода за медикаменти и искахме да подходим консервативно, обясни Пламен Цеков. За първото тримесечие на тази година са изплатени 38 милиона лева, а разходът продължава да нараства с един милион на месец спрямо предходния. Той припомни, че бюджетът на касата за тази година е 2 710 000 000 лв. Очакваното изпълнение за първото полугодие е 1 404 386 247 лева, около 52 на сто, в рамките на това, което е било и миналата година. Цеков съобщи перата, в които има преразход - в специализирана извънболнична помощ /52 процента/, в денталната помощ /62 на сто/, медикодиагностична дейност - 49 на сто изпълнение. Изплатили сме абсолютно всичко към договорните партньори, декларира Цеков.

Д-р Емил Райнов /ПГ на Коалиция за България/ заяви, че целият дебат днес сочи към тотален провал на здравната политика на партия ГЕРБ през изминалите четири години. От нас българският народ очаква да седнем и да работим заедно, добави той и декларира, че БСП твърдо ще търси национален консенсус за няколко приоритетни теми. Това са осигуряване на финансовата стабилност на здравната система чрез засилване отговорностите на държавата; модернизиране и укрепване на спешната помощ; въвеждане на финансови стимули за работа в отдалечени райони и подпомагане на общински болници в труднодостъпни места; промяна на статута на болниците; преориентиране на системата към профилактиката; премахване на делегираните бюджети на болниците; улесняване специализацията на млади лекари.

И позицията на ПГ на ДПС, изразена от д-р Хасан Адемов, е, че е очевиден провалът на правителството на ГЕРБ в сектора здравеопазване. Тежестта на икономическата и социалната криза беше прехвърлена върху най-ниско доходните български граждани, каза той. Според Адемов се е получил срив на солидарния елемент на системата, което е довело до срив на доверието към здравноосигурителната система. Докато не настъпи диверсификация на източните на финансиране няма да може да се решат проблемите на сектора, смята медикът. По думите му трябва да има конкуренция, пазар на здравните услуги. Според него трябва да има дискусии как да увеличим приходите в системата.

От ПГ на Партия Атака застъпиха противоположната теза за "изваждане на здравеопазването от Търговския закон". Не може здравеопазването да е подчинено на нормативния документ – Търговски закон, посочи Павел Шопов. Според него здравеопазването не може да е услуга, а трябва да е висш приоритет на държавата. По думите му друг важен проблем за решаване е намаляването на цените на лекарствата. Колегата му проф. Станислав Станилов посочи, че за проблемите на системата е виновна сбърканата държавна философия. Данъчната система не позволява да се кумулират парични средства. Тя трябва да се смени и много богатите да плащат за здравето на много бедните, които създават богатството им, посочи Станилов. Това не е комунизъм, това е радикален консерватизъм, казва го Кейнс, добави той.

Според д-р Даниела Дариткова от ПГ на ПП ГЕРБ по време на днешното изслушване са постигнали крехък консенсус, че системата на здравеопазване се нуждае от финансово, организационно и морално стабилизиране. Тя призна, че по време на управлението им не са успели да решат част от наболели проблеми. Дариткова пожела да се намери консенсус, защото "тезите на останалите три парламентарни групи твърде много се различават в много от точките, които са фундаментални за организацията на системата на здравеопазване". По думите й най-големият проблем е кадрите да се задържат в отдалечените райони, защото сега те са концентрирани в големите университетски центрове. Друго предизвикателство е реформата в болничната помощ, както и засилване на ролята на държавата в реализирането на сериозни профилактично програми.

Двама нови депутати - Маргарита Стоилова и Лазар Попов от левицата, положиха клетва в началото на днешното заседание. Те са избрани на мястото на Румен Стоянов и Илияна Йотова, които поискаха прекратяване на депутатските си правомощия.